..."I wonna run with the wild horses"...

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Джо on Съб 26 Май 2007, 20:40

Ирландската детелина

Отдавна беше минало времето,когато събирах цветя,слагах ги внимателно с найлоново пликче и ги мушвах в някоя книга.Обожавах да го правя!Скоро нямаше книга без цветенце.Намирах всякакви – на повечето дори не знаех имената.Но това не ме интересуваше.Манията ми запълваше всяка свободна минута от времето ми.Дните ми бяха посветени на това да намирам нови и нови цветя.Понякога сама се заблуждавах,че съм първия човек, намерил дадено цвете.Имах чувството,че никой преди мен не е познавал толкова много цветя,не се е доближавал толкова много до природата.Всяко едно цвете имаше смисъл за мен,носеше ми спомени...толкова нежни,леки като перце,към които протегнех ли ръка да ги взема,бързо политаха,понесени от вятъра на настоящето.И само цветята можеха да ги задържат.
Само в цветята,запълнили книгите,можеха да се съхранят спомените ми.
А аз обичах спомените си.Макар десетгодишна бях достатъчно зряла,за да осъзная,че за мен по-скъпо нещо от спомените надали ще има през целия ми живот.Някои бяха горчиви,парещи от болка езика ми,но така примамливи...Други горещи,трети ледени...Но аз ги обичах всичките
Затова обичах и цветята си.Благодарях им,че запазват спомените ми,че ги съхраняват дълбоко,докато отново не реша да ги изровя от страниците на книгите.
Събирах все повече цветя с мисълта,че така ще успея да запазя все повече и повече спомени.
Такава си бях.
* * *
И ето ме сега-дванайсет години по-късно.Студентка съм.
Детската ми любов към природата още не беше изстинала и сега уча биология.
Имах почивен ден,та реших да разчистя квартирата си.
С тъга установих,че съм забравила да прибера цветята,разхвърляни из книгите в къщи на едно място.
Взех якето си и се качих на автобуса.Родния ми град беше далече.
“Отдавна не бях идвала.Всичко си е същото”-усанових,щом бях пристигнала и стоях пред родната си къща.
Валеше,но това не ми правеше особено впечатление.Този дъжд обаче...напомняше ми нещо.Загледах се в небето.Беше покрито с тъмни облаци.
“Я,облак във формата на слон.Забавно-засмях се на ум.-И до него малка звездичка”-въздъхнах и пак сведох поглед напред.
С бавни крачки,тихо,отворих външната врата.Звънче иззвъня.Погледнах нагоре и наистина го видях-малко звънче,загубило цвета си от времето беше закачено на вратата,така че щом се отвори да иззвънява.Този звън..и той ми напомня нещо..
“Нещо става с мен.Вероятно носталгия...Всичко тук ми е толкова скъпо.”
Над дворът се простираха лозници с големи,свежо зелени листа,лъщящи от капките дъжд.
Вратата на къщата се отвори.
-Мамо...-тихо казах и се усмихнах на жената пред мен.
Тя не се беше променила.Същата топла усмивка,нежни трапчинки и червени устни.Все така млада.Кестенявата коса само нямаше толкова къдрици.Но все пак можеха да я вземат за моя по-голяма сестра.
-Лили!-искрено се зарадва тя и ме прегърна-Най-сетне дойде.Мислехме,че си ни забравила...
-Никога.-засмях се весело и влязохме в къщи.
Баща ми също се зарадва.Той се беше променил.Леко...В косата вече се забелязваха бели отпечатъци от тежките удари на съдбата.
-Е,каква е причината да ни посетиш?-засмя се той
-Няма причина...не,всъщност има.-признах искрено.-Забравила съм си цветята.Нали ги помните,като малка бях луда на тази тема,постоянно ги събирах.Та...реших да дойда и да ги събера от книгите.
-Знаеш къде е библиотеката.-усмихна се майка ми и посочи горния етаж.-Разрови се из книгите,аз ще направя вечеря.
Качиш се по стълбите и влязох в библиотеката.Любимата ми стая.Още миришеше така,както я помнех-тежък,но все пак приятен аромат на стари книги.Моите,пълни с цветя,бяха в левия ъгъл.Отидох до тях и ги измъкнах една по една.Извадих пликчетата с цветята и ги оставих на близката масичка.Бяха толкова много!При гледката им усмивка озари лицето ми.Не бях подозирала,че след толкова време,когато ги погледна в мен отново ще трепва онази приятна струна,която сладко звънтеше всеки път,когато намерих ново цвете.И сега-с всички тях пред мен имах чувството,че притежавам най-скъпото богатство на света.
Извадих поредната книга.От нея се търкулна пликчето и падна на земята.
Стоях над него и не смеех да се наведа,да го взема.Просто сотях прехласната
Любимото ми цвете.
Ирландската детелина.
Истинска ирландска детелина.,примамливо-зелена с нежния се свеж аромат на свободни поля.
Помня,че беше подарък от вуйчо ми,който често пътуваше из света.
Помня и денят,в който той ми я донесе.
* * *
Беше дъждовен ден,аз бях долепила глава до замъгления прозорец и любопитно изучавах тъмните облаци.Те имаха различна форма.Ей там-виждах слон.До него малка звездичка.Ето значи,откъде ми беше познат този дъжд,тези облаци...
Весело търсех още форми,скрити в облаците.
Отвън се чу примамливо звънтене-малкото звънче над вратата,което като малка бях закачила сама.Да...същият звън,който ме беше посрещнал на същата врата дванайсет години по-късно.
Вуйчо ми с тихи стъпки,усмихнат,влезе в стаята.Аз се затичах към него и го прегърнах.Той ме вдигна във въздуха и ме завъртя.не го бях виждала отдавна.пак беше заминал.
-Нося ти подарък-загадъчно каза той и ме пусна на земята.
Радостно пляснах с ръце.
Той извади от голямата си чанта малка кутийка с небесно-син цвят.Подаде ми я,а аз нетърпеливо я отворих.Ахнах.
-Детелинаа!-извиках щастливо и целунах вуйчо си по бузата.-Имам си детелина!
-При това истинска Ирландска детелина-усмихна се той
-Отивам да я сложа при другите цветя.-затичах се към горния етаж,към същата библиотека,в която бях сега.-Мамо,имам си истинска Ирландска детелина!-показах й цветето,докато минавах покрай кухнята,където тя готвеше.
-Прекрасно,мила.-усмихна се тя.-Сложи я при другите и идвай да вечеряш.
* * *
Тихи стъпки в стаята ме изтръгнаха от унеса.
-Лили,вечерята е готва-каза майка ми
-Добре.Идвам след малко.-наведох се и взех детелината.Внимателно я поставих при останалите цветя.
-О,детелината!Беше любимото ти цвете.
-Още е..-отвърнах с лека усмивка.-Хайде да вечеряме.След това ще дойда да ги събера.
Излязохме от стаята.Преди да затворя вратата се обърнах назад и пак видях детелината.
“Благодаря ти”-помислих си-“Благодаря,че ми припомни онзи ден.”
Затворих вратата.

18:34 p.m.
26 Май 2007
Лорелай

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Марико on Нед 27 Май 2007, 23:26

Върха е! Казвала съм ти го вече, но да го обявя официално Very Happy Толкова е... лек, не те натоварва както повечето разкази за разни безмислени самоубийства и тем подобни глупости, а даже напротив - повдига ти настроението. Много оптимистичен, кара те да се усмихнеш. Ааа... Бяха те сравнили с Йовков. Е, аз пък казвам, че си като Елин Пелин Razz Повечето му разкари са точно такива - веселки, забавни. Естествено, начина на писане не може да се сравнява - той си е абсолютната класика в този жанр, редом до Йовков и Вазов, но колкото повече пишеш, толкова повече ще се доближаваш до него. Извода е - само така, искаме още Wink
avatar
Марико
Тода - сама

Брой мнения : 43
Age : 24
Localisation : В Япония, ама преди 500 години :)
Registration date : 26.05.2007

Вижте профила на потребителя http://levski.bg

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Фъстък4ето on Пон 28 Май 2007, 13:43

Супер е,наистина,не те натоварва,а те отпуска. Прекрасно е!
avatar
Фъстък4ето
Punk^Girl

Брой мнения : 241
Age : 23
Localisation : На 30 км от морето
Registration date : 27.05.2007

Вижте профила на потребителя http://filmsandmusics.free.bg/cgi-php/phpbb2/index.php

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Джо on Пон 28 Май 2007, 14:58

Благодаря ви =)
Такива мнения ми разведряват деня. Very Happy
Радвам се,че се харесва.
Марико-мерси,че си искрена,затова че Пелин,Йовков и т.н. са си направо класика,а не заяви,че съм като тях,защото това няма да го повярвам колкото и да ми го повтаряте Laughing
Е,все пак се радвам,че мислиш,че се доближавам до тях .
Уча се от най-добрите все пак =)

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Temples Of Death on Вто 19 Юни 2007, 16:12

Разказа е невероятен. Пишеш толкова добре, увлекателно. Това, повярвай ми, много малко хора го могат. Още в началото ме грабна.
Страхотен разказ, а и намерих смисъл в него.
Хареса ми това, че в началото започваш да говориш за цветята и спомените, които ще ти донесат и завършваш със същото-споменът, който ти носи детелината.
Признавам, това бе един от най-хубавите разкази, който съм чела.
Супер добра си в писането. Продължавай и не се отказвай да пишеш, защото определено имаш талант, който не бива да отива на вятъра.
Още веднъж браво.

Temples Of Death
Little retro rock star.

Брой мнения : 393
Age : 24
Localisation : Sky...
Registration date : 11.06.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Джо on Вто 19 Юни 2007, 16:33

Мерси многооо *hug*
Оня ден написах още един,обаче не на компа,а на лист..тъй че като не ме мързи ще го пусна =) Обещавам да е скоро Wink

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by smilexxagain on Чет 21 Юни 2007, 20:09

Много е хубав. Направо... не знам. ТИ СИ ВЪРХА!!! king

_________________
- Преди теб,Бела,животът ми бе като безлунна нощ.Много тъмен,но имаше и звезди – места на светлина.И тогава ти пресече небето като метеор.Внезапно всичко беше в огън – имаше великолепие,красота.Когато изчезна,когато метеорът бе паднал отвъд хоризонта,всичко потъна в мрак.Нищо не се бе променило,но очите ми бяха заслепени.Не можех да видя звездите повече.И вече нямаше смисъл за каквото и да e.
avatar
smilexxagain
la tua cantante.

Брой мнения : 238
Registration date : 20.06.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Усмих on Пет 29 Юни 2007, 18:26

И не съм те похвалила?!....извини ме Arrow Красиво както винаги и все пак държах да го кажа :] /нещо все не намирам подходящи емотинки.../
avatar
Усмих
*MelancholY Еvening staR*

Брой мнения : 111
Registration date : 15.06.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Джо on Пет 29 Юни 2007, 19:03

    Черешовото дърво



Беще топъл юнски ден.Слънцето безмилостиво печеше сухите поля на българското село Тръстеник.Гореща мараня се простираше по прашните пътища,на които рядко можеше да се забележи човек.Всички отбягваха да стоят навън.Не само страшната жега ги плашеше.Страшната вест за наближаващата война беше обзела ума на всички в селото.Жените,покрили главите си със забрадки,все по-рядко отиваха до далечния кладенец за вода.Децата все по рядко тичаха весели по пътищата,все по рядко се чуваше щастливият им смях.Но все по-често у по-младите се надигаше желание за жертвоготовност.Все по-често в селските кръчми се забелязваха глупи от такива патриоти.Понякога тихо обсъждава нещо,навели главите си.Друг път разпалено се надвикваха едни друг,удряйки въодушевено с юмруци по масите.
-Млади сме!Млади сме и можем да спасим жените,децата,майките и бащите си.Можем да спасим България!Кой ще ни спре?Никой не може да ни попречи.България се нуждае от нас,приятели.Нека запазим честа й!
Одобрителни кимания посрещнаха речта на Вальо,който беше станал на крака,по чието чело проблясваха млаки капчици пот,избила от яростта и желанието за помощ,проникнала у него.
-Можем още утре да се присъединим към братята си.-продължи той.Да влеем и своята кръв в общата борба.Който иска да идва с мен,който смята за свой дълг да опази всичко мило и родно за него-да идва.Който обаче се страхува,жалейки за собствената си кожа-нека стои тук!-той огледа яростно насядалите около него и слушащи го внимателно младежи.-Аз обаче...аз отивам.-тихо каза той.-Вероятно ще загина.Но ще знам,че съм успял да помогна.Не мога да стоя безучастен към всичко това!Не мога да стоя като страхливо псе мирно и кротко.Ако трябва-ще отида сам.Не ме интересува дали ще съм единствения.
-Няма да си сам-бързо стана едно от момчетата.
-Благодаря ти,Маноле.-едва се усмихна Вальо
-И аз идвам.
-И аз.
След секунди всички бяха станали на крака.

* * *

-Защо трябва да отиваш?-тихо попита Бистра,бършейки потеклата сълза.
Вальо остави раницата,в която събираше неща за път и се обърна към любимата си.
-Трябва да отида.-с тежка въздишка отговори той.-Обичам ви прекалено много.И теб,и майка ми,за да стоя тук,без да знам,че мога да предотвратя всичко лошо,което може да ви се случи.Ела,не плачи.-той отиде до нея и избърса поредната й сълза.-Аз ще се върна.-погледна я в очите той.Обещавам ти.-целуна я той по челото и отново се обърна,за да събере още неща в раницата си.

* * *
Бистра,Вальо и майка му,Верка,стояха на малкия двор пред къщата им.Бистра безуспешно се опитваше да скрие сълзите си,докато лицето на майка му беше непроницателно.Сякаш случващото се не я вълнуваше,сякаш сърцето й беше замряло,без чувства...Но то чувстваше...чувстваше с пълна сила.То усещаше,че едва ли отново ще може да види лицето на сина си,то се късаше от скръб,а неизвиращите от очите сълзи,като че се събираха в сърцето и то всеки момент щеше да се пръсне от цялата насъбрала се в него тежест.
Вальо отиде до черешовото дърво,простряло клони над двора и отбра две малки клончета.Едното сложи в леко треперещите ръце на майка си,а другото –в тези на Бистра.Тихо й прошепна:
-Ще се върна.Обещах ти.
Бистра беше свела поглед към земята.
-Аз..да..вярвам ти..ти никога не си ме лъгал.-тя бавно вдигна очи.-Вярвам ти.
Вальо отиде до входната врата,почти незабележимо се усмихна на притихналите жени в двора и излезе по прашния път.
На края му го чакаха още двайсетина момчета като него.

* * *


Юни наближаваше и черешовото дърво на двора се покри с бяла пелена от цветовете си.Скоро сочни,червени череши натежаха по клоните.Често на дървото кацаха птици,привлечени от лъщящите му плодове.Верка седеше на малко столче под дървото и гонеше всяка птица,понечила да откъсне от плодовете на дървото.
Бяха изминали две години,откакто Вальо беше заминал.Повечето момчета отдавна се бяха прибрали,само него още го нямаше.Но двете жени още го чакаха.
“Той ще се върне.Той ми обеща.Никога не ме е лъгал и аз му вярвам.Вальо ще се върне.”Така отговаряше Бистра на упреците на приятелките си,които не разбираха упорството й-“Пропиляваш живота си по него.А него даже го няма...няма и да дойде,Бистра”.Тогава тя се прибираше вкъщи,мислейки за всичко това.”Те не разбират.Пропилявала съм живота си.Техните мъже се върнаха,те са чужди за моята болка.Но аз му вярвам...”
А Верка...Верка все стоеше на двора и гонеше птиците.Току виж той се върнал,и какво би казал,ако нямаше ни една череша на дървото.Не,тя щеше да го чака.И тогава той пак щеше да отбере клонче от дървото,пак щеше да го сложи в ръцете й,ала те няма от страх да трепереха,а от щастие,нямаше сълзи от мъка да капят от очите й,а от радост.Нямаше да гледат прималели от неизвестност към бъдещето,а весели от настоящето.
Една птица с чуруликане стъпи на един клон и изтръгна Верка от унеса...

* * *

Юни беше към своя край.По клоните на дървото вече нямаше бяла пелена,нито пък бяха покрити с червени череши.
Нямаше и птици,от които Верка да брани плодовете,всички си бяха отишли.
“Бяха си отишли...”
А Вальо все го нямаше.
“Дали и той не си е отишъл?”-запитаха се с очи двете жени...

Външната врата изскърца.
Котка беше успяла да я отвори.

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Temples Of Death on Нед 08 Юли 2007, 16:13

Много хубав разказ, прочетох го още когато го пусна, но не ми се пишеше коментар (:
Но пак ще кажа, че имаш огромен талант и не спирай да пишеш.

Temples Of Death
Little retro rock star.

Брой мнения : 393
Age : 24
Localisation : Sky...
Registration date : 11.06.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Джо on Нед 08 Юли 2007, 17:06

Благодаря ти много (hug)

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by heart-shaped box on Нед 08 Юли 2007, 18:37

Много е хубаво.Харесва ми в началото как го описваш добре и края ми харесва - смисъла...Развитието също е хубаво ама нещо му липсва...Може би аз понеже не обичам пряка реч и тъй...И все пак - добра работа, както винаги Wink
avatar
heart-shaped box
/A perfect lie../

Брой мнения : 146
Age : 23
Localisation : beyond
Registration date : 07.07.2007

Вижте профила на потребителя http://www.bittersweet.crazy4us.com

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Фъстък4ето on Нед 08 Юли 2007, 20:25

Супер е,много е красиво...наистина описваш много добре,супер е,супеЛ! Wink
avatar
Фъстък4ето
Punk^Girl

Брой мнения : 241
Age : 23
Localisation : На 30 км от морето
Registration date : 27.05.2007

Вижте профила на потребителя http://filmsandmusics.free.bg/cgi-php/phpbb2/index.php

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Джо on Пон 09 Юли 2007, 10:01

Благодарна съм,както за поздравленията,така и за критиките.Всичко това означава много за мен и наистина критиките ви ми помагат =)

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Джо on Пон 09 Юли 2007, 11:06

    Мислите на една горда страница



Аз съм бяла.Бяла страница,по която има тънко и правилно начертани редове.Принадлежа на много дневници.Аз съм горда и търпелива бяла страница.
Ето сега например,едно момиче,което се мисли за люляк,драска по мен всякакви глупости,а аз най-търпеливо стоя в ръцете й.Някой друг на моето място веднага би избягал,понеже е неделя,а часът е 23:20.По това време всички обикновени страници спят.Но не и аз.Аз стоя в ръцете на това момиче и още я търпя.Бих казала,че тя е добра към мен,пише съвсем леко върху нежната ми кожа,така че нямам нищо против цяла вечер да усещам допира на тънкия й химикал върху мен.
Но понякога тя наистина ме ядосва.
Когато е разярена така силно драска думите си по мен,сякаш аз съм й виновна.И тъкмо реша,че това повече не може да продължава така,и тя изтърсва нещо от рода на “Хубаво,че те имам теб,иначе бих била по-самотна от падаща звезда.” Как да не се разтопят нежните редове на чувствителна страница като мен при такива думи.И аз я оставям да излее мъката си.И когато тя набързо драсне подписа си под дългите редове,означава,че съвсем скоро ще захлупи корицата върху мен.Домъчнява ми,че ме е оставила,но съм спокойна,защото знам,че съм й помогнала.Тя излива тревогите си върху мен,понякога ме наводнява с две-три сълзи,но тя е силно момиче,пък и е загрижена да не се удавя в сълзите й и затова се опитва да ме стопли с някоя усмивка.
Но рядко се случва да е тъжна.
Обикновено ме залива с весели думи и забавни случки,рисува какви ли не неща върху мен,радва се на слънчевия ден,тъгува по изсъхналия на двора люляк,изразява безбройните си мечти и желае зимата да се завърне по-скоро.
Толкова много се привързах към това момиче,че въпреки гордостта си вече почти й простих,че в този късен час реши да пише по мен,вместо да ме остави да спя.
Понякога тя е странна,да ти призная,но ти недей й казва,ако случайно я срещнеш.
Тя пише стихотворенията си в мен,споделя ги с моята бяла и невинна душа и аз съм толкова горда,че първа узнавам за тях.Тя на никой не казва,че обича да пише и аз я разбирам-затова пазя думите й ревниво от любопитни погледи.И съм сигурна,че тя ми е благодарна за това.
Аз пък съм щастлива,че съм най-добрата й приятелка.Недей се чуди как така една най-обикновена страница може да бъде най-добрия приятел на човек.Първо-гордостта ми не ти позволява да ме наричаш”най-обикновена”,аз съвсем не съм такава.И второ-ами да,може,и недей да ми противоречиш,моята притежателка(която май се готви да си ляга)често ми го е казвала.А тя казва само неща,които наистина мисли.
Права бях,доспа й се.Е,поне и аз ще си поспя.
Лека нощ и до нови срещи.

Лорелай
08.07.07.

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Elysium on Пон 09 Юли 2007, 11:14

наистина имаш доста интересен стил на писане
ободряващ и не натоварващ
разпускащо е да чета творенията ти =)
avatar
Elysium
Black dahlia

Брой мнения : 63
Age : 27
Localisation : in my fucking dreams =]
Registration date : 08.07.2007

Вижте профила на потребителя http://www.xemoxprincessx.blogspot.com

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Джо on Пон 09 Юли 2007, 13:11

Оо,мерси много Very Happy Радвам се,че мислиш така

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by ^Broken^heart^ on Вто 10 Юли 2007, 16:25

Последния разказ...за мислите на страницата наистина много ми хареса.Другите ми мързи да ги прочета но обещавам че ще го направя скоро и ще напиша коментара си...(или ще едитна този за да го напиша...времето ще го покаже.).Разказа наистина ме разведри а това не става често когато съм в депресия.БРАВО!!!

ПП:не ме бива в коментарите и все пак пиша това което мисля...а мислите ми са доста объркани.
avatar
^Broken^heart^
*L ﻩ √ ع *

Брой мнения : 85
Age : 23
Registration date : 10.07.2007

Вижте профила на потребителя http://hplord.bg.free.bg/cgi-php/phpbb2/index.php

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Усмих on Пет 10 Авг 2007, 14:27

Очарована съм.... lol! аз просто...не ми стигат думите да опиша чувствата, които изпитвам като чета разказите ти. "Мислите на една горда страница" и изключително оригинален и красив...Мисля, че разбираш какво искам да кажа, затова няма да се опитвам да търся повече думи... :cyclops:
avatar
Усмих
*MelancholY Еvening staR*

Брой мнения : 111
Registration date : 15.06.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Джо on Вто 21 Авг 2007, 15:16

Вяра

- Вярваш ли ми?
- Да. Не. Всъщност аз не те познавам.
- Няма значение. Аз мога само да те погледна и да преценя дали мога да ти се доверя.
- Всеки с дарбата си.
- Не е дабра. Всеки се ражда с това чувство, единствено от нас самите обаче зависи дали ще успеем да го съхраним у себе си.
- Кое е това чувство?
- Вяра.
- Не ми е нужна вяра. Уморих се от нея. Човек вярва през целия си живот. И какво? Накрая се оказва, че е нямало смисъл.
- И тук не си прав. Вярата никога не напуска човека сама. Ние я гоним. Тя винаги е била в теб, до момента, в който си се уморил и си се отказал да я чакаш, защото си мислел, че е някъде далеч. Вярата е нещо крехко. Невинно. Истинско. Ти не си я искал - тя си е тръгнала. Но вярвам, че ако пак я потърсиш, тя ще дойде отново. Работата е там - да успееш да я съхраниш в себе си.
-Лесно е да го кажеш. Ти нищо не си преживял.
- Мислиш ли? Ако нищо не бях преживял, едва ли щях да говоря така. Щях да съм щастлив и безгрижен, без изобщо да се замислям за каквато и да била вяра. Но аз я познавам повече от всеки друг, именно защото съм преживял много. И през цялото това време, независимо от всичко, аз успях да я съхраня в себе си, защото знаех, че единствено с нейна помощ ще успея да оцелея. Не да запазя физическото у мен. Да опазя духовното. Ти дори и сега вярваш. Усещам го. Вярваш, надяваш се, че това, което казвам, е истина. Искаш да се увериш, че вярата може да се върне отново у теб. Защото тя ти липсва. Ти вече усещаш нейното отсъствие и това те убива повече от всичко друго. Но тя ще се върне стига да я допуснеш отново. Ето - вече лицето ти е озарено от светлите й лъчи.
Вярваш ли ми?
- Да.

26 юли, 2007 г.

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Джо on Нед 26 Авг 2007, 12:01

Слънчоглед и слънце


На Гери/Марико/ и Мими/- най-приветливите слънца,които имам честта да познавам

На Симона и Петя Дубарова :
„Понякога съм златен слънчоглед
красив като главата на момиче.”



Двамата тичаха по склона,а смехът им огласяше цялото поле под тях.Птиците на самотното дърво отсреща сякаш се уплашиха от веселите им викове,излетяха от убежищата си и се спуснаха на рояк над реката,като развълнуваха неподвижните й вълни.Беше по залез,късното лятно слънце гореше в златисти блясъци,бавно скривайки се зад планините.Полята бяха окъпани от последните слънчеви лъчи ; човек имаше чувството,че е попаднал сред златен рай,наблюдавайки искрящото жито.
Необяснимо за всички,насред ливадата с люцерна,гордо беше издигнал снага един слънчоглед.Никой не го беше садил,ала и никой не искаше да го махне.Хората вече бяха свикнали с жълтия цвят насред море от зеленина,така както ти си свикнал с цвета на очите си.Ако се събудиш и вместо сини видиш кафяви очите си,недоумението ти ще бъде същото като това на хората,ако техния слънчоглед изчезне.
Уморени от тичането,Алекс и Ейми с удоволствие се отпуснаха върху мекото одеало от люцерна.
-Не...е...честно... – запъхтян каза Алекс
-Кое?Това,че пак те изпреварих ли?-през смях попита Ейми,наблягайки на „пак”.
Алекс се опита да я погледне сърдито,но единственото,което се получи беше една весела усмивка.
-Ех,времето лети...-въздъхна момичето.
-...ние остаряваме...-подразни я Алекс
-Говори само за себе си-престори се на обидена Ейми-Не говорех за нас,а аз природата,за всичко това-огледа се момичето около себе си.
Всичко си беше същото,както когато бяха деца.Самотното дърво при реката,житните поля,окъпани в златисто...любимата им ливада с люцерна,в която обичаха да лежат,наблюдавайки ту бели пухкави облаци,ту блестящи малки звезди,пръснати из цялото небе.
И слънчогледа.Разбира се,той още растеше сред пъстрата зеленина,гордо насочил поглед към слъцето.
-Той още е тук.-прошепна Алекс,насочил поглед към слънчевото цвете.
-Винаги съм обичала този слънчоглед.Той е влюбен,знаеш ли?-попита Ейми,сякаш беше малко дете,което смята,че е открило невероятна тайна.
Алекс се засмя.
-Ами да.-запротестира момичето-Той е влюбен в Слънцето.Всички слънчогледи го обичат,но този нарочно се е отделил от тях,за да може да обича Слънцето необезпокоявано.И затова все гледа съм него-Ейми се извърна към Алекс,за да види какво ще каже по въпроса за любовта между Слънцето и цветето.
-Приличаш ми на слънчоглед-тихо й каза Алекс.Вълнисторусата й коса ограждаше нежното й лице като жълтите листа на слънчогледа.А дълбоките й кафяви очи му напомняха на потъмнелите семки на цветето.
-В такъв случай ти си моето Слънце.-усмихна му се тя.

03.Авг.07г.
18:04


Последната промяна е направена от на Нед 26 Авг 2007, 18:22; мнението е било променяно общо 2 пъти

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Поли Каулиц on Нед 26 Авг 2007, 12:11

[12:07:49] lOnElY GiRl.... каза: ОоОоОооооооООоОоООоОоО Боже, ти си по-добра писателка от всички възрастни на,които съм чела книгите!!!!
[12:07:53] lOnElY GiRl.... каза: (inlove)
avatar
Поли Каулиц
`*EmO FoReVeR*`

Брой мнения : 57
Age : 22
Registration date : 22.08.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by smilexxagain on Нед 26 Авг 2007, 14:49

Боже... "Вяра" направо ме разби. Много го обичам cheers Ти наистина имаш талант и го показваш със всяко свое произведение. Не си от хората, който - джас-прас - айдеееее разказ. Не! Ти си нещо повече от талантлива, ти си надарена, избрана от съдбата, или както искаш го наречи, но ти наистина заслужаваш да станеш известен писател!

_________________
- Преди теб,Бела,животът ми бе като безлунна нощ.Много тъмен,но имаше и звезди – места на светлина.И тогава ти пресече небето като метеор.Внезапно всичко беше в огън – имаше великолепие,красота.Когато изчезна,когато метеорът бе паднал отвъд хоризонта,всичко потъна в мрак.Нищо не се бе променило,но очите ми бяха заслепени.Не можех да видя звездите повече.И вече нямаше смисъл за каквото и да e.
avatar
smilexxagain
la tua cantante.

Брой мнения : 238
Registration date : 20.06.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by xRainbowx on Нед 26 Авг 2007, 22:16

Мисля, че няма дума за таланта ти. Браво.
Keep rockin' out. What a Face


Последната промяна е направена от xRainbowx на Чет 24 Апр 2008, 16:31; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
Hail Satan.
avatar
xRainbowx
Lil bunny Foo Foo

Брой мнения : 2496
Age : 23
Localisation : In a cereal box, The Supermarket
Registration date : 25.05.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Джо on Нед 26 Авг 2007, 22:17

Леле,получавам толкова комплименти,че вече тотално ми се изчерпаха благодарствените думи...
:*

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: ..."I wonna run with the wild horses"...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите