Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Късчета мисли.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Късчета мисли.   Пет 01 Мар 2013, 6:15 am

Нещо като сборник с разкази... Подготвям още 1-2, но намерих ей това от прашните архиви на 2010... :Д
Не е кой знае какво, едно от най-първите ми нещица е и вероятно има за доизкусуряване, но... май е единственото цяло и завършено. До момента. Very Happy
---

Betrayal

В съзнанието й отекваха последните звуци от рождения ден на най-добрата й приятелка - смях, музика, и пак смях ... Един купон, който дълги години щеше да се помни от цялата компания. Черешката на тортата бе присъствието на любимата на всички група - Johnie Johnes and Brothers. Разбиващи хитове до ранни зори, огромни количества алкохол, някои от гостите дори си тръгнаха не с когото бяха дошли. Габриела обаче не направи тази грешка. Девойката прекалено много държеше на Майкъл и го обичаше повече от всички и всичко.
- Кофти, че Майк не успя да дойде - промълви замислено Джеси, изпращайки Габриела с чисто новото си БМВ Х5, което родителите й й бяха подарили за навършването на 20тата си годишнина.
- Ами .. напоследък много работа му се струпа, постоянно го викат в офиса, дори и през нощта.
- А не си ли се замисляла какво всъщност прави там ...? - подхвана най-омразната за Габи тема.
- НЕ !! Забранявам ти да говориш така за него - почти повиши тон чернокоската, но в следващия момент наведе глава. Ами ако приятелката й имаше право ...? Ами ако нейният любим Майк вече бе решил да търси други алтернативи за забавления ?! "НЕ!", извика тъничкото гласче на обичта в съзнанието на Габи.

Мощният джип на Джесика спря с тихо мъркане пред блока и двете с Габриела влязоха в мрачния вход. Габи забеляза, че апартамента й свети - значи Майки се бе прибрал. Чернокосото момиче нямаше търпение да се прибере вкъщи и да гушне най-любимия си човек на света, да усети силните му ръце около себе си, да усети неминуемата закрила, която Майкъл винаги й осигуряваше. Тези емоции й бяха липсвали ужасно много през последните няколко часа ... Двете момичета не си обелиха и дума, докато изкачваха стъпалата до шестия етаж. На петия Джесика дръпна приятелката си за ръкава и й каза:
- Шт, какво е това?
Габриела спря за миг и се ослуша. От горния етаж се чуваха мъжки и женски глас, примесени с кикот и някакъв странен звук, наподобяващ мляскане. Сърцето на чернокоската заби ускорено при мисълта какво можеше да се случа един етаж по-нагоре.
Двете приятелки качиха последните стъпала на един дъх и първа Джесика се пресегна да светне осветлението във входа. Гледката, която се разкри пред очите им, беше повече от шокираща ... Майкъл държеше непозната блондинка в обятията си, която страстно го целуваше по врата и устните, а той просто се наслаждаваше на случващото се. И двамата виновни се стреснаха, виждайки кой ги бе прекъснал.
- Габи, мила, аз ... - заекна Майк още преди някой да е казал нещо и рязко отблъсна непознатата от себе си, която го изгледа злобно, врътна се и тръгна да си заминава.
- Ей сега се връщам, Габс - пошушна Джеси на приятелката си и последва блондинката.

Сякаш светът беше спрял ... Сякаш нищо вече нямаше смисъл. Всичко бе изгубило очарованието си, прелестта си ... Всичко бе един лош сън, или поне така се надяваше Габриела. До съзнанието й достигаха откъслечните ридания на Майкъл, който, паднал в краката й, я молеше за прошка. А самата девойка стоеше изправена, незнайно как, с празен поглед, забит в нищото, неспособна да осъзнае какво бе видяла току-що. Някъде из по-долните етажи се чуха женски крясък и проплакване, последвани от разгневения глас на Джесика: "Така си се пада, курво мръсна !!". Последвалият удар по човешка плът сякаш заличи всичко. Съзнанией и бе пусто, по-пусто и от пустиня ... Едно черно петно и нищо повече.
- Габи, моля те, Габи, обичам те, ти си ми единствена, кълна се!
Думата "единствена" бавно задвижи съзнанието на Габриела и заработи на бавни обороти, като постепенно ускоряваше. Забитият в нищото поглед бавно се спусна към нищожеството, все още коленичило в краката на Габриела.
- Стани ... махни се ... завинаги ... - бяха единствените думи, които Габи бе в състояние да изрече. Леден и непроницаем глас. Глас, изпълнен с жестока омраза и ненавист.

Остротата, с която момичето проговори, се заби като нож в сърцето на Майкъл.
- Нека ти се реванширам - проплака за пореден път младежът.
- Достатъчно поразии сътвори - обади се отнякъде Джесика и хвана приятелката си за ръка. - Хайде, Габс, ще спиш у нас. Да вървим.
- Не ... искам ... никога ... вече ... да .. те ... виждам ... или чувам !!! - заяви накъсано Габриела и за последен път погледна вече бившият си годеник. Рязко дръпна годежния си пръстен от ръката си и го хвърли в лицето му. За последен път му каза нещо, каквото и да е. За последен път двамата бяха заедно на едно и също място. И на каква цена?! Една долна изневяра ... Едни прекрасни четири години заедно бяха пропиляни. Едни прекрасни мигове, планове за съвместно бъдеще и семейство ... Планове за вечна и пламмена обич отидоха на вятъра ... Едно сърце беше разбито ... макар че ... колко пъти може да бъде разбивано едно вече разбито сърце?! Да, винаги може и още ... Но това вече беше за последно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Късчета мисли.   Пет 08 Мар 2013, 12:22 am

Бях почнала да пиша едно нещо наскоро, та едва сега го довърших...
СПОЙЛЕР: Прелива от драматизъм. Very Happy


[така и не успях да му измисля заглавие...]

Ресторантът беше пълен и най-интересното беше, че Александра нямаше да бъде единствената майка, довела и детето си на вечеря. Малко странно си беше, че освен с малкия Дани, Алекс щеше да прекара вечерта в приятната компания на Майк - красив и възпитан американец, с когото излизаше от няколко месеца.

Тъй като живееше в непосредствена близост до изисканият семеен италиански ресторант "Алесандро", Алекс се беше уговорила с Майк, че ще се срещнат направо там вместо той да я взима от вкъщи.
Младата девойка си облече новата черна рокля, която едва покриваше колената й. За прическата се беше доверила на най-добрия си приятел, Дрейк, който въпреки че беше гей, беше ненадминат във фризьорството. Дългата й черна коса се стелеше по голия й гръб, оформена с прекрасни къдрици. Малко очна линия и пудра, за освежаване, и бледорозов гланц за устни допълваха ефирното излъчване на Александра, която хвана Дани за ръка и го поведе към "Алесандро".

Тиха и приятна музика озвучаваше ресторанта, а още с влизането й всички погледи се приковаха в нея. Това леко я смути, но с плаха усмивка отвърна на любопитните очи и се отправи към масата, където я чакаше Майк. Изправяйки се рязко, мъжът зяпна удивено, почти невъзпитано, но не пропусна да направи комплимент, който определено можеше да мине за блед пред действителността.
- Изглеждаш... невероятно... - закна Майк и целуна Алекс по ръката. Като истински джентълмен й дръпна стола, за да седне, а след това се настани и той. Малкият Дани бързо се покатери на свободното място до майка си и помаха усмихнато на костюмираният чичко.
- Благодаря ти отново, че нямаш нищо против да е с нас тази вечер, но просто не мога повече да го оставям у приятели. А и честно казано... не искам... - промълви тихо Алекс и погали сина си по косата.
- Алекс... колко пъти трябва да ти казвам, че не е нужно да се извиняваш. Разбирам те напълно. Та нали и аз съм в същото положение... Само дето Саманта взе повече права при развода и сега се налага моята дъщеря да прекарва повече дни с ужасната си майка отколкото с мен. - Думите на Майк винаги й действаха успокоително, знаейки неговото положение. А бившата му съпруга наистина си беше отвратителна, имайки предвид, че бе издействала да има повече родителски права само заради парите. Майк просто искаше да отгледа детето си - без никакви задни мисли. Просто защото искаше да бъде добър баща.

- Добър вечер. Мога ли да ви предложа менюто? - учтив сервитьор се приближи до масата, държейки в ръце две папки с менюто, които Алекс и Майк поеха с благодарност. Мъжът понечи да се отдалечи с лек поклон и усмивка, но Майк побърза да го възпре.
- Всъщност – говоти сме да поръчаме.
- За мен фазан със сметана и салата Капрезе, моля - поръча Алекс с усмивка и върна менюто.
- А за мен... Пиле с ньоки в сметанов сос и песто. - Майк също върна менюто си, като добави: - Също и бутилка от най-хубавото ви червено вино.
- Разбира се, веднага. А за детето? - учтиво попита сервитьорът.
- Зеленчукова лазаня и портокалов сок - отвърна бързо Алекс, тъй като знаеше колко много обича пица синът й. А точно това не биваше да яде за вечеря. Сервитьорът се оттегли с лек поклон, а минута-две по-късно се върна с бутилка искрящо червено вино, две стъклени чаши и кутия с портокалов сок за Дани, заедно със сламка.

Музиката беше спряла, а в ресторанта бе настанала необичайна тишина. Дори децата не вдигаха шум както обикновено. Миг по-късно зазвуча бавна и нежна песен, на която повечето двойки станаха да танцуват. Майк, разбира се, не пропусна възможността да покани Алекс на танц. Тя беше от по-стеснителните, но въпреки това обичаше танците и прие с удоволствие. Двамата се опитаха да застанат по-настрани от центъра на дансинга, но уви - сякаш съдбата, или просто другите танцуващи, ги избутваше постоянно в средата. Примирявайки се с това, Алекс просто се отпусна в прегръдките на Майк и го остави да води в танца. Чувстваше се толкова приятно в неговата компания. И долавяше сигурност. Именно това търсеше в такъв тежък период. Преди няколко години бе напуснала родна България в търсене на щастие и успех зад граница, а именно в Ню Йорк, Манхатън. И под "няколко години" имаше предвид почти 5, но за този период бе изкарала невероятен късмет и сега имаше прекрасна работа - водеше новините в една от най-популярните нюйоркски телевизии, имаше прекрасно 5-годишно момченце и се срещаше с изключително приятен и красив мъж - улегнал, финансово стабилен, отговорен и сериозен. На този етап се чувстваше перфектно уредена във всяко отношение. Оставаше само едно... факторът Баща. По-точно - бащата на Дани. Той беше около възрастта на Майк (което пак го правеше с десетина години по-възрастен от Алекс), също толкова красив, чаровен и така нататък, но далеч по-безотговорен, несериозен... и така нататък. Имаше само една мъничка подробност - не знаеше, че е станал баща, тъй като още щом бе разбрала, че е бременна - Алекс бе емигрирала в Щатите, където бе родила. И всъщност никой никога не бе научил кой е истинският баща на Дани. А това определено я убиваше отвътре, защото все още изпитваше чувства към него, макар и слаби. Той бе човекът, оставил й тръпка за цял живот... Беше белязал живота й завинаги.

Потънала в мисли за миналото си, Алекс не бе усетила кога песента свърши и се наложи да се върнат обратно на масата, където ги очакваше вкусна вечеря, поднесена с усмивка.
- Мамо, мамо... искам да отида при децата … - Дани подскачаше весело до майка си, молейки я да го пусне в детския кът. Макар и на пет - момченцето не можеше да говори правилно български език, а с английския се справяше значително по-добре.
- Веднага се връщам - усмихна се Алекс към Майк и стана от масата, за да отведе детето си до детския кът. Там се бяха събрали още деца, които се държаха сравнително прилично за изискан ресторант като "Алесандро". Играеха си кротко и тихо, без да вдигат излишен шум. Алекс се усмихна при вида на хлапетата, целуна Дани по челото и го остави там. Върна се обратно на масата, поглеждайки през рамо към детския кът. За щастие от тяхната маса имаше чудесен изглед към децата.

- Благодаря ти, че винаги ме подкрепяш и си до мен. - Алекс се обърна към Майк, за когото за момент се притесни, че е пренебрегнат за малко. – Знаеш, че сега минавам през тежък...
- Няма нужда от извинения - прекъсна я Майк и положи пръст върху устните й. Целуна я нежно, а на нея й се прииска мигът да не свършва... Поне не й докато неволно не си представи лицето на Факторът Баща. Тръсна глава и за да излезе от неловката ситуация каза:
- Умирам от глад, а това изглежда фантастично.
Хвана приборите си и понечи да си отреже късче, когато вратата на ресторанта се отвори, пропускайки хладния повей на вятъра в иначе добре затопленото помещение. Последва и нормалната човешка реакция - няколко любопитно извърнати глави, които миг по-късно заеха обичайните си позиции.
И също като останалите, и Алекс вдигна глава. По навик. Това, което видя обаче, подейства на нея така, както никога не би подействало на някой от останалите клиенти в момента или някога изобщо.
Рязкото изтракване на прибори по порцелан привлече вниманието на много хора, включително и на Майк, който видимо разтревожен проследи погледа на Алекс. Не остана особен очарован, установявайки какво гледа тя... или всъщност кого.
- Алекс... – опитът на новодошлият да прозвучи шокирано се провали с гръм и трясък. По всичко му личеше, че е знаел предварително, че ще я намери тук. Личеше му дори, че умишлено я търси. Но не това разтревожи силно младата майка, а фактът, че точно в същия миг, в който прочете името си по устните му, Дани се бе затичал през ресторанта, носейки пластмасов войник в ръце. И за невъобразим ужас на Алекс го изтърва точно пред „непознатия” новодошъл. Най-лошото от всичко, което бе възможно да се случи – случи се. Новодошлият се наведе, за да вдигне играчката на детето и му я подаде с думите:
- Заповядай, малчо.
Сякаш светът й се преобърна при разкрилата се гледка – детето й беше спряло точно пред непознатия и му се усмихваше. Усмихваше му се благодарно и с искрено детско любопитство. От това й прилоша, не можеше повече да понася този ад.
- Дани! – Алекс повика сина си и с ужас установи колко изплашено бе прозвучал гласът й. Изправи се мълниеносно от мястото си и бързо се озова до детето си, издърпвайки играчката от ръцете на Новодошлия.
- Какво става? – гласът беше на Майк, който миг по-късно я бе последвал, предусещайки, че нещо не е наред. И, съдейки по още по-ужасеното изражение на лицето му, Алекс усети, че май се досеща какво не беше наред.
- Махни се.. от детето ми. Ще повикам охра...
- Чакай... – с умолителна нотка я прекъсна новодошлият. – Той... той... много прилича... – Посочи към Дани, но млъкна стъписано насред изречението и направи една крачка назад, тъй като Майк бе пристъпил заплашително напред. Нямаше нужда да говори, за да му обяснява ситуацията... беше повече от очеИЗВАДНА. Детето до болка приличаше на Новодошлия. Цветът и формата на косата, очите, чертите на усмивката... Всичко.
Да, това беше Даниел. Факторът Баща.
- Изчезвай! – Майк не знаеше много думи и изрази на български, но знаеше най-необходимите. И умело си служеше с тях при нужда.
Усетила, че назрява сериозен конфликт между двамата мъже – и най-вече за да предпази детето си, Алекс се намеси:
- Тръгвай си... – дори не посмя да го нарече с името му, защото бе свикнала да го нарича „Дани” – просто Дани. А това никак нямаше да улесни всички.
- Аз съм му баща! – настоятелно заяви Даниел и поклати глава.
- Не... не си.. – въздъхна Алекс, а горчивината, която я заля при изречената лъжа, бе непоносима. Не спря до тук: - Никога не си бил, не си сега и никога няма да бъдеш. Изчезни завинаги...
Болеше я да му говори така. Ужасно много. Но нямаше друг избор. Нямаше да направи ОТНОВО грешен избор. Сълзите напираха в очите й за миналото, настоящето и бъдещето. Просто взе детето си на ръце, погледна умолително към Майк и напусна ресторанта...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Късчета мисли.   Пет 08 Мар 2013, 6:27 pm

Наистина е драматично :Д Интересно е, но според мен ще е добре да го продължиш.. Сега е с отворен край и има още хляб, който може да омесиш от произведението. Д:

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Късчета мисли.   Съб 09 Мар 2013, 3:55 am

Абе и аз така си мислех... но да, може да се замисля за още една част за край. Very Happy
Не съм фенка на драмата или поне в частност не на прекалено силната, прекалено изразената и блудкавата... Но понякога просто се изтървам. ;DDD
И благодаря. ;р
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Късчета мисли.   Пон 11 Мар 2013, 4:49 am

Да, наистина е незавършено. В смисъл, стигаш до конфликта и оставяш разказа дотам. Трябва да се развият отношенията между героите, да се разреши по някакъв начин основния конфликт. Иначе идеята е интересна и има какво още да се извлече от нея.
Имам две забележки - не може да я наричаш девойка, щом вече има дете. Жена си е.
И фризьора е добър по-скоро не въпреки, че е гей, а защото е гей.

Между другото, въпросче. Понеже имам повест на подобна тема, на вас двете ще ви е интересно ли да я видите?

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Късчета мисли.   Пон 11 Мар 2013, 7:56 pm

Да. На мен определено. <3
Благодаря за изтъкването на очеИЗВАДНИТЕ ми грешки - така като ги казваш наистина осъзнавам колко елементарни неща съм объркала. Very Happy Градивната критика винаги ми е от полза. Мисля едни идеи за продължение като цяло. (:
Тенк ю, отново.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Късчета мисли.   

Върнете се в началото Go down
 
Късчета мисли.
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: