Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Les catastrophes, elle en a fait un carriere

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
xRainbowx
Lil bunny Foo Foo
avatar

Брой мнения : 2496
Age : 23
Localisation : In a cereal box, The Supermarket
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Съб 26 Май 2007, 4:22 pm

Айде като за начало едно малко тъпо разказче.

Слънчоглед
Когато кажа слънчоглед, се сещам за малко лъчезарно момиченце, което бяга за да хване слънцето.Такова русокосо момиченце бе Лиса.Тя бе весела, игрива, не можеше да стои на едно място.А усмивката й можеше да разтопи сърцето на човек.Усмивката, която седеше послушно на бялото й като порцелан личице.
Един ден Ли и майка й бяха излязли на разходка.Девойчето вървеше след майка си, като от време на време потичваше напред с близалка в ръчички и се радваше на лакомството.
След малко нещо от другата страна на улицата привлече вниманието й.От другата страна на тротоара стоеше баща й.
Но в този миг, нещо стана.Сякаш планетата се пропука.Щастливите родители на Лиса изчезнаха, като прашинки, с които вятърът си играеше.Ето че Ли се сети, тя нямаше родители.Така русото лъчезарно момиченце се превърна просто в тъжно изгубено дете.Тя стоеше сама на тротоара, а хората я подминаваха сякаш не същуствуваше.Чу се глас:
- Лиса, миличка хайде...
Тя отново стоеше в леглото си в пансиона, отново нямаше родители, отново не знаеше коя е...На бузата й блестеше малка сълзичка, която се крепеше да не падне.Разочаровано момиченцето се облече и слезе долу да закуси.Лиз все още чувстваше вкуса на близалката и топлата ръка на майка си.Тя с нетърпение очакваше отново да заспи, за да се прибере в къщи, при родителите си, там където знаеше коя е, знаеше че не е сама, знаеше че има семейство...за жалост само в сънищата си.


by xRainbowx

_________________
Hail Satan.


Последната промяна е направена от xRainbowx на Съб 17 Окт 2009, 10:20 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Усмих
*MelancholY Еvening staR*
avatar

Брой мнения : 111
Registration date : 15.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Пет 29 Юни 2007, 6:30 pm

Много хубаво, наистина много ми харесва Very Happy Красива тъжинка....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
xRainbowx
Lil bunny Foo Foo
avatar

Брой мнения : 2496
Age : 23
Localisation : In a cereal box, The Supermarket
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Чет 02 Авг 2007, 10:22 am

Мерси! Радвам се че ти хареса.
Така де едно ново разказче...То е базирано на истинска история.

Аманда Стюъртс
Аманда Стюъртс бе малко красиво момиченце. Тя имаше златни къдрави коси, които се спускаха до кръста й и се украсяваха бялото й личице. Живееше в красив и елитен квартал заедно с родителите си и по-малката си сестричка.
Тя бе такова палаво и закачливо дете. Караше хората да се усмихват…и да й угаждат защото на Аманда не можеше да се откаже. Просто се разтапяш от нейните мили думи, произнесени така сладко и светещите й зелени очички, които трепкаха като пламъчета. Тя можеше да оправи деня дори на най-тъжния човек. Всеки бе щастлив, че я познава.
Това малко момиченце вече не бе малко, а пораснала седемнадесет годишна дама. Със същите тези къдрави златни коси и бяло лице с поруменели бузки. Тя живееше в същия квартал, същата къща и със същите хора. Сестра й - Мадисън която бе вече на 10 също бе там.
Всичко си бе както преди. Освен Аманда. Тя вече не бе мила, щастлива и весела.
Вече никой не желаеше да я познава, нито да говори с нея. Всички ги бе страх. Бе ги страх от това в което се бе превърнало това лъчезарно момиченце.
Тя се бе превърнала в нещо ужасно. Не веднъж Аманда се бе опитвала да убие сестра си. Дори заплахите с кухненски нож вече бяха изтъркани. Убиването на домашни любимци, отрязана коса през нощта, опитите да удуши Мадисън. Колко ли клиники и психиатри бе обиколила, докато накрая я гонеха дори от там.
Тя не винаги бе такава. Тя се превърна в това, когато бе на 15. Аманда бе получила награда за една своя рисунка и бе заминала за Париж за връчването на наградата. Награждаването се извършвало в една църква, която в същия ден била запалена и изгорена до основи.
Сигурно си мислите, че Аманда е била единствената оцеляла? Вярно много хора починали същия ден, но не. Тя просто била единствената, която била изчезнала някъде из църквата по времето, когато сградата горяла. А какво й се бе случило? Никой не знае. Но определено не е било нещо хубаво.
Един ден обаче наистина имаше убийство. За което малцина знаят. В една събота вечер Ам гледаше телевизия, докато родителите й бяха на опера, а сестра й при баба й. След малко на прозореца се почука. Момичето не обърна внимание и дори не потрепна. Пак почукване, но на другия прозорец…Отново и отново и отново. Накрая тя се ядоса стана като запрати чинията която държеше право в стената, но това явно не уплаши тия дето чукаха по прозорците защото след малко те счупиха прозореца с един камък.Дойде й до гуша. Тя отвори вратата, а навън стояха няколко 13-14 годишни хлапета и се кикотеха. Аманда присви очи и със забързана крачка тръгна към тях като крещеше:
- МАЛКИ ИЗЧАДИЯ!
Очите й бяха ококорени, а зениците й със размера на зрънце. Очите й станаха черни като въглен. Тя грабна едно чернокосо момиче за ръката така здраво че то започна да пищи от болка, а от ръката му течеше кръв. Аманда бе забила ноктите си така силно…
Тя запуши устата на момичето, а останалите забягаха по улицата като уплашен добитък.
След малко Аманда бе в колата си заедно с момичето, по чието лице се стичаха сълзи.
-Как се казваш? – попита похитителката, но не получи отговор
-КАК СЕ КАЗВАШ, ПО ДЯВОЛИТЕ? – повтори тя
- Дейна,Дейна Хейст! – побърза да отговори момичето като държеше ръката си.
Ам само се усмихна и подкара колата с бясна скорост.
След малко спря до близката горичка и свали Дейна, която падна на земята. Аманда я хвана за дясната ръка и я за влачи по-далеч от колата,но Хейст успя се изтръгне и тръгна да бяга. Аманда изглеждаше напълно спокойна.
След няколко секунди тя уцели момичето с камък,то се строполи и започна да се гърчи от болка на земята. Аманда сякаш напълно отегчена застана до нея, с доволно изражение и рече:
- Нямаш си и на представа с кого се еб***ш малката.
- ДА ЗНАЕШ КАКВО ЩЕ ТИ СЕ СЛУЧИ КОГАТО РОДИТЕЛИТЕ МИ РАЗБЕРАТ КУ*КО ПОБЪРКАНА!
- Как ме нарече? – попита Стюъртс
- ПОБЪРКАНА КУ*КА ИЗРОД ТАКЪВ!
Но след това Дейна не получи отговор от Аманда. Тя само усети как похитителката й отново я удря с тежкия камък…Отново и отново…и отново. Когато Дейна вече нямаше сили да пищи, да вика или да издава онези измъчени стонове. След малко й причерня..Господи чувстваше се мокра…Имаше отвратителна болка в главата и гръдния кош…Сякаш я разкъсваха…След малко тя усети че лежи на земята, но не можеше да помръдне искаше да извика, но не можа..Издаде някакъв жалък стон, след който чу само смеха на Аманда…
След малко вече нямаше Дейна Хейст. Имаше само един труп до дървото, кървав и зловещ там в тъмното, там където се сбъдна ужасът. Там където Аманда Стюъртс остави нещо…нещо, което някой ще намери..съвсем скоро.

_________________
Hail Satan.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
smilexxagain
la tua cantante.
avatar

Брой мнения : 238
Registration date : 20.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Чет 02 Авг 2007, 12:32 pm

Уау! Супер е яко! Не е весело, но е запленяващо и интересно. Кара ме да искам още. Имаш ли? Наистина имаш талант. Обажавам точно такъв вид произведения Smile

_________________
- Преди теб,Бела,животът ми бе като безлунна нощ.Много тъмен,но имаше и звезди – места на светлина.И тогава ти пресече небето като метеор.Внезапно всичко беше в огън – имаше великолепие,красота.Когато изчезна,когато метеорът бе паднал отвъд хоризонта,всичко потъна в мрак.Нищо не се бе променило,но очите ми бяха заслепени.Не можех да видя звездите повече.И вече нямаше смисъл за каквото и да e.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Temples Of Death
Little retro rock star.


Брой мнения : 393
Age : 23
Localisation : Sky...
Registration date : 11.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Чет 02 Авг 2007, 4:29 pm

Последния разказ ми стана интересен, ще има ли продължение по него?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
vampire_doll

avatar

Брой мнения : 27
Age : 23
Localisation : Между небето и морето
Registration date : 02.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Чет 02 Авг 2007, 7:10 pm

Много добре!Кефи ма,ама ще се радвам повече като напишеш продължение. affraid Моля те,не убивай Аманда(внр)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Усмих
*MelancholY Еvening staR*
avatar

Брой мнения : 111
Registration date : 15.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Пет 10 Авг 2007, 3:22 pm

Истинска история казваш? Колко тъжно... pale
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
xRainbowx
Lil bunny Foo Foo
avatar

Брой мнения : 2496
Age : 23
Localisation : In a cereal box, The Supermarket
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Пет 10 Авг 2007, 10:12 pm

Милей написа:
Истинска история казваш? Колко тъжно... pale
Ми преувиличено е разбира се, но наистина имаше момиче в моя квартал, което се опитваше да убие сестра си постояно...Душеше я, заплашваше я с нож и т.н.
А наистина имаше и момиче, което пострада, но раните бяха само от това как тя си заби ноктите мн здраво и скуба косата на момичето.
Бе голям екшън голямо нещо. Един ден Аманда/истинското име няма да споменавам/ просто изчезна някъде и аз оттогава не съм я виждала нито нея нито сестра й.

_________________
Hail Satan.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Усмих
*MelancholY Еvening staR*
avatar

Брой мнения : 111
Registration date : 15.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Пет 10 Авг 2007, 10:23 pm

Леле...тва колкото е интересно, толкова и плашещо Laughing То в същност изобщо не е за смях...приятелки ли ти бяха?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
vampire_doll

avatar

Брой мнения : 27
Age : 23
Localisation : Между небето и морето
Registration date : 02.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Вто 25 Сеп 2007, 9:33 am

Да се изкажа като наблюдател.Всички мислехме ,че Аманда се е преместила,но оня ден мина покрай нас pale affraid
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
xRainbowx
Lil bunny Foo Foo
avatar

Брой мнения : 2496
Age : 23
Localisation : In a cereal box, The Supermarket
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Сря 06 Авг 2008, 12:03 am

Момичето влезе в замъка заедно с тях. Без да се замисля, без да обръща внимание. Просто влезе, сякаш някой й казваше "Отвори очи." и тя се озоваваше вътре за секунди.
Замъкът не беше точно приказен - с еднорози, дъги и принцеси с дълги руси коси. Всъщност носеше странни смесени чувства. Беше черно-сив на цвят. Кулите си бяха кули, портите - порти, прозорците - прозорци. Навън имаше градини -цели паркове. Зелени. Лехи, дървета, храсти, цветя..
Вътре замъкът бе красив. Мраморните подове лъщяха от светлината на кристалните полилеи, така че на всяко дете би му се приискало да се хлъзга и да играе на пода. Имаше портрети, статуи.. всичко, което очакваш да има в един замък като по филмите. Но момичето не обръщаше внимание нито на подовете, нито на полилеите, нито на красивите предмети и картини. Тя гледаше наоколо, сякаш търсеше нещо, но не бе сигурна какво. Хората до нея говореха нещо. Двама мъже и жена. Мъжете бяха високи, единият с палто, а другия със странни официални дрехи. Жената носеше рокля, която се влачеше по пода. Момичето имаше необикновенното чувство, че са някак.. средновековни.
Момче. Бе със тях. Тя сякаш не го бе забелязала до сега, но то бе там. Младеж на около двадесет години. Личеше му че не се вписваше във времето. Носеше бяла тениска, обикновенни панталони и гуменки. Имаше тъмна рошава коса и светли очи. Разговора между останалите, му беше също толкова интересен, колкото и на нея. Гледаше мъжете и жената и наблюдаваше как се променят израженията им говорейки.
Момичето крачеше наоколо с любопитство. Отдалечи се от групата с няколко метра. Видя някаква маса, на нея хора. Приличаха на крале, кралици и подобни. Те я забелязаха. Изведнъж се чу странен звук, който я стресна, рязко се обърна и до нея видя нещо огромно и сивкаво. Не бе живо. Изглеждаше пластмасово. Като огромен правоъгълник стигащ до тавана. Сякаш оповестяваше границата от масата и нея. Не й позволяваше да мине. Чу крясък от мъжа със смахнатото палто:
- Не отивай там. Нямаш работа там!
Подчини се и тръгна в друга посока. За момент затвори очи и сякаш прескочи времето, в което вървеше. Отвори очите си и се озова в зала. Балетна зала. Бе празна. Тъжна. Плачеше за балерините си. В главата на момичето изникна онази мелодийка, която обичаше да слуша като малка. Когато навиваше ключа на палячото си и той пееше онази нежна песничка. Песничката на балерините. Спомни си вратата. Облепена в изрезки на красиви балерини. Облечени в бяло с дантели.. Обичаше да ги гледа.
Майка й. Мислеше за нея. През цялото време, откакто се озова в залата. Опитваше се да го подтисне. Опитваше се да го счупи, да го махне, да затвори, да го скъса. Но не можа. Там си остана. Всичко беше на майка й, изрезките на вратата, балетът, палячото.. Тя бе балерина и художничка. Прекрасна. Виждаше я направена от бяла светлина в спомените си. Искаше да я чуе отново. Да я прегърне, да я почувства, помирише. Но не можеше. Беше мъртва.
Момичето видя завеса. Дръпна я и отново беше в друго помещение. Чувстваше го свое. Чувстваше сякаш бе във водата и дишаше спокойно и вървеше плавно. Сякаш бе изолирана, сама. По средата имаше нещо странно. Въртеше се спираловидно нагоре. Имаше форма на планина. Бе стъклено, а се държеше за земята със странни метални пипала. Тя се доближи. И видя. Видя ги. Рисунки. На майка й. Сякаш никнеха от нищото и изчезваха на върха на спираловидно-въртящото се стъклено нещо. Тя докосна стъклото. Не плачеше и не знаеше защо. Гледаше ги и ги следеше с поглед, обикаляше нещото.
Младежа се появи. Той я приближи, но видя че се е загледала в определена рисунка. Той извърна поглед към стъклото и видя белия лист. Имаше нарисуван момиче и момче, като принцовете и принцесите в приказките, те бяха с гръб, лицата им не се виждаха. Хванати за ръце те просто стояха прави на преден фон, гледайки нещо, което не се разбираше точно какво е, но и не трябваше. Нещо в тази картина впечатли момичето. Знаеше че принцът и принцесата от приказките са сантиментални глупости за деца, които все още не са опознали истинския живот, който те убива с всеки дъх. Тя знаеше какво изпитваше, знаеше защо се впечатли, знаеше защо обикна тази рисунка тогава.
Двамата се разбраха един друг гледайки майчината й рисунка. Сякаш нейните мисли изникнаха в неговата глава и двамата го знаеха. И двамата знаеха нещата, които им трябваха да знаят. Не се познаваха, но не им и трябваше. Имената бяха като баркодове, думите - някак излишни за момента.
Тя стоеше със сбръчени вежди и отчаяно лице и се взираше през стъклото право в душите на рисунките. Той гледаше нея. Опитваше се да я отгатне. Той отгатваше всички момичета. Просто можеше. Но нея не. Тя беше.. тя.
Младежа сложи ръката на рамото й, а тя се обърна към него. Погледна го и забеляза. Очите му. Светло-зелени. Отново сбръчи вежди. Сякаш ще заплаче. Той сложи длани върху очите й. Тя ги затвори и се отпусна. Не знаеше защо. Просто сякаш изведнъж всяка кост в тялото й умекна. Той я хвана и прегърна. Седяха така няколко минути.
- Би ли останал тук. С мен. Вечно?
- Да.
- Защо?
- Не знам.

_________________
Hail Satan.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
xRainbowx
Lil bunny Foo Foo
avatar

Брой мнения : 2496
Age : 23
Localisation : In a cereal box, The Supermarket
Registration date : 25.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Съб 17 Окт 2009, 10:29 pm

Ляля, това е един доста сложноразбираем разказ, тъй като е плод от мозъците на мен и Детелина.
Една болно болна шизофреничка с би-полярно разстройство и една.. госпойца, която е твърде влюбчивичка. Страхотно заглавие, знаем.
За малко пояснение:
Бисквитките - Дета
Желибони - Вероника



RAWR

На Бисквитките й беше студено. Има хрема, а Тирамисуто е глупак. И стоят на плажа, за да е морска тематиката. Говорят си за сладки неща, за да убият времето преди вечеря и за да не се избият като разгонени самураи. И изведнъж Тирамису, който е глупак, се разсърди, защото Бисквитките е по-яка от глупака. Глупакът! Бисквитките мрънка на госпожица Желибони, която е влюбена в Капчука, но не си признава.. защото той капе и не обича желирани бонбони.
Бисквитките и г-ца Желибони обсъждаха плитко екзистенциални въпроси как статуя се римува с апатия, добавяйки от време на време, хапливи коментари за Тирамисуто и Капчука - глупаците.
Хумберт. Но Лолита е сладка.
Представяха си как косатка изяжда Тирамисуто и Капчука. И се появи дъга, което означаваше, че Джийзъс прави гей секс.

_________________
Hail Satan.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Арлина
après moi le déluge
avatar

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Съб 17 Окт 2009, 11:15 pm

Якия разказ. ^-^
Струва ми се, че би
изглеждал още по-яко в безкрайно изречение, като онези на Фредерик Бегбеде.
Цитат :
Представяха си как косатка изяжда Тирамисуто и Капчука.
Абе, в стомаха на косатката има ли място за още един?
Цитат :
И се появи дъга, което означаваше, че Джийзъс прави гей секс.
Любимата ми част, бонбонче.

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bathory

avatar

Брой мнения : 5
Registration date : 08.11.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   Пон 09 Ное 2009, 12:52 am

lol! Браво, браво! lol!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Les catastrophes, elle en a fait un carriere   

Върнете се в началото Go down
 
Les catastrophes, elle en a fait un carriere
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: