MAGIC

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

MAGIC

Писане by Night on Сря 09 Дек 2015, 21:27

MAGIC
КНИГА ПЪРВА
ПОДГОТОВКА ЗА КРАЯ


Пет млади необикновени момичета, живеещи в необикновеното градче Радли, се запознават в училище по не най-желания начин. Силите им обаче започват да се проявяват все по-силно и по-силно, докато накрая не настъпва моментът, в който завесите трябва да паднат. Когато цялата магическа история се разкрива пред очите им, и петте не вярват на нищо от видяното, като така им се налага да започнат да си помагат взаимно, за да се измъкнат от загадъчния свят, в който са попаднали. Младите момичета правят все по-ужасяващи открития и се изправят пред огромни предизвикателства, докато накрая не разбират, че трябва да превъзмогнат напълно дразгите помежду си. И да предотвратят унищожението на всички... или Краят на Света - по-известен като АРМАГЕДОН!

---
Фентъзи е, писано е отдавна. ;d Все пак се надявам да ви хареса.
avatar
Night

Брой мнения : 41
Registration date : 10.12.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by Night on Сря 09 Дек 2015, 21:38

ПPOЛOГ


  Давех се. Не можех да си поема въздух и ако знаех нещо на този свят, то бе, че сега опасността за живота ми бе реална. Бе смъртоносна. И аз трябваше да се избавя преди да е станало твърде късно.
  Започнах да движа ръцете си, знаейки, че въпреки тоновете вода, все някак трябваше да стигна до портала. На всяка цена… За жалост тялото ми не ме послуша.
  Дробовете ми се напълниха със солената течност.
  Главата ми клюмна без да иска разрешение…
  Ръцете ми се отпуснаха…
  И внезапно усетих как някой ме дръпна и прекара през спасението. Когато най-сетне отворих очи, разбрах, че този човек беше Касиди. Една червенокоса кучка.


*   *   *
НЯКОЛКО ЧАСА ПО-КЪСНО


  Миришеше на листа. Касиди ме притискаше към себе си, за да сме скрити възможно най-добре. Капки пот избиваха по челото ми и едва си поемах дъх. Щяха да ни убият… Те щяха да ни убият…
  - Мълчи – това бяха последните думи на Кас преди онази да се появи.
  Онази се материализира на същата пътека, която извървяхме и ние преди да скочим в храстите. Бяхме на сравнително нормално разстояние от нея, но ако тръгнеше напред, щеше да ни забележи. И тогава с нас беше свършено.
  Успях да зърна русата й коса през една малка пролука между дърветата, но разбрах, че усилията ми са били напразни, когато чух стъпките й. Токчетата й заудряха по земята, като ги чувах все по-близо. Тя щеше да ни види…
  - Е, кучки, сигурни ли сте, че искате да си играем на криеница? С едни по-особени правила… - гласът й накара всичко в мен да изтръпне и тихият й спокоен тембър ми даде да разбера едно: щеше да ни убие без да й мигне окото.
  Блондинката спря на сантиметри от скривалището ни. Касиди ме стисна и направи няколко безшумни крачки още по-назад, за да листата да ни осигуряха по-голямо прикритие. Едва сдържах писъците си.
  Кръвта ми бе смразена от следващите й реплики.
  - Знам къде се криете. Сега мога да прекратя жалките ви животи…
  Сърцето ми спря щом чух токчето й да удря отново.

*   *   *
ПО-КЪСНО

  С Касиди бяхме добър екип, колкото и да не ми се иска да го призная. Тя бе красива, аз – умна… По-прекрасни накъде?
  Когато умирах, тя ме спаси.
  Но един ден след събитията, изложени по-горе, аз извърших немислимото.
  Касиди предотврати смъртта ми неколкократно. Изключвайки ума й, благодарение, на който оцеляхме, тя ме спаси и от удавяне. Жалкото е, че само двадесет и четири часа по-късно аз удавих нея.
  О, да… Аз удавих Касиди. И тя не беше единствената.
avatar
Night

Брой мнения : 41
Registration date : 10.12.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by ℛiddℓℯ on Пет 11 Дек 2015, 17:33

Идеята ти звучи обещаваща и неклиширана.

~
Уау!! Доста интересно! Почва веднага с напрежение, шок и даже малко... скандалност. Very Happy

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by Night on Съб 19 Дек 2015, 10:32

Първа глава - Странни събития


НЯКОЛКО ДНИ ПО-РАНО


  Затръшнах вратата на дома си и стъпнах в локвата, образувала се от изсипаната чаша вода. Майка ми бе поляла пътеката хубаво заради първия ми ден в "Розууд" и минавайки през ручейчето, се запътих към училище. В момента нещото, от което изпитвах неописуем страх, бе как щеше да протече денят ми. Обичайните мисли, които при такива случаи се загнездяваха в главата на един тийнейджър, не бяха пропуснали и мен. Дали щях да си намеря приятели и изобщо дали щеше да ми потръгне тук - в Радли, "града на градовете"...? Майка ми много държеше да се преместим, а... очевидно на Земята още не съществуваше начин, по който да й бъде обяснено колко травмиращо е това за едно дете. Мелиса ме беше водила до новото ми училище много пъти, за да знам къде е, как изглеждало и т.н. Чувстваше се длъжна да го направи като една грижовна майка. Това се случи през изминалата седмица и представете си колко воля ми трябваше сега, за да се навия да тръгна за "Розууд".
  В 9 ч. най-сетне се озовах пред новото си училище. Гледката ми беше позната, но в главата ми пак се прокрадна мисълта "Точно тук от всички училища ли трябваше да ме запишат?". Влязох и сега всъщност разбрах колко огромна беше сградата. Е, не беше като в приказките, но на външен вид го докарваше. В ужасната блъсканица едва успях да си намеря място, но за откриване на новата учебна година това бе съвсем нормално. Някакви жени въведоха всички (учудих се как успяваха да се справят с толкова много хора) в една огромна зала и след дълго време прекарано в чакане най - сетне, директорката излезе отпред така че всички да я виждат и заговори:
 - Добре дошли на всички! Надявам се да си прекарате чудесно в "Розууд"! - и се започна с обичайните обяснения и дрънканици... разбира се не можах да ги чуя, защото двете момичета до мен бяха решили да не мълчат. "Е, ако не мога да слушам директорката поне мога да слушам тях." Едната каза:
  - И сега започваме наново! Учителите определено не ми харесват... постоянно ми пишат ужасни оценки, а и само правят забележки. С други думи - не стават за нищо! - след това пък се обади другата:
  - Права си... но нямаме избор! Ще ги търпим!
  - И само как се обличат... ужасни са! Нямат никакъв стил!
  - Това не е от значение, Касиди! – постепенно двете повишаваха тон.
  - Извинете, вие не сте за първа година тук, нали? – прекъснах неспирния поток от думи, колкото се може по-мило, но момичето на име Касиди ме изгледа... странно? Тъмните й очи се взряха в моите.
 - А ти си..? - отвърна ми.
 - Спенсър Хейстингс! - отговорих й възможно най-усмихнато. "Дано съм изглеждала убедително!"
 - И това какво те касае? - тогава видях как другото момиче лееко побутва Касиди. Обаче нямаше време да продължим разговора си, защото изведнъж чух диреторката да казва:
 - ... Спенсър Хейстингс... – след което изброи други имена. - ... нека се явят в кабинета ми. - Когато завърши, видях как излиза и я последвах. Явно трябваше новите ученици да се срещнат с нея. Но защо? Засякох как влиза в някаква стая и предположих, че това бе директорският кабинет. Понечих да вляза, но изневиделица пред вратата изникнаха други две момичета и връхлетях върху тях... съответно пантите не издържаха и вратата се отвори... след което и трите се строполихме на пода, а директорката ни погледна намръщено. "О, не... още в началото ли трябваше да ми се случи…?"
 - Хей, казвам се Уил! - викна едно от момичетата на мен и другото. Какво си мислеше, че правеше? Бяхме пред директорката, а тя се представяше на нас…
 - А аз съм Ария! - отвърна другата. "Е, нямам особен избор."
 - Спенсър! - кимнах им леко сконфузено, докато все още обърсвахме пода.
 - Момичета... - започна директорката. Всички побързахме да се изправим и я погледнахме. Няколко секунди по-късно Ариа излезе отпред и я прекъсна:
 - През лятото прочетох много книги, написах всички есета, които трябваше и направих анализи на произведенията, които сте казали! - пробута някакви листчета, които си бяха множко, и погледна директорката в очакване.
 - Но вие сте нова в училището! Откъде знаете какво е трябвало да се напише през лятото?
 - Разпитах някои ученици, които учат тук и разбрах! – това момиче или искаше да се подмаже, или наистина много учеше.
 - Добра работа!Както и да е... - в този момент директорката върна листовете на Ариа и продължи - искам само да ви кажа, че училището е най-елитното в Радли, нашия прекрасен град, и учителите преподават много добре. От вас се изисква единствено да не създавате проблеми! Ясно? - Всички кимнахме, въпреки че бях на мнението, че дисциплинирани ученици не съществуваха. Възрастната жена ни даде знак и излязохме.
 - И вие сте нови, нали? – Уил продължаваше да се усмихва.
 - Да – с Ария й отговорихме почти едновременно и се запътихме към изхода на училището. Когато го стигнахме, Уил предложи неуверено:
 - Хайде да се поразходим малко. Ще се опознаем! - С непознат? Ако обстоятелствата не бяха такива, щях да откажа, но като се имаше предвид, че тук не познавах никого, щеше да е добре да излезем заедно.


***


 Отидохме до някакъв ресторант. След като си поръчахме, съвсем естествено бариерите между нас започнаха да се пречупват. Момичетата правеха обстоен анализ на всички теми, които изникваха в разговора, а чувството им за хумор можеше само да ме радва. Нещо, което търся в приятелите си, също е възпитанието наред с още много други неща. На пръв поглед момичетата отговаряха на критериите ми безупречно.
 - Ти отскоро ли си тук? – Уил се обърна към мен. В началото не разбрах какво има предвид и тя явно усети, като затова уточни: - В Радли?
 - Оу.. да.. ъм, аз... - започнах да усуквам. Не знаех дали бе нормално да разкривам подробности за личния си живот просто защото цял живот бях свикнала никой да не се интересува от мен. Ако някой се интересуваше, това значеше, че щеше да ме прецака в най-близко бъдеще.
 - Отскоро – промълвих, забила поглед в краката си. Когато вдигнах глава, те все още ме гледаха в очакване. "От колко скоро ли трябва да им кажа?!"
 - От една седмица. А вие?
 - Аз съм тук от 2 месеца – Ария се усмихна.
 - 2 месеца?! – опасявам се, че изненадата ми си пролича.
 - Да. За да свикна с града, хората... и така.
 - А аз от няколко седмици - обади се Уил. - И честно казано тук много ми харесва. Хората в училището също ми се виждат приятни.
 - Да - съгласих се за сетен път. В този момент донесоха водата на Ариа. След като момчето си тръгна, тя изглеждаше ядосана:
 - Този ресторант започва да ме дразни. Всеки път, когато им кажа, че искам топла вода, те абсолютно винаги я донасят студена! Винаги!
 - Идвала си и преди тук? - учудих се.
 - Разбира се. Но това не им пречи да грешат постоянно... Водата ми винаги е студена! А аз я искам топла! Топла! Топла! - извика. За щастие хората не я чуха или поне не й обърнаха внимание. В този момент водата й започна да кипи и от нея заизлизаха пара и мехурчета.
 - Но какво? Убедена съм, че беше ледено студена! - Ариа зяпна с отворена уста без да откъсва очи от чашата. Остана изненадана не повече от нас с Уил. Внезапно водата преля. Мехурчетата не спираха да се умножават и течността се затопляше все повече и повече!
 - Хайде! Тръгваме си! - събрах нещата си и излязох навън. Обърнах се тъкмо навреме да видя как другите идват след мен...
 - Какво стана? - Уил ме гледаше странно.
 - Не видя ли?
 - И...? Нищо плашещо не се е случило! - в отговора й се четеше неподправена откровеност.
 - Да, но...
 - Няма значение! Да се разходим? - прекъсна ме Ария.
 - Вече става късно! – въпреки нежеланието си да се прибирам у дома, наказанието, което щеше да последва, ако се забавех още малко, нямаше да ми хареса.
 - Само още малко. Няма да се бавим - Уил ме погледна с умоляващ поглед.
 - Е, добре - накрая се съгласих, решавайки да не пропилявам хубавия ден. Тръгнахме нанядъке безцелво и Ария заговори:
 - Природата тук е прекрасна, нали? - беше права. Всичко беше чисто, зелено и... удивително. Спокойствието в този град беше впечатляващо. За първи път откакто бях тук се зарадвах от това.
 - Красиво е! - потвърди и Уил. Настъпи дълга пауза. Като че ли всяка от нас се наслаждаваше на гледката.
 - Много ми е приятно тук, но се налага да тръгвам. Вече се свечерява! – извинявайки се заради жестокостта на майка си, аз се разделих с момичетата и тръгнах към вкъщи. Когато наближих дома си, мракът вече бе обгърнал почти целия град и едва виждах ръцете си. "Трябва да има улична лампа! Трябва! Светни! Светни! Светни!" започнах да си повтарям. Понякога изричането на каквито и да било думи, ми помагаше да се справя с обстановката. В случая бях вбесена и гнева ми се засилваше с всяка секунда, защото не виждах дори къде има завой.
 - СВЕТНИ!!! – извиках, като най-накрая нещо в мен се пречупи и накара да изкарам навън насъбралата се енергия. Появи се силна искра, която се откъсна от мен, отлетя до лампата, и при допира си с нея, я озари. Лампата беше светнала! "О, не... отново необясними работи... където и да отида не ме оставят. Какво става?!" В крайна сметка се прибрах все още несъзнаваща какво се случва.


***


  На следващия ден рано сутринта отново бях пред училището. "И кошмарът започва!" Влязох и с доста мъки открих стаята си. Търсейки Ария и Уил, знаейки, че споделяме един клас, отидох при тях.Тъкмо щях да ги заговоря, когато чух викове зад себе си и се обърнах. Разразяваше се лют спор между учителка и ученичка, която отнякъде ми беше позната. Всички гледаха.
 - И какво от това, госпожо? Няма как да помня всичко, което сте ни дали за домашно през лятото! Разберете го! - викаше ученичката.
 - Напротив! Длъжна сте! - госпожата повиши тон.
 - И какво? Какви са тези глупави домашни? Ще трябва да накарам тези глупави растения да пораснат? За домашно е трябвало да отглеждам цвете?! Измишльотини!
 - Касиди...! - сетих се коe е момичето, което спори с учителката. Видях учудените погледи на Ария и Уил и за мое щастие само те ме бяха чули.
 - Познаваш я?!
 - Не, точно... просто... - но учителката ме прекъсна.
 - След като не сте си направили домашното, ще получите съответното наказание!
 - Това не е правилно! Всичко е глупаво! Всичко! Какво е това домашно? Трябва да накарам всички растения да пораснат ли? Всички ли? – Касиди изпищя и в този момент цветята, които бяха донесли останалите ученици, започнаха да растат плашещо бързо. Няколко втрещени погледа по-късно всички саксии до една се пръснаха на малки парченца, карайки пръстта да се разхвърчи из цялата стая. Всички ахнаха. Никой не смееше да помръдне.


_____

Много се извинявам за повторенията и тн, но натам нещата се оправят Very Happy
Eдит: Нова глава, като се следи
avatar
Night

Брой мнения : 41
Registration date : 10.12.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by Saalik on Пон 15 Фев 2016, 23:01

Малко е неопределено още, не се е случило нищо конкретно, затова и не ми е прекалено интересно за момента. По-скоро е потенциално хубаво, но трябва да видя какво ще се случи нататък. Тийнейджърският елемент не ми е много по вкуса (това с капризите на Касиди), но не знам какво си планирала, все още не съм се запознала добре с героите, ще видим!
avatar
Saalik

Брой мнения : 191
Age : 23
Localisation : In the land of the crimson moon.
Registration date : 10.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by ℛiddℓℯ on Пон 15 Фев 2016, 23:11

Имам една забележка: може би ще е хубаво да представиш героите малко по-пълно, да им изградиш физически профил, може би нещо за характерните им физиономии, или навици, които се забелязват, така че да се отпечата образ в съзнанието, и героите да направят по-голямо впечатление. Иначе ми е още малко рано да дам различен коментар от първия, който написах, все още е добър старт, но много зависи от развоя, за това съм съгласна с предишната потребителка. Иначе, това вече не във връзка с произведението ти, аз се кефя на тийн училищните истории, но не и ако са прекалено и само тийн. Razz

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 05 Май 2016, 03:30

Какво се случва, пишеш ли още?

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by Night on Нед 08 Май 2016, 17:48

Оо, да, тая история е готова отдавна Very Happy Просто не поствам, защото не смятам, че ще ви хареса, има нужда от прекалено много редакция и тн. Имам една нова история, която имам намерение да е по-добре, но още е в началото и изобщо не знам ще я довърша ли.
avatar
Night

Брой мнения : 41
Registration date : 10.12.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by ℛiddℓℯ on Нед 08 Май 2016, 19:53

Еее, недей така, де, да не сме в концлагер, грешките са супер нормални и поправими и не са фатални за стила, а историята е свежа. Пък и вече съм почнала да я чета.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by Night on Вто 10 Май 2016, 17:14

Втора глава
Започва се!


Растенията пораснаха за отрицателно време, саксиите се пръснаха и всичката пръст се разхвърча из класната стая. Вдигнах ръка над главата си, за да се предпазя от „калния дъжд” и крадешком погледнах Ариа и Уил. За миг се зачудих  какво ли си мислеха, но бързо отклоних погледа си от тях, защото някой заговори и с малка доза погнуса открих, че беше Касиди.
- Ето! Сега доволна ли сте, госпожо? Пораснаха! - изпуфтя и демонстративно излезе от стаята. Не знам какво ми стана, но реших да я последвам. И точно тогава някой хвана ръката ми.
- Спри! Откъде я познаваш? - Ариа беше решила да ме разпитва, но аз се освободих и излязох без да казвам нищо. Чух само учителката промърмори нещо:
- Деца, явно часът няма да се състои, но на вашата съученичка не ще й се размине!
Огледах се, видях как Касиди тръгва нанякъде и се затичах след нея. Излезе в двора на училището и точно тогава успях да я настигна.
- Хей! Чакай! - тя ме изгледа изпитателно и ми отвърна:
- Какво искаш?
- Как направи... това? В класната стая?
- Теб това какво те засяга? Разкарай се! - държеше се ужасно, но вярвах, че просто е в лошо настроение.
- Спокойно! Искам само да поговорим!
- Не ме интересува какво искаш, ясно?! - Въздъхнах. - Какво? Не съм искала да те виждам, така че може да си ходиш и то веднага! - Касиди почервеняваше с всяка изминала секунда.
- Просто искам да ти кажа нещо!
- Едва ли ще е нещо умно! - продължаваше да се заяжда.
- Ще спреш ли? Не съм тук, за да си развалям настроението!
- По - добре си ходи, защото може важното ти настроение напълно да се развали!
- Чудя се някога дали ще ти омръзне това… държание?
- Ха... никога няма да ми писне, защото да поставям на място такива като теб е мое призвание! Какво? Да не би да ти свършиха умните реплики? - продължаваше.
- За такива особнячки като теб, заради които сега стаята е в това си окаяно състояние, няма да се хабя! Дано си разбрала каква си!
Касиди доби мъртвешко изражение и седна на стълбите без да дава признак, че ме е чула. После съвсем спокойно обаче добави:
- Гледай и ти да не заприличаш на стаята, защото тогава едва ли ще си толкова наперена…
- Ха... ти и без това си в още по-ужасно състояние и без никой да е искал да те прави глупава! – нервите бяха взели превес над мен, като не знаех как точно се бе случило. Последните си думи извиках изключително силно, сякаш това не бях аз, а някой друг. С периферното си зрение видях как Ариа и Уил идват към нас и опитах да се укротя.
- Какво правите тук? - опитах се да им кажа, колкото се може по - тихо.
- А ти? – Уил ме скастри малко по-строго, отколкото очаквах.
Съвсем спокойно Касиди се обърна към нас.
- Ами искаше да ми каже нещо, но изведнъж избухна и започна да ми вика. Явно състоянието на стаята я е разстроило! В коя лудница е записана приятелката ви? – високомерието й бе способно да ме накара да й се нахвърля. Погледнах Ариа и Уил и си личеше, че те се досетиха какво можех да направя. Бях бясна!
- Лудница? Не познавам някой, който да е записан в такава. Явно няма да си намериш събеседник, с когото да си говориш там! – Ария присви очи, следейки зорко как щеше да реагира червенокосата, а Уил ме дръпна и заедно ме вкараха отново в сградата на училището.
- Б-Благодаря… - гласът ми потрепери и усетих, че ръцете ми правеха същото.  
- Няма проблем! Няма да я оставим да се прави на велика! - намигна ми Ариа. - Та като стана дума... ти откъде я познаваш?
- Не я познавам... просто при откриването седеше до мен с още едно момиче.
- А откъде знаеш името й? - добави Уил. Почувствах се като на разпит в полицията.
- Ами чух го от момичето до нея. Нека да сменим темата. Какво стана, след като цветята... ъм...
- Нищо интересно, Спенс… В момента имаме свободен час.
- Добре. А... - търсех подходящи думи, с които да им кажа това, което исках без да ме сметнат за луда. - …какво си мислите, че стана с растенията?
- Явно онова момиче направи нещо – Уил махна с ръка напълно незаинтересовано и Ариа продължи напред.
- Е, както и да е. Часът ни започва след малко, така че по - добре ще е да се приготвим! - Взехме учебниците си и се запътихме към класната стая.

***

След като часовете ни свършиха, директно тръгнах към вкъщи, защото бях много уморена и днешният ден ми дойде в повече! Скандали, никакви запознаства, защото днешните тийнейджъри бяха прекалено затворени, подтискащите учители и моето нежелание да правя, каквото и да било. Всичките тези неща смазваха и последната капчица амбиция, отнасяща се за каквото и да било. Бързах да се прибера и докато ходех, по погрешка се блъснах в някакво момиче и с гадост открих, че това бе Касиди от плът и кръв… А после ми говорете за съдба. Пак тази... вещица?
- Внимавай къде ходиш! - извика ми. - Или си сляпа?
- Първо погледни себе си, пък после говори за мен... Виждам те съвсем ясно - не можех да я понасям. Бе улучила най-неподходящото време. Някакво момиче излезе от кафенето до нас и викна:
- Кас, всичко е готово! - и тогава направих връзката! Това момиче беше онова, което говореше с Касиди на откриването!
- Алекс, в момента една... жаба показва колко е "умна"! - извика чучелото (Касиди) и се изсмя.
- Точно ти ли го казваш? - ядосах се и тръгнах към нея, но нещо се оплете около крака ми и се строполих на земята и най - лошото бе, че паднах в ЛОКВА! Намокрих цялото си лице и се опитах да стана, но плевела, който ме беше завързал имаше бодли и се впиваше в кожата ми. Болеше ужасно!
- Момиче, показвай колко си велика на някой друг! - изръси въпросната Алекс и изведнъж течността по лицето ми започна да става все по студена и по студена... тя.. ТЯ ЗАМРЪЗВАШЕ!
- Не! - изскимтях и се строполих отново. Изпитвах ужасна болка и по крака си и по лицето си! Болката беше... неописуема! Погледнах към двете надути момичета и видях самодоволните им усмивки. Изведнъж чух:
- Спенсър, добре ли си? - погледнах натам, откъдето дойде гласът и видях Ариа!
- Какво правиш тук? - едва промълвих, защото болката се увеличаваше.
- Тренирам танци! Нямах време да се прибирам от училище до вкъщи и за това се запътих направо към залата, където тренираме и... те видях. Какво ти е? Не трябваше ли да си си у дома? - посочих Касиди и Алекс.
- Какво са ти направили?
- Ами първо започнаха да се заяждат, но после... някакъв плевел ме завърза и се впи... в кожата ми и ме прободе... - видях, че от крака ми тече кръв! "О, Боже, точно това ли можеше да се случи от всичко?" - Паднах в локвата и сега лицето ми замръзва! Нещо става! - Ариа, като че ли не ме разбра много добре, но поне се досети каква е причината да съм в това състояние. И изведнъж остра болка се появи в главата ми. "Всичко това става от проклетият лед! Няма да мога да го изтърпя!" - Махни това от крака ми! Махни леда! Махни всичко! - изкрещях. Ариа разбра колко съм зле, застана до крака ми и се опита да скъса плевела, но това нещо просто я убоде. Личеше й че се ядосва и изведнъж извика:
- Махни се! Просто изчезни! Ако не може изгори! Изгори! - и точно тогава плевела се подпали и от него остана само пепел. Изпищях силно и се отдръпнах назад. Бях много уплашена! Проклетото растение гореше на крака ми! Ариа също остана изненадана от случилото се. Затворих очи и се молех това да е сън! Беше невъзможно всичкото това да се случи наистина!

***
Отворих очи и с изненада открих, че не се намирах на улицата при Ариа и другите. Огледах се и всичко около мен бе някак лилаво и празно. Сякаш бях някъде в пространството и просто седях и... съществувах!
Открих и, че по лицето ми нямаше лед, и нито една капка вода! Кракът ми си беше, както преди. Все едно случката от преди малко, изобщо не се бе случила! Изведнъж някакви гласове нахлуха в главата ми и ставаха все по и по - неразбираеми! Усилваха се и главата ми не можеше да издържи на шума!
- Добре дошла...... радваме се.... , че си тук! - бе единственото, което успях да разбера и изведнъж всичко спря! Отдъхнах си и нещо в пространството започна да се раздвижва и да идва към мен.
- Но... какво става?! - не разбирах. Изведнъж ярка светлина ме заслепи, а след като това отмина открих, че вече не бях сама!

__

Беше предупредена. Very Happy
avatar
Night

Брой мнения : 41
Registration date : 10.12.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 10 Май 2016, 19:07

идва ми да й пусна електрожен в задника на тая

но може и да има скрита добра страна (евентуално) и да е жертва на всеобща зла сила, която й е дала магия?
много сценарии конспирирах, намирам различни възможни мотиви зад държанието на героите, това ми харесва.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by Night on Пет 13 Май 2016, 19:49

Трета глава
Кошмарното събрание


Изведнъж ярка светлина ме заслепи, а след като отмина открих, че вече не бях сама. Почти веднага след това чух познат глас и веднага се обърнах към посоката, от която идваше, само за да видя новодошлите Касиди и Алекс!
- Хах... виж с кой умник сме тук! - изсмя се Алекс... "Тъкмо когато си мислех, че съм се отървала леко..."
- Спенсър, къде сме? - и за пореден път се извъртях. "Ох..." За мое щастие видях, че пред мен стои Ариа! Ариа!
- Хей... - хвърлих се към нея и я прегърнах. – Нямаш представа колко се радвам да те видя на това проклето място... Изобщо не знам как може да сме се озовали тук.
Бях толкова развълнувана, че мога само да си въобразявам какво е било изражението ми тогава. Междувременно докато аз се опитвах да асимилирам случващото се, Касиди не спираше да фъфли отсреща ми, опитвайки се да ме предизвика.
- Пак ли ти?!? - за съжаление нервите ми не издържаха.
- Ха... само не ми казвай, че си се уплашила! - отвърна ми.
- Честно казано... да! Щом ти видя лицето настръхвам! Предполагам знаеш как изглеждаш.
Чувайки ме, Алекс се изсмя и се включи в разговора.
- Момиче, ти май наистина не си добре...
- О, ако имах огледало щях да ти покажа на какви чучела приличате с приятелката ти! - не можех да се спра. Паниката бе превзела тялото ми и се нахвърлях на всичко, което видя, като това не бе нещо, с което се гордеех. Явно начинът ми да се справя с тези ситуации просто беше такъв.
- Точно от твоята уста това звучи доста смешно! – Касиди реши да отвърне с пълна сила. О, и продължаваше да ме изнервя! Убеди ме, че това го може най - добре. Жалкото бе, че в момента те и Алекс бяха най-малкият ми проблем. По дяволите, аз не знаех къде съм и си нямах ни най-малка представа как щях да се върна там, откъдето бях дошла.
- Спенс, спри! Няма смисъл! – Ария докосна рамото ми и чак сега усетих, че в момента течеше спор, в който аз бях главен участник. Почти бях забравила, че и Ария е тук.
- И какво правим сега? Седим и чакаме?! - казах, така че само тя да ме чуе.
- Нямаме избор. Какво можем да направим?
Внезапно отново се появи познатото раздвижване и друга светлина се насочи към нас. Закрих очите си.
След като всичко свърши видях Уил до себе си! Не можех да повярвам на очите си!
- Ти пък какво правиш тук?!? - вече наистина ставаше плашещо.
- Мога да ви задам същия въпрос, а на твоя се боя, че не мога да отговоря... - Уил беше разтревожена... беше толкова объркана, колкото мен и Ариа. - Виждам, че си имате компания.
Автоматично главата ми се извъртя към Касиди и Алекс, при което директно отклоних погледа си и се проклех наум за пореден път, че бях допуснала някой да ме довлече на това пропаднало кътче от света.
- Е, вече всички сте тук! - над нас изгърмя дълбок мъжки глас, който ме накара да подскоча. Погледнах момичетата и по лицата им веднага познах, че бяха уплашени, колкото мен. "Защо Алекс и Касиди са толкова спокойни? Да, личи им, че са вещици, но такова спокойствие е прекалено подозрително!"
- Ние, Древните, доведохме вас петте тук! Ние ви призовахме! - изневиделица пет големи фигури се появиха далеч от нас и единственото, което можах да различа бяха белите им коси.- Вие имате много важна мисия! Вие, момичета, сте специални! - "Да бе да! Явно някой не си е пил хапчетата доста отдавна..." - Всяка една от вас притежава специална сила! И го е усетила. Вие притежавате силите на петте природни елемента - Вода, Огън, Земя, Въздух и силата, която ги свързва.
- Ако ми бяхте казали, че феята на зъбките съществува щях да ви повярвам повече! - обади се Алекс, на която не обърнах много внимание. Все още се взирах в старците. Не можех да повярвам, че това, което се случва е истина. - Къде е изходът?
- Спокойно! Казваме ви истината и вие го знаете! Не се страхувайте от това, че притежавате магически сили, които са от изключително значение за милиарди хора и техните животи... Вие сте новите Пазителки на Земята! - усетих как краката ми потрепериха. Тези откачени старци ни пробутваха тотални измишльотини и ни бяха затворили някъде, откъдето нямаше измъкване.
- Ъм... започвате да ме плашите и то сериозно! - Ариа проговори за първи път, откакто бяха дошли. - Това не може да е истина... така че едно логично обяснение е, че сме били подложени на някакъв газ с упояващи свойства... просто това трябва да е халюцинация! Напълно обяснимо е.
- Девойко, грешиш - единия от "Древните" леко се намръщи. - Вие сте новото поколение Пазителки. Имало е преди вас, ще има и след вас... това е традиция. Едните пазителки остаряват, съответно наследниците им идват. Вие сте призовани тук, защото Пазителките на Земята преди вас бяха тежко ранени...
- В кое шоу участваме? - гласът на Касиди се извиси над останалите.
- Чудех се кога ще се обадиш - когато погледите ни се засякоха, се усмихнах злобно.
- Това не е шега! - яростен глас огласи всичко. - Старото поколение Пазителки бяха нападнати от зли сили, които са прекалено мощни! Вие сте новите! Вие сте надеждата на целия магически народ!
- Магически народ? Зли сили? Пазителки на Земята? Хайде се спрете и ме оставете! - изкрещях. Имайки предвид, че знаех много добре какво причиняват халюцинациите, тези бяха повече от непоносими.
- Чакай да позная. Тези зли сили са жадни за власт, нали? - прозвуча подигравателния глас на Касиди.
- Точно така  - отговори онзи в средата. - Вие сте новите Пазителки на Земята!
- Да, да... тази измишльотина вече я разбрахме! - Ариа се отегчаваше и нямаше как да не се учудя на спокойствието й.
- Колкото по - бързо проумеете, че ви казваме истината толкова по - добре! Вие сте единствените, които могат да пазят Земята от злите сили! Въпреки че вие, хората, живеете на Земята във вашието измерение, съществува и друг свят в паралелно измерение, в което се намира друга Земя, населявана от друг народ. Там обаче хората владеят магията, разбира се обаче, че не могат да правят нещо мащабно. Контролът на магията там е на ниво вдигане на предмет, промяна на цвят и т.н. Магията определено не им помага за защита от зли сили! А именно хората там са застрашени ужасно много от тях. На същата планета се е заформила организацията "DARK", която за съжаление успя да завладее цялото паралелно измерение... - направи дълга пауза. - ... и точно така загинаха предишните Пазителки на Земята.
- Да... Колко пазителки на Земята има? И на коя Земя? Изобщо... мислите ли, че ще се вържем на такава жалка история? - продължавах да се изнервям.
- Слушайте ме много внимателно! МНОГО ВНИМАТЕЛНО! - изкрещя единия от "Древните". Колкото и да не ми се вярваше, че тези дрънканици са истина, тези старци ме караха да треперя от страх. - Вие петте сте едни много специални момичета - Пазителки на Земята. Вие сте новото поколение Пазители! Предишното загина в опит да спре организацията "DARK"! Сега тя завладя цялата паралелна планета Земя! И иска да завладее вашата! Ако го направи, абсолютно всички хора на Земята ще загинат и не само те! Цялата сила ще е в ръцете на злото, защото точно на вашата планета се намира Кутията на Пандора! Тя ще даде неподозирана сила на притежателя си! Вашата мисия е да спрете "DARK"! Вие сте единствените, които може да го направите! И АКО НЕ ГО НАПРАВИТЕ НЯМА ДА СЕ ИЗМЪКНЕТЕ ОТТУК! И ЩЕ СЪЖАЛЯВАТЕ, ЧЕ СТЕ ОТКАЗАЛИ!



Четвърта глава
Разпилени


- Вашата мисия е да спрете "DARK"!
- Момичета, трябва веднага да се измъкнем от тук – решавайки че няма да играя по свирката на никого, се обърнах към Уил и Ариа, така че само те да ме чуят.
- Определено… - и както говореше, Ариа изведнъж замлъкна.
- Хей… какво има? – не разбирах, докато гледах как и Уил се вцепенява.
- Вие сте… може да го направите! И АКО НЕ ГО НАПРАВИТЕ НЯМА ДА СЕ ИЗМЪКНЕТЕ ОТТУК! И ЩЕ СЪЖАЛЯВАТЕ, ЧЕ СТЕ ОТКАЗАЛИ! – чух и разбрах… бяхме затворени тук с тези откачени старци, които можеха да ни направят, каквото си поискат. А ние просто седяхме безпомощно…  С периферното си зрение улових дребната фигура на Касиди, която излезе най–отпред. „Какво прави…?”
- Приемаме вашето предложение, Древни! Благодарим ви, че ни избрахте!
- Ка… - Уил ми направи знак да спра. – Но…
- Тя знае какво прави. Успокой се. – тръгнах да възразявам, но след като видях погледа на Ариа, спрях. „Какво им става на всички?”
- Искаме от вас веднага да се заемете с мисията си. – тонът на единия от Древните стана малко по–мек.
- Къде точно трябва да отидем? – Касиди продължаваше да ме изкарва извън нерви.
- Теб пък кой те направи лидер? – не издържах.
- Тихо! – изсъска ми Алекс.
- Няма как да изпълните мисията си, без да откриете корена на магичния си елемент! Всяка една от вас трябва да намери магическия знак на елемента си и да преоткрие магичната си сила. Само така ще успеете да се трансформирате и да увеличите силата си стократно.
- Оохоо… - възкликна Касиди, позната още и като „лидера”. – Веднага се заемаме! А… ъм… къде ще трябва да отидем?
- В океана на сирените!
- А той се намира…? – отидох до нея.
- Ето го портала, който ще ви отведе там. – и зад нас се появи един огромен портал, в който мътно се виждаше океана, за който ставаше дума... предполагам.
- И коя ще преоткрие силата си там? – попитах. Древните се спогледаха и направиха някакви странни движения с ръцете си. „Дали… не е капан?”
- Успех – измърмори бързо един от тях и внезапно всичките изчезнаха.
  В този момент нищото, в което се намирахме, започна да се пълни отвсякъде с вода. Вода! Усещах как нивото й се покачва и досещайки се какво щеше да ни се случи, започнах да дишам на пресекулки.
- Какво правим? – чух едва доловимия глас на Ариа.
- Към портала… - извиках и именно тогава водата ме погълна. Отворих очите си, мъчейки се да игнорирам болката в тях и заплувах към портала, който беше твърде далеч. Опитах се да намеря Уил и другите с поглед, но не се виждаше почти нищо. Продължавах да плувам към портала, докато водата ставаше все по–студена и по–студена. „Какво искат тези проклети старци!? Трябвало да намерим някакви си измислени предмети и други глупости, а после се опитват да ни убият…”
Със сетни усилия най–накрая стигнах проклетият портал. Огледах се отново с надеждата да видя момичетата, но все още нямаше и следа от тях. И в този момент стана нещо, което за секунди изпари всякакви надежди от мен…



… порталът започна да се смалява и да изчезва…



… тръгнах да влизам през него, докато постепенно се затваряше, но…



… водата започна да ме завлича обратно назад…



… отдалечаваше ме от портала, който до секунди щеше да е изчезнал…



„Съжалявам…”



… и точно тогава някой хвана ръката ми и ме повлече обратно към него. И този някой беше…



… Касиди!


                                                                         

***



Преминахме през портала и… се строполихме на някакъв пясък. „Пясък?” Огледах се и открих, че там, където се бяхме озовали се намираше океанът, в който се предполагаше, че трябва да се гмурнем, а от другата страна беше пясъкът (на който се намирахме), сред който имаше наистина много дървета, храсти… всякаква растителност. Всичко беше много объркано и все още не можех да осъзная какво изобщо ми се бе случило. Но преминах на един от по–важните въпроси…
- Защо ме спаси? – примижах и стрелнах с поглед Касиди, която все още оглеждаше местността и определено не ми обръщаше много внимание. Отговорът й се оказа съвсем простичък.
- Защото така трябваше.
- А защо не ме остави? Не искаше ли да…
- Не. Определено не.
- И защо? – изнервях се.
- Защото ми трябваш!
- Аз ти трябвам? Изобщо усещаш ли как прозвуча това?
- Така, както съм искала. Спри с въпросите, а ми помогни.
- На теб ли? Мислиш ли, че ще го направя? – за първи път от пристигането ни най–накрая ме погледна.
- Да, мисля - сериозното й изражение не ми даваше друг избор и скръстих ръце, недоволна от това, че се бях предала лесно.
- Какво трябва да направя?
- Като за начало огледай мястото, на което се намираме по–внимателно и пази тишина.
- А ти къде отиваш?
- Тук съм… но трябва добре да се запознаем с обстановката и млъкни! – Послушах я, което беше голяма изненада за мен, но ако искахме да се измъкнем и да се върнем обратно в Радли трябваше да работим заедно. Започнах да се озъртам и да „опознавам обстановката”. Имаше хиляди палми, храсти… и изведнъж забелязах нещо метално сред растенията. Едва се виждаше, но все пак…
Зад нас нещо изпука и странният звук ме изкара от мислите ми.
- Чу ли това? – обърнах се към Касиди.
- О, да. Идват.
- Кои? – не разбирах абсолютно нищо.
- Нямаме време за обяснения! – Касиди беше напрегната и това бе способно да накара всеки един мускул в мен да се подготви за най-лошото.
- Мисля, че ей там има нещо…
- Води! – „лидера” ми извика и мигновено тръгнах към металното нещо, което бях забелязала.
- Това е врата - осъзнавайки какво бях открила, затичах още по-бързо, надявайки се, към спасението.
- Да… но не тази, на която се надяваме. Това е врата с метални решетки, висока 8 метра. Как си мислиш, че ще минем през това? Да си чувала за някой, който се е промушвал през решетките?– Касиди звучеше разочаровано. И беше права. Всичко около нас беше в храсти и дървета и нямаше къде да отидем… вратата ни пречеше, а след нея може би се криеше изход. Може би…Можехме да ходим единствено по тази малка пътечка, която биваше препречена от решетестата порта.
- Връщаме се! – последвах обратно Касиди, но успяхме да направим само една крачка. Пукотът, който чухме преди малко, сега бе прекалено близо.
- Някой идва, нали? – молех се да греша.
- О, да… идва. И определено тряба да се измъкнем от този някой! Веднага! – извика Кас.
- Но как…? Няма изход!
- Нали старците споменаха за магическите сили, които притежаваме? Сега е моментът да ги използваме.
- Да… в локвата хубаво ме опухахте с приятелката ти, така че защо не приложиш сопособностите си и тук? – тропнах ядосано с крак.
- Това там беше едно… тук става дума за нещо коренно различно… - но Касиди бързо млъкна, защото онази фигура, която изглежда ни преследваше се появи точно пред нас. – О, не…


_______________
Между другото си права, че има различни мотиви и тайно минало зад държанието на някое от момичетата. Всъщност на повече от едно момиче.
И благодаря на изтърпелите първите три глави Very Happy Нататък нещата започват да се оправят.
avatar
Night

Брой мнения : 41
Registration date : 10.12.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by ℛiddℓℯ on Пет 13 Май 2016, 22:18

Ооо, малко ми напомня на Уич, но е по различен начин.... Харесва ми как сами трябва да преоткрият силите си с тази потайна експедиция...
В началото си мислех, че Касиди е някаква гадна лоша вещица, но ме изненада доста приятно обратът в характера й в други условия! И мислех, че ще мъчи останалите или нещо такова, не предполагах, че ще са ЕКИП.
И, разбира се, за пореден път ми се сигнализира червената алармичка за това кое точно е злото и какво прави.... Sad
Може би толкова твърдо съм убедена, че няма как душа да загине и че винаги в крайна сметка доброто побеждава под една или друга форма, че не искам да приема, че злото може да е толкова силно наистина... Все си мисля, че според божествения план злото набира сили в един момент, в друг отслабва... и че всичко зависи от подредбата на разни космически обекти и математически цикли... Ех.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by Night on Съб 14 Май 2016, 10:38

Пета глава
Овладяване на емоциите

  Чуха се приближаващи стъпки и Касиди откачи. Започна да се развърта уплашено и ме завлече до вратата с решетките… Колкото и луди да бяха хората живеещи тук, не можеха ли да направят поне една нормална врата…? Вместо това, пред нас с Касиди се издигаше врата висока 10 метра, през която нямаше как да се премине! Освен с магия… Ами ако се опитахме да направим нещо и минехме от другата й страна? Но защо се залъгвах, това си беше чиста доза въображение – първо, че аз не владеех никаква магия, и второ, че Касиди не беше толкова могъща, за да сбъдва мечти… а по отношение на необяснимите неща, които правеше или „магията” я смятах за… шарлатанка. Все още нищо не ми бе обяснено, за да се доверявам на някого, още повече пък на момичето, което преди броени минути ме измъчваше и се забавляваше искрено на това.
  - Кой идва? – попитах твърдо, с надеждата да получа подобаващ отговор. Ех, мечти, мечти! Да ти се отговори изчерпателно от момиче, което се наслаждава на това да измъчва невинни създания?
  - Поне за малко спри с досадните си въпроси! – изшептя строго Касиди. – Ще говорим после!
  - Ако доживеем това „после”!
  Госпожица червенокоска продължаваше да се прави на шеф. Засега щях да изчакам, а после щях да поема нещата в свои ръце… Но…  да й се доверя? Оставях това за по-късно.
  Страхът нарастваше в мен с всяка изминала секунда, обаче имах чувството, че тук вече нищо не зависеше от мен.
  Тайнствените стъпки се чуваха ясно и отчетливо.
  Касиди стисна ръката ми и ме задърпа плътно до вратата с решетките, като в същото време навлизаше в зеленината до нас… колкото се може по-навътре. Тишината, усещах, не предвещаваше нищо добро.
  И за да потвърди теорията ми, някаква тъмна фигура се появи иззад ъгъла… право срещу решетестата врата.
  - О, не… - промълви Касиди и се сгуши, колкото се може по-навътре в храстите, като ме принуждаваше същото да направя и аз. Посред бял ден, едва ли щеше да убегне от погледа на някого, шумоленето и клатушкането на дървета и всякаква друга растителност, още пък по-малко на някой, който очевидно ни търсеше.
  Сянката започна да се приближава, но правеше крачките си много бавно. Придвижваше се с невиждана от мен досега грация, пресметнатост и предпазливост… но и с огромна решителност.
  Ние, шестнадесет годишните момичета, имахме ли шанс да й нанесем, каквато и да е щета? Очевидно не.
  Изглежда обаче, женската фигура, все още не ни виждаше. Със сигурност, ако се приближеше още малко щяхме да приковем погледа й веднага.
  Касиди най-вече успя да се намести и бързо препречи още няколко растения пред нас, за да ни прикрият - за съжаление, тази защита нямаше да издържи на по-концентриран и знаещ какво и къде да търси поглед.
  - Е, момичета – изведнъж тъмната фигура заговори, като аз едва не изпищях, - сигурни ли сте, че искате да играем на криеница? С едни по-особени правила… - последното беше промърморено и едва успях да го чуя.
  Погледнах Касиди уплашено, но тя просто поклати глава… Продължавахме да се крием. И все пак, колкото и да се опитваше да прикрие паниката си, тя беше изписана по лицето на Кас.
  - Знам, че ме чувате, затова ще ви предупредя. –  Блондинката вече беше на около 2 метра от нас, твърде близо. – Не ви съветвам да влизате в океана.
  „Сякаш ще послушам съвета на непозната жена”.
  - Щом влезете ще бъдете посрещнати веднага, не си мислете, че океан, обитаван от могъщи създания, си няма пазители. И… още нещо.
  „Хах, самоувереност?”.
  - Знам къде се криете. Всеки момент мога да ви се нахвърля и да прекратя жалките ви животи. Но… така се губи забавлението! – тъмната женска фигура си остана забулена. След това се обърна и завървя по пътя, по който бе дошла със същата сигурност, а после изчезна за секунди.
  С Касиди останахме още минута-две, свити на кълбо в храстите, след което червенокосата ми спътничка се престраши да надникне иззад импровизираното ни скривалище и излезе. Махна ми да се разкрия и аз, беше чисто.
  Побързах да се махна от храсталаците, изтупах се, след което погледнах Кас, с възможно най-ледения си поглед и процедих през зъби:
  - Какво става?
  - Знам толкова, колкото и ти! – Касиди извади един от зловещите си погледи; сигурна бях, имаше още много такива.
  - Не останах с такова впечатление. „О, не”; „Бягай”… И с тези реплики ми казваш, че не знаеш кои са хората, които ни преследват?!
  - След като Древните се опитаха да ни убият и не знаем къде са приятелите ни, искаш да не се усъмнявам и за най-малкия шум в околността? Помислих си, че Древните са изпратили някой да им довърши мръсната работа, по дяволите!
  - А реакцията ти, когато жената се появи? Познаваш ли я?
  - Не. Явно е наемница… Или някое от по-силните протежета на Древните.
  - Но ако работи за тях, тогава защо ще ни предупреждава, че като влезем във водата ще ни погнат?
  - Не знам!
  Все още гледах Касиди с преценяващ поглед и продължавах да имам чувството, че ме лъже.
  - Мога ли да ти вярвам? – попитах. Не беше един от най-добрите подходи, но в този момент, всяко едно забавяне и увъртане бяха фатални. – Излъжеш ли ме сега…
  - Да, можеш да ми вярваш – прекъсна ме. – Ела.
  Застанах до нея без да задавам излишни въпроси.
  Тя направи нещо с ръцете си и почвата под краката ни започна да разпръсква различни вибрации, след което малък кръг, обхващащ площта, където се намирахме аз и червенокоска се откъсна от земята и се заиздига нагоре… влачейки под него твърда земя… Образуваше се нещо като стълб. И ние с Кас, бяхме на върха му. Понечих да я попитам какво прави, но спрях… нямаше смисъл.
  Накрая издигането приключи. Вратата беше точно под нас!
  - И сега? – гласът ми потрепери.
  - Преминаваме отвъд тази врата! Смяташе, че има някакъв изход там, нали? – посочи напред.
  Някакви растения изникнаха изпод земята, стиснаха ме здраво и леко ме заспускаха надолу… и тупнах на земята. Касиди след миг се озова до мен, а след това плевелите изчезнаха.
  - Хубав трик. – Поклатих глава.
  Тръгнахме напред, сред тишината към… неизвестното.


Шеста глава
Капан

  Измъкнах се от храстите и се заоглеждах с надеждата да видя нещо по-различно от това, което вече няколко часа беше навсякъде, но уви. Пред мен се простираше всякаква растителност – видиш ли, дъбове имаше, колкото щеш, но не и изход.
  - Спенсър, стига си се мотала! Идвай! – гласът на Касиди се разнесе из въздуха и след няколко крайно дълги мига, най-накрая го последвах.
  - Страхувам се, че няма да мога да продължа – престраших се да кажа, макар да не ми се искаше това да е истината.
  - Ти каза, че тук има изход, нали?
  - Е…
  - Не възразявай. –  Червенокоска ме сряза и продължи да се провира измежду храстите. – Не съм единствената с магически способности от нас двете ни, така че ако искаме да се измъкнем, ще трябва да се слушаме.
  - Какво се опитваш да кажеш?
  - Казвам, че и ти имаш необикновени сили, които ще трябва да откриеш… донякъде.
  Зяпнах от изумление, че чувам тези небивалици от устата на Кас, но бързо се осъзнах.
  - Значи и ти вярваш на тези глупости?!?
  - Погледни ме в очите и пак го кажи!
  - Това са глупости! Не съществува никаква магия!
  И при изричането на тези думи, събеседничката ми озверя.
  - Виж мен! Виж ме! Мислиш ли, че ми е било лесно да приема, че мога да правя неща, които другите не могат? Детството ми е преминало в мъки само защото е трябвало да се справям с проклетата магия! Нищо не е розово и красиво, когато можеш да правиш необикновени неща, нищо не е, като в принцеските приказки, както очевидно ти смяташ, че е! Лесно ли ми е било да приема, че не съм като другите момичета - че не съм нормална?! Много добре знаеш, че и ти можеш да правиш неща, които другите не могат, затова си спести умните приказки!
  - Аха! Точно така! Ако владеех магията мислиш ли, че щях в момента да съм на ръба на пълната лудост и истерия?!
  - Човешкият ум има примитивни защитни механизми за егото и те неутрализират всяка реалност, която създава прекалено много стрес, с който не можем да се справим. Нарича се отрицание, Спенсър!
  - Значи ме е страх от магията?! Хах! – засмях се, а сълзите в очите ми напираха.
  - Отрицанието е важна част от механизмите на човека за справяне с живота, Спенс. Без него щеше да се събуждаш ужасена всяка сутрин заради множеството начини, по които можеш да умреш. Но вместо това мозъкът блокира екзистенциалните страхове, като се фокусира само върху стреса, с който може да се справи. Ако имаме по-големи екзистенциални страхове, бързо ги отмахваме и се съсредоточаваме върху простите задачи, които не представляват такава заплаха. Държиш се така, защото отрицанието е единствения начин да се справиш с шибаното място, на което в момента се намираме!
  - Откъде знаеш толкова…?
  - Не питай… Да си особнячката навсякъде те кара да се запиташ дали наистина си наред, какво ти има… и така започнах да се ровя и чета най-различни статии за човешкия мозък. Бързо ми се наложи да се впиша сред всички други момичета в училището. И ето ме… „Най-популярното момиче" заради това, че потъпква другите. Това харесват хората! Трагично, нали?!
  - Наистина ли…
  - Да. Преживяла съм толкова тежки неща… и продължавам да ги преживявам. Наложи се да свикна…
  - Затова сега си толкова спокойна… и съсредоточена.
  - Налага се.
  Касиди поклати глава и продължи да крачи напред все едно разговорът, който току-що проведохме не беше нищо особено.
  Беше мой ред да се направя, че не съм шокирана и я последвах.
  - Каква трагедия само!
  В началото си помислих, че ми се е причуло, но абсурдният ми извод бързо бе заменен с писък. Изтичах при Касиди и се обърнах светкавично, за да зърна онзи, който бе прочел мислите ми…
  „Каква трагедия само!”
  - Вие, малки момиченца, току-що бяхте отстранени.


*  *  *

  Пред нас стоеше висок мъж, с качулка и със страховита маска, която имаше червена точка на челото. Храстите го обграждаха плътно, скривайки го наполовина от съсредоточените ни погледи.
  - Бихте ли ни казали къде е изходът? – пристъпих напред с фалшива усмивка, чакайки удобен момент да се приближа достатъчно до тъпчото и да му причиня невиждана досега болка.
  - Глупаво момиче. – Изведнъж всичко постепенно започна да се размазва и мрежлее пред очите ми.
  - Какво… - беше единственото, което успях да изрека, преди да се стоваря гръмогласно на земята и всичко да изчезне.
  „Вие, малки момиченца, току-що бяхте отстранени”.

*  *  *


 Отворих очи. Споменът за ужасното падане, пред мъжа с маската ме събуди веднага и доведе до поредния ми писък.
  - Къде съм?
  - Заловиха ни, не викай.
  „Какво!?”
  Опитах да раздвижа крайниците и тялото си, но ударих на камък. Бях закована за някаква стена, с платинени дебели окови на ръцете и краката, неспособна да направя, каквото и да е. Да не би да бяхме пленници на маскирания полудял?
  Огледах се. Намирах се в малка стая с четири, особено неподдържани и мръсни стени, без никаква мебелировка и каквато и да е следа от нещо друго. Единствената светлина, която озаряваше помещението беше тази на изкуствената постоянно-премигваща лампа.
  Импровизирана килия.
  Следващото нещо, с което се заех, бе, да видя кой още е с мен.
  - Касиди?! – Не стига, че шокът от това, че я виждам не ми бе достатъчен, а сега откривах, че зад нея има и още затворници. – Кои са…
  - Ние – заяви познат глас. – Ариа, Алекс и Уил.
  - Какво?!?
  Заудрях по оковите, доклокото бе възможно, за да провеся глава и да видя дали наистина казваха истината и… да. Това бяха Алекс, Ариа и Уил!
  - Как се озовахте тук, за бога?! – изкрещях. Изпитвах радост, че ги виждах, но в същото време и огромна тъга, че бяха в плен с нас. Кой изобщо ни беше довел тук?!
  - Водовъртежът… - Ариа взе щафетата, - ни погълна, а когато се събудихме бяхме оковани и притеснени какво е станало с вас.
  - Видяхте ли го, когато ни доведе тук? Човекът с маската? – попитах с надеждата да са видели някакъв издайнически знак.
  - Не… Припаднали са за известно време, и когато са дошли в съзнание… вече сме били тук – обясни Касиди, не много доволна от случилото се.
  - Но как ни e…
  - Спенсър, всички сме ужасно заети с това да мислим как да се измъкнем оттук, за да се чудим кой е причинил водовъртежа, как го е причинил и защо сме припаднали! Наред с това, вървейки и други въпроси, например жената, която ни преследваше.
  - Някой ви е следил…? – устните на Уил се разтвориха широко в знак на изненада.
  - И аз имам отговорите на всички ваши въпроси.
  Незабелязано в стаята бе влязъл мъжът с маската, който сега се приближаваше към нас.
  - А ще получим ли тези отговори? – Студенината и твърдостта в гласа на Касиди не останаха незабелязани от похитителя ни.
  - Сигурна ли си, че искаш да чуеш мнението ми по въпроса ти?
  Касиди завъртя театрално очи, показвайки презрението си.
  - Ще ми се наложи…
  - Узнавате всичко, което поискате, при едно условие. Присъединете се към „DARK”!
avatar
Night

Брой мнения : 41
Registration date : 10.12.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by ℛiddℓℯ on Съб 14 Май 2016, 17:57

wtf не трябваше ли така ... малко ... да ги пообучат преди това Very Happy

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by Night on Съб 14 Май 2016, 19:59

Оо, повярвай ми, нещата в момента са много далече от обучение. Ама мн далече. Very Happy
avatar
Night

Брой мнения : 41
Registration date : 10.12.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by ℛiddℓℯ on Съб 14 Май 2016, 20:57

втф как тия много мъдрите древни така случайно.. не им хрумна.. че някви 5 деца с потенциални сили, които дори не знаят как да използват.... съвсем лесно ще попаднат веднага в ръцете на лошите на място, гъмжащо от тях?! втф

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by Night on Съб 14 Май 2016, 21:30

В следващата глава ще има и мъртви, no worries Very Happy По-нататък ще се разбере горе-долу задочно (към финала) защо не са се притеснявали толкова ;d а и бързат хората *старците *нехора* *древни*.
avatar
Night

Брой мнения : 41
Registration date : 10.12.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by ℛiddℓℯ on Съб 14 Май 2016, 22:40

WTFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFF
Окей БРУТАЛНО Very Happy
харесва ми!

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by Night on Вто 17 Май 2016, 17:15

СЕДМА ГЛАВА
ПОСЛЕДЕН ДЪХ


  Маскираната откачалка седеше на малък дървен стол, взет незнайно откъде и вече от няколко часа не сваляше поглед от нас – а може би, бе задрямал; нямаше как да сме сигурни. След като предложи „съдбоносната” за нас възможност, се настани удобно и очакваше отговорите, които никоя от нас досега не беше дала.
  „Глупак! Няма шанс да се присъединя към такъв… н-но все пак… той има отговорите на всичките ми въпроси – а сега отчаяно се нуждая от отговори.”
  - Хей, поспаланко… - провикнах се. Мъжът, излъчващ дълбока самоувереност, която нямаше къде другаде да се срещне, се наклони леко напред и впери маската си в лицето ми. – Откъде да съм сигурна, че няма да ни изиграеш? Твърде лесно е да излъжеш, че ако играем по твоята, ще получим онова, което искаме.
  - Попитайте ме, каквото желаете. Ще получите истината – но имате право само на един въпрос – отговори монотонно, след което се прозя силно.
  „Така си и мислех.. И при тоолкова много въпроси… Къде сме? Кой е причинил водовъртежа? Как Ариа, Уил и Алекс са попаднали тук?...”
  Всички се спогледахме. Не знаехме какво да правим…
  - Чудно ми е какво представлява „DARK”, и какво печелим, ако приемем предложението ти. Ще ми обясниш ли? – ако беше достатъчно разсеян, може би щях да изкопча и още някаква информация от него. Освен всичко за „DARK”…
  Маскираният, плавно се развъртя, насочи страховитите си очи към мен, а после и към всички останали, след което заговори дрезгаво:
  - Искате отговор на този въпрос? – стаята се разтърси силно. Какво…
  Подът в килията се разтвори рязко, (освен частта, в която се намираше лудият, естесвено), а отдолу имаше… вода? Синята течност ужасно наподобяваща извираща от океана, шуртеше отдолу и пръскаше навсякъде. Та ние нямахме под, под краката си. Стената, на която бяхме „закачени”, изведнъж се спусна надолу… заедно с нас, 5-те! Очевидно беше подвижна и, ако този поискаше да ни удави, го правеше без проблем! Когато мъртвешки студената вода, стигна до пъпа ми, стената се застопори. Използвах момента и бързо, се опитах да установя колко дълбоко беше пространството под нас, за съжаление без успех. Но едва ли маскираният изперкал не беше предвидил цялата ситуация до най-малката подробност. Подвижният капан, на който бяхме закачени, страхът ни от удавяне, предложението… бе подготвил всичко, и ако не чуеше „Да!” от устите ни, приключвахме… „По дяволите!!!” Опитах се да запазя самообладание, но сякаш това ме уплаши и изнерви още повече.
  - Та искахте информация за „DARK”, така ли? – похитителят ни, стоящ на безопасно разстояние от нас и водата, привидно отегчен, се прозя. – Както виждате, намирате се наполовина в океана.
  - В океана?! – изкрещя Ариа. „Какво, за бога… ние сме полумъртви!”
  - Да, в океана. Ще мина през всяка една от вас и ще я попитам какво е решението й. Вече се досещате какви могат да бъдат последствията…
  Нещастникът стана от стола си, захвърли го в ъгъла и тръгна към Алекс.
  - А обяснението за „DARK”?! – опитах да спечеля време.
  - Ще узнаете, всичко, което трябва, след като приемете. Имахте възможност да разберете нещо друго, пропиляхте възможността, а сега надявам се няма да пропилеете и животите си – маската на лицето му се извърна и се втренчи в мен. – Нали? – бързо обърнах глава, в знак на протест, все едно това щеше да промени нещо.
  „Защото сме попитали за „DARK”, няма да получим и един отговор на въпрос, който ни интересува?! Защото за тъпата им организация сме щяли да разберем само ако…”
  Гласът на глупака, стана дрезгав, даващ признак, че всеки момент щеше да избухне.
  - Спенсър, онова, което си мислиш, хич не е уместно, при положение, че се намираш на моя територия. Внимавай, глупаво създание! – изкрещя, и стената рязко клоьопна още по-надълбоко в океана. „НО КАК?!?”
  Водата зашуртя на нивото на врата ми, едва си поемах въздух и вече повече от всякога, усещах, че бях пътник. Умирахме, закрепени за масивната проклета стена!
  „Той… Може ли да чете мисли? Ако е знаел и за въпроса… нямаме време за това…”
  - Следващият път гледай какво си мислиш, гений – обади се разгневено Алекс, която изглежда миг по-късно, се нагълта с вода.
  - Базата ти се намира в океана, а смяташ и да ни пуснеш в него, така ли? – Касиди бе почервеняла от гняв.
  - Точно така. И след като питаш – влизаш ли в „DARK”?
  - Не, нещастнико!
  - Алекс? – обърна се към нея.
  - Глупаво изчадие, НЕ!
  - Ариа, Уил? – последваха малко по-вулгарни изрази, но сякаш онзи не забеляза… - Спенсър?
  „Но… умираме, ако откажем! Не им трябваме така или иначе! Поне можем да се спасим, като ни помислят за „техни”, а после да избягаме… Нямам избор! Дори и онзи да чете мисли, не ми оставя друга възможност, освен да…”
  - Участвам. Вътре съм.
  - КАКВО?! – Касиди избухна, а след нея, последваха изненадани възгласи, и реплики от сорта на „Предателка!”… Поклатих глава. Бях се отчаяла и правех това единствено защото смятах, че това е шансът ни за спасение. Очевидно обаче разярих момичетата още повече. И автоматично се причислих към врага.
  - Чудесно – маскираният направи няколко завъртания с ръце, отключи оковите ми, издигна ме във въздуха, и накрая ме приземи до него. Студът ме прониза за втори път и затреперих веднага. – А вие – обърна се отвратено към момичетата, - слизате тук.
  Стената бързо хлътна надолу, откачи се, и закрета към дъното на океана… заедно с тях. Право надолу!
  - Аа!ААХ, НЕ! – гледах ококорено движещите се отдалечаващи сенки във водата, а сълзите избиваха по лицето ми. – НЕЕ!
  - Стената е направена от специална сплав, която не може да плава – а напротив, ще ги завлече точно до дъното на Магическия остров, а там ще издъхнат… заедно с оковите на крайниците си.
  „Н-НО… НО… Н-Н-НО..О…”
  - Изобщо как е възможно да изхвърляш невинни хора по този начин, без дори да ти пука?! – едва говорех, краката ми изтръпваха, а вече започвах и да разбирам, че всичко бе загубено.
  - В „DARK” много неща са възможни, мила.
  Маскираният потегли напред към неизвестното… към онова, което се криеше отвъд тази стая.
  - Ако все още не си разбрала, базата ми се намира на повърхността на океана на Сирените… мястото, на което трябваше да изпълните мисията си. Е, вече имаш друга мисия.
  Последвах го.
  - Къде отиваме? – изграчих. Огромна буца се заформяше в гърлото ми и се разширяваше все повече и повече. „Т-Те са мъртви!!!... НЕ!”
  - Добре дошла в „DARK”! Отиваме на Карнавал.
avatar
Night

Брой мнения : 41
Registration date : 10.12.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 17 Май 2016, 23:21

УМРЯХА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ?!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
ОМФГ
ВТФ
БРУТАЛНО?!?!?!?!?!?!?!

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by Night on Сря 18 Май 2016, 09:46

Да, умряха четирите. Заковани на стена на дъното на океана Very Happy
avatar
Night

Брой мнения : 41
Registration date : 10.12.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by ℛiddℓℯ on Сря 18 Май 2016, 11:07

O.O
ама... ама... ама...

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by ℛiddℓℯ on Сря 18 Май 2016, 20:05

в смисъл, то си почна едно лежерно, Касиди изглеждаше да е ужасната вещица, която ще ги дормози... и после изведнъж, буф!, екип са, буф!, Касиди е някво ок, БУФ! касиди е мъртва?!?!?!?! тя изглеждаше да е някъв супер тъф гай ...
оле тва ме уби толкова е непредсказуемо и безкомпромисно ХАРЕСВА МИ

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by Night on Сря 18 Май 2016, 21:46

Между другото нещата зад писането на творбата са много. Very Happy Смисъл то наистина във всяка една глава представите ти за нея се променят коренно, защото постоянно нещо ненормално се случва.
И да, Касиди наистина е една от най-силните сред групата, най-хладнокръвната и тн. Все още има история зад това, ще се разбере защо така е устроена. Very Happy И даа, шоковете не свършват определено, осма глава завършва с трясък, девета завършва с wtf, десета много неща се разбират за Касиди въпреки че е мъртва.
А и да ти кажа за седма глава не мислех изобщо да умира някого, просто я бях кръстила така, мислейки за потенциална смърт на някой нов герой и после ме питаха "Наистина ли някой в седма глава ще умре?!". И тогава е така го реших "Да, защо не". Щеше да е супер, вместо една направо четирите.

А и ако искаш върни се да прочетеш пролога, сега ще го разбереш много по-добре. Very Happy
avatar
Night

Брой мнения : 41
Registration date : 10.12.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: MAGIC

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите