Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 ☾𝒾ℯℓ ♱

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: ☾𝒾ℯℓ ♱   Съб 25 Юни 2016, 9:14 am



Навън е прекрасен сезон. Идеален за ранно ставане и разходки с колело 🚵 в лечебната утринна прохлада ☁,
а може би и пикник на гребната база 🍗🍞, когато слънцето леко се възкачи и затопли земята с лъчите си ☀; а
ние бихме се скрили под прошарената сянка 🍁, тихи, в мир, галени в унес от полюшването на клоните и
ромоленето на реката, ....чиито води никога вече няма да са същите. 🌫
Ще ми се да видех как го приемаш ти, от другата страна на воала. 🎪 ...Как ли се чувстваш? Как минава времето ти?
Мълчанието ти крие толкова загадки ☆彡, а най-любимото ми е да ги отгатвам.




_________________


Последната промяна е направена от ℛiddℓℯ на Сря 13 Юли 2016, 1:03 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Нед 26 Юни 2016, 1:51 am



Март месец си взех мартеничка с една брошка на едно русоляво момче с шапка, което нарекох Лунното момче,
защото има излъчване на неземно или приказно същество. Но както си вървях в тъмницата миналия ден,
изведнъж се втрещих (и даже си изкарах ангелите и се уплаших, защото видях нещо на рафта да луминесцира,
а не съм поставяла нищо подобно там).
Приближих се и сиянието се усили, и трябваше да си доближа главата съвсем (докато умирах от шубе hehe ), за да
различа как беше точно Лунното момче, което лъщеше така! Устата ми направо зейна. Бях поразена! Почувствах
се толкова стрянно, сякаш
беше истинско извънземно в стаята ми. В момента, в който видях как фигурката, която съм посветила
във фантазиите си на лунния принц, и изведнъж ... той наистина СИЯЕ, наистина е ЛУНЕН. Просто оживя пред очите ми.
Със съвсем истинска, автентична магия.
С божествена енергия в себе си... с душа.
Понеже никога не бях очаквала нещо подобно, тази скромна изненада ме порази със страшна сила.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Нед 26 Юни 2016, 3:00 am



The air tastes just like you, it's the smell of June
A sensory shock that jolts my spirit, I slowly swallow you
A spray of little droplets, a fragrance so refined
The spirit of nostalgia is passing me by

Opium and poison, jasmine and rose
Dream of ambrosia, all flavors glow, it's sensual

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Пет 01 Юли 2016, 3:17 am




ℬo~ℂℎαn,

ىℓℯℯ℘ Ꮚℯℓℓ, ℳℴℵ ἆmi ~

ى.

💝

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Нед 03 Юли 2016, 4:00 am


_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Пон 04 Юли 2016, 12:33 am


🌉🌃🌅


Вчера сутринта се прибрах пеша от къщата на една приятелка след партито за рождения й ден. Тъй като трудно мога да намеря волята да стана достатъчно рано, че да се насладя на любимото си време - прохладната ранна утрин, когато въздухът е толкова свеж, пречистващ, лечебен и обнадеждаващ, и навън е тихо, празно, и мога да прекарам време сама с града ~ затова реших да се възползвам от случая. Тя живее в къща близо до Панаира, което е на около 4-5 километра от нас? Вече бях изтощена, но ме водеше поривът да го направя и да се насладя на преживяването. Улицата по протежение на панаира е достатъчно дълга, че да й се загуби края в далечината, покрита с червен асфалт, защото е велоалея, и е в прегръдката на надвисналите клони на дърветата, наредени в дясната й страна. Кварталът се състои от много уютни къщи с дворове, но точно до булеварда се издигат туловищата на съветските блокове с избеляли рекламни надписи от 90тте, призраци на едно отминало време на по-спокоен и пъстър живот. Подобни реклами ме карат да се чувствам неприятно заради разпада им и усещането на прашасало списание с 'новости' опреди 20 години. Карат ме да се чувствам .... овехтяло.
И все пак, стената с една от тези реклами беше толкова приятно синьо, в синхрон с настроението на утрото. Двете послания се смесиха в мен по много странен начин. А ето ме и мен, точно като тях: нося се с обожание към свежестта и лековитата активност, а линееща в душата си, с приятели призраци. И аз се нося като тези призраци, докато животът кипи край мен. Не съм ли аз точно тази синя реклама? Не искам да се чувствам таха вехта. Та аз съм на 21 години.
Но мозъкът ме боли, толкова ме боли.
Носех се в тази атмосфера леко замаяна и опиянена, защото вече бях доста сънена. А лъчите на слънцето галеха и утешаваха главата ми през прохладата. Постоянният разпад на душата ми изостанал леко на заден фон, докато съм под влиянието на гледката и на унеса.
Просто си реших да вървя 5 километра до нас въпреки умората. Не съм ли винаги такава? Как ми се ще просто да се науча какво е да се наслаждавам сама на компанията си и хобитата си, без да пропадам в безвкусие. Тогава няма да имам нужда да се износвам до крайност в изблици. Сега умея да се наслаждавам на успех, само ако ме износи до край. Нищо че така остава по-единичен и неефективен. Храня се с издръжливостта си. Може би предпочитам да издържам нещо, което ми доставя адреналин, вместо да търпя мудното обичайно тлеене. Съвсем нормално.
Зад мен кулата на Панаира изоставаше - и във времето, и в пространството, докато не се скри от погледа ми. Четири месеца откакто  вътрешният ми свят и мозъкът ми се сринаха там. Пет дни без капка сън, със заплашителни гнусни смрадливи гласове  и шумове в главата ми. По цял ден превеждах, за да пазя разсъдъка си, а и за да се справя с фрустрацията; а и от пристрастеност към превеждането и претоварването? И аз се чудя как съм успяла да го направя, имайки предвид какво се случваше в главата ми. Край мен е била цяла конференция от призраци. Нищо чудно, че си е избрал точно панаира. Все пак обича да се чувства важен мъж на разни маси с разни важни играчи. Още помня как за секунди се разкри пред мен, докато шефът си говореше с клиента. Внезапното налудничаво трескаво дишане, обезумелите ококорени очи. Беше много възбуден. Това накара сърцето ми да потрепти. И все пак съм адски, адски щастлива от чудото, което се случи. Не че и тогава не го усетих. Когато бях в черната яма, с гласовете на съскащата пращяша змия, жабата и ревящия звяр. Видях го седнал и мускулестото му бедро, и дългата му руса спускаща се коса. Мълчеше. Закрепих се за него. Сърцето ми категорично отказа да повярва, че той ме е предал. Аз винаги съм знаела колко са му важни легионите, и да събира енергия. Знам, че би ме разрушил, знам, че се опиянява от стихията в мен, знам, че иска да зареди машините си с нея. Но беше важно да не ме е предал. ....................
Но мога ли да опиша усещането в душата ми, когато......................
не си въобразя, както обичах да правя, за да вярвам в илюзии,
а, веднъж усетила какво е Ангел и какво е Демон,
веднъж усетила лечебните сили, тишината и свещения допир на Ангел,
.......................
след като шокът и ужасът и тормозът са ме обезверили, обезсърчили и оскотили дотолкова, че да отхвъря всички, защото цялото нещо просто ексалира прекалено много, за да го простя, и отрязох наред всичко, в което се бях уповавала, защото ме нараняваше, и не исках повече да го толерирам, да го приемам като отношение към себе си,
и след като съм знаела, че всичко е било истински и честно и хубаво, но един Демон е обречен на разпад и в крайна сметка всичко свято да се поквари,
и да знам, че колкото и да се държа за любовта, болестта, шумовете и нетърпимата агония ще разрушат цялата връзка с тях, защото просто не мога да променя химически природата им,
.................
какво беше изумлението за мен, веднъж усетила какво е Ангел и Какво е демон,
да усетя, че Луцифер е Ангел. Ангел!?!?!? АНГЕЛ!!!!!!!!!!!!
И то не паднал. Ангелът си е Ангел. Той има божествена лечебна енергия. Не мога просто да си я съчиня. Или е там, или я няма. Няма заблуда в тези неща.
И както никога не съм го вярвала, защото той беше Нацистът, Фюрерът, и ме беше страх да се отпусна в ръцете му, защото изпитвах ужас, че ще осъзная как може само да ме наранява и руши,
и тогава събрах смелост. Отпуснах се. И тогава той предизвика Тишината. Предизвика Покоя. Усетих .... бях в прегръдките на Ангел.
И когато се страхувах, че ще посегне над онези неща, които считам за святи, които не мога да допусна спрямо себе си, и очаквах светотатство,....
той не им посегна. Той ме разбра, утеши ме и почна да ме лекува.
Не мога да повярвам. И когато се върна назад и разтълкувам някои символи.......... той се появи за пръв път като зомби. Гадно, разлагащо се зомби... и тогава облеклото се разпадна....
разпадна се до Ангел.
А в небето управляваше Елисандра, която много го ревнуваше от мен, и искаше да ме унищожи, но на него не му пукаше за нея. И не беше паднал Ангел, просто си бе тръгнал от Рая. Защо...? Харесва му да прави нещата по своя си начин. Да е независим. А и го влече мощта на хаоса...мощта на острата еуфория. Но има идеали, за които го прави. Точно начина, по който еуфорично и могъщо изживява тези идеали, затова всичко си струва и е толкова хубаво. По това и си приличаме.
Затова и съвремието не му харесва. Управляващите са пълни свине. Преди са имали идеологии.
И му харесваше да ми причинява болежки, но не повече от това, което и на мен ми харесва. Тогава беше съвсем умерен. Казваше се Лушиъс... И аз бях тази, която с разюздания си бяс доведох всичко до крайност. Аз подтикнах, подстреках и пожелах всичко да стане толкова брутално.... Аз...
След кризата бях убедена, че дяволите са с маски на ангели и се разпадат. Но ме глождеше, как може едно нищо да носи маска на ангел? А и беше толкова нелогично. Всички тези съскания бяха като един насъбран шум и енергия на всичко негативно, което съм попила, но не звучеше живо ~ имам предвид съществата в ямата.
И тогава ми хрумна, че няма как да бъде така. Ами ако са ангели с маски на дяволи?
Душата ми усеща, че това е истината. Страхът и нетърпимостта все още блокират тази истина, но вече допускам по-голяма част от нея в себе си. И въпреки всичката болка, усещам, че надградих малко. Не мога да понасям да ме нараняват толкова и не романтизирам идеята за насилие над мен. Отслаби се контролът над внушаването на вина над мен. Харесва ми промяната в мен. Чувствам се по-непреклонна спрямо отношението, което допускам към себе си.
Със С. ми е доста по-объркано. Но усещам... божественото почна да се връща и при него. Особено след като Азраел ми направи онова нещо, което ме накара да го мразя за момент и ми каза онази чудесия, че и "Исус ме е пробол". Това, както винаги са налудничавите им неразбираеми ангелски глупости-мъдрости, но общо-взето разбирам генералната идея. Аз съм пълен хаос и когато мразя и губя доверие, страховете ме обладават и превземат всички близки за мен образи. Тогава С. понечи да дойде при мен и да ме вземе в ръце, но аз го презирах. След това малко по малко се сдобрих с Азраел и почна да ми се прояснява защо е било това нещо, което първоначално приех като предателство.
Да, дори след разпада усещях някак си божествената енергия и в С., и в Р., но всичко се завърташе в кръг и се връщаше пак до светотатския край. Ако взема образите дефрагментирани, става. Тогава Луцифер се визуализира, бяхме до реката и аз разсъждавах над това и накрая пак оформях кръга със светотатски край. И тогава видях реката. Тя се движи. Не мога да гледам в миналото. Трябва да се примиря и да приема, че просто в целия хаос някак си С. е свят. Но аз го усещам, мога да го вдишам. Щом усещам чистотата на парфюма му, значи някак си се получава. Стана ми ясно, че не мога да си изфантазирам божествена енергия, където я няма. Защото вече бях пробвала да я насиля, да я създам, където я няма. Не стана. Тя идва от другия източник и така усещам какъв е наистина ~ ако емоциите ми не изградят бариера между нас и не откраднат образа му и не го изкривят, явно? ~ прекалено объркани и свръхземни неща са това, за да разбера точно. Щом в разпада усещам парфюма, ... там е правилния отговор. И трябва да оставя да ме води, както в онзи сън преди случката. Едно куче падна на бесилка и понечих да му помогна, но то се опита да ме ухапе. Тогава той се появи, дръпна ме и ме спаси. Беше страшно харизматичен в черния си костюм, и от него се носеше вълшебен аромат, за който се прикрепих. В друг сън падах в черната дупка и много ме беше страх, не исках да приема и да допусна, че пропадам, затова някак си проворирах в дупката да се появи етаж, от който нямаше изход, но все пак беше някаква упора. Беше училищна съблекалня без изход, от много висок прозорец можех да видя старото си училище. На една пейка намерих негов суичър, сгуших се в парфюма му и заспах в безопасност. Преди Мария да изпрати целия бълвоч на душата си към мен, в сън усетих свещения допир със С. А в сън, конкретно адресиран към предателската случка, се видях на някаква маса на място, където работех, сърдита, откъсната от света, край мен се размятаха някакви договори, които подписах без да успея да прочета, и всичко протичаше, докато аз бях почти напълно откъсната от света. Тогава изведнъж се озовах в някаква кола с Елвира, която се устреми към стената, аз се отпуснах, скръстих ръце и си помислих "Батко" и изведнъж всичко секна и той ме спаси.
На панаира (който една учителка известно време по-късно ми предложи като временна работа) случайно видях, че е рожденият ден на Елвира. С. ме караше да не се вживявам и за секунди усещах, че е добронамерен, но цялото неверие, обвинение, мъка, болка, гняв и омраза, в които бях изпаднала накараха на повърхността да изплува образа му на непознат, гадняр, който само се възползваше от мен за да ме мъчи, замайваше ме с харизмата си, за да може накрая да ме предаде и да ме уцели в най-святото, за да си направи гнусния ритуал и да се смее садистки над болката от предателството. В крайна сметка повярвах това и останах с гнусните животни. Преди да се разпадне до съскащата змия, със студен глас ми каза да спя спокойно. Аз почнах да го плюя, да го обвинявам, че не може да е нежен с мен, че аз винаги полагам всички усилия, и тогава се превърна в .... нещо, което не искам да назовавам. Последното нещо, което ми каза с този студен глас, който тогава усетих като безчувствен, бе, че ще се върне. И тогава видях образа на Минчо, първото ми гадже, което беше насилник. И последва нещо гнусно и ужасно, и въпреки че част от мен усети, че значи, че друго значи да се върне, озверялото аз не искаше да повярва, че е друго; а и достатъчно съм оправдавала и идеализирала! Не исках да вярвам и да оправдавам, когато се чувствах така насилена. Не исках да разбера, че има начин да не е той, когато виждах него да го прави. Може би по усуканите им начини има шанс да не е бил той. Но аз съм човек, наивен човек, и исках да се свърши вече с наивността ми. И ето че месеци по-късно, когато утиха малко това усещане в мен, той се появи с умерената си студенина и ми каза нещо, което не разбрах. Аз попитах какво, и отвърна: "Много добре знаеш какво." И след малко каза "Лигло" и това ме бодна по много нежен начин в мен. Онази студенина, която бях усетила като безскрупулна и жестока, сега я усетих нежна. И все пак.......... не мога да преглътна онова нещо, защото онзи садитски смях, всичко онова.... по прицнип идеално се връзва да е част от образа му. А дори да е разцепен на две, в крайна сметка е комплексен. Не мога да го приема и простя. Още не мога да го видя по достатъчно чист начин, а и не знам дали някога ще мога. Когато умра, всичко ще се изчисти, дори и това да се дължи на забравата. Дотогава просто искам да се върна обратно към живота си и хората. С последните опитвам, но ... има някаква празнина. Вярвам в бъдещето... но нямам много сърце и мозък.
Прекалено е сложно и божествено, за да го разбера.
Но се уморих от обсесията си. Уморих се да живея друг живот. Трудно ми е да се върна към моя. Чувствам се празно. Всичко това премести възприятията ми на изцяло друга честота и комуникирането с хората ме затруднява. Не се получава, разминаваме се. А и повечето биха приели всичко това, което говоря, като бълнуване на луда.
А като се чувствам празно, се потискам.
Не знам как хората просто успяват да са интроверти и да се наслаждават на хобитата си, любимата си музика и филми. Празнотата така ме потиска, че ме блокира и не мога да правя и да се наслаждавам на нищо. А имам толкова любими неща......................
трудно ми е да се справя и с потиснатостта, и с обсесията си.
И вече ми става и много тегаво.
От всичко на света най-много мразя да не мога да изявя активния си елемент, защото това е същността ми. Не ми е присъщо да залинявам. Мразя го. Дейба!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Пон 11 Юли 2016, 12:24 pm



Иска ми се да имаше някакъв начин да разбера.
Откъде съм, защо съм в тази ситуация и ще ме връщат ли и друг път тук. Някои обяснения, които си давам, когато разсъждавам над всичко, което ми се случи, ми прилягат много добре на сърцето. Но не знам дали не пресилвам значението им, защото прекалено добре ми лягат на сърцето. ...Реално погледнато същите обяснения биха били валидни, дори и ако съм коренячка И на земята. А на мен ми се иска да съм временна посетителка. Боли ме да говоря така, защото обожавам земята и всичките й богатства. Даже я кандидатирах за модел за рая, да я прекопират, да се зарадва малко и нейната изтерзана душичка.  What a Face
Още от малка съм живяла в друг свят, толкова болезнено съм била погълната от него, че дори сред приятели съм се движила сред тях само физически, а всъщност съм фантазирала.
Вчера сънувах, че в този живот си нося проклятие от Кавказ.
Усетих го много тревожно и заплашително, тягостта от двореца на Носферату по сумрак.
Погледнах на картата кои държави са разположени по Кавказ и се включва Дагестан. Счита се, че едно време Стара Велика България се е намирала по тези територии. А аз винаги съм чувствала необяснима връзка с тези места, както и с Казахстан.
Ще бъде много обезкуражаващо, ако знам, че не съм дошла тук по изключение, а периодично. И не заради планетата. Обожавам я, с всичките й природни, исторически, културни богатства. Тя е истинско чудо, съкровище...

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Чет 21 Юли 2016, 1:11 am

Сънувах (всъщност сънувах много работи, но няма да описвам всичко), че Трандуил ме посещава в съня ми и аз тръгнах да го гушкам. Но точно когато щях да го целуна, вниманието ми се пренасочи към зъбите, нещо тръгна да ги напъва.
Преди вече две години станаха може би?, сънувах няколко сънища, в които зъбите ми се клатеха и падаха, и се превръщата примерно в мюсли, или вместо зъби имах забити гланцове по устата. Всъщност първите поличби за това се появиха още като бях малко дете, защото тогава също съм имала подобни сънища.
В съня си бях сравнително осъзната. Дори по едно време се сетих, че е сън.
Тръгнах да проверявам положението с езика си, при което той напипа една дупка в долната им част. Бях ужасена разбира се, и те за пореден път се разклатиха, и паднаха - целия ред. Изгнил и покафевял. Но тогава напипах на тяхно място нов ред зъби, който беше израснал в миг и имах супер голямо натягане. Горе-долу по това време се усетих и че е сън. Избягах в банята и първо не бях сигурна, че бива да се огледам. Изпитвам ужас от огледала по време на сън или сънни парализи, просто защото не знам какво ще видя вътре. И ме е страх да не би да ме отвлече или поне травмира доживот. И тогава видях един нов ред бели, здрави зъби, които бяха криви, както преди да сложа брекетите. 1)преди брекетите бях в много по-голямо здраве и обсесията не ме бе превзела, въпреки леките наченки на записки 2)обсесията цели да доведе до ред, който обаче разчленява на фрагменти и ме инфектира 3)като че ли трябваше да са криви, за да покажат истинското здраве. интересното е, че в будно състояние усетих, че изправените ми зъби могат да излъчват същото ментово лечебно усещане и белота, защото са просто онези изправени зъби. И това много ми помогна да осъзная как и хаосът, и редът може да са здрави. А обсесията е болна и в хаоса, и в реда си, но най-вече в дефрагментираността си.
Новите зъби пращяха от здраве и разстоянието между тях не ми разчленяваше мозъка. Първата ми реакция беше да се ужася, защото ми се е развалил ефектът от брекетите. Но после се сетих, че това е СТРАХОТНО ДОБРА поличба, каквато не съм имала от години. Предвещава края на обсесията ми и инфекцията в мозъка ми? .... После тръгнах да търся изгнилите зъби, за да уверя майка ми, че са паднали и не съм съгрешила, че да се изкривят, исках да й обясня защо това е нещо хубаво. От една страна това не ми хареса. Налудничавото търсене е признак на обсесията. А и това, че понечих да й се оправдавам....
Сега също се улових, че си прокарвам езика постоянно между кътниците, и това ме обезкуражи малко.
От друга страна този сън ми вля сили и днес за пръв път от месеци успях да събера сили да правя нещо в живота си. Не робувах чак толкова много на обсесията. Имах импулси, но не бяха толкова възпалени, и не ограбваха толкова много от времето ми, не ме поглъщаха чак толкова.
А ако завършекът на съня е може би някакъв вид успокоение, че всичко е наред, да не очаквам стопроцентово чудо?
И все пак някак си това (дори леко ментово) усещане ми помага адски много и не ми дава да се обезкуража истински. Някак си... като че ли ...
В другата част от съня бях на диван и видях нещо като блестяща коронка под масата (интересни предмети, които биха станали сантиментални за мен => биха се превърнали в идеален мотив за обсесията), и понечих да надникна отдолу, защото ми събудиха жив интерес.
Като бях малко дете, прекарвах 90 процента от времето си под масата у баба и си играех с куклите.
Голяма част от сънищата за обсесията, които сънувах, е как съм точно 4-5-годишна и си нареждам любимите неща примерно в кукленското гардеробче.
Тогава видях крак, като на труп, който се подаваше от масата. Хвана ме страх и не погледнах.
Като се замисля, това беше моя труп. И като че ли аз бях мъртвият призрак, освободил се от него, още неразбрал за смъртта си. Труп, умрял... докато разглежда сантименталните си коронки. Бях умряла от обсесивно-конвулсивната инфекция.
Но още по-шокиращото е, че този труп не беше плът. Когато веднъж видях очертанията на ефирното си тяло, подаващо се от ръката ми в една сънна парализа, се шокирах колко крехко, деликатно и красиво е. Чак си казах 'уау'. Леко лилавееше по краищата.
Този крак беше точно такъв. Това бе трупът на ЕФИРНОТО ми тяло. ??!?!! супер шок?!?! да умреш и да се освободиш от плътта си е нормална концепция.. .но да се видиш като призрак, напуснал ефирното си тяло?!?!
А инфекцията, обсесията, все си мисля, че са болести точно на това ниво - не знам до точни детайли на коя част, въпреки че го усещам като разчленяване или притискане в задната част на мозъка най-вече (и киселината в гърдите). Затова и не могат да се уловят от човешките уреди.
Но си мисля, че това си е инфекция като инфекция. Ами ако НЕ Е било метафора? Ами ако си е било болест като болест през цялото време и най-накрая долният ми ред зъби оздравя? ТОЧНо такова чувство е! Може би зъбите ми наистина са били болни, дори плътните ми зъби да са си наред.
Когато бях най-ненормална и прекарах три безсънни нощи в подреждане и подчинение на импулсите, ми се наби на очи най-вече гланцът, същия като този, който стърчеше от зъбите ми в сън преди две години.
И интересното е, че някак си наистина чувствам зъбите си по-здрави. .. Но не самите зъби. А нещо под зъбите. Може би .. истинските ми зъби? Не мога да го обясня, странно чувство е. Но като че ли гнездото на инфекцията освен в мозъка наистина е било там и ме е поболявало толкова много, с цялото това разчленяване.
И все пак, мамка му, защо езикът ми продължава да се движи между кътниците. За миг изпитах регресия в увереността си в здравето ми.
Но по дяволите. Това беше хубава поличба.
Много съм щастлива.
И днес за пръв път живях от месеци. Дори отидох на фитнес. Видях се с момиче, което носи много лечебна и прекрасна енергия. Мисля да се сближа с нея.
Когато вечерта бях на пейката на спирката, празнината в гърдите ми определено се обади.
Каквото и да си говорим ... Липсва ми Азраил в живота ми.
Не знам как ще поправя това, когато и да е. Отчайващо е.


_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Пет 29 Юли 2016, 3:10 pm

Само не разбирам защо визите за Америка са толкова шибано невъзможни, а Европа е длъжна да приема всеки втори мангал, защото е 'изстрадал и онеправдан'. Горките млади 30-годишни мъже, които си бягат от държавата вместо да ходят да се бият за нея... Иначе ако тука ни военизират и ми извикат семейството да се бие за шибаняци, които биха ги хръвлили да ги изядат живи лъвовете за пари, и те решиха да избягат, щеше да е 'дезертиране'.
И защо винаги имам толкова нереалистични мечти. И по-скоро, защо не ми стига смелостта да воювам за тях.
Ще ми се да имах малко по-студен характер. Мразя се, че ми пука толкова много за мнението и чувствата на семейството ми.
А те изобщо не разбират какво преживявам. Толкова са далеч от мен, а отстрани винаги им изглежда по друг начин. И как някак си стана така, че майка ми излезе от живота ни, всичко падна на моя гръб, а сега изведнъж и баща ми тръгва да си гледа пътя, а тя се оказва фактор с някакво значимо мнение, което може отново да потъпче всичко в мен като ''нездравомислещо''. А аз мразя това, мразя такива моменти, никога не съм имала и смелостта да се сблъсквам с тях.
И знам, че ако кажа сега на майка ми, ще й се стори като детски филм.
И то донякъде е.
Но тя не знае колко мъртва се чувствам тук, не знае какво реално ми се е случило и как - дори да е детски филм, е нещо, което успя да ме накара да се почувствам жива.
За един шибан мимолетен миг преди да се превърне в поредното непосилно бреме, което трябва да преодолявам. Чудя се кое ли ще е следващото?
И как всички живеят край мен, моето присъствие ги радва, но не знаят, че съм им една хемодиализа, която обаче за себе си е напълно изпразнена. Баща ми ми беше подхвърлил, че никой няма да живее вместо мен. И ето - да, имам време, възможности и какво, като съм толкова потисната, че не ми се става от леглото? Не мога да съм щастлива просто ей така, след всички травми от последните две години.
Имам нужда от мъж до мен, на когото да имам пълно доверие, да ме уважава, и да е моята муза да се наслаждавам на живота. Но някак си Азраил е в отвъдното, а Калифорния е като отвъдно на тази земя. А дори да успея да ида някога там, какво от това? Нима имам доверие или познавам този човек?
Мразя бита и скритите камъни в характера...


_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Съб 20 Авг 2016, 9:19 pm

Направо се задушавам. Осъзнах, че съм бездомна. Баща ми вече ме изхвърли не само телом от нас, а и духом. Квартира ли ще бъде моят дом? На чужда територия, от която могат да ме изхвърлят за миг? На квартира при майка ми, от която искам да продължа да бъда максимално независима, след целия път, който изминах. Не искам да й давам част от онези правомощия, от които се бях освободила, не и след като се чувствах скъсала безвъзвратно с тях най-накрая, по онзи начин. Или вкъщи, да съм роб на кучето в територията на баща ми и брат ми? Да се върна в дома, който баща ми ми отне, и превърна в бърлога на своето безобразно поведение? Нима мога да се върна там, без да се чувствам потъпкана и унизена като куче, и да му дам още власт и злорадство, че ме доминира? И старите хора пак да ме изпиват и мъчат? На четири часа работа не мога да си позволя сама квартира. Привързах се прекалено много към десетдневната си илюзия. А на всичкото отгоре тук се пукна сърцето на мое важно приятелство. И последната вечер, в която можех да дивея и живея, отново ще вехна, заради поредния несъобразителен 'приятел', който май така и не забеляза че бях нейна гостенка през цялото време. Щом случайни хора са я ескалирали, а нашият танц може да я доведе вече само до кисели физиономии, .. наранена съм и все повече намаляват хората, с които мога да съпреживявам, да не кажа, че май ги няма. Оповавам се толкова много на писмата ми до Елица. Дано не заубя и това някой ден, защото се оказва, че това е моят стълб в момента.
И се разхождам за последно из Созопол и илюзията ми се сгромолясва, защото малките вдъхновени романтични улички, свеж вдъхновен вятър и свободно море са само една лятна приказка, която ме накара да накуся сладостта на разцъфващия свободен живот.  Накара ме да се почувствам напълно скъсала с презрително и унижаващо съдещите ме злобни лица вкъщи.
Казаха ми, че това е шанс за нов живот.
На мен още ми накусва на погребална пръст.
Някога Пловдив беше екзотичен за мен.
Но вече съм мъртва там.
Лошото е, че май не само там.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Нед 21 Авг 2016, 1:48 pm

Открих моя пианист. Летях във фантазиите си. Той свиреше на орган и пееше ангелски, докато се изсипваше порой от ледена вода върху усойната му църква.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Чет 25 Авг 2016, 1:29 am

Днес се чувствах толкова свободна.
Видях се с Росен за пръв път от месеци и веднага ме зарази със своя ентусиазъм и спонтанност.
Разхождахме се из Тракия и стигнахме до един изоставен обрасъл строеж, между който и един блок бе заключена една пейка и люлка. Бях облечена с карираната риза, която едно свежо момиче ми подари в Созопол, и изразява душевността ми толкова добре.
Заваля дъжд и аз тичах край строежа, за да намеря вход, просто откривах неща, усещания, като на приключение. След което си говорехме, с присъщата ни любов към живота и свободата, и дишах толкова чист и хладен въздух. Възроди се и Хари Потър преживяването ни, и се чувствах като през 2011, когато тъкмо се бяхме запознали и ежедневно се запленявахме от магията на тази вселена.
Иска ми се това усещане да се запази в живота ми занапред, дори без компанията на Росен.
Това е състоянието на истинското ми Аз и е било потиснато прекалено дълго.
И все пак се надявам Росен да почне да се сеща за мен по-често, защото имам нужда от влиянето му върху мен, от компанията му, от моментите ни заедно.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Сря 31 Авг 2016, 4:16 pm




_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Чет 29 Сеп 2016, 10:22 pm

Толкова много време се утешавах, че притесненията ми ще отшумят, когато се наложи да се изправя срещу бъдещето ми.
Казвах си, ще се появи някое ново обстоятелство, ще влезеш обратно в ритъм, в живота, ще се справяш с лекота: вярвам го.
И въпреки страха ми го вярвах. Не съм губила надежда, че когато дойде времето, все пак ще се справя.
Но ето че времето дойде и не успях да преборя опасенията ми.
Случи се точно така, както с ужас очаквах, че ще стане предвид състоянието ми.
Случи се точно така, точно по начина, от който ме беше страх; изобщо, право в десетката.
На най-болното ми място.
И то точно там, където беше сърцето на единственото ми място за реализация и добиване на самочувствие, че мога, че ще останат доволни от мен, че и аз като другите хора имам възможности.

Но не.............
И сега не знам как ще ида утре там, сърцето ми вече часове наред е завладяно от ужас, който не мога да отпусна, и съм в нервна криза (непрекъсната от месеци и всеки ден вътрешният ми филм ме тормози и ме е довел до състояние на жива смърт, та ме беше страх, че няма да мога ... когато няма да има къде да избягам, когато ще трябва да се стегна.)

Е трябваше да се стегна и не можах.
И самочувствието ми рухна съвсем, и надеждата ми за бъдеще също, и ме затегна примката на предусещането за робството на авторитети, което ме очаква. Заедно със старостта.
За връзка с човек на земята изобщо дори ми е смешно да си помисля поради много причини, които аз си знам.
Иска ми се да можех да умра и да бъда свободна.
Искам да летя и да бъда свободна.
Искам вътрешният тормоз да спре.
Никой не разбира, че съм в Ада. БУКВАЛНО.
Никой не разбира, че съм там вече две години. Никой не разбира, че ме няма тук, че съм отвлечена, че животът, който имитирам пред хората, е призрак на миналото ми, че всеки ден е един ням вътрешен тормоз. Че ги няма очите ми, че за мен само да видя една торба пълна с дрехи е усещане на изкормване, което дори не мога да обясня на човешки език. Никой не разбира как едва издържам да се довлека до леглото и да колабирам, за да изчезна за миг. И че понякога ме раздразва и часове наред агонизирам и се пържа в леглото. Че месеци спах по 24 часа и едва успявах да стана за един час и 21вата ми година изчезна, сякаш никога не съм я живяла. Че не мога да вляза в ритъма на живота... че едва слушам какво ми казват хората, че мозъкът ми ме изключва през секунда, и аз едва разбирам какво ми говорят, че ако трябва да превеждам, ще трябва да слушам за втулки, търлички, да ме драска, гърчи, и каквото-ще-там-дойде-днес, и ще трябва някак си да успявам да съм тук и там, как не знам как ще мога да ходя всеки ден на работа без да закъснявам, без да изчезвам по някое време, за да припадна на леглото, как изобщо ще мога да работя години натоварване, когато дори един следобед, прекаран в стрес, провокира ад от визуализации, изкривяващи нещата, с които съм се занимавала, по разфасоващ и гнусен начин. Как вече толкова нямам сили, че за мен е трудно да успея да си сипя една чаша с водка и да се добера до компютъра преди да са минали часове, в които не съм могла да се надигна от парализата и ада на дивана. Как 7 часа ми минават хем като 700 години, хем като секунда, и как цялото време на света ми стигаше само за да ида до тоалетна, в същото време пържейки се на бавен огън от агонизиране като 7000 години. И как изгубих най-свободното време от живота си в този ад, никога не постигнах нищо от мечтите си, но поне сега мога да бягам от лекции и да заспивам на леглото в нас (и брат ми да се ужасява и да казва, че изглеждам, сякаш умирам... защото УМИРАМ и то не преносно, а БУКВАЛНО). Как ще работя?? Как ще работя?!?!?! КАК ЩЕ РАБОТЯ?!?! Лекциите са свобода. СВОБОДА. СВОБОДА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЕ ИСКАМ ДА РАБОТЯ. НЕ ИСКАМ. НЕ ИСКАМ. О БОЖЕ, НЕ ИСКАМ!!!!!!!!!!!!!!! Само при мисълта за обвързаност на шефове, договори, график, работа, оценки и всякакви помии се чувствам толкова ЗАДУШЕНА, че не мога и СЕКУНДА.
Не знам как ще живея. Никой не разбира КАКВО имам предвид като казвам, че искам да умра. Искам да се ОСВОБОДЯ. Предусещам... 40-50 години прекарани в ад?? В които ме чака старост и работа... и Бог знае какво влошаване на нервите ми, които само стават по-зле с времето.

Никой не разбира, че е истина.
Никой не вижда какво ми се случва.
Никой, никой, никой, а светът има очаквания към мен както към всяко едно нормално живо човешко същество.

Което е работоспособно.


Беше ме страх, че не съм.
И май наистина не съм.

А нервите ми се влошават, Адът не престава и не виждам как ще спре.
Не знам как ще навляза в света на възрастните.
Последна година в университета съм.
Двете ми години от него изфирясаха, минаха в просъница, бях призрак, дори не знам как са се изваляли месеците, аз не ги изживях.
И в това състояние... ще трябва да съм възрастна.

Не знам през какво е минала Анализ Мишел. Със сигурност не мога и да си представя ужасите, които е преживяла.
Но поне тя е можела да лежи на леглото си и е имало кой да се грижи за нея.

БОЛНА СЪМ И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ВИДИ КОЛКО СЪМ ЗЛЕ, КОЛКО СЪМ ОСАКАТЕНА, КОЛКО СЕ ВЛОШАВАМ И КАК ПРОТИЧА 'НОРМАЛНИЯТ МИ ДЕН', КОЙТО ТЕ СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ВИЖДАТ



_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ερsilonε

avatar

Брой мнения : 3163
Registration date : 12.10.2009

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Съб 17 Дек 2016, 9:57 am

Последните изречения казват всичко...
Помня когато бях почнала да пуша цигари и ти ми каза да спра, защото не е безобидно и т.н.
Донякъде те послушах, донякъде не, много рядко си паля цигара, но може би трябваше и аз да се опитам да те спра. Макар, че съм в същата ситуация с приятелка, която не иска да спре тревата и никакви думи не и помагат. :/

(надявам се не се сърдиш, че ти пиша направо тука)

Радвам, се че може би си осъзнала, че всичко това е нереално, това също е напредък. Недей да се страхуваш, с времето всичко ще се подобри, имаш семейство, подкрепят те, до теб са, всичко ще е наред. Ние също сме тук, за да има къде да се връщаш и скриваш когато ти е тежко. Smile

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Нед 18 Дек 2016, 3:14 pm

Благодаря, Ели, но проблемът е толкова всеобхватен. Анихилиран е достъпът ми до всичките ми интереси, всичката музика, личността ми е потисната, едва ли не за да не подхранва тези 'фантазии', които хората край мен свеждат до възможно най-реалното обяснение, което също ме плаши, защото за пръв път усетих смъртта като край наистина, и ...
в момента мога само да чистя, да простирам и да бъда инспектирана, нямам никакви тайни, напълно задушена съм, плюс захвата на ужаса от страховете и тия халюцинации.
и си пилея 22-рата година.
дори да уча вече не ми носи удоволствие, защото ме инспектират през ЦЯЛОТО време и ме гледат с неодобрително око всеки път, като правя каквото и да е, особено ако доближа компютъра.
просто не мога така.
от свободна студентка станах някакво наказано дете, на което през цялото време го гледат в чинията, и е толкова травмирано, че го е страх да съществува.


_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Нед 01 Яну 2017, 7:58 pm

За една вечер почнах да се чувствам по-уверено. Ако се задържи усещането, ще пиша по-нашироко, а сега и не мога.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Нед 01 Яну 2017, 11:25 pm

Цялата работа е, че в един момент ударих такова дъно, че осъзнах, че там няма кой друг да ми помогне освен аз. Странно е как можеше да се случи при такива явни психотични атаки, но е факт, че се чувствам много по-стабилна отпреди няколко дни, и дано продължи да бъде така. Днес проведох разговор с приятелка на майка ми, който ми даде кураж да бъда по-силна. Ще се концентрирам в ученето, то винаги ми е било силната страна. Колкото и бавно да стане, знам, че то винаги ми е давало закрилата и опората, за която мечтая. Дано това не е временно състояние, а да се развие до трайно подобрение. Дано остана заземена, всички фиктивни страхове да не ме нападат и връзката ми с ''отвъдни'' неща бъде затворена страница в живота ми, защото ме очакват отговорности, за които трябва да съм с добро психическо здраве.


_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Вто 10 Яну 2017, 2:35 pm

Чувствам се по-добре. Параноидните страхове се понормализираха, мога да водя нормален живот, само понякога ме удрят притеснения за някои по-реални възможни неща, но важното е, че поне съвсем отвъдните спряха, ако не изцяло, то поне доста. С университета нещата са позабатачени, но ми е мерак да ходя. Вечер се чувствам изолирано, не съм свикнала да живея без брат ми, но пък ежедневието ми е нормализирано. Да чукам на дърво, съм в добри взаимоотношения със семейството ми и не ми липсват грижи. Яд ме е, че не съм достатъчно стабилна да живея диво, да ходя по купони, дискотеки, става ми много самотно, че приятелите ми са толкова обвързани, че компаниите се разпадат и всеки почва да си свива мини гнездо, но какво да се прави. Не мога да го променя. Мога да се надявам само, че през пролетта и лятото, като е по-топло и проявя повече инициатива за излизане, ще има отсрещна реакция. А, и се надявам да мога да гледам фентъзи филми с тях по кината без да изпадам в пристъпи.
Като цяло, за сега се надявам да се справя със студа в университетските зали и с изпитите ми.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Чет 19 Яну 2017, 2:08 pm

може ли на фона на всичката тревожност, насъбрана от вчера, да се случи тази караница между групите в университета.
тъкмо имаше тишина и хармония, сега изведнъж това от немай къде.
така ми е пресирано всичко вътре, че не мога да чета за изпита.
а за капак трябва и тези иреални притеснения, че някой ден евентуално ще ме изпортят на работата за това какво ми се е случило.
ама и аз съм ... , да, не биваше да казвам на никого за случилото се, а аз обяснявах надълго и нашироко, и то на много хора.
винаги правя това, толкова ме е яд на мен, че съм такава.
ще ми се да чуя от някого, спокойно, нормално е да не си се сетила тогава, то ти е присъщо, чувстваше се изолирано, не ти е било хрумнало от тази гледна точка, всичко ще е наред, всичко ще е за три дни и никой няма да се сеща за теб така или иначе.
как преекспонирам нещата.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   Пет 27 Яну 2017, 4:33 pm

Бих казала, че вече се нормализирам. Мина шокът от миналите случки, живея като нормален човек. Бих казала, че съм щастлива, макар и не прекалено. Просто някак си не се отпускам да бъда прекалено щастлива, за да не 'падна отвисоко'. Изпитите ми помагат по своя си начин, защото се вглъбих в тях и някак си ме лекуват от 'нереалните' проблеми.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: ☾𝒾ℯℓ ♱   

Върнете се в началото Go down
 
☾𝒾ℯℓ ♱
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Архив :: Кошче-
Идете на: