Somewere i belong

Предишната тема Следващата тема Go down

Somewere i belong

Писане by Mallory on Пон 04 Юни 2012, 12:16

Глава първа


-Цяло чудо е,че поне на абитуриентския бал всички ни приемат като нормални хора-сияеща и весела говореше Алина на кавалера си докато танцуваха в красивата стъклена бална зала.
-Може би най-сетне са приели начина ни на изразяване. Но какво значение има,да се веселим,Луничке-усмихна се Аво и кристално сините му очи се взряха за миг в пространството
И двамата бяха смятани за леко смахнати заради огромната си вяра в приказни и магически неща и огромното въображение,което често надхвърляше заобикалящата ги реалност. Обичаха да мечтаят и често поглъщаха небето с жадни и търсещи очи. Ала дори те не можеха да си обяснят какво се надяваха да открият. Навярно място на което истински принадлежат.
Много от съучениците им ги упрекваха и заради ексцентричните дрехи,които носеха и украсяваха със зарчета,часовници,малки рамки за картини и куклени шапки.
Но тогава не ги вълнуваше особено. Те изразяваха смело себе си и се отдаваха на творческите си пориви. Рисуваха приказни пейзажи и създания родени от най-странните им представи и сънища. Понякога бяха убедени,че тези образи са съвсем реални в невидим,паралелен свят и им се явяват под формата на рисунки. И отново започваха да кръстосват вселената на въображението си с мисъл…
С балните си тоалети успяха да привлекат доста внимание и най-различни реакции.
Алина приличаше на принцеса на дъгата със своята жълта рокля укресена с лилав тюл и приплитащи се нарисувани луни и падащи звезди. Беше прикрепила зелена декоративна шапчица върху наситено лилавата си коса оформена като кошер. Зелените й очи грееха с разноцветен грим,а на лявата й буза блястяха три сребърни звезди.
Аво пък,носеше златист костюм с фраг подплатен с фини блестящи нишки,изящен сребърен елек с копчета от черен скъпоценен камък и шарана шапка цилиндър укресена със зарчета.
Изглеждаха като странни пътешественици между световете,съвсем случайно попаднали тук.
Както си говореха улисани в смях и танци,Аво забеляза да се прокрадва навън в градината огромен заек с бляскави черни очи.
Момчето се опули и примигна объркано.
-Какво има?-попита го Алина
-Видях нещо доста странно.Има някакъв заек с градината….
-Че какво толкова странно има в това?
-Не знам-промърмори момчето загледано навън-не приличаше на обикновен заек
В градината,заека отново се показа измежду храстите и след малко се скри надничайки плахо.
Аво с потрес го наблюдаваше и установи,че наистина е доста по-голям отолкото би трябвало да бъде,застанал е на два крака,маха с лапичка а в другата дръжи старинен часовник с капаче.
Аво спря да танцува,пусна ръката на Алина и тръгна към врата за градината все още видимо объркан.
Останалите го наблюдаваха с лека насмешка.
-Трябва са го видиш и ти,ела..-обърна се той към дамата си и тя го послуша
Двамата излязоха и тръгнаха към близките храсти и красиво цъфналите плодови дръвчета. Ослушаха се и се заозъртаха напрегнато. Нищо. Пълна тишина.
-Кълна се,видях го,беше тук преди минута.
-Може да ти се е привидяло,малко прекали с шампанското…
В този момент обаче,храста до тях се раздвижи и се чу тиктакане,което бавно се отдалечи и премина в ехо носещо се от задната част на градината.
-Да го последваме-без колебание отсече Аво
- Казвам ти,може би ти се е привидяло. А и виж небето,след малко сигурно ще завали. Да се прибираме.
-Какво ще изгубим ако проверим прав ли съм? Не си измислям…повярвай ми.
Алина поспори с него известно време и накрая склони. Знаеше,че мечтателкия им дух и въображението често преминаваше границите,но пък кой точно определяше тези неща? Страхливците от необикновеното или големите реалисти? Кой можеше да им наложи граници? Единствено и само те самите. Стигайки до това заключение,момичето тръгна заедно с Аво да издирват прословутият заек.
Вървейки към другата част на градината обаче,задуха силен вятър и облаците потъмняха.
Приближаваше буря и порой,но това не ги притесняваше. Устремени напред,крачеха с люпопитсво и вълнение озъртайки се.
Щом точно на абитуриентския си бал бяха попаднали на подобно нещо,явно така е трябвало да стане. Танците в залата можеха да почакат.
Вятъра се усили и за нещастие преди Аво да е задържал цилиндъра си,той се носеше нагоре няколко метра над него.
Заедно с Алина,момчето ужасено се втурна напред.
Тичаха възможно най-бързо,но напразно. Цилиндъра се носеше стремглаво и в един момент излезе отвъд градината,мина покрай едно огромно самотно дърво насред полето и изчезна.
Младежите запъхтяни стигнаха до оградата на края на градината и спряха.
- Пфу,да му се не види-ядосано каза Аво-какъв лош късмет.
Докато се вайкаше и оплакваше,Алина погледна през синята ограда и видя белия заек да тича сред полето насочвайки се към голото дърво.
-Виж! –посочи тя и двамата се надигнаха на пръсти за да виждат по-добре.
-Казах ти аз! –извика лудо Аво-трябва да прескочим оградата,да го последваме и да намеря шапката си!
-Как ще напуснем собствения си бал??? Просто ей така…
-Искам си шапката и да разбера какво се случва. Лудост е ,но нали това искахме? Новост и истинско необикновени преживяване. Винаги сме мечтали за това-говореше Аво с пламъчета в очите в готовност да се покатери на оградата
-Прав си,да. По дяволите бала…нека тръгнем. Отвъд оградата и страха. Отвъд всичко.
Двамата ловко прескочиха оградата и тупнаха на меката полска трева. И без да поглеждат назад и да мислят за всичко познато до сега,хукнаха след белия заек чиито часовник продължаваше да тиктака неуморно…

Mallory

Брой мнения : 4
Registration date : 26.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите