По следите на един парфюм

Предишната тема Следващата тема Go down

По следите на един парфюм

Писане by rosali on Нед 15 Фев 2015, 11:41

Мина повика такси. С това започваше удоволствието, което си беше устроила тази вечер. Рядко ползваше такси, и то от точно определена фирма, която не си позволяваше опърпани седалки и мирис на цигари, пот, мръсотия и просташко поведение на шофьорите си. Ако трябваше да бъде точна, удоволствието започваше с една дълга вана, избиране на подходящ тоалет, лек, умело поставен грим, косата... накрая само капка парфюм на китките, а не на класическото място в основта на ушите, за да не се натрапва ароматът /макар че беше свеж и дискретен/ на околните.
Тя влезе в концертната зала и бавно тръгна по пътеката и между тапицираните седалки, вдъхвайки неповторимата атмосфера на сцената, обградена с тежката кадифена червена завеса и оня едва забележим аромат идващ иззад кулисите. Оркестърът настройваше инструментите си. Отпусна се на своето място и разгърна програмата на симфоничния концерт тази вечер. Отклони поглед, защото нещо я разсея. Нещо... едва доловимо... скъп мъжки парфюм... много познат. Ноздрите и потръпнаха... Погледна едва- едва наляво- дама, после надясно-възрастен мъж, който едва ли е чувал и едва ли би могъл да си позволи този парфюм. Наведе се напред... не, не идваше и от там. Усети от задната седалка топлина- някой се наведе над рамото й и... вече не се съмняваше- това беше неговият парфюм! Всичко се завъртя като на калейдоскоп и в съзнанието й премина като вихър онази незабравима, съвършена и както се оказа, неповторима нощ преди двадесет години... след един концерт като този , мъжът до нея я заговори, после излязоха заедно, покани я на вечеря, привличането между тях бе неудържимо...

Гласът я върна в реалността. Не можеше да сбърка този топъл, баритонов глас! Молеше я за програмата.. .Един дълъг миг не знаеше как да постъпи. Ако се направи, че не чува, ще е невъзпитано; ако подаде програмата без да се обърне- неприлично. Леко обърна глава - ръката , която беше се опряла на облегалката на стола й беше същата- мъжка ръка, но изящна, аристократична... която умееше да гали така подлудяващо... очите й се впиха в златната, широка халка на безименния пръст... Най-после вдигна поглед- нямаше грешка, срещна погледа на наситено- сините очи изпод тъмните вежди, сребърните нишки по слепоочието го правеха още по-привлекателен...

- Мартин, защо безпокоиш госпожата? Ще минем и без програма!

Мина подаде програмата и се обърна напред. Всичко свърши, мигът отмина... сърцето и се бе превърнало в бучка лед. А виртуозният цигулар Минчо Минчев на сцената вече създаваше приказната музика... цигулката плачеше... но беше балсам за наранената й душа. Както винаги, се потопи в музиката, скри се от реалния свят, забрави за всичко...




rosali

Брой мнения : 20
Registration date : 12.02.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите