Psycho

Предишната тема Следващата тема Go down

Psycho

Писане by Vanko on Пет 24 Юни 2016, 17:09

Малко подновена и подобрена версия на тази история. Надявам се да ви хареса. Думите на гласа, който чува ще са в такъв шрифт, за да не се бъркате, а думите на жената, която разпитва нашия герой ще са в такъв. Надявам се не е много странно и объркващо. Обещавам да е по-интересно напред. Очаквайте много обрати Very Happy Very Happy




-Откъде да започна?
-Защо не от самото начало? - подтикна ме женски глас.
-Беше един от онези горещи летни дни. Нали знаете? Температурата беше висока, много висока. Асфалта се топеше под краката на забързалите се пешеходци. Животинките се бяха скрили от ужасяващата жега. Децата си седяха вкъщи, все пак беше настъпила дълго очакваната лятна ваканция. Заедно с баща ми трябваше да поправим оградата. Майка ми ни викаше да се приберем и да се скрием от горещината, но ние бяхме решени да приключим с оградата този ден. Не искахме да отлагаме. Колкото и трудно да беше, успяхме. И си заслужаваше. Седяхме на пейката на верандата и гледахме хубавата ни ограда, боята все още съхнеше. Слънцето постепенно се скриваше зад хълма и най-накрая стана по-прохладно. Жегата отстъпи място на прохладния ветрец. А ние просто седяхме на верандата и се наслаждавахме на този момент. Беше един от онези сладки моменти между баща и син. Не си спомням за какво си говорихме, но баща ми се усмихваше. Беше твърд човек, рядко се усмихваше. Караше ми се, викаше по мен, но знам, че е било с цел да ме направи истински мъж. Ето, че удовлетворени от добре свършената работа седяхме на верандата и се смеехме, говорихме си. Минутите изглеждаха като цяла вечност. Загледах се в усмивката на баща ми. Изглеждаше толкова щастлив и горд...В този момент усетих ножа в ръката си. И усмивката на баща ми се заличи. Цялото щастие изписано на лицето му изчезна. Беше заменено от сълзи и кръв. Смеха се предаде, а виковете от болка излезнаха наяве.
-Извинете, че ви прекъсвам г-н Флейм, но защо убихте баща си? - отново онзи женски и мил глас.
-Защото ми беше наредено.
-От кого?
-Той няма име, няма и лице. Само един спокоен, но дразнещ глас, който чувах. Той просто сложи ножа в ръката ми, а след това ми нареди да го направя.


-Това далеч не беше последното ви убийство, нали?
-Не. Моя невидим приятел, чийто глас чувах беше дар и проклятие. Даваше ми възможността да чета мислите на хората. Но с това идваше и главоболието. Желанието за кръв. Желанието за още и още насилие.

-Разкажи ми за Емили. Как се запознахте?
-Беше поредната самотна вечер на бара. Същата малка скърцаща постройка, която се наричаше заведение. Отново седях сам и изпразвах чашите бързо една след друга. В задименото помещение не бях сам. На едната маса седеше красива червенокоса дама. Дори от моето място виждах красивите й сини очи, които бяха леко прикривани от черни очила. Тя изобщо не ме забеляза, явно беше пленена от дебелата книга, която държеше в ръце. От другата страна на моето малко дървено столче се бяха събрали няколко мъже, които викаха, пиеха и се смееха шумно. Цигарения дим идващ от тяхната маса правеше дишането трудно.
-Хей, добре ли си? - питаше бармана. Явно беше забелязал, че съм се отнесъл и чашата ми е празна.
Отговорих с леко кимане, а той просто напълни чашата отново. Посягайки към чашата чух как един от мъжете стана с гръм и трясък от мястото си и се запъти към жената, която въпреки шума не отделяше очи от книгата си.
-Кулко искаш ли да се позабавляваме? - викаше мускулестия гологлав мъж. Жената сякаш дори не го чу. Изобщо не потрепна, дори не мигаше. Явно книгата е наистина интересна.
-На теб говоря - отново викна леко ядосано мъжа като тропна по масата. Отново никаква реакция от червенокосата жена. Чак когато онзи грубиянин, който очевидно беше пиян, и дръпна книгата от ръцете, тя го забеляза. Изведнъж в онези красиви, мили и безгрижни сини очи се четеше страх. Явно трябваше да се намеся.
-Извинете, има ли проблем? - попитах учтиво аз като застанах пред по-високия и по-мускулест мъж от мене. В този момент и другите две горили от неговата маса дотичаха.
-Махай се! - извика един от другите
-Може ли само да кажа нещо на тази прекрасна дама? - дори не чаках техния отговор. Обърнах се към нея, а тя ме гледаше изненадано.
-Вземи сакото ми и часовника, скъпи са, а след това се махай от тук. Аз ще се оправя с тези. Потърси ме на номера от визитката в сакото ми утре, за да ми върнеш нещата, разбира се - казах аз с усмивка на лице, а след като тя търпеливо ме изслуша и напусна бара, аз се обърнах към онези тримата.
-Току що изгони нашето забавление за тази вечер - подвикна ми главната горила, която стоеше ядосана, гънките от гняв се виждаха по голата му глава
-Май ще трябва да се позабавляваме с теб - каза един по дребен господин зад него
-Ще те спукаме от бой, старче - викна другия, който изглеждаше даже по-стар от мен.
Запретнах ръкавите си в знак, че съм готов за бой.
-Убий ги. Убий ги всички - чух онзи дразнещ глас. И веднага, нещо щракна. Главоболието стана непоносимо, усещах дяволската усмивката, която беше превзела лицето ми. След това ясно. Тръгнах си десет минути по-късно, а онези типове лежаха пребити на пода в кръчмата.

Прибрах се и видях Емили да седи на стълбите пред скромния ми дом. Тогава, разбира се, все още не знаех нейното име, но още когато я видях, знаех много неща за нея. Беше израснала в този мизерен град. Беше завършила право преди няколко години. Обичаше риболова и работеше в издателската къща на баща й. Той ми каза. Усетих, че от носа ми се стича кръв.
-Май малко са те ступали - засмя се тя като ми подаде нещата.
-Това нищо не е - засмях се и аз.

-Това беше първата ви среща, така ли?
-Знам, че това е разпит, но не е възпитано да прекъсваш хората
-Просто отговори на въпроса ми!
-Да. Това беше първата ми среща с Емили.
avatar
Vanko

Брой мнения : 632
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by ℛiddℓℯ on Пет 24 Юни 2016, 19:13

Интересно ми е, от няколкото разказа, които пишеш, ми става пределно ясно, че си доста добре запознат как протичат демоничните обсебвания. Да не са ти говорили и на теб в главата?
Иначе е доста ефектно. Честно казано, ме прониза нещо в сърцето, когато прочетох как уби баща си. Изобщо не го очаквах и....... не знам, тия неща с убийство и на родители, които в един шокиран миг осъзнават предателството, винаги са ми действали много тежко.
Иначе дейба и шибаният глас. Човек да иска да си почине малко, а то само ти пронизва ухото, изнудва, подлудява, дразни, шуми и не дава никакъв покой. И направо ти идва да си бръкнеш в тъпанчето и да изстържеш шибаната невидима пиявица оттам, но тя не млъква. ШИБАНИ. МЕСЕЦИ. Е, нищо друго не тормози така както шум в ушите. Изкривява всичките възприятия, направо те прави на пихтия в един момент. Не че е много по-яко и да ти крадат очите 'с плазма', де. Нещо като шаринган, ама по-скоро...леща с инфекция. Very Happy
ъ кхъм да
ужасно е да те заплашват в собственото ти ухо да убиеш близък или приятел
на мен ми съскаха да убия росен, ама просто им теглих една майна (и се чувствах мародерствана известно време, ама то това да ти е проблемът). не че нещо, ама се чудя на хора, които се връзват на такава гениална идея?? дада, разбирам, че им се мешат там, ама трябва и да си малко социопат. освен ако не те поболее този потенциал да се наслаждаваш на подобни извращения, какво би те подтикнало? страх? и  с какво ще те сплашат? че ще ги УБИЯТ?  Very Happy  срсли поне да не съм аз лол?? очевидно просто искат да те подведат да ти изгние душата = да завали манджа в ямата им
другата алтернатива е съвсем да те завладеят и да ти се изкриви всичко, ама то тогава вече не се водиш ти, щото си минал в списъка на невменяемите. нали така ще ти отнемат доброволното съгласие да го направиш. What a Face
уж им обещах да ушия костюм като дракон вместо да го убивам, ама мързелът ми надделя, и те така, останаха си и без труп, и без слава.
аз пък си останах със супер приятел, с чиста душа и собствено мнение.
да си гният в лайняния пъкъл там, на мен не ми се смърди като тях Very Happy

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Vanko on Пет 24 Юни 2016, 19:39

Значи, нямам идея за какво говориш Very Happy Very Happy

Но както и да е, скоро ще има още. И не, не са ми говорили и чак пък да съм запознат с демоничните обсебвания. Тук не става въпрос за нещо демонично, по-скоро е свързано с човешката психика  Very Happy Very Happy
avatar
Vanko

Брой мнения : 632
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by ℛiddℓℯ on Пет 24 Юни 2016, 19:46

Ами да де, то е същото. Нали и аз имах проблеми с психиката, та знам какво е. Особено с ушите, цяла година не престанаха едни такива съскащи, циклещи звуци + нещо като щурци и жаби. Пък и не си помогнах много, като пуших разни неща, които се оказаха пълни с боклуци. Very Happy
Сега вече като се оправям, оценям моментите на покой и тишина преди сън. МАННА НЕБЕСНА.
Дар Божи. Алхимия. Амин. wise :sunflower:


_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Vanko on Пон 11 Юли 2016, 13:58

-Срещал си се с нея цели три седмици преди да я убиеш? Защо? Ако бях на твое място щях да стоя далеч от нея, за да не я нараня.
-Минаха три седмици. Срещах се с нея почти всеки ден. Станахме близки, влюбих се. Този проклет глас не се беше появявал цели три седмици. Най-накрая малко покой и спокойствие. Мислех си, че любовта е заместила лудостта.
-Но не беше така, нали?
-Разбира се, че не. Случи се една сутрин. Бе около пет часа сутринта и навън все още беше тъмно. Емили спеше до мен, докато аз седях в леглото и се опитвах да си спомня кошмара, който току-що ме беше събудил. Спомням си, че сънувах баща си. Имаше много кръв и някакви демонични очи, които ме наблюдаваха. Но за жалост образа се изпари веднага след като отворих очи. Емили се събуди, беше толкова красива сутрин, не и трябваше грим, за да изглежда добре. Лицето и грееше, а ръцете й бяха нежни.
-Пак ли кошмар? - Емили ме гледаше загрижено с усмивка на лице.
В този момент го чух:
-Липсвах ли ти? - главата започна да ме боли, поставих ръцете си на главата, въпреки че знаех, че няма как да го спра.

-Във филмите е нужно само "Бори се!Ти си по-силен от него!" и чрез малко усилия героя се освобождава от злото, което е населило тялото му. Предполагам и вие сте била свидетелка на такъв момент от някой филм, нали?
-Да
-Е при мен беше различно. Не можех да се боря с него. Не можех да победя. Усещах шията на Емили около ръцете ми. Нейното изражение се бе променило. Онази усмивка бе заменена от писъци от ужас, а очите й изразяваха изненада и страх, сякаш срещу нея стоеше непознат и може би точно такъв бях. Усещах как живота напуска тялото й. Ръцете ми стискаха гърлото й, а аз се усмихвах. По дяволите, сигурен съм, че в този момент се смеех. Емили започна да кашля, а въздуха и свършваше. Опита се да си поеме въздух, но стиснах по-силно. Гледах безжизненото й лице, не мърдаше, не дишаше.А след това, нищо. Не чувствах нищо. Не бях тъжен, нито пък ядосан. Сякаш бях една празна черупка. Не изпитвах нищо. Единственото нещо, което чувах беше онзи глас:
-Отново сме заедно. Нищо няма да ни раздели този път! Ние сме свързани.

***

-Името ти беше Мери, нали?
-Да. Мери Уитлок. Работя в местния вестник, от няколко дни.
-Знам.
-Щом знаете, защо се свърза точно с мен? А, Уорън?
-Нека продължа с разказа си.
-Разбира се.
-След Емили вече не ми пукаше. Ходех по улиците и си набелязвах жертви. Следях ги, когато вече бе тъмно, а улицата, по която вървяха, празна ги убивах. Без да ми мигне окото. Дори не си спомням дали онзи глас имаше някаква роля. Сякаш вече не ми беше нужен, бях се превърнал в сериен убиец. Още по-зле. Серийните убийци поне имаха цел, опитваха се да покажат нещо чрез "работата" си. Докато аз го правех за удоволствие, без цел, без мотив.
-Стана наистина късно, скоро кафенето ще затвори, май ще трябва да продължим разговора си утре.
-Познавам собственика, няма да ни изгони, а и има още малко от моята история, нека останем. Убивах, а сякаш света не се интересуваше от това. Полицията дори не бе близко да ме открие. Следях ги от близо. Имах познати в полицията, които ми даваха информация. Поради липсата на връзка между убитите и поради различните начини на убийство, никога не си и помислиха, че убийствата са извършени от един човек. Можех да убивам, безнаказано. Тогава срещнах Бил Хирид. Той наистина беше умен детектив. Беше чаровен и висок мъж. Кестенява коса и белег под окото, от който всички жени полудяваха. Беше герой от войната, всички го харесваха. Но явно беше и добър детектив. Веднага свърза всички убийства и нареди във вестника да се обяви, че тези убийства са извършени от един, сериен убиец. Най-накрая бях наречен по този начин. Изпитвах някаква наслада. Живота ми вече имаше смисъл. Но разбира се трябваше да премахна Бил от пътя си. Открих къде живее. Посетих семейството му. Имаше жена и две деца. Съпругата му се казваше Одри, беше красива, дори след като издъхна в ръцете ми. Мислех си да не наранявам децата му, но бях принуден:
-Знаеш, че го искаш. Направи го, ще се почувстваш по-добре!
Събрах труповете в хола, а върху тялото на жена му оставих и бележка "Нека играта започне, поздрави от Уорън Флейм"
-Защо написахте името си?
-За да може да ме открие по-лесно, защото исках да го срещна, цялата тази игра на котка и мишка беше забавна, но единственото, което исках тогава бе да разкъсам кожата му с ръцете си...


Последната промяна е направена от Vanko на Пон 11 Юли 2016, 13:59; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Vanko

Брой мнения : 632
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Vanko on Пон 11 Юли 2016, 13:58

Малко е тежка и психопатска, но какво да се прави Very Happy Very Happy
avatar
Vanko

Брой мнения : 632
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Saalik on Чет 14 Юли 2016, 23:50

Подобно излияние ме кара да се замисля колко естествено е убийството за убийците всъщност. Претръпнали са и гледат на това, като да си изядат сутрешната закуска. И ми е адски чудно как, дори уж да трябва да им се връща, на подобна окастрена психика, на която това й изглежда нищо, какво би било равностойно? Близките на жертвата остават с травми доживот, а имам чувството, че такива хора, дори да попаднат в същата ситуация, пак няма да им пука толкова.
avatar
Saalik

Брой мнения : 191
Age : 22
Localisation : In the land of the crimson moon.
Registration date : 10.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 14 Юли 2016, 23:53

Няма нищо по-жестоко и обезсърчаващо от безсърдечния смях в ушите, идващ от незнайната бездна на непознатия, към когото изпитваш Стокхолмски синдром.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Vanko on Сря 20 Юли 2016, 16:49

-Значи просто така си избил цялото му семейство?
-Не, разбира се. Всичко започна преди седмица. Събудих се още преди слънцето да е изгряло. Бях събуден от жуженето на дразнещото гласче в ухото ми. Мислех си, че ще мога отново да заспя, но нещо не ми позволяваше. "Ставай, ставай" се повтаряше в главата ми. Разхождах се като зомби из празната къща. Пиех си кафето, обмисляйки плановете си за деня. Пуснах телевизора, там го видях за първи път. Чаровната усмивка, красивите му очи, повдигаше ми се от него. Беше някакво интервю, от предишния ден, където детектив Бил Хирид говори за скорошните убийства. "Смятам, че всички тези убийсва са извършени от един човек. Според мен си имаме работа със сериен убиец, който не е оставил и улика след себе си. Определено е опасен." Да не би да говореше за мен? Разбира се. Най-накрая нещо, което да ми върне усмивката на лицето. Нещо, което да пробуди някаква емоция в мен. Знаех, че с моите методи, никога няма да ме открие. Затова реших да му оставя улика. Оставих инициалите си на една проститутка, която срещнах същата вечер. Издълбах ги върху челото й, с отверка. Резултати имаше. Броя на полицайте, които обикаляха уличките след залез слънце, се увеличи. По всички новини се говореше за това. Най-накрая всички ме забелязваха, чувствах се значим. Върпеки че те всъщност не знаеха кой съм. Затова реших да избия семейството му. Разбирате ли? Той никога нямаше да ме хване. Имаше прекалено много да губи, не искаше да рискува. Знаех, че ако премахна пречките помежду ни, Бил Хирид ще бъде готов да ме намери, дори убие. Това исках. Просто забавление. И когато вече нямаше какво да губи, тогава започна истинското забавление.
-Разкажи ми малко повече за убийството на семейството му?
-Моя приятел в полицията ми помогна да намеря адреса му. Убих някакъв бездомник и анонимно се обадих да им съобщя. Знаех, че веднага ще отиде на местопрестъплението. Знаех, че имам достатъчно време да си свърша работата. Чаках пред дома му. След като го напусна, просто почуках на вратата. Съпругата му изглеждаше толкова добре. Цялата сияеше. Напомняше ми на Емили. "Мога ли да ви помогна?" - попита тя. Тогава усетих ножа в ръката си. Наръгах я. Цялото сияние напусна лицето й. Децата й дотичаха след като чуха писъка й. Виждах, че едно намушкване няма да е достатъчно. Затова го направих отново, отново и отново. Всичко стана в кръв, а децата й просто наблюдваха. Личицата им бяха изпълнени с ужас. Сълзи се стичаха по лицата им. Сигурен съм, че са искали да избягат, но просто са замръзнали на място от страх. Първоначално мислех да ги оставя. Не исках да ги нараня. Те бяха само деца. Но все пак, какъв би бил живота на едно дете след такава случка? Осъзнах, че никога няма да го забравят. Най-много да тръгнат по моя път, пълни с омраза и гняв. Реших, че е по-добре да спестя мъките им. Тогава оставих името си на видно място, на трупа на съпругата му. Знаех, че когато няма какво да губи, ще е готов на всичко.
-Чакай. Ти каза "никога нямаше да ме хване", това означава ли, че след тези убийства те е хванал?
-Много добре Мери, определено слушаш внимателно. Да, намери ме. Чух сирените на полицейската кола, докато си гледах телевизия.
-По дяволите той е! Най-накрая. Убий го !. Но явно и той имаше тази идея. Отворих вратата и видях неговото лице, беше различно. Нямаше я онази тръпка, онази красота. Чаровната му усмивка беше заместена от гняв. Белега под окото му придаваше още повече ужас към неговото лице. Докато аз усещах усмивката, която се появи на лицето ми. Бях щастлив. А тогава, той развали всичко. Развали този невероятен момент. Извади нож и се опита да ме наръга. Какво по дяволите си мислеше? Бях разочерован. Очаквах истински хищник да се появи на вратата ми, готов да издере очите ми от злоба. А той ми извади нож? Голямото ми забавление бе развалено. Очакванията ми бяха потъпкани. Нямаше нищо забавно в наръгването с нож. А след това? Започна да циври, като момиченце. По дяволите. Бях бесен.
-ХАЙДЕ УДАРИ МЕ, НАПАДНИ МЕ, УБИЙ МЕ! - виках аз, а той просто гледаше в земята. Дори не исках да се занимавам с такава отрепка. Трябваше да го накажа. Трябваше да му покажа как се прави. Дори да беше просто черупка след като загуби семейството си, той беше издръжлив. Успя да оцелее цели два дни на моите мъчения. По дяволите. Всичко завърши толкова мизерно. Нямаше тръпка, нямаше забавление. Мамка му!
avatar
Vanko

Брой мнения : 632
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 21 Юли 2016, 00:04

еха, бая се вкарвам и аз в профила на убиеца.
напълно го разбирам.
ако нямаш сърце, всъщност е толкова разбираемо човешко усещане.

единственото, което не ми е много ясно, как така успява да залови и убие полицая? как той е дошъл сам от управлението? според мен трябва да добавиш малко повече за това как го е намерил. но ако беше съобщил на останалите, нямаше шанс нашият човек два дни да го измъчва и убива, защото другите щяха да знаят къде е. а все пак разследването е общо мероприятие. може би да добавиш малко повече за това как нахълтва и как го е намерил, защото би било интересно да се види по какви улики го е хванал.

интересно, очаквах сблъсъкът с полицаят да е крайната случка, но явно това е само подготвящият ужас.
очаквам да видя какво следва. ^_^

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Vanko on Чет 21 Юли 2016, 08:20

Едно име е достатъчно да го намери. Постави се на негово място. Мислиш ли, че след като е избил семейството му ще иска да го залови? Да го вкара в затвора? Не. Ще търси отмъщение. Затова и отива сам, защото иска да го убие, но се проваля Very Happy Very Happy Мислех, че е ясно Very Happy
avatar
Vanko

Брой мнения : 632
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Vanko on Чет 21 Юли 2016, 14:14

-Значи Бил Хирид просто така е дошъл в дома ти?
-Интересното е, че докато го измъчвах ми разказа всичко. Деня след погребението на семейството му е потърсил името ми. Оказва се, че има цели трима Уорън Флейм в този град. Единия - дете, което все още не може да ходи, така че веднага отпаднал от списъка. После е посетил и моя дом, само за да провери, разбира се. Всичко е правил сам. Не е споделил на никой за бележката, за името ми или за неговите планове.
-Защо?
-Защо ли? Постави се на негово място, какво би направила ти? Щеше ли да се примириш или щеше да търсиш отмъщение.
-Може би си прав, но все пак как те е разпознал?
-Каза ми, че го е видял в очите ми. Имал съм изражение на психопат. Мъченията ще ви ги спестя. По-добре ще е така, ако искате спокойно да можете да заспивате.
-Ами след това?
-Следва кулминацията на моя разказ. Бях готов да се откажа. Моя върховен момент на наслада и забавление се бе превърнал в грозно мъчение, което намразих. Исках да се предам, не исках повече да убивам. Изгубих всякакво желание за живот. Първо обаче трябваше да се справя с гласа в главата си.
-И успя ли?
-Да. Вече от седмица не се е появявал. Вече съм добре и съм готов да се предам. Затова ти разказвам какво всъщност се е случило, за да можеш да напишеш книга или две, докато аз лежа в затвора до края на живота си. Минути след като свършиме тук, ще се обадя в полицията за убийството на Бил и ще ги оставя да ме заловят. Голямата игра свършва тук.
-Но все пак, как успя да се пребориш с дразнещия глас, който винаги те подтикваше към ужасни неща.
-Сутринта след случилото се с моя приятел Бил отново бях събуден от ужасен кошмар. Отново видях баща си. Усещах остра болка в стомаха. Но там виждах само един страшен белег.
-Белег ли? Досега не си споменавал за него.
-Въпреки че вече беше почти избледнял, сякаш се беше появил в точно онази нощ. Не си спомнях какъв е този белег и откъде съм го получил. Но тогава като по чудо си спомних всяка секунда от съня, който ме бе събудил. Не беше някаква измислица на болния ми мозък. Това беше истината, която търсех от дълго време. Истината за моята същност и за случилото се с баща ми.
-За какво говориш?

***

-Оказа се, че не съм убивал баща си. Той се е опитал да убие мен. Разбира се, след като е погубил майка ми, се е опитал да наръга и мен. И е успял - каза Уорън съвсем спокойно като посочи белега на корема си. Бил съм толкова шокиран, никога не съм успял да се съвзема от случилото се. Прекарал съм години в различни клиники, които да ме върнат към нормалния живот. Но вместо това ме превърнаха в сериен убиец. И нека да ти кажа моята тайна - няма никакъв дразнещ глас в ухото. Аз исках да го направя. Аз исках да ги убия. Никой не ме е накарал да го направя. Защото това съм аз. Един болен психопат, желаещ кръв и смърт. И ти си следващата - поясни мъжа с демонично изражение.
-Какво по дяво.... - Уорън скочи през масата и събори Мери на земята. Очите му бяха кървясали. Приличаше на някакъв демон, докато по нейното лице си личеше ужаса и страха. Уорън извади нож от обувката си и започна да си играе с тялото на Мери. Всяко допълнително пробождане бе придружавано от писъците на жената, които попиваха в стените на вече празното кафене. Хората преминаваха покрай малката постройка и дори не подозираха какъв ужас е вътре. Никой не чуваше виковете, никой не идваше на помощ. Уорън облиза кръвта, която бе попаднала близо до устата му, изправи се и напусна заведението, търсейки следващата си жертва.


Ето нещо и от мен. Надявам се да ви е харесала тази част от историята. Точно така - част. Защото това не е края. Скоро ще се прехвърлим от другата страна, за да проследим продължението на тази история Smile Smile
avatar
Vanko

Брой мнения : 632
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 21 Юли 2016, 14:49

Vanko написа:Едно име е достатъчно да го намери. Постави се на негово място. Мислиш ли, че след като е избил семейството му ще иска да го залови? Да го вкара в затвора? Не. Ще търси отмъщение. Затова и отива сам, защото иска да го убие, но се проваля Very Happy Very Happy Мислех, че е ясно Very Happy

да, и аз това си представих общо-взето. Very Happy значи всичко е наред.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 21 Юли 2016, 14:53

окей, в следващата глава и без това всичко се изясни.

всъщност малко ме шокира.
да речем, постреснах се, че се нахвърли на жената, защото съм наивна и повярвах на думите му Very Happy, но пък
това, което истински ме шокира бе, че няма никакъв глас. О.О ???????????
окей, значи психопатът няма такова гласче, а аз имам.
GUT FUR MICH Very Happy

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Dinitrophenol on Пет 26 Авг 2016, 19:42

Много добро! Страшно много ми хареса. Надявам се да скоро да публикуваш следващата част.
avatar
Dinitrophenol

Брой мнения : 41
Age : 19
Localisation : Русе
Registration date : 22.08.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Vanko on Пон 29 Авг 2016, 22:37

Едва ли не съм измислил цяла нова история свързана с тази, нещо като продължение, но има една голяма пречка. Имената. Не съм измислил име на самата история, нито пък на героите. Very Happy Very Happy
avatar
Vanko

Брой мнения : 632
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Psycho

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите