До смърта

Предишната тема Следващата тема Go down

До смърта

Писане by teodora.momina8989 on Съб 09 Юни 2012, 02:48

До смърта
Първа глава


В нашия свят има мрак в лицето на злото и светлина в лицето на доброто.
Мрака-той е зъл черен пламък,живял е векове на света и е създал свои деца наречени "ВАМПИРИ".
Векове на ред тези чудовища измъчваха и убиваха хората,но въпреки това и те имаха чуства,а това означаваше,че и те бяха раними.Чуствата им можеха да се видят в очите им.Когато изпитваха любов или обич очите им добиваха приятно розов цвят,а като изпитаха омраза или страдание ставаха гарваново черни.Убийствата на хора от вампири ставаха все повече,накрая хората се решиха,събраха армия от силни мъже,за да се преборят с вампирите.Борбата беше дълга и истощителна и от двата вида имаше жертви,но накрая победата беше за хората.От този миг нататък хората станаха смъртни врагове на вампирите.Най-големия грях за вампирите беше да се влюбят в човек.Вампира който се усмелеше да обикне човек беше усъден на най-лошото наказание.Беше усъден да гледа как другите отнемат живота на човека.Усъден бе да види как те изпиват до капка кравта му.
След това другите бяха длъжни да разкъсат вампира.Много години минаха от поражението на вампирите.Живите бяха прекалено малко и се криеха по изоставените сгради в Лос Анджелис.


МАРКАС

Вампирите усетиха,че идва някой с огромна сила такава сила,че можеше да убие десетина човека без помощ.На земята настана мрак,небето се покри с черни облаци,силни светкавици пронизаха земята.Вятъра освободи всичката си сила.Дори и земята усещаше,че той идва.В мрака се появи висок мъж горе-долу тридесет годишен,но запазил красотата си.Гарваново черната му коса се спускаше до бръдичката му разкриваща неговата бяла кожа.Очите му можеше да има всяка една жена,благодарение на тях те бяха като бездни.
Бяха черни като ноща.Имаше невероятно стегнато и красиво тяло сякаш бе рисувано.Маркас погледна с отвращение оцелелите вампири.Беше отвратен от това,че се криеха вместо да наказват хората за преди.
Той ги погледна сериозно и извика.
-Станете безполезни отрепки,хората избиха близките ви,а вие се криете по дупките.Станете и тръгнете с мен.
Всички вампири тръгнаха след него.Това беше ново начало.
Ново начало за всички вампири.


ЛИДИЯ

Лидия стоеше на верандата заедно с осем годишния си син и чакаше Маркас.На ум си казваше "Той e жив и ще се върне" опитваше се с всички сили да се успокои.Обичашего до смърт беше преживяла толкова много с него и не можеше да приеме,че той може и да не се върне.Не можеше да приеме, че сина й ще остане без баща,а тя без неговата мъжка ласка.Само мисълта,че той можеше да е мъртъв щеше да я убие в момента.Сълзи паднаха от нейните сини очи и се стекоха по коприненото й бяло лице.Вятъра задуха русите й коси и откри красивото й подчертано тяло.
Тя се вцепени.В далечината забеляза Маркас,в този миг сърцето й олекна и се напълни с спокойствие.Пое дълбоко въздух и изхвърли и последната лоша мисъл.




avatar
teodora.momina8989

Брой мнения : 1
Age : 28
Registration date : 09.06.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: До смърта

Писане by Магнолия on Съб 09 Юни 2012, 12:53

Препоръчвам:

_________________
"Отчаян съм, да се пронижа с кинжал;
роб на дребнаво време в младостта си;
да ме ограбва всеки; без гримаса
покорно с дух смирен да се оплитам цял
в косите на жена като добър васал;
да бъда просто на Фортуна аса…
Не искам! Само пяна от вълна си
съблазни като тях – пух, вече прецъфтял..."
avatar
Магнолия
Finite Incantatem

Брой мнения : 624
Registration date : 13.02.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите