Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Dechiree

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Едва довчера /превод на песента на Шарл Азнавур/   Пон 08 Окт 2012, 7:55 am

Едва довчера

Едва довчера бях на 20 години,
времето галех в мигове любими,
с живота се заигравах, както се играе с любовта,
живеех през нощта, без дните си да броя,
а те бягаха във времето неуловимо.

Правих толкова планове, но те във въздуха останаха,
безброй отлетели надежди, на които хлапашки се осланях
и ето ме сега изгубен, без да зная къде да отида,
с очи, реещи се в небесата,
но със сърце, заровено в земята.

Едва довчера на 20 бях.
Пилеех времето си, с вярата, че така ще го спра,
и за да го изпреваря или поне да го задържа,
не правех друго освен да тичам, докато не се запъхтях.

На бъдещето отдаден в копнежи, без миналото да зачета
аз се месех във всеки разговор и бързах да изразя
ценното си мнение, убеден, че е за хубаво
да критикувам аз света с непринуденост.

Едва довчера бях на 20 години.
Но загубих времето си в разни щуротии,
които в дъното си не ми оставиха нищо ясно,
освен няколко бръчки на челото
и страха от отегчението.

Защото любовите ми увяхнаха
преди да са разцъфтели,
приятелите ми отплаваха
към далечни стремежи и предели.
Сам по своя вина
си направих тази празнота,
и си провалих живота
и своите младежки години.

Най-доброто отхвърлих,
най-лошото избрах,
смразих си усмивките,
вледених си сълзите.
Къде са те сега,
сега, моите 20 години?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Ах, бохема /превод на песента на Шарл Азнавур?   Пон 08 Окт 2012, 7:56 am

Говоря ви за време,
което не може да бъде доловено
от по-младите от 20 години.
Монмартър тогава
простираше люляците си, и те плаваха
чак до прозорците в нашите градини.
И ако нашето скромно местенце,
което ни служеше за гнезденце
не ни бе поверило своята стряха,
Ето там се опознахме,
Аз, крещящият от глад,
Ти - позираща гола, без уплаха.

Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че сме щастливи,
Ах, бохема, ах, бохема,
ядяхме на 2 дни веднъж, разбира се.

Из кафенетата околни,
бяхме неколцина, волни
в очакване на славата звездна.
И бяхме сиромаси
със стържещи стомаси,
ние вярвахме безрезервно
И щом някое бистро
си купеше от нас платно
срещу топло ястие вкусно,
около печката отпуснати,
ние редяхме стихове тогава
и забравяхме за зимата корава.

Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че ти си красива.
Ах, бохема, ах, бохема,
И всички бяхме гениални, разбира се.


Понякога се случваше
пред статива да се сгуша
и да прекарам нощи бели -
на картината ретуш,
гърдата да оформя с туш,
или на ханша предела,
И чак на сутринта,
ние изпращахме нощта
пред кафе със сметана,
изтощени, но окрилени,
за живота не се питахме
що е обич и що е забрана.

Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че сме на 20,
Ах, бохема, ах, бохема,
В духа на времето ние живяхме.

Когато съдбата
ме върна обратно
на моя стар адрес,
нищо не разпознах,
ни стени, ни улици, ни праг,
на моята младост свидетели,
На стълбището горе,
търся ателието свое,
от което нищо не остана,
в своята нова премяна,
Монмартър тъжен изглежда
и към мъртвите люляци се навежда.

Ах, бохема, ах, бохема,
И бяхме млади, и бяхме щури,
ах, бохема, ах, бохема,
Това вече нищо не значи.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Младостта е диво лято   Пон 08 Окт 2012, 8:02 am


Младостта е диво лято,
огледално пръснати лъчи,
сърце в светлина облято,
чисти, пламенни очи.

Младостта е диво лято,
уханни сенки гонят се безспирно,
денят окъпан е в злато,
нощта - в гальовен дъх копринен.

Младостта е диво лято -
чудата птица, приказно сияние,
зеленина навред разлята,
чисто, искрено признание.

Младостта е диво лято,
вълнуваща седянка, залесена,
трапеза кротка с приятел,
богата тайна сладко споделена.

Младостта е диво лято,
родено утро, обагрено в любов,
живот, изгрял в святост,
щедър, верен дори на залеза суров.

Младостта залязва като диво лято,
звън, преливащ в стон – разпятие,
сърцебиене лудо и мъдрост за отплата
оформят моите възприятия.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Ще вали дъжд   Пон 08 Окт 2012, 8:03 am

“Ще вали дъжд”, ми каза небето,
и окрилението удави в локва кал.
Ентусиазма също,
окапват крилете,
цедени, усукани сякаш вехт парцал.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Фас   Пон 08 Окт 2012, 8:05 am


Една трета фас и роза-пепел, разбита в безглаголността на битието,
пресипнал глас,
недъгав жест,
крещящ неизказността,
а аз съм с твоите чорапи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Светлините от крайпътните реклами   Пон 08 Окт 2012, 8:07 am

Светлините от крайпътните реклами
приветливо те канят във веселото настроение,
кланят се гостоприемно и запушените с тапа сякаш рани
отново зейват.
И потапят се в истеричното веселие.

Попили мрака,
светлините се боричкат,
тържествуват
с лудостта на стара песничка от детството,
завихрят даже болката във въртележка,
поглъщат я,
с хъс на вещици царуват.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Компромисът   Пон 08 Окт 2012, 8:08 am

Компромисът

Трийсет секунди болка. Трийсет години мъка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Dechiree   Пон 08 Окт 2012, 8:10 am

Déchirée

Peser sans arrêt le pour et le contre.
Une âme tourmentée, esclave d’une montre.
Une montre écornée, lourdemant tintante.
Attendre sans arrêt, attendre, attendre.

Toute en lambeaux, cette âme déjà vieillie
Se lamente, lamente, lamente
Et la montre-fardeau, déjà le centre de sa vie
Bourdonne d’une voix lente, lente.

Errant dans le monde, errant dans le temps
Elle compte les secondes et tout en pleurant
Elle espère. Que la montre lui montre
Le moment, la fente dans le temps.

Du sombre.

Une âme brisée en mille, une flamme séchée en gris,
Une douleur criant le délire, une âme qui cherche l’abri
Un esprit cassé, désorienté
Flannent dans le vide cendré.

Un lambeau d’âme. Toujours en attente.
Un espoir égaré, presque décoloré.
Attente.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Un geste banal se degage   Пон 08 Окт 2012, 8:11 am

Un geste banal se dégage.
Tellement banal, autant connu.
Et il me semble que cela soulage.
La banalité du destin rompu.

C’est donc la répétition suivante.
La banalité de la vie connue.
Les mêmes couloirs, les mêmes coûtumes brillantes.
L’existence, dans la réalité perdue.

Alors, tout est normal.
C’est bien la pendule qui chante
Le refrain bien connu.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: И залезът бе ягодово-млечен   Пон 08 Окт 2012, 8:13 am

И залезът бе ягодово-млечен
и стон болезнен и далечен,
едва долавящ се,
тревожно се разстила из простора вечен.

Изпратил бе едно послание
от амулет по-тайнствено, по-силно
от копнеж
по-искрено от разкаяние
по-мъдро от завет:

Un bizou amical
Le crépuscule à la fraise au lait
Une voix tendre, assurante, consolante
Une main forte, presque paternelle
Un rayon mince, doré comme le blé.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Привиден усет за ред   Пон 08 Окт 2012, 8:14 am

Привиден усет за ред
в таз’ гърмяща какафония
пробива си път навред,
с лозунги гради изкуствена хармония.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Без думи   Пон 08 Окт 2012, 8:16 am

на Краси

БЕЗ ДУМИ

Когато погледнеш звездите,
и те те докоснат гальовно,
когато от слънцето вдишаш –
усмивка душата да трогне,
когато вятърът видиш
в листата сълза да отронва,
щом белотата усетиш
на крехката вярност огромна,
спомни си за мен.

Щом мисълта се завихри
в колебание черно, отровно
докосни звездите,
слънцето вдишай,
погледни ръката до тебе – опорна.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Вали слънце   Пон 08 Окт 2012, 8:18 am

Вали слънце.
Сипе се на малки, пъстри капчици
по морската повърхност.
И всяко зрънце
фантазия – ей-тъй, на хапчици
излапвам бързо.

Очертава форми причудливи
върху набразденото море
слънчев лъч, от въображението пречупен.
Група волни дечурлига
овъргаляли добре
са се в замък пясъчен, от вълна порутен.

Петънцата лъскави играят,
от пяната развеселени –
цели локви образуват.
Блещукат, трепкат и сияят,
от усмивка детска поощрени –
призрачно-красиво те танцуват.

Из цялото море лъщят
като на риби люспите –
сребристо-лунни, оранжеви и златни.
Вълните пък плющят
като на детето дузпите,
и фантазията отвеждат към хоризонти непонятни.

Слънце се излива
върху цветните, прихлупени палатчици
и щастие се сипе щедро.
Дете игриво
свещена тайна, измислена ей-тъй, на хапчици,
със себе си отнася ведро.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Полет   Пон 08 Окт 2012, 8:19 am

ПОЛЕТ

Сменят се сезоните
като кадри на филм,
и дъхът на клоните
е ту цъфтящ, ту гнил.

Настана вече пролет,
а тоз’ зашеметяващ полет
съдбата ми е утежнил.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Джанките, в боя обляни   Пон 08 Окт 2012, 8:21 am

Джанките, в боя обляни,
разпукват лятото в жарък стон,
виснали досущ като гирлянди,
отрупват щедро стария клон.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Сълзите като орехи сред буря   Пон 08 Окт 2012, 8:22 am

Сълзите като орехи сред буря
оборват грохотно поредната илюзия,
сърцето жадно – безпощадно брулят,
в отломки ропот трепетът изхлузва се.

Сълзите като орехи търкулват се,
резка съдбовна в стенание оставят,
сърцето свито в история забулват,
а трепета – в порой апатия сподавят.

Сълзите като зрели орехи разпукват се
в горчива битка с разгромената илюзия,
суровото сърце с плодове отрупват,
в трепета отново влюбват се.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Поредният идеал   Пон 08 Окт 2012, 8:24 am

Поредният идеал,
родил се в прилично възпитание,
разраснал се с публичното назидание,
оформил се в тийнейджърска агресия,
угасва с поредната цигара.

Последният идеал,
маскирал се в личностно призвание,
примесил е причини с оправдания,
жертвена наслада, самоукорна, понесъл е,
загива бавно в разгара.

Поредният провал,
потънал в достойното мълчание,
последван от поука и от покаяние,
частица ярък спомен с изгрева донесъл е,
незначителното бъдеще обгаря.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Мирисът на морето   Пон 08 Окт 2012, 8:25 am

МИРИСЪТ НА МОРЕТО


Ухание на детство.
Пикантно подправено с уплахата от бедствие.
Привкус на горчива сол.
Дълбоко в гърлото засъхнала.
Тежък дъх от изсушени водорасли.
От вятъра разсеян сполучливо.
Следвам слънчева пътека –
Животрептящата огнена диря
Изваяна върху неравната повърхност.
Назъбеният хоризонт
Невинни облачета сочи.
Спокойна двойка.
На девствения плаж.
От влажна светлина окъпана.
И вопъл. Крясък.
От гларус бял
Слива се с вълнението бушуващо.
Скали оголени. Пасивни.
Зловещо са потънали в мълчание безсрамно.







Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Танцът на снежинките   Пон 08 Окт 2012, 8:27 am

ТАНЦЪТ НА СНЕЖИНКИТЕ

В балетен транс
прелитат лудо
изящните снежинки.
В пъстър танц
проблясват и изгубват се -
искрящи балеринки.

В спомена горещ
топят се
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Горчивата глътка   Пон 08 Окт 2012, 8:33 am

Да споделя горчивата глътка
от горчивата чаша
с гъстото вино
с дъх на горчива развръзка
от житейската каша
… и тя ще отмине.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Панделка с крем   Пон 08 Окт 2012, 8:35 am


Панделка с крем.
Джаз от 60-те и бас-китара.
Мадама.
С маниер запалена цигара.
Еротика и кич…

Провал – хълцавица.
Провлачена магнетофонна лента.
Цивилизация.
Опорочен пейзаж.

Хълцавица, удавена в шампанско.
Лукс. И порнография.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Съседи   Пон 08 Окт 2012, 8:36 am


СЪСЕДИ

Ограда.
Пред нея улица.
Зад нея – двор.
И храсти.

Грамада.
Черна, с две лица.
Грандиозен хор.
И морал, разпаднал се на части.

Живот.
На двора.
Друг живот.
На улицата.
Между тях решава спора
чернната ограда с две лица.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Отчуждение   Пон 08 Окт 2012, 8:37 am

ОТЧУЖДЕНИЕ


Урбанизиран силует.
На пешеходец.
Зебра.
Опушен лъч, от слънце, блед,
изнемогва,
жалка сянка следва.
Вървеж кръстосан на черен силует.
Зебра. Мъртво-бледо-бяло-черна.
Душа опушена.
Изнемогва.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Миниатюра   Пон 08 Окт 2012, 8:39 am


на Краси

МИНИАТЮРА


Миниатрна икебана,
пробола елегантна вазичка.
Така ефирно, нежно, натюрмортно.

Подобно маникюр на дама,
потопен в шишенце с китайски лак.
Леко, палаво, комфортно.

Ти притури шепотната фразичка,
която като похлупак
ме въздига до състояние спортно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Каляската   Пон 08 Окт 2012, 8:40 am

КАЛЯСКАТА

Конски тропот,
тих и мелодичен,
приглушен от заснежената пътека
тържествено се носи
над засукания, превит от старост град.
Сърцето хлопа
бавно, но ритмично,
утешено със забрава лека –
божествена емоция –
а то, от лутания пребито, сега засища стария си глад.

Конски тропот,
див и мелодичен,
насред града замръкнал,
до настръхналото ми лице достига бавно.
Сърцето хлопа,
сковано, но ритмично,
пелената смъкнало,
във феерия празнична навлиза плавно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Dechiree   

Върнете се в началото Go down
 
Dechiree
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 3Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Поезия-
Идете на: