Dechiree

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Едва довчера /превод на песента на Шарл Азнавур/

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 07:55

Едва довчера

Едва довчера бях на 20 години,
времето галех в мигове любими,
с живота се заигравах, както се играе с любовта,
живеех през нощта, без дните си да броя,
а те бягаха във времето неуловимо.

Правих толкова планове, но те във въздуха останаха,
безброй отлетели надежди, на които хлапашки се осланях
и ето ме сега изгубен, без да зная къде да отида,
с очи, реещи се в небесата,
но със сърце, заровено в земята.

Едва довчера на 20 бях.
Пилеех времето си, с вярата, че така ще го спра,
и за да го изпреваря или поне да го задържа,
не правех друго освен да тичам, докато не се запъхтях.

На бъдещето отдаден в копнежи, без миналото да зачета
аз се месех във всеки разговор и бързах да изразя
ценното си мнение, убеден, че е за хубаво
да критикувам аз света с непринуденост.

Едва довчера бях на 20 години.
Но загубих времето си в разни щуротии,
които в дъното си не ми оставиха нищо ясно,
освен няколко бръчки на челото
и страха от отегчението.

Защото любовите ми увяхнаха
преди да са разцъфтели,
приятелите ми отплаваха
към далечни стремежи и предели.
Сам по своя вина
си направих тази празнота,
и си провалих живота
и своите младежки години.

Най-доброто отхвърлих,
най-лошото избрах,
смразих си усмивките,
вледених си сълзите.
Къде са те сега,
сега, моите 20 години?

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Ах, бохема /превод на песента на Шарл Азнавур?

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 07:56

Говоря ви за време,
което не може да бъде доловено
от по-младите от 20 години.
Монмартър тогава
простираше люляците си, и те плаваха
чак до прозорците в нашите градини.
И ако нашето скромно местенце,
което ни служеше за гнезденце
не ни бе поверило своята стряха,
Ето там се опознахме,
Аз, крещящият от глад,
Ти - позираща гола, без уплаха.

Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че сме щастливи,
Ах, бохема, ах, бохема,
ядяхме на 2 дни веднъж, разбира се.

Из кафенетата околни,
бяхме неколцина, волни
в очакване на славата звездна.
И бяхме сиромаси
със стържещи стомаси,
ние вярвахме безрезервно
И щом някое бистро
си купеше от нас платно
срещу топло ястие вкусно,
около печката отпуснати,
ние редяхме стихове тогава
и забравяхме за зимата корава.

Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че ти си красива.
Ах, бохема, ах, бохема,
И всички бяхме гениални, разбира се.


Понякога се случваше
пред статива да се сгуша
и да прекарам нощи бели -
на картината ретуш,
гърдата да оформя с туш,
или на ханша предела,
И чак на сутринта,
ние изпращахме нощта
пред кафе със сметана,
изтощени, но окрилени,
за живота не се питахме
що е обич и що е забрана.

Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че сме на 20,
Ах, бохема, ах, бохема,
В духа на времето ние живяхме.

Когато съдбата
ме върна обратно
на моя стар адрес,
нищо не разпознах,
ни стени, ни улици, ни праг,
на моята младост свидетели,
На стълбището горе,
търся ателието свое,
от което нищо не остана,
в своята нова премяна,
Монмартър тъжен изглежда
и към мъртвите люляци се навежда.

Ах, бохема, ах, бохема,
И бяхме млади, и бяхме щури,
ах, бохема, ах, бохема,
Това вече нищо не значи.



Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Младостта е диво лято

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:02


Младостта е диво лято,
огледално пръснати лъчи,
сърце в светлина облято,
чисти, пламенни очи.

Младостта е диво лято,
уханни сенки гонят се безспирно,
денят окъпан е в злато,
нощта - в гальовен дъх копринен.

Младостта е диво лято -
чудата птица, приказно сияние,
зеленина навред разлята,
чисто, искрено признание.

Младостта е диво лято,
вълнуваща седянка, залесена,
трапеза кротка с приятел,
богата тайна сладко споделена.

Младостта е диво лято,
родено утро, обагрено в любов,
живот, изгрял в святост,
щедър, верен дори на залеза суров.

Младостта залязва като диво лято,
звън, преливащ в стон – разпятие,
сърцебиене лудо и мъдрост за отплата
оформят моите възприятия.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Ще вали дъжд

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:03

“Ще вали дъжд”, ми каза небето,
и окрилението удави в локва кал.
Ентусиазма също,
окапват крилете,
цедени, усукани сякаш вехт парцал.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Фас

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:05


Една трета фас и роза-пепел, разбита в безглаголността на битието,
пресипнал глас,
недъгав жест,
крещящ неизказността,
а аз съм с твоите чорапи.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Светлините от крайпътните реклами

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:07

Светлините от крайпътните реклами
приветливо те канят във веселото настроение,
кланят се гостоприемно и запушените с тапа сякаш рани
отново зейват.
И потапят се в истеричното веселие.

Попили мрака,
светлините се боричкат,
тържествуват
с лудостта на стара песничка от детството,
завихрят даже болката във въртележка,
поглъщат я,
с хъс на вещици царуват.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Компромисът

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:08

Компромисът

Трийсет секунди болка. Трийсет години мъка.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Dechiree

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:10

Déchirée

Peser sans arrêt le pour et le contre.
Une âme tourmentée, esclave d’une montre.
Une montre écornée, lourdemant tintante.
Attendre sans arrêt, attendre, attendre.

Toute en lambeaux, cette âme déjà vieillie
Se lamente, lamente, lamente
Et la montre-fardeau, déjà le centre de sa vie
Bourdonne d’une voix lente, lente.

Errant dans le monde, errant dans le temps
Elle compte les secondes et tout en pleurant
Elle espère. Que la montre lui montre
Le moment, la fente dans le temps.

Du sombre.

Une âme brisée en mille, une flamme séchée en gris,
Une douleur criant le délire, une âme qui cherche l’abri
Un esprit cassé, désorienté
Flannent dans le vide cendré.

Un lambeau d’âme. Toujours en attente.
Un espoir égaré, presque décoloré.
Attente.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Un geste banal se degage

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:11

Un geste banal se dégage.
Tellement banal, autant connu.
Et il me semble que cela soulage.
La banalité du destin rompu.

C’est donc la répétition suivante.
La banalité de la vie connue.
Les mêmes couloirs, les mêmes coûtumes brillantes.
L’existence, dans la réalité perdue.

Alors, tout est normal.
C’est bien la pendule qui chante
Le refrain bien connu.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

И залезът бе ягодово-млечен

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:13

И залезът бе ягодово-млечен
и стон болезнен и далечен,
едва долавящ се,
тревожно се разстила из простора вечен.

Изпратил бе едно послание
от амулет по-тайнствено, по-силно
от копнеж
по-искрено от разкаяние
по-мъдро от завет:

Un bizou amical
Le crépuscule à la fraise au lait
Une voix tendre, assurante, consolante
Une main forte, presque paternelle
Un rayon mince, doré comme le blé.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Привиден усет за ред

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:14

Привиден усет за ред
в таз’ гърмяща какафония
пробива си път навред,
с лозунги гради изкуствена хармония.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Без думи

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:16

на Краси

БЕЗ ДУМИ

Когато погледнеш звездите,
и те те докоснат гальовно,
когато от слънцето вдишаш –
усмивка душата да трогне,
когато вятърът видиш
в листата сълза да отронва,
щом белотата усетиш
на крехката вярност огромна,
спомни си за мен.

Щом мисълта се завихри
в колебание черно, отровно
докосни звездите,
слънцето вдишай,
погледни ръката до тебе – опорна.


Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Вали слънце

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:18

Вали слънце.
Сипе се на малки, пъстри капчици
по морската повърхност.
И всяко зрънце
фантазия – ей-тъй, на хапчици
излапвам бързо.

Очертава форми причудливи
върху набразденото море
слънчев лъч, от въображението пречупен.
Група волни дечурлига
овъргаляли добре
са се в замък пясъчен, от вълна порутен.

Петънцата лъскави играят,
от пяната развеселени –
цели локви образуват.
Блещукат, трепкат и сияят,
от усмивка детска поощрени –
призрачно-красиво те танцуват.

Из цялото море лъщят
като на риби люспите –
сребристо-лунни, оранжеви и златни.
Вълните пък плющят
като на детето дузпите,
и фантазията отвеждат към хоризонти непонятни.

Слънце се излива
върху цветните, прихлупени палатчици
и щастие се сипе щедро.
Дете игриво
свещена тайна, измислена ей-тъй, на хапчици,
със себе си отнася ведро.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Полет

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:19

ПОЛЕТ

Сменят се сезоните
като кадри на филм,
и дъхът на клоните
е ту цъфтящ, ту гнил.

Настана вече пролет,
а тоз’ зашеметяващ полет
съдбата ми е утежнил.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Джанките, в боя обляни

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:21

Джанките, в боя обляни,
разпукват лятото в жарък стон,
виснали досущ като гирлянди,
отрупват щедро стария клон.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Сълзите като орехи сред буря

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:22

Сълзите като орехи сред буря
оборват грохотно поредната илюзия,
сърцето жадно – безпощадно брулят,
в отломки ропот трепетът изхлузва се.

Сълзите като орехи търкулват се,
резка съдбовна в стенание оставят,
сърцето свито в история забулват,
а трепета – в порой апатия сподавят.

Сълзите като зрели орехи разпукват се
в горчива битка с разгромената илюзия,
суровото сърце с плодове отрупват,
в трепета отново влюбват се.


Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Поредният идеал

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:24

Поредният идеал,
родил се в прилично възпитание,
разраснал се с публичното назидание,
оформил се в тийнейджърска агресия,
угасва с поредната цигара.

Последният идеал,
маскирал се в личностно призвание,
примесил е причини с оправдания,
жертвена наслада, самоукорна, понесъл е,
загива бавно в разгара.

Поредният провал,
потънал в достойното мълчание,
последван от поука и от покаяние,
частица ярък спомен с изгрева донесъл е,
незначителното бъдеще обгаря.


Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Мирисът на морето

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:25

МИРИСЪТ НА МОРЕТО


Ухание на детство.
Пикантно подправено с уплахата от бедствие.
Привкус на горчива сол.
Дълбоко в гърлото засъхнала.
Тежък дъх от изсушени водорасли.
От вятъра разсеян сполучливо.
Следвам слънчева пътека –
Животрептящата огнена диря
Изваяна върху неравната повърхност.
Назъбеният хоризонт
Невинни облачета сочи.
Спокойна двойка.
На девствения плаж.
От влажна светлина окъпана.
И вопъл. Крясък.
От гларус бял
Слива се с вълнението бушуващо.
Скали оголени. Пасивни.
Зловещо са потънали в мълчание безсрамно.








Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Танцът на снежинките

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:27

ТАНЦЪТ НА СНЕЖИНКИТЕ

В балетен транс
прелитат лудо
изящните снежинки.
В пъстър танц
проблясват и изгубват се -
искрящи балеринки.

В спомена горещ
топят се

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Горчивата глътка

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:33

Да споделя горчивата глътка
от горчивата чаша
с гъстото вино
с дъх на горчива развръзка
от житейската каша
… и тя ще отмине.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Панделка с крем

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:35


Панделка с крем.
Джаз от 60-те и бас-китара.
Мадама.
С маниер запалена цигара.
Еротика и кич…

Провал – хълцавица.
Провлачена магнетофонна лента.
Цивилизация.
Опорочен пейзаж.

Хълцавица, удавена в шампанско.
Лукс. И порнография.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Съседи

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:36


СЪСЕДИ

Ограда.
Пред нея улица.
Зад нея – двор.
И храсти.

Грамада.
Черна, с две лица.
Грандиозен хор.
И морал, разпаднал се на части.

Живот.
На двора.
Друг живот.
На улицата.
Между тях решава спора
чернната ограда с две лица.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Отчуждение

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:37

ОТЧУЖДЕНИЕ


Урбанизиран силует.
На пешеходец.
Зебра.
Опушен лъч, от слънце, блед,
изнемогва,
жалка сянка следва.
Вървеж кръстосан на черен силует.
Зебра. Мъртво-бледо-бяло-черна.
Душа опушена.
Изнемогва.



Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Миниатюра

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:39


на Краси

МИНИАТЮРА


Миниатрна икебана,
пробола елегантна вазичка.
Така ефирно, нежно, натюрмортно.

Подобно маникюр на дама,
потопен в шишенце с китайски лак.
Леко, палаво, комфортно.

Ти притури шепотната фразичка,
която като похлупак
ме въздига до състояние спортно.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Каляската

Писане by Ленито on Пон 08 Окт 2012, 08:40

КАЛЯСКАТА

Конски тропот,
тих и мелодичен,
приглушен от заснежената пътека
тържествено се носи
над засукания, превит от старост град.
Сърцето хлопа
бавно, но ритмично,
утешено със забрава лека –
божествена емоция –
а то, от лутания пребито, сега засища стария си глад.

Конски тропот,
див и мелодичен,
насред града замръкнал,
до настръхналото ми лице достига бавно.
Сърцето хлопа,
сковано, но ритмично,
пелената смъкнало,
във феерия празнична навлиза плавно.

Ленито

Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Dechiree

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите