Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Мемориалите на един психопат

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
KingOfTheFall

avatar

Брой мнения : 52
Age : 18
Registration date : 04.05.2016

ПисанеЗаглавие: Мемориалите на един психопат   Съб 28 Май 2016, 3:00 pm

Как се случи всичко това? Защо? Бях един обикновен детектив. Занимавах се с дребни случаи, но въпреки това, печелех добри пари. Имах семейство, жена и една прекрасна дъщеря. Сега те ме оставиха. Вече дори не съм детектив. Всичко рухна, живота ми се преобърна още след първата ми среща с Тони Стейн. Кой е той? Психопат, отговорен за шест убийства. Никой не искаше да се занимава със сериен убиец затова прехвърлиха случая на мен - обикновения детектив Крис Бенет. Загубих. Загубих играта на котка и мишка. Не успях да го заловя. Изгубих семейството си, работата, дома си...живота си. И сега, когато вече нямам какво да губя, ще направя всичко по силите си, за да убия човекът, който разруши света ми.


Явно другата ми история приключи преди да е започнала. Ако някой намира нещо интересно в тези няколко реда, които написах, ще пусна пролога скоро.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
KingOfTheFall

avatar

Брой мнения : 52
Age : 18
Registration date : 04.05.2016

ПисанеЗаглавие: Re: Мемориалите на един психопат   Вто 07 Юни 2016, 9:07 pm

Всичко започна с лекото потропване на вибриращия ми телефон върху дървената масичка до леглото ми. Беше посред нощ, около два часа. Опитвах се да не събуждам съпругата си, но това бе невъзможно. Трябваше да се приготвя за работа. Запалих малката нощна лампа, чиято светлина наруши съня на Елена.
-Ще провериш ли Мади? - бяха думите й, които леко измърмори под носа си, а след това се обърна на другата страна и отново потъна в съня си.
Облякох първите дрехи, които дохванах. Обичайните вече захабени панталони и черната риза, която ми бе подарък за годишнината от Елена. А отгоре наметнах бежовото си яке със скъсания джоб.
Изгасих лампата и напуснах спалнята. Запътих се към детската стая на нашата малка дъщеричка, която също като спалнята се намираше на втория етаж. Скърцащия под определено внасяше още повече напрежение в тъмнината. Тишина се бе спуснала над света, малката ми принцеса кротко спеше в креватчето си. Наблюдавах през леко отворената врата, но изведнъж телефона ми отново започна да звъни. Веднага затворих вратата в страх да не събудя Мади. Реших, че е време да тръгна към поредното местопрестъпление заедно с партньора ми, който явно беше изнервен и не искаше да ме чака повече. Слезнах по стълбите, а когато отворих входната врата видях познато лице. Моя приятел и колега Джейк.
-Не можа ли да ме изчакаш, замалко да събудиш Мади.
-Наистина трябва да побързаме - каза той. Още тогава разбрах, че нещо много лошо се е случило. Та всичко се четеше в очите му. Бяха натоварени с толкова ужас.
Пътувахме не повече от половин час, докато стигнахме до голяма къща. Направо имение. Познавах сградата. И друг път бях виждал черна ограда с електронно отваряща се порта. Кучетата пазачи, които тъпчеха голямата зелена площ, на която никой човек не стъпваше. За тях бе направена красива каменна пътека, която водеше до верандата на дома на най-влиятелния човек в града. Точно така, това беше дома на кмета. Мислех, че има някакво объркване, но преди да мога да попитам, Джейк вече бе слезнал от колата и вървеше по онази каменна пътека.
-Хей, какво се е случило? - попитах веднага щом го настигнах
-Дъщерята на кмета, Моли Алдерсън е намерена, убита.
А в следващия момент той просто спря. Точно пред входната врата, където стояха двама полицаи, които очевидно чакаха нас. Кмета вече разговаряше с други мои колеги, докато се опитваше да сдържи сълзите си, но дори в тъмното виждах следите от рев по лицето му. Нормално.
-Няма ли да влизаме?
-Казаха ми, че гледката е ужасяваща. И сега си имам проблеми със съня, така че ще те изчакам навън...
Чак пък толкова зле? Отворих вратата и още преди да съм прекрачил прага бях готов да върна вечерята си.
Стените бяха украсени с картини. Само че скъпите картини бяха нацапани. С кръв. Стените бяха боядисани в червено, а аромата на кръв беше попил по всички мебели, които вече бяха облицовани и претърсени. Погледа ми се спря на момичето. Ужасяваща гледка, каквато никога не бях виждал преди.
Очите й бяха извадени, но не с прецизността на хирург. Те буквално бяха изтръгнати. Гърлото й беше нарязано. Няколко пръста на ръката й липсваха. С нож бяха изписани елегантно букви по корема й.  Все пак те бяха подредени една под друга, но нямаше никакъв смисъл. Да не би това да беше поредната извратена игричка на убиеца. Просто за забавление.
В-И-Т-К-Е-Т-Е-Д
С-И-Р-К
Т-Е-Н-Е-Б
Това бяха буквите.
-Просто е. Да не мислиш, че ние трябва да се занимаваме с такъв случай? Това определено не е за нас - каза Джейк, когато му показах записките си.
-Моля?
-Повикаха ни именно заради тези букви. Нищо сложно и скрито няма. Просто са наобратно. "Детектив Крис Бенет" - това пише
Бях в шок. Наистина беше просто и лесно за разрешаване. Но защо? Защо моето име?
Джейк видя, че се отнесох някъде и веднага ме върна в реалността.
-Трябва да разпитаме свидетеля

Седяхме на удобния кафяв диван в съседната къща, която за разлика от имението ,притежавано от кмета, беше малка и уютна къщурка. Срещу нас седеше и някакво момче, което твърдеше, че е видяло нещо важно.
-Е първо може да ни се представите - подкани го Джейк
-Тони Стейн, на 22 години съм и живея тук с приятелката си, която в момента спи, но ако искате ще я събудя, ако трябва.
-Не е нужно. Какво видяхте?
-Видях Моли, дъщерята на кмета да се прибира с някакъв тип. Беше на около трийсет години, но не изглеждаше опасен. Те се държаха за ръце и се смееха по пътя. Бяха пияни. Леко се клатушкаха по улицата, но определено бяха заедно.
-Към колко часа е било това? - попитах.
-Полунощ. Не знам.
-А може ли да попитам какво сте правили вие по това време?
-Бях до тоалетна. Чух някакви приказки идващи от улицата и реших да погледна, кой по дяволите е навън по това време.
-Можете ли да опишете мъжа? - Джейк веднага запита
-Мога да ви кажа, че беше с черна коса и определено беше по-възрастен от нея. Според мен на трийсет години. Но няма как да съм сигурен в тази тъмница - обясни нашия скъп свидетел.
Нямаше какво да правим повече в къщата му. Часът беше около 4, а ние имахме следа. Щом са се прибирали пияни, то трябва да са били в някой бар, в който да са се срещнали и напили. Най-близкия беше на около десет минути вървене затова с Джейк се запътихме натам...


Знам, че може би е малко скучна, но все пак е някакво начало. Обещавам, че скоро нещата ще станат доста по интересни, а историята още повече ще се заплете
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
PianoGirl
mélancolie
avatar

Брой мнения : 62
Registration date : 27.05.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Мемориалите на един психопат   Сря 12 Окт 2016, 12:54 am

Шегуваш ли сее? Доста е интересно! Опасявам се дъщеричката да не е следващата нарочена жертва.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Мемориалите на един психопат   

Върнете се в началото Go down
 
Мемориалите на един психопат
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: