Пътуване в дневника на С.

Предишната тема Следващата тема Go down

Пътуване в дневника на С.

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 22 Мар 2016, 01:09

Няколко приятели намират стар, прашасал старинен дневник, с кожена подвързия и единствената златна буква "С" в долния десен ъгъл, на тавана на една изоставена къща, която години наред се крие в непрогледния гъсталак на крайния квартал, затънтен точно в подножието на съседната планинска гора. Когато някой мине покрай къщата, започва да го обзема непонятна тъга, но и усеща пристъп на адреналин, сякаш за първи път е жив. По-страхливите го обръщат на неистово желание да се разкарат възможно най-бързо, а смелите ги избива на безразсъдни постъпки. Компанията, съставена от героите в нашата Ролева игра, се състои от тийнейджъри, настроени на приключенска и изследователска вълна. Какво ще намерят в къщата, как ще се почувстват, предстои да опишем. А таванът се оказва едно омагьосано място, което скоро ги опиянява с непонятния си опиат във въздуха, и те потъват в игра, която иска да украси страниците си с кръвта и душите им.


Последната промяна е направена от ℛiddℓℯ на Вто 22 Мар 2016, 02:26; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8162
Age : 23
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пътуване в дневника на С.

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 22 Мар 2016, 02:09

Име: Ирма Левин
Възраст: 15 години
Личност: Ирма е тихо момиче, което така и не се научава да живее в този свят. Постоянно се рее във фантазиите си и е откъсната от хората, дори когато общува, сякаш е там наполовина. Обикновено приказките й се струват странни и отвлечени на хората. В час често е свита над тефтерите си и рисува или пише, но никога не показва на останалите произведенията си. В останалото време е нахлузила слушалките и блуждае във фантазиите си. Когато някой много напористо се опитва да нахлуе в пространството й, тя става студена и неприветлива, за да може да му покаже, че е нежелан. Реално крие много ранима и нежна душа. Никога не е груба с останалите, всъщност е доста вежлива, отговорна и възпитана. Винаги предава домашните си навреме, старателно написани с красив почерк, а вдигнат ли я да разказва, се представя на ниво. Затова и учителите позволяват малките й своеволия на откъснатост и невнимание в час, освен, разбира се, математичката. Но, установила истеричния характер и опасността от показно осминване и стъпкване на съкровените й неща пред класа, Ирма внимателно следи и записва случващото се на този урок. Дълбок личен интерес показва към история, география, физика, химия, биология и литература, но не обича да взима участие, макар да слуша внимателно и вътре в себе си да се пали горестно по темите от историята и литературата; всичко това, разбира се, когато не е в плен на собствените си блуждания. Когато е провокирана, тя не се пали, а се дистанцира и отвръща безответно и неангажирано.
История в разказа: Ирма не е част от компанията, която решава да нахлуе в къщата. Тя открай време обича да влиза там тайно, за да рови из рафтовете с книги на прирачното имение, но в деня, когато дневникът е открит, тя засича приятелите, с които съдбата е решила да я забърка.
Снимка:


_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8162
Age : 23
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пътуване в дневника на С.

Писане by Vanko on Пон 28 Мар 2016, 20:51

Име: Уорън Флейм
Възраст: 16 години
Личност: Уорън Флейм е русо и добре изглеждащо момче. Той е едно от "известните" деца в училище, родителите му са богати и той си позволява всичко. Всъщност обаче той не е толкова умен, нито пък притежава добро сърце както някои хора биха казали. Все пак благодарение на неговата репотация, той е заобиколен от приятели, които може би са с него само, за да не ги тормозят в училище, както правеха с по-тихите и "различни" деца. От малък Уорън получава каквото иска от родителите си, дори е наричан разглезен от други съученици, които тайно говорят зад гърба му. Въпреки че сините му очи разтопяват сърцата на момичетата в цялото училище, Уорън не е доволен от това, което притежава. Той желае да се промени, търси приключения и верни приятели, но понякога егото му пречи, а надменното му поведение го спъва в начинането да си намери приятели. Той обаче не е толкова безсърдечен, колкото ви го описах. Истината е, че има най-добър приятел, или по-скоро приятелка - Хейли Мей, която за него е като сестра. Израснали заедно още от деца.
История в разказа: Той е един от компанията, която влиза в къщата и намира странния дневник. Предизвикан от приятелите си, наричан страхливец, той повежда "вярната" си група към приключение в старата, изоставена къща.
Описание: Не много висок, с руса коса и сини очи. Облича се стилно в скъпи дрехи. През повечето време е усмихнат, щастлив и се държи глуповато. Често използва някакви малки шегички, с които да се превърне в центъра на вниманието. Държи се пренебрежително към децата от по "нисша класа". Държи се мило и е открит и искрен само към своята приятелка - Хейли.

Име: Хейли Мей
Възраст: 16 години
Личност: Хейли е по-завладяна от уроците в училище, отколкото от излизането навън с приятели. Всъщност единствения й приятел - Уорън учи в другото местно училище и през повечето време са разделени, въпреки че като малки са правели всичко заедно. Въпреки че имаше красива и дълга кестенява коса, тя не се грижеше за нея така както другите момичета на нейната възраст. Обличаше се семпло, за нея външния вид не беше най-важното в човек. Обичаше да ходи на училище, за разлика от всички останали. Също така се увличаше по книгите и често разнасяше по една-две в ръка. Тя е прилежна ученичка, никога не закаснява, винаги изкарва хубави оценки на тестовете, без значение по какъв предмет.
История в разказа: Хейли мрази изоставената къща, избягва я още от малка, когато за Хелоуин всички посещаваха страшната сграда, тя стоеше настрана. Никога не бе влизала, докато не разбра за дневника от своя приятел - Уорън. Без дори да е присъствала на откриването на дневника, тя става част от приключението.
Описание: Кафяви очи и дълга кафява коса. Мило момиче, което е израстнало в беден квартал без баща. Познава болката, която понякога се промъква в иначе красивите и щастливите й очи. Опитва се да общува с хората, но през повечето време е затворена в себе си. Книгата за нея е ежедневен аксесоар към семплото й облекло. Въпреки, че е отлична ученичка, тя мечтае за вълнуващ живот.
avatar
Vanko

Брой мнения : 657
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пътуване в дневника на С.

Писане by ℛiddℓℯ on Пон 28 Мар 2016, 23:12

Име: Мерт Райх
Възраст: 16 години
Характер: Да почнем с това, че Мерт е наркоман. Ама сериозен наркоман. Набутал се е в тези неща от 12-годишен и сега няма и не иска да се измъкне. Пробвал е всякакви неща, но това, с което се закопава най-много, е хероинът. Та оттук би следвало и да се досетите как е попаднал в изоставената къща и защо. Всъщност, като оставим настрана наркотиците, той е доста интелигентно момче, просто винаги е имал нужда от силни усещания. Никога не е намирал съмишленик, който да разбира абстрактните му идеи за Вселената, а тази реалност не му е доставяла достатъчно отговори, затова той решил да експериментира с всякакви неща, които да разширят представата му за съществуването. И наистина, особено по време на някои от триповете му, е усещал много непонятни за повечето хора неща. Всички състояния, в които изпада, напълно разрушават здравето му, но той е доволен от това, което е постигнал. Дори да умре на 17, той не желае стандартния живот с кариера, за него една година, прекарана в подобни 'пътешествия', е по-пълноценна от целия средностатистически живот. Разбира се, въпреки всичко си остава човек с физика, затова и тежката абстиненция от хероина го вкарва в път, който е по-скоро 'да се отърве от болката', отколкото всичко друго. Затова и накрая забравя за първоначалната си идея, бързащ винаги да се вкара в онова блажено състояние, където всичко е просто хубаво.
Е, може би извън къщата е считан за боклук, но той поне има опит да не бъде в нормалния свят. Може би ще е от помощ на групата?
Мерт е мълчалив, незаинтересован тип, който не признава никакви авторитети. Не взима никого насериозно, защото никой не е склонен да разбере причините му да се докара до тук. Обича да чете много книги и да рисува комикси. Всъщност е много добър художник и мисли доста интересни истории. Част от него е романтична, но тя е дълбоко заровена под огрубеното и рязко поведение, което си е изградил като начин на общуване със света.
Снимка:

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8162
Age : 23
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пътуване в дневника на С.

Писане by ℛiddℓℯ on Пон 28 Мар 2016, 23:41



Беше по обед на един от онези пролетни дни, когато слънцето гали приятно кожата ти, но ти позволява да се движиш съвсем свободно, без да се задушаваш и потиш, просто безгрижно и лъчезарно, като  малко дете. Ирма, нарамила кожената си чанта, която бе успяла да изрови на необичайна безценица в скъпарския местен антиквариат, се шмугна през обичайната тайна портичка, която бе заобичала толкова с времето. Одра се на все по-малко бодливи клонки от предишните пъти, в които й се бе налагало да се провре през плетеницата от хаотична растителност; след което попадна точно пред един от прозорците на първия етаж. Тъй като цялата тревна площ се бе превърнала в един непроходим змиярник (и много чудно как някоя усойница не бе нацелила някой от крайниците й досега), главният вход бе блокиран. А и всъщност, дори да успееш да се добереш до старинната мухлясала дървена врата, тя бе заключена с катинар.
Когато на Ирма за пръв път й бе хрумнала гениалната идея да си направи малка експедиция в това непристъпно място, се бе видяла в чудо как да премине през тази армия от гора. Бе проверила кой от железните прътове на оградата е най-ръждясал, бе го разклатила като млечен зъб, и в крайна сметка бе успяла да го изтръгне - и после с нож. Така се бе надрала, че после ръцете й приличаха на рязани с бръсначи, и цялата бе в плувнала в обриви. Даже обривите й имаха обриви. Едва бе успяла да прикрие каймата си от ръце пред майка си, защото веднага щяха да последват неудовни въпроси.
И тя самата не знаеше как бе събрала смелост да го направи. Може би защото бе един летен следобед и, макар и все още зловеща и богата на ужасии за въображението, къщата не бе потулена в гъстия мрак от сенки на нощта, когато прозорците буквално те гледат със злите си очи и само те оставят да гадаеш за нечистите сили, които чакаха да те 'запознаят' с арсенала си от замисли на немислим ужас.
Всъщност при първото й промъкване в неизвестното тялото й направо бе подложено на земетресение от десета степен по скалата на Рихтер, а мозъкът й бе дал живот на всевъзможни изродски врагове и болни атаки по целия й муден път към изкусителната опасна мистерия, а всяка секунда се бе бавила като пет превъртания на Юпитер около остта му.

~ утре ще си довърша поста, сега ми секна нещо. ъм, да, трябва да ме изкачаш да си го допиша.  

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8162
Age : 23
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пътуване в дневника на С.

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 07 Апр 2016, 00:14



Когато правеше мудните си опити да се покатери на перваза, през цялото време имаше чувството, че нещо лепкаво, бръмбаресто, зъбовидно, кокалесто, и всякакви подобни гнусни и травмиращи усещания, ще сграбчи кокалчетата на пръстите й и ще я грабне навътре, за да я разпори, или още по-лошо: да я остави жива, само тъмнината му си знае защо. Но в крайна сметка след десетина болезнени, неуспешни  и драскащи опита да се прехвърли в неизвестността, Ирма най-сетне бе успяла да нахлуе в чуждата територия. И разбира се, бе последвал хищният импулс на въодушевление, премесено с панически страх и адреналин, секунди преди да успее жадно да сканира пространството.
Бе попаднала в нещо като всекидневна, която бе спечелила обожанието й от раз. Веднага я бе блъснал резливият застоял дъх на картон, прах и дървесина, дългогодишно попивали влага и тежестта на времето. Тежка масивна маса заемаше голяма част от пространството, а на столовете край нея бяха няхвърляни вехтории безразборно, без оглед на естеството им. В средата на една от страничните стени бе потънала в дълбок сън овъглена камина, чиито тухли, някога огнище на уюта и дома, сега лъхаха скръбна меланхолия и призрачност. Върху нея, като забравено от поклониците си божество, се бе изпъчила гордо статуетка от индийската митология, която посрещаше твърдо и достолепно съдбата си; Ирма бе отворена за небесните усещания и веднага долови щастието на божеството отново да бъде забелязано и почетено с истинско уважение и разбиране, а не просто загробено и забравено, подминато или огледано с празно мимолетно любопитство. Оттогава, всеки път, когато отиваше в изоставенат къща, Ирма носеше свещ и я оставяше да изгори в негово име. Бе обмислила идеята да го вземе в къщи, но я възпря онова необяснимо усещане, което просто ти подсказва кое е правилното решение, и те кара да изпиташ боязън и нередност при идеята за обратното.
Бежави викториански тапети висяха на парцали по хладните стени, украсени от картини с морски мотиви, които, от застаряването съвсем бяха попили духа на поемите на Чайлд Харолд за фантомни кораби и спектрална морска шир.
Но частта от интериора, която бе грабнала вниманието на Ирма, бе голямата библиотека със старинни книги - някои датираха от началото на миналия век, а и отпреди това. Наистина ценни издания, съхранени в един застинал фрагмент от миналото, непомръднало и до днес. Влизаш в къщата и вече си сто години назад. Не ти е нужен телепорт, фантазия или научна фантастика - пътуването във времето си бе съвсем реално, тук, сега, и единственото, което те делеше от него, бе десетинаметров гъсталак и трудно изкачване по ръждясалия перваз.
Другите стаи Ирма не бе посмяла да обходи, но засега това й стигаше - лично пространство, което чувстваше като свое, един непристъпен, непознат, отбягван от хората свят, който тя обяви за свой и си правеше каквото си искаше в него, без никой да й пречи.
И така, Ирма нахлу в къщата, както бе правила много пъти досега, нетърпелива да потъне в някой класически роман, а после да обрисува мислите си в дневника, но този път нещо не бе както преди. Никак даже...


пс. - моля те, като пишеш в поста, да не срещаш още героите ти с моята или с Мерт, защото искам да се срещнат изненадващо в стаичката преди твоите хора. ако пишеш преди мен, де. д;

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8162
Age : 23
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пътуване в дневника на С.

Писане by Vanko on Пет 08 Апр 2016, 16:36




"Страхливец!" - Уорън все още си спомняше подигравките на по-големите деца, когато той уплашен изскочи през малкия счупен прозорец на празната, изоставена къща. Местните хулигани, които тогава бяха накарали русото момче да влезне в страшната къща, едва ли си спомняха мъртвешката и уплашена физиономия, с която Уорън бе изтичал към дома си, сякаш беше видял духове, демони и други страховити същества в празните коридори на сградата, която повече не доближи.
Ето че, дори след като минаха години след първата му и последна визита, той все още изтръпваше и дишаше тежко всеки път, когато след училище минеше по улицата, на която се намираше прокълнатата къща, която беше защитавана от висока трева и ограда, която от времето вече беше изгнила и все пак предлагаше достъп до къщата. Уорън всеки ден се чудеше защо им е на малките деца да влизат там. Беше се заклел, че никога повече няма да влезе в къщата.
Спомените и чувствата, които изпитваше при вида на сградата изчезнаха още, когато той зави по своята калдъръмена уличка и продължи нагоре по пътя към своя дом. Радваше се, че най-накрая може да се прибере и да се скрие от пролетното слънце. Надяваше се да седне на удобния си диван и да погледа телевизия, някое глупаво предаване, което бързо да го отегчи. Уви всичките му надежди бяха разбити още когато се приближи до дървената врата. Отвътре се чуваше шум и говор. Странно, той осъзнаваше, че родителите му са извън града, което го навяваше на мисълта, че това може да е приятелката му Хейли, която отново да се е вмъкнала, беше наистина добра в промъкването. Той отключи входната врата и леко я бутна, след което пристъпи в дома си. Не беше посрещнат от топло "Добър ден" както очакваше. Вместо това някаква кутия го удари по лицето, а след това се чу и гласа на момичето.
-Какво е това? - очевидно беше издразнена.
Уорън вдигна кутията и видя, че е сладолед.
-Шоколадов сладолед - каза той плахо наблюдавайки приятелката си, която седеше на дивана му и пресменяше упорито телевизионните канали.
-Колко пъти съм ти казвала, че обичам ягодовия?
Уорън просто игнорира тези думи на Хейли и остави раницата си. След това някак си успя да убеди Хейли, че не е хубаво да се промъква в чужди домове и малко нахално я изгони от дома си. Но плана му за спокойно прекаран следобед беше смачкан и изхвърлен на боклука.

Вместо да гледа телевизия и да похапва любимия си шоколадов сладолед, докато стане време за лягане, Уорън отново въреше по улицата, на която се извисяваше страшната, изоставена сграда. Този път обаче не беше сам. С него беше и Хейли, която трябваше да изпрати до нейния дом ,който също не беше далеч от най-големия му страх, а именно онази празна и стара къща.
Хейли също я беше страх от изоставената сграда, въпреки че никога не беше влизала дори в двора. И тя изпитваше онова странно чувство сякаш това не е просто една къща, която преди също е била населявана от хора, които по една или друга причина вече не живеят в нея. За нея това беше убежище на злото, на вампири и демони. Поне още от малка я бяха наплашили с разни истории и легенди за мрачни неща случващи се в това забравено от бога здание.

Слънцето все още беше високо над града и напичаше. Птичките пееха щастливо, а гарваните се бяха скрили в тъмните клони на дърветата. Хората бързаха и минаваха покрай двамата приятели, които продължаваха да вървят и от време на време да хвърлят по едно око на зловещата постройка отсреща. Поне те я описваха така. За децата тя беше игрална площадка, място където да се скриеш или да плашиш другите по-малки деца. Знаете ги децата, винаги могат да измислят какво да правят, да "изобретят" някоя нова игра. Уорън беше сигурен, че дори в днешно време по-големите, хулиганите, правят това което се е случило и с него. Да принудиш малко дете да влезе само в тази къща е просто ужасно. Така твърдеше Уорън, но сега гледаше къщата със захлас и интерес. Някакво странно чувство на привличане. Сякаш дървената изгнила врата го викаше. Той самия осъзнаваше, че иска да влезе. Не, имаше чувство, че трябва да влезе. И сам не можеше да си го обясни, опитваше се да пренебрегне тези мисли и да продължи по пътя си, но изведнъж Хейли се спря.
-Какво е това? - питаше тя като сочеше към едно малко прозорче на изоставената постройка
-Нищо не виждам - Уорън усърдно се опитваше да проследи какво показва приятелката му, но не успяваше да види нищо.
-Мисля, че вътре има някой
-Нормално, някакви деца си играят - той обаче не спря Хейли с тези думи. Тя вече пресичаше улицата и се беше запътила към изоставеното място, което той се беше заклел да не посещава никога повече. Мислеше си как да я спре, но не го направи, защото въпреки всичко и той искаше да влезе в къщата...


Съжалявам, че е толкова кратко, но..за начало толкова Very Happy Very Happy
avatar
Vanko

Брой мнения : 657
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пътуване в дневника на С.

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 03 Май 2016, 00:53



Беше по обед на един от онези пролетни дни, когато слънцето гали приятно кожата ти, но ти позволява да се движиш съвсем свободно, без да се задушаваш и потиш, просто безгрижно и лъчезарно, като малко дете. Ирма, нарамила кожената си чанта, която бе успяла да изрови на необичайна безценица в скъпарския местен антиквариат, се шмугна през обичайната тайна портичка, която бе заобичала толкова с времето. Одра се на все по-малко бодливи клонки от предишните пъти, в които й се бе налагало да се провре през плетеницата от хаотична растителност; след което попадна точно пред един от прозорците на първия етаж. Тъй като цялата тревна площ се бе превърнала в един непроходим змиярник (и много чудно как някоя усойница не бе нацелила някой от крайниците й досега), главният вход бе блокиран. А и всъщност, дори да успееш да се добереш до старинната мухлясала дървена врата, тя бе заключена с катинар.
Когато на Ирма за пръв път й бе хрумнала гениалната идея да си направи малка експедиция в това непристъпно място, се бе видяла в чудо как да премине през тази армия от гора. Бе проверила кой от железните прътове на оградата е най-ръждясал, бе го разклатила като млечен зъб, и в крайна сметка бе успяла да го изтръгне - и после с нож. Така се бе надрала, че после ръцете й приличаха на рязани с бръсначи, и цялата бе в плувнала в обриви. Даже обривите й имаха обриви. Едва бе успяла да прикрие каймата си от ръце пред майка си, защото веднага щяха да последват неудовни въпроси.
И тя самата не знаеше как бе събрала смелост да го направи. Може би защото бе един летен следобед и, макар и все още зловеща и богата на ужасии за въображението, къщата не бе потулена в гъстия мрак от сенки на нощта, когато прозорците буквално те гледат със злите си очи и само те оставят да гадаеш за нечистите сили, които чакаха да те ‘запознаят’ с арсенала си от замисли на немислим ужас.
Всъщност при първото й промъкване в неизвестното тялото й направо бе подложено на земетресение от десета степен по скалата на Рихтер, а мозъкът й бе дал живот на всевъзможни изродски врагове и болни атаки по целия й муден път към изкусителната опасна мистерия, а всяка секунда се бе бавила като пет превъртания на Юпитер около остта му.

Когато правеше мудните си опити да се покатери на перваза, през цялото време имаше чувството, че нещо лепкаво, бръмбаресто, зъбовидно, кокалесто, и всякакви подобни гнусни и травмиращи усещания, ще сграбчи кокалчетата на пръстите й и ще я грабне навътре, за да я разпори, или още по-лошо: да я остави жива, само тъмнината му си знае защо. Но в крайна сметка след десетина болезнени, неуспешни и драскащи опита да се прехвърли в неизвестността, Ирма най-сетне бе успяла да нахлуе в чуждата територия. И разбира се, бе последвал хищният импулс на въодушевление, премесено с панически страх и адреналин, секунди преди да успее жадно да сканира пространството.
Бе попаднала в нещо като всекидневна, която бе спечелила обожанието й от раз. Веднага я бе блъснал резливият застоял дъх на картон, прах и дървесина, дългогодишно попивали влага и тежестта на времето. Тежка масивна маса заемаше голяма част от пространството, а на столовете край нея бяха няхвърляни вехтории безразборно, без оглед на естеството им. В средата на една от страничните стени бе потънала в дълбок сън овъглена камина, чиито тухли, някога огнище на уюта и дома, сега лъхаха скръбна меланхолия и призрачност. Върху нея, като забравено от поклониците си божество, се бе изпъчила гордо статуетка от индийската митология, която посрещаше твърдо и достолепно съдбата си; Ирма бе отворена за небесните усещания и веднага долови щастието на божеството отново да бъде забелязано и почетено с истинско уважение и разбиране, а не просто загробено и забравено, подминато или огледано с празно мимолетно любопитство. Оттогава, всеки път, когато отиваше в изоставенат къща, Ирма носеше свещ и я оставяше да изгори в негово име. Бе обмислила идеята да го вземе в къщи, но я възпря онова необяснимо усещане, което просто ти подсказва кое е правилното решение, и те кара да изпиташ боязън и нередност при идеята за обратното.
Бежави викториански тапети висяха на парцали по хладните стени, украсени от картини с морски мотиви, които, от застаряването съвсем бяха попили духа на поемите на Чайлд Харолд за фантомни кораби и спектрална морска шир.
Но частта от интериора, която бе грабнала вниманието на Ирма, бе голямата библиотека със старинни книги - някои датираха от началото на миналия век, а и отпреди това. Наистина ценни издания, съхранени в един застинал фрагмент от миналото, непомръднало и до днес. Влизаш в къщата и вече си сто години назад. Не ти е нужен телепорт, фантазия или научна фантастика - пътуването във времето си бе съвсем реално, тук, сега, и единственото, което те делеше от него, бе десетинаметров гъсталак и трудно изкачване по ръждясалия перваз.
Другите стаи Ирма не бе посмяла да обходи, но засега това й стигаше - лично пространство, което чувстваше като свое, един непристъпен, непознат, отбягван от хората свят, който тя обяви за свой и си правеше каквото си искаше в него, без никой да й пречи.
И така, Ирма нахлу в къщата, както бе правила много пъти досега, нетърпелива да потъне в някой класически роман, а после да обрисува мислите си в дневника, но този път нещо не бе както преди. Никак даже…


Горе-долу към момента, в който Ирма се преметна през прозореца, милващите лекуващи с младост лъчи на ранната пролет се помрачиха от прииждащи облаци, които с тежестта си изсмукаха детската надежда от земята, обезсърчавайки я с печален хлад и сумрачно синеене. Светлината меланхолично се процеждаше през прашасалия прозорец някак мъгляво, сякаш преминаваше в друг свят. Ирма, самовглъбена, приготвила вече за пушене, бе нетърпелива да седне на любимия си стол, който бе по-направила по-удобен с няколко старинни пъстри везани възглавнички. Момичето извади кожения си черен дневник от чантата, положи го на краката си, запали масура и изчезна във фантазиите си. Моментът щеше да е винаги запечатан, щеше да изгори дълбоко в нея заедно с цигарата. Както просто се наслаждаваше на храма си, в пълна тишина, тъмен, харизматичен глас от другия ъгъл на стаята сепна Ирма толкова силно, че, както бе поела усилващото тревожността вещество, веднага си насади усещането, че е чудовище, което ще й се нахвърли да я убие.
Тя се изправи, грабна чантата си и се затича към прозореца, за да избяга, първата й инстинктивна реакция.
Но пътьом зърна с крайчеца на окото си едно момче, което се бе излегнало непринудено на познатия й вече от декора дюшек, върху който самата тя многократно се бе излягала.
Бе момче, чиято харизма я трясна, завладя дъха й и я прикова на мястото й, омагьосана.
Бе чернокос, блед, очите му имаха странен блясък, излъчваше хлад и … някакъв печален горящ разпад.
- Какво, ти да не се влюби? - тя видя как лилавеещите му устни измагьосват същия приятен нощен тембър.
Ирма съвсем бе блокирала. Лицето й бе каменно, но очите й издаваха онова фино траурно благоговеене, с което буквално се друсаше във фантазиите си.
- Ще дадеш ли да си дръпна? - попита младежът и Ирма долови жаждата в устните му. Знаеше я, тя прогаряше езика и сякаш инжектираше един невидим спомен във вкусовите рецептори, които веднага зовяха да бъдат наквасени.
Ирма бе напълно завладяна и всякакви намерения за бягство бяха се изпарили. Като че бе влязла във филм от 1890те, сякаш се бе пренесла във вътрешния си свят. Сърцето й изхвърляше талази от вдъхновение и ентусиазъм, бе извън свят. Отново без да промълва и дума, тя се пресегна и подаде на момчето прогорелия масур, който не умееше да свива добре, но някак си винаги успяваше да го направи токсично тежък и вкарващ най-черните димове. Редуваха се така няколко минути и химията се усешаще навсякъде във въздуха. Затворени в тази къща от минали призразни времена, обградени от непристъпен дивашки храсталак, който сякаш се сгъстяваше в душеща хватка и се обвиваше пристягащо около къщата, за да я отцепи, обладае и превърне в храм на безнадеждния си болен казън.
Младежът имаше бледа ръка, която чак лилавееше, може би от лошо кръвообръщение, което със сигурност означаваше, че и на допир бе като леден непристъпен мрамор. Черните ръкави контастираха по завладяващ начин и цялото биополе и кожа на Ирма бяха стимулирани от близостта до това момче и хипнотизиращото му излъчване. Дълбоко в себе си тя много се смущаваше и мълчанието й пазеше личното й пространство, сякаш го наблюдаваше през було (което по-късно щеше да овехтее до саван). И двамата бяха обгърнати от пълна мистерия. Нравеше й се, че той не поругаваше това тайнство, че не разваляше магията на тишината с ненужни и огрубяващи въпроси. Сякаш се бяха разголили напълно, но в пълна неизвестност. И нямаше нужда от нищо повече…
Когато тревата бе осмукана до дупката на обгорения опушен фас, Ирма се оттегли обратно до стола си, грабна черния си дневник и потъна вътре. Не бе забравила това момче нито за миг, всъщност цялото й естество я влечеше натам, щеше да долови с най-тънкия допир на енергията си всяко негово разместване, издишване. А той стоеше там и някак си нахлуваше в пространството й, но не грубо, не вулгарно, а като най-благоуханния парфюм и присъствие, толкова живо, фино, чисто и благородно, като изваяни детайли по готическа катедрала в дъждовно утро.
Той я наблюдаваше, като пълна тайна, в пълна тайна, толкова истински и близък, сякаш Ирма винаги е принадлежала там, но напълно непознат и неразгадаем за Ирма. Но тя дори не се опитваше да си прави догадки, просто бе завладяна. Харесваше й да усеща как я изучава, усещаше, че мисли разни неща за нея, погледът му предизвикваше стимулиране по главата и косата й. Тя уж бе потънала в дневника, но всъщност бе потънала в галенето по косата си.
След малко Ирма долови размърдване от страна на момчето. И тя видя как той вади съвсем спокойно и уверено, без никакъв свян, една огромна спринцовка, която зареди с мирищещо на тежко лекарство бял прах, и ремък, който затегна бавно около едната си ръка. С крайчеца на очите си Ирма видя как вените изпъкват по ръката му и цялата настръхна. Друг бе въпросът, че присъстваше на нещо толкова интимно за един наркоман. Тя разбра, че той е на път да прави любов с хероина си пред нея, щеше да се отпусне пред нея, споделяше това съкровено преживяване с … нея. А душата на Ирма правеше любов с неговото преживяване. Погледът й бе блокирал върху дневника, но бе изпаднала в транс, бе се сляла с всяко движение на непознатия чернокос. Усещаше как върхът на иглата изпъква и реже във въздуха, как тъничко и остро металът жегва нерва при допира си с кожата. И когато той заби иглата и почна да инжектира неизвестното токсично вещество в себе си, тялото на Ирма бе цялото опнато и се друсаше с момента, изпитваше дива сексуална наслада. След което младежът издави спринцовката от себе си с небрежен отпуснат блян и лицето му, дотогава дистанцирано, отчуждено и студено, се разля в благоговееща усмивка. В миговете, в които той се упояваше, но все още имаше конктакт със света, погледът му обходи от само себе си стаята и мина през Ирма, която бе като далечен, но много жив призрак. Младежът й се усмихна искрено, топло, като познат. След това той обърна очи и изчезна в друг свят.
Сега Ирма можеше да го наблюдава в беззащитното му състояние. Той бе съвсем непринуден, всички бариери паднали. Лицето му й хареса дори още повече, защото изглеждаше по-добро и гостоприемно. Като потънал в сладък сън. В блаженство. Мускулче по скулата му играеше, вратът му се разкриваше и тя се надишваше с вкусния му аромат. Ирма го опозна много отблизо и интимно. Не знаеше какво разбра за него, но направи дълбока връзка с това момче. След малко тя се оттегли обратно към дневника си и написа съкровените си чувства към това момче.

Подобни сцени се разиграха още няколко седмици. И никога не си говореха. Не се поздравяваха, не установяваха пряк очен контакт, освен за кратък момент, в който погледите им се засичаха. Но бяха установили безгласна, дори телепатична връзка, и двамата бяха усетили много един за друг, и общуваха живо, интензивно, и споделяха удоволствието си от наркозависимостта, ако щеш дори и се друсаха взаимно с присъствието си. Винаги пушеха заедно, понякога младежът я наблюдаваше по-дълго време преди да се убоде с иглата, понякога дори и обръщаше гръб, за да скрие от нея гледката и да изпадне сам в пътуването си, отцепил личното си пространство. Това винаги разгаряше огромен копнеж в нея и често и се приискваше да легне до него и да го обгърне, защото бързо тялото и гръдта й бяха развили нужда от допира му; усещането за него я дразнеше и в нея все повече и повече пулсираше нуждата, която тя се опитваше да прикрие, но той може би вече бе научил. Сигурно тя повече се разкриваше от него, тя не можеше да определи толкова ясно чувствата му, бе опиянена изцяло от аромата му.
Някой път той се доближаваше до нея и хвърляше поглед на книгата, която тя четеше (а след известно време тя дори успяваше да се отдели от него и да се погълне от историята на четивото си), понякога той сам си взимаше книги за четене, а един път, минавайки покрай нея, дори тайно хвърли поглед към дневника й, което направо я хвърли в душевен огразъм.

Един път, както приготваше спринцовката си, в обичайната съкровена тишина, гласът му, за пръв път от седмици, сякаш направи любов с нея в тишината.
- Искаш ли да пробваш?

Тя се смути, погледна към спринцовката, а после го погледна право в очите.
В прозрачността им блестеше хищнически отблясък, а зениците - мътни с черното жадно намерение да я въвече в смъртоносната, но много сладка, пронизващо-оргазмична зависимост.
Ирма бе в потрес. Винаги се бе ужасявала от идеята за тежък наркотик. Дори не бе сигурна какъв е, но подозираше, че е хероин. За бегъл миг си спомни за родителите си. За безотговорността, за смъртната опасност.
Но бе напълно подвластна на магията на това момче.
Дори не се усети как се озова до него и седна смутено на дюшека. На известно разстояние от него. По-близо до него отвсякога. Мисълта, че бяха заедно на дюшека, място, което веднага би довело до секс, на негова територия, на сантиметри от него и това, което можеше и тя предвкусваше, че бе напът да се случи между тях, я влудяваше. Той я погледна право в очите и в ъгълчето на устата му потрепна игриво послание. Тя плувна във възбуда.
Ирма се предаде и не се усети как попадна в обятията му. Най-сетне, копнежът на тялото й се докосна до неговото. Допирът бе влудяващ. Енергията й му се нахвърли, жадно, почна да пие от него. Сгуши се в него, най-накрая признала си, че бе влюбена и подвластна, и се остави да я води, напълно отпусната, беззащитна, в ръцете на този съмнителен обаятелен непознат, който се канеше да я дрогира в изоставена къща, непристъпна от душещия гъсталак. Крясиците й щяха да попият в стените или най-много да накарат хората да избягат истерично… Можеше да я гаври, ако иска, можеше да я изнасили, да я изтезава, да я убие…
Но той не го направи (или поне не днес?)
Изпъна безжизнената ръка на момичето си, хладните му пръсти сякаш самите те бяха игли, инжектиращи дрога в естеството й. Обтегна я с ремъка, което опъна цялата й безжизненост до още по-оголена форма. Момчето допря иглата до вената й и самото усещане мастурбираше с члена и диханието му. Той инжектира хероина. Не може да се опише хищната му еуфория, когато наблюдаваше как дрогата бавно я направи наркозависима, как отровата докарва до божествен възторг цялото й същество, как това момиче бе пристрастено и към него, как и той, и наркотикът му я бяха обладали, беше тяхна, негова. Момичето се отпусна, сгуши се в него. Това го разнежи, разпали любов и страст в него. И той пиеше жадно от нея, наблюдаваше как й доставя това временно върховно удоволствие, което рано или късно щеше да довърши и двамата. Хубаво, младо, романтично момиче, фината й влюбеност бе предизвикала и неговото влюбване, но тя бе напълно подвластна на илюзията и на фантазията, напълно откъсната от предстоящата бъдеща разруха. Той го усещаше напълно реално, виждаше бъдещия крах на това младо, наивно, фино момиче, което го красеше и облагородяваше с фантазията и душата си, което му се бе отдало и толкова се бе пристрастило, че никога нямаше да може да понесе раздялата и неизбежната поквара, на която щеше да я обрече. Щеше му се да може да е способен на същото, но обречеността му го бе белязала с черен кръст, разяждащата му болест лъхаше на разкапано, и любовта, която тя му подаряваше и пораждаше у него, нагарчаше в примирен жесток студ, защото той много добре разбираше какъв ще е краят.


Щеше да се постарае да я разруши по велик начин.


Докато тя не подозираше, той почна да я гали по цялото тяло, разголи я и любеше с ръката си по места, които тя на драго сърце би споделила с него, но той бе предпочел да нахлуе в тях без позволение.


~
С твоите герои ще се засекат някой друг следващ ден, в който и двамата четат някакви книги.  wise

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8162
Age : 23
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пътуване в дневника на С.

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 10 Май 2016, 17:26




_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8162
Age : 23
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пътуване в дневника на С.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите