Кътчето на Станислав

Предишната тема Следващата тема Go down

Кътчето на Станислав

Писане by 5tani5lav on Съб 15 Фев 2014, 02:46

Предлагам първата част на свой разказ, а в тази тема смятам да си пускам всички разказчета от скромност. Няма смисъл от отделни теми за всеки един. Авторът е един, предполага се, че и стилът. Та, така..

Мъст

I
Утрото заменяше нощта. Слънчевите лъчи озаряваха всичко, което се виждаше - зелените тревички, чакъла по пътя, каменните основи на къщите, отразявайки се в росата. Чуваше се някакъв напев. Беше църковен. Това значи, че денят бе неделя, а мястото е Търново - през пролетта.
Малките улички се провираха измежду старите високи къщи, криволичеха нагоре-надолу по хълмистия релеф на околността. Къщите бяха с каменни основи, а нагоре - дървени. Покривите, не покрити с червени цигански керемиди, а също от тъмно най-често дъбово дърво, биха изглеждали на едно дете достатъчно страшни като огромни шапки на главите на някакви великани.
През града течеше една река. Името й бе Янтра. Като всяка друга река, извираща нейде из Предбалкана, спускаща се по планинските била с бясна скорост надолу, тя сякаш вдъхваше живец на затихналия град. Природата се сливаше в един магически миг рано сутрин. Слънчевите лъчи се къпеха във водата на реката, а вятърът свиреше тихо и някак красиво и мистично на този ранен ритуал. Хората бяха по домовете си, което правеше улиците пусти. Пълна хармония и идеален синхрон.
Няма и час и по-късно, когато в този райски кът заваля тихо ситен дребен дъждец. Звукът бе толкова успокояващ и унасящ. Сякаш всичко спящо трябваше да продължи да спи, за да не се наруши този миг и магията да изчезне.
В хора се включваше онзи напев, приличащ на далечно ехо "ом". Звукът се засилваше с всяка стъпка напред по вече калните пътеки към хълма горе - най-високият, най-красивият. Манастирът "Св. Димитър Солунски" бе обитаван от 24 монаси, които с човешкото си материално присъствие се вливаха, а не обратното, в ритъма на Божието творение - природата. Дали заради духовността или просто човешкия гений, вложен в мелодията на църковните песнопения на утринната молитва.
Красотата отвътре, както отвън е неописуема. Прекрачих - аз, пътешественикът, свидетелят, който описва видяното с очите си. Това бе храм за душата, човешкото оставаше на прага. Материалното изгубваше смисъл в оня миг, когато очите ти зърнат, читателю, иконописа, идеалните фигури, орнаментиката и духовниците в тази света обител. Очите те потапят в един свят, където напевите стигат, за да изпразнят душата ти от съдържанието, с което идваш тук и да го заменят с искрица от Твореца.
Спокойствие.
Някак неразрушимо - невидим или прозрачен съм? Та, калугерите не ме виждат и продължават делата си сякаш ме няма. Не им ли преча? Или може с присъствието си допринасям за тази хармония?
Запалвам свещица, затварям очи и се моля Богу. Прекръствам се по тукашния източен обичай - от дясно на ляво. Погледът ми се отклонява в пламъка на свещта и след малко осъзнавам усещането, че някаква енергия навлиза в мен. Благодаря ти, Господи!
Навън продължава да ръми все тъй тихо и спокойно.
avatar
5tani5lav

Брой мнения : 27
Age : 23
Localisation : Разград
Registration date : 09.02.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кътчето на Станислав

Писане by ℛiddℓℯ on Пет 28 Фев 2014, 15:23

хм, различно е от нещата, които са били поствани досега.
никога не съм чела нещо, свързано с България и църква, т.е. любителско.
дай нататък? интересно ми е да видя каква е идеята ти.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8162
Age : 23
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кътчето на Станислав

Писане by 5tani5lav on Сря 19 Мар 2014, 00:57


Нещо меланхолично, без връзка с горното, дълбоко (надявам се).  bounce Любопитствам дали ще доловите посланието ми : )


БЕЗ ЛЮБОВ, ЖИВОТЪТ Е ЛИШЕН ОТ СМИСЪЛ



София, октомври 1953г.
(историческа интродукция)
Боряна бе родена в провинцията, там където дълго време селата се разрастваха, кипеше всякакъв живот и времето нямаше никакво значение. Сега положението беше различно - беше време, в което пластовете на общоприетото в обществото се разместваха и имаше сътресения. Беше време на промяна.

Промяната настъпи и в живота на Боряна. Не желаеше да изживее мизерния живот на селския нещастник, който тя намираше за твърде елементарен с цялата тази работа на полето, в ТКЗС-то, брак след уговорено и срамежливо запознанство със съселянин и някакъв нежелан, но що годе щастлив брак "до края". Не, Боряна копнееше да граби от живота с пълни шепи и мечтаеше да бъде истински щастлива, а за тази необичайна амбициозност за едно селско момиче, значеше няколко неща: образование, кариера и голяма любов. Един нов модел, който се прокрадваше и завладяваше поддаващите се на пропаганда умове, силни характери и романтични натури.

Времето предразположи събитията да се случат, така както тя наистина желаеше - успя да замине да учи в София, в резултат, на което днес тя е магистър по романски филологии и преподавател в университета, в столицата. Беше лесно жертвата да склони глава и да се преструва на активен член на Партията, за да стигне до така желания пост, което да я направи нещо повече от майка на три деца и общ работник, берящ грозде или друго в държавните стопанства. Трябва да признаем, че имаше и нужните качества - беше природно интелигентна, целеустремена и всеотдайна на желанията си.

Димитър бе студент в юридическия факултет. Познанството им започна на общогодишно събитие на учебното заведение, което представляваше коктейл. Нещо ново за това време. Възникналите чувства помежду им бяха плод на искри от срещналите им се погледи по едно и също време. Нямаше да продължи дълго, но това беше ясно само за Димитър, който като всеки студент смяташе, че животът му започва тепърва и няма нужда да се задоволява с това, което получи първоначално. За Боряна, 6 години по-голяма от него, това бе шанс за нещо повече от краткотрайни отношения с мъж, каквито тя поддържаше редовно до този момент, поради заетостта си и нуждата да задоволи копнежите на една сериозна жена.

След грозната раздяла, преди която тя разбра за предателството, което той е извършил срещу нея, срещайки се с новокурсничка в хотел "Рила" - бижу в новото строителство от новото време, настъпило за България, Боряна трябваше да осъзнае, че животът е мъдър учител. Като преподавател тя знаеше, че има два вида ученици - такива, които възприемат бързо, умеят да се адаптират и научават много, за кратък срок, и такива, които учат по-бавно, за което плащат със собственото си време. Нейното време течеше.

"Боряна, идвах до дома ти пет пъти в рамките на два дни, а те нямаше нито веднъж. Питах за теб - излизаш сутрин и се прибираш късно вечер. Виж, не търся сериозна връзка, аз.. аз съм твърде млад, но дори тези чувства, които изпитвам към теб, изхабяваш ги, отбягвайки ме. Не мога да се докосна до теб, както физически, така и.. Отдадена си другиму. По-точно на друго - на живот, нетипичен за жена, въплътила си в себе си и мъжът, и жената. Сякаш нямаш нужда от друго освен от самата себе си. Достатъчна си си."- това минаваше през ума на Борис точно преди раздялата им, когато премисляше това, което иска да ѝ каже. Той получи пример от живота, за свръх-човек, чийто образ го отблъсна от жена иначе нежна като Боряна.

Пред едно от многото огледала в дома си, пред които оглеждаше успеха си, този път видя онази своя страна, която бе потънала дълбоко в нея, потискана от ежедневието, което преследваше подсъзнателно, именно за да не идва този момент на равносметка. Реално през периода, в който учеше тя бе от онези първите учещи се, но в школата на живота, това далеч не бе така. Урокът, който трябваше да научи беше като последователно пропускани упражнения след лекции, заради които студентът се влачи толкова дълго, че не може да вземе проклетия си изпит и да завърши. Независимо, че всичко друго е усвоено. За нея животът беше скъперник, а самата тя - родена негодна, за да бъде обичана. Това виждаше в същото огледало, в което се оглеждаше всяка сутрин преди да излезе и да подгони материалните си мечти, породени от лишенията, които я съпровождаха в онзи живот, когато всичко беше различно - преди 6 години, далеч от София.

Боряна заплака, истински. Кълнеше живота, но виждаше единствено своя образ - със сигурност винеше себе си, но беше твърда горда, за да признае, че в живота ѝ липсва любовта, а знаем - живот, лишен без любов, е лишен от смисъл. Тя правеше своята равносметка и търсеше причината, обляна в сълзи, с подпрени ръце на стъклото, които се свлякоха надолу, издавайки леко скърцащ звук. Рязко, Боряна се свлече цялата на земята, обзета от мъка, отдала се на едно от най-грозното и тежко чувство, което човек може да изпита - в този момент тя намрази себе си.

Животът е изграден от различни моменти. В някой от тях човек може да стигне до дъно, а дъната са много, но всяко от тях бележи едно ново начало. Дъното на себенепосимостта и себеомразата отварят онази врата към примиримостта, апатията и покорността. Изход без вяра няма.

Времето беше такова  - селото беше демонизирано, а Господа забравен. За това в този кризисен момент, Боряна се обръщаше към живота:

- Защо?! Защо любовта сякаш се явява скъперница за мен? Нима мога да обичам, но не мога да бъда обичана? Животе, дай ми да плача за някого! Дали ще е грешен? Нека е всякакъв, няма значение, нека страдам за някого! Виж ме - от болка на пода се свличам! Някой и мене любов да нарича, някой и мене веднъж да обича! До лудост, дай ми да обичам!

Тя седеше там - свита на земята, притиснала единият си крак до тялото, а другият отпуснат напред, облегната на стената в синя мъжка риза, с наведена глава. Бутилката с ликьор се търкаляше по земята, но нима може да бъде винена за това? Алкохолът може да бъде средство чрез, което човек да достигне до състоянието, в което да осъзнае проблема си. Но, да, Боряна както всяка друга грешка, беше сторила още една - използваше го като лекарство за чувствата, които изпитваше към нея самата. Уви, само временно биват притъпявани, а след това се връщат още по-силни.

Ще мине поне час, докато агонията бавно си замине и Боряна се върне към онази линия между времето, което сякаш е спряло и се отдава на мислите си, скрити дълбоко в нея и реалността, която изисква единствено рационалност. Синята риза на някой еднократен ще бъде сменена с елегантен костюм, ще сложи червилото си, ще обуе токчетата си и ще излезе от тях същата, каквато е. Защото е късно за промяна на курса - платната са пуснати и вятърът духа с пълна сила в поетата посока по течението на живота. Боряна ще живее с болката си - присъда за сценария, които си е избрала да изживее. А новото време ще донесе промени, които ще разтресат силно всичко, та да се разлюлее, за да има какво да се разрешава и живее в този нов живот. Време е да се отвори нова врата, защото дъното е стигнато.

----------
avatar
5tani5lav

Брой мнения : 27
Age : 23
Localisation : Разград
Registration date : 09.02.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кътчето на Станислав

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 20 Мар 2014, 01:19

Хм, интересно. Долавям някакъв привкус от "Тютюн". Просто времето на развитие, тази студено-мелодраматична любовна история, при която мъжът е ледено безразличен, а и името ми вдъхват един горчиво-сладък спомен на нещо отминало, но качествено, проницателно и разчувстващо. То е леко прашасало, изоставено, но вълнението, което лъха от него, е някак свежо като прохладен вятър. Smile

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8162
Age : 23
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кътчето на Станислав

Писане by 5tani5lav on Пет 21 Мар 2014, 01:49

Riddle написа:Хм, интересно. Долавям някакъв привкус от "Тютюн". Просто времето на развитие, тази студено-мелодраматична любовна история, при която мъжът е ледено безразличен, а и името ми вдъхват един горчиво-сладък спомен на нещо отминало, но качествено, проницателно и разчувстващо. То е леко прашасало, изоставено, но вълнението, което лъха от него, е някак свежо като прохладен вятър. Smile

Хахаха! Да! Май има нещо вярно.. като се замисля, все едно съм направил резюме на романа. Хмм, какво да кажа като оправдание? Един известен човек е казал: "Литературата, това е да преповтаряш вече казаното по нов начин."  what\'s up bro

Btw, обожавам, ако пиша разказ или нещо подобно да наблягам на психологичното изграждане на образа на героите или да тълкувам и анализирам събитията, които преживяват през техните очи или като наблюдател, както и тук се вижда много ясно. Не бих отказал, ако ми препоръчате някой подобен автор!!  super hug Ще ви обичам вечно!
avatar
5tani5lav

Брой мнения : 27
Age : 23
Localisation : Разград
Registration date : 09.02.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кътчето на Станислав

Писане by ερsilonε on Пет 21 Мар 2014, 17:40

Маркъс Зюсак, Бредбъри, може би Мураками също.

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

avatar
ερsilonε

Брой мнения : 3171
Registration date : 12.10.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кътчето на Станислав

Писане by 5tani5lav on Пет 21 Мар 2014, 20:48

Интересно, първият "има" филм по негов бестселър! Ще се гледа  bounce Благодарско. Пък за книгите им, ще ги видя : )) И ти ли четеш подобни, или просто четеш много? Very Happy
avatar
5tani5lav

Брой мнения : 27
Age : 23
Localisation : Разград
Registration date : 09.02.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кътчето на Станислав

Писане by ερsilonε on Пет 21 Мар 2014, 21:19

И двете. Very Happy

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

avatar
ερsilonε

Брой мнения : 3171
Registration date : 12.10.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кътчето на Станислав

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите