Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Оцеляване

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Crunch
Cutie Mark Crusader
avatar

Брой мнения : 384
Registration date : 28.02.2011

ПисанеЗаглавие: Оцеляване   Вто 15 Ное 2011, 11:36 pm

- Здравейте. Това, което съм дошъл да ви кажа, вече го знаете, но е мой дълг да ви го съобщя заради новодошлия. – шестимата погледнаха недоверчиво новия. - Вие не съществувате. Вие сте само герои на този кратък разказ. Затворени сте в тази стая за наше изключително удоволствие и забавление. Тази стая е вашата вселена. Накрая стаята ще напусне само един от вас. Единственият начин да оцелеете по-дълго е да предизвикате интереса ни. Оттук насетне вие сте наши роби. Вие сте наша безпрекословна собственост. Душите и телата ви са изключително наши. Отегчението ни ще се наказва със забрава. Затова е във ваш интерес да бъдете много внимателни.

* * *

- Аз съм доктор. Аз съм доктор. Аз съм доктор, по дяволите. Доктор съм. Прекарах 5 години в медицинско училище. Имам 10 години стаж. Доктор съм. Имам жена. Тя е истинска. Как може да не съм истински, ако жена ми е истинска? И децата са истински. Още вчера бях с тях, по дяволите. Мамка му, мамка му, мамка му. Аз съм доктор. АЗ СЪМ ДОКТОР! ЧУВАТЕ ЛИ МЕ, ГОРИЛИ ТАКИВА? АЗ СЪМ ДОКТОР!
Чу се кух пукот, последван от кротко тупване, сякаш чувал с картофи се свлича от рафт.
- Благодаря, беше започнал да ме изнервя. – каза Застрахователят.
- Няма проблеми. – отговори Фашистът, потривайки юмрука си.
- Чакайте, чакайте, значи ние не съществуваме? - попита Философът, докато тичаше на огромното си колело като на хамстер. - Читателят съществува ли?
- Ставаш толкова отегчителен. - каза провлачено Курвата, докато трепереше леко от студа в стаята.
- Добре, шибаняци. Всичко ми е ясно. Курвата, Докторът, Застрахователят, Философът, Вниманиехоликът, Огромният телевизор, но кой е оня? – Фашистът посочи прегърбения човек с очила, който гледаше внимателно към тях от ъгъла на стаята. Тракането на клавиатурата отекваше в стаята.
Курвата преглътна и запристъпва бавно към гледащия.
- Кой си ти? – Има два вида очарователни хора – безкомпромисно силни и пленително безпомощни. Тя излъчваше сладка неспасяемост.
- Ако аз съм част от разказ… - Философът се носеше на облак от банани. – И всичко, което съм смятал за истина, е просто част от фиктивните ми спомени, които ме правят интересен… Не значи ли, че мога да ги променя?
- Чухте ли това? Тракането спря за момент. – каза Застрахователят.
- Сега пак започна. – Курвата се огледа съмнително. – Какво имаш предвид?
- Значи се е замислил. – отговори Философът. – Замислил се е какво да ми отговори.
- Кой? – цветът на дрехите на Вниманиехолика преливаше бързо от розов в син. – Кой се е замислил?
- Той. Писателят.
- Стига глупости, не сме в разказ. – Застрахователят почукваше по стените, търсейки кухина или врата. – Това е абсурдно. Бъдете разумни. Мога да ви разкажа живота си в пълни детайли.
Философът се замисли и каза:
- Давай.
- Живях в голям град. Баща ми имаше проблеми с нервите, но отказваше да си го признае, затова беше нещастен, докато най-накрая на 40 не се предаде и не започна да взима щастливите си хапчета. Тогава за първи път стана позитивен и обичащ. Майка ми беше тиха. Не я познавам изобщо. Целият ми свят ме беше убедил, че ако уча достатъчно сега, ще имам шанса да използвам ума си в професията си. Това, естествено, беше лъжа. След като завърших магистратурата си по приложна математика, работих пет години като... Какво, по дяволите, прави?
Телевизорът стоеше зад тях и се усмихваше.
- Остави го, остави го. Разкажи ми какво прави вчера. Час по час.
- Добре. Няма проблем. - отвърна Застрахователят и изчезна.
- Мисля, че имам поне фундамента, на теория. - каза Философът. – Писателят не беше измислил какво му се е случило вчера, затова го изтри.
- Или пък му е бил адски скучен. Нали затова сме тук, за да го забавляваме. – каза Фашистът и подритна с досада Доктора. – Ако ми кажеш, че наистина си искал да чуеш деня му...
- По-скоро му изигра мръсен номер. – каза Курвата. – Заложи му капан – знаеше, че Застрахователят е адски скучен и просто го накара да го покаже на всички.
- Е, аз няма да имам този проблем. – усмихна се Вниманиехоликът. Беше увит с коледни лампички, които премигваха ослепяващо. На главата си имаше звезда. – Ще ви е трудно да ме изкарате скучен.
- Няма да ми е трудно да те кремирам. – подхвърли Фашистът.
- Стига си се правил на страшен, тук няма огън. – каза Курвата.
Философът щракна с пръсти и между тях заигра блед пламък. Той го гледаше без да го забелязва.
- Може би ако го объркаме… Трябва да преплетем историята. Като в евтините сериали – когато всички персонажи са толкова преплетени, че няма как да изхвърлиш един от тях. – каза той.
- Как го правиш? – попита Вниманиехоликът, сочейки пламъците. Сега беше облечен като плюшен заек.
- Какво? – Философът се сепна. Пламъците изгаснаха.
- Ако аз изчезна следваща, няма да съжалявам особено много. – Курвата беше прехапала с белите си зъби бледата кожа на малката си устна и пристъпваше с бавни крачки към Философа. - Вече се чувствам достатъчно изчерпана. – сините й невинни очички премигнаха. Босите й стъпала опираха голия под и тя потрепваше леко. - Стигнах върха на живота си твърде бързо. Не ми предстои нищо, освен разочарования.
Курвата почти се допираше до Философа. Сложи лявата си ръка на врата му и каза:
- А и ако го объркаме, най-вероятно просто всички ще изчезнем. Нали не мислиш, че този разказ ще продължи завинаги?
- О, не. Не би трябвало да е повече от 3 страници. - предположи Философът. - Казаха ни, че е кратък..
- Добре. – Курвата се засмя. – Имам спомен за хора, които ме обичат и които държат на мен. – ръката на Философа неусетно мина надолу по ребрата й. - Но дори да съществуваха, пак нямаше да ме е грижа особено за тях. Истината е, че хората, които трябваше да обичам, ме отегчаваха. Обичах ги по задължение. – тя лекичко целуна брадичката му. – С теб имаме нещо повече от истинските хора. Ние поне се опитваме да бъдем интересни.
Вниманиехоликът беше пуснал философска брадичка.
Телевизорът се озъби с присмех.
- Може би ако направим нещо… шокиращо. – ръката й падна на колана му. – Може би ще преживеем още малко.
Ръката на Философа беше стигнала презрамката на потника й, когато Курвата се изпари.
- Уф. – Философът неловко се почеса. – Това беше разочароващо.
- Защо пък изчезна тя? – попита Фашистът изумено. – Онзи е много по-скучен. – посочи човека в ъгъла.
- Грешеше. – каза Вниманиехоликът. – Всички се опитват да бъдат интересни.
- Тогава защо не изчезна ти? – Фашистът го изгледа презрително. – Ти се опитваш да си интересен. И се справяш доста по-зле от нея. Тоя тюркоазен цилиндър никого не заблуждава.
Вниманиехоликът свали цилиндъра.
- Аз не се опитвам да съм интересен. Аз се опитвам да изпъквам. На фона може да има много интересни детайли, но никой няма да ги забележи, ако в центъра на картината има голямо лайно.
Доктора се завлачи до човека в ъгъла. Хвана го за ръката и го погледна в очите:
- Още имаме шанс…
- Интересно ми е защо не изхвърля онзи шибаняк. Той не прави нищо. – Фашистът гледаше враждебно неизвестния.
- Когато остане само един, разказът ще свърши. Първият няма да съществува по-дълго от втория. Ако искаме да продължим да съществуваме, трябва да измислим как да работим заедно. - каза Философът.
- Опитай се да ме чуеш. - Докторът продължаваше да шепне на Безмълвния.
- Това не е начина. – каза Фашистът. – Разказът никога няма да продължи достатъчно дълго. – започна да оглежда стените. – Трябва да е някъде тук. Трябва да ни наблюдава отнякъде. Иначе цялата тази глупост няма смисъл.
- За кого говориш? – Вниманиехоликът се въртеше като пумпал в центъра на стаята и приблясваше в различни цветове.
- За Читателя! Трябва да го има! – Фашистът заговори на тавана. – Истината е, че аз съм истински. Поне съм бил истински. Аз съм човекът, който е изкупил греховете ти със своята кръв. Аз съм човекът, който се е бил за свободата ти. За правото ти на мисъл. По своя начин продължавам да съм истински. Ако ме забравиш, не предаваш само мен. Предаваш и себе си. Предаваш дедите си. Предаваш децата си. Без мен ти си никой. Не можеш да построиш кула без основата.
Философът се огледа.
- Ха! Най-дълготрайният ни шанс за оцеляване е в главата на читателя, а ти го заплашваш. Хитро.
- ПОГЛЕДНИ МЕ! – Докторът крещеше на Безименния. – ЧУЙ КАКВО ТИ КАЗВАМ!
Погледа на неизвестния бавно се премести към него.
- Млъкни! – ритникът на Фашиста стигна ребрата на Доктора точно когато си отваряше устата.
- Трябва да запомниш, че когато жените ни бяха робини, а мъжете ни бяха загубили всяка мъжественост, ние бяхме първите, които се събудиха. – продължи Фашистът, този път към всяка една от стените подред. – Не жалехме болките си и живота си, за да можеш един ден ти да се огледаш наоколо и да кажеш, че това място е твое. Ако си позволиш да забравиш историята си, си обречен да я повториш. И трябва да знаеш, че предадеш ли ме сега отново, ще останеш без род и без родина. Отново да станеш роб. Помни завета ми. И го предай на децата си. Ако не помниш миналото си, си обречен да го повториш. Сега мога да си тръгна. - Фашистът се обърна и изчезна.
- Той е много по-голям вниманиехолик от мен! - каза Вниманиехоликът.
- Да, но го прави хитро. Внушава страх и вина от мисълта, че може да бъде забравен. Гнусно е, но навярно работи.
- Но нали изчезна от разказа? Как ще остане?
- Мисли си, че е изпълнил мисията си и ще продължи да съществува в главата на този, който ни чете. Това няма да е нашият Фашист, тук направи грешка. Но въпреки това е снесъл яйцата си. Сега децата му ще израстнат в нечие въображение.
Хъркащите звуци, които издаваше Докторът, ги накараха да погледнат към него.
- Той още е тук. – Вниманиехоликът беше останал само по женско бельо. – Защо?
- Лудостта е… интригуваща. – Философът беше увиснал на 10 сантиметра над земята. – Явно сюжетът няма да стане по-завързан. Всеки от нас си има роля. Важното е кой ще изиграе своята по-убедително.
- Не се притеснявай, светът е пълен с шокиращи неща. – Вниманиехоликът се биеше с камшик по гърба. – Дори не съм на път да се изчерпам.
Философът се оказа в кресло с лула в ръка. В другата имаше отворена кутия бонбони.
- Какво правиш?
- Обичам гадинките. – Философът говореше с пълна уста. – Реших да се поглезя. Позволявам си един последен допир с живота, предполагам.
Вниманиехоликът се ухили.
- Значи ти си следващият?
- Неизбежно е. Шокът винаги печели над мисълта. Така сме конструирани. Ще ми направиш ли една последна услуга?
- Каква?
- Направи нещо наистина шокиращо за довиждане.
- За теб винаги. - Вниманиехоликът извади снимка на обесена жена. – Тази жена е била ужасен човек. Ползвала е наркотици, пиела е, пренебрегвала е децата си. Била е откачена кучка. Нищо чудно, че дъщеря й намира време да я снима с телефона си, преди да викне линейка. Кое общество позволява това да се случи?
Философът изчезна.
- Прецака те. – Докторът тихичко се кикотеше.
- Глупости. Как?
- Накара те да дадеш най-доброто от себе си прекалено рано. Сега читателят претръпна към всичко, което можеш да направиш. Вече не си интересен.
Карбовски избледня.
Човекът в ъгъла все така мълчеше. Докторът с мъка се надигна и отново го хвана за ръката. В очите му гореше молба.
- Все още имаме шанс. – Докторът започна да кашля. – Чуй ме. Имаме време. Имаме време да се спасим. Двамата. – кашлянето стана по-силно. – Недей. Недей…
Наведе се да изплюе секрета. На земята не падна нищо. Докторът изчезна.
В стаята останаха само телевизора и Безмълвният. За пръв път телевизорът се включи. Без да помръдне, се оказа точно пред очите на съперника си. Озъби се.
- Е, Читателю, май че останахме само двамата.
Кажи ми честно,
кой смяташ
е по-интересен?

Ти

или

Аз?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mindlock

avatar

Брой мнения : 66
Registration date : 01.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Оцеляване   Чет 17 Ное 2011, 10:34 pm

Браво! Много добре си го написала! Евала.

Ако не съм аз да те похваля, тие сноби тука ще забравят, че това е форум за ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО! (сега като поспамя, ше се сетят, че е форум за лично творчество, и ще ми го натякват)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Crunch
Cutie Mark Crusader
avatar

Брой мнения : 384
Registration date : 28.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Оцеляване   Съб 19 Ное 2011, 12:43 am

Благодаря :Р
Един коментар за разказа и човека го блокнаха.
Well, I will never have friends.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Арлина
après moi le déluge
avatar

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Оцеляване   Съб 19 Ное 2011, 8:42 am

получаваш още един: супер яко е.

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Crunch
Cutie Mark Crusader
avatar

Брой мнения : 384
Registration date : 28.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Оцеляване   Съб 19 Ное 2011, 1:58 pm

awesome ^.^
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Avalanche_Master
Ликантроп
avatar

Брой мнения : 409
Age : 24
Localisation : в Мадригалът на Нощта
Registration date : 18.04.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Оцеляване   Нед 20 Ное 2011, 6:45 am

Страхотен е. Много добро разчупване на конструкцията, страхотен е!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
SunShine

avatar

Брой мнения : 57
Registration date : 10.11.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Оцеляване   Нед 20 Ное 2011, 2:50 pm

АХАХАХАХ Генов, просто си изумителен... lol!

Иначе... Крънч Wink много готина идея, харесва ми, браво!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Avalanche_Master
Ликантроп
avatar

Брой мнения : 409
Age : 24
Localisation : в Мадригалът на Нощта
Registration date : 18.04.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Оцеляване   Нед 20 Ное 2011, 2:54 pm

Защо да съм изумителен бре?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
log1c



Брой мнения : 2
Registration date : 13.12.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Оцеляване   Вто 13 Дек 2011, 7:29 am

Страхотно е, много ми хареса(щом специално се регистрирах за да го напиша).
Оригинално, забавно, абе въобще много добро. Сутринта с кафето супер ми дойде. Искам продължение cheers

"На фона може да има много интересни детайли, но никой няма да ги забележи, ако в центъра на картината има голямо лайно" Laughing
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Crunch
Cutie Mark Crusader
avatar

Брой мнения : 384
Registration date : 28.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Оцеляване   Вто 13 Дек 2011, 11:23 pm

Благодаря ти, много сладко и трогателно :> Почти все едно са ми подарили шоколад.
Ти ще ни зарадваш ли с нещо?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анджи
aladdin sane


Брой мнения : 652
Age : 23
Localisation : wales, uk
Registration date : 28.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Оцеляване   Вто 13 Дек 2011, 11:44 pm

Браво, браво, браво Smile Много харесах. cheers
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://imgonnawriteyoualovesong.blogspot.com/
log1c



Брой мнения : 2
Registration date : 13.12.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Оцеляване   Сря 14 Дек 2011, 1:26 am

Crunch написа:
Благодаря ти, много сладко и трогателно :> Почти все едно са ми подарили шоколад.
Ти ще ни зарадваш ли с нещо?
О, едва ли. Доста повече ми допада ролята на читател. Има си хора, на които просто не им се отдава писането и аз май съм сред тях. Варианта ти да ни зарадваш с още нещо, ми звучи по-добре Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Оцеляване   

Върнете се в началото Go down
 
Оцеляване
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: