Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Dechiree

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Пустите камъни   Пон 08 Окт 2012, 8:41 am

ПУСТИТЕ КАМЪНИ

Строени разхвърляно,
но пак подредени,
оформят на градината външния лик,
в безпорядък перфектен, от ръка наредени,
в мълчание открадват греховния миг.

Коварната тайна обвиват в паяжина,
от хладни минути безброй изтъкана.
Безразлични, студени, укриват окаящина,
потъва в забрава зловещата рана.

Ни прошка, ни обич в пустите камъни –
тишина бездушна или луда насмешка,
но заръката дадена им –
да мълчат, без да бъдат ограбени –
те изпълняват без грешка.

Само кучето одрипавяло
усеща слепешком нечистота.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: На ръба   Пон 08 Окт 2012, 8:43 am

На ръба

Кървави късове от обичта разпокъсана
сеят в душата ми сенчести кладенци,
чертаят в съзнанието ми огнени пътища,
изгарят усмивката – в гримаса превръщат я.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Ноктюрно   Пон 08 Окт 2012, 8:44 am

НОКТЮРНО

Есента протегнала е покровителствено восъчните облаци,
и града прегърнала е,
целува го отново в пастелна гама.
Свещено къпе го от грехове-вековници,
прегърбен бе.
Прибрах се с вечерната камбана.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Шепа щастие   Пон 08 Окт 2012, 8:46 am

на Сашка



Шепа щастие, отронило се от душата ми,
в цвят разцъфнало всред плет от мрачни мисли,
шеметно пристрастие - суетата е преборило,
проблеснала сълза в облак от въздишки.

Една звезда обрулила душата ми,
с цвят обсипала е пътищата прашни.
Небето с лъч раздра забулените страсти,
и поток от думи пръсна в усмивка влажна.

Шепа щастие, стаило се в душата ми,
в плен очаква първата роса.
Небето плаче. Свило се в ръката ми,
гнездо от сладости плете за утринта.

Шепа щастие, в дланта си цвят събрало,
небето чака. Тихо чака.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Кристални чаши   Пон 08 Окт 2012, 8:47 am

на Сашка

Кристални чаши. Празни.
Музика. Балада.
Крещяща обстановка. Празник.
Свобода. Наслада.

Химн далечен, нежен.
След него – рязък и помпозен звън.
Разбиват жизнерадостно, небрежно
Мраза в нас, и тоз отвън.

Завеса.

Архаично сиво е.
Прашен полумрак
Като в стар английски дом
Така еднакво, тъпо, ежедневно.
Но душата дива е.
Стъпва бавно, тежко: “Трак”,
Прикрадва се болезнен стон,
изгрял със светлината дневна.

Кристални чаши. Вече празни.
Музика, балада.
Крещяща обстановка. Празник.
Свобода. Наслада.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Джуджета   Пон 08 Окт 2012, 8:48 am

на Сашето

Джуджета на ръст,
джуджета по ум и по нрави
изпъстрят софийските улици.

Понякога лапнали пръст
или на дрехата копчето стиснали – какво да се прави –
усещат как лека-полека животът пътя им брули си.

Влачат тежкия кръст –
ритат го, бутат го, теглят го – легнал или изправен –
на съдбата мъглата разбулили.

Двигател е избуялата мъст,
така че полуживи, полуздрави,
пристъпват – очите опулили.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Слепотата на триумфа   Пон 08 Окт 2012, 8:51 am

СЛЕПОТАТА НА ТРИУМФА


Движението означава живот,
а мълчанието е знак за присъствие на мисъл.
Мъката е болка,
Разстоянието е граница
или възможност за преодоляването й.
Красотата е положителна оценка за аз-а,
констатирането й е вид себелюбие,
често тя е просто навик,
оттук и баналната й повтаряемост.

Принципите са ограничени,
за разлика от всичко, сочено с презрение.
Принципите са логическата схема,
утехата на аз-а във възприемането му като такъв.
Следователно те не струват,
защото не обхващат нищо,
те са едно популярно лекарство,
което на умния едва ли ще помогне.

Катастрофата е пречистване,
фолклорът е генетична памет,
очакването е концентрация,
или може би кондиция.
Тежестта е отговорност,
а лекотата е суета.
Въздействието е манипулация,
а понякога е и приобщаване,
сиреч съчувствие и разбиране.
Страхът е слабост, водеща до бунт
или до примирение.
Говоренето е изхвърлянето на боклуците,
а общуването е мир.
Войната е инстинкт,
а смъртта е необходимост,
предпазваща човечеството от самозабрава.
Житейската тъга радост не търпи.
Притежанието на разум е удоволствие.
Мисленето е игра,
слава Богу, в повечето случаи забавна.
Самотата е пътека към себепознанието,
а човекът е животно, бягащо от нея,
сиреч от възможността да се опознае,
маскирало се с глупостите за душата –
това е просто хленч.
И хвърляне на прах в очите.
Заблудата е бягство от живота.
А животът е Вселената.
Огорчението е накърнение
или посегателство върху интимното.
Злобата е вид отдушник
от най-елементарна категория.
Облекчението е награда.
А вдъхновението е свише.




МАТРИЦАТА

Поезията е концентрирана емоция,
а прозата е изложеният на маса разум.
Съзнанието е почвата,
а мисленето е шаблон -
фасадата на живия организъм.
Самочувствието е защитен механизъм
или транплин за оцеляване
във войната между "Аз"-овете.
Мисълта е искрица от душата
или пък пламналият фитил,
впрегнат в релсите на разума.
Единството е осъзнаване на разчленението,
а съвършеното единство е недостъпното блаженство.
Опората е търсене на сламката,
удавникът намери ли я -
погазва тази ценност.
Чернилката е огледалната страна на белотата,
а контрастът е контурът, заради който всичко става ясно.
Оценката е проява на самосъзнание -
във всички случаи е нещо положително.
Понятията са области на възприятие,
а конкретиката е река, която следва своя неизбежен път.
Себепознанието минава за нещо благородно,
но да не забравяме, че и то е един прост инстинкт.
Иронията е гъдел,
сарказмът е комплекс.
Мъдростта е необятна,
а словото е инструмент.
Внушението е изкуство,
напоследък - занаят,
а вдъхновението е катарзис,
и после свобода.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Чат   Пон 08 Окт 2012, 8:57 am

ЧАТ

Хладината маскира лицата изчистени
Сноп хладни лъчи лакира сумрака
усмивки замират в постоянното тичане
Клавиатурата чука
Силуетът тактува
крак връз крак

Студена музика
пръстите ледени тичат замаяно
Ритъм оскъден
високо чело
без всеотдайност

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Новото минало   Пон 08 Окт 2012, 8:58 am

Новото минало

Зазидан в клишетата на уж добрите нрави
народът плаче, пъшка и въздиша,
в гонитбата между сърцето и обещанията за чудно здраве
той подскача, тръшка се, но и неусетно историята нова мудно пише.

„Толерантност!” – многогласно от телевизорите пак ехти,
а компромисът болезнено се гърчи в душата.
„Съюзът!” – напразно шепне споменът лютив –
човърка изневярата с изкушението да се обвържеш с правилата на играта.

Докога, народе?
Ще спиш и ще търпиш?
А вярата си пак захвърляш пакостно и бясно
на купища грозни и вехти парцали!
Доверието нищожно накъде те води?
От тези уж „вълшебни” думички по детски – не!,
а по дивашки се боиш! Гориш!
Празни думи, вещаещи заможност,
които с ехото си светско – бунище от лозунги в прехлас –
честта ти с лакомства, хлапашки,
покорно и позорно
властно са обрали!

Събуди се, ти народе!
И вярата си в изневяра не превръщай!
Събуди се! Дръж се!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Опиянение   Пон 08 Окт 2012, 8:59 am

Опиянение

Авторитетът се обърна към детето: "Ти опропасти живота си!"


Очите ми са безчовечни,
очите ми обречени
очите ми са безполезни,
Изпитах аз очите си пред огледалото в банята.
Очите ми са садистични,
Очите ми са безпощадни,
примигват прозаично,
проливат кръвожадни сълзи в дланите.


Потърсих в очите си човешка топлота.
Очите ми сурови,
в спокойните окови,
срещат безутешно на идеалите кръвта.


Очите срамежливо -
очи чисти, дете свенливо -
игровита светлина, тържествени сълзи искрящи.
Във вяра заблестели, в лъчи шумящи, диво
с идеала си сплотени,
пленили съвършенството.
И в плен на съвършеното
Очите ми забравили да бдят.


Очите ми са огледало
на Него, Идеала,
бликат от очите ми лъчи.
В самотата идеалът
облива като одеяло
очите ми с човешка топлота.


Под стряхата на идеала
бурята угасва
и някак вяло
очите ми потъват в самота.


Ключът към истината царствено
идеалът подарил е властно
на очите чисти, детски, неразбиращи.
И в щастливото коварство
очите детски, ясни,
покорни са, заключени в капана на закрилата.


Развята пелерина,
на богатството картина -
прозрение - нови хоризонти,
очите ми ликуват в съблазън.
На идеала си слугуват,
не лудуват, не сънуват даже,
очите кротко на тъгата се любуват.


В своето възкресение,
за вечността подхвърлил уверение,
идеалът дебелее в угощения
и трохи подхвърля гаврено
на детските очи.

Очите се засищат,
в идеала гордо вречени,
от себе си отречени,
ослепели са в тънките лъжи.


И фино наметало
от очите ми гальовни
съмнението е отвяло –
с полъх лек рисува кал в огледалото.


Очите ми са безпристрастни,
изгубени в падението,
очите ми обречени.
Потърсих в очите си човешка топлота.


Помислих си за любовта,
"О, колко съм дребнава!"
Очите хлътнали в терзание благородно.


Очите ми молитвено
потърсиха си идеала
Кикот получиха в замяна
и тръшнат образ в огледалото.
И спука се поличбено
на идеалите отличието.
Пламък в невинно изгорелите очи.
Очите ми опарени,
от величието му покварени.
Идеалът хладно веч мълчи.

Очите ми са празни
в равенството безобразно.
Намерих в очите си човешка топлина.


В търсене на заместителя,
на авторитета, покровителя,
в отрицанието свободни,
премрежени от спомена,
с носталгичен блян очите кротки плахо чакат.
Колебливи,
изпълнени с човешка топлота.


Зрялост – озарение,
жадни, изкривени,
Очите голи
Гледат
Пълни с човешка чистота.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Поздрав   Пон 08 Окт 2012, 9:00 am

Поздрав

Светла сутрин.
Дълбока като ласка,
като детски смях,
като котешки кът.
Вълничка ветрец
гальовно подрежда разкоша –
чуруликането сладко
на птичките припрени,
чудния говор,
усмихващ се свежо, повикващо
или даже загадъчно
на живота
събуждащ се,
благодатно пленен
в лъчите слънчеви,
които нежно, засмяно
обливат с любов целия свят.
И цветчетата звънят с цветовете си горещи!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: За теб   Пон 08 Окт 2012, 9:07 am

на Сашка

За теб


Шепа щастие, отронило се от душата ми,
в цвят разцъфнало всред плет от мрачни мисли,
шеметно пристрастие - суетата е преборило,
проблеснала сълза в облак от въздишки.

Една звезда обрулила душата ми,
със цвят обсипала е пътищата прашни.
Небето с лъч раздра забулените страсти,
и поток от думи пръсна в усмивка влажна.

Шепа щастие, стаило се в душата ми,
в плен очаква първата роса.
Небето плаче. Свило се в ръката ми,
гнездо от сладости плете за утринта.

Шепа щастие, в дланта си цвят събрало,
небето чака. Тихо чака.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: На пистата   Пон 08 Окт 2012, 9:08 am

На пистата

Къде е вихърът?
Засмукал ежедневието ликуващо в остър бяг.
Погълнал ветрове бушуващи и тласнал в първа стъпка крака неопитен и плах.
Пречупил времето – завъртял стрелката на часовника в лудуващ такт.

Къде е вихърът?
Изгрял със сутрешна усмивка,
с перлена идея, която без да стихва,
звънко, в бляскав ритъм завладяла е сърцето,
което неусетно в риска сладък се е понесло.

Къде е вихърът?
На кротък разговор, доверието загнездил,
сутрин, пред цигарата с кафето.

Тук е вихърът.
В приятелска ръка подадена – мост на смелостта,
ръка, на другия отдадена, дарена да предвкуси радостта,
в пръстите разперени – ветрило от топли лъчи,
крачките плахи премерили
и дали сила
на сърцето трепетно в съдбата си да полети!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Минзухари в полята /превод на една френска песничка/   Пон 08 Окт 2012, 9:10 am

Минзухари в полята
цъфтят ли, цъфтят!
Минзухари в полята –
ти пак свършваш, лято!

Припев: Пада листото есенно,
завихря се то –
от вятъра понесено
в съзвучно хоро.

Кестените в гората
пращят ли, пращят!
Кестените в гората
се пукат под краката.

Припев...

Облаци в небето
кръжат ли, кръжат!
Облаците в небето
си простират крилете.

Припев...

И тези ноти в сърцето
шептят ли, шептят...
Тази песен в сърцето
зове щастието светло!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Миг   Пон 08 Окт 2012, 9:11 am

на Петя - Бипата
Миг

Последната капка кафе
събрала е в очакване и в горчива безпътица
подсладена надежда,
летящо сърце,
обладала е трептящите сънища.

Последната капка кафе
озвучила е стъпки стотици,
ала препънала е едни самотни нозе
в мълчанието на отлетелите птици.

Последната капка кафе
отържествила е с планове чертаещите пътища погледи,
уловила е дланите,
вплела е съдбите в пролети
просълзила е думите
в дълбоко море,
усмивки дарила е бляскави, лунни,
след призива винаги същия: „Ела, чакам те, моля те!”

И ръцете ми слаби, но въжèно протегнати в жажда
към тебе, приятелко стара,
достигат оживено само до последната глътка кафе,
където в голата вяра
и сякаш с кражба
без бъдеще детството ми в спомена отново се ражда.


21.07.2011, на езерото Ариана


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Идентичността от упор жигосва континента   Пон 08 Окт 2012, 9:12 am

Идентичността от упор жигосва континента
над главата й планетите като стражи обикалят наужким безразборно
погледът в душата ми разхожда се
и сред играчките там сгушени
като на кинолента
търси мощен изход от покорството.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: В Мола   Пон 08 Окт 2012, 9:14 am

В Мола – с главно „М”

Напрежението изпушва
в тапа на бездушие
Очите се ослушват,
търсят „правилния” случай,
загърбили разтухата,
забравили надеждата,
подпухнали, пребити,
изпити
от „правилния” пух –
хитрият изкусител,
който сълзата с фокус би погълнал в плюш.
А тя, сълзата, почернена отдавна в туш
из бръчките изтрити
от лицата нечовечни, глинено-маскирани
своето поточе не може да намери...
Боже, спаси ни от това неверие!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Въртележка   Пон 08 Окт 2012, 9:15 am

ВЪРТЕЛЕЖКА


Загубиха се хората в сигнала,
и призивът погуби се в болезнен вой.
А птицата с песен прелетяла е,
пропускайки ненужните завои.

Изгубиха се страстите, мечтите,
а разумът в лед се просълзи,
топят се чувствата и в крехкостта отлитат,
безмълвна мъдростта стои.

Печат постави егото в огледалото,
миговете щастие часовникът със знак пилее,
мастилена следа измерва правото,
а мъдростта мълчи, без смях старее и вехтее.

Повлечени на модата в шамара,
търсят пътя хората, но без сърдечен звън,
ни спомен, ни мечта полагат на кантара,
загубили цвета на спокойния и сладък сън.

Опипват пътя, но отлита времето
като дим от смачкана цигара –
докато стъпят – изсъхва семето
и те срещат, да! Срещат самотата на някоя желязна стара гара,
самота, подпряла се на мъдростта,
мъдростта – безценна, но и някак вяла,
от старост вече сбръчкан, безполезен и отсечен пън.

Нахлуват думите в сърцето,
въпросите изследват дълбините,
очите слепи са свидетели
на красотата и на висините.
Затова последвай своята мечта безкрила,
пречистен с вяра и любов,
нека в нея е твоята закрила –
там е истинската сила!
Там е истинският зов
По стария прашен път,
преоткрил уюта на своя кът,
като птицата тръгни с поглед нов!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Захарните пръстенца   Пон 08 Окт 2012, 9:17 am

на Ани, мама Ади и тата Ради


ЗАХАРНИТЕ ПРЪСТЕНЦА

По идея на сладката Анитка

Търкулнала се старата година
като плодче узряло, например свежа мандарина,
а не като болтче, завъртяло се прилежно в прашна машина
и отнесла със себе си всички неволи,
плач и зъбоболи.
Донесла на Ани растеж и здраве,
ръчичката на Алекс, на Роко опашката, Гого и милкавата крава,
а на мама и татко с усмивки в свежо „Наздраве“
поднесла е с панделка спомен за игрите любими
и от живота приказни картини.
Така, вещаейки чудото пролетно,
дошла е веселата Коледа.
Шарена като бонбоните и бибероните,
пъстра и сияйна като лампичките на елхата,
искряща досущ като очичките на децата,
блестяща като звездичките в небесата,
Коледа изпълни всички с радост в сърцата.

Тогава малкото детенце,
любопитно всичко да узнае,
попита своите пръстенца:
А вие кои сте? Хайде да си поиграем!
Хайде, хайде! – отговориха пръстенцата –
Готови сме винаги за приключенийца!
Но нека първо да се запознаем! –
каза силно Показалеца, винаги готов за наставления.
Да, иначе ще си говорим на език неразбираем. –
добави мъдро Палечко в уверение.
Аз съм Ани. - веднага честно отзова се тя на призива.
Приятелка ваша, сестричка може би, усещам аз на близостта ви прилива.
Показалеца отново се обади,
кимайки важно, като за награда:
Ти не си ни сестриче.
Защото ние сме твои.
Само с тебе можем да правим всичко, което обичаме.
А без тебе – нищо свое.
Тогава Ани за малко се замисли.
Но попита пак с поглед бистър:
Така да бъде. И все пак вие кои сте?
И Палечко, понеже всички му се подиграват,
че е нисък и дебел, извиси глас, за да се прослави:
Аз съм Палечко. Умея всичко.
Имам трима братя като мене.
Те с тебе са по всяко време –
един на другата ръчичка
и двама на крачетата, с които тичкаш.
После я попита закачливо:
А ти на какво ни оприличаваш, нас щурите?
Ани отвърна му игриво,
за забава,
макар че се зачуди кои пък са онези братя, другите.
И понеже гледаше елхата,
хрумна й да каже:
На борчета в гората.
Всички се разсмяха. В смях се разпиляха даже.
Сега ще те убоцкам с една борова игличка!,
Кутрето показно размърда нокътя си остър пред всички.
Отново смях.
А Средният пръст наведе се и гордо кокалчето си изпъчи:
Аз пък по главата с една шишарка ще те фрасна!
Само да не се изкълчиш с твоите закани! – Показалеца намеси се с внимание.
Залята цялата в смях, обади се и Ани:
Това не е опасно!
Ето! Да! Това сте вие! Приятели в играта!
Така е. - продума и Безименният пръст. Приятели сме и нека да си изредим имената
и да започва веселбата!
Така представиха се театрално,
в танц раздвижиха се музикално,
и с поклон,
в очакване на вълнения милион.
Поред, както са си наредени,
петима точно преброени,
от любопитния Анин поглед огрени –
Палец, Показалец, Среден, Безименен и Кутре.
Добре, да си играем, ама на какво? - Показалеца се изправи умно.
Хайде да извием едно хоро! – Палечко с подскоци тромави барабанеше шумно.
Толкова си смешен!
Всички се разкискаха.
Е-е, няма никой безпогрешен. – защити се той, както му хрумна.
На гоненица..., а-а-а..., не, на жумичка, искате ли? - Кутрето каза, до Безименния
притискайки се. То най-много таз игра обичаше, понеже най-добре умееше да се крие.

И както скачаха и пляскаха, млъкнаха внезапно при предложението на Ани:
На „Огледалце, огледалце – кои сме ние, какви сме ние?“
Веднага пръстите отвърнаха в хор, изправени:
Всички сме добри.
Добри сме, да. - Безименния потвърди,
макар да сме малко натясно, всички сме добри!
Кутрето се намръщи:
Ти пък все се оплакваш, все ти е тясно вкъщи!
Важното е, че всички сме добри!
Това е ясно. Но огледалото ли аз да питам за туй, което знам?! -
Палечко, почервенял, сърдито отхвърли идеята с плам.
И се започна препирнята за играта – някой иска да играе на таз игра, друг пък – не,
кой какъв е, що е, красив и грозен, сръчен, кьопав, умен, глупав,
и какво ли още не...
Лелее! Врява вдигнаха до небесата!
Сборичкаха се в сплетнята!
Докато свиха се в юмрука!
А огледалото ледено мълчи!
Замалко да го счупят!
И Ани да се нарани!
Треперещи от страх, забравиха за играта.
Това не беше люлка или жмичка!
Каква голяма щеше да е белята!
Уплашиха се всички!
И Ани бързо прецени, че огледалото често лъже и мълчи.
И тя ги дръпна, разумно, без да кресне, без да тропа
те се стреснаха, но с охота
прибраха се в топличкото джобче,
и с любов, сплотени и на топче
без да се карат, се сгушиха!
И тогава чудото се случи!
Там, близо до бонбоните,
с ласката, утехата и бибероните,
превърнаха се в захарни пръстенца
малките братленца!
И под щастливите лъчи
Ани научи, че сладкиши може да твори!
И на трапезата, и в живота,
с помощта на своите сладки пръстенца, задружните братленца,
като малка фея
Ани света с радост ще огрее.

На мама да помогне,
ръка да подаде и приятелите с любов да трогне,
щастието да нарисува,
в смеха да се налудува
къщичка да построи
с таланта свой и със своите пръстенца – на света вълшебства ще дари!

П.П. Ти ще видиш, мамо! Ани голяма да порасне само! – Показалеца посочи кръстопътя, кимайки важно-важно.

С обич,

Малчо, Ели и Бони
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Внезапна среща   Пон 08 Окт 2012, 9:18 am



ВНЕЗАПНА СРЕЩА


Страх ме е да те погледна,
да не би да опаря очите си.
Страх ме е да прогледна,
да не би да пресъхнат сълзите ми.

Не искам вечно да съм в плен на
спомени, бъдеще дирили –
изящна картина нетленна,
която разгаря гърдите ми.
И пак на тях се облегнах,
с ръка разтреперана,
но не и протегната,
нищо нетърсеща,
дори и на времето улова,
когато пак те погледнах,
със съзерцание премерено,
без идея кокетност, нито обредност,
нищо невършеща,
с очакване нулево,
когато пак те погледнах,
сляпа за чудото, че те срещнах.
А аз в полудата дори не те заговорих,
нито пък ти ме молеше с поглед,
а след тебе се стелят елегантност и нежност,
докато накрая ти като във видеоефект се разтвори.
И изчезна.
Без никакъв знак, без никакъв ропот,
без никакви думи, дали си бил трогнат?

И стана пустош. Когато ти си отиде.
Без диря.

Страх ме бе да обседна
съдбата си с рицарско его,
плът в юздите да впрегна,
да не би любовта да превърна в “Лего”.

Страх ме е да те погледна,
да не би да събудя звездите ни,
страх ме е да прогледна,
да не би да пропаднат мечтите ми.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Ъгълът   Пон 08 Окт 2012, 9:21 am

Ъгълът

Ъгълът – място за срещи.
Една мечта катастрофира там.
Дали защото се пръсна,
дали защото с реалността се блъсна –
не зная.
Вероятно тя се раздвои
и после на парченца се разби.
Чакам те там.
На ъгъла.
В музиката от 80-те..
Ще ми се да съм измила своя срам.
И да съм свободна като дете.
Това не е стихче, може би,
а е проза.
Е, да. Търся щастливия край –
ухайните рози.
Но все пак научих си урока.
Тук съм.
На ъгъла.
Този път няма да сбъркам посоката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Спомен   Пон 08 Окт 2012, 9:23 am


Спомен

Сърцето ми се утешава,
когато си спомня за тебе.
Духът ми се усмирява
от чувството за кисело бреме.
Времето ми се удължава
от свободата, която в мене,
и аз – в нея,
щом си спомня за тебе!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Съ-времие или Договорът   Пон 08 Окт 2012, 9:24 am

Съ-времие или Договорът

Празнота.
В общуването.
Оток.
Изкуствена лампа мъждука сред гората.
Сеч.
В любуването.
Облог.
Пот нажежена разкъртва сърцата.
Изкривен почерк.
Жесток.
Със замах зачерква вековните нрави.
Метален крясък.
Висок.
В печат положен.
Без трепет тревожност.
В секундарна неотложност.
Ветрове присвоява
и посоката кой накъде да отплава.

II
Ръждив блясък
В хора на чановете.
Подменя звездите с градските лампи.
Лъжлив знак.
Бърбори из становете.
И бушува из дълбините на това нелепо пиянство.
Без скок.
И без срок.
Печатът решава
кой накъде да отплава.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Новият човек   Пон 08 Окт 2012, 9:25 am

Новият човек

Струят пръстите по клавиатурата,
бързо, пъргаво, уловени като мишки в капан.
До сърбеж достига тоз’ копнеж!
Летят мислите из абревиатурите.
До ламтеж достига тоз’ стремеж –
да разнищят и последват следващия план.
И както шамандурите,
едва изплували над океана,
сълзят очите пред екрана,
изригващ, бушуващ,
но неприемащ срещу него да се разбунтуваш!
Лъстят децата картините с короните,
присвоили си царско – не, а свято име.
И тикат ги със смях в паяжината най-здрава!
Лъстят и възрастните както прелестта лъсти хормоните,
съдбата им предала се е сляпо,
а душата тика в забрава.
Да, кой ще отмъсти?
На тези същите, така наречени „компютърни икони”?
Гризе мишката „сиренцето”,
златен ключ програмата подава,
сървърът обслужва пиленцето
и го праща в комуната с жарава.
А от тази паяжина, преименувана за по-прилично в „мрежа”,
ясният поглед се премрежва!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ленито



Брой мнения : 56
Registration date : 08.10.2012

ПисанеЗаглавие: Под върбата   Пон 08 Окт 2012, 9:26 am

Под върбата

Сълзата, нежна като капка,
кротко се търкулва по дървото.
Среща в бойна схватка
чувства, брулещи окото.
Търси пътища в залитнала походка,
изхода, посоката...,
за да се слее с потока –
изблик на фонтан от сълзи...
Вдишване дълбоко.
А върбата плаче.
Във всичката си красота.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Dechiree   

Върнете се в началото Go down
 
Dechiree
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Поезия-
Идете на: