Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Дар?

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
teodorayva

avatar

Брой мнения : 1
Registration date : 02.02.2015

ПисанеЗаглавие: Дар?   Пон 02 Фев 2015, 3:39 pm

Човек, седящ сам на пейка.
Съдейки по изражението му, е доста самотен. Може би изоставен. Сигурно си има проблеми, семейни. Знаете – изневерил е на жена си, а тя е разбрала и сега съжалява за постъпката си. Или обратното. Не отхвърлям възможността да има неразбирателство между него и децата му. Предполагам момиче(та).
Е, и той има пеперуди, но не в стомаха, а в главата си. И сега се чуди как да ги пусне, да започне да събира нови, докато и те не остареят, за да пусне след това и тях. Всъщност, това не са пеперуди, а от онези нахални мухички, миниатюрните. Значи се опитва да ги замени с красиви пеперуди, изписани като абстрактни рисунки, които предизвикват онова чувтсво за спокойствие.
Боже, защо ми даваш да влизам в главите на хората? Поне ми дай да вляза и в някой красив ум; без мизерия и тъга; отчаяние и вина. Защо ми е този дар, след като причинява само болка и тъмнина? Не съм ли и аз живо същество, което заслужава миг спокойствие; което излиза извън дома си и знае, че ще се случи нещо добро, а не само чувството страх от погледа на чуждите тела.. Страх от това, което се намира вътре, вътре в тези мънички галактики, където с този ‘дар’ разкриваш всяка една звезда (падаща).
Недейте, не поисквайте никога тази дарба. Не се молете вечер преди лягане за нея, освен ако не искате това да е последната нощ, в която сте спали. Да – точно така. Безсъние.
Нека ви поясня какъв е живота на хората с това умение.
*Ден 1: Колко сляпа съм била. Хората са толкова нещастни. А си мислех, че той, който винаги се смее, няма капчица проблеми. Как не съм забелязала? Сутрин слага маска и излиза по задачите си, заблуждавайки всички колко е прекрасно всичко. Колко силен е. Илюзия. Няма да казвам на никого. Не съм предполагала колко слаб може да бъде човек.
Ден 2: Няма да гледам в очите му днес, не искам да виждам тази несигурност. Просто съм свикнала да виждам един силен и непоклатим характер.
-Защо се държиш странно днес? Избягваш ли ме?
- Остави ме.
Ден 10: Дали не съм луда? Не е възможно да виждам през очите на другите хора. Късно е. Ще си лягам. (23:00)

Ужас, защо не мога да спя? Утре трябва да ставам рано. (12:00)

Ден 167: Не издържам. Това безсъние ме съсипва. Едва успявам да поспя за 1-2 часа. Защо не ми давате да спя? Аха, ясно. Трябва да мисля за всички очи, през които минавам. *
Ужасни демони. Никога не ми дават да спя, освен ако не съм извършила вечерния ритуал изискващ плач. Но защо аз? Това не са мои сълзи. Те са на всички тези, които поглеждам през деня. Да бе, дарба. Бих го нарекла наказание.
Хората си мислят, че тези като нас са слаби и именно това е причината да пишем. Е, съжалявам, но помислете пак. Ние издържаме неиздържимото – да живеем не един живот наведнъж. Аз съм вие. Вие позволихте да влезна във вашите глави. Да видя вашия дом, приятелите ви; да усетя какво чувствате; да се размотавам из главата ви. Не ви ли харесва да се бъркам из проблемите ви? И на мен не ми харесва, но е неизбежно.

С обич, вие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rosali



Брой мнения : 20
Registration date : 12.02.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Дар?   Чет 12 Фев 2015, 3:32 pm

Чудесно!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Дар?
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: