У дома

Предишната тема Следващата тема Go down

У дома

Писане by folie on Нед 27 Яну 2013, 22:27

У дома
Озовах се в далечния край на въздълъг плаж. Пристъпвала бях хиляди пъти по същия този пясък, осеян с безброй нищожни парченца черупки, някога били част от нещо безпогрешно, от нещо прелестно. Пристъпвала бях хиляди пъти по същия този пясък, сякаш запомнил извивката на ходилото ми и скоростта на походката ми. Пристъпвала бях хиляди пъти, а като че ли идвах за първи път. Винаги ми се струваше, че съм на непознато, далечно място, потънало в забрава. Може би нещо наистина се променяше, може би аз се променях. Всъщност нямаше значение. На брега, близо до необятното море, животът е различен. Живеем с морските течения, плануваме с приливите и отливите и следваме слънцето.
Не знаех как се бях озовала отново на този плаж. Това бе един от онези пъти, когато просто поемаш по необятния път, без цел и без посока. Вървиш и вървиш и в един момент съзнаваш, че си попаднал точно там, където трябва да бъдеш. И усещайки електричеството, преминаващо през цялото ми тяло с всяка глътка влажен, солен въздух, знаех, че съм на правилното място.
Запристъпвах напред, докато краката ми не докоснаха мокрия пясък, току – що измит от вълните. Имаше нещо завладяващо в начина, по който солените води отказваха да спрат да целуват брега, независимо че всеки път бяха отблъсквани. А може би трепетът от очакването бе по-вълнуващ от самата среща. Направих още крачка напред и спрях на милиметри от водата, нежно докосваща пясъка. Копнеех да бъда част от това съвършенство, желаех да принадлежа към безконечната, лазурна шир.
Обърнах поглед встрани и се вгледах във върха на скалата, впиваща се навътре в морето като острие. Никога досега не се бях изкачвала до там. Винаги просто се отпусках на мекия пясък и наблюдавах синия хоризонт. Но този път бе различно. Желанието да бъда там горе, над разбиващите се под краката ми черни води, беше завладяващо, френетично. И преди дори да успея да обмисля какво точно правя, вече се намирах на върха на скалата.
Направих няколко крачки по хлъзгавия, неравен камък. Звукът на бушуващото, ревящо като див звяр море ме постави в съзнанието на вечно борещия се да бъде свободен човешки дух. Вдишвах пронизващия въздух бързо, неравномерно, а сърцето ми препускаше безумно. Тъмните вълни под мен се врязваха в бездушната скала диво, необуздано, като че ли желаеха да я разбият на милиони парченца камък. И точно тези черни води сякаш ме придърпваха все по-напред и по-напред до самия ръб на скалата.
Изведнъж всичко утихна. За секунда все едно времето бе спряло. За секунда сякаш научих всички отговори. Един единствен кратък миг и реалността се вряза в съзнанието ми така както водата прониза цялото ми тяло. Бях скочила. Бях направила онази последна крачка и бях скочила.
Първо настъпи изненадата от това, което бях направила. След това – ужасът. Вълните ме подмятаха като парцалена кукла, като че ли за да покажат цялата сила, на която бяха способни. Желанието да поема глътка въздух бе по-силно от страха, от всичко останало. Адреналинът се разпростря из тялото ми и сега единственото, за което мислех, бе как да изплувам към повърхността. Изпитах сила, която не бях предполагала, че притежавам. Започнах да се опитвам да преборя невидимите окови, които ме дърпаха към дъното. Болката от липсата на кислород ме пронизваше.
И тогава, когато си мислех, че това е краят, успях да се откъсна нагоре и поех така неистово желаната глътка въздух. В този момент там, обгърната от лазурните води, изпитах невъобразимо, чисто щастие. Като че ли за първи път в живота си наистина виждах, наистина живеех, а не просто съществувах. Не усещах болка, не чувствах страх. И в този момент разбрах, че съм точно там, където трябва да бъда, където винаги е трябвало да бъда. Бях у дома.
avatar
folie

Брой мнения : 6
Age : 21
Registration date : 27.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: У дома

Писане by Jane Undead on Пон 28 Яну 2013, 02:35

Интересно. И странно. Имам само един фактологически въпрос - как можеш да скочиш от ръба на скала в морето, без да го осъзнаеш? Не следва ли, че трябва да се задейства инстинкта ти за самосъхранение и да се дръпнеш по-навъртре, вместо да скачаш?
Също така частта с прозирането на "всички отговори" ми е много схематична. На теб може да ти е ясно кои са тези отговори, но на читателя не е. По-добре е сякаш или да му обясниш, или да махнеш тази чест.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
avatar
Jane Undead
A Strange Kind of Woman

Брой мнения : 359
Registration date : 07.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите