Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 "Пламен"

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
PostMortem

avatar

Брой мнения : 259
Age : 23
Localisation : The Valley of Death
Registration date : 12.10.2010

ПисанеЗаглавие: "Пламен"   Пон 28 Мар 2016, 1:41 pm

Оранжево-розовите багри на небето бавно изпращаха поредния летен ден към заслужена почивка. Пламен седеше на терасата и рисуваше. Багрите на цветовете му бяха изключителни, а усетът му за красиво можеше да се сравни, при това съвсем успешно, с усетът на велики художници като Ван Гог, Клод Моне, Йожен Дьолькроа и прочие. Талантът на Пламен беше огромен, въпреки скромните му петнадесет години, ала това което правеше таланта му наистина огромен, беше факта, че Пламен беше сляп по рождение. Въпреки слепотата си, той сякаш усещаше света около себе си по – добре от зрящите и „виждаше“ истинската красота на живота, умееше да оценява малките неща. На терасата му често кацаха врабчета и гълъби, които той обичаше да гощава с трохи от хляб. Неговата участ беше да живее сам със слепотата си, а единствените му спътници в живота бяха изкуството, птиците, които толкова харесваше, и кучето му – Джери. Родителите му бяха починали при автомобилна катастрофа, а други роднини нямаше. Издържаше се от пенсията, която получаваше – скромна сума, която изразходваше предимно за бои, платна и други пособи за рисуване. Пламен не се оплакваше от съдбата си; той не искаше много от живота – единственото, за което мечтаеше бе някой ден да успее да види картините си, както и света около себе. Голяма част от дните си прекарваше именно в представи за това как изглежда небето, как изглеждат птиците, животните, хората, колите и всякакви други неща от бита ни, на които рядко обръщаме внимание. Пламен не губеше надежда, че някой ден мечтата му ще се сбъдне и той ще може да вижда.
Минаха много години, но Пламен си остана все същият – рисуваше, мечтаеше за света около себе си, радваше се на малките неща. Не се промени много и неговият собствен свят. Джери – любимото му куче – бе умрял от старост, бръчките и сивите коси на старостта го бяха нагостили за постоянно, но нещото, което крепеше Пламен беше мечтата му. През дългите години живот, бе нарисувал навярно стотици, ако ли не и хиляди, картини. Един ден той чу най – хубавата новина – учени успели да открият начин да възстановяват зрение. Старецът се развълнува и веднага на следващия ден се запъти към клиниката. Отиде на рецепцията и каза:
- Добър ден, искам да ми дадете зрение.
- Кабинетът на д-р Иванов е в края на коридора, консултирайте се с него – отговори му сестрата на рецепцията.
В кабинета на доктора старият Пламен бе още по – развълнуван:
- Докторе, докторе! Направете ми операция, искам най – сетне да видя света!
- Разбира се, господине! Но...нали знаете, че тези неща струват пари и...
- Разбирам, разбирам докторе! Ето двеста лева – цялата ми пенсия!
- Опасявам се, че са ви нужни доста повече пари...
- Ама аз нямам повече, откъде да ги взема?
- Съжалявам господине, нищо не мога да направя...
Пламен тръгна да се прибира, а от слепите му очи се стичаха болезнени сълзи. Беше толкова близо до осъществяването на мечтата си, но и толкова далеч. Откъде щеше да намери повече пари? Слег миг го връхлетя гениална идея. Ами да, ще продава картините си, ето откъде ще намери пари за операция. И тъй старецът започна да продава картини, а хората, макар и доста отчуждени от духовните си нужди, се спираха и затаяваха дъх при вида на шедьоврите. Пламен не искаше много – като го запитаха колко пари струва дадена картина, той казваше: „Колкото можеш, толкова дай, изкуството няма цена.“
Един ден при него дойде богаташ – от онези, дето имат толкова пари, че животът им е низ от капризи и прищевки. Той беше силно впечатлен от картините на слепеца.
- Дядо, кой ги е рисувал тия картини?
- Ами, че аз! Как кой.
- Я не ме будалкай, та ти си сляп, нали така?
- Вярно е, сляп съм, но мога да ти се закълна, че тез картини всичките аз съм ги рисувал.
- Добре тогава, нарисувай ми една картина, ей тъй, пред мен, та да ми докажеш, пък ако е вярно това, дето го викаш, ще направя каквото поискаш.
Пламен започна да рисува, а върху платното сякаш се изля цялата му страст и вдъхновение. Той рисуваше, за да изпълни мечтата си... След час и малко отгоре бе готов и показа творението си на богаташа, който занемя пред картината, която един слепец бе нарисувал.
- Господи... ама ти... наистина...
- Да.
- Нямам думи...е, заслужи си едно желание, какво ще е то?
- Искам операция на очите – каза старецът и се просълзи.
- Имаш я. Още утре те водя.
Нощта беше дълга. Пламен почти не спа от вълнение, а на сутринтата когато беше в болницата, сърцето му щеше да се пръсне от радост. Оперираха очите му успешно.
Пламен не живя дълго след това, защото бе заболял от коварна болест, ала радостта която изпита бе несравнима. Надеждата, която го крепеше цял живот го бе целунала по бузата и бе сбъднала мечтата му. Художникът умря с отворени, жадни за живот, очи.



-------

Въпросният разказ е писан през 2011 или 2012г. С него спечелих конкурс за разказ на тема "Аз мечтая" организиран от СОУ "Иван Вазов" Плевен, както и първите ми пари заработени от писателска дейност - 50лв  Very Happy .
С оглед на тези факти, не го приемайте твърде сериозно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: "Пламен"   Пон 28 Мар 2016, 8:19 pm

Еха! Страхотно е. И .. толкова добре го разбирам. Направиха ми лазерна операция на 21-годишна възраст и оттогава всеки ден виждам за първи път. И това, че преди почти не виждах, а сега виждам и най-малките детайли, отвори не просто зрението ми, а едно съвсем различно възприятие на информацията от това сетиво, и ме кара да бъда щастлива, толкова щастлива, че виждам!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
PostMortem

avatar

Брой мнения : 259
Age : 23
Localisation : The Valley of Death
Registration date : 12.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Пламен"   Вто 29 Мар 2016, 12:08 am

Аз нося голям диоптър очила още от малък, така че мога да споделя усещането на проблемите със зрение, а и някой ден също може би ще си направя лазерна операция.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: "Пламен"   Сря 30 Мар 2016, 12:35 am

!!! Много е важно в коя клиника отиваш. Залагам си бъбрека на дявола в полза на Laserex. Тия хора не са търговци, а ЛЕКАРИ, и си разбират от работата. МНОГО.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
SchiZzZo !!

avatar

Брой мнения : 55
Age : 27
Registration date : 29.07.2014

ПисанеЗаглавие: Re: "Пламен"   Съб 30 Апр 2016, 3:02 am

Като е умрял, отново се е върнало зрението му. Интересно дали тогава е могъл да види някак картините си от другия свят.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: "Пламен"   

Върнете се в началото Go down
 
"Пламен"
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: