Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Страх

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: Страх   Вто 20 Сеп 2016, 4:04 pm

Пренаписвах тази история няколко пъти. Първоначално исках да напиша история, която да спада към жанра ужас, но уви не мисля, че се получаваше, затова и смених малко сюжета. Сега историята ще е по-скоро фантастична, отколкото страшна. Сега този разказ ще разчита толкова на фантастиката и мистерията, колкото и на любовта и тъгата. Това е история, която ще отговаря на много философски въпроси и ще покаже различната страна на вечната битка между доброто и злото. Надявам се да ви хареса Smile

И мен, както всяко друго дете, ме беше страх от тъмното. Децата се плашат от чудовищата, които се крият в сенките, докато мен вингаи ме е било страх, че тъмнината може да ме завладее. Да се намести в разума ми и да контролира тялото ми. А знаете ли кое е още по страшното? Най-накрая бих почувствал нещо. Най-накрая щях да съм щастлив, че напускам скучния си живот без емоция. Тази история обаче не е само за това как се боря срещу тъмнината, моите демони и свръхестествено чудовище, това е и разказ за любовта, живота и за вечната битка между доброто и злото.

Преди да започна своята история, нека ви попитам нещо. Каква е разликата между доброто и злото? С годините се убедих, че всяко зло е породено от нещо добро. Дали обаче доброто винаги побеждава? Няма значение, защото злото винаги ще е част от нас. То винаги ще е там, скрито някъде из нашата душа.

За първи път срещнах злото същество, когато бях на дванайсет години. Грозно чудовище без лице и без име. Може би избързах? Нека ви разкажа как всичко започна. Името ми е Майкъл Шерон, но всички ме наричат Майк...Мога ли да ви вярвам? Та вие сте едни непознати за мен. Как да ви доверя всяка моя тайна? Нека засега започна с част от историята.

Когато бях на девет години, без никакво предупреждение майка ми почина.С години беше крила болестта си от мен и просто така един ден вече не беше част от моя живот. След смъртта й, баща ми беше нестабилен. Пиеше и се прибираше късно по нощите. Съвсем скоро на него му бе забранено да е мой родител, докато не докаже пред съда, че може да е отговорен баща. Наложиха му изпитателен срок, един месец. Месец, който аз трябваше да прекарам при леля ми, което означаваше, че трябва да се преместя от родното място, за да отида и живея при нея. Това означаваше, че трябваше да загърбя целия си живот, за да започна отначало, на ново място. Училище, приятели...всичко изчезна. Чувствах се сам срещу света. Изобщо не ми харесваше новия град, новото училище или хората там. А и постоянно беше мрачно, през ден валеше. А най-лошото беше, че този месец мина, но след него премина и друг. Скоро година. Баща ми беше изчезнал. Така и не дойде да ме вземе. Леля ми казваше, че ще се наложи да остана при нея, след като баща ми е прекалено опасен. Каквото и да означаваше това...Въпреки всичко някак си успях да намеря приятели. Шарлот или както я наричаха близките, Шери, беше най-красивото и мило момиче, което бях виждал. Веднага се влюбих в лъчезарната й усмивка. Когато за пръв път видях красивите й кафяви коси все още не знаех, че тя е сестра на най-добрия ми приятел - Виктор. Той беше запален геймър, като мен. Не обичаше да излиза навън в това дъждовно време, предпочиташе да нахълтва у нас и заедно да играем игри или пък да гледаме филми. Скоро след това и Шери започна да се присъединява към нас. Всичко беше прекрасно. Но нали знаете, всеки път, когато живота те третира добре, е подозрително. Затишие пред буря.

Малко по-малко се влюбвах до уши в красивата Шери. Щом продължаваше да идва с нас, явно не и беше проблем да се забърква в проблеми. Тя най-много се забавляваше, когато брат й се нервираше и почервеняваше заради поредната загуба от мен, когато играехме нашата любима игра.

-Хей, харесваш я, нали? - подметна ми веднъж Вик, докато Шери беше на долния етаж, за да донесе още ядене. -Ако нараниш по-малката ми сестра, ще те пребия - продължи той.
-По малка? Мислех, че тя е първото дете - засмях се аз.
-Това не е важно! - претендираше той.
-И все пак, как разбра?
-"Любов, кашлица и простотия не могат да се скрият" - веднага погали брадата си, мислейки, че така ще изглежда по мъдър.
-В това може и да има някакъв смисъл - съгласих се аз, защото не ми се спореше с него в този момент.
-На всичкото отгоре, гледаш нея повече от играта си.
-И все пак успявам да те победя - засмях се аз, докато той се намръщи като вече забрави за тази тема. Беше прекалено зает да измисли начин да ми отговори по някакъв начин.

Животите ни се сринаха, когато бяхме на дванайсет години, защото тогава се случи...нашата първа среща с това нещо. Виктор винаги си падаше малко разбойник. Единствените неща, които го интересуваха бяха компютъра и паранормалното. Странна комбинация, нали? Винаги се опитваше да ни накара да влезнем в старата изоставена къща, която все още хвърляше сянка върху малката къщичка на леля ми. Един ден ние с Шери решихме най-накрая да изпълним това негово желание. И на двама ни вече ни беше писнало да слушаме мрънкането му. Къщата едвам стоеше, дори от улицата се виждаше как тухлите вече бяха изгнили, прозорците бяха почупени от местните деца. Двора беше като джунгла. Високи храсти закриваха по-голямата част от двора. Тръни и коприва пречеха на всяко дете да припари до прокълнатата постройка. Разбира се, че не вярвах в такива неща. Знаех, че Вик нямаше да намери нищо интересно освен стари книги, разпадащи се мебели и някой умрял плъх.
Все пак прескочихме вече почти изгнилата ограда и влезнахме в двора. Надявахме се да няма някоя змия в тоя непрогледна гора от храсти и бодливи растения. Проправихме си път до дървената врата, която странно бе в добро състояние. Имаше малки драскотини оставени от уличните котки, които явно намираха добро обежище в старата къща. За наше щастие тази врата беше отключена.

Отворихме вратата, която никога не трябваше да бъде отваряна...
И какво намерихме вътре? Това което ви казах. Стари книги и разпадащи се мебели. Умрял плъх не успяхме да намерим, но попаднахме на нещо много по-интересно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Страх   Вто 20 Сеп 2016, 9:19 pm

Ехааа, изоставена къща с магически предмет (книга?), който отключва загадъчна вселена <3 Йее, това ще е интересно!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Страх   Вто 20 Сеп 2016, 10:11 pm

Нищо такова Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Страх   Вто 20 Сеп 2016, 10:12 pm

Това го прави още по-интересно. Very Happy

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Eddie92

avatar

Брой мнения : 80
Age : 25
Registration date : 10.09.2016

ПисанеЗаглавие: Re: Страх   Вто 20 Сеп 2016, 11:05 pm

Като история, на места е доста плоско. Мога да направя някой забележки по начинът ти на описване. На места действието е доста накъсано и все едно си изтрил няколко параграфа. Като го чета и имам чувството че липсват неща. Можеш и по-добре, виждал съм.
Чакам продължението Ванка Wink
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Страх   Сря 21 Сеп 2016, 7:11 am

Определено липсват неща, знам че действието е накъсано, но си има причина. Smile Плоска и скучна е, но все пак е първа глава. Описанието никога не ми е било сила, но ще се постарая Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vanko

avatar

Брой мнения : 619
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Страх   Сря 21 Сеп 2016, 6:46 pm

Какъв е смисълът на живота? Още от Древността този философски въпрос тревожи умовете на повечето хора, които искат да разберат има ли някакъв смисъл от тяхното жалко съществуване. За някои този смисъл на живота може да се крие в семейството или приятелите, за други в работата. За хората обаче, които в момента се чудят дали да скочат от високия покрив, за да полетят красиво надолу, смисъл няма. Те виждат живота като едно зло чудовище, срещу което им е писнало да се борят. Според тях няма значение дали са живи или не. Смисъл в тяхното дишане, няма. Така ли е? Или пък грешат? Има ли значение дали ще съм жив или не? Да, бих натъжил няколко човека със смъртта си, но пък най-накрая бих почувствал нещо. Малко е странно, нали? Въпреки всички лайна, с които живота ни засипва, ние трябва да продължим напред. За мен смисъла на живота е в красотата. Не, не става въпрос само за физическата красота на хората. Красотата на малките неща, които могат да ни накарат да продължим напред. Близките хора, усмивката на твоята приятелка. Красотата на изгрева и залеза. Красотата на музиката и книгата. Всеки човек може да намери свой собствен смисъл, свое собствено бутало, което да го кара да продължава напред. Ситуацията, в която бях попаднал, почти десет години след случилото се в онази изоставена къща, не ми помагаше. Бях загубил всяка надежда и желание за живот. Красотата на това да си жив изчезваше. Опитвах се да избягам от злото чудовище, но то постоянно ме настигаше. Отне ми и приятелите, опита се да ме убие, но никога не бих се предал. Защо? Защото все още търся смисъла в моя живот. Все още искам да живея.

Вероятно искате да ви върна в онази прокълната къща? Не мога. Както казах, все още не мога да ви вярвам. Но нещата след това тотално се промениха. Нищо от това няма значение сега. Вече бях възрастен, на двайсет и една години с приятелка и собствен дом.
-Скъпи, няма ли да ставаш вече? - прекъсна ме женски глас.
-Идвам, Шери - викнах аз от леглото, леко ядосан, че прекъсна моите размисли. А тъкмо се опознавахме с вас.
Влезнах в кухнята, която беше празна. Шери явно вече беше под душа, докато чашата кафе ме очакваше. Грабнах порцелановата чаша, отпих от горещото кафе. Онзи обичаен за кафето вкус, който като млад мразех, най-накрая ме накара да се събудя. "Дори в кафето има красота" засмях се аз спомняйки си моите размисли върху смисъла на живота, въпреки че ми се виждаха пълни глупости, когато си спомнях всяка дума. Не успях да дочакам моята прекрасна съпруга да излезне от банята, защото трябваше да тръгвам за работа. Бях "учен". Работих в една от най-големите лаборатории в града, която беше тайна пазена добре от обществото. Хората не подозираха с какви неща се занимаваме там, но това като цяло не засяга и вас, поне засега.

-Здравей шефе - бях поздравен подигравателно от моя приятел Виктор.
-Ти си мой сътрудник и приятел, няма нужда да ме наричаш "шефе" - сопнах се аз. Наистина не харесвах тази дума.
-Разбира се. Къде е моята прекрасна по-малка сестричка? - въздъхнах тежко. Отново я нарече по-малка, въпреки че това не бе така.
-Днес ще си остане вкъщи. А и не ни е нужна за поредния скучен експеримент. Точно така, тримата заедно създадохме тази лаборатория, тази агенция след това, което ни се случи, когато бяхме по-млади.

Вече минаваше обяд и заедно с Виктор седяхме в нашето любимо кафене. Познавахме собственика, а и атмосферата беше много приятна. Въздуха бе приятен, ухаеше на кафе. През големите прозорци, които бяха изненадващо чисти, влизаха меките лъчи светлина, които галеха кожата. Докато отпивахме горещото си кафе и говорехме за работа, чухме приятен женски глас, който познавахме много добре.
-Хей момчета, какво правите тук? - беше Шери. Лъчезарна и блестяща както винаги.
-Ние ли? Ти какво правиш тук? - сопна се брат й.
-Излезнах на пазар - отговори тя радостно.
-Значи си взе почивен ден само, за да идеш на пазар? - засмях се аз и пак отпих от горещата напитка.
-Разбира се - усмихна се тя, дари ме с нежна целувка по бузата и напусна кафенето. След секунди вече се се скри зад ъгъла и в кафенето останахме отново само ние с Вик.

Продължихме да говорим за работа и работа. Понякога Виктор наистина можеше да е скучен. Явно с годините се бе променил. Разбира се, всеки се променя. Промяната е неизбежна. Разговорът с моя най-добър приятел определено не е толкова важен за вас. Нека вместо това отново си поговориме, скъпи ми читатели. През цялото време казвам, че не мога да ви вярвам, но вие ми вярвате нали? Кой би се съгласил да разкаже своята история, която накрая да се окаже измислица и лъжа? Аз. Точно така. Всичко, което ви казах досега беше една лъжа. Исках да се опознаем по-добре преди да ви кажа истината. Защо? За да ви предпазя.

А ако ви кажа, че когато бях на девет години, родителите ми бяха убити? Не, аз не се преместих при леля си, по-точната дума е "скрих". Бягах от него. Него? Голямото зло чудовище, разбира се. Но защо то беше след мен? Голямото зло чудовище на име Орион всъщност беше компания, скрита от света, занимаваща се с много опасни неща. Тази компания преследваше хора като мен, необикновени. Грешка в техен експеримент ни създаде, а сега искаха да ни унищожат. Затова и ни преследваха. И ето, че се връщаме до старата изоставена къща, за която ви разказах по-рано. Какво всъщност се случи там?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
SchiZzZo !!

avatar

Брой мнения : 55
Age : 27
Registration date : 29.07.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Страх   Чет 06 Окт 2016, 12:00 am

това беше неочаквано о.о слиса ме, това ми хареса, не се случва често
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Страх   Чет 06 Окт 2016, 12:01 am

Уау, това е нетипично. Всъщност доста ми хареса, защото отне тооооооооооолкова време да си изградя представа и този обрат.......... все едно да вземеш един ураган и да го плиснеш в обратната посока. Обратно-ударният ефект си е главозамайващ. И звучи малко като бълнуване,  и доста добре описва емоционалния свят на един травмиран и (умо?)побъркан от ужас човек. Браво! Чакам с НЕТЪРПЕНИЕ! Изобщо не бях видяла по-рано, че си писал продължение.........

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Страх   

Върнете се в началото Go down
 
Страх
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: