Тръгна по тихата уличка, точно по лунната пътека...

Предишната тема Следващата тема Go down

Тръгна по тихата уличка, точно по лунната пътека...

Писане by Umbrella on Пет 21 Сеп 2007, 20:25

Шапката на звездоброеца

Една самотна юлска вечер сложи началото на тази история.Вечерта когато беден квартал, известен с убийства и кражби, се огласи от бебешки плач.Но той не се чуваше нито от близката болница, нито от къща, чиито прозорци все още светят.Сподавеният плач и немощните викове на новороденото идваха от един кашон в близост до контейнера.Миризмата беше ужасна, на застояла риба и развалени хранителни продукти.Зад кашона стоеше безвмълно една изхвърлена пералня, без вратичка, а вътре спеше уличен пес, в напреднала възраст.Муцуната му притеснено трепкаше и той скрибуцаше в съня си.На лунната светлина пак си личеше ясно, че козината му е прошарена, а тук таме имаше и голи петна.Силно изхлиптяване, идващо от кашона, накара кучето да отвори очи.То се огледа и оголи зъби, за все случай, ако трябва да сплашва противник.След няколко взирания в тъмата не видя нищо, и реши отново да задреме.Вярно, че имаше перде на едното око, но то не му пречеше да е бдително, защото второ още си имаше.Бебето притихна съвсем, или от глад, или му се доспа, или от студ.По някое време песът пак се размърда и надвеси големия си нос над кашона.Разтвори уста и аха да го глътне, а в същност го облиза.Надяваше се така да го стопли, но знаеше че няма да е за дълго.Замисли се и реши, по-добре да го остави за малко само и да извика звездоброеца, отколкото да стои с него и да го гледа как умира.
Тръгна по тихата уличка, точно по лунната пътека.Направи ляв завой и изчезна.Повечето улични лампи отдавна не бяха виждали крушка, а останалите бяха съвсем изпочупени.Добре че в тая част на града винаги луната беше ярка, иначе хората съвсем щяха да се избиват нощем.Чу се изстрел от пистолет и куршума прелетя покрай казана.Една котка избяга подплашена, бързо разбрала, че стрелят по нея.Бебето отново се разплака, писъците му бяха сърцераздирателни, по малкото му личице се стичаха сълзи от уплаха.След малко една сянка се надвеси над него.
-Хей, детенце, добре че Бруто ме доведе.-прошепна мъжки, пресипнал глас.Под накъсаната, каубойска шапка две благи сини очи съзерцаваха с умиление пеленачето в кашона.-Аз съм Алексей.Алексей-звездоброецът ми викат, а ти коя си?
Чу се само бебешки кикот и звука, който кашона издаде от получения удар с немирно краченце.-Ти сигурно си принцесата на сенките.Обаче как си се озовала тук не ми го побира главата.-Мъжът пое малкият вързоп и тръгна към един мост, отдясно на казаните.Кучето припна след него, като размахваше опашка и го гледаше в очите с разбиране.След малко се спряха пред дървена врата, почнала да гние от редовните дъждове напоследък.
-Роза, отвори моля ти се.Роза, знам че е късно, спешно е.
На вратата се показа пухкава жена, около четиридесетте с руса коса, половината на ролки.Беше облечена с копринен халат на розови цветя и пантофи-котенца.
-Алексей, заповядай.Какво пак си намислил, знаеш ли колко ми дължиш вече.Ако те поя и храня още малко, ще се разоря.-дамата се свъси и сложи ръце на кръста си-Да знаеш, че само аз те харесвам в този квартал.Вчера идва Красен, онзи полицая, да-отвърня тя на изумената физиономия на звездоброеца-идва и те търси.Ама защо, така и не ми каза.Тъй де, отпратих го и казах, че отдавна не си се мяркал, ако разбере че съм го излъгала, жива ще ме одере.
-Винаги съм ти казвал, че си златна.Обаче виж какво ти нося.-каза мъжа и посочи вързопа.Жената се подвуоми, след това приближи и надникна.
-Леле, Алексейчо, убих те!Боже Господи, прости ми!Майчице, света Дева Мария!
-Рози, спокойно, какво ти става?
-Откъде го взе това дете бе, серсемин.Знаеш ли сега какви проблеми ще си имам, ако разберат, че си ми го показал.Господи Боже мой!-повтори жената и започна да се кръсти.-Ще ми затворят и механата и всичко!На улицата ще остана, или ще ме тикнат в затвора!
-Успокой се, бе жено.Да не съм го крал това дете?!
-Че откъде го взе, от небето ли ти падна, а?
-Не от земята го изкопах.Чуваш ли се!Ей сега Бруто ме заведе при него, до казаните беше, в един кашон.
Песът се показа изпод масата, тъкмо си беше помислил, че са забравили за присъствието му и се канеше да си потърси нещо за ядене.Звездоброецът го потупа по главата и бръкна в джоба си, реакцията от страна на животното, беше мигновенна.Седна и зачака, заслужената вечеря, макар и скромна, нужна.След миг голям къс хляб вече се губеше в пастта му и то премляскваше доволно.
Каква бе тая съдба, дето ги събра всичките тези хора?Какво бе това дете, явило се, като ярък лъч в един посърнал живот, без смисъл?Беше ли знак от Бог, малкото детенце, че винаги има надежда?А това случи ли се някога, или е просто история?Ти, ти ще ми кажеш.
avatar
Umbrella
Unfair Rebel Child™

Брой мнения : 19
Age : 22
Localisation : Take your hand and walk away...
Registration date : 25.05.2007

Вижте профила на потребителя http://www.yoursumbrella.deviantart.com

Върнете се в началото Go down

Re: Тръгна по тихата уличка, точно по лунната пътека...

Писане by oh, boy! on Съб 17 Ное 2007, 20:48

Много е хубаво...изглежда много истинско и чисто :=): Тъжно и...прекрасно.
Браво :(hug):
avatar
oh, boy!
oi with the poodles already!

Брой мнения : 126
Age : 23
Registration date : 16.07.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите