Дъщерята На Лорда

Предишната тема Следващата тема Go down

Дъщерята На Лорда

Писане by moon_whisper on Сря 10 Дек 2008, 17:11

Ето мойто фикче за Хари Потър!
Увод
Черния Лорд вървеше по тъмната уличка,покрит с черна мантия.Косата му се спускаше до раменете,имаше големи и красиви сини очи,които си отиваха с черната му коса.Имаше и мускули…Той бе още младеж.Вървеше към малка и спретната къщурка ,на която прозорците светиха.Отвътре двама възрастни гледаха телевизия и се смееха на някакво шоу.Том Риддъл докосна дръжката на вратата с дланта си.Завъртя я много бавно.Пристъпи и изгледа в гръб възрастните хора.Бяха средно на 35-40 години.Жената с руса и леко избеляла коса,а мъжа с черна разрошена коса.Риддъл пристъпи напред ,за да се полюбува на гледката.Щеше да им изпее приспивна песен на вечен сън.Това му доставяше удоволствие.И същевременно сърцето му се късаше като го правеше.Но това бе на цената на вечна слава,всички щяха да се страхуват от него…Той извади пръчката си също толкова бавно.Насочи я към беззащитните,нищонеподозиращи хора и прошепна закленанието.То ги порази за секунди.Те паднаха до телевизора безжизнено.Ръцете им трепнаха два-три пъти и те починаха.Риддъл се качи на горния етаж.Там видя момиче точно на неговата възраст да спи дълбок сън.Тя се събуди и го погледна ококорена.Сълзите и бавно се стекоха по завивката.Тя не казваше нищо.Стана от леглото и падна на колене пред Риддъл.Той я вдигна и я прегърна.Хвърли пръчката в коридора.Момичето също го прегърна.Поне да умре прегърната.Но той не я убиваше.Погали я бавно и нежно по дългата черна коса.След това я погледна в сините очи.Усмихна се и изпита топлина.”Дали това е да се влюбиш?” – питаше се Риддъл и държеше момичето в прегръдките си.Те седнаха един до друг не леглото.Момичето избърса сълзите си и се преви в завивката.Оттам се чуваше тих звук,който наподобяваше плача на тъжното момиче.Риддъл също се зави до нея и я прегърна.Тя също го прегърна и заплака на рамото му.След това прошепна:
-Защо е нужно всичко това?
-Просто е нужно.-каза Риддъл и целуна момичето.
Тя му отвърна със същото и двамата се усмихнаха.Прегърнаха се силно и нежно…….
avatar
moon_whisper

Брой мнения : 5
Registration date : 10.12.2008

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дъщерята На Лорда

Писане by moon_whisper on Сря 10 Дек 2008, 17:11

1 глава
Момичето се събуди и се усмихна на Лорда,който я гледаше замечтано и усмихнато.Тя се облече набързо и небрежно и слезе да направи закуска.При вида на мъртъвците долу тя изпищя силно.Лорда скочи и изтича долу.Като видя защо пищи той зяпна.Тя също зяпна и заплака с цял глас.Блъсна Лорда и се качи горе…Заключи се в стаята си и заплака.Лорда навлече мантията си и отново открехна вратата.Вън имаше хапещ студ.Лорда се преви в мантията и тръгна по уличката,но той дори не осъзнаваше,че….вече имаше дъщеря.
Отвори вратата на пустото си жилище.Там всичко бе в паяжини и имаше точно две стаи.В едната легло ,а в другата тоалетна.Том Риддъл отиде и легна на леглото.Затвори очи,опитвайки се да заспи.Съжаляваше,че въобще е отишъл в онази къща.Точно в този момент в прозореца се блъсна нещо и го напука.Лорда го отвори и видя една мъртва сова и едно разкървено писмо.Това беше извънредно гадно,затова Риддъл бутна совата от прозореца и взе писмото.Затвори прозореца и той се счупи.Стъклата паднаха на улицата и няколко коли спряха внезапно,след което се удариха една в друга.След това в тях се удариха множество коли и се наблъскаха една в друга.Риддъл се ядоса много и като използва магическите си способности се магипортира някъде.
Вече бе на топло и спокойно място в едно кафе.Там го обслужиха с кафе и кока-кола.Момчето плати и се отдаде да чете писмото.Разтвори го и то гласеше : “Поради внезапната смърт на нашия директор – проф.Рокстър ,вие г-дин Риддъл за обществени дела,подпомагащи за развитието на училището Хогуортс сте официално поканен да бъдете директора на това училище.С много уважение – зам.директор Дипит.”
Риддъл смяно препрочиташе писмото за девети път.Затвори го и след като го сгъна го пусна в джоба си.След това стана и тръгна към изхода.Спря се и погледна към масата си.Нямаше да стане директор ,затова излезе от кафенето и хвърли писмото в близкия кош.
avatar
moon_whisper

Брой мнения : 5
Registration date : 10.12.2008

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дъщерята На Лорда

Писане by moon_whisper on Сря 10 Дек 2008, 17:12

глава 2
Минаха 11 години…Толкова бързо,колкото да си дремнеш малко.В Хогуортс още нямаше директор.11…дааа….годината,в която всеки мини-магьосник получаваше прословутото писмо.Точно както го получи и Елизабет.Елизабет – единадесетгодишно момиче с черна дълга коса до средата на гърба и сини очи,които бяха прекрасни…сякаш бяха създадени,за да съвпаднат с черна и дълга коса.Момичето не знаеше дали е магьосница или не.Дори и майка й не знаеше.Те двете бяха в невидение…кой е бащата на момичето?Той естествено е…Том Риддъл…Мъж,отдавна починал…починал в ръцете на врага.Борейки се за вечна власт…Но по-добре,че е умрял – само той знаеше тайната ,че има дъщеря.По-добро никой да не знаеше.
9:30 сутринта е.Елизабет се събужда в топлото си легло.Навън снегът се натрупва върху колите.Момиче става и отива до прозореца.Дърпа щорите и се обръща бавно и лениво.Сънено започва да крачи към банята.Отваря вратата на детската си и там котето и стои и мяука жално.Момичето отчаяно “Това коте не се наяжда…” отива и дава храна на милото коте.То се наяжда и спокойно заспива.Елизабет отива вече спокойна и разсънена в банята и си мие лицето.След това следва зъбите…И накрая дългото и занимателно действие – ресане на дългата ,черна коса.Дори и след тази изморителна работа ,Елизабет е готова за къщните задължение.Обикновеното – отива в стаята си и навлича небрежно блуза с разни шарки и едни дънки.Слиза долу и се възмущава на това колко рано става майка и.След това сяда на масата и си сипва закуска.Яде доста дълго време,по-скоро бута разни зърнени закуски и си взима сок.Затова е толкова слаба…висока и слаба.След това ляга над учебниците – география,история,математика…толкова ли трябва да е сложно?!Най-накрая е научено…време е за компютъра.Включва го и започва да търси интересно занимание.Точно го намира и става време за бърз обяд и училище.Наяжда се и сипва храна на спящото коте.То се наяжда и отново мързеливо заспива.А Елизабет набутва набързо учебниците си в раницата и я мята на гръб.
-Единственото,заради което бих искала да имам гадже е ,за да ми носи раницата!-казваше всеки път тя и излизаше от къщи.
На път за училище слагаше колелцата на маратонките си и се пързаляше към училище.Там обичайното отново – първи час това,втори онова,трети това ,голямо междучасие – време е да използва външния си вид,за да изпревари момчетата в барчето,след това четвърти час,пети и…шести.Винаги шестия час е най-досаден…Седми час – час на класа,всички спат или си говорят.След това лениво тътрене до къщи.Мятане на раницата и сядане пред телевизора.Котката умира от глад,но на Елизабет въобще не и се става.Котето ядосана съска и намира някоя мишка из двора.Разбира се доста се натрупва сняг отгоре му докато се прибере.Към 20:00 Елизабет си топли фабричните хамбургери и сяда на масата.Изпива сока до дъно и изяжда хамбургера. След това отново телевизия и компютър.Към 22:00 майка и се прибира изгладняла и не обръща капка внимание на Елизабет.Затова тя е свикнала на самотата.Към 23:00 момичето се качва бавно по стълбите и влиза в стаята си.Толкова и е самотно и притеснено за другия ден,че и идва да зареве.Някоя ужасна мисъл се пръква в главата и и няма време да се наспи и малко.Слиза долу и се качва горе, а котето я следи и я гледа умно.Тя се превива и тъкмо да си поспиии…алармата.
-Ох,училище-мъчилище!-въздъхва момичето и отново и отново така всеки божи ден…
Този ден бе по-специален.Даже много специален.Момичето се събуди сутринта и стана.Слезе долу след всичко свършено и вижда майка си да чете нещо.
-Дай да видя!-каза момичето.
-Ще се зарадваш много!-обяснява майката,сияеща.
Елизабет взе писмото и зачете:”Мила г-це Елизабет,вие сте поканена да учите в училището за магове и вълшебници Хогуортс.Трябва да купите всички неща от списъка по-долу и да се явите на перон девет и три четвърти утре сутрин в 10:30 часа.Нещата се копуват от Продънения Котел…Там има таен проход към магьосническата улица.Билета за влака е в плика на писмото.Можете да стигнете до перона чрез засилване срещу колона в средата на гарата.Искрено ваш: зам.директор Дипит”
Елизабет хвърли плика и започна да скача от радост.Усмихва се на майка си и тръгва към Продънения Котел.
-Имаш за учене!-ядоса се майка и.
-Не ми пука!-каза Елизабет и затръшна вратата.
18:00 часа следобяд е.Елизабет се прибира с всички покупки и ги хвърля в детската.Котето мяука жално ,а Елизабет го бута от пътя си и си ляга.Заспива точно след 3 минути.Котето започва да мяука жално и събужда Елизабет.Тя го взема и го хвърля пред вратата.То жално тръгва из двора ,но не бяга от къщата.На сутринта Елизабет прави всичко,което трябва и си събира багажа за Хогуортс.Книги,учебници,котли и всичко нужно.Излиза вън и взема котето.Влиза и го слага в една кутия.То умиращо от глад скимти през целия път за гарата ,а Елизабет само клати клетката и когато то спре да мрънка тя се отдава на музиката от айпода си.Майка и се притеснява за нея…къде ли отиваше дъщеря и?
Вече са на гарата и се засилват към колоната.Майката на Елизабет се блъска и пада,а момичето минава и се озовава на перона.Смее се дълго на майка си ,но какво да се прави…Трябва да я остави.Качва се във влака и той след 10 минути потегля.Момичето си включва айпода и слага слушалките в ушите си.След малко някакво момче чука на вратата на купето.Елизабет изсумтява и кимва.Той отваря и момичето забелязва кафявата коса и зелените му очи.Красивото му лице също бяха повод на момичето да се усмихне широко.
-Може ли да седна при теб?Навсякъде е пълно…-момчето се усмихва.
-Аха…-кимва отново Елизабет и момчето се настанява до нея.
-Таа…как се казваш?Аз съм…
-Да?-попита Елизабет.
-Аз съм …ъъ…Едуард.
-Ами…аз съм Елизабет…
-Фамилия?-вдига вежди момчето.
-Не си я…не си я знам!-каза Елизабет.
-Добрее…добро начало.-засмя се Едуард.
-Начало на кое?-прави гримаса момичето.
-Ами…наа…не знам всъщност.-вдигна рамене момчето.
-Сладък си когато се притесняваш!-засмя се Елизабет.
-А ти когато…ъъ…
-Ти наистина си много срамежлив.-Елизабет става и дърпа завесите.
-А…защо еее..-момчето посочи пердето.-Защо е това?
-За всеки случай.-усмихва се Елизабет и сяда,но не се обляга.
-Смисъл?-казва момчето.
-Не искам да ме виждат с момче.
-Може да залегна!-казва момчето.
-Слушай,ако не спреш да се червиш между нас няма да се получи!-намръщи се Елизабет.
-Моля?!-очуди се Едуард.-Да се получава кое?!
-Не се прави на ударен.Идваш при мен в купето,разпределят ни в един дом,седим един до друг,хвърляме си погледи…Сигурно няма да ни се получи магьосническия дуел!
Дълго мълчание…Елизабет си взе чантата и отвори вратата на купето.
-Къде отиваш?-намръщено каза момчето.
-Да си намеря купе.Защо?
-Искам да…останеш тук!-усмихна се момчето.
-Няма да стане!-усмихна се Елизабет и влезе в едно от купетата по-нататък.
Едуард извади айпода си и започна да слуша.Точно тогава влака започна бавно да спира и ги оведомиха,че са пристигнали.Едуард излезе от купето и се огледа за Елизабет.Не я забеляза затова бързо се качи в една от каляските без коне и мълча през цялото време до замъка.Когато ги поведоха напред Едуард стъписан огледа огромния замък.Усмихна се широко и влезна.Там ги посрещна зам.директор Дипит.Възрастен мъж с дълга бяла брада и забръчкана кожа.Децата замълчаха и зачакаха човека да проговори.Той ги гледа дълго,след което плясна с ръце и учениците тръгнаха към Голямата зала.Там омагьосаното небе беше изключително красиво и зарадва Едуард.Той,заедно със съучениците си седна на столовете,наредени пред подиума.Професор Дипит застана на подиума и донесе Разпределителната шапка,която бе отново както винаги опърпана.Извади огромния свитък и започна да вика учениците един по един.Мина цял час докато…
- Калън,Едуард!
Едуард се отправи към подиума стреснато.Професорът вдигна шапката и я постави на главата му.Шапката започна да размишлява и изведнъж извика:
-Грифиндооор!-викна тя силно.
Всички избухват в радост и скачат от столовете си.Поемат момчето и му намират място на масата на Грифиндор.
-Елизабет…Без фамилия!-каза строго професора и Елизабет загря,че е за нея.Отправи се напред и седна на стола.Всички я погледнаха ококорено и усмивките им изчезнаха от лицата.Момичето се намръщи.
-Грифиндор!-прошепна шапката,но никой не заракопляска.Елизабет седна до Едуард и го пита:
-Какво става?!Да не изглеждам луда,че се държат така?!
-Нищо лошо не забелязвам!-казва момчето и отхапва от пилешкото с картофи.
-Престани!Ти си единствения ,който познавам тук!Ти си ми упора,надежда!Извинявай за държанието ми във влака!-Елизабет виновно погледна в земята.
-Елизабет…Ти си повече от упора и утеха…Ти си истинска приятелка!-Едуард се усмихна.-Да разберем какъв им е проблема.
-Мерсии…-усмихна се Елизабет.
-Хей,грифиндорци.-заподе Ед.-Защо пляскахте на мен,а така се стъписахте от Елизабет.
-Ти не знаеше ли?!-очуди се един седмокурсник с очила …пълен зубар.
-На кое по-точно?-намръщи се Едуард.
-Оф,стига…Не ми казвай,че не знаеш!
-Кое?!-изнерви се Едуард.
-Приятелката ти е …дъщеря на Волдемор!
-Моля?!-викна Елизабет.-Не…-прошепна ужасена тя и се затича и излезе от залата.
-Какво направи?!Тъпанар!
-Аз съм най-добри в Гриф,не можеш да ме обиждаш!-ядоса се седмокурникът.
-Ще се оправяме после.
Едуард тръгна към тоалетните и завари Елизабет силно да плаче.
-Моля те,недей.Това е някоя долна и подла лъжа,сигурен съм!-загрижено каза момчето.
-Мислиш ли?-обляга се на рамото му Елизабет.
-Знаеш ли…аз…не мога да отлепя очи от теб..не мога да спра да мисля за теб.аз…те…харесвам!-засрами се Ед.
-Така ли…сега ще видиш нещо,което никога не си виждал.-момичето избърса сълзите си и…бавно и предпазливо се доближи към момчето и го целуна.Той и отвърна като я прегърна и силно я притисна към себе си.Черната и коса обгърна гърба му.Той я погали по гърба мило.
-Обичам те!-каза Ед.
-Нищо не казвай.
avatar
moon_whisper

Брой мнения : 5
Registration date : 10.12.2008

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дъщерята На Лорда

Писане by moon_whisper on Сря 10 Дек 2008, 17:12

глава 3
На сутринта в 8:30 Едуард слезе долу в общата стая на Грифиндор и седна пред камината.Подпря глава на ръката си и се замисли.Бяха минали часове ,а Елизабет вече му липсваше.Как можеше да се е влюбил?!Как?!Нямаше начин…Най-странното бе,че и тя го харесваше.Момчето реши да напише писмо на майка си,в което да и разкаже всичко.Взе пергамент и започна да пише:
“Скъпа мамо,пише ти твоя мил син – Едуард.Обещах да го направя при първа възможност.Та…тук е страхотно,разпределиха ме онзи хубав дом на смелчаците – Грифиндор.Там всички наистина са много смели и дружелюбни.И сега към трудната част…Във влака се запознах с едно момиче.И то…такова…снощи тя много се натъжи,защото и съобщиха една много лоша новина и аз…искаха да я утеша и..мамо…тя ме…тоест не тя,де…такова…целунахме се…Знам каква би била реакцията ти…оф,ще говорим като се видим на живо!Поздрави от мен!Чао!”
Сгъна пергамента и го сложи в един плик.След това го сложи в раницата си за после.Точно я закопча когато от момичешката спалня се чуха прозявки и след малко Елизабет се почви с рошава коса по нощница.
-Къде има гребен?-попита тя сякаш не забелязваше момчето.-А,да…Там е банята…ЕД!-викна момичето и се втурна
-Лизи!-възкликна момчето.Елизабет седна в него и двамата се облегнаха.-Как спа?
-Супер!-усмихна се Лизи.
-И аз така.-отвърна Ед.
-Аз отивам да се къпя.-каза Лизи и се отправи към банята.
Едуард облече дрехите си и слезна отново долу.Там го чакаха няколко седмокурсника.
-Падна в шамарите ни сам,принцесо!-каза единия ,по-високия и се приближи към Ед.
-Моля?Не знам за какво говорите.-Ед се отдръпна.
-Не ми се прави не невинен…защото ще ти смачкам фасона!-изрепчи се високият.
-Ами ако го няма бодигарда?-сопна се Ед.
-Моля?-високия притисна Ед към стената.-Моля?-повиши тон той.-Ще те смажа,ясно ли е?!Ясно ли е???
-Стой далеч от мен!-бутна го Ед.
-Изпроси си боя.Казвам ти,изпроси го!-високия стана от земята.
-Казвам ти остави ме на мира!-ядоса се Ед.
-Ще те пребия!
-Болят ме краката затова няма къде да ме удряш!-усмихна се спокойно Ед.
-Ще те блъскам в главата!-изкрещя седмокурсника и бързо се изнесе от общата стая.
Едуард остана сам с бодигарда.След малко главата на високия леко се подаде и след като устните му изрекоха думата ,направиха го и гласните струни.
-Убий го от бой!
Едуард настръхна.Бодигарда пристъпи напред.Едуард бързо изтича в спалнята и там спря.Бодигарда се качи по стълбите и се приближи и…
Едуард отвори очи и се озова до камината.Пред него стоеше писмото надраскано на две-три.Момчето го взе и забърза към соварника.
avatar
moon_whisper

Брой мнения : 5
Registration date : 10.12.2008

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дъщерята На Лорда

Писане by ℛiddℓℯ on Сря 25 Авг 2010, 22:01

ХП фенфишкън! Супер яко ! <33

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8162
Age : 23
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Дъщерята На Лорда

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите