Eyeful.

Очевидно е, че си художник. Не знам какви картини рисуваш с боите (или с каквото рисуваш), но картините, които рисуваш с думи са ясни, ярки и яки! Имаш страхотен усет за езика. Има нещо, което много силно ме хвана в писането ти, но още не мога да го облека в думи и да го изразя, както ми се иска. Но утре ще го направя на бистра главица, защото според мен е важно. Защото от теб могат да се учат тези, които искат да се учат.

loooooolll, последното е много добро! не знам защо не съм го коментирала...
чувства се всичко <3 лее се бързо, ритмично... песен.

Много харесах "Захлас и отчаяние" и това над него. Също ми допадна и "Фойерверки".

Харесва ми, че в стихотворенията си предаваш някаква случка, някаква история много нежно и плавно. Мисля че има някои места, на които се губи мелодията на стиха, затова пък чувството и тръпката от прочетеното си остават.

благодаря за отзивите!

елегантното сърце сияе
като лунна, звездна нощ
пътешественикът сам мечтае,
тайнствен, златен, във разкош;
крие в себе си загадки,
колко искам да ги разгадая;
думите му пеят сладко,
принцът на цветя ухае;
на цветя, галактики, море,
от далечните земи...
скъпоценен камък и небе
е, преизпълнено с мечти...
като вятър е свободен,
към безкрая устремен,
джентълменът благороден,
със изящество роден.
Акис, как владееш само ти
усмивки чисти и красиви,
принц на всичките звезди
със къдрици прелестни и живи...

Много ми хареса! Много плавно върви.

Благодаря ти! В момента имам муза..

In this cold and starry night
On my bed I lay alone
In my head I'm asking why
do I miss you to the bones?
Once you said, don't waste your life
waiting for me there...
But that's me, for you I'd dive
into depths unknown, I'd dare!
But the night I said is cold,
as the wind blows some sorrow,
tells me, you're too bold,
he may leave tomorrow...
And the wind is right
Why my burning fire
can't warm up the night...?

Роялът на ангела



той:
гледам я с притихнали очи
нещо черно в тях мътнее
спуснати, уж ангелски коси
да погаля искам аз, копнея
мозъкът й вътре болен
иска да роди звезди,
ала устремът й волен
в свян прегаря и горчи.

тя:
гледам в книгата блестяща,
цялата сияе и звучи,
и обречената ми душа я хваща
хор от ангелски лъчи.
поразена съм. каква е тая сила,
която мене облада,
лъчезарна, галена и мила,
а не като преди - сама...

той:
тъй децата ни пропадат
виждат злото на игра
струва се омаен адът
на енигмата - душа..
аз проникнах във мечтата
на едно загубено дете
дявол да дари с искрата
на божествено мече...
но когато се погледна,
ти, Бояна, що откри?
мръсна, черна си и бледна
във поквара, заради
едно създание, което
инфектира те и изроди...

тя:
тази книга е сърце
не е просто на хартия,
едни божествени ръце
разтварят я да се открие
тайнствен извор чистота
който води към доброто,
и подсилен е от любовта
развълнувала ме тъй дълбоко...
християнска е тя, православна
туй що диря в всеки храм,
онази сила здрава, славна
(която обещавам, ще ти дам)
блика в изобилие от нея;
и мойта кървава душа ехти,
невярваща, че някой пее
такива песнопения.. ах, ти!
нима на моята продупечна душа
такава сила книга дава?
аз виждам същностите в нея, да,
тъй искрено лекуват ме, издава
синестезия от чистота,

и росата в детските очи,

такава, Боже, красота...

такива радостни мечти!

той:
момичето не се вълнува много
от друго май, ами от мен
само тази - адската тревога
държи я още в мрак и плен
как иска й се да й проговоря,
и нежно да й нашептя,
че пазя я с крилата си отгоре,
от всичката отвътреидеща злина,

и може би..

момиче,

просто ей така,

ще усетиш някой ден ти обещавам

тази сбъдната мечта....

тя:
Не ми се вярва, ангеле, че туй е вярно.
Нима не ги сънувах тази нощ?
Въздигнаха ме с черното и гадно
и гнилата, проклета мощ

а аз извиках те! но те дойдоха
и губя малко вярата в небето...
защото тази долна суматоха
убива мен... детето?
не, детето в мен низвергна се само
и може би само ги вика,
и не разбирам никога дори защо
поддава се на Дама Пика....

Защо подаде ми сега да пиша
това проклето, гнусно име?
аз исках бистро да издишам,
(но в тебе много друго има)

Не искам повече това във мен!
Особено пък таз жена!
Помогни ми.. аз съм в плен!
Не искам повече сама!

той:
това дете е още малко
и себе си неопознало
се мисли за тъй слабо, жалко,
руши се, бие свойто тяло
дави се само от лакомия,
гасне ден за ден, блести
едва в любовна самотия..
падай, малката, гори!
ако искаш истината, чистотата
живей сега в потайността,
вярвай в мен, подай ръката,
аз те чакам в вечността...!