Една изгубена душа...

Предишната тема Следващата тема Go down

Една изгубена душа...

Писане by just one girl on Чет 01 Ное 2007, 21:37

Миии не е нещо особено, но все пак важното е да вярваш в себе си, а?

Тя летеше... Безмълвна, сякаш бе изтъкана от мълчание. Летеше... На собствените се криле. Животът отдавна беше изпил всичко сладко от дните й, в очите й гореше студения огън на болката. Не вярваше в любовта. Беше я изгубила отдавна. Не вярваше в приятелството - беше разбрала, че то е лицемерие и непостоянство. Не вярваше в човешката доброта - бе видяла, че такава някога е имало, но вече няма. Знаеше, че живее в материален свят, където хората не се скъпят да дават по двеста и повече лева за обувки, а им се струва много да дадат едно левче за някое гладно изоставено дете... Знаеше, че живее в дни, в които няколко бона в евро могат да накарат някой да се влюби в някого... Но Тя не беше като тях. Беше на четиринайсет, със светла коса и поглед, в който се четеше насъбраната мъка. Носеше на краката си единствените си маратонки от четири лева, а в гърдите си - туптящо човешко сърце. Беше успяла да се влюби веднъж наистина - и след това сърцето й беше разбито. Беше намерила най-добра приятелка, но тя също я бе предала. Беше повярвала - и беше паднала. Беше се усмихнала - и бе наречена наивна. Сега седеше в своята мрачна стаичка в сиропиталището, и пишеше мрачни мисли в тетрадка с мрачни страници, пропити от детски сълзи. Детски - защото ги бе изплакала като малка. Сега не плачеше. Вледеняващия лед на болката замразяваше сълзите, както бе замразил и вярата, и мечтите.
Тя вече нямаше нищо. Вярата... Тя си беше отишла. Любовта? Смешна мисъл, измислена от някой полудял поет, на когото му бе доскучало безсмисленото съществуване. На леглото срещу нея спеше малко момиче - на около четири годинки - друго сираче. То имаше живот. Имаше мечти, имаше вяра, усмихваше се в съня си и беше щастливо. А Тя - Тя нямаше нищо. От доста време Тя знаеше, че щастието е само приказка, която се чете на малките дечица... А Тя беше пораснала. Не вярваше в приказки, всъщност не вярваше в нищо. Мракът, погълнал живота й, се бе превърнал в ежедневие и малко по малко я убиваше. Имаше само едно нещо, което още я крепеше, още едно, което не бе загубило смисъл и не се бе превърнало в мрачна каша от мисли и чувства, само едно нещо, което я караше да се усмихва нощем, само едно, което я караше да продължава... Надеждата. Дори да бе изгубила своя стимул да живее, Тя продължаваше да чувства, да мисли, да съществува... Да живее. Защото надеждата бе запалила в душата й искреността, бе проникнала в мрачната й душа и бе дръпнала черните завеси. Въпреки, че беше изгубила всичко, освен своята искра надежда, Тя продължаваше. И все пак...
Тя летеше.
Летеше, защото знаеше, че всичко ще се оправи.
Летеше, защото знаеше, че Човеци още има.
Летеше, защото знаеше, че Тя е една от тях.
И ще бъде...
Докато смъртта не я покори и Тя не легне в студения си гроб...
Докато не тръгне на последното си пътуване...
Докато не потъне в мрака на забравата...
Щеше да бъде Човек...
Да помага...
Да Бъде...
Докато не умре...
Щеше да бъде Истинска...
Дори те да се опитваха да изгорят надеждата...
Тя щеше да бъде Себе си.
Докато все още можеше...
Тя летеше.

just one girl

Брой мнения : 9
Registration date : 26.10.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Една изгубена душа...

Писане by xRainbowx on Чет 01 Ное 2007, 23:32

Адски добро е.
Браво. :(clap):

_________________
Hail Satan.
avatar
xRainbowx
Lil bunny Foo Foo

Брой мнения : 2496
Age : 23
Localisation : In a cereal box, The Supermarket
Registration date : 25.05.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Една изгубена душа...

Писане by just one girl on Пет 02 Ное 2007, 18:46

Сериозно? Shocked Не очаквах на някого да му хареса!

just one girl

Брой мнения : 9
Registration date : 26.10.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Една изгубена душа...

Писане by oh, boy! on Пет 02 Ное 2007, 18:49

Защоо? Shocked
Толкова е хубаво...особено последната част Smile
Браво, страшно е!
avatar
oh, boy!
oi with the poodles already!

Брой мнения : 126
Age : 23
Registration date : 16.07.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Една изгубена душа...

Писане by just one girl on Пет 02 Ное 2007, 18:53

Мерси Мерси
Тия дни може да пусна още нещо ама ако го довърша че така нещо не ми харесва както е в момента

just one girl

Брой мнения : 9
Registration date : 26.10.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Една изгубена душа...

Писане by ℛiddℓℯ on Съб 26 Яну 2008, 21:36

Страхотно е.
Продължавай да пишеш.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Една изгубена душа...

Писане by just one girl on Вто 04 Ное 2008, 15:54

А душата му се блъскаше неистово в преградите на тялото, трябваше да излезе, а не искаше; можеше да остане, но не биваше. Не, пътят й свършваше тук – щеше да се превърне в дихание, щеше да се изпари като сълза на дете, щеше да се стопи, да си тръгне… Щеше да се изгуби в притихналите мисли и да погуби спомените, своите спомени, щеше да се изкриви до неузнаваемост, щеше… щеше да изчезне. Щеше да докосне крилатите си мечти за последно, щеше да сложи невидима усмивка на устните, щеше да се удави в сълзите, които нямаше да изплаче; да се отрови от горчивите думи, които нямаше да чуе; да се опие от нежните слова, които нямаше да изрече; и да се замръзне в чувства, които нямаше да изпита…
Защо?
Знание, до което нямаше да достигне. Защото с душата му беше свършено, защото тя отброяваше секундите като разхлопан стар часовник, почти неспособна да го остави. Но сега щеше да си отиде – нямаше избор. Щеше да събере остатъците надежда и обич, счупени и пръснати в сърцето му, и щеше да полети от невиждащите му очи към безмълвните и безразлични звезди, които така бе копнял да докосне…
И, неподдържан от вълшебна метла или самолетни криле, неподсигурен от нищо, освен от собствената си безтегловност, той щеше да се слее с небето, което вече нямаше да погледне, щеше да се влее във вятъра, когото вече нямаше да усети, щеше да стане част от Нищото, от което цял живот беше бягал неуморно…
Щеше да остави своята празна обвивка, и щеше само веднъж да се обърне, да погледне с носталгия необитаемото си тяло и коленичилото до него момче - последният изпратил го приятел, и щеше само мислено да се сбогува със студеното си изоставено сърце…
И щеше само, просълзен, да изпрати въздушни целувки на малката си сестричка, която с нетърпение го чакаше да се прибере… Която нямаше да го дочака. И щеше само безгласно да се сбогува с всички, които обичаше, и нямаше да се обърне повече, и нямаше да иска да плаче, но сълзите щяха да са неумолими, и нямаше да може да погледне живота, който бе напуснал…
И щеше за миг да се върне в онова сладко време, когато можеше да живее, и щеше да му се прииска всичко да е било кошмар, и щеше да знае, че се случва наяве…
И въпреки че очите му бяха загубили зрението си, щеше да види сълзите на близките си и щеше да му се прииска да е с тях, но мостовете назад щяха да са изгорени… И въпреки че никога не бе вярвал в Бог, сега щеше горещо да се моли да се върне и щеше да шепне „Амин”, и щеше да окъпе молитвата си с благословени, неизплакани приживе сълзи…
И щеше да се пресегне през вечността да си открадне миг живот, но той щеше да се изплъзне като живак от ръката му…
И щеше да лети, да полети истински, и щеше да разпери криле въодушевен, но щеше да разбере, че вяра е имало, но вече няма; че е бил щастлив, но не го е проумявал; че не може да полети, макар и безтегловен; че няма мечти, които да го издигнат; че прашецът от крилцата на феите се е понесъл в гоненица с вятъра и го е изоставил
И щеше разочарован да се понесе към Нищото, щеше да падне, вкопчен във вятъра, щеше да си отиде този път наистина, и щеше да погледне назад, и отчаяно, като изгубено дете, да се моли неистово да се прибере у дома
И Вечността щеше да го приеме в хладните си обятия като изгубено, завърнало се дете, и щеше да го осъди на забвение, неспособен да си тръгне, запокитен, изхвърлен като ненужна вещ, изоставен, заточен в изгнание Никъде, в самия център на Вселената, в средата на Смъртта, в утробата на Забравата, на мрачната граница между Рая и Ада, и нямаше да може да отиде никъде, защото душата му беше жива, защото той знаеше, че не е мъртъв, защото беше изтръгнат жив от тялото си, защото така му беше отредено
И щеше да стои там, захвърлен всред Нищото, сред Празното
И щеше да му се иска да се е бил вкопчил по-здраво в живота…
И щеше да съжалява…
Но щеше да е вече късно.
Прекалено, прекалено късно.

just one girl

Брой мнения : 9
Registration date : 26.10.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Една изгубена душа...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите