Капакът

Предишната тема Следващата тема Go down

Капакът

Писане by Dinitrophenol on Чет 25 Авг 2016, 09:11

Част 1
1.
Старият Форд Пинто модел 1972 тътрузеше по старата пътека, която впоследствие беше превърната в главен път до селото. Беше студена лятна нощ, от тези, които предшестват есента. Дърветата още носеха зелен цвят, но на фона на температурата изглеждаха някак изкуствено. Небето беше тъмносиньо и облачно. Почти не се долавяха звезди. Под гумите на автомобила се чуваше пукането на клони и съскането на леко обрасла трева. Наоколо беше тъмно като в рог и само слабите фарове на автомобила осветяваха хоризонта.
Те стигнаха в селото. Входната табела бе пробита точно в средата, така че сега за един странник, селото можеше да се прочете като „Киарис“. Черният път продължи и продължаваше из цялото село. Нямаше асфалтиран път и само някои къщи можеха да се похвалят с циментов под. Поне селцето имаше предостатъчен брой лампи, сякаш можеха да го избавят от безскрупулното зло. Тъкмо минаваха покрай гробището, когато чуха мощен трясък, наподобяващ шума от затваряне на капак. Тогава го видяха – гробаря Самуил Карадишлиев.
2.
Старата баба Райна Тишинова тъкмо заключваше входната порта с катинар. Беше полузаспала и клепачите ѝ все повече се затваряха, така че преди да заключи вратата на дома си, вече приличаха на птозни. Отиде в разхвърляната спалня, където вече беше постлала завивките и заспа. Преди време, когато съпругът ѝ бе още жив, всичко стоеше подредено и чисто. Сега, тя сякаш се бе отказала от живота напълно и се бе обгърнала в сладките прегръдки на смъртта. Въпреки това обаче тя все още имаше за какво да живее. Бяха ѝ го дали да го гледа за през лятото. Тринадесетгодишният ѝ внук Росен. Тя го обичаше като внук, но беше против да го гледа. Даже понякога собственото ѝ материално същество го мразеше. Искаше да изживее последните си мигове на спокойствие, без да си припомня как мирише млада плът. Нямаше излишни пари за второ гърло. Искаше най-скоро едва горящата свещ да изгасне напълно и тя да изгние в гроба си, обградена от студена мокра пръст.
3.
Той я завари заспала и излезе навън, за да се изпикае. Знаеше, че трябва да измие колата с парцал и да използва колкото се може по-малко вода. Реши, че ще успее да я изненада, ако тя се събудеше и види идеално чистата си кола. Ах, колко наивен беше. Старата материя не може да бъде изненадана, вече ѝ е все едно. Ако ще самият премиер да дойде и да ѝ връчи милион, би ѝ било все еднакво. Единственото нещо, което би я зарадвало, но не и изненадало това е смъртта.
Отиде до чешмата и се поизплакна. Първо зъбите, после лицето. Русата му къдрава коса, въпреки че не беше подстригвана от месеци изглеждаше великолепно. Под току що изгрялото слънце очите му проблясваха още по – синьо от обикновено, така че сега бяха досущ като вчерашното небе. Вчерашното невзрачно небе.
Част 2
1.
Беше четвърти септември. Само след един ден селото празнуваше събора си, на който обикновено  идваха само по няколко сергии и то по настояване на кмета. Търговците не бяха глупаци и знаеха, че селото едва закрепя триста жители след последното преброяване, а застаряващото население преобладаваше. Кметът се стараеше да позакрепи селцето и най-скорото му обновление бе новият център, който приличаше на квадратен стадион. Десетина стълби разделяха вътрешната част от външната. От четирите крайни страни на вътрешната имаше ниска каменна ограда, а между тях няколко пейки и лампи. Съборът се състоеше точно до външната част на центъра.
2.
Тя изплю стабилно количество тъмна кръв в мивката и пусна водата. Наскоро не ѝ се бе случвало и сега тя нямаше хапчета (.. Ако изобщо помагат проклети ‚апчита.. да могъ‘т да мъ‘ заров‘ът по-бързо ..). Взе един парцал и започна да попива устата си.
Росен четеше книга – „Пътешествията на Гъливер“. Беше я намерил в библиотеката на баба си и корицата му се стори обещаваща. Лампата беше много слаба и той реши, че е време да спре и да поспи. Утре го очакваше първия му събор в Кипарис. Беше много развълнуван, най-вече от факта, че може би ще има играчки на инспектор Гаджет. Ако знаеше само какво го очаква... Ах, само да знаеше!
3.
Събуди се рано сутринта. Баба му беше казала да не излиза без нея и той като изпълнително куче я слушаше. Седеше в стаята си скръстил ръце на коленете си и потропваше нервно с крак по леглото. Отвори прозореца и се загледа в обраслите тревища пред себе си. Чу се звук откъм спалнята. Огледалото на баба му бе паднало на земята и се бе счупило на парчета.
4.
- Ах, ти, гад мръсна! Ще седиш цяла ден тук, никъде няма да ми ходиш. Това заслужаваш! Знаеш ли колко ми е скъпо това огледало, а? Още не си бил в семенната течност на баща си! Марш в стаята! Тъпак с тъпак!
- Но аз не бях виновен, седях си на легл..
- Казах МАРШ! – Старата бабичка му плесна толкова як шамар, че той едва не падна на пода.
Хлипайки той се прибра в стаята си и затвори вратата. Заспа плачейки.
5.
Часът наближаваше седем вечерта. Райна бе отишла с колата до града, за да вземе пари от родителите на Росен. (.. Колко наивно от нейна страна ..). Росен седеше с дяволска усмивка. Беше се облякъл за събора.
Част 3




Двайсетината деца, които бяха останали в селото играеха на гоненица. Покрай тях имаше около осемдесет стари селяни, които разгорещено разговаряха за старите си спомени. Росен се беше облякъл с тъмносини дънки и проста блуза. В портфейла си имаше петнайсет лева, които смяташе да изхарчи възможно най-скоро, преди баба му да се е върнала. За пръв път имаше щанд за напитки и скрежина. За негово съжаление обаче нямаше никакви играчки. Единствените други сергии бяха за дрехи.
С усмихната физиономия, той се запъти към щанда с напитки и скрежина, като реши, че може би 750 милилитровата Кока-Кола би била най-доброто решение в тези тъмни дни. Като да пийнеш две-три чашки уиски след работа.
На около сто метра от центъра се намираше малкият парк. Там в началото, на една продънена , скрита от света пейка седеше той. Седеше и чакаше.

Почти беше изпил колата си, когато усети, че пикочният му мехур взе да набъбва. Извини се на връстниците си, като им каза, че след малко се връща и се запъти към парка.
Част 4
Паркът бе обграден с желязна ръждясала ограда. Нямаше осветление, но въпреки това навлизаше малко светлина от центъра. Миришеше на пот и венозна кръв. Вятърът подухваше неравномерно. Росен влезе и реши да се изпикае странично между входа и изхода на парка, така че пейките останаха за гърба му.                                                                                                                                        
(!БАМ!)
Там седеше той. На рамото си държеше лопата за ринене на гробове. С черните си одежди, той приличаше на привидение. Прегърбената му стойка беше хищническа. Беше ожаднял за кръв и очите му едва не бяха изхвръкнали от орбитите си. Вятърът започна. Бялата му коса се разроши. Ухили се и се разкри грозните си  жълти разделечени зъби. Ръцете му трепереха от удоволствие. Това щеше да бъде пищното му тържество. Ах, от колко време не бе руквала млада кръв и от колко време не бе късал нова-новеничка плът!
Последната физиономия на Росен беше крива, инсултна.
Част 5
Бабата се прибираше с колата си. Часът беше двадесет и половина. Минаваше както винаги - покрай гробищата, тогава го чу - познатия шум от затваряне на капак.


Последната промяна е направена от Dinitrophenol на Чет 25 Авг 2016, 10:10; мнението е било променяно общо 1 път (Reason for editing : Пункт. гр. Формат)
avatar
Dinitrophenol

Брой мнения : 41
Age : 19
Localisation : Русе
Registration date : 22.08.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 25 Авг 2016, 15:21

Интересното в стила ти е, че успяваш с по-опростен изказ да създадеш силна и увлекателна емоция. Напомня ми малко на духа на "Сейлъм'с лот''.
Старческата енергия, на която толкова живописно се акцентира, успя да създаде атмосферата на разпад и обреченост. Интересно, това вампир ли е, или нещо друго?
Хахаа, представям си, ако е вампир, да вземе да превърне бабата в такъв, и тя да си остане немъртва за вечни времена в старческото си износено тяло. Very Happy

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by Vanko on Чет 25 Авг 2016, 16:44

Хареса ми. Не мисля, че гробаря е вампир. Поне се надявам да не е. Има нещо, мистериозно в него.

Тая стара баба няма как да чуе затварянето на капака, особено докато шофира. Но както и да е. Very Happy Very Happy

Ще е интересно, ако този багажник на гробаря е портал към друго измерение. Но тогава вероятно разказа ти би се казвал "Багажникът". Това са си само мои предпочитания. Продължавай с историята. Интересно ми е Very Happy
avatar
Vanko

Брой мнения : 632
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by Dinitrophenol on Чет 25 Авг 2016, 18:16

Чува го. Шумът е силен, все едно да затвориш силно шкаф, с тази разлика, че е пет пъти по-силен. Гробището е доста близко до пътя, така че би трябвало да се чува през прозореца.

Иначе едва ли скоро ще успея да напиша нещо подобно. Това го сънувах няколко вечери подред, а вчера беше направо кулминацията, защото видях и лицето му. Накрая реших да го напиша на хартия. Дано и в следващите седмици да сънувам нещо такова. Между другото в съня аз бях Росен. Той постоянно ме убиваше и събуждаше.

Имам и друга историйка, която сънувах всяка вечер миналата година, но все отлагам да я разпиша.
avatar
Dinitrophenol

Брой мнения : 41
Age : 19
Localisation : Русе
Registration date : 22.08.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by Vanko on Чет 25 Авг 2016, 18:45

Зависи. Една старица не би чула някой, който и говори дори да е на няколко метра от нея Very Happy А да предположим, че прозореца на колата й е затворен, ами ръмженето на двигателя? Все пак колата е стара. Да не говорим, че някой, който току-що е убил малко дете би затворил капака внимателно, все пак не иска да привлече внимание. Както и да е. Мога да продължа, но няма смисъл. Нормално и необходимо е за историята бабата да чуе това, но в реалността, не мисля, че би чула Very Happy
avatar
Vanko

Брой мнения : 632
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by Dinitrophenol on Чет 25 Авг 2016, 19:10

Идеята ми е различна, но "писателят не е длъжен да интерпретира творбите си". Благодаря ти, че си го прочел, а за това, че даваш критики - двойно! Smile
П.С. Шумът е наистина силен! Силен, но кратък! Smile
avatar
Dinitrophenol

Брой мнения : 41
Age : 19
Localisation : Русе
Registration date : 22.08.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by Vanko on Чет 25 Авг 2016, 19:44

Чак пък критика. Наистина ми хареса. Очаквам още...
avatar
Vanko

Брой мнения : 632
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by Dinitrophenol on Чет 25 Авг 2016, 19:46

Не забравяй, че критиката може да е положителна ! (нарочно слагам интервал, за да се получи по-внушително Very Happy)
avatar
Dinitrophenol

Брой мнения : 41
Age : 19
Localisation : Русе
Registration date : 22.08.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by Dinitrophenol on Съб 27 Авг 2016, 18:42

КАПАКЪТ – ИСТОРИЯ ВТОРА


Бракът им отиваше по дяволите. Нищо не беше както преди. Добромир и Мария Чавдарови бяха женени от четиринайсет години и вече си омръзваха. Всъщност си бяха омръзнали три месеца след като официално се водеха заедно. Единственото, което запази връзката им бе Росен. Росен и патриархалните традиции, които баща ѝ беше наложил. Гласовете на двамата родители наподобяваха мъртвешки, но какви други биха могли да бъдат? Всеки божи ден се караха безпричинно. Ех този Купидон, ако не беше той, какво щяхме да правим?!

Част 1

1.

Ревът ѝ прониза малката уличка, в която живееха. Виещата сирена,  наподобяваща комарски писък влудяваше всички. Ако съседите им не бяха свикнали на виковете, сега щеше да има полицейска патрулка пред къщата. Добромир я биеше за пореден път и това му носеше удоволствие. Може би това запазваше връзката им – властността и насилието на мъжа. Беше я страх. Магмените порти постепенно се затваряха, но явно не бяха измазвани скоро – скърцаха като клатещ се млечен зъб.  Усети цялото си същество да настръхва от ужас и ако не беше страхопочитанието, вече щеше да е изчезнала от гнусния дом. Но тя бе свикнала на този живот – отиваше сутрин на работа в химическото чистене, прибираше се и си знаеше какво я очаква вкъщи.

Гадеше ѝ се. Имаше чувството, че зелена слузеста  киселина се надига в стомаха ѝ и започва да бълбука. Последният ритник беше уцелил десния ѝ яйчник. Закуцука по нощница и се отправи към пристройката, в която преди време празнуваха рожденни дни. Там отиваше, когато положението бе по-трагично от обикновено.
2.
Добромир псуваше силно на глас. Вече, останал сам в къщата, направо подивя. Дивакът бе пребил за пореден път покорното си кученце и сега както винаги откачи, защото не бе сигурен дали пак ще се върне, или ще остане сам на този самотен остров. Грабна дебелия стар телевизор „Сони“ и със сетни мъки го хвърли на пода. Екранът се бе пропукал, но той продължаваше да го удря – все едно бе най-върлия  враг на безмозъчен боксьор. С увеличаването децибелите на гласа му,  стаята все повече се умирисваше на етанол. От всички ъгли се долавяше аромата на мухъл и серниста киселина. Краката му се бяха разкървавили от изпочупеното стъкло. Кръвта започна да съсири, така че сега, ако някой свикнал с външната миризма човек влезеше, щеше да се изповръща на пода.

Той рушеше всичко, а псувните му се бяха превърнали вече в злокобен кикот.  
3.

Главата го болеше . С всеки изминал удар на създанието болката се засилваше. По едно време го разпъна. Не на кръст, а с въжета – едното го бе обхванало за тила, а другото за стъпалата. Усещаше разкъсването. То спря , досущ като повредена мивка – спира за няколко секунди докато отново не закапе. Заудря го с камшика си и Добромир си помисли, че кръвоносните му съдове ще се пръснат и той ще пукне. Поизплаши се – за пръв път му се случваше да е жертва на толкова изкусна визуализация. Беше четвърти септември.

Тя работеше усърдно в пералнята. Беше изморена. Стана от стола и отиде да се преоблече. Настъпи габърче. Кръвта рукна от леко набоденото месце, но не заболя.
Предчувстваше, че скоро нещо ще стане и ще се раздели с него най-накрая. Само да дадеше парите на майка си и маскарадът щеше да приключи – веднъж и завинаги. Вече нямаше да се прави на влюбена. Щеше да е свободна.
Част 2

1.

Беше четвърти септември. Вкусът на захароза не се махаше от устата му. Беше изял седем вафли „Фокус“, ала имаше нужда от още. Прозорецът цвилеше грозно, наподобяваше фалшиво свирене на цигулка. Стана и се огледа в огледалото. Беше гол, тялото му бе мършаво и слабисто, пъпът му бе потънал в черна мръсотия, която се свличаше надолу до слабините. Възхищаваше си се. Горе нещо тракаше –мършави гладни плъхове, които имаха нужда от сочен восък на изгаснала свещ.

Отвори хладилника - беше му останало малко смръзнало месо . (  .. Крехко, ммм, имам нужда от крехко и прясно ..) Трябваше скоро пак да го прави. Ако скоро не убиеше, можеше да рискува да умре.

Спомни си, че я бе оставил да съсири в мазето. Все така гол, той слезе надолу по влажните стълби и миризмата на вкиснато го облада. Изпи малко от една останала бутилка и се върна. Облече смрадливите си черни одежди и слезе отново в мазето. Взе една бутилка и излезе навън.
2.

(.. Господарю, нося ви я, не е прясна, точно както я обичате ..)

Гробището както винаги бе пусто и мрачно. Призрачната атмосфера доминираше. Всичко беше притихнало. Дърветата бяха спрели шумоленето си, а мъртвешката миризма на восък беше омирисала и най – малката частичка наоколо. Гладът се чувстваше. Един гърбав силует се придвижи между два гроба – и двата нямаха плоча, виждаше се само каменното ограждение. Лопатата бе на същото място, забита между тях, чакаше го. Той я взе и започна да разкопава. Най-накрая, изнемощял от умора, лопатата удари дървения ковчег. Беше малко по-открехнат от миналия път. Извади ключа и отключи ръждясалия катинар. Изведнъж вятърът се вледени. Студена пот започна да капе от тила му. Гробовете се заскрежиха, сякаш някой безскрупулно мечтаеше да замрази мъртъвците. Ръцете му започнаха да треперят и Самуил подбели очи. Започна да бълнува.

( ..Господарю, господарю! Милост! Моля ви за милост! ..)

Ударите от камшик го преследваха в цялата му същност. Удар след удар, удар след удар. Съществото беше в разгара си. Гробарското сърце очести пулса си. Гърлото му се заскрежи. Беше се образувала буца лед в гърлото му, която влезе в кривото му гърло. Последното нещо, което чу бе затварянето на капак.

 ( .. Благодаря ви, господарю! ..)
3.

Той беше неадекватен. Стоеше на пейката привел глава. В ушите му още отекваше звука от вчеращния цвилещ прозорец. Толкова много пъти му се бе случвало, че подсъзнателно знаеше какво да прави. Звукът в ушите му започна да се усилва. Жертвата идваше.
Част 3

1.


Беше пети септември, часът беше седем и четиридесет вечерта. Райна ги чакаше от двайсет минути. Бяха си уговорили среща в кафене „Спирит“ на няколко минути от центъра, но от тях нямаше и следа. Вятърът духаше силно и сякаше искаше да напъха  мръсния въздух в ноздрите ѝ. Небето бе почти изцяло тъмно. Дочуваше се звукът от падащи капки върху ламарина – над нея един от множеството бели климатици „LG“  беше повреден. Звукът още повече я изнерви.
2.

Мария се беше прибрала от работа точно в седем, влезе в къщата и го видя. Вратата беше отворена. Добромир лежеше на окапаното легло и проклинаше съдбата си. Беше изпил една двулитрова бира и няколко чашки водка „Флирт“. Болеше го главата. Слепоочието му щеше да се пръсне. Около него все още имаше малки стъкълца от вчерашния му импулс. По килима имаше засъхнала кръв. Тогава тя го осъзна - нямаше да се задоволи само с раздяла. Това гнусно изчадие я беше тормозило цял живот. Всеки божи ден. Заслужаваше смърт. Нека сега да видим кой е беззащитния. Слабата женица с нож в ръка, или пияният як мъжага. Ножът беше невероятно заострен - марка „Кай“, от онези, които главните готвачи използват, за да кълцат тлъсто месо. И колко тлъсто месо за кълцане я очакваше сега.
3.

Райна чу позвъняването на телефона си „Самсунг“ – стар телефон с копчета, но пък тя си го харесваше. Батерията издържаше дълго, а интерфейсът беше прост.

-  Ало, къде сте, бе? Знаете  ли от колко време ви чакам, а? – Бабичката крещеше и изобщо не ѝ пукаше, че шумният ѝ глас звучеше като високоговорител
Пълна тишина.
-  Ало, Мария? Отговаряй, не ми се прави!
Отново тишина.
- АЛО!!
Тишина.
-  Мария, какво се е случило? – Гласът ѝ изведнъж се измени от строг в мек.
- Убих го. – Гласът на Мария звучеше изненадващо уравновесен. Все едно от няколко години бе замисляла убийството. А може би точно това беше случая, само че на дълбоко подсъзнателно ниво.
4.
Старият Форд Пинто тътрузеше към Кипарис. Райна трепереше. Едва удържаше волана – дланите ѝ бяха потни. В багажника имаше труп.
avatar
Dinitrophenol

Брой мнения : 41
Age : 19
Localisation : Русе
Registration date : 22.08.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by ℛiddℓℯ on Съб 27 Авг 2016, 23:56

Определено долавям витаещата наближаваща опасност във въздуха от "Сейлъм'с лот". Едно такова напрегнато затишие, което обаче е много силно изразено.
Дано да го е боляло много, свинята мръсна. И да се е почувствал жалък. ........
Най-интересни са ми участъците между скобите. Придават нещо мистериозно и чудовищно на разказа, като малък отвор към ужасяващия свят на потайния кръвожаден непознат.
Бих се радвала да чуя малко повече от чувствата на Райна спрямо това, което се е случило, защото сега е малко избледнял образ, а съм сигурна, че има гама от емоции за разкриване в ситуацията.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by Dinitrophenol on Нед 28 Авг 2016, 00:12

Да, има някаква такава атмосфера, но не съм я копирал директно. Прочел съм доста книги на Стивън Кинг и разни такива неща са ми се запазили подсъзнателно. Едва ли го е боляло толкова
много - алкохолът действа като анестезия.

Реших днес да завърша втората история, защото сънувах, че бях в траурна агенция (wtf?). Беше разположена на тераса, а под нея беше гробището (гробовете бяха заринати с пясък и се виждаха само плочите). Неописуемо е, защото се чувствах гладен, а едновременно с това и миризмата на смърдящ восък беше ужасна. Където и да погледнех виждах жълтия цвят на изгорелите свещи. Трябва да си била в съня, за да разбереш за какво става на въпрос. Не те ужасява, а те потиска. Събудих се гладен и ядох мюсли.
avatar
Dinitrophenol

Брой мнения : 41
Age : 19
Localisation : Русе
Registration date : 22.08.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by ℛiddℓℯ on Нед 28 Авг 2016, 00:16

О, да, усетих го. Едно такова развалено-болно. Като .. пожълтели зъби, болнично легло, лош дъх и още нещо. Нещо такова усетих и около образа на лошия. Което ми хареса, защото навява едно такова неприятно отблъскващо чувство за разлика от често срещания мистериозен привлекателен вампир. Това си е зло, което някак си ... мирише и отблъсква. Това ми направи впечатление още от началото и изключително много ми хареса, защото е доста по-дистърбинг идеята за нещо подобно, скатаващо се някъде в гробищата.
Иначе, разказът си има друг дух от Сейлъм'с лот, но понеже исках да дам някакво сравнение, използвах него. Иначе определено се чудя кой ли и каква ли е природата на този лош...

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by Vanko on Пон 29 Авг 2016, 22:47

Вафли Фокус <3 <3 chakamkliopachka chakamkliopachka chakamkliopachka
avatar
Vanko

Брой мнения : 632
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by Vanko on Пон 29 Авг 2016, 23:04

Може ли да попитам коя година се развива действието?
avatar
Vanko

Брой мнения : 632
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Капакът

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите