Кралицата на есента

Предишната тема Следващата тема Go down

Кралицата на есента

Писане by FrozenGirl on Чет 16 Апр 2009, 16:40

Пускам част от началото на един мой разказ, ако го харесате драснете по един коментар Smile

Кралицата на есента

Роклята на Моргана бе разкъсана. Безжизненото и тяло лежеше върху килим от есенни листа, от устните й се спускаше струйка засъхнала кръв. Косите и с цвета на огъня бяха омърляни в пръстта, а лицето й покрито с утринната роса блестеше, като обсипано с диаманти.
Тя отвори бавно очи. С премрежен поглед се опита да разбере къде се намира или поне да си спомни как бе попаднала тук. Но единственото, което помнеше бе болка...
Моргана се изправи бавно и залитайки огледа пораженията по тялото си. Завъртя ръце, китките й бяха сини. Синините продължаваха периодично чак до раменете. Краката й бяха боси, слаби и кални.
Тя се заоглежда, за да се опита да разбере къде бе попаднала.Нищо.Нищо не й напомняше за това място...бездънна гора. Бе есен. На къдете й да се обърнеше все виждаше дъжд от златисти листа.
Оскъдната й и изпокъсана рокля нямаше да й помогне в тази есенна сутрин.
От очите и се търкулнаха две едри сълзи, как се бе озовала тук? Защо беше в това състояние? А сега накъде? Тя заплака...а с нейните сълзи дойде и сутрешния ръмеж. Сълзите на Моргана и небето се сляха.
Тя тръгна безцелно из гората надявайки се да намери помощ...
След около двадесет минутно лутане, които й се сториха часове Моргана забеляза с периферното си зрение постройка на не по-малко от сто крачки. За миг една искра надежда пламна в стомаха й, но след като стигна до целта си тя бързо огасна.
Мястото всъщност представляваше остатъци от готическа постройка. Колоните от нещо голямо съществувало преди години още можеха да те накарат чувстваш респект към мястото.
Един повей на вятъра накара цялата картина да се промени.
Тя отново беше на същото място само,че сега погледът й беше любопитен. Беше здрач.Сега тя скрита зад същата тази развалина наблюдавайки тъмен силует надвесен над благороден елен. Изведнъж сянката се изправи беше мъж. Най-прекрасният, които очите на Моргана бяха зървали. От устните му се стичаше вадичка кръв, която той рязко избърса с опакото на ризата си. Той тръгна към нея, а тя от своя страна го погледна настоятелно в очите.
С един полъх на вятъра и картината отново се върна постарому...с едно изключение...Моргана. Тя гледаше по-ужасено от всякога. Трябваше да се махне от това място, още сега.
Тя се обърна с гръб към тайнствените колони и хукна през глава. Искаше да се махне...от това омагьосано място.
Моргана бяга ли бяга, вече нямаше сили не се бе обръщала назад от часове, поне на нея така й се струваше...не искаше да се обърне, не искаше да знае какво има там...дали има нещо...
Тя спря за миг.Ослуша се и долови звук от автомобил. Сега вече надеждата пламтеше безсрамно и сигурно в стомаха й. Последва звука й се озова на магистрала. Огледа, се пътят беше безлюден.
Нов повей на вятъра, а с него и нова картина. Тя отново бе на магистралата, отново бе здрач, пътят отново бе безлюден. Моргана вървеше с бавни уверени крачки. Чакаше някого.
Изведнъж от нищото се появи мотор със своя призрачен ездач. Той спря до нея и свали каската си...беше същия мъж. Онзи същия, който беше и до еленът и отново от устните му се стичаха капки кръв.
Моргана знаеше, какво следва...той вдигна ръката си по-бързо от всяко друго същество и с опакато на ризата си обърса и без друго кърваво червените си устни.
Този път той не си отиде така бързо.Сега той гледаше Моргана в очите...тя също отвръщаше на погледа му, двоен ирис....червен като нормалния човешки и още един сребърен, който обграждаше зеницата като еластичен пръстен.
Повей на вятъра и всичко изчезна...Моргана стоеще трепереща...полудяваше ли? Видения ли бяха това...
Този път тя не побягна...точно, както във видението тя тръгна с бавни...но несигурни крачки. Все пак всеки път има своя край...
avatar
FrozenGirl
We're not dumb and we're not blind

Брой мнения : 16
Age : 22
Registration date : 16.04.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кралицата на есента

Писане by FrozenGirl on Пет 17 Апр 2009, 15:20

Слънцето бавно потъваше зад хоризонта, като изпъстряше небето с всички нюанси на златното и розовото. Нощта приближаваше безмилостна пред скитниците, които все ощо не бяха открили своя дом.
Моргана все още изгубена се беше свила на кълбо...отново връщайки се в мислите си в готическата постройка и непознатият „кървящ” мъж.
Стоеше отчаяна без спомен коя е и какво се бе случило с нея...откакто се бе озовала на самотната магистрала дори заек не бе претичал през нея. С пречупен дух и без капка воля тя отново стана и пое без посока.
Вечерта беше задушна и сега остатъците от роклята й се струваха достатъчни. Ръцете й треперещи от нищото, обгърнали гърдите й по, които от време на време се стичаше някоя и друга сълза бяха прорязвани от остри болки.
Вятърът пееше своята песен безмълвен пред човешките страдания. Туку-там повееше и пак замреше, а Моргана само при най-малкия шум очакваше да се появи „кървящия”. Времето течеше бавно...секундите се нижеха като разкъсана перлена огърлица...нищо не се променяше и никой не идваше.
Дърветата започнаха да се поклащат по-настоятелно, вятърът се усили неимоверно и за части от секундата есенните листа започнаха своя валс гонейки се в кръг предизвикващи малка вихрушка...
Вихрушката се издигаше все по-нагоре и по-нагоре докато не достигна човешки ръст. След това започна да придобива форма...отново човешка.
Моргана следеше цялото това действие безмълвно с очи разширени от ужас.
Фигурата бавно, но сигурно се приближаваше.Беше женска. Листата се бяха пропили в „тялото” й и то изглеждаше като от злато.Имаше корона, под която се стелеха дълги златни коси...Тя се приближи до момичето шепнейки името й с глас като топящ се мед...наведе се грациозно до ухото й и прошепна......
След секунди на мястото на „златната жена” имаше купчина листа, от която но клъбца излизаше гъста мъгла...
Моргана стоеше като вледенена...още едно видение? Едва ли?
„Ще заемеш мястото ми, а той ще ти помогне”.Беше прошепнала в ухото й „златната жена”след, което бе посочила пътя.
Чу се буботене усилващо се, нещо се приближаваше.Моргана вдигна поглед по посока на звука...приближаваше се...мотор със своя призрачен ездач. Същия призрачен ездач като от видението.
Той се приближи и спря до нея. Слезе от мотора и свали каската си преди Моргана да може да мигне.
В следващият момент тя го гледаше в червено-сребърните очи. От устните му се стичаха капки кръв.
Устата на Моргана се изпълни със слюнка. Изведнъж й се прииска да оближе тези устни...да ги целуне...да ги захапе?
Този път той не понечи да избърше устата си сякаш знаеше какво иска тя. Бавно се наведе към нея, а тя сякаш обладана от диво животно се хвърли към устните му...
Дъхът му беше огнен, а устните ледени. Моргана го изстискваше с лудешко удоволствие. Капките кръв, който достигнаха езика й сякаш бяха най-жадуваната храна на света...
Тя се отдели от него гледайки с ужас какво бе сторила току-що.Той я гледаше с безизразно, каменно изражение. През тялото на Моргана се сблъскваха ту-горещи, ту-студени вълни.
„Кървящия” мъж й направи знак да се качи на мотора.
Това беше той пратеника на „златната” жена. Той щеше да я отведе до eдно ново начало, за което тя дори не предполагаше...
avatar
FrozenGirl
We're not dumb and we're not blind

Брой мнения : 16
Age : 22
Registration date : 16.04.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите