Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Една изгубена душа...

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
just one girl



Брой мнения : 9
Registration date : 26.10.2007

ПисанеЗаглавие: Една изгубена душа...   Чет 01 Ное 2007, 9:37 pm

Миии не е нещо особено, но все пак важното е да вярваш в себе си, а?

Тя летеше... Безмълвна, сякаш бе изтъкана от мълчание. Летеше... На собствените се криле. Животът отдавна беше изпил всичко сладко от дните й, в очите й гореше студения огън на болката. Не вярваше в любовта. Беше я изгубила отдавна. Не вярваше в приятелството - беше разбрала, че то е лицемерие и непостоянство. Не вярваше в човешката доброта - бе видяла, че такава някога е имало, но вече няма. Знаеше, че живее в материален свят, където хората не се скъпят да дават по двеста и повече лева за обувки, а им се струва много да дадат едно левче за някое гладно изоставено дете... Знаеше, че живее в дни, в които няколко бона в евро могат да накарат някой да се влюби в някого... Но Тя не беше като тях. Беше на четиринайсет, със светла коса и поглед, в който се четеше насъбраната мъка. Носеше на краката си единствените си маратонки от четири лева, а в гърдите си - туптящо човешко сърце. Беше успяла да се влюби веднъж наистина - и след това сърцето й беше разбито. Беше намерила най-добра приятелка, но тя също я бе предала. Беше повярвала - и беше паднала. Беше се усмихнала - и бе наречена наивна. Сега седеше в своята мрачна стаичка в сиропиталището, и пишеше мрачни мисли в тетрадка с мрачни страници, пропити от детски сълзи. Детски - защото ги бе изплакала като малка. Сега не плачеше. Вледеняващия лед на болката замразяваше сълзите, както бе замразил и вярата, и мечтите.
Тя вече нямаше нищо. Вярата... Тя си беше отишла. Любовта? Смешна мисъл, измислена от някой полудял поет, на когото му бе доскучало безсмисленото съществуване. На леглото срещу нея спеше малко момиче - на около четири годинки - друго сираче. То имаше живот. Имаше мечти, имаше вяра, усмихваше се в съня си и беше щастливо. А Тя - Тя нямаше нищо. От доста време Тя знаеше, че щастието е само приказка, която се чете на малките дечица... А Тя беше пораснала. Не вярваше в приказки, всъщност не вярваше в нищо. Мракът, погълнал живота й, се бе превърнал в ежедневие и малко по малко я убиваше. Имаше само едно нещо, което още я крепеше, още едно, което не бе загубило смисъл и не се бе превърнало в мрачна каша от мисли и чувства, само едно нещо, което я караше да се усмихва нощем, само едно, което я караше да продължава... Надеждата. Дори да бе изгубила своя стимул да живее, Тя продължаваше да чувства, да мисли, да съществува... Да живее. Защото надеждата бе запалила в душата й искреността, бе проникнала в мрачната й душа и бе дръпнала черните завеси. Въпреки, че беше изгубила всичко, освен своята искра надежда, Тя продължаваше. И все пак...
Тя летеше.
Летеше, защото знаеше, че всичко ще се оправи.
Летеше, защото знаеше, че Човеци още има.
Летеше, защото знаеше, че Тя е една от тях.
И ще бъде...
Докато смъртта не я покори и Тя не легне в студения си гроб...
Докато не тръгне на последното си пътуване...
Докато не потъне в мрака на забравата...
Щеше да бъде Човек...
Да помага...
Да Бъде...
Докато не умре...
Щеше да бъде Истинска...
Дори те да се опитваха да изгорят надеждата...
Тя щеше да бъде Себе си.
Докато все още можеше...
Тя летеше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
xRainbowx
Lil bunny Foo Foo
avatar

Брой мнения : 2496
Age : 23
Localisation : In a cereal box, The Supermarket
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Една изгубена душа...   Чет 01 Ное 2007, 11:32 pm

Адски добро е.
Браво. :(clap):

_________________
Hail Satan.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
just one girl



Брой мнения : 9
Registration date : 26.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Една изгубена душа...   Пет 02 Ное 2007, 6:46 pm

Сериозно? Shocked Не очаквах на някого да му хареса!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
oh, boy!
oi with the poodles already!
avatar

Брой мнения : 126
Age : 23
Registration date : 16.07.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Една изгубена душа...   Пет 02 Ное 2007, 6:49 pm

Защоо? Shocked
Толкова е хубаво...особено последната част Smile
Браво, страшно е!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
just one girl



Брой мнения : 9
Registration date : 26.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Една изгубена душа...   Пет 02 Ное 2007, 6:53 pm

Мерси Мерси
Тия дни може да пусна още нещо ама ако го довърша че така нещо не ми харесва както е в момента
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Една изгубена душа...   Съб 26 Яну 2008, 9:36 pm

Страхотно е.
Продължавай да пишеш.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
just one girl



Брой мнения : 9
Registration date : 26.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Една изгубена душа...   Вто 04 Ное 2008, 3:54 pm

А душата му се блъскаше неистово в преградите на тялото, трябваше да излезе, а не искаше; можеше да остане, но не биваше. Не, пътят й свършваше тук – щеше да се превърне в дихание, щеше да се изпари като сълза на дете, щеше да се стопи, да си тръгне… Щеше да се изгуби в притихналите мисли и да погуби спомените, своите спомени, щеше да се изкриви до неузнаваемост, щеше… щеше да изчезне. Щеше да докосне крилатите си мечти за последно, щеше да сложи невидима усмивка на устните, щеше да се удави в сълзите, които нямаше да изплаче; да се отрови от горчивите думи, които нямаше да чуе; да се опие от нежните слова, които нямаше да изрече; и да се замръзне в чувства, които нямаше да изпита…
Защо?
Знание, до което нямаше да достигне. Защото с душата му беше свършено, защото тя отброяваше секундите като разхлопан стар часовник, почти неспособна да го остави. Но сега щеше да си отиде – нямаше избор. Щеше да събере остатъците надежда и обич, счупени и пръснати в сърцето му, и щеше да полети от невиждащите му очи към безмълвните и безразлични звезди, които така бе копнял да докосне…
И, неподдържан от вълшебна метла или самолетни криле, неподсигурен от нищо, освен от собствената си безтегловност, той щеше да се слее с небето, което вече нямаше да погледне, щеше да се влее във вятъра, когото вече нямаше да усети, щеше да стане част от Нищото, от което цял живот беше бягал неуморно…
Щеше да остави своята празна обвивка, и щеше само веднъж да се обърне, да погледне с носталгия необитаемото си тяло и коленичилото до него момче - последният изпратил го приятел, и щеше само мислено да се сбогува със студеното си изоставено сърце…
И щеше само, просълзен, да изпрати въздушни целувки на малката си сестричка, която с нетърпение го чакаше да се прибере… Която нямаше да го дочака. И щеше само безгласно да се сбогува с всички, които обичаше, и нямаше да се обърне повече, и нямаше да иска да плаче, но сълзите щяха да са неумолими, и нямаше да може да погледне живота, който бе напуснал…
И щеше за миг да се върне в онова сладко време, когато можеше да живее, и щеше да му се прииска всичко да е било кошмар, и щеше да знае, че се случва наяве…
И въпреки че очите му бяха загубили зрението си, щеше да види сълзите на близките си и щеше да му се прииска да е с тях, но мостовете назад щяха да са изгорени… И въпреки че никога не бе вярвал в Бог, сега щеше горещо да се моли да се върне и щеше да шепне „Амин”, и щеше да окъпе молитвата си с благословени, неизплакани приживе сълзи…
И щеше да се пресегне през вечността да си открадне миг живот, но той щеше да се изплъзне като живак от ръката му…
И щеше да лети, да полети истински, и щеше да разпери криле въодушевен, но щеше да разбере, че вяра е имало, но вече няма; че е бил щастлив, но не го е проумявал; че не може да полети, макар и безтегловен; че няма мечти, които да го издигнат; че прашецът от крилцата на феите се е понесъл в гоненица с вятъра и го е изоставил
И щеше разочарован да се понесе към Нищото, щеше да падне, вкопчен във вятъра, щеше да си отиде този път наистина, и щеше да погледне назад, и отчаяно, като изгубено дете, да се моли неистово да се прибере у дома
И Вечността щеше да го приеме в хладните си обятия като изгубено, завърнало се дете, и щеше да го осъди на забвение, неспособен да си тръгне, запокитен, изхвърлен като ненужна вещ, изоставен, заточен в изгнание Никъде, в самия център на Вселената, в средата на Смъртта, в утробата на Забравата, на мрачната граница между Рая и Ада, и нямаше да може да отиде никъде, защото душата му беше жива, защото той знаеше, че не е мъртъв, защото беше изтръгнат жив от тялото си, защото така му беше отредено
И щеше да стои там, захвърлен всред Нищото, сред Празното
И щеше да му се иска да се е бил вкопчил по-здраво в живота…
И щеше да съжалява…
Но щеше да е вече късно.
Прекалено, прекалено късно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Една изгубена душа...   

Върнете се в началото Go down
 
Една изгубена душа...
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: