Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Мистерия в сенките

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: Мистерия в сенките   Съб 12 Дек 2015, 12:02 pm

Мистерия в сенките

Глава Първа
Зимен Пейзаж


Беше поредната студена сутрин. Снега украсяваше улиците, дърветата и покривите на къщите. Ранните лъчи на слънцето само заблуждаваха хората, които попадаха в мразовития капан на градчето след като напускаха домовете си без шапките си и топлите ръкавици. Бузите на децата бяха зачервени от студения полъх на вятъра, който закачливо щипеше лицата им. Снежинките се носеха във въздуха. Описваха различни форми, а след краткия им танц, падаха на земята. Колите бяха затрупани и замръзнали. Така или иначе хората предпочитаха да се разхождат в тази студена рисунка, отколкото да прекъсват спокойствието на снежната природа с дразнещия шум на колите. Дърветата леко се поклащаха в ритъма на зимата, снега падаше от високите клони при всеки полъх на вятъра. Всички животинки се бяха покрили и стояха някъде на топло, точно както и хората, които все още не смееха да излязат от уютните и топлите си домове.
И тази сутрин, както и всяка друга, Томас Доус вече беше станал. След като набързо изми зъбите си и закуси той отиде да се облича. Отново трябваше да ходи на училище, Томас мразеше училището. Предпочиташе да си стои вкъщи или да излиза с най-добрия си приятел, но определено мразеше училището. На лицето му обаче се появи една не традиционна усмивка, която беше породена от факта, че това е последния учебен ден преди голямата Коледна ваканция. След като се облече топло и той беше готов да се присъедини към зимния пейзаж, който досега наблюдаваше през прозореца. Родителите му вече бяха заминали, още по тъмно бяха тръгнали за работата си. Том излезе от дома си и веднага усети коварността на зимата. Бързо си сложи шапката и пъхна ръцете в джобовете на якето, след което тръгна към външната порта. Огромната желязна порта обаче беше замръзнала. Не се отваряше. Том реши, че ще прескочи. За всеки случай се опита още няколко пъти да отвори вратата, но не помръдваше, затова прибягна към прескачането. Нещо обаче се обърка и той падна в една преспа сняг пред портата. Отупвайки се от снега той се радваше, че наоколо няма никой, който да му се смее. В този момент обаче се чу женски смях и разбра, че е сгрешил. Обърна се и видя русокосо момиче, което едвам стоеше на краката си от смях. Томас засрамен се обърна и тръгна надолу по улицата, но момичето го спря.
-Хей! Не бягай. След като ме разсмя, би ли ме изпратил до училището? – попита мило тя.
-На мен ли говориш? – Томас се учуди.
-Разбира се. Аз съм Тифани – каза тя с широка усмивка на лицето.
-Томас. Да не би да си се нанесла наскоро? В къщата на горната улица?
-Да. Откъде знаеш?
-Чух, че хората от там са се изнесли и се търсят нови наематели.
-Еми това сме аз и мама.
-Ясно. Току-що си дошла в града и те карат да ходиш на училище? Нали знаеш, че днес е последния ден преди ваканцията?
-Трябва да се оправят едни документи, затова си търсех някой, който да ми покаже пътя до училището.
-Добре, но трябва да взема най-добрия си приятел.Нещо против?
-Разбира се, че не – отговори тя отново с широката си усмивка, която сякаш топеше снега наоколо.
След краткия разговор, който Томас и Тифани проведоха, те се запътиха надолу по стръмната улица. След което минаха през пазара, а накрая стигнаха до голяма къща, пред която стоеше чернокосо и високо момче, което за малко да припадне след като видя приятеля си от детството с това красиво русокосо момиче. След запознанството и милите думи между Тифани и Марк, който беше най-добрия приятел на Томас, тримата тръгнаха заедно към училището.
Хората вече се бяха престрашили и сега улиците бяха пълни с хора, които опитваха да се стоплят по различни начини. И шума от колите вече изпълваше въздушното пространство. Снежинките все още танцуваха и падаха една по една. Слънцето отново грееше, но определено не топлеше. Деца ходеха по заледените тротоари и бързаха за първия час. Коледната украса по витрините на магазините донасяше още по-голямо коледно настроение. В далечината се чуваха коледни песни, а нашите главни герой продължаваха смело да стъпват по замръзналия път…
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Мистерия в сенките   Съб 12 Дек 2015, 4:26 pm

santa ех, да, и навън също вече мога да помириша зимата и коледния дух <3
любовна история, може би? ;д

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Мистерия в сенките   Съб 12 Дек 2015, 4:47 pm

Донякъде е любовна Very Happy Very Happy Very Happy
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Мистерия в сенките   Съб 19 Дек 2015, 12:26 pm

Глава Втора
Бяла тишина



Училището вече беше приключило и децата весело тичаха покрай снежните преспи.Най-накрая, дълго чаканата ваканция настъпи. Тифани, Марк и Томас отново вървяха заедно, но преди всеки да се прибере вкъщи, те се спряха в любимото си кафене „При Ники”. Собственика – Ники ги познаваше и винаги ги приемаше в топлото си кафене. Големите витрини бяха замръзнали, но все пак вътре ухаеше на кафе. Топлината веднага удари нашите герой и те започнаха да разсъбличат дебелите си якета. Кафенето беше доста празно. Освен тях, там на едната маса седеше възрастен мъж, който носеше дрипи и тихо си сърбаше от кафето. Явно е успял да припечели някоя стотинка и е влезнал да се постопли. Една красива дама с червена коса и очила седеше в другия край на кафенето и четеше някаква книга. От време на време отпиваше от горещото си кафе.
-Добре дошли – Ники веднага ги посрещна с топла усмивка.
-Здрасти, Ники – казаха Том и Марк в един глас.
-Коя е прекрасната дама?
-Тифани  - тя подаде мило ръката си и след като формалностите между двамата приключиха Ник попита за поръчката ни.
След няколко часа разговори, кикотене и няколко изпити чаши кафе, ние решихме да напуснем така уютното и топло кафене и отново да се върнем в жестоката, но красива зима отвън. След като Тифани и Томас изпратиха Марк до неговата голяма и празна къща, те тръгнаха заедно по вече тъмните, но празни улици на малкото градче. Хората се прибираха от работа и бързаха да се стоплят вкъщи. Тъмнината и тишината определено придаваха още красота на зимния пейзаж сред, който се разхождаха Том и Тифани. Пътя все още беше замръзнал и това се усети чак на стръмната улица, на която живееше Том. Тифани се подхлъзваше на всяка стъпка, но винаги успяваше да се улови за Том ,който героично й помагаше да продължи.
Том реши, че първо трябва да изпрати дамата до тях, все пак тя живееше доста близко. Вече изкачили стръмната павирана улица те уморено дишаха, а студения въздух дразнеше гърлата им. Успокоена, че вече няма лед, Тифани тръгна смело напред, но уви точно в този момент тя се подхлъзна и падна. Томас едва успя да сдържи смеха си, все пак трябваше да й помогне.
-Много си мил – каза му русокосото момиче отново с онази широка усмивка.
-Благодаря – едвам изрече Том , на който все още му беше смешно, но трябваше да издържи. Щеше да е грубо да се засмее, нали?
След тази случка и двамата продължиха по пътя си като внимаваха къде стъпват. След няколко минутки те стигнаха до къщата на Тифани, която преди беше на семейство Джеферсън, които винаги имаха гости. Винаги у тях имаше купони и пречеха на целия квартал да спи. С това ги беше запомнил Том. Сега къщата имаше коледен дух. На вратата имаше венец, но защо вратата беше отворена?
-Май някой е забравил да затвори вратата – каза Том като посочи бялата входна врата на къщата
-Нищо, ще затворя – каза Тифани и преди да си тръгне дари Том с една топла прегръдка като прошепна в ухото му: -Благодаря за прекрасния ден!
Този романтичен момент беше прекъснат от силен трясък, който беше придружен с женски писък.
-Това май идва от вас? – Томас получи само кимване в отговор.
Той реши, че трябва да тръгне пръв и да види какво става. Бутна леко вече отворената врата и погледа какво се случва вътре, а там…Някакъв мъж беше насочил пистолет към семейството на Тифани, докато друг събираше малки и ценни предмети като колиетата на майка й. Томас реши, че няма време да мисли и направи най-героичното нещо, което можеше да направи. Той се затича към единия мъж облечен в черно и го събори на земята, докато Тифани все още стоеше стресирана на входа. Все пак и тя успя да помогне на родителите си, докато Томас се биеше с единия престъпник. Тифани успя да изведе майка си и баща си от къщата и в този момент…чу се изстрел. Изстрел, който озвучи сякаш целия град. Тишината беше разсечена от звука на линейката, която летеше по заледените улици.
А след това…една бяла тишина. Хората се бяха събрали около черния ковчег. Сълзите заедно с дъжда размиваха белия сняг, който се превръщаше в кал. Животните се бяха покрили. Небето беше сиво.Сякаш цялата природа тъжеше.Томас Доус беше мъртъв!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Мистерия в сенките   Нед 20 Дек 2015, 8:05 pm

...;x

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Мистерия в сенките   Нед 20 Дек 2015, 8:36 pm

???? Very Happy Very Happy
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Мистерия в сенките   Нед 20 Дек 2015, 9:03 pm

Кога ще пуснеш продължение?

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Мистерия в сенките   Нед 20 Дек 2015, 9:07 pm

Еми третата глава е почти написана Smile Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Мистерия в сенките   Сря 28 Сеп 2016, 5:31 pm

Опа. И тази история не съм забравил. Дали е време да я завърша?

Година по-късно много неща се бяха променили, но не и тъжната физиономия на Тифани, която всеки ден се опитваше да посети гроба на своя приятел. Всеки ден по път за училище, тя минаваше по улицата, от която ясно се виждаха гробищата, дори този на Томас се виждаше от тротоара. Никога не посмя да посети самия гроб, мислеше си, че няма да издържи, че просто ще се сгрумоляса там и ще остане заедно с него, завинаги. Надяваше се болката да отмине, но със сигурност не бе забравила момчето на име Томас Доус. Семейството му вече се бе изнесло, очакваха да започнат нов живот на ново място. Надяваха се, че трагедията сполетяла сина им, няма да ги преследва. В един много студен, зимен ден, подобен на онзи преди една година, когато Том умря, нещата за Тифани се промениха. Русокосото момиче срещна нов приятел.

Отново както всяка сутрин, мина покрай гробищата, но там освен белите надгробни плочи и цветята оставени от близки, тя видя едно русокосо момче, което с мъка оставяше цветя на един вече забравен гроб, който излгеждаше по-мръсен от другите, по-далечен и по-изоставен. Момчето се опитваше да премахне всички листа от надгробната плоча, за да може внимателно да остави красивите цветя, които беше купил.  Явно обаче беше усетил присъствието на момичето, което го наблюдаваше. Остави набързо цветята и тръгна към улицата. Момчето също носеше раница, явно беше ученик от същото училище, което Тифани посещаваше.
-Мислех, че само аз съм толкова странен да посещавам гробищата преди училище - подметна той. Изглеждаше мил и загрижен.
-Моя приятел беше убит. Посещавам го от време на време. Ти?
-Говориш за Томас Доус, нали? Чух. Съжалявам. Аз посещавам гроба на майка ми - отговори той без никаква тъга в гласа. Тифани веднага се възхити как той успява да сдържи чувствата си, докато тя беше като бомба със закъснител. Веднъж започнеше ли, нямаше да спре да плаче.
-Аз съм Тифани. Приятно ми е - каза тя и тръгна надолу по пътя. Явно очакваше с това техния разговор да прключи, но момчето беше по-упорито.
-Хей, няма ли да ме придружиш до училище? - подвикна той и с бърза крачка я настигна. -Казвам се Доминик, но може да ми викаш Дом - усмихна се, а двамата продължиха надолу към училището.

Тифани мълчеше през цялото време и явно Дом не искаше да я притеснява, затова продължи да се примирява с тишината, докато двамата не се разделиха пред училището. Русокосото момиче тръгна към стаята си, имаше Математика, докато момчето се насочи към втория етаж, където щеше да има час по География. Тифани не излизаше през междучасията. Стоеше в стаята си и слушаше музика на слушалките, които я избавяха от много тежки положения. Музиката беше нейното лекарство. Нямаше нужда от приятели и сладки приказки, за да я успокоят, поне така си мислеше тя. Но все пак съдбата имаше други планове.

Тифани се насочи директно към дома си след като часовете свършиха, но с нея беше и Доминик. Русото момче съвсем случайно я беше видял, когато излизаше от училище. Тифани си спомняше как преди година, Том вървеше по този път с нея и Марк, който дни след случилото се с най-добрия му приятел, напусна училище. Спря да излиза и да говори с нея. Беше затворен в себе си. Кафенето на Ники бе тъй тихо без своите редовни клиенти.
-Тук трябва да те оставя сама - каза Дом, когато стигнаха до една малка уличка.
-Чао - подметна момичето и го остави. От една страна тя се радавше, че той си тръгна. Изглеждаше свестно момче, но на нея не и се говореше. Предпочиташе да е сама. Мина покрай старата къща на семейство Доус, видя старата железна порта, която Том се опита да прескочи, но вместо това падна в снега. Сълзите напираха и тя реши, че е по-добре да продължи нагоре, към своя дом. Но ето, че най-лошото се случи. Кошмарът й се сбъдна. Бялата врата отново бе открехната, точно както Том я откри преди година. Спомни си момента на прегръдка и се изчерви, но по важното беше тази врата. Отвътре се чуваха страшни трясъци, този път Том го нямаше, за да спаси семейството на Тифани, тя трябваше да е смелата. Затова и се втурна вътре и видя същия мъж, облечен в черно, който бе насочил пистолет към майка й. Защо това се случваше? Защо точно на нея? Да не би да искаше да си довърши работата, година по-късно. Та това беше боклука, който уби нейния приятел, но Тифани не можеше да действа. Кракта и се сковаха. Единственото, което можеше да направи е да прегърне майка си. В този момент сълзите й най-накрая се отприщиха.

Чу се изстрел...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Мистерия в сенките   Сря 28 Сеп 2016, 9:03 pm

Хмм, имам някои критики към историята:

-Нищо, ще затворя – каза Тифани и преди да си тръгне дари Том с една топла прегръдка като прошепна в ухото му: -Благодаря за прекрасния ден!
Този романтичен момент беше прекъснат от силен трясък, който беше придружен с женски писък.
-Това май идва от вас? – Томас получи само кимване в отговор.

Не е логично момичето да кимне в отговор. При писък след трясък би трябвало да последва нейната собствена уплашена и истерична реакция.
Другото, какво се случва с мъжа след като застрелва Томас? Преходът е някак насечен. Нито се разбира как е избягал, защо е бил там, какво е искал, все едно просто се е изпарил във въздуха след това.

Иначе е доста интересна внезапната му потворна поява, като някакъв кошмар демон е (особено при мистериозните обстоятелства на изчезване след смъртта на Томас).

Честно казано, звучи ми като обсебено момиче, което е потънало в нереалното протичане на времето си, определени отрязъци са й липсващи и замъглени; и в случая точно тези пропуски - как е изчезнал този мъж, далечността на майка й, сякаш е един писък, който е привлякъл момчето в призрачната къща, за да умре там и да не бъде видян повече, от едно призрачно момиче с бледо присъствие и бледи родители; и тази повтаряемост на 'мъжа в черно' - това е перфектното демонично преживяване. Много е замаяно и откъслечно, елементите на свежест се губят в усещането за нещо нередно и далечно - така че може би се радвам, че си го написал по този начин, в известен смисъл в това му е чарът.

Как снегът, зимата, гробовете вдъхват ангелската си ледена скръб в картината на обречена отдалеченост;
ех..


_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Мистерия в сенките   Сря 28 Сеп 2016, 9:10 pm

"Другото, какво се случва с мъжа след като застрелва Томас? Преходът е някак насечен. Нито се разбира как е избягал, защо е бил там, какво е искал, все едно просто се е изпарил във въздуха след това." Е ако се отговаря на всички тия въпроси в началото, къде е забавата? Very Happy Very Happy

"Много е замаяно и откъслечно" - това ми е целта Smile хехехехе

Може просто да е кимнала в отговор, защото е прекалено уплашена, че да не може да говори? Това е истеричната реакция. Когато замръзнеш на едно място в ужас. Не можеш да помръднеш или да кажеш нещо Very Happy

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Saalik

avatar

Брой мнения : 191
Age : 22
Localisation : In the land of the crimson moon.
Registration date : 10.11.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Мистерия в сенките   Вто 04 Окт 2016, 12:58 am

Звучи точно като призрак, който не може да се освободи от травмата си преживе и е принуден да преживява ужаса пак и пак, докато не се освободи от него. Very Happy
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Мистерия в сенките   

Върнете се в началото Go down
 
Мистерия в сенките
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: