От какво си доволен и разочарован в себе си?

Предишната тема Следващата тема Go down

От какво си доволен и разочарован в себе си?

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 04 Дек 2014, 16:02

Question

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: От какво си доволен и разочарован в себе си?

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 04 Дек 2014, 16:09

Съжалявам, но наистина не искам да изтъквам нищо. Не е защото не намирам хубави и силни страни в себе си. Но просто ми изглежда така, сякаш ако тръгна да ги обявявам, се възхвалявам, а това никак не ми харесва. Освен това човешкото съзнание е така устроено, че дори човек да се стреми да е обективен към себе си, то обича да се глези и подмазва само на себе си, защото то е собствения си център със собствените си филтри; и няма как да бъда напълно обективна. А не искам да си приписвам качества отвъд това, което съм. Преди ми харесваше да откривам хубавото в себе си и да го споделям тук, вярно, редом с лошото, защото бях опиянена от това, че постигам някакви неща и имам напредък от човека, който съм била. И после се разочаровах. И всичко ми изглеждаше изкуствено. Нямам намерение да го правя повече. Може да виждам какви силни страни имам, но не искам да говоря за това. Защото винаги има риск да се проваля после и думите ми да изглеждат жалки. По-добре е да откриваш какво искаш да промениш и да постигнеш, да градиш себе си, и като направиш грешка, да си извлечеш поука от това, опитвайки се да се поправиш в по-добра насока. Но като всичко става тихомълком, е много по-сладко. И не ме кара да се чувствам като фалшива автореклама на образа си.
Разочарована съм от прекалената ми наивност в миналото.
От неспособността да преодолея силни приливи на чувства в миналото, които са ме карали да върша глупости, които са вредили на мен и имаше един случай, в който сторих лошо на друг човек. Завинаги ще съжалявам. Не ми пука, че се оказа, че самият този човек е имал своите тъмни страни. Не биваше да го допускам, не беше редно, нищо не може да го оправдае и завинаги ще остане така. Най-големият ми позор, но за щастие грешката и обстоятелствата след това ми помогнаха да се сбогувам с наивизъм, склонност да романтизирам, да търся доброто, където го няма, и да се впускам във вредни социални положения просто защото не мога да си преодолея емоциите. И все пак. Това нещо много разклати вярата ми в самата мен и макар да се закрепих, никога няма да си го простя.
В момента съм разочарована, защото в последно време ми е станало нещо и не мога да се съсредоточа и отдам в някои задължения, като например да седна да уча за една важна контролна. Позанемарила съм се, но знам, че това е временно, защото иначе толкова ще си опротивя, че няма да се понасям повече. Все съм така - трудно е да се стегна, но като се стегна, го правя. Мразя това, че ми е трудно да се стегна. Също е заради проклетото ми ОСД. Трудно ми е да седна да уча, защото почвам да се разскъсвам от това дали не забравям от кой източник трябва да уча и какво трябва да направя.. и като седна да уча, чувствам, че ми е разпиляно, фалшиво чувство, което ми пречи. Но пък от друга страна имам и напредък с ОСД-то ми. Преди време беше много, много, много по-тежко.
Разочарована съм, защото бях престанала да стоя на компютъра след лазерната операция, но напоследък прекарвам прекалено много време на него и ме е страх за очите ми. И после не мога и да си помисля да седна да уча, защото ми става гадно, че ще ги натоваря още повече. Вместо да пилея време в този сайт, мога просто да уча.
Разочарована съм, че още не съм намерила сили да почна да свиря пак на китара. Но съм забравила някои особени ноти. И съм загубила тренинг. Тази проява на слабост не отвращава от себе си.
Не знам. Макар да помагам сравнително много на майка ми, все си мисля, че може би трябва да се занимавам с повече домашни задължения. Има моменти, в които се занимавам от сутрин до вечер, но може би понякога ме обзема апатия и мързел, а не бива. Знам, че съм пропускала да сготвя, когато мога, а майка ми се връща уморена от работа, и това, че друг път съм го правила, не значи, че трябва да си позволявам толкова мързел други пъти.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите