Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Неизживяна среща

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Eddie92

avatar

Брой мнения : 80
Age : 25
Registration date : 10.09.2016

ПисанеЗаглавие: Неизживяна среща   Пон 10 Апр 2017, 11:10 pm

Лекият топъл полъх на пролетният вятър събаряше цветовете от малките вишневи дръвчета, с които беше осеяна алеята и от двете й страни. Пролетта си оставаше любимият ми сезон с всичките красоти, които поднасяше. Наистина бях пленен от всяка нейна страна- слънчевите топли дни, „прераждането“ на земята след зимата, харесвах дори и леко мрачните дъждовни следобеди , действаха ми някак успокояващо. Мисля че вече бях вървял около час по дългите алеи на старият град. Въпреки че денят беше делничен навсякъде бе пълно с хора. В кафенетата рядко можеше да се намери свободно място, дори и пейките в парка бяха заети. Всичко наоколо гъмжеше от живот. От дечицата тичащи неспирно из градинките до възрастните хора събрани в полукръг, задълбочени в техните истории. А аз, аз дори не знаех на къде точно съм се запътил. Просто се шляех из улиците без посока и се любувах на всичко.
Малко след като подминах едно от многобройните претъпкани кафета, някъде зад гърба си чух познат глас да ме вика по име.
– Сашо! Александрее! Ти ли си бе?
Обърнах се и започнах да диря с поглед, от къде точно идваха виковете. Само след секунда го забелязах, беше се изправил от стола си и мяташе с ръка. Въпреки че не се бяхме виждали от години, веднага го разпознах.
– Петре! Какво правиш тук?– усмихнах се аз запътвайки се към него.
– Тъкмо и аз щях да те попитам същото. Как се случи? От кога си тук…- за секунда той замълча и голяма усмивка се появи на лицето му.– Ах разбирам.- добави той. – Седни при мен стари приятелю, колко време мина а?- Петър се върна на стола си който бе точно под клоните на едно вишнево дръвче и вдигна чашата с кафе, отпивайки няколко глътки.
– Ами доста, мисля че около 5 или 6 години.
– 6 години а? Доста си е.- той сбърчи нос сякаш кафето му горчеше.– Ти как я караш? Как е Надето? Още ли сте заедно?- въпросите валяха от устата му един след друг, имах чувството че не бе говорил с никого от години.
– Да. Заедно сме. Тя е добре, имаме някой трудности, но се опитваме да ги изгладим.
– Малки спорове, а?–той се усмихна – Колко приятно нещо, а да не говорим и за помиряването след това.
– Ще ми се и аз да мислех като теб, но всъщност на мен не ми допадат.- отвърнах аз.– А тук на самообслужване ли е? –запитах в опит да сменя темата.
Той ме погледна с леко недоумение.
– Недей да бързаш да си поръчваш нищо и без това няма да останеш за дълго.
– Но аз тъкмо дойдох. Ти какво, гониш ли ме сега?- усмихнах се аз.
– Просто казвам - вдигна рамене той. А настроението му ми се стори още по приповдигнато.
– Ами ти Пешо, какво правиш? –запитах аз, търсейки с поглед сервитьорката.
– Аз ли? Да кажем че си почивам. Все пак, огледай се. Всичко е толкова хубаво и перфектно. Тук няма нищо за правене, е освен да се наслаждаваш на красотата.
– Тук? В този град ли имаш в предвид?
Петър игнорира напълно въпроса ми и се облегна назад на големият си стол.
– Та за какво се скарахте последно с Надето?- отново започна той.
– Вероятно ще ти се стори глупаво, но сякаш в последно време спорим за всичко. Дори за малките глупости си повишаваме тон. – горчивите спомени от скандалите ни ме връхлетяха. – Виж, не исках да ти казвам, но щом настояваш толкова. В момента сме разделени след последната ни свада тя си замина и сега е при майка си…
Той се поизправи и впери поглед в мен, а усмивката продължаваше да е на лицето му.
– На теб какво, смешно ли ти е?– поведението му, започваше да ме изнервя.– Защото на мен изобщо не ми е приятно да знаеш!
– Тя колко пъти е ходила при майка си след спор?– започна отново той, сякаш изобщо не му пукаше.
– Ами три или четири, не съм сигурен.
– И винаги се е връщала нали?
– Е да, но…- той побърза да ме прекъсне.
– Но? Тук няма НО! Най-важното е че се помирявате и си прощавате грешките. Запомни това, най-трудните връзки са най-силните, защото в добро всеки може приятелю. Но, колко са тези, които наистина имат силата да прощават? Колко хора биха останали с теб, след като видят най-лошата ти страна?- той се спря да си поеме въздух за секунда и сетне продължи – А и защо толкова искаш всичко да е перфектно? На земята няма нищо перфектно и в това е чара на нещата. Точно проблемите и справянето с тях са нещата, което движи живота ни. Не мислиш ли?- намигна ми той.
– Вероятно имаш право… – промърморих аз все още замислен над дългият му монолог.
Петър вероятно наистина бе прав за тези неща, все пак как бихме могли да оценим хубавите моменти, ако ги няма лошите…
– Правилно си ме разбрал!- Скочи от масата той, с озарено от щастие лице.

Не успях да промълвя и дума. Нима знаеше, какво си мисля или просто отгатна по изражението ми? Тъкмо щях да го попитам как го прави и забелязах една едра дъждовна капка да пада на масичката, а след нея и още една. Вдигнах глава нагоре, небето бе напълно ясно. Никъде не можеше да се види и облаче. И все пак над главите ни започна да се изсипва топъл пролетен дъжд. Погледнах към моя стар приятел, който вече се смееше с глас. Почувствах някаква тежест, която ме накара да се облегна на стола. Главата ми натежа и докато се усетя отново гледах към синьото небе. Вече много добре усещах дъждът по кожата си, зрението ми започна да се замъглява. Някъде от страни чух гласът на Петър.
– Казах ти, че няма нужда да си поръчваш!
За секунда бях заслепен от ярка светлина. Отворих бавно очи и видях Надя надвесена над мен, очите й бяха силно зачервени и пълни със сълзи, капещи по лицето ми. Погледите ни се срещнаха, тя скочи от леглото и се разкрещя.
–Доктореее! Той се събуди. Моля ви някой да дойде…
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
more



Брой мнения : 146
Age : 36
Registration date : 11.03.2017

ПисанеЗаглавие: Re: Неизживяна среща   Пет 14 Апр 2017, 9:58 pm

прости ми ако звуча и се явявам като някой критик Smile
идеята е добра,симпатична и мила е,почувствах се добре като го прочетох и ми стана усмихнато
според мен на места е повече описателно,от колкото има нужда или по-скоро,описателната част не се слива добре с действието,пак на места диалога е малко дървен,за сметка на това пък на други е съвсем на място и естествен
ако смяташ че съм прав,не се безпокой,такива неща се оправят,с времето,с опита,с четене,с наблюдение...ако ли пък намираш коментарът ми за неуместен,пак не се ядосвай или такива,какво пък толкова,някой казал нещо Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Eddie92

avatar

Брой мнения : 80
Age : 25
Registration date : 10.09.2016

ПисанеЗаглавие: Re: Неизживяна среща   Пет 14 Апр 2017, 10:39 pm

Благодаря за критиката, ще се постарая в бъдеще да "шлайфам" диалозите повече. Радвам се че историята ми е успяла да те накара да се усмихнеш. И да в началото описанието е прекалено може би, но се надявах това да успее да опише по-добре перфектността на мястото, в което се намира протагониста. Отново Благодаря!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
more



Брой мнения : 146
Age : 36
Registration date : 11.03.2017

ПисанеЗаглавие: Re: Неизживяна среща   Съб 15 Апр 2017, 9:52 pm

като вземем предвид че не съм схванал идеята за перфектността на мястото,нищо чудно и останалото,което съм написал да не е в час Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Неизживяна среща   

Върнете се в началото Go down
 
Неизживяна среща
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: