Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 нещо като разказ

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
more



Брой мнения : 146
Age : 36
Registration date : 11.03.2017

ПисанеЗаглавие: нещо като разказ   Пет 17 Мар 2017, 9:49 pm

НЯМА НИЩО СТРАШНО




Тези усмивки са същите.И аз се усмихвам така.
Няма как да не вярвам.
Ръцете ми стискаха кръглия метален кран с готови сили.
Гледах наобиколилите ме хора,но не го видях,бяха го скрили някъде или го бяха убили.
-Лудвиг!
Дори никой не помръдна.

-Няма да успеем да се приземим в тези буци.Сигурно ще умрем.
-Задкрилки на двадесет.

Подигравката с убивания,когато го убиваш показва висша степен на вътрешна смърт.

-Лудвиг,не се безпокой
Той не ми отговоти
-Задкрилки на четиресет.
Не ме погледна,достатъчно добре се разбирахме.
A нереагиращите хора ги хващат и ги затварят.След това ги убиват.Но няма да ви кажа какво правят с
телата им.
Лудвиг включи задкрилките на осемдесет и корабът се приземи.

Всички знаеха че трябва да ми кажат къде е,но мълчеха.Не искаха да ми кажат.
Завъртях крана,вратата се отвори рязко и в помещението влезе колкото се можеше повече вакум.
Той уби всички незабавно по страшен начин.
Носеха се скъсани парчета от човешки тела и дрехи.Не само земята - и космоса е пълен с тези неща.

-Много ли ще ходим?
-Не.Много близо сме.
Не го погледнах.
Както в листата има пътища,по които преминава всичко което им трябва и отива точно където им
е нужно,не може да не сте ги виждали,така в космоса,има пътища,в които,в които,се случва
същото и те са невидими.
Никой не се притесняваше че сме тук а не където сме искали да сме.
Защото Лудвиг може да намира тези пътища и аз му вярвам.
Той не изглеждаше никак
беше невидим...

-Преместете го малко в страни
целият свят знаеше че това е той,следователно и аз
-Всичко е готово за тръгването,капитан лудвиг
-Тогава тръгваме
никой който вярва наистина няма да тръгне да търси доказателства
а ако някой се почувства предаден трябва да се гръмне,защото това си е негова работа
точно това е работата на тези хора
хората които се занимават с предателства

-Хубаво е да вървим
-И аз се чувствам добре


Когато управлявате нещо и как се справяте с това ви показват уреди използващи
светлина,не трябва да гледате показанията на разграфеното,а светлината.Също контролните уреди
не служат за контрол,а за сливане(този способ използваха за да идат на соларис за първи път)
(тогава бях дете и знаех че не ми трябва нищо)

-Виждаш ли в тъмното?
-Да,каквото си искам

-Няма нищо.
-Дръж се

-Ето ги!
Лудвиг не се съпротиви.Погледнах на дясно и видях крана.-Пуснете го!
Никой не ми обърна внимание,не ме чуваха и не ме виждаха.
Не чувстваше студ,а че се разкъса на парчета,цялото му тяло,не беше нищо за него.
той имаше тяло само заради мен.

-Не виждам нищо.
-И аз не виждам нищо.

Ако ви е лошо стойте на тъмно,
няма нищо страшно,
затворете си едното око с изправена ръка
свита в лакътя ето така

представяйте си

не вярвайте на никой
ако вярвате на някой
представете си че е застанал някъде изправен
усмихнете се и продължете нататък
любовта е завинаги
и животът бил кратък.
измислици...



Лудвиг направи движение сякаш вдига стъклена чаша от малката стара квадратна
дървена маса около която седяхме
-Няма нищо по-лесно от това да умреш
Аз направих същото
-Готова съм
Изправихме се,пихме,тряснахме чашите в земята за да се строшат и тръгнахме.
той не знаеше че го обичам
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8085
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: нещо като разказ   Нед 19 Мар 2017, 12:49 pm

хаа, краят много яко nail-на цялата история. на фона на кълцането на тела и на космоса се носи едно неопределено тревожно чувство и това накрая е една такава спонтанна изповед, която сменя тона и идва много рязко.
имаш много особен стил на писане, забелязах го още от стихотворенията, харесва ми.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
more



Брой мнения : 146
Age : 36
Registration date : 11.03.2017

ПисанеЗаглавие: Re: нещо като разказ   Нед 19 Мар 2017, 9:05 pm

радвам се Smile
благодаря Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
more



Брой мнения : 146
Age : 36
Registration date : 11.03.2017

ПисанеЗаглавие: Re: нещо като разказ   Съб 08 Апр 2017, 6:56 pm

Около 55 годишен мъж с поглед на летяща врана нервничи в коридора на вагона и сякаш се е нагълтал с амфетамини - не си намира място и постоянно пристъпва със ситни крачки ту наляво,ту надясно.След това сяда,с което - признавам си - ме учуди.Но не престава да се движи,нито за момент.
По някое време се обръща към мен:
-Момче,какво пишеш!
-Разказ.
Повече никой от моите спътници не ми проговори.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
more



Брой мнения : 146
Age : 36
Registration date : 11.03.2017

ПисанеЗаглавие: Re: нещо като разказ   Съб 29 Апр 2017, 11:32 pm

Какво можех да видя в този пушек?За всеки случай се огледах пак.Кръвта течеше от рамото ми и се питах как по дяволите умират кръвните,червените кръвни клетки,щом веднъж са напуснали моето тяло...и дали умират...Ходех си нормално,като изключим цялата ми изобщо същност,всичко си беше наред с походката ми.Не исках да ида никъде,но ходех,какво да правя
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
more



Брой мнения : 146
Age : 36
Registration date : 11.03.2017

ПисанеЗаглавие: Re: нещо като разказ   Съб 29 Апр 2017, 11:41 pm

Буците пръст,счупените циментови плочки,не беше лесно на краката ми,но те защо са?
Изсъхват!Въпреки че червените кръвни телца,както ги наричат,харесват кислорода,даже май са приятели,повечето от него им идва в повече и умират...Горките...Колко ли съм спасил притискайки раната...сто?хиляда?
много важно...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
more



Брой мнения : 146
Age : 36
Registration date : 11.03.2017

ПисанеЗаглавие: Re: нещо като разказ   Съб 29 Апр 2017, 11:56 pm

Не чувах нищо.Неведнъж съм си мечтал да съм глух и сега ми се осъществи.
-Добре ли си! - сякаш човек може да не разбира дори и да е глух.
-Добре ли си?
Исках да отговоря "Здравей,кръв...кръвта ми изтича през рамото..."Но припаднах.Никога не ми е било лесно да говоря с момичета.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8085
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: нещо като разказ   Нед 30 Апр 2017, 1:20 pm

оле изказът ти ме разцепва

с поглед на летяща врана
но ходех, какво да правя
никога не ми е било лесно да говоря с момичета, след като кръвта му изтича

Very Happy

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: нещо като разказ   

Върнете се в началото Go down
 
нещо като разказ
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: