Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 The Whispering Rain

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: The Whispering Rain   Чет 04 Авг 2016, 12:55 pm

Тази история няма да е нищо ново за вас. Ще е пълна с клишета, романтична тийн история. Главната героиня е младо и красиво момиче. Премества се в нов, голям град. Започва да посещава местното училище, разбира се. Среща любовта и любовта среща нея. Множество герои ще са забъркани в любовната драма. Тук няма да се говори за любовен триъгълник, по-скоро за шестоъгълник, каквото и да значи това...Историята ще е предимно романтична, но ,разбира се, аз няма как да подмина и тъжното.


Ана е красиво, но срамежливо момиче идващо от големия град. Тя е амбициозна и енергична, още от малка е запалена по модата, красотата на дрехите и техния дизайн. Желае да е най-добрия дизайнер на дрехи, но преди това трябва да завърши училище, нали? Ето това вече е проблем. Новите ученици рядко са приемани добре от другите. Ана обаче вече бе свикнала с това да е новата. Семейството й често се местеше заради високоплатената работа, с която помагаха на дъщеря си да живее сама. Всеки месец пращат пари както за наем, така и за храна, развлечения и училище. Първия учебен ден е нещо специално за всеки ученик, особено за новите. Те желаят да направят първо добро впечатление. При нашата героиня това не се случи. Защо ли? Защото както се успа, може би за първи път през целия й ученически живот. Събуди се пет минути преди началото на церемонията по откриване. Пет минути дори не й бяха достатъчни да се приготви, камо ли да извърви дългия път до училище. Все пак изскочи от леглото, облече си сладката униформа, среса дългата си кестенява коса. Избърса петната от черните очила, които стояха на шкафчето до леглото й. Без дори да закуси, тя напусна дома си. Вървя към училище с бърза крачка и смутено лице, в очите й се личи безпокойството, което я бе обвзело. Ана винаги е била добра ученичка, отличничка. Никога не е закъснявала за час или никога не си е тръгвала преди края на часовете. Сега обаче закъсня. Малката церемония в двора на училището вече беше свършил и всички бяха по стаите си. Тя реши все пак да отиде и да се представи пред класа. Двора на училището е огромен, има си пейки и високи дървета, които хвърлят приятна сянка. Коридорите бяха празни, но красиви. Картини украсяват всеки един от тях. Някак си измежду трите етажа на сградата, момичето успя да намери своята стая. Плахо отвори вратата, очакваше да бъде наказана или поне учителя да й се развика, но отвътре се чу само:
-Ой, най-накрая пристигна - думите дойдоха от млад мъж, който седеше върху учителското бюро. Този господин има черна коса и брада, Ана реши, че това може и да е някой ученик, той просто изглеждаше доста млад.
-Извинявам се за закъс... - Ана беше прекъсната от учителя
-А, няма проблем, седни моля те - новот момиче се насочи към един празен чин.
Докато стигна до новото си място успя да разгледа стаята, разбира се, не само стаята, а и нейните съученици. Имаше доста празни места, явно тя не бе единствената закъсняла. Още първия учебен ден е..учебен? Що за училище? Още в първия ден има часове и домашни за следващия. Не че това пречеше на Ана, тя обича уроците и часовете.

Голямото междучасие. Любимото време на всеки един ученик. Всички напуснаха стаите си и се запътиха към столовата. Разкошна и огромна столова, препълнена от живот и смях. Наистина бе пълна. Ана се огледа за празно място, но не намери. Видя, че много други излизат на двора с яденето си и понеже бе взела само един сандвич, реши да ги последва. Но и на двора беше пълно с хора. Всички пейки бяха заети. Тръгна по една малка пътека да търси уединено място, за да се нахрани. Мина покрай мрежата на футболното игрище. Вече имаше тренировки, момчета и момичета тичаха наоколо и ритаха топката, Ана наистина не разбираше този спорт. Не го и харесваше.
-Може да седнеш тук - чу се мъжки глас зад нея. Обърна се и видя някакво русо момче. Изглеждаше мил и безобиден затова и момичето прие неговата покана.
-Здрасти - поздрави ведро тя.
-Добре дошла - отвърна непознатия като сведе погледа си в телефона. Играеше някаква игра и изобщо не обръщаше внимание на Ана.
-Ана - нашата героиня все пак бе мила и добре възпитана. Представи се първа.
-Крис - каза момчето като продължаваше да се взира в телефона си.

Ана се почувства пренебрегната, но пък и не искаше да пречи на Крис, затова се загледа във футболната игра. Водеше се яростна битка между два отбора. Това бе първия път, когато го видя. Рей, капитана на футболния отбор. Черна коса и тъмни очи, Ана бе прекалено далеч да определи техния цвят.
-Леле, красив е - въздъхна Ана.
-Всички казват така - засмя се русокоското
-На глас ли го казах? - паникьоса се Ана. -Не, не..имах друго.. - опита се да замаже положението.
-Няма проблем. Мога да ви запозная ако искаш - малка усмивка се разкри на лицето на Крис, който все така гледаше в телефона си.
-Няма нужда, наистина - лицето й бе червено. Накрая вече прекалено засрамена тя стана и тръгна отново към класната стая.

Останалите часове минаха нормално. Бързо и лесно. Поне за Ана. По лицата на другите вече се четеше отчаяние. Още в първия учебен ден. Ана взе чантата си и се запъти към дома си. Нямаше какво да прави там освен да гледа телевизия, затова реши, че ще е по-добре да се разходи из града. Мина покрай къщата си и се запъти към центъра на града, който беше пълен с малки и големи магазинчета. Ресторанти и клубове. Имаше един два парка, с красиви храстчета и уютни пейки под сянката на големите дървета. Докато Ана вървя по главната улица видя познато лице.
-Крис! - извика тя и се запъти към него. Бе длъжна да го поздрави. Само че той не бе сам. С него имаше и някакво момиче. Излгеждаше срамежлива, имаше дълга черна коса и зелени очи. Държеше книга в ръка.
-Хей - отвърна той небрежно.
-Извинете, ако прекъсвам нещо, ще си тръгвам - русокосия веднага избухна в смях, докато момичето се изчерви и смути.
-Това е Емили, най-добрата ми приятелка, още от детство - усмихна се широко той.
-Приятно ми е!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя Online
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: The Whispering Rain   Пон 08 Авг 2016, 7:43 pm

Амии, до момента не ми говори нищо, не мога да си изградя мнение. Трябва да прочета още малко!
А, само да отбележа, че по принцип е хубаво да се пише в едно време, а не минало към настояще и обратното.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: Re: The Whispering Rain   Пон 08 Авг 2016, 7:55 pm

Да ясно ми е, ще го оправя за следващата глава Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя Online
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: The Whispering Rain   

Върнете се в началото Go down
 
The Whispering Rain
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» ...Feel the rain on your skin...
» MBLAQ

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: