Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Петнадесет етажа до пълно подчинение

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Avalanche_Master
Ликантроп
avatar

Брой мнения : 409
Age : 24
Localisation : в Мадригалът на Нощта
Registration date : 18.04.2011

ПисанеЗаглавие: Петнадесет етажа до пълно подчинение   Вто 20 Мар 2012, 5:33 am

Някакси да седиш сам на ръба на покрива и да се чудиш дали да скочиш, докато отдолу тълпа гамени вика "скочи", не ти помага да се откажеш от самоубийството. Поне Харалампи така се чувстваше, докато последните косми на голото му теме се развяваха като бели знамена на вятъра. Предаваше се. Знаеше го. Не беше изход. Полицаят долу му го крещеше от магнетофона, макар едвам да се чуваше заради тълпата сеирджии. "Скачай бе, дъртак!" Това вече го чуваше ясно.

И Харалампи скочи. На място. И замръзна. Тълпата долу също, но като се осъзна и като видя, че шкумбестата фигура не летеше все още надолу, се разсмя от сърце. А сърцето на Харалампи прескачаше, биеше сякаш е Хюсеин Болт на пистата, и кръвоносните му съдове не изнемогваха да пренесат тези величествени цунамита от червен океан.

Всъщност, Харалампи толкова си беше тровил кръвта с евтина храна и слаб алкохол, че тя беше по-скоро канална вода.

Още едно уточнение. "Май е" - помисли си Харалампи. "Горещо е" - помислиха си потните му жлези, и снимката на жена му се изхлъзна от мократа му длан. Едвам тогава той си спомни защо се беше решил - развод. Жена му искаше някой с повече косми на главата, и друго. Жена му не искаше дебел дъртак с плешиво теме, пред пенсия. Тя бе млада - само на 45 години, образована - в градска гимназия, докато Харалампи беше от селски техникум, и страстна - Харалампи вече я беше хващал да му изневерява с трима различни мъже. Не го беше изненадал фактът, че тя изневерява - а това, че някой въобще би я харесвал.

Е, той си я харесваше, но това беше друга работа. Представяше си как след време ще продадат апартамента в Младост и ще се пренесат в къщата в Драгалевци, която бе наследил от чичо си. Нищо, че не бе говорил с чичо си цели 20 години преди смъртта му. И нищо, че къщата се разпадаше ей-така, от самосебе си. Важното бе, че е в Драгалевци.

Докато снимката прелиташе 15-те етажа до цимента, Харалампи бе забравил за самоубийството, и си представяше отново как всяка сутрин ще се будят с Бареков, ще купува дневния вестник, ще чете и ще псува света, докато жена му гледа женските предавания след сутрешния блок. Може би после щеше да гледа с нея сапунени сериали, нищо, че щеше да мрънка колко затъпяващи били. Не би признал, но и в него я имаше онази латино тръпка.

Представяше си, че децата ще се върнат откъдето са били, и ще им идват на гости. Децата бяха сега на по 25, живееха в чужбина, имаха деца, които Харалампи никога не беше виждал, и звъняха само на Коледа, за 2 минути. Не, че Харалампи бе виновен, или че те бяха интелигентни на добре платена работа. На Харалампи това му харесваше да мисли и да казва, как те, по-умни били, по-способни, и се махнали от тази държава, и отишли да работят хубави работи. Е, вярно, заети са много и нямат време да се обадят, но важното е да са добре.

Синът му копаеше канализация в Белгия, а дъщеря му работеше като сервитьорка. И двамата живееха в общински жилища.

- Простак, заради един развод ли ще се самоубиваш бе? Ти, безмозъчен мухльо, гащите си не можеш да свариш да свалиш, а щял да ми се хвърля! Слизай долу веднага!

Харалампи подскочи. Осъзна, че докато е си е представял красивите пасторални картинки, е забравил за самоубийство; беше се махнал дори и от парапета и сега обикаляше покрива със скръстени зад гърба ръце. Но преди това осъзна, че това беше гласът на жена му, и имаше заповеден тон. Погледна надолу и видя снимката в ръцете и. Какво правеше тя тук - не разбра, но после се сети, че все пак, един етаж под тях е техния апартамент.

- Чу ли бе, мекотело?! Ти какво си мислиш, че на мен ми пука ли? Страхливец! Слизай долу!

Тълпата се бе разпръснала, щом Харалампи бе слязал от парапета; дори полицаят си бе тръгнал, но присъствието на тази дребна, злобна женица, с разчорлена коса, раздалечени жълти зъби, провиснали гърди и дълбоко деколте, събра сеирджиите наново. Харалампи бе вцепенен. Хората му крещяха. Викаха му. Обиждаха го. Хилеха се като хиени, и сочеха с пръсти нагоре. Не, че тълпата бе огромна - 15-тина човека, но на Харалампи от казармата не му се беше случвало толкова хора да му обръщат внимание. Чувството не беше приятно. Започна да трепери, а отново беше опасно близо до ръба.

- Чу ли ме бе, охлюв? Слизай долу бе! Какво си мислиш, от бракоразводно дело ли ще избягаш? Слизай!

Ако Харалампи се бе научил на едно нещо в този живот, то беше да се подчинява на гласове, които крещят. Първо бяха баща му и майка му, едни иначе много мили хора, които си умряха сами в стария им апартамент в центъра и не му оставиха пукната стотинка - макар да имаха достатъчно пари. На същото го учеха и в училище, когато учителите крещяха и мятаха тебешири по него. Но най-добре го научиха в казармата, и когато Харалампи излезе от нея, той бе напълно готов за семейния живот.

И ето, сега гласът крещеше. "Слизай долу!" Харалампи замръзна. "Слез, бе, безгръбначен червей! Мързелив си бил винаги, и страхлив! Слизай!" Хари не знаеше как да разбере тези думи. За миг се почуства на 10 отново, когато го наказваха да стои върху счупени орехи за това, че не бе поздравил съседката. Не знаеше защо е виновен. Не му остана нищо друго, освен да се подчини на крещящия глас.

- Добре, ще сляза! - чу се пискливият глас на почти пенсионирания, нисък и закръглен, с плешиво теме, с брадавица на носа, а всъщност и с прекомерно голям нос, чиновник.

Миг по-късно тялото прелиташе петнадесетте етажа до циментовата основа, където всички телесни дефекти щяха да се превърнат в едно голямо нищо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Магнолия
Finite Incantatem
avatar

Брой мнения : 624
Registration date : 13.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Петнадесет етажа до пълно подчинение   Вто 27 Мар 2012, 3:04 am

Начинът ти на писане много ми допада, това специално също ми харесва- браво за него. Smile

_________________
"Отчаян съм, да се пронижа с кинжал;
роб на дребнаво време в младостта си;
да ме ограбва всеки; без гримаса
покорно с дух смирен да се оплитам цял
в косите на жена като добър васал;
да бъда просто на Фортуна аса…
Не искам! Само пяна от вълна си
съблазни като тях – пух, вече прецъфтял..."
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Петнадесет етажа до пълно подчинение
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: