Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Някои мои разкази :)

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
bella_3p
Mad to live
avatar

Брой мнения : 239
Age : 18
Localisation : Highway to hell
Registration date : 29.12.2012

ПисанеЗаглавие: Някои мои разкази :)   Сря 09 Окт 2013, 12:57 am

Хмм, тук ще споделям с вас някои кратки разкази, повечето от които са измислени Smile Ноо, дамм не са нищо особено...

Този, който очаквах.


Изхвърчах от вкъщи, все още обувайки се и забързах към колата. Майка ми, баща ми и сестра ми вече бяха вътре. Имаха навика да ме оставят, когато мога да извървя разстоянието и пеша, затова бързах, а по принцип бях бавна. И съвсем не толкова енергична колкото връстниците си. Бях „енергоспестяваща” както всички казваха, за да не звучат грубо наричайки ме ленива. Не че не можех да съм бърза, просто не исках. Душата ми бе в някакъв покой, който аз често ненавиждах. Исках да имам желание да подскачам и крещя като всяко нормално 16 годишно момиче, но вместо това четях и говорех тихо. Исках да ми се случи нещо интересно, нещо което да ме развълнува достатъчно, че да се усмихна, не насила. Ако знаех какво ми предстоеше, щях да си мълча.
Със семейството ми бяхме тръгнали към къщата на покойната баба Величка. Помнех тази жена много ясно, за разлика от останалите фигури в детството ми. Дали защото, когато отидех при нея ме караше да си печеля бонбоните решавайки елементарни кръстословици, а не ми ги даваше на готово, или защото винаги миришеше на мед. Не знам, но ми беше мило да си спомням за нея.
Децата й, спрягаха старата й къща. Те живееха в София, но бяха решили да я използват като вила. Бяха много мили и също бяха играли моята игра за бонбони, затова ги харесвах. Ремонта на къщата вече бе приключил и както и миналата седмица, леля Диди (дъщерята на баба Величка) и съпруга й бяха тук за почивните дни. Но този път с тях бяха и децата им, които както мама ми бе казала се казваха Вихрен и Ивайло. Тя ми разказ, че като малки много сме си играли, но аз не помнех. Дано и те не помнеха.
След мъничко слязохме от колата и влязохме в двора на къщата, който беше под много странен наклон. Уредбата работеше и сладките мелодии на Deep Purple се носеха сред аромата на цветя.
Когато Диди и Коко ни видяха се запътиха към нас с отворени обятия. Такива си бяха, обичливи. Прегръщаха много, но това беше едно от малкото неща, срещу които не възразявах. Обичах да се гушкам, но когато Диди ме пусна, а на нейно място се появи висок, зеленоок мъж, ситуацията се промени. Преди да успея да се отдръпна любезно, той вече ме бе прегърнал. Опитах се да не се дърпам, а когато ме пусна успях да разгледам по-добре лицето му. Вихрен. Да, това беше той, нямах много ясни спомени за него защото, когато сме си играели съм била на около 6, но той, който е 7 години по-голям ме помнеше.
- Алекс! – каза той с мек глас. Всъщност беше много красив. Косата му бе светло кафява, а очите му много ярко зелени, почти сини. Чертите му бяха много изящни, на скулите му и скулптура можеше да завижда. И колко бе висок, не можех да отделя поглед, а трябваше. Трябваше и да реагирам. Той го направи пръв.
- Сигурно не ме помниш, беше много малка – засмя се леко, показвайки перфектна усмивка. Да не беше ангел или някакъв Елф, само във фантазиите ми съществуваха такива хора. – Не се обиждай, но хич не си се променила. – допълни той, прокарвайки ръка през рижата ми коса, преди майка ми да дойде и да започне да говори с него.
Стоях онемяла, ама какво ми ставаше?! Бях мълчалива, но не и неучтива или глупава. Защо в главата ми имаше само едно бяло петно и Вихрен. Съвзех се, когато и другия брат, Иво ме прегърна. На него му отвърнах, дори успях да извадя някаква усмивка. Явно бях изключила за момент, заключих аз, но очите на този мъж си останаха в съзнанието ми дебнейки мислите ми, които ставаха все по-похотливи. И как да не станат. Вихрен приготвяше барбекюто гол до кръста. Беше лято – да, но нужно ли бе да ме разсейва така. Ъгххх, „ Стига!” заповядах на себе си. Но пък и тялото му беше перфектно, слабо не не мършаво, ръцете му бяха красиви, като на пианист. Стиснах очи, отново, раздразнена от себе си от мислите си. Не можеше, та той не ми ли се водеше един вид батко? Не успях да не се усмихна при мисълта. Ох, в какво се бях забъркала?! След половин час, вътрешни размисли и порочни мисли, реших че всичко това се дължеше на хормони. Точно така и аз можех да имам такива, дори и никога преди да не бях харесвала никое момче. Но той не беше момче, беше мъж, затова ли ми харесваше? Запитах се аз, но след като не намерих отговор, реших да се извиня задето не го бях поздравила. Потърсих го с поглед, но вече не бе пред барбекюто. Небрежно попитах майка ми и тя ми отговори, че е зад къщата за дърва. Тръгнах натам без да мисля какво може да стане. Тъкмо беше събрал дървата, когато ме видя, остави ги на земята и ми помаха. Доближих се и успях да се усмихна. Не беше чак толкова трудно, такава красива усмивка като неговата бе заразна.
-Хей, теб ли те пратиха да вършиш мръсната работа? – попитах шеговито. Това бе най-добрия разговор, който съм провеждала досега. С други, по принцип се ограничавах до „Мхм”, „Добре” и други кратки думи и въпроси.
- На село нима няма само такива?
- Може би си прав – казах аз, сядайки на едно дървено трупче до него.
- Извинявай за по-рано, не знам какво ми стана.
- Не ме позна. Но не се притеснявай... аз те помня много добре.
- Е, нормално, ти си по-голям.
- Мех, дори и малък да бях пак щях да те запомня.
- И защо?
- Заради очите ти.
- Очите ми? – попитах аз повдигайки вежди
- Мхм, и заради огнената коса, и заради луничките, бялата кожа, дребната фигура. – когато спря да изброява, аз отново бях хипнотизирана, а очите му ме пробождаха и задържаха на мястото ми. Не можех да помръдна, а когато се доближи до мен и ме целуна, и не исках. Хвана брадичката ми, за всеки случай, (напълни излишно, никъде нямаше да ходя) а целувките му ставаха все по-настоятелни. Устните му бяха сладки и ме караха да се задъхвам, но когато езикът му нахлу в устата ми сърцето ми беше на път да спре. След неизвестно за мен време се отдръпна с доволна усмивка. На какво се смееше. На мен? Или просто му бе харесало? Не попитах, не можех. Душата ми беше жива, не, превъзбудена, копнееща, по принцип присвитите ми очи бяха широко отворени. Това ли бях чакала през всичкото това време, той ли бе този, който можеше да ме накара се вълнувам? Да, мамка му! - Отговорих си десет пъти по-бързо от обикновено. Изпълнена с някаква увереност, се обърнах към него. Слънцето залязваше, беше толкова нереален на тази светлина. Беше ли въобще истински? Трябваше да се уверя. Преди да успея да помисля се хвърлих отгоре му, поваляйки го на земята. И тъкмо мислех да го целуна, когато той ме преобърна и възседна. Държеше ръцете ми със своите и гледаше донякъде с копнеж, донякъде с объркване.
- Да не ти хареса да те целувам, Александра?
- Защо питаш?
- Защото мислех, че ще избягаш и ще кажеш на всички, че съм педофил.
- А ти педофил ли си?
- Искам да ти разкъсам дрехите, това брои ли се за педoфизъм?
- Май да, но...
- Но?
- Но не е като да се дърпам – казах аз закачливо. Смехът му се разнесе в тишината по-силно от обикновено
- Шштт, ще те чуят!
- Чакай малко...Ако ме чуят, ще дойдат да те спасят,а ти не искаш това така ли?
- Мхмм – съгласих се, наслаждавайки се на усещането от притиснатите ни тела
- Сгрешил съм, много си се променила, любов моя – замрях при обръщението, което използва. Присвих очи и се вгледах в него. Като че ли разбрал, че се опитвам дали го мисли, ме гледаше също токова втренчено.
- Какво сега да не кажеш, че ме обичаш от дете?
- Ами, да...но като видях каква сладка си ми станала, не се сдържах да не те опитам
- Оу. – изсумтях аз, смутена – Ъмм, може би трябва да ме пуснеш вече? – задърпах се аз, възвръщайки здравия си разум

- Ааа не, твърде късно е да бягаш, Алекс. – мислех да почна да протестирам, когато той започна да ме целува, ръцете му нежно започнаха да обхождат тялото ми оставяйки гореща плът след себе си. За секунда отново забравих предразсъдъци и глупости и зарових ръце в косата му, която изглеждаше като златна под лъчите на залязващото слънце.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
bella_3p
Mad to live
avatar

Брой мнения : 239
Age : 18
Localisation : Highway to hell
Registration date : 29.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Някои мои разкази :)   Сря 09 Окт 2013, 12:58 am

Този е доста кратък и ами незавършен, но пак е нещо...

Хищникът


Вървя по коридора на училището и не мога да се сдържа да не го сравня с онази голяма осрана поляна пред къщата ми. На разстояние от няколко метра едни от други стоят групи момичета и говорят една за друга, също както блеят козите на поляната. Повърхностни, глупави, заблудени, дори приличащи на онези кози те са бъдещето на България и това ме отчайва до степен, която не мога да опиша. Извръщам поглед от скритите им под тонове грим лица и продължавам със сведена глава, докато покварените им очи ме следят. Влизам в класната си стая, която отново мирише на застояло и гледам да не хвърля твърде силно чантата си, за да не привличам внимание, но те и без това ме зяпат. Ризата ми, която е задължителна част от униформата в училище е откопчана и под нея се подава поредната метъл тениска, която очевидно не е по вкуса на съученичките ми, по изкривените им изражения не се личат никакви особени мисли, защото това действие-мисленето, вече не е задължително. Като ги погледна виждам само нещо подобно на неодобрение и отвращение, и се радвам, че чувствата ни са взаимни. Сядам на чина си и ги оглеждам през тъмната си коса, която е паднала пред очите ми. Всички вече са се събрали, обикновените кози са се струпали около по-вироглавите и правят това, което правят винаги, а то е нищо, поне нищо съществено. Понякога ме поглеждат, но знаят, че не могат да ме достигнат защото съм извън ограждението. А те са вътре затворени, въртящи се в кръг, те са стадото, а аз не съществувам за тях, защото не съм вътре.
Учителя влиза, той също прилича на коза, но се различава от тях, не знам как. Аз съм отхвърлено, странно. ненормално дете, но също като нормалните деца не разбирам възрастните. След дълги, ама наистина дълги 40 мин., часът свършва. Вдигам поглед и като по разписание, прага на класната ми стая прекрачва Ева. Очите й са агресивни, а стадото сякаш разпознало вълка се отдръпва. Лилавата й коса е разрошена привлекателно. Походката и излъчва увереност и похот. Не беше голяма красавица, но този сексапил, който притежаваше бе предостатъчен да накара момчетата в стаята да се хилят и да си говорят помежду си какво биха и направили. Да бе като, че ли това някога щеше да стане. Свеждам отново глава, леко раздразнена. И на тях и на себе си. Първото защото ревнувах, а второто, защото бе глупаво да си влюбен в най-добрата си приятелка. Но уви, аз бях точно толкова жалка, ако не и повече
- Кучка, пак си била в на тъмно ! –гласът й , дрезгав и плътен накара кожата ми да настръхне
- Добър ден, Мария. – казвам аз с усмивка,докато тя се настанява на празния стол до мен
- Изглеждаш зле
- Благодаря... и ти така.
- Да не е станало нещо?
- Не, защо?
- Намусена си. – отбелязва тя изсумтявайки
- Ами да, не може ли? – отговарям, драскайки очи тъмни като нейните в тетрадката си
- Не, ти трябва да пръскаш ирония и хапливи забележки като шибана змия, каквато си
- Бла, бла
- Много мразя като отговаряш така
- Радвам се. – обръщам се към нея, този път усмихната истински. Обичах да я дразня
- Добре тогава, после ше висим на центъра нали?
- Добре. – съгласявам се,а сърцето ми прескача удар.
С Ева се познавахме от повече от година, но едва преди месец бяхме започнали да излизаме навън. И проблема бе там, че извън училище се държеше много по-разкрепостено и мило. А това беше проблем за мен.
Един тъмен следобед, както обикновено висяхме в градската. Редувахме се да засрамваме минаващите, хвърляхме трохи на малкото птички и говорехме глупости на висок глас. Всичко бе наред, докато не сгавих и не я целунах. Седяхме си на пейката, както обикновено. Косата й, като че ли жива се движеше от вятъра. Страните й бяха зачервени от студа и така снежно бялата й кожа се открояваше още по-силно. Седейки си там, мислейки колко бе красива се доближих и я целунах. Не го бях правила преди и вероятно за нея е било ужасно, но аз помня как се разтапях. Сякаш се бях докоснала до самата светлина. Устните и имаха вкус на море и на слънчеви лъчи. Поне докато тя не ме спря и ми забрани да го правя отново. Морето стана блато, което ме погълна, а лъчите се превъплътиха в огън, безмилостен, опустошителен. Но аз пак я обичах, дори повече. Така удоволствието и агонията ми се преплетоха, създавайки чувства, от които и да исках не можех да се откажа. И затова сега, гледайки я, спомняйки си, бях разкъсвана на две от желание и тъга.
- Изчезвай, ще закъснееш за час. – едва изграчих, свеждайки победено глава
- Уфф, добре , мамо – каза тя и излезе от стаята следвана от копнеещи погледи, от които моят бе най-силен. Мамка му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Някои мои разкази :)   Пет 11 Окт 2013, 10:56 am

Второто е, хм, интересно. Лесбийство плюс инцест - ето това още не бях писала.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
bella_3p
Mad to live
avatar

Брой мнения : 239
Age : 18
Localisation : Highway to hell
Registration date : 29.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Някои мои разкази :)   Пет 11 Окт 2013, 9:35 pm

Всъщност имам доста такива. Пиша си ги по време на час като ми е скучно и повечето са на хартия Smile Когато имам време ще ги вкарам на компютърa, има далеч по-скандални xD
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Някои мои разкази :)   Пет 11 Окт 2013, 10:44 pm

Пусни/прати още. Харесва ми неочаквания край.
Макар че имам и забележки. Майката не може да е толкова безотговорна спрямо дъщеря си, че да си играе на "чувства" с нея. Т.е. да не разбира какво точно чувства към нея и да не изпитва вина.
Между другото, аз имам с майка и син. Но не знам дали на някой му се чете.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
bella_3p
Mad to live
avatar

Брой мнения : 239
Age : 18
Localisation : Highway to hell
Registration date : 29.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Някои мои разкази :)   Пет 11 Окт 2013, 11:18 pm

Ъъъъ, добре, но чакай малко... каква майка?
В първия текст става въпрос за момче и момиче, (инцеста мислех, че го виждаш тук, защото той й е батко... )
Втория е за момичета връстнички... Very Happy
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Някои мои разкази :)   Пет 11 Окт 2013, 11:44 pm

Моя грешка, реших, че са майка и дъщеря.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Някои мои разкази :)   

Върнете се в началото Go down
 
Някои мои разкази :)
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: