Феникс

Предишната тема Следващата тема Go down

Феникс

Писане by Anila on Чет 06 Дек 2012, 23:38

Феникс
Скоро щеше да настъпи момента.От няколко дни усещането се беше загнетило в нея и съвсем скоро нямаше да има вече избор.Тялото й и сега не и се подчиняваше,както в началото.Цената на безсмъртието беше жестока.Нямаше представа на какъв принцип се случваше.Можеше да минат осемдесет години,но можеше и,както беше в този случай,да не е достигнала и тридесетгодишна възраст.Навън белите снежинки падаха от небето в шеметен красив танц.До няколко часа всичко щеше да е побеляло,но точно сега тя трябваше да излиза навън в студа.Вървеше по пътеката,когато краката й отново отказаха да й се подчиняват,тя залитна и падна на земята,изпаднала в отчаяние.Поседя няколко минути,чудейки се има ли изобщо смисъл да се изправя.
-Добре ли сте?-чу някъде над себе си дрезгав мъжки глас.Надигна глава,за да срещне най-сините очи,който беше виждала.Мъжът я гледаше загрижено и подаде ръката си-Нека ви помогна.
В мига,в който се докоснаха ръцете им,тя усети електричество да преминава през нея и да разтърсва цялото и същество.
-Видях как падна,май здравата се удари.-с едно силно движение издърпа жената,докато тя все още не бе продумала и дума.Мъжът хвана с една ръка брадичката и,завъртайки главата й първо на едната страна,после на другата.-Не сте си ударила главата.Добре ли си?
-Да.Извинявайте-промълви тя,чувствайки някаква топлина да се разгръща по тялото й.”Не сега”,мислеше си тя „Не можеше огъня да се разрази в този момент,пред този мъж”.Нищо не се случи,въпреки очакванията й.-Благодаря ви.
-Можеш да ми говориш на Ти,все пак току-що спасих живота ти-тя го погледна учудено,докато той се разсмя-Ей,това беше просто шега.Изглеждаш малко объркана,какво ще кажеш да седнем в кафето отсреща,докато се посъвземеш.
Тя наистина беше объркана,но не от падането.През целия си живот,тоест през всичките си животи,никога не беше чувствала такова нещо.Затова само му кимна и докато я държеше за ръката я поведе към кафето.Вътре беше топло, тиха музика се носеше от малката уредба до бара.Мъжът избра една малка масичка точно в ъгъла на заведението.Свали бавно качулката си,изтръсквайки капките разтопен сняг от косата си,след което седна.
-Защо ме гледаш така?-попита я той,след като тя не беше спряла да го следи с поглед
-Защото си ми интересен.-той се засмя,след което на свой ред втренчи погледа си в жената,според него беше безбожно красива.Големи топли кафяви очи,буйни кафяви коси с червеникави отенъци,плътни устни,пригудени само за целувки.
-Не,не съм.Съвсем обикновен човек съм си.
- Не мога да се съглася с теб.Не всеки ще подаде ръка на паднала жена,най-малкото пък след това ще я покани на кафе,можеше да съм серийна убийца
-С това красиво лице не ми се вярва.Не си ми казала името си.
-Казвам се Феникс-жената подаде ръката си и когато той я пое,отново почувства наелектрезирането от докосването му.
-Аз съм Майкъл.Имаш много необичайно име и много рядко срещано.Не съм срещал човек с такова
-Рядко и екзотично като съществото,чието име нося.
-Да,така е.Въпреки,че като гледам,то съвсем ти подхожда.Мисля си,че имаш много огнен характер или бъркам.
-Не,не бъркаш.Докато ти си ангел,носиш име на ангел.Какво сме с теб,две митични същества-тя се засмя за пръв път и той остана поразен от смеха и.В гърдите си сякаш усети разрастващ се огън.Тази жена наистина беше огнена.
-Да,наистина.Виж,познаваме ли се отнякъде?
-Не,щях да си спомня,ако някога съм те срещала.
-Аз също,но усещам,сега може би ще те уплаша,но чувствам,че трябва да го кажа,усещам някаква връзка с теб.Още от мига,в който падна,сякаш знаех,че трябва да ти помогна.Е,успях ли да те уплаша?
-Може би малко,но не заради това,което каза.А защото аз също усещам някаква духовна връзка с теб.
-Може би в друг живот сме били заедно?-запита мъжа и й се усмихна
-Не,никога не сме били заедно в предишен живот.
-Откъде знаеш?
-Просто знам.
Двамата непознати си говориха в продължение на час,без да обръщат внимание на другите хора,на музиката или цигарения дим.Сякаш света съществуваше само за тях двамата,сякаш времето беше спряло и бяха само двамата.Жената не помнеше за къде беше тръгнала преди да го срещне,нито защо бързаше толкова.Цялото и съзнание беше устремено към мъжа срещу нея.
-Искаш ли да ставаме?Не съм от този квартал и скоро трябва да се прибирам,защото няма да има автобуси.
-Да,разбира се-отговори тя,въпреки че изобщо не искаше това да свършва,не искаше той да си тръгва.
-Къде живееш?
-Нагоре по улицата,в онзи високия блок.
-Тогава ще те изпратя,този квартал е доста опасен.
Вървяха мълчаливо,никой не знаеше с какво да запълни тишината и двамата бяха погълнати от собствените си мисли.
-Виж-точно пред входа мъжа я спря-Просто трябва да разбера
Обви ръцете си около талията й,придърпвайки я към себе си.Гледаше я право в очите за около момент,когато сведе глава към нея и я целуна.Тази целувка шокира и двамата,страст се разрази в тях,езиците им се преплитаха в древен танц.След минута или може би след цяла вечност ,той се отдръпна от нея.
-Утре ще дойда и ще те изведа на вечеря.Точно в седем ще съм тук.Бъди готова-целуна я още веднъж и я остави сама.Тягледаше все по-отдалечаващия му се силует,чувствайки силна болка и загуба.Феникс се прибра и захвърли якето си на дивана.През цялото време беше чувствала,че нещо и липсва,че не е пълноценна.Но сега,сега се чувстваше цяла,сякаш душата и беше намерила другата си загубена половина.Тази вечер беше най-хубавата през всичките й животи,а утре може би щеше да е дори по-хубава.В този миг,както вървеше към кухнята,тя го усети.
-Не-извика безпомощно,докато усещаше огъня в сърцето си.Той се разгаряше все повече и повече в нея.Погледна към дясната си ръка,цялата гореше.Пламъците се разгръщаха вече по цялото й тяло.Жажда я изгаряше,погледна към прозореца.Видя красивото отражение на бушуващите пламъци около нея.Те танцуваха около тялото й,докато тя не стана едно с тях.
На другата вечер мъжа чакаше и чакаше,но тя не се появяваше.Попита портиера дали я е виждал днес,но той му отговори отрицателно и даде номера на апартамента й.Започна усилено да блъска на вратата,никой не отваряше.Не се чуваше шума от стъпки,но виждаше под вратата светлината от лампата.Вече беше притеснен,отново се ослуша,но единствения звук,който чу беше от плача на бебе,някъде наблизо.Воден от емоциите си разби вратата,имаше лошо предчувствие за всичко това.Огледа се и видя якето й на дивана,но от нея нямаше и следа.Тогава отново го чу.Бебешкият плач.Беше се заблуждавал като мислеше,че идва от съседния апартамент,идваше от тук.Последва звука,докато не го видя.Бебенцето лежеше на земята в купчина пепел.Беше красиво момиченце с най-топлите кафяви очи.

Anila

Брой мнения : 1
Registration date : 06.12.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Феникс

Писане by ℛiddℓℯ on Съб 08 Дек 2012, 20:11

Ооо <3 Толкова е хубаво! Браво, много интересна идея Smile)

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите