Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Изповед

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Silver^Mist
Слънчевче™


Брой мнения : 19
Registration date : 10.08.2008

ПисанеЗаглавие: Изповед   Нед 10 Авг 2008, 7:12 pm

Изповед

Тишина - безплътна и призрачна. Тя ме обгръща жестоко със студения си воал. Не допуска нищо до ушите ми. Вече чувам само вътрешние си глас, който нашепва нещо неразбираемо - нежно и ласкаво. По-ясно...Искам да чуя! Някой ми споделя тайна тихо, на ухо. Но аз не мога да разбера. Не искам. Вече затварям очи и се понасям на крилете на Вечността. Някой ме дърпа за ръката! Не! Пусни ме! Кой си ти? О, защо не виждам? Тъмнината ме прегръща силно. Усмихва се чаровно и невинно, докато спуска пелерината си пред очите ми. Край. Казах сбогом на слънцето, небето и звездите. Но защо ми е да виждам? Нимка съзирам истинската красота? О, да...Но не с очите.
Студ сковава душата ми. Преставам да чувствам. Стъкълца се забиват в нежната ми кожа, причинявайки ми болка - последното ми усещане, че съм жива. Но от къде са тези стъкълца? А, да...Това е моята замръзнала душа. Нищо..и тя не ми е нужна. Нима преди обръщах внимание на чуждото страдание? Нека сега да страдам и аз.
О, Господи! Но аз не чувам, не виждам, не усещам... Какво се случва с мен? Отговорът изплува неприятно в съзнанието ми - та аз умирам! Ето, сбъднах мечтата си да се отделя от капана на своето тяло. О, не! Само не сърцето! Само него ти ми остави! Не ми отнемай любовта! Такава...чиста и желана. Нали чрез виждам красотата, чувам нежните слова и усещам допира прекрасен. Не изтръгвай от мен най-скъпото ми, не ме доближавай! Не опитвай, не можеш да изпиташ нещо като мен! Затова ме остави...
Слава Богу! Това е бил кошмар...Отворих очи и се надигнах от леглото. Погледнах синьото небе, така ведро и сияйно. Чух птиците, общуващи в клоните на дървото срещу мен. Ох...това ме заболя! Наведох се и вдигнах трънче от земята. Поне усещам...
О, да...Ще ценя малките неща. Обещавам ти, Живот!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Изповед
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: