Лицемерието

Предишната тема Следващата тема Go down

Лицемерието

Писане by rosali on Чет 05 Мар 2015, 14:21

Както си му е редът, първо ще задам въпроса "Що е то лицемерие и има ли почва у нас?" Охо, и то каква! Синоними са неискреност, лъжа, фалш /от лат. falsus - лъжлив/. Сигурно се питате защо при толкова наболели теми, съм се размислила за това.
Особено ще се чудят тези, за които то е начин на живот. Аз лично познавам много малко хора, които не го прилагат. Както си показва думата - мери си лицето т.е. внимавай какво ще показва лицето ти, докато си мислиш и чувстваш съвсем друго. Винаги съм ненавиждала тази игра. Но си мисля, че в днешно време, без фалша надали ще остане жив човек - всички мисли ще се изписват на лицето... Който си позволи този лукс, начаса ще бъде сдъвкан и изплют.

Например, мислите за свекърва си, че е една дърта вещица, но се усмихвате и мило я наричате "мамо".
Или докато ви се иска да удушите колежката, която ви е натопила, с "най-искреното си лице" й правите комплимент.
Или, докато си мислите за мъжа си "този рогоносец нищо не разбра" , го гледате предано и пърхате невинно с мигли.
Или пишете суперлативи за нечие произведение, а в същото време си мислите - "посредствено е".
Или се правите на съпричастна с болката на своя позната, а си мислите ехидно - "заслужи си го".
Ами политиците, които драпат за "кокала" цели 23 години, усмихвайки се обещаващо пред камерите,с пълното съзнание,че нищо от обещаното не ще сторят,а само ще си натъпчат гушите?! Гледах в ефир как известен политик обяснява, че и той пострадал от кризата - загубил човекът от вложенията си... милиони. Освен това затягал колана - не си купил нова кола. Горкият, да го съжалиш!
И тъй нататък - примери на всяка крачка...

Ако обаче ви се плаче /поради физическа или душевна болка/, но не си го позволявате - това вече е стоицизъм.
Ако ваш близък е неизлечимо болен, но вие се въртите бодро около него и казвате, че ще се оправи - това вече е "благородна лъжа".
Ако демонстрирате съпричастност към нечии проблеми, макар че те не ви засягат - това е все пак жест на добра воля, че споделяш съответните тревоги.
Ако кажеш на повехналата си приятелка, че днес изглежда много добре - това е доброномереност, искате да повишите самочувствието й.
Ако направите любезен коментар за нечие не до там отлично стихо, това е доброжелателност - пожелавате му следващия път да е по-добре...

Къде ли се крие тънката, много тънка граница? Изкуство е да я знае човек и да не я прекрачва.

Дали трябва да изберем по-малкото зло и да си лицемерничим на воля?

Който го може. Аз лично не съм убедена, че да си мериш лицето цял живот, е по-малкото зло. Това за искрените, откровени хора, изисква много психо-физиологична енергия. Те са в непрекъснато напрежение, а знаем до какво води това... Винаги се придържам към правилото да бъда себе си - говореща това, което мисля и изразяваща това, което чувствам.


rosali

Брой мнения : 20
Registration date : 12.02.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лицемерието

Писане by Saalik on Пон 15 Фев 2016, 23:03

А ти кога криеш лицето си?
avatar
Saalik

Брой мнения : 191
Age : 23
Localisation : In the land of the crimson moon.
Registration date : 10.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите