Другата страна на лицето ти

Предишната тема Следващата тема Go down

Другата страна на лицето ти

Писане by Stun Damage on Нед 31 Яну 2016, 12:32

Свалено.


Последната промяна е направена от Stun Damage на Сря 12 Окт 2016, 20:08; мнението е било променяно общо 2 пъти

Stun Damage

Брой мнения : 3
Age : 21
Registration date : 26.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Другата страна на лицето ти

Писане by ℛiddℓℯ on Пон 15 Фев 2016, 22:28

Еха! Много съм впечатлена. Очевидно разбираш от физика и използваш научни понятия, които доста обогатяват описанията и правят разказа толкова правдоподобен. А и нали аз се зарибявам да виждам красотата във физиката и да си представям как точно физиката Е в нас и в света, този разказ е точно по вкуса ми. :Д Историята е обещаваща... винаги съм харесвала фантастика за големи зли корпорации, които дебнат онеправданите си жертви... не знам и какво точно да очаквам и накъде ще отидат нещата, затова много ще се радвам, ако видиш коментара ми и решиш да публикуваш продължението. !

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Другата страна на лицето ти

Писане by Saalik on Пон 15 Фев 2016, 22:54

Още не мога да се ориентирам дали ''събирачите на дългове'' са главните герои, но засега ми харесва. Определено успяваш да внедриш научните понятия без да са прекалено натрапчиви или неразбираеми. Честно казано, надявам се неплатежоспособните да успеят да се защитят поне малко, да злорадствам поне малко срещу корпорациите, че те и нашия свят са го награбили, то това, което описваш е реалността ни, не е фантастика, нищо, че не ти изтръгват окото буквално ... в някои случаи... Very Happy
avatar
Saalik

Брой мнения : 191
Age : 22
Localisation : In the land of the crimson moon.
Registration date : 10.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Другата страна на лицето ти

Писане by Stun Damage on Вто 16 Фев 2016, 17:42

Свалено.


Последната промяна е направена от Stun Damage на Сря 12 Окт 2016, 20:06; мнението е било променяно общо 1 път

Stun Damage

Брой мнения : 3
Age : 21
Registration date : 26.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Другата страна на лицето ти

Писане by ℛiddℓℯ on Сря 17 Фев 2016, 00:17

Хмм ... интересно. Да разбирам ли, че дори и охранителите не са застраховани от мелачката на системата? Някои сигнали ме алармираха, все едно ми подсказаха, че Грей преживява нещо подобно на неплатежоспособните... веднъж като ти е заместен орган, и те внедряват в корпоративната кланица, нещо такова? не знам, намирисва ми на нещо гнило, ще видим. Интересното е, че в началото подходих супер предубедено, все едно охранителите са супер злодеите от големите корпорации, но сега виждам, че и те са донякъде? или направо смачкани хора, с мечти, които са били изядени от системата, които, въпреки работата си, не са нещо много по-различно или 'илюминатско' от останалите хора. Даже ми станаха симпатични... приемат си работата просто като работа и го няма онзи екшън-мъже-в-черно-копелдашки-дух, точно като охранители са си, а не тузари в лимузини, които си дават много badass вид и сила; всъщност е много интересно как в първата сцена се остави такова впечатление, а във втората сякаш се сляха с тълпата... да, определено героите не са еднопластови и има обрати в настроението, които настъпват някак плавно, просто все едно изведнъж обръщат луната и ти виждаш отпечатъците по другата й страна..

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Другата страна на лицето ти

Писане by Stun Damage on Чет 18 Фев 2016, 15:56

Свалено.


Последната промяна е направена от Stun Damage на Сря 12 Окт 2016, 20:06; мнението е било променяно общо 1 път

Stun Damage

Брой мнения : 3
Age : 21
Registration date : 26.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Другата страна на лицето ти

Писане by ℛiddℓℯ on Съб 20 Фев 2016, 00:53

Малко ми е трудно да ги намеря, защото откъсите са доста дълги, и се загубвам между редовете, когато тръгна да ги търся. Но ако трябва да обобщя, са малки моменти, в които той като че ли е "out of it", леко разсеян, докато общува с колегата си - и мислите му в този момент обикновено се отнасят към състоянието на новите му органи... общо-взето в последната глава става очевидно, но тези неща с черните дупки, хапчетата от психиатъра, ошашавеността и размитостта му... И също подчертаната оптимистичност на доктора преди операцията действа като гротеска на реалността в това общество в мини-модел: голямата лъжа, че ти се прави услуга, когато очевидно те експлоатира, заробва и унищожава... 'грижа', зад която е замаскирана хищна жестокост. Пък и 'алармата' дойде от рязката промяна в представянето на героите: когато излязоха от работата си, изведнъж им паднаха униформите и този контраст много ясно оформи приликата с неплатежоспособните... всъщност, ако първият откъс го нямаше, и разказът почваше така, щях да го взема не за охранител, а за някой, който ще бъде скоро посетен от такъв. И наблягането как е 'важен'... много ми напомни на реалността с позициите в нашите собствени корпорации, където уж си някой и се заблуждаваш, че си много значим, но истината е, че корпорацията се е разраснала толкова много, че мащабите й напълно обезличават значимостта ти и в крайна сметка загубата ти може да бъде попълнена, дори да си на най-горна истанция... Самата корпорация и мегаполиси са задвижен от хората макроорганизъм, който е станал саможив, и вече е извън контрола дори на 'големите', защото светът се е преустроил с промените, които не са целяли точно това, но в крайна сметка са довели до промени в ценностите, живота, обществово, мащабността на изкуственото, живее се в такъв разрез с природата, че и най-'великият' да станеш, няма как да си някой, щастлив или пълноценен в подобна изродщина, защото самият проблем е съществуването й ... хората не бива да създават неща, които толкова много надвишават индивида, защото може да сме колектив, но в крайна сметка не сме мирен конструктивен колектив, в който всеки индивид ще осъзнае какво се е получило и всички ще се навият да се разруши всичко, да се озелени... просто е абсолютна утопия такава радикална промяна за хубаво; ние  сме деца, основно водени от егоистични страсти, и колективът ни е фрагментиран до личността, всяка със своята лудост, прищявка, всеки така смазан от грамадността, така разединени, че няма как да узрее мирната колективна готовност за промяна... всяка личност бива изядена от това автопилотно нещо, което все създава чувство за конспирация и грамадна сила, че някой ужасен командва отгоре.. но усещането е с такива мащаби, сякаш е нещо, дори не е човек, и това е точно така - защото на върха на конспирацията не е някой зъл елит, а самата среда, която ни е погълнала, и не е човек, а създаден от човека затвор и 'Big Brother', който изяжда всички.. накрая дори не се знае кой защо прави нещо, дори за пари ли е? консумиране, на което даже вече не му се консумира...
В последната глава всичко това много ескалира и стана очевидно, че нещо не е наред, което ми хареса, защото конспиративността на предните глави прерасна в динамика, която следваше да доведе до някаква ексцесия, може би.. Честно казано, финалът ми дойде малко незавършен първоначално, но може би ти си искал да го оставиш така, защото така или иначе развоят може да се предположи...  Странно как почнах с идеята, че краят не ми е харесал, а докато я писах, изведнъж толкова силно ми падна тежестта на разказа върху душата, сякаш я осмука и съм там, обезверена. От този финал ме удря едно замряло отчаяние, на един свят на автопилот, и точно се очаква да се случи нещо фрапиращо, но в крайна сметка, охранителят, който се вижда супер доминантен и badass в началото, е разкрит без униформата си като поредния смачкан безцелен човек в големия град, където си нищо, ии това замиране, докато той просто си върви в тълпата, която съвсем може да мине и без него, определено създава идеално усещането за отчаянието и нездравето на този отровен свят... където в крайна сметка, когато си размит, осъзнаваш, че всичко това е излишно, и единственото истинско нещо, за душата, е да се спреш, и да гледаш красотата на света, точно в цветовете, формите... и подсказва за източника на проблема - загубените духовени възприятия, цялата безцелност и лутане идва от това, че светът се е преустроил така, че всичко, което се прави, си губи душата, и оттам голямото нещастие, защото нищо не се оценява отвътре, а просто се мъчиш да съществуваш, изпускайки цялата идея, че смисълът на всичко е да се наслаждаваш на красотата, която могат да възприемат сетивата ти. И в крайна сметка, дори и да го убият, няма да е там голямата драма... напротив, това дори ще даде малко живот, смисъл. Точно това е убийственият финал, който толкова много хора живеят всеки ден, празното тегаво душевно боледуване ... но за разлика от него, те не забелязват небето и красотата му.
Тежко е, защото това е нашият свят. Случиха ми се неща, които ми помогнаха да се откъсна много от робството му, но така е задушено всичко, че няма как и мен да не ме лови енергията му, тя тегне над света ...

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Другата страна на лицето ти

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите