Щастие в масово производство

Предишната тема Следващата тема Go down

Щастие в масово производство

Писане by Philip Dev on Сря 02 Ное 2016, 11:22

- Еееей! – той протегна ръка надясно, да спре спътника си и се наведе да вземе нещо – Гледай, гледай! Десет кинта! Добре дошлиии в джоба мииии! – припя си той и ухилен продължи напред.
Спътникът му се подсмихна.
- Радваш се на дребни предмети. Това е щастие назаем! – констатира философски спътникът.
- Глупости! Това е бира. Даже няколко бири. Чиста печалба!
- Хахаха. Ще ги върнеш там откъдето си ги взел. – предрече спътникът.
- Неееее! Ще ги дам в бара. – самодоволно потвърди той.
- И вече няма да ги имаш.
- Ще имам бира! – хилеше се щастливо.
- Все някога ще я изпиеш и вече няма да имаш нито бира, нито кинти.
- Да, ама бирата ще е в мен. Аз ще съм пиян и щастлив.
- Докато не я изпикаеш зад някой храст когато се прибираш. От земята взето, в земята върнато! – констатира пак философски спътникът.
- Забравяш, че ще съм още пиян и щастлив. – заповдига вежди той.
- Само докато мине действието на бирата.
- Ще ми остане хубавият спомен.
- Добреее. Какво направи на днешния ден миналата година?
- Помня ли?! Сигурно съм бил пиян.
- Те!
- Какво предлагаш да ги правя тогава, умнико?
- Каквото и да ги правиш, ще ги върнеш откъдето си ги взел – щастие назаем! - каза спътникът и спря пред тъмна врата с надпис Дървения бар и я отвори.
- Бомба ли е паднала тук? – попита той докато минаваше по тъмния дървен коридор. – В петък вечер!!
Спътникът му само се подсмихна и се облегна на тъмния дървен бар.
– Ще пием или какво?
– Няма бира момчета. – уведоми ги барманът. – Цялата бира е в хладилника. Шефът хвана ня’къв дизайнер да се заиграва с бара, а ония направил хладилника на дървен сейф с ня’кви електронни пинизи. Сега, освен ток и музика, нямаме и бира.
– Пффф! – изсумтя той.
– Те!
Спогледа се със спътника и поръча.
- Тогава водка и ром!
Допиваха последните глътки на вторите питиета в единственото сепаре без свещи, когато дойде тока. Цялото заведение светна и затрещя музика отвсякъде.
Вратата почти не се затваряше от влизащи и излизащи хора. Хора, алкохол, музика, мадами, приятели. До края на третите бири (след вторите питиета) трудно пробиваха път през тълпата, за да стигнат до бара. Изгубиха си дирите.
Накрая спътникът му го намери на улицата пред бара изблъскан от някакъв сърдит пиян ревнивец и писукащата му приятелка, която се суетеше около него.
Той гневно се оправдаваше, че си бил проправял път до бара и че нямало толкова алкохол на земята, който да направел задника на въпросната приятелка привлекателен. Това му спечели няколко юмрука и два-три шута. Е, и той не остана длъжник.
- Ти така ли ще седиш? – попита сърдито.
Спътникът кимна.
- Те!
Явно някой беше звънял на полицията – сирените се приближаваха неусетно бързо.
Спътникът пак се подсмихна и се изтъпанчи пред ревнивеца.
- Пич, имаш нещо на лицето. Чакай да го избърша. – още не беше довършил изречението и замахна с все сила към него.
Когато полицаите излизаха от колата вече нямаше побойници в съзнание, само спътникът стърчеше пред тях.
Той се събуди чак в ареста. Изкриви физиономия и се заоглежда, разтривайки главата си на местата, на които напираше да се „пръсне”. Спътникът се хилеше в другия ъгъл:
- Те!
- А ТИ какво правиш тук?
- Дойдох за мухабета!
- Беше забавно! - погледна той сериозно.
- Беше!
- Още не съм пикал, нооо… и още не съм се прибрал.
Намери си още натъртени места. Измрънка тихо.
- Добре де! Усещам всяко ударено място в момента. Гадно е.
- Не е. – възрази спътникът. – Един мой пра-чичо не си усещаше половината глава след два инсулта.
- И кво? Да се радвам, че ме боли? Да се радвам на гадното?!
- Те! – поредното „Те!” на спътника прозвуча доволно, по-доволно от другите – май беше последното.
Спътникът понечи да каже още нещо, но размисли. Беше убеден, че той го е разбрал правилно.
Когато най-накрая излязоха, спътника тръгна в друга посока. Той нямаше против. Хем щеше да го духне вятърът, можеше и да отвее мислите му. Срещу това пък имаше още по-малко против.
Апартаментът не беше далеч. Вече си представяше къде ще се строполи да си доспи. А може би и нещо за хапване, нещоооо…
Изведнъж светът му се преобърна. Или той се преобърна. Като че го болеше на повече места и по-силно. И някакви коли се мернаха пред очите му като една голяма хаотична въртележка, когато всичко изчезна.
Събуди се в някакъв ван. Наистина го болеше повече. Сети се за спътника и болния му пра-чичо. Би било гадно да е в непотребно тяло. Радваше се, че го боли всичко. Най-вече краката.
Не, не беше някакъв ван, а линейка и един противен фелдшер стоеше до него. Смръщи лице. „Те!”, прозвуча в главата му. „Пффф! Е, добре!”. Опита да каже нещо, но се чу едва едно скимтене.
- Какво? – каза гадният фелдшер и се приведе към него, за да чуе по-добре.
- ‘Но’о с’е се’и, д’ре!! – повтори той, погали го настоятелно по бедрото и му смигна.
Фелдшерът се дръпна рязко и се развика. Щеше да раздуха из цялата болница, че са докарали „гнусен гей с леки фрактури”. Докторите мъже нямаше и да искат да припарят до него, ако не е упоен. И само кой щеше да се натиска да го лекува?! Някоя секси докторка, на която и е омръзнало да я сваля всякаква паплач и ще се чувства в безопасност само с един „гнусен гей”. Линейката спря. Той нямаше търпение да си стигне до стаята. „Те!”, но гордо „Те!”. „Те!” вече имаше друг смисъл.



Philip Dev

Брой мнения : 7
Registration date : 01.11.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Щастие в масово производство

Писане by ℛiddℓℯ on Сря 02 Ное 2016, 18:32

Не съм сигурна, че успях много да разгадая замисъла на думата "Те", но предполагам, че има общо с това, че някакви неприятни доктори са му спасили задника и изведнъж тая дума става специална, щото са някви непознати от нищото?

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8130
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Щастие в масово производство

Писане by Philip Dev on Чет 03 Ное 2016, 12:24

Ние сме нещастни доста често и търсим утеха навън, извън нас, в храната, в питиетата, в действията, които носят кратки удоволствия, кратко щастие. Не ви ли писна да търсите? Звучи като история за пещерняци, които търсят храна почти всяка минута от деня, от живота. А не сме ли? От сутрин до вечер търсим и се надяваме да попаднем на добро настроение, адекватно отношение, внимание, отношение. Защо? Защото искаме да сме щастливи. Искаме го нон стоп. Какво правим, когато ни трябва нещо почти непрекъснато, а сме уморени да търсим? Какво правим, ако ни трябва екзотичен плод или зеленчук, който не вирее около нас, а ни трябва всеки ден? Ще го купим от магазина. Ако го няма там? Ще поръчаме, с интернет вече можем да имаме всичко. Доставките закъсняват, цените се променят, търговците прилагат пазарни трикове. Все неща неподлежащи на контрола ни. Тогава какво ни остава? Засаждаме го, произвеждаме го.
Аре бе?! Щастие? Тва да не са ви домати?! Как се произвежда щастие? Айде пак глупостите с позитивното мислене. Как се мисли позитивно като се сипят проблемите като ситен снежец в началото на зимата? Как да не се настройваме за една плътна снежна покривка от нещастие? Не, не. Чакайте! Стоп! Изобщо не се насилвайте. Не става така. Изморително е. По-лесно е да си търсим краткотрайното щастие. Нищо няма да постигнем дългосрочно освен умора и почти нулев ефект. Въобще възможно ли е? Има ли човек на планетата, кой се чувства нон стоп щастлив? Представете си го! Уволняват го. Той не се депресира, не се напива. Защо? Айде развихрете въображението. Защо ще се радва човек, че е уволнен? Сигурно му е била много скапана работата, или шефът му е бил пълен простак, или не са му плащали с месеци, или са го карали да издевателства над собствения си морал, да си стъпква ежедневно принципите докато не остане читав. Той е свободен! Свободен от простотии. Той е свободен да смени посоката в живота си, да намери призванието си и т.н. Ако реши да се депресира, реши да е нещастен, ще търси подобна работа и ще настоява за по-добри условия, а може да се съгласи и на по-лоши и ще се върне във "веригите на робството". Ако реши да се изкефи, реши да бъде щастлив, че се е отървал от нещо, което не му е стискало да зареже, за да търси по-добро (защото винаги има такова), ще търси нови хоризонти, ще среща нов манталитет, ще се насочи в обратната посока на това, от което си тръгва.
Какъв е извода? Щастието е решение. То не се търси, не се добива. То е нагласа, решение, избор - избор между двете алтернативи – избора да видим ползата и избора да не я видим. Те това е!

Philip Dev

Брой мнения : 7
Registration date : 01.11.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Щастие в масово производство

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите