Psycho

Предишната тема Следващата тема Go down

Psycho

Писане by Vanko on Вто 02 Фев 2016, 16:55

Пролог

Поредната самотна вечер на бара. Същата малка скърцаща постройка, която се наричаше заведение. Отново седях сам и изпразвах чашите бързо една след друга. В задименото помещение не бях сам. На едната маса седеше красива червенокоса дама. Дори от моето място виждах красивите й сини очи, които бяха леко прикривани от черни очила. Тя изобщо не ме забеляза, явно беше пленена от дебелата книга, която държеше в ръце. От другата страна на моето малко дървено столче се бяха събрали няколко мъже, които викаха, пиеха и се смееха шумно. Цигарения диммм идващ от тяхната маса правеше дишането трудно.
-Хей, добре ли си? - питаше бармана Бари, който също така беше мой близък приятел. Явно беше забелязал, че съм се отнесъл и чашата ми е празна.
Отговорих с леко кимане, а той просто напълни чашата отново. Посягайки към чашата чух как един от мъжете стана с гръм и трясък от мястото си и се запъти към жената, която въпреки шума не отделяше очи от книгата си.
-Кулко искаш ли да се позабавляваме? - викаше мускулестия гологлав мъж. Жената сякаш дори не го чу. Изобщо не потрепна, дори не мигаше. Явно книгата е наистина интересна.
-На теб говоря - отново викна леко ядосано мъжа като тропна по масата. Отново никаква реакция от червенокосата жена. Чак когато онзи грубиянин, който очевидно беше пиян, и дръпна книгата от ръцете, тя го забеляза. Изведнъж в онези красиви, мили и безгрижни сини очи се четеше страх. Явно трябваше да се намеся.
-Извинете, има ли проблем? - попитах учтиво аз като застанах пред по-високия и по-мускулест мъж от мене. В този момент и другите две горили от неговата маса дотичаха.
-Махай се! - извика един от другите
-Може ли само да кажа нещо на тази прекрасна дама? - дори не чаках техния отговор. Обърнах се към нея, а тя ме гледаше изненадано.
-Вземи сакото ми и часовника, скъпи са, а след това се махай от тук. Аз ще се оправя с тези. Потърси ме на номера от визитката в сакото ми утре, за да ми върнеш нещата, разбира се - казах аз с усмивка на лице, а след като тя търпеливо ме изслуша и напусна бара, аз се обърнах към онези тримата.
-Току що изгони нашето забавление за тази вечер - подвикна ми главната горила, която стоеше ядосана, гънките от гняв се виждаха по голата му глава
-Май ще трябва да се позабавляваме с теб - каза един по дребен господин зад него
-Ще те спукаме от бой, старче - викна другия, който изглеждаше даже по-стар от мен.
Запретнах ръкавите си в знак, че съм готов за бой.
След около десет минути вече лежах пребит извън бара. Онези мъже си тръгнаха оставяйки ме сам самичък в тъмната уличка. Усещах кръвта, която капеше от носа ми. Все пак успях да се изправя сам и се запътих към къщата си. За щастие колата ми все още беше на мястото, където я оставих. Не бях в състояние да карам, но все пак успях да се прибера без да катастрофирам по пътя. Пред голямата, но празна три етажна къща беше спряна една бяла кола. Тръгнах по малката каменна пътечка и стигнах до входната врата. Там стоеше онази червенокоса дама от бара.
-Какво правиш тук? - попитах аз
-Мислех, че след като се правиш на супергерой ще победиш лошите.
-Това и направих - засмях се аз.
-Не изглеждаш като победител - каза ми тя и ми подаде сакото и часовника.
-Хубава къща като за побойник и пияница.
-Хей, хей..тъкмо се срещнахме, нека не се обиждаме. Не съм побойник.
-Предполагам вече знаеш името ми от визитката.
-Всъщност знам името ти от телевизията, адвокат Джими Мордей.
-Бих те поканила за кафе, но забравих да купя, така че лека вечер госпожо - след тези си думи отключих вратата си и влязох в празния си дом.
Секудни след това чух как колата на червенокосата дама напусна двора на къщата ми. Имах някакво чувство, че това няма да е последната ни среща. Чувство, което игнорирах, докато преминавах от един на друг канал. Търсех нещо интересно по телевизията, за да убия още от времето си преди да си легна. Изобщо не ми се спеше, защото знаех, че в момента, в който затворя очи отново ще сънувам онези кошмари. Все пак умът ми беше изморен от този напрегнат ден и реших, че трябва най-накрая да се потопя в тези така наречени кошмари...


Последната промяна е направена от Vanko на Пет 05 Фев 2016, 13:58; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Vanko

Брой мнения : 655
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Vanko on Сря 03 Фев 2016, 12:48

Глава Първа
Кошмар


Три години по-късно, отново същия кошмар.
Разхождах се из тъмната, зловеща гора. Вятъра издаваше ужасяващи звуци, които караха кожата ми да настръхне. Дърветата наблюдаваха моята разходка из парка на ужаса. Небето беше скрито от високите клони на дърветата. Познавах този сън, това място и ужасяващия бебешки плач, който  се чу в далечината. Както всеки път се затичах на там. Измежду дърветата обаче нямаше бебе, а само една жена с млечно бяла кожа, но покрита с мрачни черни дрехи. Очите й бяха черни, бяха толкова дълбоки, че в момента, в който се загледах в тях сякаш цялата болка и тъга на света ме обгърна. Очи на дявол, както аз ги наричах. Бягайки от страховитите крясъци на "жената" се озовах пред малка постройка с широко отворена врата. По дървената врата се виждаха кървави следи, а на прага както всеки път просто лежеше един бял лист, изписан с красиви черни думи. "Обърни се" гласеше надписа, който след секунди изтече на пода оставяйки листа празен. Знаех какво ме очаква, ако се обърна, но все пак го направих. На сантиметри от лицето ми срещнах демоничните очи на жената от гората. Усетих как сърцето ми спря за няколко секунди. Вече бях свикнал. След ужасяващ писък в ухото ми, припаднах. Следващата сцена от кошмара ми беше празната болница, из която се носеше мириса на смърт. Гърлото ме болеше от студения въздух. Ушите ми все още пищяха, а аз просто се разхождах из кървавата болница. Малките прозорчета на големите, празни кабинети се пръскаха в момента, в който аз минавах близо до тях. И ето, отново онзи бебешки плач. Пак се затичах като осъзнавах, че единственото, което ще намеря е онази неприятна дама с черните очи. Стотици пъти, дори хиляди съм сънувал това. Но нещо беше различно. Болницата този път не беше последната ми спирка. Някак си се озовах на улицата. Хиляди писъци ме заглушиха за момент. Бях замаян. Опитвах се да си отворя очите, но единственото, което виждах бяха кървавите, безжизнени лица на хората. Всяко лице просто се появяваше в тъмния ми ум, а секунда след това изчезваше. Все пак успях да отворя очите си, намирах се вкъщи пред телевизора, но бях сигурен, че все още сънувам. Стария телевизор се включи без дори да помръдна.
-Върни се вкъщи, върни се при нас - повтаряше някакъв женски глас. Виждах фигурата й, но лицето й беше черно. Не се виждаха нито очи, уста или нос. Чуваха се само писъци, а след това една ръка се подаде от екрана на монитора и ме хвана. Познавах тази ръка. Меката кожа, нежното докосване. Проблясък, това беше жена ми!
В този момент припаднах и както се случва след всеки сън, се събудих изпотен в моето уютно легло, до красивата ми червенокоса жена.Точно така.Това е червенокосата дама от бара, която сега беше госпожа Мордей.
-Пак ли този кошмар, скъпи? - питаше тя загрижено.
-Видях бившата си жена. Защо? Минаха повече от седем години от инцидента, защо продължавам да я виждам?
-Има ли как да помогна? - отново този загрижен глас на моята красива настояща съпруга.
-Благодаря, Емили, но в това съм сам - казах аз и напуснах топлите завивки.
-Ами дъщеря ти?Нея видя ли?
-Не - това беше истина. Аз само я чух, познавах онзи бебешки плач, който ме преследваше, дори когато бях буден.
Следващото, което си спомням от тази невероятна история е как вървях към работата си. Местния съд. При всяко премигване виждах лицата от кошмара ми. Онези демонични очи. Може би ще попитате защо не отида при специалист. Боря се с тези сънища от седем години, когато починаха съпругата ми и дъщеря ми. Когато се ожених за Емили преди две години, започнах да посещавам психиатър, но и това не помогна. Стигнах до голямата съдебна сграда, до която се стигаше чрез десетина малки каменни стъпала.
Нещо не беше както трябва. Пред големите врати на сградата стоеше онази "жена" със странните черни очи и млечно бяла кожа. По дяволтие, все още сънувах. Обърнах се и побягнах, но не стигнах далеч след като един автобус ме блъсна
-ААААА - събудих се отново настръхнал и потен в леглото си.
-Пак ли този кошмар, скъпи? - отново същия въпрос от Емили.
-Не, този беше различен - казах аз и напуснах топлите завивки. Тя загрижено ме последва в кухнята...
avatar
Vanko

Брой мнения : 655
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Vanko on Пет 05 Фев 2016, 13:57

Глава Втора
Един не толкова обикновен ден






Денят на Емили.

Все още беше прекалено рано, за да се приготвям за работа, но вместо да си поспя сладко, последвах го в кухнята, защото разбирах, че нещо не е наред. Бях свикнала с неговите странности. Бях щастлива с него! В момента, в който се озовах в тъмната кухня, усетих мириса на кафето. Приятния аромат на тази всекидневна и широко разпространена напитка идваше от старата кафемашина, която закупихме на една разпродажба. Разпродажба, която семейство Донувър организираха, дни преди да се изнесат от този квартал. Майк и Патриша Донувър баха приятна двойка, въпреки че синовете им Шон и Джон подлудяваха иначе тихия квартал. Не бяха лоши деца, но близнаците винаги са били пакостливи. Жалко, че се изнесоха. Наистина се разбирахме с тях. Сега къщата им бе тъмна и празна, прилича на зловеща изоставена къща на странни създания и чудовища. Нали знаете, онзи тип къщи, от които децата се страхуват. Изместих поглед от черната кафемашина, а очите ми попаднаха на часовника, който показваше 04:52. По дяволите, беше толкова рано. Очите ми се затваряха, въпреки че усърдно се опитвах да ги държа отворени, все пак трябваше да проверя как е Джими, който в този момент взимаше чашата си с кафе, явно знаейки, че ще го последвам, беше приготвил една и за мен.
-Добре ли си? - попитах аз като отпивах от горещото кафе. Онзи обичаен за кафето вкус, който като млада мразех, най-накрая ме накара да се събудя.
-Да - тих и кратък отговор. Явно нещо наистина го тревожеше. Знаех, че няма да ме допусне, знаех че няма да приеме моята помощ, затова реших да приготвя закуска. Поне това можех да направя за него. Отворих бялата издраскана врата на хладилника и забелязах опразнените рафтове. Явно трябва да добавя "пазрауване" в листа ми със задачи за деня. В този малък лист бяха "плати сметките" и "среща с татко".
И ето ме, вървях към моето работно място, няколко часа след като закусихме отново с бъркани яйца, които бяха леко изгорели по простата причина, че се отнесох за момент в мислите си. Джими също беше тръгнал към работата си. Вървейки по все още празните улици на малкото ни градче, си мислех за кошмарите на съпруга ми. Замислена се озовах пред сградата, в която работех, а именно голямата издателска къща, която бе притежавана от баща ми. Все пак подминах бялата врата украсена с табела "Издателска Къща Хедър", защото първата ми задача от малкия ми надраскан списък върху леко скъсаното в краищата зелено листче - "плати сметките" ме викаше.
Следващата ми задача за деня беше срещата с баща ми, която се случи по обяд.
-Изглеждаш щастлива - бяха първите му думи, когато се присъединих към него в любимия му ресторант, който се намираше на няколко метра от издателската къща. На бяла покривка, която покриваше надрасканата дървена маса, вече бяха подредедни чаши и чинии.
-Защо да не съм? - попитах аз учудено, но вероятно вече знаех отговора му.
-Защото живееш с този... - той спря за малко, защото една мила и красива тийнейджърка ни прекъсна, искаше от нас поръчка, но ние не бяхме готови и баща ми с жест я отпрати. -...психопат - довърши той като изговори тази думи през стиснатите си зъби.
-Той не е психопат! - сопнах се аз насред ресторанта. Всички се обърнаха към нас, но след момент вече им станахме безинтересни и те отново се насочиха към безсмислените си разговори. Сякаш бяха деца, които са изгубили интерес от току-що купената нова играчка.
-А как тогава ще обясниш сънищата му?
-За това ли ме викна? - попитах аз ядосано, но след случката преди малко, говорих с по нисък тон. Не исках да привличам внимание.
-Ами смъртта на семейството му?
-Катастрофа - малко след като се оженихме той ми сподели за нещастния инцидент, който бе взел живота на жена му и дъщеря му. Пътуващи по магистралата, жена му предложила да го смени и да шофира тя. Било тъмно, а Джими бил изморен от карането цял ден, затова се съгласил. Докато той спал до жена си, която карала спокойно през тъмнината, някакъв заспал шофьор на камион напуснал своето платно, а много по големия и тежък камион избутал малката семейна кола от пътя. Джими се събудил и видял безжизнените тела на жена си и детето си. Колата се била разбила извън пътя, насред някаква гора. Той ми каза, че е видял някакви светлини, идващи от малка постройка и тръгнал през гората, за да намери помощ. След това се събудил в болницата. Не си спомнял нищо освен вида на двете тела на неговите любими хора.
-А може и да не е било инцидент. Ако го е планирал? Както и брат му!
-Ти си луд! Това че брат му е в затвора за убийство, не означава, че Джими е убиец. Говориш глупости! - последното го извиках, вече не ме интересуваха глупавите погледи на богаташите в скъпи косюми. Напуснах иначе приятната атмосфера, която ресторанта предлагаше и отново бях на улицата. Осъзнавах, че имам още една задача от списъка и затова се насочих към близкия магазин...Големия супермаркет вече беше пълен. Хората ставаха рано и отиваха на пазар само и само да изкупуват всичко и да не чакат на големи опашки, каквито имаше вече. Все пак трябваше да се свърши, затова започнах да обикалям рафтовете и да събирам продуктите, които ми бяха нужни. Докато обикалях и събирах всичко нужно и поздравявах с усмивка и кимване всеки познат, чувах как дъжда хлопа по големите прозорци на магазина...

Денят на Джими

Емили тръгна към работата си и останах сам в голямата къща. Наблюдавах тишината в квартала през малкия прозорец, който гледаше към къщата на семейство Донувър. Изобщо не харесвах това семейство, радвам се, че се изнесоха. Прозореца, през който в момента наблюдавах тъмната постройка беше трошен многократно от пакостливите им деца, близнаците Шон и Джон. А да не споменавам досадното им куче, което лаеше по цяла нощ. Лабрадора със златисто мека козина просто не ме оставяше да си почивам. Освен празната къща, някога обитавана от Донувър, имаше още две празни къщи, които за разлика от предишната изобщо не бяха населявани. Не можех да разбера защо трябваше да срутат магазина на стария господин Хемли.  Когато магазинчето изрисувано с графити от хулиганите, вероятно близнаците Донувър, беше отворено, ми отнемаше около пет минути да напазарувам и да се прибера, сега ми отнема само около половин час да карам до препълнения супермаркет. Просто бутнаха работата, живота на вече стария мъж, само за да построят тези две къщи, които просто добавят още повече грознота на вече увехващия ни, някога красив и тих, квартал.
Допих вече изстиналото кафе и започнах да се приготвям за работа. Както всеки ден облекох костюма си и след кратко търсене на ключовете за колата, потеглих. Карах през ужасяващата буря, която удари градчето. Това беше едно от най-неприятните неща за този град. Бурите наистина бяха досадни и големи. Дъжда силно тропаше по покрива на колата ми сякаш щеше да го пробие всеки момент. Все още си спомнях как година по-рано заради една подобна буря ми отиде половита къща, след като дървото от съседния двор на семейство Нолфи падна върху покрива, което нанесе доса щети. Разбира се, това не беше тяхна вина, но ураганните ветрове наистина изгониха доста жители от града.
Обикновенно деня ми преминаваше в цъкане на личния ми компютър в малкия ми офис, докато чаках някой да дойде при мен с дело, което да поема. Това се случваше и днес. Усещах капките дъжд, които се стичаха по прозореца зад стола ми. Мекия стол, дъжда и това че тази нощ не бях спал, караха клепачите ми да се притвярят. Опитвах се да стоя буден, въпреки че в тази скука можеше просто да гледам екрана и да броя капките, които удрят по стъклото. Знаех, че ако затворя очи и за момент, ще започна да виждам кошмарите си. Сякаш живея в кошмар, не мога да се отскубна от тях, преследват ме дори когато съм буден. Вече дори не съм сигурен дали съм буден. Не знам дали това изобщо е реалност. Не знаех дали това което ми се е случило през последните седем години, от смърта на жена ми и дъщеря ми, всъщност е действителност. Ами ако просто в момента лежа в някоя болница, в кома? Разбира се, това бяха глупости. Осъзнавах, че съм буден, но тишината и вече по лекия дъжд, който танцувално тропаше по стълкото, караха ума ми да се бунтува, което доведе до какви ли не мисли. Трябваше да приема това, което се е случило в миналото и да продължа напред. Мислех си, че съм продължил, когато срещнах Емили, но защо тогава дамата с млечно бяла кожа и демонски  все още ме преследва? Дори сега, когато седях в офиса си, усещах онези дълбоки черни очи, вторачени в мен. Реших, че ми стига толкова "работа" за деня. Осъзнах, че съм прекалено уморен и затова се запътих към дома ми, където бях сигурен, че ме чака Емили.
Вече се бе стъмнило а единствената светлина идваше от светкавиците, които разсичаха небето. Изведнъж карайки си по тесния път към дома, една светкавица сякаш удари пред мен, но това не беше светкавица, а онази жена, облечена в черно, с черни очи и бяла кожа. Тя просто изкочи пред колата ми, а секудни след това усетих как блъснах нещо. Да не би да съм я ударил? Не това е невъзможно. Тя не съществува. Излезнах от колата убеден, че съм ударил някакво животно, а ума ми просто си играе с мен.
Не намерих нищо, нямаше и драскотина по колата, но бях сигурен, че ударих нещо.
-Тъмнината те настига - ухото ми изпищя. Нещо ми казваше да се обърна назад и послушах подсъзнанието си. Зад мен тъмнината поглъщаше всичко. "Тичай"- първата дума, която ми се появи в съзнанието. Започнах да тичам към единствената светлина, която виждах, убеден, че там ще съм в безопасност. Осъзнах, че това са двете лампи на кухнята ми. Всичко това беше нелогично. Как се озовах пред къщата ми? Защо тичах, когато имах кола? По дяволите, това е сън. В момента, в който изрекох тези думи на ум, всичко започна да се срутва. Целия свят около мен пропадаше сякаш беше поглъщан от черна дупка. Тъмнината надви дори и двете лампи в кухнята ми. Озовах се в някаква бездна. Просто се реех из нищото. Разни лица се появяваха пред мен, просто премигваха и изчезваха
-Ти си виновен! - казваха някои от тях.
-Защо го направи? - питаха други
В този момент видях и светлина. Бях заслепен от нея. Явно накрая на тъмния тунел наистина има светлина.
-АААА - събудих се отново настръхнал и изпотен в леглото си. Този път наистина ме беше страх от сънуваното.
-Пак ли този кошмар, скъпи? - питаше Емили. По дяволите. Това някакво дежа вю ли е или просто се побърквам? Същите думи, същия тон, бях сигурен, че това вече се е случвало.
Мамка му...


Последната промяна е направена от Vanko на Съб 06 Фев 2016, 12:03; мнението е било променяно общо 4 пъти
avatar
Vanko

Брой мнения : 655
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Vanko on Пет 05 Фев 2016, 14:45

Първа глава беше малко по-кратка, за което се извинявам, ще се постарая занапред главите да са по-дълги. Smile
avatar
Vanko

Брой мнения : 655
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by ℛiddℓℯ on Пон 15 Фев 2016, 22:40

олеее!
може би от нещата, които си поствал, това ме интригува най-много!!
очевидно става въпрос за психеделичен цикличен лууп от демонични кошмари и привидения, които бърникат възприятията на човека, ии общо-взето нямам търпение да видя какво се случва, много се надявам да го доведеш докрай!! вълнува ме лично, поради ... мои си причини! :Д
освен това ми харесва идеята да пишеш от първо лице и от мъжа, и от жената, защото така може да наблюдаваме личните им преживявания и мисли, и да сравняваме ситуацията от 2 гледни точки.
интересно как ще се напасне версията на жената с аномалиите на мъжа! :Д

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8148
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Saalik on Пон 15 Фев 2016, 22:51

Интересно сега, дали от първия път, когато се събуди, изобщо се е будил наистина, или всичко е преминаване от сън в сън...? Кое е истината? Very Happy Вече много се забърках. Ами жената? Нали имаше и от нейна гледна точка? Ако не се беше будил, как тя е имала преживявания?
avatar
Saalik

Брой мнения : 191
Age : 23
Localisation : In the land of the crimson moon.
Registration date : 10.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Vanko on Пет 04 Мар 2016, 21:13

Съжалявам за забавянето, но скоро ще има нова глава...и да има малко забъркване и с гледната точка на жената, което ще се разясни в следващата глава Smile Riddle, и аз много се надявам да го добутам до финал, защото съм замислил някои грандиозни неща, но истината е, че имам супер малко време. Следващата глава е почти готова, утре ако имам малко време ще се появи Smile Надявам се не сте изгубили интерес, защото определено мина доста време Smile
avatar
Vanko

Брой мнения : 655
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by ℛiddℓℯ on Пет 11 Мар 2016, 14:12

споко, когато, тогава

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8148
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Vanko on Пет 11 Мар 2016, 14:36

Всъщност вече не знам дали ще добутам историята до края, защото прекалено много време мина и някак си избледня в съзнанието ми, дори нямам желание да пиша по нея, малкото време, което имам, използвам за писане по един друг "проект" Very Happy Very Happy Не съм сигурен, че скоро ще кача глава Smile
avatar
Vanko

Брой мнения : 655
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by ℛiddℓℯ on Пет 11 Мар 2016, 19:59

Важното е да пишеш каквото и да е. Не като мен, нищо. Д:

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8148
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by SatanicSlayer on Чет 17 Мар 2016, 22:31

Ванко. От първия ти пост без проблеми можеш да премахнеш "Аз".

-Какво правиш тук? - попитах аз без проблеми може да се изпише и като -Какво правиш тук? - попитах.
avatar
SatanicSlayer

Брой мнения : 603
Age : 35
Localisation : Grind Line - Arabasta
Registration date : 26.01.2013

Вижте профила на потребителя http://satanicslayer.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите