Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Бялата стая

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
folie

avatar

Брой мнения : 6
Age : 21
Registration date : 27.10.2012

ПисанеЗаглавие: Бялата стая   Съб 27 Окт 2012, 4:25 pm

Бялата стая
Лежеше върху керамичния под в бялата стая. Студените капки пот бавно се свличаха от челото и. Беше тук, ала я нямаше. Потъваше безвъзвратно в синята светлина на телевизора. Очите и преминаваха през белия таван и отлитаха в друго измерение. Някъде където нещата бяха различни. Където слънцето все още огряваше. Където копнежите и все още бяха цели.
Спомни си отново онази вечер. Часът бе 2:10 след полунощ. Не можеше да спре да пише. Трябваше да изхвърли всичко върху белия лист. Изкуството бе единственото и спасение. Толкава много мисли, толкова много чувства. Изживявали ли се това? Чувствали ли сте се по толкова много различни начини в един и същи момент? Сякаш си способен да усетиш всяка една емоция, някога съществувала. И не само тази, която ти си преживял, а всяка една, която този, който не познаваш и този, който не би искал да познаваш, е изпитал. Тъга, гняв, щастие, вълнение, омраза, болка… Сякаш цялата вселена се е стоварила върху плещите ти. Не можеше да го обясни. Просто трябваше да пише. Бе като наркотик. Дума след дума, лист след лист. Виждаше всичко с различни очи. Най-накрая бе прогледнала.
А денят и беше започнал така тривиално. Просто поредният момент от все повтарящия се цикъл от действия. И тогава излезе в черната нощ. Тъмата я обгърна като невидимо покривало. Прохладният вятър преминаваше през лицето и. Вгледа се в безкрайното небе. Тъмни облаци бяха почти покрили ярката небесна сфера. Пое си дъх. И тогава, в този един-едничък момент, сякаш вдиша всички отговори. И започна да пише.
В началото усещането бе невероятно. Чувстваше се завършена. Но мислите бяха така много. Пронизваха съзнанието и по-бързо от прииждаща река. Ставаше все по-трудно да излива всичко върху белите листи. Главата и започна да бучи. Всяка една мисъл, всяка една емоция се забиваха дълбоко в душата и. Сякаш се задушаваше, давеше се в себе си. Бученето ставаше все по-силно и по-силно. Убиваше я. Искаше да спре, трябваше да спре. И тогава, когато не можеше да издържа повече, когато копнееше за спасение повече отколкото бе желала нещо през живота си, всичко изчезна.
Събуди се в бялата стая. И… не усети нищо. Сякаш сетивата и бяха притъпени. Не знаеше защо е тук. Но и нямаше значение. Нищо вече не бе съществено. Това, което бе преживяла, и се струваше като привидение. И започна да съществува в този един безкраен миг, изпълнен с пустота.
Сега все още бе тук, в бялата стая. Може би бяха минали часове, дни или пък години. Не знаеше, но и не искаше да знае. Защо живеем? Защо обичаме? Защо мразим? Защо не можем да видим красотата? Защо чакаме този, който никога няма да дойде? Защо е всичко това? Защо… Толкова много въпроси бяха останали без отговор. Преди искаше да знае, искаше да бъде различна. Бе се опитала да бъде нещо повече, беше се опитала да бъде толкова много неща. През цялото това време се опитваше да бъде човека, който не бе. Но се беше провалила. И сега просто бе… там. Нищо лошо не можеше да и се случи вече. Нищо не можеше да я нарани. Мястото, в което бе попаднала, беше по-жестоко и от ада. Защото в ада поне можеш да почувстваш болката, прояждаща плътта ти, а тук тя не усещаше нищо. Бе затворена в собственото си тяло. Вече не бягаше, не се криеше. И в този момент той излезе от сенките и застана пред нея.
Очите му бяха като катранени морета. Тя потъваше в тези чисти води. Дъхът и спря. За миг си помисли, че сърцето и отново бе забило. Той бе само на крачка разстояние. Толкова близо, а толкова далеч.
- Защо си тук? – дрезгавият му глас прониза тишината. Искаше да продума, но думите не излизаха от устата и. А и какво щеше да каже? - Ела с мен. – изрече той.
- Изгубих крилете си.
- Аз ще ти помогна да полетиш.
И тези негови думи като че ли разтърсиха цялото и тяло. Върнаха отново цветовете. Невидимите окови от несбъднати мечти се разпръснаха на парчета. Тя се издигна. Само една безкрайна крачка и бе до него. Напуснаха бялата стая.
Можеше да почувства капките дъжд, разбиващи се в тялото и. Новите надежди преминаваха през нея като вятър. Не го виждаше, но знаеше, че той е с нея. Направи крачка. Бе на ръба. Тъмните вълни се разбиваха една в друга под краката и. Всичко, което бе дала, всичко, което бе взела. Това, което е било, същото е и сега. Обърна се назад и се вгледа в очите му. Той се усмихна. Сега те бяха своите мечти. И вече знаеше. Направи последна крачка и скочи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Saalik

avatar

Брой мнения : 191
Age : 22
Localisation : In the land of the crimson moon.
Registration date : 10.11.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Бялата стая   Нед 13 Яну 2013, 2:07 pm

Интересно ми е, по какъв повод е написано?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
folie

avatar

Брой мнения : 6
Age : 21
Registration date : 27.10.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Бялата стая   Чет 17 Яну 2013, 9:04 pm

Няма специален повод, просто момент на странно вдъхновение.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Бялата стая   Пет 18 Яну 2013, 7:38 pm

интересна изповед Smile имам чувството, че е мини модел на твоя собствен вътрешен свят

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
folie

avatar

Брой мнения : 6
Age : 21
Registration date : 27.10.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Бялата стая   Нед 27 Яну 2013, 10:29 pm

Вероятно дори повече отколкото го осъзнавам. Very Happy
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Бялата стая   

Върнете се в началото Go down
 
Бялата стая
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: