Андроник Асен

Предишната тема Следващата тема Go down

Андроник Асен

Писане by Frujin on Чет 09 Фев 2012, 03:20

Нещо мое което макар и старо се надявам да ви допадне.
АНДРОНИК АСЕН-МАЛКО ИЗВЕСТНИЯТ БЪЛГАРИН-ПРОЧУТ ВИЗАНТИЙСКИ ВОЕНАЧАЛНИК

Андроник Асен е най-известният византийски военачалник от царски български произход. Неговият дядо цар Мицо Асен /владетел на Несебър/ загубил войната за българския трон през 1257г. в който воювал с управителя на Скопие Константин Тих (впоследствие приел фамилното име Асен) и трябвало да спасява живота си във Византия. Той бил приет там радушно от император Михаил VІІІ Палеолог и дори получил богати имения в района на Троада в Мала Азия. Все пак Месемврия била важен стратегически и богат град. Синът му Йоан, под името цар Иван Асен ІІІ, през 1279г. за кратко бил издигнат от императора за български цар. За целта бил оженен за дъщеря му Ирина, но не се откроявал с особени качества. Наложило се дори василевсът да издаде забрана да не бъде обиждан и подиграван от останалите аристократи. Дори получил и титлата Деспот на България. Скоро обаче той по съвсем бездарен начин загубил войната за българския трон с другия претендент командира на куманския корпус в българската армия Георги Тертер. Той обаче имал щастлив брак и седем деца Мария (омъжена за известния кондотиер Роже дьо Флор конетабъла на каталаните), Теодора, Михаил (цар на българите), Андроник Асен, Исаак, Константин, Мануил и Анна. Един от синовете му е Андроник Дука Врана Комнин Палеолог Асен (както било пълното му родово име). Предполага се, че е роден в началото на 80-те години на ХІІІ век.
Той бил втори син, като по големият му брат Михаил носел титлата цар на българите, която не била нищо повече, освен еманация на византийските претенции към българския трон.
Андроник започнал военна кариера, в която през първите години не се отличил с нищо. Неговата влиятелна майка(сестра на император Андроник ІІ) уредила първото му голямо назначение и титлата деспот на Морея. Заедно със свитата си (щаба) той пристигнал през 1310г. в Морея, където заел длъжността кефалия /граждански и военен управител/. Той трябвало да се противопостави на баюла /главнокомандващ/ на френска Ахая* Тома дьо Марзано. Войната била започнала през 1301, но първоначално французите нямали особени успехи и ромейските войски сдържали натискът им. През 1306г. Французите превзели редица крепости, но офанзивата им продължила и през 1309г. Още с пристигането си, Андроник успял да потегне поверената му армия и да я приведе в боеспосен вид. Неочаквано за всички Андроник Асен се оказал не само отличен управник, но и умел и талантлив военачалник. Той успял да притисне Марзано и в битката край Герина му нанесъл катастрофално поражение. Победата била не просто решителна, а стратегическа. Френската армия претърпяла толкова тежко поражение, че от 12 баронии (военни окръзи) боеспособни останали едва 3 (Патра, Востица и Лакадия) и впоследствие французите успели да възстановят още една. Тази победа сложила край на френската доминация в Ахая и проправила пътя за по нататъшната византийска реконкиста. Много историци я сравняват по значение с битката при Адрианопол където цар Калоян разгромил за пръв път французите, а Андроник Асен разгромил последния остатък от Латинската империя. След тази победа Андроник Асен овладял загубените по рано крепости и принудил Марзано да сключи мир. Впоследствие сключил изгоден мир.
Бил женен за неизвестна по име представителка на знатния род Тарханиоти. Съпругата му била дъщеря на протостратора Михаил Дука Глава Тарханиот (един от най талантливите и опитни византийски военачалници) и на съпругата му Мария Дукина Комнина Палеологина Вранина.
През 1316г. принцът (владетел) на Ахая Луи Бургундски поискал помощ от Андроник Асен срещу претендента за властта му дон Феран. Асеневецът му помогнал с 2000 бойци, които под умелото командване на Андроник Асен изиграли решителна роля за катастрофалното поражение на Феран в битката при Манолада-5.VІ.1316г. За тази “услуга” той лично получил крупни суми пари.
През 1320г. била предприета голяма офанзива от Андроник против френска Ахая. Армия от 3600 войни се събрала при Амиклис. Ромеите овладели бързо крепоста Мате Грифон, а после планината Месогалника и замъка Каритена в областта Скорта. След това обсадил и крепоста Свети Георги. Комендантът и отказал да капитулира, надявайки се на помощта на баюла. На 9.ІХ.1320г. армията на Андроник Асен превзела с щурм крепостта. След това устроил засада на бързащата армия на баюла и последвал тотален разгром на французите. Баюлът едва успял да се спаси, но бил пленен Великият конетабъл (началник Ген. щаб) Бартоломео Гизи. Тази победа била практическия край на френската власт в Ахая.
Имал 4 деца Мануил Комнин Раул Асен - византийски военачалник, стратег на Димотика, управител на Виза, който се жени за Анна Комнина Дукина Палеологина Синадина
Йоан Асен, византийски военачалник, женен за дъщеря на Алексий Апокавк
Ирина Асенина, омъжена за Йоан Кантакузин, императрица
Елена Асенина, починала рано
Големите успехи на Асеневеца били един светъл лъч за Византия, изживяваща по това време социално-икономическа криза. Корупцията достигала такива размери, че императорът и патриархът издали разпоредба, в която молели управниците като добри християни “да не изискват твърде големи подкупи”. Асен, като управител на една богата, отдалечена и ясно обособена провинция се възползвал от положениеито си. Благодарение на огромните подкупи и машинации, заграбил толкова пари и имоти, че станал втория по богатство човек в империята. Позволил си дори да дари две села и един метох на манастира “Света Богородица Бронтохион”. Той успял да уреди и своите роднини. Синовете му Мануил и Йоан директно били произведени генерали. Братята му Михаил, Константин и Исак също получили високи армейски длъжности. Дъщеря му Ирина пък била омъжена щастливо за Йоан Кантакузин-най-богатия и влиятелен човек във Византия. Съвременникът Никифор Григора я описва така: “...Ирина... се отличавала с голям разум и находчивост и толкова изпъквала в съветите с мъдрост, колкото надминавала жените със силата на знанията си и с чистотата на нравите си”.
Андроник Асен бил снет от поста си по политически причини през 1321г. от император Андроник ІІІ /по това време вече била свършила първата фаза от гражданската война и Византия имала двама императори Андроник ІІ Палеолог и внука му Андроник ІІІ/. Асеневецът заминал за Константинопол, за да получи полагащите му се награди за успешното управление. Императорът отказал да му даде такива, което предизвикало недоволството му. От това се възползвал Сиргианис (командващ куманския корпус). Той го уверил, че техните бойни части са в състояние да извършат военен преврат. Андроник привидно се съгласил, но когато разбрал, кои хора и части са посветени в заговора, отишъл при Андроник ІІ и ги предал.За това свое действие той получил заслужена отплата-големи суми, много земи и длъжността комендант на Галиполи. По време на гражданската война между двамата императори/1320-1328/ не взел ничия конкретна страна. През 1324г. бил един от свидетелите на важен договор между Венеция и Византия. През 1329г., когато размириците завършили, той вече бил спечелил благоволението на новия млад император и даже станал негов военен съветник. Все пак дъщеря му Ирина била женена за Йоан Кантакузин, дясната ръка на младия император.
По това време почти всички ромейски владения в п-в Мала Азия били в ръцете на турците. Смирненският бей Умур извършил голям десант с цел да превземе Галиполи през август 1331г. Андроник с тежки боеве три дни удържал враговете до пристигането на императора, който ги отблъснал.
През 1341г. в империята отново се разразила гражданска война. Причината била смърта на Андроник ІІІ Млади и малотието на синът му Йоан който не можел да поеме управлението на империята. Йоан Кантакузин се обявил за император, твърдящ че иска да запази трона за законния император Йоан V Палеолог, от който искали да го лишат регентите Ана Савойска /майка му/ и Алексий Апокавк. Андроник Асен и синовете му взели страната на своя роднина Кантакузин. Чрез огромни суми и обещания за повече облаги при победа Апокавк все пак успял да го привлече на своя страна. Малко след това /1341/42/ Андроник Асен предприел офанзива в Тракия. Кантакузин бил разгромен и отчаян, заедно с Йоан Асен отишъл да търси помощ в Сърбия при крал Стефан Душан. По това време в Тракия му противостояли неговата дъщеря Ирина (оставена да управлява в столицата му Димотика), сина му Мануил и внук му Матей Кантакузин Асен (той бил владетел на населените с българи Родопи и се обявил за български владетел). Докато обаче Кантакузин пребивавал в Сърбия, Андроник успял да извоюва значителни успехи против своите деца и внуци и бил съвсем близо до пълна победа. Затова той поискал от обещаните му облаги, но Алексий Апокавк предпочел да го хвърли в затвора, където Андроник прекарал няколко години от живота си. За последвалия обрат във войната и за ролята на Ирина Асенина Кантакузина хрониста Никифор Григора пише: “притежаваща, така да се каже, вродена и естествена дарба, тя извънредно много помагнала на съпруга си император, когато той се намирал в толкова големи опасности. И макар че не му върнала цялата власт, все пак му дарила твърде голяма част от нея" (има се предвид, че под нейно командване били отвоювани обширни територии в Тракия).
Андроник бил освободен едва през февруари 1347г. от Анна Савойска, която го натоварила да преговаря относно капитулацията и. Няколко месеца по-късно зет му Йоан VІ Кантакузин влязъл в столицата и бил официално коронован за император. Затова изиграли голяма роля роднините на Асен, а както и самият той при преговорите. Ирина вече била императрица, Йоан и Мануил получили много пари, земи и севастократорски сан /втори след императорския/, а Андроник Асен, възвърнал благоволението на зет си, бил пак сред най-приближените на василевса. В края на 1350г. бил назначен за комендант на втория по значение град Солун. Той трябвало да следи за поведението на заточения там Йоан V. И през 1351г. действително законния самодържец по съвет на свои съмишленици решил да започне война, за да си върне трона, но имал неблагоразумието да се довери на Андроник и да поиска от него помощ и съвети. Асеневецът веднага докладвал за това на Йоан VІ Кантакузин, който изпратил Анна Савойска да вразуми сина си.
Вероятно Андроник починал малко след това от естествена смърт предвид напредналата си възраст.
До голяма степен благодарение на Андроник Асен и връзките им с най знатните родове във Византия представителите на асеневата династия били наричани принцове и принцеси.
avatar
Frujin

Брой мнения : 6
Age : 39
Registration date : 01.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Андроник Асен

Писане by ℛiddℓℯ on Пет 10 Фев 2012, 00:36

Защо не опиташ да напишеш историческа книга?

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8162
Age : 23
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите