Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Разходка из сънища

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
xavortm



Брой мнения : 4
Registration date : 11.02.2017

ПисанеЗаглавие: Разходка из сънища   Нед 12 Фев 2017, 12:04 am

Здравейте, това е първия ми пост тук Smile

Реших днес да пробвам да опиша сънят си. Събудих се и веднага хванах лаптопа, това е резултата:

   Тичах по средата на празна улица, прескачайки локви, притеснен и
умислен. “Бързо” мислех си, бързо трябваше да пристигна до целта
си. Но каква беше тя? Денят беше към края си, слънцето вече не се
виждаше, но все още отразяваше лъчите си в сивите облаци. Тогава
нещо гротеско излезе пред очите ми. Вдясно, с крайчеца на окото си
видях как нещо се прокрадна и се скри сред купчина черепи. Аз
спрях и погледнах. Черепите бяха камъни, а камъните - черепи,
човешки и животински. Всичко менеше формата си, неясно струпани
до стена, покрай която минаваше река.
   Наблюдавах го внимателно от разстояние. Нямаше да се
доближа. Загледах се още по-внимателно и някъде там видях
формата на змия, увита сред камъните. Колкото повече се заглеждах,
толкова по-ясно ставаше всичко. Имаше и трева наоколо, реката
минаваше покрай змията и камъните, които все още се меняха като
гледани през мараня. Но аз не видях главата на змята, нито
опашката й, тя беше твърде дълга и преплетена в камъните. Не
пожелах да продължа тъй като пред мен всичко беше размазано и не
знаех какво може да ме очаква. Върнах се бързо по същия път, но
вече беше още по-тъмно.
   Тичах и презкачах локвите. Пътят беше още по-тесен и кратък
сега. Стигнах кръстовище, където ме чакаше позната фигура. Но
само я чувствах така, не виждах лицето, не знаех името. Пресякох
кръстовището, заобиколено от къщи, очертано от техните дувари.
Двамата стояхме и гледахме в посока на змията, някъде далеч извън
хоризонта. Тя вече не беше важна, забравих я, заради това, което
щеше да се случи.
   Фигурата до мен постави ръка на рамото ми в опит да ме спре да
пресека отново. С дълъг жезъл в ръка ме побутна назад и ми показа
паднала табела, в дясно от мен. Табелата изглеждаше ударена от
нещо и се беше изкривила, мърсотията по нея показваше, че е стояла
на земята дълго време. Там се виждаше надпис, показващ
“увеличени нива на необичайни събития”.
   Между нас се появи още по-малка фигура. Стигаше ми до
коляното и имаше формата на руска кукла, но жива, с коса и странно
лице. Изглеждаше неутрална, не ми мислеше лошото. Беше с човека
до мен. Бяха едно - малкото същество беше негово, но не като куче
или котка, ами част от него или поне така знаех аз.
   Миг по-късно пред нас пейзажа се промени. Всичко стана мрачно
и огромни облаци се оформиха ниско над нас. Те се меняха
постоянно, тъмни, черни, ясно очертани в небесата и мъгла между
тях. През облаците се виждаше слиуета на огромни същества,
летящи от Запад на Изток. Едни бяха продълговати като змии, но с
крака, други бяха по-малки като хлебарки, трети като птици, но
сенките, осветени само от далечни светкавици, ги правеха да
изглеждат дълги стотици метри.
   Гиганти минаваха пред нас, невидими, но бяха там. Над нас
небето сякаш беше разделено от тънка ивица. То приличаше пак на
облак, но не беше от онези пухкавите, които знаем. Беше като лазер,
който не светеше, ами поглъщаше всяка светлина. По дължина на
него се въртяха кръгове с древни руни, изписани по тях, по които се
формираха други подобни линии и кръгове. Тази странна линия
формираше още облаци около нея, все по-тъмни и по-тъмни. Около
нас започна да пада сива вулканична прах, а някъде сред нея се
гонеха червени камъчета.
   Изведнъж в небесата измежду облаците се прокрадна огромна
фигура, приличаща на дракон. Тя пак се скри и показа, изскачайки
през облаците, сякаш дебнеше плячката си. За миг изчезна. Ние се
спогледахме.
   Пред нас вече нямаше къщи, нямаше път, бяхме само на едно
поле и небето над нас се отваряше. Мракът беше навсякъде, само
падащите чевени камъни и сините светкавици в небето осветяваха
разиграващата се сцената. Тогава драконът изскочи изведнъж пред
нас и разпери криле. Беше огромен, закриваше хоризонта и небето.
Ореол зад него очерта величествената му форма. Той впери черните
си очи в нас и отвори уста.
   Край..

Note: не съм украсявал с излишни елементи, това в действителност е какво сънувах 1:1, опитал съм се да опиша чувството и сцената визуално, но се придържах изцяло към спомена

Това са малките ми опити за писане, всякъкви коментари са добре дошли, положителни или не Smile Искам да се науча да разказвам! ^^ Освен това съм започнал и много по-дълга история. За сега имам основен план, герои, сцени и т.н. и съм на ~20 страници само, но бавно прогресирам. Покрай нея пиша и подобни като това горе Smile

Поздрави!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://xavortm.com
Artemis.
☽...dulce bellum inexpertis...☾
avatar

Брой мнения : 190
Age : 20
Localisation : Там където желаеш да си, но не можеш да бъдеш...
Registration date : 17.11.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Разходка из сънища   Нед 12 Фев 2017, 12:19 am

Затова харесвам сънищата... Толкова са пъстри и наситени със случки и емоции. Smile

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
xavortm



Брой мнения : 4
Registration date : 11.02.2017

ПисанеЗаглавие: Re: Разходка из сънища   Нед 12 Фев 2017, 12:22 am

О, определено! Жалко е, че толкова рядко ги помним. И за това първите минути след като се събуди човек е най-важно да се замисли и да си припомни всичко за тях. Интересното беше, че не успях да се сетя за всеки детайл, но докато писах всяка следваща случка изплуваше. Но в самия сън знаех предисторията, докато като бях буден не, и за това не знаех коя е непозната фигура до мен, докато съм убеден, че в съня бях сигурен, както и във вида й и имаше много по-дълъг диалог... жалко че всичко това се губи за секунди. Трябваха ми 5 минутки някъде да го нахвърлям това, след което всичко беше изчезнало от главата ми Very Happy
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://xavortm.com
Artemis.
☽...dulce bellum inexpertis...☾
avatar

Брой мнения : 190
Age : 20
Localisation : Там където желаеш да си, но не можеш да бъдеш...
Registration date : 17.11.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Разходка из сънища   Нед 12 Фев 2017, 12:27 am

Аз винаги сънувам и винаги си помня сънищата. ;д Може би при всеки е различно. Съня ти е интересен, определено, въпреки че на моменти може да мине и за кошмар. ;д
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
xavortm



Брой мнения : 4
Registration date : 11.02.2017

ПисанеЗаглавие: Re: Разходка из сънища   Нед 12 Фев 2017, 12:36 am

Хаха да, на места може би минава за кошмар, но усещах, че повече се възхищавах, въпреки апокалиптичната постановка. Иначе ти завиждам, винаги съм смятал че губя, като не мога да си спомня, защото всички са подобни на разказа
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://xavortm.com
Artemis.
☽...dulce bellum inexpertis...☾
avatar

Брой мнения : 190
Age : 20
Localisation : Там където желаеш да си, но не можеш да бъдеш...
Registration date : 17.11.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Разходка из сънища   Нед 12 Фев 2017, 12:41 am

Няма нищо за завиждане, предимно сънувам кофти неща. ;д Твоя сън поне го докарва на прилично фентъзи. ;дд
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
more



Брой мнения : 146
Age : 36
Registration date : 11.03.2017

ПисанеЗаглавие: Re: Разходка из сънища   Чет 23 Мар 2017, 9:54 pm

това което ми хареса е напрежението и динамиката,това че нещо в написаното ме накара да го прочета бързо и на един дъх
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Разходка из сънища   

Върнете се в началото Go down
 
Разходка из сънища
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: