Somnium

Предишната тема Следващата тема Go down

Somnium

Писане by Lady Killer on Нед 17 Юли 2016, 17:33

Somnium*

Пролог
    Родена на изолиран остров, там където всеки от външния свят попада и бива убит в случай, че си отвори устата за нас, ме наричаха Кателия.
    Хората наричаха това смъртоносно- за тях- място „Бермудския Триъгълник“. Това място беше вълшебно, магията беше жива. Притежавахме способности, заради които хората биха ни наричали чудовища или пък да използват силите ни за техни си цели. Можехме да лекуваме, да прехвърляме съзнанието си на други, да контролираме четирите стихии, да светим в тъмното, да връщаме времето, телепати, даже и да пътуваме във времето, каквито се сетиш способности. А това за тях е опасно, но имаше и такива, които нямаха никакви способности. Аз не бях от тях, но пък имах наистина слаба способност, умеех анти-материализиране, сякаш нямах тяло, просто минавах през стени, стига да пожелаех. Нещо което не харесвах.
   Чиракувах при всичките най-силни притежатели- така наричахме хората със способности- и обожавах да слушам историите на чичо Озарт за чуждоземците, на които прехвърляше съзнанието си. Историите винаги оставяха странен вкус в устата ми, понякога на сладост, друг път кисело или горчиво, пикантно дори. Единствено при вещиците Маралсън не ходех, често ако някой ги ядосаше вършеха човешки дрязги, като проклятия или мръсни номера.
   Народа ни беше воден от краля и неговите трима синове, всеки от тях без капка прилика с баща си или с когото и да е. Красивата ни кралица всяка година правеше Фестивал на Небесата, все на една и съща дата, която  за почуда бе и рождения ми ден.
   Още помня тъмнината, светлината излъчена от енергийните притежатели, изпълняващи сложни танцови движения. Маскираните хора, ароматът на нещо захаросано, примесено с звезден прах и пулсиращи светлини. Омайващото  веселие на вечността, траещо за една вечер в годината. Мелодиите така тайнствени, снемащи дъхът ти.
   Но тази година всичко се очертаваше по различен начин за нас, съдбата ни беше подготвила изненада. Нещо, което щеше да разтърси живота ни до дъното на безкрайна яма, продължително и непрестанно... и ... завинаги.


*Somnium [от латински] - мечти[/left]


Последната промяна е направена от Lady Killer на Вто 19 Юли 2016, 13:58; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Lady Killer

Брой мнения : 3
Age : 1918
Registration date : 17.07.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Somnium

Писане by ℛiddℓℯ on Нед 17 Юли 2016, 21:48

окей, звучи обещаващо. ^_^

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8148
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Somnium - Глава първа

Писане by Lady Killer on Пон 18 Юли 2016, 12:52

Глава първа


   Кателия стоеше кротко на една от скалите, на скалистия бряг. Остров Бермуда тънеше в мрак. Бе настъпила нощта и по този начин скриваше същността на Кателия, както на острова. Скриваше буйните й, кестеняви къдрави коси, искрящите й очи сякаш живо злато се скатаваше там, смръщено изражение, леко издутите бузи в раздразнение и скритата й фигура в черни дрехи.
  Напрегнатата й полза подсказваше, че извършва нарушения и чака някого, с надеждата да не я хванат в крачка. Мислите й хаотично хвърчаха в различни посоки. Нямаше за сега никакви злокобни предчувствия. Така се бе замислила, че не усети човекът зад себе си. Натрапникът на Кателия се взира в гърбът й за известно време. Накрая й е нахвърли, запушвайки устата й в случай, че изкрещи. Но момичето пусна способността си в действие, вместо да се паникьоса. Той мина през тялото й. И се сгромоляса, а тя вбесено се изправи. В този случай анти-материализирането й вършеше перфектна работа. В такива моменти можеше да изненада врагът си.
- Какво си мислиш, че правиш Арчи?! - изсъска тя. Господи! Това момче нямаше да порасне. Не стига, че я караше да чака, а отново се опитваше я победи  с номера им  "Спипах те!". Бяха си измислили тази игра, когато веднъж тя бе изскочила от нищото и така го бе стреснала, че момчето изпищя като момиче и се скри в тревата. Тогава несъзнателно тя му се бе ухилила и му бе казала - "Спипах те!", накрая в играта се включиха също още петима техни приятели. От тогава само се опитваха да се спипат. Тя го водеше с 11 спипвания на 4. Биеше го и точно това го побъркваше, не спираше с опитите си да я спипа.
  На скалата лежеше проснатото по лице момче, облечено в черно. Съвзе се. Когато вдигна глава, очите му, синьо-зелени, подобни на флумастерен цвят, срещнаха тези на Кателия. Той се усмихна пораженчески и се изправи. Когато се изтупа, я погледна. Цялото му лице светна. Метна се да я прегръща.
  Сграбчи я в здрава прегръдка, стискайки я силно. Тя се разсмя, но отвърна. Неговия аромат блъсна ноздрите й, натрапчиво. Беше смесица на лимон и трева, свеж и приятен. Кателия обожаваше този аромат. Но не бе учудващо, че Арчи миришеше така, той имаше способността да контролира тревата. Подчиняваше волята им да растат по-бързо или каквото му хрумнеше. Уви си бе чист олигофрен. Не спираше да подкача стражите на кралството, заради което бе заключван там за известно време...всеки месец.
- Липсваше ми! - радостно прошепна той в косата й. Мелодичния й смях достигна до ушите му. Не можеше да повярва, че тя рискуваше всичко само и само да се видят.
  На остров Бермуда бе забранено обитатели под 18 години да излизат навън след 22ч. Законът бе прогонване от острова или смърт. Зависи ако са нарушили и втория най-важен закон, "плътски удоволствия". Макар тийнейджърите да не разбираха значението на думата. Имаше си доста необясними закони. Най-зловещия, от които бе рязането на езика и осакатяването, при предателство. Но, винаги го имаше това "но", законите бяха за добро на островитяните. Случваше се често някой от външния свят да дойде тук. Преди строгите закони имаше много изчезнали, предимно деца. Не се завърнаха. Накрая откриха, че наоколо се крият Външни, така наричаха аутсайдерите от другите континенти, те наблюдаваха островитяните и крадяха деца за да експериментират с тях, да ги изследват. Да разберат защо те бяха по-различни. Когато кралят научи (все още не е бил крал) събрал най-здравите и силните и отишли да ги прогонят.
- Глупак такъв! Какво си мислеше отново? Спри да ядосваш стражите! - въздишка избяга от устните й. Отдръпна се от него. Той гордо я погледна. Очите му горяха в мрака, вгледа се в лицето й. Все още изпитваше вълнението да я види отново. Точно като предишните пъти.
- Променила си се. - двамата се настаниха в седнало положение. Хвана една от ръцете й. Започна да си играе с пръстите й. Удивление се четеше в очите му, как е възможно момичетата да имат толкова малки пръсти, подобни крехки длани. За пръв път си позволяваше да я докосва повече от нормалното, насърчаваше го фактът, че тя не се отдръпна от допирът му. Стоеше и спокойно го наблюдаваше. Очите й бягаха по медено-русите му къдрици, чиито блясък се губеше в мрака.
- Тревожа се за теб Арчи. - устните на Кателия заформиха думите, които той мечтаеше да чуе, от както я бе заговорил за пръв път. Напрегнатата й полза го върна в реалността. Приведе се към нея. Тя рядко бе сериозна, дори когато нарушаваше законите. Явно нещо наистина я тревожеше. - Започнаха все по-често да те задържат в замъка, за по-дълго време. Не ми се струва, че е нормално. - думите й му подсказаха, че доста е размишлявала по този въпрос. - Случва ли се нещо, за което си премълчаваш? Защото знам, че се. И не си само ти. - последното прошепна толкова тихо, че му се стори, че си е причул. Ала тревогата в очите й потвърди. Чак сега забеляза, колко е отслабнала, сенките под очите й. Очевидно реално я тормозеше нещо. Въпросът бе какво? До какви изводи е стигнала тя...
- Нищо не се случва. - засмя се той. Не бе тайна, че владееше добре лицето си, поради което бе трудно да разчетеш истината, ако той реши да я скрие. - Ако се случваше щях веднага да ти кажа. - побутна я игриво. Действието не получи очаквания от него ефект. - Всичко е наред! Просто им писна само да ги закачам. - махна небрежно с ръка Арчи. Сякаш наистина е точно това.
 Кателия се взря внимателно в него. Търсеше някаква пукнатинка в изражението му. Такава уви не откри. Разочарование прободе сърцето й. Той нямаше да й каже. Но подозрението я ръчкаше от няколко дни. Една от причините бе Тиаз. Неговият най-добър приятел. Тиаз също участваше в номерцата на Арчи. Защо него го пускаха след два дни, докато Арчи го държаха поне 8 дни. Нещо тук не бе както трябва. Знаеше го. Усещаше го.
- Не забравяй, че сме най-добри приятели, а приятелите не крият нищо един от друг. - каза тя накрая. Примири се с мълчанието му. Добре знаеше, на сила хубост не ставаше. Рано или късно той щеше да си признае. Или тя сама щеше да открие.
- Приятели, а...? - промърмори си Арчи със странен тон. Неудовлетворение скова тялото му за момент.
Можеше да я прочете като отворена книга. Ядосала се бе. Но не на него.
  Кателия се изправи. Демонстративно изтупа дрехите си. Погледна го със загадъчно изражение.
- Аз ще се прибирам. - отвърна на незададения му въпрос. Тя усети, че нещо се бе скъсало между тях. Беше болезнено чувство, което не можеше да определи. Не знаеше защо дори. Но то бе там. Съществуваше. Пречеше на тяхното приятелство. - Когато решиш да ми кажеш истината, знаеш къде съм. - простичко рече. Той я погледна изненадано.
- Не съм глупава Арчи. Трябваше да знаеш поне това за прекараното време с мен. Не знам какво се случва, но забелязвам неща, с които се проваляте в прикритието им. - сви рамене Кателия сякаш това в момента нямаше огромно значение. - Пази се. - махна му с ръка,с гръб към него.
  Но Арчи се бе сковал за да каже каквото и да е било. Възможно бе в скоро време тя да заподозре истината. Възможно бе в скоро бреме тя да го разкрие. И него и другарите му. Преглътна мъчително. Май трябваше да й затвори устата, колкото и силни да бяха чувствата му към нея.
avatar
Lady Killer

Брой мнения : 3
Age : 1918
Registration date : 17.07.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Somnium

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 19 Юли 2016, 00:39

Еха, това е може би едно от най-добрите неща, поствани тук.
Интригата е на тоооолкова много места. Първо, направо се вбесих на законите. Да излезеш след 10 със сигурност е много по-фатално от това да убиеш млад човек. И каква му е тайната? И в какъв смисъл ' да й затвори устата '? И ми харесва как любовните чувства се загатват от автора дори, като се предават чрез жестовете и завоалирани усещания, направо го изпитвам все едно ми се случва, толкова е живописно,

А специално

това така ме жегна. .............


- Аз ще се прибирам. - отвърна на незададения му въпрос. Тя усети, че нещо се бе скъсало между тях. Беше болезнено чувство, което не можеше да определи. Не знаеше защо дори. Но то бе там. Съществуваше. Пречеше на тяхното приятелство.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8148
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Somnium

Писане by SatanicSlayer on Вто 19 Юли 2016, 00:58

Един от най-големите проблеми на всички писатели по целия свят е да пренесат разговорите на лист хартия. Дори и най-големите приятели, които се познават 30 години, общуват по между си, сякаш са непознати.

Вместо:
- Ооо, кво става пич.
- Ам нищо, реших да намина.

Авторите ни предлагат:

- Здрасти, Сашо.
- Здрасти, Мишо.
- Как си?
- Добре съм.
- Какво правиш, на къде си тръгнал?
- Нищо не правя, просто реших да ти дойда на гости.

Един вид статично стои и не може да ме накара да повярвам, че тези хора са адските големи приятели. Същото го има и при теб. Разговорът е много официален, дръпнат. Дори момичето да има чувства, тя се държи с Арч, сякаш е брат.

Другото, което донякъде куца на разказа са епитетите и сравненията.

Очите на Арч са синьозелени като... флумастер  lol! Ами ако този флумастер е... черен  laugh Не са ли като нешлифовани тюркоазени камъчета? Може и да са като лишеи, които са тръгнали да изсъхват. Точно в такъв момент лишеите, както са зелени, първо посиняват, а когато изсъхнат са вече сиви на цвят.
В увода пък имаш просто един крал. Никой не знае, този крал дали е силен, страхлив, всемогъщ. Той е просто един крал. Не е мъдър, глупав, старомоден, тиранин, демократ. Но пък от другата страна, за кралицата знаем, че е красива и че е направила фестивал. Smile Понякога само в такова изречение разбираме от кой пол е автора Very Happy Very Happy Very Happy (no offense please  flower )

На някои места изреченията са сложни. Като например първото изречение от увода, който ме накара да го прочета няколко пъти, за да разбера за какво иде реч.
А то е просто, но е обяснено по сложен начин - героинята се казва Кателия и че живее на остров, в който външните лица умират.

Също така и първият абзац на Глава първа.

Кателия стоеше кротко на една от скалите, на скалистия бряг. Остров Бермуда тънеше в мрак. Бе настъпила нощта и по този начин скриваше същността на Кателия, както на острова. Скриваше буйните й, кестеняви къдрави коси, искрящите й очи сякаш живо злато се скатаваше там, смръщено изражение, леко издутите бузи в раздразнение и скритата й фигура в черни дрехи.


Прието е винаги да се започва с описание на околната среда. Това е така, защото първото нещо, което човек забелязва, но не обръща внимание е околната среда. Дали е тъмно, жега, светло, валеж, вятър, торнадо, сняг. В реалният свят, виждаме какво има отвън, обличаме се, за да сме подготвени и така излизаме. Обаче, когато става дума за произведение, читателят трябва да е наясно още от самото начало за това нещо. На двете места имаш един и същ похват - започваш с едно, описваш второ и накрая се връщаш към първото. Това може да обърка читателя и да го накара въобще да забрави, какво чете.

Какво имам предвид:

Родена на изолиран остров, там където всеки от външния свят попада и бива убит в случай, че си отвори устата за нас, ме наричаха Кателия.


Кателия стоеше кротко на една от скалите, на скалистия бряг. Остров Бермуда тънеше в мрак. Бе настъпила нощта и по този начин скриваше същността на Кателия, както на острова.Скриваше буйните й, кестеняви къдрави коси, искрящите й очи сякаш живо злато се скатаваше там, смръщено изражение, леко издутите бузи в раздразнение и скритата й фигура в черни дрехи.

Когато имаш описание на нещо. Продължи си с него до край. Не разцепвай нищо с допълнително описание, защото се губи връзката.

Имам няколко запитвания относно произведението.
Това в нашите Бермуди ли са, които са на този свят? Ако е така, имената на героите откъде идват? Име като Тиаз не е от този свят Very Happy
Те християни ли са на острова, тъй като мацката извиква "Господи"?

За сега толкова от мен. С интерес ще чакам да продължиш нататък с произведението. Чел съм повечето неща, които са изписани тук. Като 90 процента от тях не стават за нищо и за това дори не искам да ги коментирам. Тук обаче има някаква тръпка и се обаждам да стане още по-добре.

ПП. 1. Дано да не съм те обидил с нещо, че от челен сблъсък с български автори ми носи само главоболие.
ПП. 2. Само на Снежа и на Червената Роза също не съм писал, защото техните произведения са си много добри и без моята критика.
avatar
SatanicSlayer

Брой мнения : 603
Age : 35
Localisation : Grind Line - Arabasta
Registration date : 26.01.2013

Вижте профила на потребителя http://satanicslayer.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Somnium

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 19 Юли 2016, 19:11


Айде, бе, 'за нищо', голямото самочувствие и претенции. На мен пък ми харесват. И да, понеже и аз съм чела много от нещата тук, за мен не е вярно, че 90 % от нещата не стават, защото на много и изказът им е бил на ниво, и историята ме е интригувала, и ме е дърпала напред.
Честно казано, предпочитам неперфектни произведения пред недоволни сноби, които харесват 0,1 процент от всичко евър, и понеже искат да се вживеят като класа тип Толкин, съсипват супер крайно труд, който си носи своето собствено вдъхновение. И евентуално дори преувеличават, защото търсят под всяка прашинка нещо, за което да се заловят. И знаеш ли от какво идва всичко това? От предварителната нагласа. Хехе, ето ти един новатор, дай да намерим какво му куца. Предварително критиката и насирането си е в душата, само си търси за какво да се захване, за да се излее. Само че това не е проблем на творбата, а на душата. На храна и на произведение, ако си решил да подхождаш с гадното, гадно ще намериш. Няма как нещо да ти е вкусно, ако си толкова кисел, че вкисваш .. 90 процента от нещата, които опиташ.
Само че много често излиза, че когато прочета нещо, писано от тези хора, ме е грабвало по-малко от тези, които са критикували. Или че изказът им не е хиляди класи над чуждия. Само критиките им вечно нямат угода.
И не мисля, че е много по-красиво и класно да изсипеш помия по това вдъхновение, дори да не отговаря на кралската класа, която единствено 'става'.
Че те и за Толкин могат същото да си кажат, ама понеже е известен и харесван, устите им не могат да направят такава щета. Щото някои се опитват, ама нали насреща им е Толкин, по-слаби са им позициите. Ама като е неизвестен човек във форум, безпочвената жестокост не знае граници.
Затова не мога да понасям и повечето от критиците на храна или на литература, или изобщо критиците по принцип.
Освен да съсипват магията на човешките фантазии, за друго не стават.
Когато ти препрочетох критиката, не е най-лошият случай определено, не е имало изхвърляници чак толкова, но просто не виждам защо трябваше да стигаш дотам, че да захвърлиш 90 процента от творчеството на форума, или да използваш това сравнение с фулмастера и  lol! ... последвано от гениалния еквивалент, който е добър, да, но не навсякъде трябва да има лишеи, за да звучи оригинално. По-опростеният стил също може да изгради достатъчно добра атмосфера. Особено при по-младежки творби. И издигаш Снежа над всички?
Точно пък тя, когато отиде с наистина адски доброто си произведение в тв шоу, шибани сноби я изядоха, защото са издали книги, и се чувстват силни да мачкат подред. Тъй че 'обективността'... често е до фаворитизъм. И поведението им доказва какво деструктивно зло е снобарството, защото се държат като господ и мачкат красивата фантазия, вложена в труда на хората, като гнусен киселинен дъжд, който се е заблудил, че е пречистваща роса (това с 90те процента ми бие натам...сори).
Тя наистина е много добра, но съм намирала неща, които й се повтарят - безперспективност на героинята, изкривяване на историята до безпаметно приянство, лутане в историята накрая.. и това има своя чар, и дори ми харесва - но някой би казал, че го прочита в 2 от творбите й, и би могъл да я изкриткува за това. ... и би могъл да бъде супер сноб -и да завърши, че 90 процента от творчеството на сайта като цяло не струва.-~което съответно ти е познато отнякъде Very Happy
Затова подобно изснобяване ми се вижда малко излишно. Критиката може да мине и без толкова крайни неща като 'дай сега всички да видят, че не струват и да ги съсипя'.
Еми.... не. Едно такова подмятане е достатъчно, за да ти излезе критиката извън нормалното.


Последната промяна е направена от ℛiddℓℯ на Вто 19 Юли 2016, 22:10; мнението е било променяно общо 11 пъти

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8148
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Somnium

Писане by Vanko on Вто 19 Юли 2016, 19:19

Да, освен това гонят хората от форумите Very Happy Very Happy
avatar
Vanko

Брой мнения : 635
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Somnium

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 19 Юли 2016, 20:35

И освен това си мисля, че не е нужно винаги да има многото иновативни, алтернативни и всякакви аристократични извъртания на думите и обогатявания на изказа, за да може едно описание да създаде интересната картина. Даже понякога по-опростеният стил ми е по-приятен и ми създава по-непринудена и живописна картина, защото го прави бързо и гладко, и вместо мозъкът ми да се бави и да си разстила енергията в смилане на сложната картина, в същото време вече е създал красивата картина и обстановка в главата ми, и усещам адски живо всичко, защото въображението ми ме води напред в историята.


Цитат :
Кателия стоеше кротко на една от скалите, на скалистия бряг. Остров Бермуда тънеше в мрак. Бе настъпила нощта и по този начин скриваше същността на Кателия, както на острова.Скриваше буйните й, кестеняви къдрави коси, искрящите й очи сякаш живо злато се скатаваше там, смръщено изражение, леко издутите бузи в раздразнение и скритата й фигура в черни дрехи.

Когато имаш описание на нещо. Продължи си с него до край. Не разцепвай нищо с допълнително описание, защото се губи връзката.

И не, не съм съгласна с това. Какво е разцепила? Напротив, постига се голям ефект така. Защото Кателия се слива в едно с нощта. Постига се огромно акцентиране на Кателия върху този фон. И според мен точно това, че е вмъкнато по средата, постига този ефект. Това ми харесва толкова много, че не бих го барнала за нищо на света. Това че на теб не ти харесва по този начин, не значи, че на мен не ми е въздействало много красиво.


Цитат:
Един вид статично стои и не може да ме накара да повярвам, че тези хора са адските големи приятели. Същото го има и при теб. Разговорът е много официален, дръпнат. Дори момичето да има чувства, тя се държи с Арч, сякаш е брат.


А ти може би нищо не си разбрал от взаимоотношенията им? Не си ли разбрал, че вече нещо е дръпнато между тях? Не си ли усетил, че има напрежение, заради тайната? Не е ли малко по-дръпнато заради опасността от нощната смърт? Освен това ако проследиш разговорите, изобщо не са сухи и липсващи емоция. Първо той я стряска в гръб и тя извиква "Какво си мислиш, че правиш, Арчи? " Не е реакция между приятели?! Точно така бих реагирала, ако приятел ме изненада в гръб. Има я закачката "Спипах те", има си издаване на трогателните им чувства от това, че тя е притеснена, а той крие нещо, и освен това я харесва, а не иска да си признае. Точно това, което ме грабна в този разказ, беше описанието на начина им на общуване. Смесено с лек намек за емоциите им. И напротив, когато чета репликите им, долавям и емоцията им. Долавям точната интонация. Долавям душевното послание. И може би не си разбрал, че ТОЙ харесва НЕЯ, а тя го има по-скоро за приятел, а ако го харесва, то е толкова прикрито в личността й, че не се разбира от нас, а на него му оставя горчив вкус - откъдето дръпнатостта в отношенията им. Тъй че 'Дори момичето да има чувства, тя се държи с Арч, сякаш е брат.' това не ми прави никакъв смисъл. Ти тази история ли чете? Изобщо вникна ли? Тя усеща, че нещо 'се е скъсало между тях', но не е сигурна какво и защо, т.е. не подозира, че неговите чувства са надраснали приятелските. Тъй че, тя се държи с него като с брат, а той с нея - като с потенциално гадже, и даже за първи път си позволява да я докосне 'по-така', многозначително.


Специално пък това за краля, според мен го прави с цел малко обвиването на образа му с мистерия. Ако още от началото каже ' това е деспотичен крал!', ще се развали целия ефект на потайност и на потенциална дебнеща опасност, и на незнаене на какво да очакваш, която сега ме държи в напрежение, и ме кара да гадая. Освен това е казано достатъчно ясно - има строги наказания. Според момичето са за добро заради чужденците. Ами, мисля, че доста си е явно отношението на момичето към образа на краля - строг клал, строги закони, обаче тя си мисли, че това стяга държавата и е за доброто й. И може би не е сигурна дали го познава добре, какво да мисли за него? Много крале дествително са леко далечни фигури, които оставят поданиците да гадаят от определени поличби и знаци. И точно това, че задържат момчето, я кара да има нещо гнило. Както виждаш, не е разкрито напълно нито за дарбите им, нито за краля, нито за момчето - и всичко това е с цел нагнетена мистерия и очакване на нещо нясно, по-скоро лошо. Ще се разкрива постепенно. Всичко си е на място и не бих го променила. Ако каже директно кой какъв е, ще се убие цялата атмосфера. Уводът е перфектен за целите си.


Цитат:
Прието е винаги да се започва с описание на околната среда. Това е така, защото първото нещо, което човек забелязва, но не обръща внимание е околната среда. Дали е тъмно, жега, светло, валеж, вятър, торнадо, сняг. В реалният свят, виждаме какво има отвън, обличаме се, за да сме подготвени и така излизаме. Обаче, когато става дума за произведение, читателят трябва да е наясно още от самото начало за това нещо. На двете места имаш един и същ похват - започваш с едно, описваш второ и накрая се връщаш към първото. Това може да обърка читателя и да го накара въобще да забрави, какво чете.


Какво имам предвид:

Родена на изолиран остров, там където всеки от външния свят попада и бива убит в случай, че си отвори устата за нас, ме наричаха Кателия.


Кателия стоеше кротко на една от скалите, на скалистия бряг. Остров Бермуда тънеше в мрак. Бе настъпила нощта и по този начин скриваше същността на Кателия, както на острова.Скриваше буйните й, кестеняви къдрави коси, искрящите й очи сякаш живо злато се скатаваше там, смръщено изражение, леко издутите бузи в раздразнение и скритата й фигура в черни дрехи.

Когато имаш описание на нещо. Продължи си с него до край. Не разцепвай нищо с допълнително описание, защото се губи връзката.


Момичето си има друг стил?? Друга подредба в главата ??
''Родена на изолиран остров, там където всеки от външния свят попада и бива убит в случай, че си отвори устата за нас, ме наричаха Кателия.''
Точно това толкова ми харесва като подредба?
''Казвам се Кателия. Родена съм на изолиран остров, където убиват всеки от външния свят, който попадне там случайно и си отвори устата са нас. ''
е тоооолкова по-скучно и предстазуемо. за мен другата подредба си е достатъчно ясна, не съм малоумна, не ми трябва телетъбис, за мен тази подредба прази картината по-оригинална и по-живописна. И я прави някак по-естествена и по-цялостна, защото ако е втората подреба, върви повече като в книга, и си проличава, че е изкуствено описване, докато първото съчетава елементите в 5Д подредба в главата ми. Не е нощта и после да се пльокне Кателия отгоре, а се създава цялостна картина, където всеки елемент е взаимосвързан, жив и си въздейства. Даже се чудех кое ме е накарало да усетя толкова силно живописта в творбата и емоциите, че да се вълнувам все едно аз ги изпитвам, а сега разбирам, че това се дължи на тази подредба и на начина на описание на общуването, двете неща, които толкова не ти харесаха, за мен направиха магия..

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8148
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Somnium

Писане by SatanicSlayer on Вто 19 Юли 2016, 23:11

'Родена на изолиран остров, там където всеки от външния свят попада и бива убит в случай, че си отвори устата за нас, ме наричаха Кателия.''

Я го кажи на някой случаен минувач или на някой приятел или приятелка това изречение Smile Ама не ги карай да го четат, а им го кажи устно. Smile Тогава ще разбереш какво имам предвид.
Нали знаеш, как понякога се правят проверките за сложност на дълго встъпително изречение. Слагаш до първата запетая и след това думите след последната запетая, за да се види какво ще се получи. Воала:
Родена на изолиран остров....ме наричаха Кателия. Very Happy Very Happy

За любимият ми абзац. Какво ми направи първо впечатление. Страхотна рима. Понеже съм поет нали Rolling Eyes ...

Кателия стоеше кРотко на една от скалите, на скалистия бРяг.
ОстРов БеРмуда тънеше в мРак.

Хубава рима се е получила. Не знам дали е случайно или нарочно. Но това набиващо се Р се слага от поетите, когато искат да внушат брутална безнадеждност. Например от едно стихотворение на български поет и автор.

"ГаРванът гРачи, гоРдо зловещо."

Както и да е. Разни хора, разни идеали. Ти харесваш шоколад, аз пък обичам да посочвам нещата такива, каквито са. Не казвам, че това, което пиша е вярно и е точно това, което е. Това е мое мнение. Хората имат правото да се съгласят с него или не. Да приемат частично думите и да се вслушат в това, което за тях ще е полезно и един вид ще им помогне да ъпгрейднат творческия си процес. А той е труден. Както е трудно и да приемеш чуждото мнение, особено на непознат, който дори не е известен да е написал нещо, с което да се похвали. Ето по надолу съм постнал една книга-игра, където можете да се запознаете донякъде със стила ми и начина ми на изказ. Но пак няма да извлечете някаква информация, защото е пародия и аз доста се старах да достигна до изказа на пародирания автор. Освен това е редактирано близо 100 пъти, преди да го пусна хората да го четат. Не искам да виждат пропуснати букви, сбъркани думи или странни несъответствия.

Но да се върнем на произведението.

Казвам, че произведението ми е харесало повече отколкото другите автори, които са пускали произведенията си в този форум. Искам да помогна на твореца да подобри някои неща, които се набиват на очи. Като дори критиката ми е адски умерена.

ПП. Извинявам се за думите, с които обидих 99 процента от потребителите във форума, че произведенията им не стават за нищо.
avatar
SatanicSlayer

Брой мнения : 603
Age : 35
Localisation : Grind Line - Arabasta
Registration date : 26.01.2013

Вижте профила на потребителя http://satanicslayer.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Somnium

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите