(Не)Човешко

Предишната тема Следващата тема Go down

(Не)Човешко

Писане by U$$R_DVKproduction on Нед 12 Май 2013, 21:14

*Разказът съдържа сцени на насилие и не се препоръчва за лица със слаба психика!*

Момчето най-накрая видя град в далечината. Беше на около петнайсетина минути пеш по прашния път. От два дена не бе спирал за почивка. Нямаше избор, трябваше да ходи пеш. Беше намирал колела, но не ставаха за нищо. А в колите нямаше бензин. Хората го бяха източили преди да се изпокрият. Момчето подритна празна бирена кутия на пътя. Дано в града имаше бира. Ходещите не пият бира, нали? Би било нагло. Младокът се поусмихна и продължи.

Не беше кой знае колко голям град, ако въобще беше град. Нямаше блокове, само ниски две-три етажни постройки. Той се огледа. Беше тихо наоколо. Върху повечето къщи имаше червени кръстове. Градът е бил изчистен, може би даже обитаван. Но наоколо не се мяркаше никой. Изоставен бе напълно. Дано да не са изпили бирата, помисли си момчето и почувства горчивина в гърдите си. Не беше виждал човек от доста време. Огледа се и видя хранителен магазин. Разби стъклото и влезе.

Лавиците бяха полупразни, навсякъде миришеше на мухъл. В хладилниците се въргаляха в прах няколко бутилки безалкохолно, но след двете години едва ли ставаха за нещо.Зад касата имаше открехната врата. Фризерът. Момчето влезе там. И той беше опразнен. Погледът му мина по лавиците. Еврика. Имаше няколко тенекии разхвърляни в единия ъгъл. Той ги огледа. Консерви. Неотворени. Риба тон и боб. Класика. Чиста печалба. Момчето ги натовари в раницата си и излезе от магазинчето. Не намери бира, но пък и това беше нещо.

Поразходи се из града, погледна в няколко къщи. Нямаше жива душа, нито трупове. Добрата новина е, че не се мяркаха и Ходещи. Поне засега.

След известно време се стъмни. Младокът се шмугна в най-близката къща. Вътре го нямаше обичайния хаос както в повечето къщи. Прашните мебели не бяха преобърнати, прозорците бяха здрави, повечето. Момчето хвърли раницата си на дивана в хола и реши да огледа къщата.

Първо слезе долу в мазето. На края на тъмната стая имаше работен плот, с чукове, пирони, пили, ножовки. И няколко свещи. Момчето взе свещите и запали една от тях. Светлината обля мазето. Наоколо имаше доста дървен материал, греди, дървени плоскости, части от дървета. По стените бяха окачени триони. Къща на дърводелец. Какво пък, нямаше да има нужда да търси греди за да закове вратата и прозорците. Той занесе няколко големи греди, трион и чук с кофа пирони в хола на първия етаж. Взе и свещите. Все щяха да му потрябват.

Наряза една от гредите на няколко парчета, взе чука, пироните и горящата свещ и се качи горе. По стълбите имаше засъхнали петна. Момчето ги огледа. Кръв, почти прясна. Имаше стъпки, и следи от влачене. Водеха нагоре. На втория етаж имаше малко коридорче и три врати. На земята имаше засъхнала локва кръв. Три следи водеха към всяка от стаите. Момчето открехна вратата, най-близката.

Момичето не помръдна няколко секунди. После рязко извърна глава и гърлено изръмжа. Момчето потръпна.

Беше гола. На няколко места имаше порезни рани, едната ù ръка бе отрязана почти до рамото. Едва ли беше повече от една-две години по-голяма от момчето, сигурно на осемнайсет-деветнайсет. Той не бе виждал момиче от много дълго време. А тя, макар и с празния, безчувствен поглед на Ходеща, беше изключително красива. Червеникавата ù коса се спускаше малко над рамене, лицето ù все още не беше изкажено, нежните черти не бяха изчезнали. Тялото ù беше хубаво, изваяно, гърдите ù изглеждаха меки и нежни, краката ù бяха тънки и дълги, задничето пухкавичко. Момчето я гледаше и не можеше да извърне поглед.

Съществото отново изръмжа и започна да влачи крака към момчето. Той изтича до долния етаж, взе въже от раницата си и с два-три скока изкачи стълбите. Тя вече беше в коридора, издаваше гърлени звуци и тромаво се движеше в кръг. Момчето хвана ръката ù. Кожата ù бе нежна. Той завърза ръката зад тялото и избута момичето обратно в стаята. Там я положи на земята и я завърза за чугуненото парно. Тя започна да мята леко глава. Момчето я погали по косата. Заговори ù. Тя не можеше да го разбере, отдавна бе загубила човещината си, но това не го интересуваше. Той я галеше и ù говореше тихо, успокоително, гледаше я в празните мръснобели очи, като че ли опитвайки да срещне погледа ù. Прекара ръка по шията, гърдите, коремчето ù. Завърза глезените ù един за друг и погали нежните ù стъпала. Не се бе чувствал така почти никога. Съществото пред него беше нереално. И той бе опиянен. Виждаше пред себе си ангел, а не безчувствен, канибалистичен демон, в каквото се бе превърнало момичето. Можеше да продължи да я гали цяла вечност. Но стаята лека полека потъмня. Трябваше да приключи с барикадирането.

Остави съществото да седи на пода и се зае да заковава прозореца. Направи същото с останалите прозорци на етажа. После слезе долу. Огледа стаите на долния етаж. Имаше кухня и гостна освен хола. Момчето взе останалите греди и ги наряза. През цялото време момичето не излизаше от съзнанието му. Беше нечовешко, но момчето я искаше. Бързаше да свърши с прозорците, за да се върне при нея.

Камарата от летви стигна за всички прозорци на долния етаж. Той залости вратата и закова пантите и ключалката. После слезе в мазето и закова останалите малки прозорчета в основата на къщата. Не спираше да мисли за момичето горе.

Огледа мазето. Видя дървена плоскост, около два метра висока. Устните му се разтегнаха в грозна усмивка. Мислите му фучаха през главата, коя от коя по-извратени. Той взе плоскостта и я опря на стената. После се качи горе.

Празният поглед на съществото шареше по стаята. Щом вратата се отвори, то погледна към момчето и изръмжа. Тихо миличка, промълви той, спокойно, не се притеснявай, всичко ще е наред. Момчето се сниши над нея, нашепвайки ù успокоителни слова, и я отвърза от парното. Тя се загърчи. Той я хвана за ръката и косата и я поведе надолу по стълбите. Към мазето. Имаше планове за нея.

Положи тялото ù на опряната на стената дървена плоскост. Заби няколко пирона в дървото и завърза ръката и глезените на момичето за тях. Трепереше. Пусна чука на земята и отстъпи две крачки. Закрепи няколко свещи по пода. Светлината обля голото тяло на съществото. То се дърпаше и ръмжеше. Погледът му оглеждаше мазето, от устата се подаваха остри зъби. Очите като че нямаха зеници - цветът им бе мътножълт, почти бял. Момчето я оглеждаше от глава до пети, извивките на тялото ù, чертите на лицето ù, начинът по който движеше тялото си. Той се бе влюбил. В нещо, което не беше човек.

Момчето пристъпи и я погали по хълбока. Момичето реагира на докосването и леко изви тяло. Главата и се стрелна напред, момчето едвам успя да отстъпи. Взе малкото останало въже и го прекара около челото ù, шептейки, и закрепи главата ù към дървената плоскост. Отново я погали по хълбока, после по корема и задничето ù. Кожата ù бе толкова мека, толкова приятна на докосване. Момичето реагираше.на всяко докосване, гърлено дишаше и махаше доколкото може с ръка. Момчето прекара своята ръка по нейната, сплете пръсти в нейните, погали мястото, където беше отрязана другата. Той трепереше. Погали я по лицето. Очите ù постоянно мърдаха. Момчето се наведе и я целуна по шията. Усети пулсирането на дъха ù и нечовешкия пулс. Харесваше да целува врата ù. Прекара език надолу по деколтето ù. С едната ръка галеше нейната, с другата стискаше закръгленото ù задниче. Съществото стенеше и ръмжеше. Той усещаше вибрациите на това, което бе останало от гласа ù, чуваше хрипта на белите ù дробове. Облиза едното ù зърно. То бе грапаво, но приятно на допир. Гърдите ù бяха меки, като от плюш. Момчето облиза другата и гърда и положи длан на нея. Докато я галеше, ближеше и целуваше двете ù гърди. Смучеше зърната ù. После се изправи. Почти не можеше да разсъждава. Отвърза ръката ù и прошепна "Прегърни ме, гали ме..". Последва силен удар.

Момчето залитна назад. Съществото мяташе ръката си. Бе го ударило по челюстта. Момчето му отне няколко секунди да се опомни. Потърка устната си. Тя кървеше. Зверска лудост го обхвана. Той скочи на крака. Взе чука. На плота намери дълги пирони за дърво. Върна се при момичето. Отново завърза ръката ù за пирона в дървото. После сложи един пирон на дланта ù и го заби с два удара на чука. Съществото наддаде нечовешки вик, а очите на момчето горяха с луд пламък. Устните му отново се разтеглиха в грозна усмивка. Той взе още един пирон, наведе се и развърза едното ù краче. Погали стъпалото. Целуна го. После заби пирон и в него. Момичето изви тяло. Скимтеше гърлено. Момчето взе трети пирон и го заби в другото ù стъпало. Забиваше пироните с животинска ярост. Скимтенето ù му доставяше удоволствие. Пак хвърли чука настрана. Надигна се и погледна съществото в лицето. То беше извито в болезнена гримаса. Момчето я хвана грубо за хълбоците и заби зъби във врата ù. Облиза следите, които остави, след което захапа рамото ù. Тя не спираше да гърчи тяло. Дъхът ù се ускори. Момчето ту галеше тялото ù, ту го дереше. Хапеше я по раменете и врата. Играеше си с нея. Харесваше му са си играе с нея.

Момчето се сниши отново. Погали половите ù органи и вкара два пръста в тях. Съществото отново изврещя. Отвътре беше стегнато и мокро. Момчето близна между краката ù, след което се надигна и започна да я чука. Съществото стенеше и ръмжеше, дърпаше се, мяташе глава, а момчето не можеше да се насити на тялото ù. Беше опиянен. Чукаше я грубо, всичката нежност с която я галеше и ù шепнеше успокоително бе изчезнала. В момента всичките му емоции бяха първични. В очите му не угасваше лудия пламък. Еуфория. Момчето се наведе към лицето на съществото. Искаше да я целуне, да набута език в устата ù. Когато наближи устните ù обаче, тя го захапа и отхапа част от долната му устна.

Момчето се отскубна от нея пищейки. Няколко секунди пищя от болка, сгушен на земята. Когато се осъзна беше яростен. Гневно изрева, скочи на крака и отиде до чука на земята. Съществото още трепереше, заковано за дървената плоскост. Момчето приближи и го удари с всичка сила с чука по лицето. Съществото изхриптя и се отпусна на една страна. Плюеше кръв, давеше се в нея. Момчето замахна и я халоса отново. Момичето увисна на пироните и повече не помръдна.

Момчето изтича на горния етаж. Изсипа съдържанието на раницата си на дивана. Намери спирт, памук и бинтове. На две на три превърза долната си устна. Адски го болеше. В кухнята намери таблетки болкоуспокоително. Бяха извън срок на годност. Майната им. Момчето взе две и ги глътна с малко вода. След това легна и затвори очи.

Свести се след няколко часа. Навън още бе тъмно. Устната все още го болеше адски. Той се опита да събере мислите си. Малко по малко спомените нахлуха в главата му. Сърцето му примря. Той скочи на крака и слезе в мазето.

Свещите догаряха. Тялото на момичето висеше от дървената плоскост, неподвижно. Момчето се приближи. Подритна чука на пода. Отиде до момичето и повдигна главата му. Лицето ù бе размазано, цялото в кръв, очите бяха застинали, гледаха нагоре, в тавана, челюстта ù бе деформирана. Момчето я гледа така няколко минути. Положи ръце на лицето ù и я притисна към себе си. Заплака. Той плачеше и викаше, викаше я, но тя вече не го и чуваше. Той изтича до работния плот, разхвърли инструментите. Намери клещи. Върна се при момичето. Извади един по един пироните от ръката и стъпалата ù. Прегърна я. Заплака още по-силно. Не. Не искаше да е мъртва. Не можеше да е мъртва. Занесе я на втория етаж и я положи на леглото. Галеше и целуваше ръката ù, крачетата ù, кървавото ù лице. И плачеше. Не можеше да спре да плаче. Молеше я да се събуди. Отново ù шептеше гальовни думи. Накрая положи глава върху гърдите ù, хлипа още известно време, след което заспа, вкопчен в тялото ù.
* * *

Върху дървения кръст на гроба ù нямаше име. Той не знаеше името ù. Никога нямаше да го разбере. Нямаше да разбере името на момичето, в което се бе влюбил, с което бе правил любов. Момичето, което нечовешки бе измъчвал и убил. Макар и да не беше човек, макар и да беше Ходеща, макар момичето да бе умряло отдавна, а това, което лежи под пръстта в задния двор на къщата да бе демон, убивал и изяждал хора, момчето не можеше да живее със спомена за това, което бе сторил.

Няколко часа след погребението от прозореца на къщата увисна обесено тяло на момче. От дланите и стъпалата му стърчаха пирони. А в очите му не се четеше болка. Само тъга. Бяха вперени в пресния гроб.
avatar
U$$R_DVKproduction
КомунягаРомантист

Брой мнения : 17
Age : 19
Registration date : 17.08.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: (Не)Човешко

Писане by Jane Undead on Нед 12 Май 2013, 23:23

Това е извратено. Може би не много, но все пак е.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
avatar
Jane Undead
A Strange Kind of Woman

Брой мнения : 359
Registration date : 07.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: (Не)Човешко

Писане by U$$R_DVKproduction on Пон 13 Май 2013, 00:05

Не отричам, нечовешко е.
avatar
U$$R_DVKproduction
КомунягаРомантист

Брой мнения : 17
Age : 19
Registration date : 17.08.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: (Не)Човешко

Писане by bella_3p on Пон 13 Май 2013, 08:48

Може да е извратено, но е и доста добро. Брутално бих казала, но ми харесва. Някак си завладяващо е, бих се радвала ако постнеш още нещо Smile
avatar
bella_3p
Mad to live

Брой мнения : 239
Age : 19
Localisation : Highway to hell
Registration date : 29.12.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: (Не)Човешко

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите