Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Завръщане

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Eddie92

avatar

Брой мнения : 80
Age : 25
Registration date : 10.09.2016

ПисанеЗаглавие: Завръщане    Нед 11 Сеп 2016, 7:55 pm

Първа част

Мама затвори телефона. Очите й отново се пълнеха със сълзи, новините не бяха добри. Тя седна на стола срещу мен, хвана ме за ръцете и се опита да не рухне напълно.
–Нищо! Изпарил се е. Не мога да повярвам. Какво ли се е случило с него? Надявам се че поне е жив…- не успя да продължи, очевидно само мисълта че нещо може да му се е случило я убиваше.
–Не се притеснявай мамо. Сигурен съм че е добре.
–Тогава защо не се обажда, не е отишъл на работа, никой не го е чувал или виждал от два дни.– изглеждаше наистина съсипана. По красивото и бяло лице се стичаха едри сълзи, които капеха по масата.
Нямах отговор на никой от нейните въпроси. Идея си нямах къде може да е. Той не беше такъв човек, който ще захвърли всичко, който ще зареже семейството си и ще замине на някъде. Вярно е че с мама имаха един-два скандала в последните дни преди да изчезне, но те бяха просто дребни битови проблеми. Всички семейства ги имат. Цупеха се един на друг един два дни и после всичко си беше по старо му. Той беше моят пример за подражание. Е не беше перфектен баща, но се стараеше никога нищо да не ни липсва. И един ден, без никакво предупреждение да изчезне? Не! Познавах си го моя старец, той никога не би ни изоставил, което водеше към по-лошият вариант. Че нещо му се бе случило. Но какво?
Телефона отново иззвъня. Мама подскочи от мястото си и побърза да отговори.
–Да. Да аз съм съпругата му. Национално издирване? Разбира се че имам. Добре. До половин час ще ви ги донеса в управлението. И аз ви благодаря. Дочуване.
Тя се обърна към мен и ме погледна с разтревожените си очи. Започна да избърсва сълзите от бузите си. Гримът и се размаза.
–Как изглеждам?- попита ме тя като разпери ръце настрани и сведе глава за да се поогледа.
–Ужасно мамо. Изглеждаш ужасно.- и как би могло да е другояче. Нима човек може да изглежда добре след като цял ден е плакал за изчезналия си съпруг?!?
Тя се обърна и огледа лицето си във малкото кухненско огледалце над мивката.
–Прав си скъпи. Ще се пооправя малко и ще ида до управлението. Полицията иска да им занеса актуални снимки на баща ти. Мисля че вече се води официално изчезнал и ще го пуснат за издирване.- Очите й отново се пълнеха със сълзи.
–Мамо! Дръж се! Нищо не му се е случило. Сигурен съм.-не бях.
Опитвах се да се държа колкото се може по- спокойно и зряло, въпреки че не знам колко се получаваше като се има в предвид моята крехка възраст. Едва преди седмица бях навършил седемнадесет. Но въпреки това, не можех да си позволя да се оставям емоциите ми да взимат превес над мен. Все пак в момента аз бях „мъжът“ в къщата. Трябваше да наглеждам мама. Трудно ми бе да преценя колко трезво мисли в момента, изглеждаше толкова изплашена. Виждах как ръцете й треперят докато се опитваше да вкара лицето си в приличен вид.
–Добре, така е по-добре нали скъпи?
Кимнах в знак на потвърждение . Тя се завтича по стълбите нагоре. Там беше тяхната спалня и всичките техни снимки, които си бяха направили през годините се пазеха в шкафчето до голямото им легло. Аз не помръднах от масата, стоях и се взирах в стария телефон закачен на стената. Имах чувството че той всеки момент ще звънне и татко ще се обади, за да ни каже че е добре и скоро ще се прибере. Че си е загубил портфейла или е имало проблем с полета му. Или каквото и да е скапано и глупаво оправдание, в този момент бих приел всичко. Стига той да е добре.
Телефонът не звънна. Чух как мама слиза със засилка по стълбите. В лявата си ръка държеше цяла дузини снимки. Спря се пред мен и започна да се оглежда нервно да не би да е забравила нещо. Не мисля че трябваше да кара в това си състояние.
–Искаш ли да дойда с теб мамо?–запитах я аз ставайки от стола.
–Не миличък ще се справя. Не се притеснявай.– гласът й потрепери. Сама не си вярваше.
–Хайде, аз ще карам. Знаеш че мога.-настоях аз като се пресегнах към ключовете за колата който се показваха измежду пръстите на дясната й рака.
–Не!-отсече тя.–Ще останеш тук, ако някой се обади по телефона с нова информация за баща ти. И никакво напускане на къщата. Много е важно е Дани!
–Добре, но внимавай!
Тя не отговори нищо. Само се навдигна на пръсти и ме целуна по челото. В следващия миг изхвръкна през входната врата и се засили към колата. Чух рева на двигателя, погледнах през прозорчето и наблюдавах как тя излезе на платото без дори да се огледа. Дали не трябваше да настоявам повече да я придружа?
В къщата настана пълна тишина. Беше ми страшно неприятно. Успявах да чуя мислите си, а те не бяха хубави.
–„Вероятно е мъртъв“
–Глупости! Ако беше станал някакъв инцидент с него, полицията веднага щеше да ни съобщи. - Отговорих на глас на съзнанието си.
–„ Отвличане? Убийство?“
–Защо някой би го отвлякъл или убил? В това няма логика. Той не е лош човек, не се занимава с нищо незаконно.
–„От къде си сигурен с какво точно се занимава?“
–Глупости! Пълни глупости! Много добре познавам баща си. Той не е лош човек.- Усетих се че повишавам тон на себе си. Почувствах се глупаво.
Това неведение ме убиваше. Но за съжаление нямаше какво да направя по въпроса освен да чакам нещо да се случи. Взирах се през прозореца към входната алея в очакване на нещо, дори аз не знаех какво точно. На улицата не се мяркаше жива душа, единственото нещо което се движеше бе някакво улично куче, което подпикаваше храстите на съседите отсреща. На вратата се почука. Невъзможно. Не бях видял никой да идва. Нима ми се бе причуло? Отново чух почукване. Отидох до входната врата и погледнах през шпионката, там наистина имаше някого. Мъж облечен в черен костюм. Беше с гръб и не можех да видя лицето му. Отворих бавно вратата. Чак тогава го разпознах. Беше моя...
–Татко?- измърморих аз недоверчиво. Той се обърна и ме погледна в очите. На лицето му се появи голяма усмивка. Побиха ме тръпки.
–Да?


Последната промяна е направена от Eddie92 на Вто 13 Сеп 2016, 2:01 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Завръщане    Нед 11 Сеп 2016, 10:30 pm

О, уау. Доста е увлекателно и четох с нетърпение. Тъкмо щях да ти пиша, че нямам търпение да разбера какво се е случило с него, но това накрая ме хвърли в шок! .......... О.о

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Eddie92

avatar

Брой мнения : 80
Age : 25
Registration date : 10.09.2016

ПисанеЗаглавие: Re: Завръщане    Нед 11 Сеп 2016, 10:31 pm

Благодаря ти! Радвам се че ти допада. Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Завръщане    Пон 12 Сеп 2016, 11:52 am

Вече го прочетох във фейсбук, добро е Smile Почни да качваш "Кошмарни дни", че не ми е удобно да ги чета там Very Happy
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Eddie92

avatar

Брой мнения : 80
Age : 25
Registration date : 10.09.2016

ПисанеЗаглавие: Re: Завръщане    Пон 12 Сеп 2016, 12:13 pm

Разбира се Ванка. Днес след работа ще ги кача.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Eddie92

avatar

Брой мнения : 80
Age : 25
Registration date : 10.09.2016

ПисанеЗаглавие: Re: Завръщане    Вто 13 Сеп 2016, 1:59 am

Завръщане - част 2

Закусвахме в кухнята, както всяка една друга сутрин. Сякаш нищо не се бе случило. Мама приготвяше палачинки, а моя старец четеше вестникът докато си пиеше кафето. Бях седнал точно срещу него и го наблюдавах внимателно. Имах чувството че нещо не е наред. Цялата тази история с объркания полет и пратения на друго летище багаж ми се струваше малко съмнителна. За жалост обаче, очевидно само аз се чувствах така. Мама изглеждаше толкова щастлива, дори си тананикаше докато правеше закуската. Въобразявах ли си? Та той си беше същия човек, който изпратихме преди няколко дни. Продължих да го оглеждам търсейки нещо съмнително в него.
-„Изглежда по-весел от обикновено не мислиш ли?“
-„ Вероятно защото си е в къщи.“
-„Днес не е на работа, защо е станал толкова рано? По принцип не си ли поспива повечко през почивните дни?“
–„Знам ли. Може би просто се е наспал.“
Вероятно, трябваше да спра да чета толкова много фантастика. Започнал съм да психясвам. Вчера си говорих сам, а днес следях баща си за съмнително поведение.
–„Очилата му ги няма!“
По дяволите. Наистина. Как чете без тях? Спомням си как една сутрин се оплакваше на мама че дори не може да различи буквите. А в момента спокойно си преглеждаше вестникът и кимаше в несъгласие с нещата които не му допадаха. Може би не психясвам, нещата може да са по-истински отколкото си мислех…
–Какво има синко?– той вдигна глава от вестникът и се втренчи в мен усмихвайки се.
–Татко ти добре ли си?–започнах аз.
–Да момчето ми, чувствам се страхотно.– усмивката му се разшири разкривайки перфективните му бели зъби.
–Къде са ти очилата? Мислех че не можеш да се справиш с вестникът без тях?-продължих да подпитвам.
Изражението му помръкна за част от секундата, но бързо се върна в състояние на натъпкан с хапчета против депресия човек. Мама се обърна към него и го погледна с лека тревожност в очите. Нима и тя чувстваше че нещо не е наред с татко?
–Том, очилата ли си си забравил?!?– изчурулика му тя. Той кимна в съгласие– Веднага ще ти ги донеса скъпи.
Тя остави шпатулата за палачинки, свали си набързо престилката и се запъти към спалнята им. Татко отново впери поглед в мен, усмивката не слизаше от лицето му. Не мисля че това продължи повече от няколко секунди, но ми се струваше като цяла вечност. Дявол да ме вземе, тръпки ме побиваха от него. Тъкмо когато чух как мама слиза обратно по стълбите, той леко ми намигна и отново сведе поглед към вестникът. Грабнах си чантата и станах.
–Аз тръгвам за училище. До после.
–И да внимаваш миличък.– каза майка ми влизайки в кухнята.
–До после синко.– измърмори баща ми, без да вдига глава от вестникът.
Целия ден в училище мислих за случката сутринта. Втълпявах ли си някакви неща или наистина нещо се бе случило с него. Не се държеше много по-различно, ако не броим зловещата му усмивка. Трябваше да го наблюдавам повече време, но когато погледите ни се срещнаха сутрина имах чувството че кръвта ми замръзна. Сякаш не беше баща ми, а някакъв непознат човек, който прилича досущ на него. Трябваше да поговоря и с мама, дали е забелязала нещо съмнително у него. Звънецът ме „пробуди“ от мислите ми, беше последният час за днес. Време беше да се заема със разнищването на нещата.
Прибрах се право вкъщи, още с влизането чух мама, която беше в кухнята и миеше съдовете. Оставих си раницата и седнах на обичайното си място на кухненската масичка.
–Бързо си се прибрал съкровище. Как мина училището?– попита тя хвърляйки ми бегъл поглед и продължавайки с домакинските си задължения.
–Мамо. Забелязала ли си нещо странно у татко след завръщането му?– запитах аз напълно игнорирайки нейният въпрос.
–Какво имаш в предвид Дани?–тя се обърна и ме погледна с учудените си очи.
–Не знам. Нещо. Каквото и да е. Не ти ли се струва по–… различен?–опитвах се въпросът ми да не прозвучи странно. Не се получи.
Мама се подпря на мивката и се замисли. Тъкмо, когато щеше да каже нещо, татко влезе в кухнята и се приближи до нея. Хвана я през кръста и заби нос в дългите й коси, вдишвайки дълбоко от аромата им.
–Момчето има право скъпа–каза той. Не виждах лицето му, но бях сигурен че се усмихва широко.–Човек става неузнаваем , когато осъзнае, колко много е влюбен в една уникална жена.– Устните му се доближиха до ухото й– Ужасно много ми липсваше.-прошепна й той допирайки устни до кожата й.
–Тоооом. Не пред момчето– започна да се киска мама преструвайки се че го отблъсква от нея.
Така очевидно нямаше да се получи. Трябваше да изчакам докато той иде на работа за да мога да поговоря на спокойствие с мама. Почти бях сигурен че и тя e забелязала нещо не както трябва в него. Не знаех какво точно му се е случило, но със сигурност нямаше да оставя нещата така. Просто трябваше да съм търпелив. Придърпах си чантата и се измъкнах от кухнята, оставяйки влюбените гълъбчета насаме. Качих се в моята стая, изпънах се като крал на леглото и се отдадох на четене на най-новата ми книга. Фантастичен роман за пътуване из галактиката и срещи с извънземни. Последното което си спомням преди да заспя бе че главните герои се опитват да избягат от една планета с враждебно настроени хуманоиди.
Събудих се малко след полунощ с книгата в скута ми и пресъхнала уста. Имах нужда от течности, незабавно. В къщата цареше пълен мрак, но не исках да пускам лампите в коридора за да не събудя нашите. Както винаги вратата на спалнята им бе широко отворена. Постарах се да не вдигам никакъв шум докато слизах по стълбите. Тъкмо се готвех да стъпя на последното стъпало чух глас идващ от кухнята. Стъписах се. Подпрях гръб на стената и надникнах надолу.
–Мисия „Завръщане“ подновена. Етап първи приключен.– Лунната светлина хвърляше бледи лъчи върху фигурата на мъжът седнал на малката масичка. Отне ми около 1-2 милисекунди да осъзная че това е баща ми. Бе вдигнал глава нагоре с разперени настрани ръце и както изглеждаше си говореше сам.
–„Той се е побъркал“
Това би обяснило постоянната му усмивка, от която ме побиваха тръпки, но имаше и нещо друго смущаващо в тази картинка. Гласът който чувах бе неговият, но устните му не се движеха. Почувствах как студена пот облива цялото ми тяло. Изглеждаше толкова зловещо на тази лунна светлина. Бях прекалено изплашен за да направя каквото и да е било, затова просто тръгнах с бавни стъпки нагоре към стаята си. Шмугнах се в леглото и се втренчих във отворената врата. Чух стъпките му по стъпалата, после и по коридора. За момент те спряха. Не виждах почти нищо в тъмнината, но бях обеден че стои пред моята врата и ме наблюдава. Няколко секунди по-късно той продължи запътвайки се към спалнята. Не знам какво беше това нещо, но със сигурност не беше моя баща...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Eddie92

avatar

Брой мнения : 80
Age : 25
Registration date : 10.09.2016

ПисанеЗаглавие: Re: Завръщане    Вто 13 Сеп 2016, 2:00 am

Завръщане – част 3 – Финал

Бележка от автора. – “Когато четете моите истории, искам да помните едно много важно нещо. Както в реалният живот така и в моите разкази ВСИЧКО е въпрос на гледна точка и ваша лична преценка. Оставям на вас да изберете, кое е ИСТИНА и кое НЕ.“ Приятно четене - Eddie

Вече трета вечер го наблюдавах. Правеше абсолютно едно и също нещо. Ставаше от леглото, слизаше в кухнята, сядаше на масата разперваше ръце настрани вдигнал глава нагоре и комуникираше с някого. В началото ми бе трудно да разбера с кого точно, но след внимателно подслушване на „разговорите“ им вече имах бегла представа какво се случва. Дори успях да запиша един от техните диалози на диктофона си. Ако разбирах всичко правилно нещата не вървяха на добре. В първите дни бях изплашен, че баща ми се е побъркал, но грешах. Това изобщо не бе моя старец. Просто копие, което има същите спомени като него за да може да ни заблуди нас хората. От последната нощ успях да разгадая и част от плана им. Пълна размяна на хората с техни перфектни копия. Извънземни хуманоиди. За съжаление още не можех да направя нищо. Имах нужда от повече доказателства, които да представя пред света. Тази нощ, както и предишните подслушах разговора на „баща ми“ с управлението им, качих се отново в стаята си и се престорих на заспал. Той на свой ред правеше идентични движения, всяка вечер. След края на комуникацията се качваше горе, спираше за няколко секунди пред моята врата за да се увери че спя и си лягаше отново. Не знам дали след това заспиваше, но аз не успявах.
Целия ден в училище слушах „разговора“, който бях успял да запиша. Умирах си от желание да го пусна на някого да го чуе, но вероятно нямаше да ми повярват. Трябваше ми време да събера още материал и тогава щях да действам. Днес часовете бяха по-кратки и доста от учениците си тръгнаха по-рано. Аз поостанах в училищната библиотека за да потърся някое четиво, което можеше да ми помогне да разбера сложността на ситуацията. Спрях се на две книги за възможен контакт със извънземни и реших да ги взема и прочета в къщи.
Още с излизането си от училище го забелязах, беше спрял с колата си в другия край на паркинга и ме наблюдаваше. Вероятно се е усъмнил, че го подозирам и бе решил да ме следи. Почти бях сигурен че никоя от вечерите не ме бе видял. Опитах се да запазя самообладание, въпреки че в този момент бях изплашен. Направих се че не го виждам, отключих си колелото и се запътих бързо към вкъщи.
Още с влизането си в нас се стрелнах при мама.
–Къде е татко?- попитах я аз, като се оглеждах из кухнята.
–Не знам миличък, мисля че излезе до магазина.–Лъжа! Долових я веднага по нервният й тон и начина, по който гласът и потрепери.
–„Нима и тя е една от тях?“
–„ Или пък знае какво става но се страхува?“
Не знам какво беше, но в този момент не мисля че можех да й се доверя. Запътих се нагоре по стълбите към моята стая под претекст че имам много домашни и не искам да ме безпокоят. Мама не възрази. Заключих се в стаята си и цял ден четох книгите в опит да намеря начин за спиране на инвазията им или поне за забавянето. Единственото, което можех да направя според наръчникът „ Как да действаме при близки срещи от третият вид“ бе да спра комуникацията им с кораба майка и по този начин да забавя плановете им. Нещата вече бяха стигнали твърде далеч, „баща ми“ имаше някакви подозрения към мен. Трябваше да направя нещо. Стоях в стаята си и изчаквах да се стъмни и той да направи поредния си контакт с тях, тогава щях да действам.
Минаваше полунощ. Чух вратата на спалнята да се отваря. След секунди долових и шумът от стъпките му отправяйки се към кухничката. Момента бе настъпил. Сега или никога. Излязох от стаята си възможно най-тихо. Слязох долу и надникнах зад ъгълчето да видя дали е на обичайното си място. Нямаше го. Вцепених се от ужас. Не виждах почти нищо, нямаше и нужда. Усещах присъствието му точно зад мен. Започнах да чувам и дишането му. Тъкмо щях да се обърна и да го ударя той сложи ръка на рамото ми.
–Всичко е наред момчето ми. Не се страхувай.–копелето се опита да ме придърпа към себе си.
Бързо се отскубнах от хватката му и се забих в кухненския плот. Отворих едното чекмедже и извадих първият нож който ми попадна.
–Това е краят! Знам какво сте замислили и няма да ви позволя да осъществите гнусните си намерения.–изкрещях и се засилих към него, стиснал здраво оръжието си в рака. Ножа се заби право в корема му. Измъкнах острието и нанесох още един удар и още един и ще един. Той падна назад и се строполи върху масичката. Тъкмо щях да се доближа до него да видя дали съм го умъртвил усетих тъпа болка в тила си и се стоварих на пода. Видях лицето на майка ми с бухалка в ръце и изкривено от ужас лице. Загубих съзнание.
Събудих се в болницата, или поне приличаше на болница. Бях завързан за някакво легло с кожени каиши. Не можех да помръдна. Погледа ми бе още леко мъгляв но все пак различих лицето на майка ми, която с обляно в сълзи лице стоеше точно пред стъклената врата на стаята в която се намирах и разговаряше с двама фелдшери.
–Не може да бъде. Всичко с него беше наред. От както си го прибрахме не се бе оплаквал от никакви халюцинации или гласове.– тя избърса лицето си и наведе глава– Дори съпругът ми го наблюдаваше през последните дни - мама отново се разплака и подпря лице на рамото на единия мъж.
Халюцинации? За какво по дяволите говореше? Не съм имал никакви халюцинации! Напълно съм си с акъла!
„Те са я убедили в това! Извънземните!“
–Не съм луд! Мамоооо!–изкрещях с все сили и напънах каишите опитвайки се да се освободя.–Те не са хора! Махни се от тях!– едната ми ръка се откопча, успях да развържа и другата, после и краката си. Станах и се затичах към вратата. Опитах се да отворя. Неуспешно. Бе заключена. Ударих стъклото с юмрук. Дори не помръдна. Залепих лице за прозореца – Мамо! Мамо! Чуй ме моля те! Те са чудовища! Извънземни, дошли за да ни завземат. Трябва да ми повярваш! Моля те!– тя започна да плаче още по-силно и покри лицето си с ръце. Единият фелдшер отключи вратата на стаята и влезе. Събори ме на земята и завърза ръцете ми зад гърба. Бръкна в мантата си и извади спринцовка. Почувствах само лекото ужилване по врата. Главата ми натежа. Не можех да помръдна. Видях как другият мъж извежда майка ми. Фелдшерът клекна до мен и ме погледна в очите, на лицето му грейна усмивка.
–Радваме се че се завърна!–прошепна той.
По дяволите! Устните му… дори не… помръднаха…
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Завръщане    Вто 13 Сеп 2016, 2:30 am

Уау доста сериозен напредък, и като богатство на разказа, и като живот, като мистерия и необятност. И чувството за тайнство събужда див интерес, и надгражда към нещо ново, подава като 'улики', които карат сърцето да тупти с напрегнато очакване, все едно се спотайваш зад врата, където очакваш да видиш ужасяваща опасна картина. И извънземните... като малка гледах един филм, където извънземните бяха с телепатични? И такива разни способности(които винаги съм удещала болезнено познато, дишам ги, усещам аромата им, дори съм усещала присъствието им??и див страх?и съм ги виждала в сънни парализи, и съм имала доста будни сънища на кораби??),но преживявам онази тръпка, където страшното извънземно е наблизо, в другата стая, и усещаш много силното ми нечовешко присъствие... и идеята за изземане на близките, да си затворен сред обвивките на своите хора... не мога да опиша как ме кара да се чувствам това. Краят е страхотен, защото хем изкарва нашия да е извършил нещо ужасяващо, и за миг можеш да представиш събуждане от умопомрачение, и да усетиш как го сполетява усещане за непростимо травмиращо дело, хем .. нашият е като една прикована опитна мишка, много клаустрофобично и страшно.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Eddie92

avatar

Брой мнения : 80
Age : 25
Registration date : 10.09.2016

ПисанеЗаглавие: Re: Завръщане    Вто 13 Сеп 2016, 2:34 am

Виждам че съм успял, колкото мога да придам атмосфера на страх и напрежение +така желания от всички неочакван обрат и финал. Благодаря за милите думи ℛiddℓℯ!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Завръщане    

Върнете се в началото Go down
 
Завръщане
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: