Бяла магия

Предишната тема Следващата тема Go down

Бяла магия

Писане by Nouvelle lune on Вто 21 Апр 2009, 21:57

Ъм..доколкото разбрах,тук може да пускаме и истории с продължение,нали?Ако е така...етоя моята...(извинявам се,ако на темата не и е тук мястото):
Едит:Преименувах историята от "Касандра" на "Бяла магия"...

Предлог(от името на Алексей)

Новите неща винаги започват неочаквано...в един момент си просто човек,борещ се за своето място в живота,а в следващия....никога не съм и предполагал,че е възможно да се случи подобно нещо.Не и с мен.Не и сега.Не и в моят свят,в моята Вселена.Не.
Когато Той ми каза,че има нова мисия за мен,си помислих,че ще бъде нещо по-обикновено..като например да се справя с някой враг,да се погрижа за нов договор между нашето и нечие друго кралство или някакъв обикновен шпионаж.Нещо напълно нормално за мен,ежедневие...Той обаче настояваше,че ще бъде нещо различно,нещо по-важно,стотици пъти по-важно от всичко,което съм правил досега.Затова посреднощ,вместо да почивам,аз вървях из коридорите на замъка Wolf,недоумява,учуден.Тук нищо не се променяше.Той,аз,замъкът,света ни като цяло.Тук беше Вечността-вселената на непроменящото се.Затова,когато усетих,че нещо ново и различно е напът да се появи,в мен се усещаха силни чувства на еуфория и вълнение.
Горящите факли хвърляха дълги сенки,а лунната светлина навън се опитваше да си проправи път през гъстите дървета,обграждащи крепостта.Нощ като всяка друга.
Ако само можех да предполагам...
Изкачих няколко стъпала,подминах още няколко коридора ,докато стигна вратата,разделяща ме от голямата тераса,където ме чакаше моят Господар.Два малки дракона,още деца,пазеха масивните врати.Единия изръмжа,когато ме видя.Отговорих Му със същото,показвайки му зъбите си.Малкото се стресна и разбра,че си явно си има работа със същество,по-силно от него,затова се отдръпна с уважение,проправяйки ми път към вратата.Глупаво пале.Щом приближих достатъчно,тя се отвори сама и ме пусна да вляза.
Студения нощен въздух ме лъхна в лицето.Огледах се.Нямаше сенки,сякан нямаше нищо..пълен мрак.Само стъклената повърхност сякаш светеше леко.Силните ми очи различиха две фигури.Едната бе висока,прилична на човешка,а другата-легнал вълк в краката на първата.Приближих се до тях.На няколко метра от Него коленичих,проказвайки нужното уважение.Нямаше нужда да го правя.Не бях задължен –и двамата знаехме това.Но винаги го правех...
Той се обърна и ми хвърли дълъг,изпитателен поглед.Черните му като въглен очи святкаха в тъмното,а на лицето му се бе появила доволна усмивка.От много време не го бях виждал щастлив.Еуфорията от очакването на новата мисия ме заля.
-Алексей..-проговори той с древен като света глас,но и тази вечер неспокоен,развълнуван.Ставаше все по-интересно...
-Господарю...-промълвих и сведох очи,неспособен да издържа толкова дълго на погледа му.
-Акбара,покажи му..-Той погледна към животното до себе си и отново се обърна,наблюдавайки осеяното със звезди небе.
Вълчицата вдигна глава ,а после решително се изправи.Тръгна към мен,с походка,на която всеки цяр би и завидял,снежно-бялата и козина светеше на фона на черното небе,а дългите и нокти драскаха гладката стъклена повърхност,на която се намирахме.През цялото време електриково-сините и очи бяха впити в моите.На няколко сантиметра от лицето ми,Акбара спря и докосна с муцуната си хладното ми чело.
В съзнанието ми изведнъж се появиха спомени...изражения,лица...видях мястото,където трябваше да ида-в Другия свят-свят,в който не подозираха за нас. Там,където живееха хората,толкова по-различни,но и толкова близки до нас.Едно лице се появи в съзнанието ми.Венера ми показваше момиче с къдрава кестенява коса и светло-зелени очи...Касандра...името и изплува в мен,а после вълчицата се отдръпна от челото ми.
Хвърли ми още един студен поглед ,обърна се,и затича към Господаря.
Около милион въпроси се заблъскаха в главата ми-защо трябваше да ходя при Обикновените(така ги наричахме ние),какво общо имаше това човешко същество,за какво ни беше?
-Тя е много важна за нас,Алексей.-обади се спокойно Той,отговаряйки на въпросите в главата ми.Естествено,от шока бях забравил да скрия съзнанието си.Вдигнах предпазливо преградите си и го погледнах с очакване.-Тя е много по-важна,отколкото можеш да си представиш.Нейното съществуване ще промени всичко.Дори ощесъс самото си раждане съдбата я докосна и тя ще промени всичко,което познаваш.Огледай се добре,приятелю,защото светът,който познаваш,много скоро ще се промени...


Първа глава(само началото-останалата част не е написана още..и е от името на Касандра...):
Глава първа:Лед и Огън

Слънцето бавно изгряваше над малкото градче диагоналибабаница.Слънчевите лъчи постепенно се прокрадваха по малките улици,навлизаха в къщите и събуждаха жителите за новата седмица.
Постепенно отвсякъде можеха да се видят заспиващи шофьори,тръгнали към работа ,залисани в работа...Учениците бързаха за час.
В града имаше само едно училище,затова потокът от деца по улиците в толкова ранен час бе огромен.Групички се събираха и вярваха заедно,говореха,преговаряха си материал..като всеки друг ден.
Но както никой друг ден едно момиче закъсняваше..доста.
Аз,Касандра Уейн,все още не се бях събудила.До главата ми лежеше книгата,която снощи бях чела до късно.Косата ми бе разпръсната по вазглавницата и не чувах шумотевицата от вън.
Защото сънувах.Кошмари.Отново. Мрачните сънища се прокрадваха всяка вечер в продължение на седмици в съзнанието ми.Плашеха ме.В тях винаги бе тъмно..посе се появяваха дълбоки,сиви,студени очи,които изведнъж рязко се сменяха с други-сини и топли.И после пак...
После се будех, стресната,неосъзнаваща за момент къде изобщо се намирам. Не разбирах тези сънища,не разбирах защо ме плашат.Знаех само,че скоро ще стане нещо.
Аз винаги знаех.
И този ден се събидух рязко,стерсната,заради същия този проклет сън.Щом погледнах часовника на секундата осъзнах къде се намирам.В леглото си.В моя град.В моя свят.И закъснявах.
Станах на секундата, и след около десетина минути изхвърчах от къщи с колелото ми.По пътя отново се замислих за съня...защо,по дяволите,се плашех толкова много от някакви глупави очи,които сменяха цвета си?Беше странно..
Не че аз самата не бях...винаги съм била...хората не ме харесваха..страняха от мен.И с право..да започнем от името ми-можело е да ми дадат обикновено име-Джесика,Кати.А аз имах странно име.Те не харесваха странните имена. Второ,външния ми вид също не бе подходящ ,за да бъда идол за подражаване- особено заради смахнатите ми,светлозелени очи,такива,които не можеш да видиш на обикновен човек..те ме правеха леко плашеща за околните.
А и не само те страняха от мен..аз странях от тях..не ми харесваха.Клюкареха,мислеха си,че са центъра на Вселената,че винаги трябва да знаят и имат всичко и в същотто време отхвърляха всичко ново,ако не го разбираха...бяха странни.
От малка винаги съм била тиха.Вечмно стоях в ъгъла,наблюдавайки ги.Знаех повече за хората,отколкото за тях самите.А самата аз бях просто човек,нещо,което понякога не бях склонна да повярвам.И закъснявах.Много.
Влетях в класната стая.Бяхме почнали първия час-Математика.Тихо си седнах на мястото-най-отзад-където никой не ме виждаше.Госпожа Талер не се обърна,не ме попита защо закъснявам.Тук всички се правеха,че ме няма.Учениците,защото не бях като тях,и учителката,защото можех с лекота да решавам задачи,които биха затруднили дори и нея.А хората не приемаха тези,които са по-добри от тях.Не че и аз търсех внимание.
Изкарах трите часа и поех към стола.Носех си храна-вече ми беше писнало всички да ме изпреварват,а когато най-после дойде моят ред,продавачката да се прави,че не ме вижда.
Така че си носех храна от вкъщи.Тръгнах към най-отдалечената и близка до прозореца маса.Там не сядаше никой,освен мен.Е,поне обикновено....
Заковах се на място,гледайки ги.Две момчета стояха на моята маса.Но не това ме удиви.По-скоро усетих начинът,по който се отблъскваха..като ледът и огънят,като плюс и минус..
Единият,огънят,както предположих,се бе облегнал небрежно на стола,сякаш чакайки някого.Беше висок,с влизаща в очите светло-кестенява коса,светли очи и бледа кожа-Израженето му бе весело,щастливо..но шестото чувство в мен се обади,непитано..”опасен е”,проговори глас в главата ми,”много опасен”.Преглътнах и погледнах към другия.
Лед,помислих си на секундата.Той стоеше стегнато като някоя статуя.Очите му бяха не по-малко уникални от моите-истински сиви,като буреносен облак.Косата му беше черна като нощно небе.За разлика от бледия,този имаше тен.Изражението му беше напрегнато,като хищник,който се готви да нападне плячката си.Гледаше ядосано другия,който с всяка изминала секунда сякаш ставаше все по-щастлив.Гласът в главата ми отново се обади:”И той е опасен..внимавай”...
Изведнъж в съзнанието ми отново се появи съня ми-сини очи..сиви очи...затворих моите,опитвайки се да се успокоя.Това бе просто съвпадение.Глупаво съвпадение.Това,че от седмици сънувах някакви си очи, и сега на моята маса стояха хора,имащи същите,не означаваше нищо..


Последната промяна е направена от Nouvelle lune на Съб 09 Май 2009, 00:26; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Nouvelle lune

Брой мнения : 28
Age : 22
Registration date : 21.04.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бяла магия

Писане by Nouvelle lune on Съб 25 Апр 2009, 18:47

Продължение:

Вървях към двамата,гледайки право напред.Мислех си как да им обясня,че това не тяхната маса и ако искат да си имат приятели,е по-добре да не стоят до мен.
С периферното си зрение видях как нещо отстрани ме приближава и вдигнах поглед.Най-известната мажоретка се возеше със спортния "гений" на училището на един скейтборд и се целуваха,държейки подноси с храна.Докато успея да се дръпна и двамата се забиха право в мен.
След няколко секунди се намерих на земята,а от дрехите ми се стичаха кока-кола,кетчуп и какво ли още не.Махнах с ръка едно резенче ябълка от косата си и се опитах да се изправя.Подхлъзнах се и отново се сгромолясах на пода.Никой не се засмя..ако беше паднал някой от обикновените ученици,навсякъде щеше да падне смях и щяха да го подиграват с дни.Но аз не съществувах за тях,следователно, не бях на пода...За сметка на това всички бързо наобиколиха Аня и Марк,както бяха имената на двамата ,помогнаха им да се изправят и ги попитаха най-малко сто пъти как са.
Когато най-накрая успях да си стъпя на краката се опитах отново да тръгна необезпокоявано към масата,когато чух презрителният глас на русокосата мажоретка:
-Тези стълбове...един ден някой ще се пребие...
Притъмня ми пред очите.Бях свикнала да се държат така,сякаш ме няма,но да си въобръзяват,че съм стълб...всички веднага приеха думите `и..дори и в слон да се блъснеше някой,щом Аня кажеше,че е стълб,той ставаше такъв...Тръснах ядосано глава-не обичах да се карам с никой,затова не се обърнах,за да и отговоря,и продължих пътя към масата си.През цялото време двамата натрапници на ме гледаха сякаш съм много интересно предаване..е,те все още нямаше как да знаят,че съм „невидимата”,макар че ако имаха ум в главата,вероятно вече трябваше да са предположили,че аз не съм от известните...Сега русият ме гледаше леко..разочаровано,мисля,сякаш е очаквал нещо друго от мен.Другият,точно обратното,изражението му беше някак си по-ведро и спокойно от преди.
-Това ли е тя?Да не би Той да е имал предвим русата?Не може да е тази...-просъска русият към чернокосия и после пак върна погледа си към мен.За пръв път си помислих,че е възможно да съм сбъркала с преценката си за него.Досега го сравнявах с огън,но гласът му сякаш говореше за жестокост и лед..потреперах несъзнателно..Предполагам,че не си е представял,че мога да го чуя от няколко метра.Допълнително се ядосах.Ако искаха да се запознават с "русата",прав им път...
-Той не греши.Млъквай.-отсече сивоокия,чийто глас звучеше по-меко.
-Не си ти този...-заговори синеокия с по-силен глас,но другия само го стрелна с поглед и после се вторачи в мен отново.
Русят равно разбра, и не каза нито дума повече,но усмивката,която показваше преди няколко минути,се бе сменила с начумерено изражение..
Най-накрая стигнах до масата,която за пръв път изглеждаше твърде далеч..дръпнах моя стол и седнах.Погледнах ги мрачно си зачудих как да ги разкарам .Накрая проговорих:
-Масата,на която можете да си намерите приятели,определено не е тази.
И двамата се обърнаха към мен.Учудено изражение се четеше по лицата им.Сякаш са очаквали да кажа нещо друго,да постъпя по друг начин.Започвах да се дразня,исках да се махнат от главата ми и да ме оставят с лошото ми настроение.”И без това скоро ще станат известни.Виж ги само”,помислих си и ги погледнах отново.Определено бяха едни от най-красивите момчета,които бях виждала.Много скоро момичетата щяха да почнат да им се лепят като мухи на мед..
Двамата все още ме гледаха,сякаш не знаеха какво да ми кажат.От време на време се споглеждаха набързо и после връщаха погледа си обратно към мен...
-Има и по-интересни предавания от мен,честно!-не успях да се сдържа.Лазеха ми по нервите.
-Какво искате да кажете,госпожице?-заговори чернокосият с привлекателен акцент.
„Госпожице”? ”Вие”?..предполагам,че тогава на моето лице се е изписало учудване.За първ път някой се обръщаше така към мен.Даже от много време някой въобще правеше знак,че ме вижда...известно време не успях да събера мислите си.Защо ми говореше така?И какво имаше предвид с това „какво искате да кажете”..не може да не ме е разбрал..и въобще..аз какво трябваше да му отговоря!?
Предпочетох да си замълча,защото предположих,че вероятно просто се шегува,нищо ,че не се засмя. „Добър актьор”,помислих си.
След една-две минути в мълчание към масата започваха са приближават нови нашественици.Нямаше ли край това чудо?Този път обаче посетителите бяха по-очаквани.Както и бях продположиха,новината за новите момчета бързо се бе разпространила сред момичетата.Петте най-отракани от клуба на мажоретките,или както ги наричах аз-клубът на празноглавките,се спраяха пред масата.
-Здрасти,готини!-започа нахално едно от тях-Кейти.-Добре дошли в нашето даскало.Много се радваме да ви приветстваме в нашия втори дом,така да се каже (тук тя се изхили )..За да не си направите грешни изводи за учениците тук,ви каня и двамата на нашата маса,където определено е по--..ъъ..интересно.
Тя изви театрално очи и после ги погледна с многозначителен поглед.Уау,тази можела да казва думата "интересно",помислих си аз.Колко интересно...прииска ми се да и благодаря.Щеше да разкара двамата наптрапници от чина.
За съжаление,момчетата не реагираха както очаквах.Сивоокият отново придоби каменното си изражение,а русият изви вежди,които се скриха в непокорната му светла коса.
-Извинете,дами,но бихме предпочели да останем тук.-изрече той с пълен сърказъм в гласа.
Кейти и другите празноглавки придобиха ужасени изражения.Някой да откаже..на тях?Ядосано отметнаха коси и се върнаха към масата си.Честно казано,и аз бях не по-малко учудена от тях.
След малко реших да отида до тоалетната,преди да е почнал часаОт една страна,така щях да се отърва от нахалниците...и от друга,не че някой щеше да забележи,но цялата бях в храна и питиета..Изправих се рязко.
Двете момчета се стреснаха и след секунда също бяха прави.
Облещих се отново.Започваха да прекаляват.В книгите,които четях,мъжете винаги говореха на „вие” на жените,изправяха се на крака,щом някоя дама станеше от масата,подаваха `и ръка,когато слизаше по стълбите...но ние не бяхме в някой роман от преди две-три столетия.Бяхме двадесет и първи век.
По едно време ми просветна.Вероятно някой е решил да си пирзнае,че съществувам,за да си направи шега с мен посредством тези двамата.Тази мисъл ме ядоса още повече и затова тръснах отново глава и с бързи крачки поех към тоалетната.
С периферното си зрение видях,че вървят на равни разстояния зад мен,със спокойни изражения на лицата,сякаш не правеха нищо лошо.Оставих ги да ме следят,но щом се опитаха да ме последват и в женската тоалетна,не издържах.
-Искате ли нещо?-попитах,като се обърнах към тях с ядосано изражение.
-Бих помолил младата дама да ни позволи да се представим.-заговори отново сивоокия,като ме гледаше предпазливо,сякаш не знаеше какво да очаква от мен.
Добре,признавам си,тогава вече се стреснах малко.Шегата започваше да излиза извън граници.Ако въобще беше някакъв вид номер,разбира се...Започнах да смятам,че тези двамата не са наред...
-Ъъъъ..знаеш ли,няма да стане.Не се хващам.Ха-ха.Добра шега,но си намери друг.-иронично отбелязах.Не исках да ми проличи,че всичко саваше малко плашещо за мен.
-Моля?-ахна чернокосия,сякаш не е схванал и една от думите ми.-Вероятно госпожицата не е разбрала какво имах предвид.Моята особа,както и тази на господина до мен ви умоляват да ни се представите,госпожице.
Поех си дълбоко въздух.Тези двамата или си просеха боя(сякаш бих могла да им направя нещо,де),или трябваше да им се намери стая в лудницата.Мисля,че вече ме бяха стреснали и ядосали достатъчно..реших да им отговоря,както подобава..бях прочела достатъчно книги,че да знам как.
Вдигнах глава,изгледах ги властно и заговорих с перфектен британски акцент:
- Проявих неуважението да не се представя,затова моля господата да ми простят.Аз съм госпожица Касандра Уейн,и иизпитвам голямо удоволствие при запознанството си с Вас.Дали бих била твърде нагла,ако помоля уважаемите госода да се представят на свой ред?-както казват "Каквото повикало-такова се обадило".Щом те ще ми говорят така,то и аз мога.
Вътрешно в себе си се търкалях по пода от смях.Бях сигурна,че сега и двамата ще се откажат и после ще си признаят за шегата.Но въобще не очаквах реакцията,която последва.
На лицата и на двамата се изписаха първо изумление, после въодушевление,а накрая искрено възхищение .Очите и на двамата светеха от задоволство,сякаш са спечелили от лотарията.
Явно за пореден път днес грешах...
avatar
Nouvelle lune

Брой мнения : 28
Age : 22
Registration date : 21.04.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бяла магия

Писане by Nouvelle lune on Вто 28 Апр 2009, 22:38

Момчетата дълго време ме наблюдаваха,без да кажат нито дума.
В очите на русия се виждаха искрици,които ме плашеха.Накрая той се засмя и продължи да се хили дълго време.
-Госпожица Касандра....госпожица Касандра...-мълвеше той и се опитваше да се овладее.Сякаш изведнъж бе станал милионер..
Отспътих неволно назад.Наистина ме плашеха със странните си държания и реакции.
Сивоокия вече се бе овладял,сега изражението му бе спокойно,или по-скоро-каменно..най-накрая каза:
-Госпожице Касандра,мисля,че с Вашетно позволение,е време и ние да се представим...Моето име е Алексей Р`оманов,а на господин до мен-Леон Р`оманов.За нас е изключителна чест да се запознаем с Вас.
След това той се поклони леко и елегантно.
-Ама вие братя ли сте?-попитах объркано.В момента в главата ми цареше пълен хаос.Тръснах глава,като се опитах да проясня мислите си.От една страна,те бяха твърде различни,за да са братя.Вярно,че имаха еднакво телосложение-по-високи и мускулести,отколкото повечето момчета на тяхната възраст и като че ли имаха общи черти,но в същото време не бях виждала досега хора,които така настойчиво да се отблъскват един от друг.И не само по външен вид..сякаш не беше достатъчно,че единият е със светла,почти руса коса,докато тази на другата е като в най-тъмна нощ,че единият има светли,а другия-тъмни очи....имаше нещо между тях,което ги отдалечаваше един от друг..бяха толкова различни от хората,които бях срещала..докато ги гледах,не можех да разпозная какви са намеренията им,нито как ще постъпят,нещо,което правех с лекота с обикновените човешки същества...за пръв път срещах толкова уникални хора като тях-толкова приличащи си,и същевременно толкова различни един от друг.Оново тръснах глава.Мислите ми определено не станаха по-ясни...
-Всъщност,може да се каже ,че сме братя.-засмя се Леон.Изглежда намираше нещо в думите ми за нещо изключително забавно,защото дълго време се подхилкваше весело.
Отново усетих как започвам да се ядосвам...ако случайно си мислеше,че е смешно,значи имаше много лошо чувство за хумор!
Дълго време се чудех какво да им кажа.Планът,който трябваше да ги прогони надалеч от мен,очевидно не бе успял.Какво трябваше да правя сега!?
Накрая измънках нещо от сорта:
-Извинете,господа,но часовете ме чакат и няма да е зле да побързам.Радвам се,че се запознах с Вас..и до скоро.
След това се обърнах и с бързи крачки се отдалечих от тях.
За моя радост,не тръгнаха след мен.Дори напротив-стояха на едно място,и сякаш обсъждаха нещо от изключителна важност.Устните на Леон едва потрепваха,а обикновено високият му глас не се чуваше.Алексей беше с гръб към мен,но често поклащаше глава,явно несъгласен с думите на русия.
Синеокото момче ме стрелна за секунда с поглед,очевидно забелязало,че го наблюдавам...
Сведох глава и продължих напред,като преди да вляза в класната стая,се отбих до съседната тоалетна,за да измия гадната засъхнала храна от кожата си.
До края на часовете стоях на последния чин до прозореца,вперила поглед в небето.Това му беше хубавото да си невидим-никога никой не те прекъсва с дразнещи въпроси.По принцип не се възползвах от тази привилегия,дори напротив-слушах много внимателно в часовете,макар че знаех повечето неща,които обясняваха учителите.Но днес умът ми беше зает с по-важни неща..в съзнанието ми постоянно изникваха въпрости от типа на "Кой е Леон?Кой е Алексей?Какво искат от мен?И защо,защо се държат така?"....отдавна не бях чувствала главата си толква тежка,нямах търпение звънецът да бие и да се прибера на спокойствие вкъщи.
На връщане от училище също не ми беше по-леко..на няколко пъти за малко щях да се блъсна в колите,защото бях твърде разсеяна,за да карам колело...Когато най-накрая стигнах до милият ми дом чувствах ума си като изцеден...
Очаквах с нетърпение момента,в който ще се кача в стаята си на втория етаж и ще се отпусна в голямото си легло..да,ама не..
Очите ми се облещиха на гледката,която се разкри пред погледа ми,когато се обърнах,за да затворя вратата,тъкмо след като бях прекрачила прага на къщата.
Точно срещу домът ми имаше две големи,отдавна изоставени къщи,в които не бях виждала човек откакто бях на пет...но сега там кипеше усилен ремонт...много работници внасяха и изнасяха мебели,боядисваха,работеха и вдигаха шум до небесата..трябва да съм била наистина много разсеяна,за да не ги чуя досега..изстенах.явно дори в собствения си дом нямаше да намеря нито грам спокойствие...в ума си проклех новите наематели на къщите,които и да бяха те.
Както и очаквах,в моя дом нямаше никого...Щеше да е странно,ако някой от родителите ми си си беше дошъл..двамата бяха тръгнали по задачи преди около три-четири седмици.Често го правеха и така аз оставах напълно сама в голямата ни къща.Имах си предостатъчно пари,така че всъщност не се оплаквахи без това те не ме харесваха особено...като повечето хора,впрочем.
Захапах първата ябълка,попаднала пред очите ми и дълго време не се занимавах с нищо друго...шумовете от ремонта отсреща дразнеха слуха ми..искаше ми се да изляда и да се разкрещя на работниците,но не бях такава,така че просто се качих в стаята си и се изтегнах на леглото.
avatar
Nouvelle lune

Брой мнения : 28
Age : 22
Registration date : 21.04.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бяла магия

Писане by Nouvelle lune on Вто 05 Май 2009, 18:15

Дълго време се опитвах да заспя.Сънят обаче бягаше от очите ми.
Работниците навън сякаш нямаха никакво намерение да приключват.Пуснах си музика,но звукът и се смеси с шума отвън и ми стана още по-зле.
След като разбрах,че явно не ми е писано да спя,започнах да си пиша домашните.Ядосах се на самата себе си,че бях готова с повечето-просто винаги имах предостатъчно свободно време,а и не исках да правя нищо в последния момент.Все пак учих,колкото да има какво да правя,докато в един момент и това не ми омръзна-досадно е да учиш за това,което знаеш перфектно.Вече бях прочела книгите,които си бях взела наскоро,така че реших да отида и да си избера нови.Така поне щях да съм надалеч от шума наоколо.
Сложих романите в чантата си и и изхвъркнах навън.За разлика от повечето хора,аз не си копувах книги от големите книжарници в града.На няколко километра от домът ми имаше една съмсем малка библиотека.Малка,но съдържаща по-интересни книги от която да е библиотека.Имаше всичко-стари,нови книги,от различни родове и жанрове.И все пак беше малко посещавана.Заради библиотекарката,основно(която,впрочем,беше и собственичка на библиотеката).И тя като мен беше малко..различна..Нямаше приятели,живееше сама,имаше леко-необичаен вид.Хората в града малко се плашеха от нея.Аз обаче винаги съм я намирала за очарователна жена,може би,защото тя очевидно се радваше на присъствието ми,и най-вече,тя определено знаеше,че съществувам...Още по-странното при нея беше,че тя никога не копуваше книга за библиотеката,която предварително не е прочела и харесала.Така че нямаше четиво,сложено на рафтовете в малкото помещение,която да не е харесала.
Точно заради това там не присътваха и много от любимите на повечето хора книги.За радост на мен ,обаче,вкусовете ни за четиво си подхождаха и затова винаги имаше какво да чета.
Най-накрая стигнах до въпросната библиотека.Намираше се в едно не-голямо помещение,с тъмни стени и витрини отпред,което му даваше вид по-скоро на някой изоставен магазин.Вътре обаче бе невероятно уютно.Представете си стотици рафтове с книги и една камна по средата,около която се намират дивани,на които човек може да почете час-два.
За мое най-голямо съжаление обаче,моята приятелка,ако можех да я нарека така,разбира се,я нямаше.Новото момиче ми каза,че получила спешно обаждане от някаква роднина и заминала към родината си за месец-два.Това допринесе за лошто ми настроение...едниственият човек,който ме разбираше горе-долу,си бе литнал към родното местенце.Сълзи се появиха в очите ми-беше ми се насъбрало твърде много.
Този път не останах дълго в любимата библиотека-просто оставих книгите и набързо грабнах няколко,които не бях чела.Сега я нямаше добрата библиотекарка да ми препоръча книги,за които знае,че ще им допаднат много.
Когато излязох навън ,изстенах.Просто чудесно-беше завялал толкова силен дъжд,че не се виждаше на два метра от мен.Потреперах леко-бе станало и ужасно студено.
По принцип обожавах дъжда,радвах,се когато вали и често излизах без чадър.Но този път капките вода сякаш само допълниха лошото ми настроение.Отдавна не бях имала толкова отвратителен ден.
Поех към пътя за вкъщи,сигурна,че ще се върна цялата подгизнала от вода.Вървях около десет минути,когато просто се отказах.Валеше твърде силно,за да мога да виждам накъде реално да вървя,а освен това ми беше и твърде студено.Подсмъркнах тихо и с явна неохота поех назад към библиотеката.След малко обаче си представих бумтящия огън в камината и продължих с по-уверени крачки.Няма да описвам разочарованието,което изпитах,когато пристигнах-явно библиотекарката бе затворила веднага след мен и бе побързала да се прибере.А на мен не ми оставаше нищо друго,освен да седна на прага на голямата черна врата и да се опитвам да се скрия от студените капки вода.
Нямам представа колко дълго стоях така-мокра до кости,с тъжно изражение и лошо настроение.Не бе много типично за мен,но днес явно всичко вървеше наобратно.
Тук дъждовете не продължаваха дълго-не повече от 15-20 минути.Но,не..днес трябваше да вали с часове....в библиотеката имаше голям древен часовкник,който с тежко махало отброяваше изминаващото време.Чувах го, и когато отброи осем часа вечерта,разбрах,че съм тук от много време.Бях излязла от вкъщи към три часа следобед...
Въздъхнах тежко.Ако бях някое от известните момичета в нашето училище,досега тридесет коли с хиляди приятели да се бяха изтърсили тук,за да ме заведат в къщи.А за мен на никой не му пукаше...
Улисана в мрачни мисли,първоначално не забелязах ръката,която се бе протегнала към мен през дъждовната завеса.Когато тя докосна леко рамото ми,внезапно подскочих.Погледнах нагоре и различих чертите на Алексей...
-Хей,госпожице Касандра,вероятно имате нужда от помощ?-попита той,като се усмихваше леко,сякаш с разбиране.Нямаше и грам от студеното изражение от по-рано.
Не отговорих.Ръката му обаче дълго време бе протегната към мен.
Накрая реших,че така и така няма какво да правя и хванах пръстите ми.Кожата му беше топла,въпреки студения дъжд .Той погледна неразбиращо ръката ми,която се тресеше от студ заедно с цялото тяло,впрочем,но след малко очевдно разбра.Дръпна ме леко,за да се изправя,но от дългото стояне на едно място се бях вкочанила.
След кратко колебание,той с лекота ме вдигна от каменния праг.Топлина лъхаше от цялото му тяло,затова несъзнателно се притиснах колкото се може повече към него.После затворих очи и просто заспах в прегръдките му.
avatar
Nouvelle lune

Брой мнения : 28
Age : 22
Registration date : 21.04.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бяла магия

Писане by Nouvelle lune on Съб 09 Май 2009, 00:25

Втора глава:Огънят

На другата сутрин всичко се бе променило...първо,събудих се късно,някъде по обяд,което беше необичайно за мен.В стаята ми беше топло и затова дълго време се излежавах,радвайки се-от много време не ми се беше случвало да не сънувам нищо...В началото не мислех за нищо,но после в главата ми започнаха да се прокрадват спомените от изминалия ден.Леон,Алексей,библиотеката,дъждът,Алексей..за момент затворих очи и се опитах да си припомня всичко,което се бе случило .Огледах се наоколо-нищо не напомняше на случилото се-нямаше ги подгизналите ми дрехи,настинката,която би трябвало да имам след толкова дъжд.И най-вече-ако наистина Алексей ме бе взел вчера,как ме бе довел тук..та той не знаеше дори на коя улица е къщата ми,а за стаята ми да не говорим...
Но в същото време всичко бе толкова реално.Не може да е било само сън-мислех си.След кратки размисли най-накрая се откъснах от леглото.Пребродих цялата къща и нямаше нито един намек,че тук е бил друг човек, освен мен,разбира се.Дрехите ми от вчера бяха в нормалното си състояние,обувките ми сякаш никога не бяха докосвали вода,да не говорим за книгите,които би трябвало да са в отвратително състояние,напълно съсипани...
Цялото това нещо не ми харесваше.Ако не с помощта на Алексей,как бях стигнала до тук?Дъждът беше в огромни количества,даже не можех да вървя нормално..Изведнъж се сетих-толкова много вода би трябвало да остави огромни като езера локви по пътищата.
С непривична за мен бързина изскочих на улицата.Учудването ми беше огромно.Пътищата бяха прашни,земята напукана точно така,както беше преди вчера,и изобщо нищо не даваше знак,че тук се бе излял цял потоп.Нямам представа колко дълго стоях като вкаменена.После нещо друго привлече вниманието ми-вчера в къщите отсреща кипеше усилен ремонт.Днес нямаше нищо.Сградите изглеждаха като нови,нещо,което не би могло да стане за толкова кратко време.Намаше никакъв знак,че тук бяха работили десетки работници рез последните 24 часа..
Тръснах отчаяно глава-тук ставаше нещо,но какво?Не беше възможно,нямаше начин,просто нямаше..повторих си това най-малко милион пъти,дори не знам как успях да се обърна,да вляза в къщата и да седна на най-близкия стол.
Останах в това положение дълго,опитвайки се да проумея това,което бях видяла със собствените си очи.Бях сигурна,че не си въобръзявам за нито едно от нещата,случили ми се вчера.Но тогава как..как...?
Внезапно усетих,че сякаш се задушавам в къщата,почувствах нужда да изляза,затова грабнах колелото и заскитах по празните улици.В събота обикновено бе времето за почивка и жителите на града почти винаги ги нямаше.Обичах съботите.Нямаше бързащи хора и вечно недоволни шофьори,готови да те прегазят,за да стигнат с две минути по-рано на работните си места.Дълго време обикалях града,докато накаря реших да се прибирам.
В ума ми се беше появил един единстван начин да разбера какво се бе случило вчера-да говоря с Алексей.Дълго време обмислях какво точно да го попитам.Не можех просто да отида и да му кажа „Хей,как,по дяволите,ме намери вчера,доведе ме в къщи,и как няма следи от дъжда вчера?”...и най-големият проблем-нямах си на идея къде живеят с Леон...
Когато се прибрах усилено започнах да се разхождам из къщата,опитвайки се да ицмисля какво да правя.Накрая просто се отказах-щях да говоря с него в училище.Едновременно с това реших,че щом имах нови съседи,трябваше да се запозная с тях,да ги приветствам с добре дошли,нищо,че след около седмица-две нямаше да съществувам за тях.
Тръгнах към първата къща,оглеждайки я от горе до долу.Промените бяха огромни.От старата сграда,която изглеждаше сякаш всеки момент ще се срути,не бе останала и следа.Сега тя бе красива,свежа,сякаш току що са я построили.Прекрачих вратата на двора и предпазливо доближих масивните врати.Почукал леко,след като не намерих звънец.
Не се минаха и няколко секунди,когато врата се отвори и пред мен застана не кой да е,а Алексей.Целият беше покрит с прах,от дънките до блузата,с които бе облечен.Косата му беше посипана с вар-и изобщо имаше явни признаци,че къщата бе завършена само отвън.Зяпнах го учудено,както и той мен,за около секунда.После явно се свести и се усмихна леко.
-Добро утро,госпожице Касандра!Какъв прекрасен ден е днес!Трябва ни само малко дъжд,не мисилте ли?
Учудено го погледнах.Това намек ли беше,или какво?Най-накрая реших да го провокирам да си призане за вчера и казах:
-Добро утро и на Вас.Прекрасен ден,наистина.Но не мислите ли,че за два дни два пъти да се излива дъжд ще бъде твърде много?-говорех с мек и учтив тон,но го наблюдавах много внимателно.За мое учудване,никаква емоция не премина през личцето му.Само веждите му се вдигнаха въпросително.
-Два пъти?За два дни?Та нима вчера е валяло,госпожице Касандра?-рече той с ирония,която сякаш бе отправена към мен.
Аааа,не..не,не,и НЕ!Тръснах леко глава и го изгледах ядосано.Как можеше да се прави,че нищо не се беше случило вчера?Как така не беше валяло?Та потопът,който не бе оставил следи,беше огромен...Накрая странната мисъл от сутринта се върна в главата ми-ами ако си въобръзявах?Ами ако това наистина е било само сън?Невъзможно,отсякох веднага.Не бе сън,а истинска реалност,но по някакъв старнен начин реалност,която не бе оставила следи.
Реших,че щом той се правеше,че нищо не се е случило и аз ще подходя по същия начин.
-Е,господин Алексей..дойдох само да ви приветствам с добре дошъл на нашата улица и..приятно живеене тук.-усетих,че звуча ужасно глупаво,но бях твърде ядосана,за да ми пука изобщо.-Аз ще ви оставям..очевидно е,че имате много работа с..ремонта..
-Благодаря за..посрещането,така да се каже.-ухили се той.-Приятен ден,госпожице Касандра!
Точно преди да затвори вратата обаче,някой от вътре го излбъска и я разтвори широко.Беше Леон,не по малко мръсен от самия Алексей,но очевидно в прекрасно насторение.
-Хей,госпожице Касандра!Как сте днес?-не ме остави дадовърша и продължи.-Аз също се местя тук,само че в съседната къща.Все пак не може цял живот да живея със скъпото си братче.-тук той разроши косата на Алексей,който го погледна отвратено и изръмжа нещо нечленоразделно.-Явно вече ще сме съседи.
След това Леон ми смигна лекичко и се облегна на стената.
-Ъъ..честито..пристигане.. и на вас..и приятен ден.-измънках едвам –едвам.
После се обърнах и си тръгнах с бързи крачки.Успях обаче да чуя дилагоът между двете момчета.
-Сега е мой ред!-се бе засмял Леон.
-Млъкни!-бе изсъскал Алексей със студен тон,явно осъзнаващ,че съм достатъчно близо,че да ги чуя.
Устоях на изкушението да се обърна и да ги погледна.Дори напротив,опитах се да побързам още повече.За около минута си бях вкъщи.
Отново мислех усилено-нови съседи,нови къщи,нови съученици,нова библиотекарка,ново държание и странна случка..и всичко това за някакви си два дни-нещо напълно необичайно за моя скучен,еднообразен живот.
За да не се затормозявам повече,грабнах една от любимите ми книги и потънах в нея.Чесовете се нижеха бързо и докато се усетя,бе станало късен следобед.Чак сега се сетих,че всъщност съм много гладна.Направих си сандвич и го изядох,докато все още четях от книгата.
После,за пръв път от доста седмици,си пуснах телевизия.Правех го рядко,само когато наистина скучая.Излегнах се на дивана и започнах да сменям каналите.Естествено,не даваха нищо интересно.Накрая се спрях на някаква безвкусна комедия и се зазяпах,макар че мислите ми бяха много далеч.
Изведнъж вън се чу тътенът на гръмотевица и светкавица озари небето.Токът рязко спря.За коло минута-две останах неподвижна в тъмното,после си запалих свещ и седнах на дивана.
Звънецът зловещо иззвъня.Сякаш за пръв път от много време ми се прииска да не съм сама вкащи.С предпазливи крачи се приближих до входната врата,а след това я отворих леко.На прага стоеше русокосият Леон с небрежната си усмивка .
-Хей,госпожице Касандра..дойдох да ви помоля за една-две свещи,че при нас е доста тъмно,а не разполагаме с такива,а камо ли с фенерчета.-каза той .Вдигна поглед към къщата и после
Усетих,че бях вперила поглед в него.Тръснах глава,за да се опомня,после си лепнах глупава усмивка и казах:
-Да,да...влизай..
Оставих го в коридора и потърсих една-две свещи.За моя радост ни бяха останали няколко.Тук рядко спираше тока,но винаги имахме по.Подадох му ги и тръгнах да търся запалка.На вратата обаче тай ме спря:
-Недей,няма нужда.
Обърнах се.Той държеше вече горящи свещи.Бе вперил поглед в красивия пламък ,а после ме погледна с усмивка..Усетих как ми се подкосяват краката.
-К-как..?-не успях да довърша въпроса си.Започвах наистина да се плаша.
-Имам запалка в джоба!-засмя се той,сякаш е намерил учудването ми а нещо много смешно.-А вие какво си помислихте,госпожице Касасндра?
-Аз..просто..-заекнах..отново..не ми се случваше често.Приближих се малко и погледнах пламъка.Изглеждаше няка...различно.Виеше се на спирали и цветът му изглеждаше по-скоро бял,отколкото жълто-оранжев,както трябваше да изглежда.
-Не е ли красив,госпожице Касандра?-прошепна Леон.После без страх сложи пръста си в огъня и го задържа там задълго.Не изглеждаше сякаш го боли.-Толкова красив,но същевременно..толкова опасен като..магия..
Последната дума той промълви едва-едва.След това ме погледна с широко отворени очи.Усмивката му бе застинала ,сега просто проучваше реакцията ми.После се ухили широко ,махна с ръка и ми благодари .Тръгна си тъй бързо,както и беше дошъл.
Не усетих как се допрях до стената и едва успях да се свлека на пода,неспособна да стоя права заради треперенето на тялото ми.
avatar
Nouvelle lune

Брой мнения : 28
Age : 22
Registration date : 21.04.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бяла магия

Писане by Nouvelle lune on Чет 14 Май 2009, 21:55

Дълго време стоях на едно място,опитвайки се да се успокоя.Бях вперила поглед в една точка,напълно вкаменена.Не осъзнавах кое време е,колко пъти часовникът отброи минаващите часове...
Умът ми всячески се опитваше да даде разумно обяснение на това,което бях видяла със собствените си очи,но..нима имаше такова?Нима бе възможно...
Всъщност,мислех си,защо пък да не беше?Бях се обърнала и след няколко секунди свещта бе запалена,напълно достатъчно време за да може Леон да извади запалката от джоба си и..глупости,веднага отсякох.Това не беше истински огън,не беше запален със запалка,не бе възможно.
А какво беше тогава,запитах се...отговорът дойде мълниеносно,неочаквано,като изненадваща светкавица.."Магия",бе казал той...магия...Хванах се за раменете,за да спря треперено си и се съсредоточих в точката,която наблюдавах от дълго време.Не съществуват магии,помислих си и тръснах глава,за да изгоня досадната като конска муха мисъл.Тя обаче си остана точно там,натрапваща се.Магия.
Изведнъж ,също толкова некакени спомени се завъртяха из главата ми.
Спомних си как като малка правех неща,от които другите се плашеха.Спомних си как веднъж паднах по стълбите от втори етаж.Родителите ми си помислиха,че с мен е свършено,но на мен ми трябваша няколко минути,за да се изправя на крака е да се ухиля до ушите.
Спомних си как винаги с лекота можех да разпозная кога някой ме лъже или кога е искрен.Винаги знаех и какви са намеренията на даден човек спрямо мен.Просто го умеех.
Освен това имах и пророчества.Много често сънувах как нещо става и после то наистина се случваше.Една вечер сънувах тежка катастрофа на няколко километра от нас.На другия ден съобщиха жертвите...
Именно тогава хората започнаха да странят от мен.Родителите ми явно си помислиха,че ми има нещо,тръгнаха да ме водят по психолози и какво ли още не,въобразиха ми,че си всичко,което умея са всъщност случайности,и че съм длъжна да бъда нормална.Опитваха се с всякакви средства да изкоренят "странното нещо" в мен.Виждах колко са уплашени и сама го направих.
Това бе една от повратните точки в моят живот.В мига,в който спрях да вярвам в това,което умея(отказвах да го нарека магия),то изчезна.Години наред не направих нищо ненормално,странно,години наред не бях сънувала нито един пророчески сън.С времето започнах да мисля,че всички са прави,че аз съм нормална,без никакви сили и тогава просто съм си въобръзявала.
Отдавна бях погребала тези спомени надълбоко в мен,но тази вечер те се появиха отново,като полу-забравен сън,който изведнъж се връща при теб и те кара да го обмислиш отново.
Магия.Гласът му още кънтеше в съзнанието му.
Тръснах глава отново.Случайности,повтарях си,просто случайности.Онова преди не беше нищо.Това,което се бе случило преди минути-също.
Станах и се приближих до прозореца.Все още валеше като из ведро.Вгледах се тъжно в падащите капки вода,които даваха нови сили на младите растенията.
Отворих рязко прозореца и протегнах ръка.Докоснах едно мокро цвете,чиято пъпка скоро щеше да разцъфти.Погалих кадифените му,подгизнали от дъжд листенца и дръпнах ръката си обратно.
Магия.Въздъхнах силно и се отправих към леглото,като преди да си легна се зарекох в близките месеци да не поглеждам "Хари Потър".Не съществуват магии,не спрях да си повтарям,докато умората ми не взе връх и не заспах дълбоко


На сутринта бях събудена от силната песен на птиците,кацнали на клоните на дървото,провесили клони над стаята ми.
Протегнах се като котка и дълго време останах загледана в тавана.
Неусетно споменът от съня ми нахлу в съзнанието ми...сънувах..търснах глава,в опит да си спомня..Сънувах самолет,изгграящ в пламаци над необятен океан.
Изправих се рязко, и както си бях по нощница,се втурнах към дневната.Хванах дистанционното и включих телевизора..

"Поради неизправност,към която се прибавя ураганния вятър,самолет “Еърбъс 320” е потънал снощи в близост до Ню Йорк,само половин час,след като е излетял.Издирват се оцелели,но засега от 30-те пътници,пътували на него, не са намерени такива,събщи за нас..."

Останах безмълвна.Гледах празно телевизора,глуха са останалата част от новините.Избухващ в пламъци самолет...потъващ...в съзнанието ми нахлуха още спомени от съня-пищящите хора,малкото детенце,сгушило се при родителите си.Млади хора,с хиляди мечти,бягащи като луди,търсейки спасение.И възрастни,хванали се за ръка,изплашени до смърт от случващото се. Затворих очи.
Съвпадение-отново отсякох.Сигурно скоро съм гледала "Титаник" и въборъжението ми е нарисувало този сън.А това,че наистина е потънал самолет...случва се почти ежедневно,защо да не е просто съвпадение?И въпреки това дълго време не успях да се съвзема от шока...
Накрая с несигурни стъпки се отправих към кухнята,за да си направя закуска.
Там обаче ме чакаше нова изненада-огромно цвете бе разбило прозореца на парченца и се бе увило около рамките.Цветът му бе два пъти по-голям от главата ми.
Трябваше да седна,защото усетих как ми прималява.Какво,по дяволите,ставаше тук?
За няколко минути отново нахвърлих всичко,което ми се бе случило през последните дни.Зави ми се свят и затова останах дълрго време на дивана.Накрая усетих,че съм наистина гладна и се отпаривх към хладилника.
Закусих бавно,оптивайки се да не мисля за нищо.Бях вперила такъв съсредоточен поглед в препечените филийки,че някой би си помислил,че гледам най-интересното предаване на целия свят.
По едно време телефонът иззвъня.Подскочих при първия звън,но после с бързи крачки отидох до него и вдигнах слушалката:
-Касиии,мила моя,как си?-се чу гласът на майка ми.
Извъртях очи.Щом ме питаше как съм,значи ставаше нещо.
-Добре съм...какво искаш?-опитах се да бъда по-мила,но се дразнех,когято някой ми лицемерничеше.
-Амии..виж,Каси,скъпа..решиме да останем още няколко седмици..защото сме затрупани с работа и..сещаш се..но много ни липсваш,нямаме търпение да се приберем и..
-Да,да,да...просто си го спести...справям се чудесно и сама..чао!
Тряснах слушалката.Защо,защо,защо винаги,когато имах някаква,макар и малка нужда от някой,този някой винаги го нямаше?
avatar
Nouvelle lune

Брой мнения : 28
Age : 22
Registration date : 21.04.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бяла магия

Писане by Nouvelle lune on Нед 24 Май 2009, 19:49

Трета глава

Замислено отидох до прозореца,като първо бутнах нахалното цвете,което продължаваше да расте с изумителна скорост.И започнах да наблюдавам...по принцип не бях от хората,които се чувстват щастливи като се вторачват в другите и после клюкарят за тях...аз бях от друг вид ,тези,които обичат да наблюдават,за да разберат....Аз го правех не защото завиждам,а защото ми беше интересно.
Понякога е достатъчно да наблюдаваш една личност в продължение на някакъв си половин час и вече можеш да кажеш що за за човек е,какви навици има..понякога е по-трудно и ти трябват няколко часа,в краен случай-дни.Но това се случваше много рядко.Повечето хора бяха толкова лесни за разчитане.
Но не и тези,които наблюдавах.От около половин час гледах как новите ми съседи-Леон и Алексей стоят на земята и разискват нещо по някаква книга.И колкото повече наблюдавах,толкова повече се учудвах.Не успях да забележа нито един навик,отмятане на косата,изражение,по които да мога да разпозная в какво настроение са или какаво мислят.Нищо.Усетих как сериозно започнах да се изнервям.
А те четяха от книгата дълго време.След около чад Леон погледна къщата ми,и за момент си помислих,че може да ме види,но той сякаш не ме забеляза.Попита нещо Алексей,който само завъртя очи му каза нещо,което явно жегна русия.
Почетоха още малко,но окончателно се отказаха.Изправиха се бързо..Отправиха се към къщата ми,носейки книгата в ръце.Леон изглеждаше раазвеселен,сякаш е спечелил нещо,а Алексей бе ядосан..
Отдръпнах се от прозореца,за да не си личи,че съм ги наблюдавала.Силно се надявах да се окаже,че въобще не идват към моя дом,а са се отправили някъде другаде.Да,бе...
На вратата се иззвъня,кратко и ясно.Тръснах глава и отидох да им отворя.
Когато го направих видях,че са втренчили очи в прозореца,където се намираше гадното цвете,което вече достигаше размерите на малко дръвче.
Погледнаха ме объркано,и Леон даже понечи да каже нещо,но Алексей му хвърли такъв изпепеляващ поглед,че първия явно се отказа.
-Добро утро,госпожице Касандра.-започна той,сякаш нищо не се е случило.-Ъм..такова...при доставянето на някои....мебели..в дома ни..възникна малък проблем.Досега сме живяли на място,където..техниката не е толкова ..напреднала,ако мога да така да се изразя ,а и книгите не ни почмагат много.-Леон се изсмя ме погледна умолително.-Така че..госпожице Касандра,дали ще може да ни помогнете малко?
Техниката..какво?!Погледнах ги объркано.Ама тези двамата май наистина нещо им имаше..в крайна сметка се съгласих и поехме към домът на Алексей.
Когато влязохме в просторната къща,ахнах.Това ли беше същата къща като преди,или аз се бърках?Мебелировката,тапетите..всичко беше толкова ново и подредено,сякаш в тази къща до преди два дни не бе царял пълен безпорядък.
Но така и така не бе моя работа,затова се обърнах и им казах:
-Е,тааа...какъв е проблема?
Алексей изчезна за момент и след малко се върна,държейки в ръката си електрическа крушка.
-Може ли да ни обясните,госпожице Касандра,къде и как се слага това нещо?-попита той и хвърли гневен поглед към крушката.
...В първия момент въобще не реагирах.После избухнах в смях.
-Добра шега.-казах им.Може и да бяха странни,но определено бяха и забавни...
Алексей вдигна едната си вежда и се спогледа с не по-малко учудения Леон.След кратко колебание вторият каза:
-Ъм..не се шегуваме,госпожице Касандра..
Тогава вече спрях да се смея.Ако това наистина беше шега,значи бяха невероятни актьори.А ако говореха сериозно...
-Че къде сте живели досега?-попитах ги.Отново почваха да ме плашат тези хора...
-Не питайте,госпожице Касандра,а пък и без това много скоро сама ...-започна Леон.
За около секунда се случиха няколко неща-Алексей погледна предупредително Леон,но русият не забеляза.Тогава чернокосият впери поглед в чашата,която стоеше на масата до синеокия.В този миг тя избухна и едно по-голямо парче цапна Леон по главата.Той ядосано се обърна към Алексей,който му метна разгневен поглед.После се обърна към мен:
-Извинявайте за това,госпожице Касандра..странни чаши.-опита се да се усмихне извинително,но не се получи добре.-Тааа...можете ли да ни помогнете,или не?
Външно направих всички опити да се поокопитя,а мозъкът ми всъщност работеше на пълни обороти.Хвърлих отново поглед към натрошената чаша,а после и към Алексей,който явно вече се бе успокоил.
-Аз...ъм..ами да..разбира се,че мога да ви помогна....-ухилих се притеснено,после посегнах да взема крушката..
***
След около половин час бях готова да си тръгвам от тази къща.Бях им обяснила възможно най-подробно и със спокоен тон къде и как се поставя електрическата крушка,но когато ме попитаха и за какво служи,ми трябваха много усилия,за да остана спокойна.
И двамата ме изпратиха до вратата.Пожелаха ми приятен ден и така нататък,като,естествено,прибавиха думи,които не се използват в днешно време.А и не мислех,че с поставянето на една електрическа крушка ми стават „длъжници за цял живот”,а още по-малко гледах на себе си като „благородна дама,готова винаги да помогне на изпадналите в беда”.
Когато си тръгвах се опитах да се сдържа,но не успях ,и преди да затворят вратата се обърнах към тях и им казах:
-Може ли да ви помоля за една услуга?
Усмихнах се притеснено.И двамата се обърнаха рязко и ме погледнаха сероизно,сякаш са готови да изпълнят всяко едно мое желание.Леон каза:
-Само кажете,госпожице Касандра.
-Моля ви..никога не си купувайте компютър..
Двамата очевидно не разбраха шегата ми,защото им отне няколко минути да ми обещават,че никога няма да си копуват „това нещо,каквото и да е то”.
С бързи крачки се отправих към къщи,мислейки си дали да не се обадя в някоя психиатрична болница.
avatar
Nouvelle lune

Брой мнения : 28
Age : 22
Registration date : 21.04.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бяла магия

Писане by Nouvelle lune on Пон 25 Май 2009, 00:03

След малко най-накрая си бях вкъщи.
Направих си сандвич и докато го дъвчех бавно,си мислех за преди малко.Вече не ми беше смешно.Държанието им беше твърде странно,твърде необикновено,твърде...нечовешко.
Където и да живеят..нима имаше изобщо място на Земята,където да не познават електричеството,говорят сякаш са жители на осемнадесети век и..са меко казано ..странни?
Замислих се за чашата.Алексей я бе погледнал само за миг,толкова за кратко,че повечето хора не биха забелязали.И тя просто бе избухнала.Никой не я бе докосвал,но тя просто се потроши на парчета.А каквото и да казваше той,една чаша не може да се счупи от само себе си.И парчето,уцелило Леон точно в момента,когато беше почнал да ми казва нещо..и Алексей изглеждаше наистина ядосан...
Тръснах глава.Явно отново бях почнала да си въобръзявам.
В този момент усетих как нещо ме полазва по крака.Подскочих и погледнах надолу.Стъблото на онова гадно голямо растение очевидно ме бе помислило за стълб,по който може да се увие,и сега бавно и любвеобвилно се оплиташе върху крака ми.
Избутах го и ядосано му изкрещях:
-Не можеш ли просто да изчезнеш,по дяволите?
Тръгнах към кухнята,решена да грабна ножиците и да го разкарам.Не мога да опиша учудването си,когато се върнах в стаята и то просто беше изчезнало.Нямаше го.
Поех си рязко въздух.Издишах.Всичко започваше да ми идва в повече.Накрая май щеше да се окаже,че ще водят мен в психиатрична клиника...
Оставих ножицата и се приближих към прозореца,където до преди малко бе онова чудовищно растение.В този маг краката ми се преплетоха в нещо невидимо и след секунда бях на земята.
Огледах се безпомощно-какво ставаше тук?Нещо гадно,което не можех да видя,се бе увило около глезените ми и очевидно нямаше намерение да ме пуска.Опитах се да го докосна,но тогава то хвана и китката ми.Изкрещях,напълно вбесена.
Поне ако можех да видя какво ме бе хванало по този начин....в мига,в който си го помислих,стъблото на растението,яростно обвило се около краката и китката ми,се появи.
-Значи ти си това гадно същество...-започнах,но тогава коренът му се уви около другата китка и нямах време за приказки...нито пък за мислене..
Усетих ароматът,излизащ от цвета му,и ми прилоша.Започнах да кихам,опитвайки се да вдишам свеж въздух.Не постигнах голям успех.Цветето започна да се увива и около врата ми."Помогни ми",изкрещях в ума си,незнайно на кого,напълно несъзнателно.."да,бе,сякаш някой ще те чуе"-помислих си.
В този момент се звънна на вратата.Един път.Два пъти.И как,ако можех да попитам,се очакваше от мен да стана и да отворя на неотказващият се човек пред вратата ми,който и да беше той,при условие,че бях увита като в пушкул и все повече усещах как се задушавам?
Хвърлих поглед към желязната брава.И се молех по някакъв начин да се отвори,за да ми помогне този,който чака пред нея.Знаех,че съм обикновена,че не мога нищо по-особено,но странно защо чувствах,че мога да отворя тази врата.Присвих очи и си помислих "Отвори се.Отвори се веднага"..в този миг тя зейна широко.
На прага стоеше учудения Алексей,с ръка,замръзнала във въздуха и с очи,широко отворени и вперени в моите.Представям си колко "нормално" изглеждах според него в момента-съборена от огромно цвете,по-голямо от мен самата,което очевидно има намерение да ме убие.
Изражението му за част от секундата се промени в объркано,а после-в ядосано,а накрая-съсредоточено.Изведнъж усетих как натискът над китките и глезените ми изчезва,а растението рязко губи големината си,докато накрая не стана същото малко цветче,което бях докоснала в онзи дъждовен ден..
Погледнах белезите по ръцете,а после се вторачих в Алексей,чието изражение вече отново бе станало разгневено.
-Ами така става,като не им даваш точни команди..можело е просто да го помолиш да се смали ,или нещо от сорта..а не да го обиждаш,като му крещиш да изчезне.-скара ми се той.
После замръзна и очите му се отвориха широко.Явно усети какво ми беше казал току що и потрепери.
После спрях да чувствам.Не виждан нито него,нито нищо.Очите ми бяха затворени.Направих усилие да ги отворя,но клепачите ми бяха много тежки.Накрая успях.Бях в моето легло,в моята стая.Бе Понеделник и трябваше да тръгвам за училище скоро.
Побягнах към стълбището и погледнат към прозорца на първия етаж.Стъклото беше здраво,а от цветето нямаше и следа.По китките ми също нямаше нищо.Нищо.Нищо.
avatar
Nouvelle lune

Брой мнения : 28
Age : 22
Registration date : 21.04.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бяла магия

Писане by Nouvelle lune on Чет 28 Май 2009, 22:16

Стоях като вкаменена,местейки поглед от ръцете ми към прозореца.Не беше възможно,просто нямаше начин..сигурна бях,че онова цвете,което порасна за една нощ и се опита да ме убие,не беше сън..
Чух звъна от часовника и се опомних.Бе станало време да тръгвам за училище,затова изведнъж се разбързах.След няколко минути излязох от къщи,като забравих дори колелото си.Сетих се,когато вече бях преполовила пътя и нямаше смисъл да се връщам.Каквото и да направех,щях да закъснея,затова тръгнах да бягам към училище.
След около петнадесетина минути най-сетне бях пред сградата му.Забелязах,че вече всички са влезли в час,и се разбързах още повече.Подминах училищния двор,изкачих се по стълбите,дишайки тежко и побутнах тежката врата.После набързо отскочих до шкафчето ми,оставих някои учебници,взех други и побързах да нахълтам в стаята.
Химия.Учителят ни-господин Долсън, пишеше нещо на черната дъска,до която бяха застанали двама-трима мои съученици,явно ги изпитваше.По лицата им,по които обикновено се четеше самоувереност ,сега личеше явно притеснение.Хвърлих бърз поглед към задачите,с които трябваше да се справят на дъската .Едва не се прозинах демонстративно.Бяха твърде лесни,разбира се.Направо ми се прииска да ме изпита,за да мога да им натрия носовете.След около секунда обаче се сетих,че съм „невидимата” и тихо си седнах на мястото на последния чин. Даже не забелязаха,че съм влязла.
Загледах се през прозореца.Вятърът леко полюшвале листата на дърветата и усетих,че се унасям в мисли.Отвово започнах да разсъждавам за случилото се предишната вечер.Абсолютно сигурна бях,че не си въобръзявах,нито,че бях сънувала.И все пак липсваше елементарен белег,че всичко се бе случило.
Изведнъж се сетих,че това не ми се случва за първи път.Онзи път,с дъжда..когато Алексей ме върна в кащи,а на другия ден нямаше и намек...или аз полудявах,или пропусках нещо.И определено мислех,че е второто.Нямаше начин да имам толкова реални сънища,че чак да не мога да се отърся от тях после,и да смятам,че са истина.
За секунда нещо ми просветна.И двата пъти чернокосият бе разбрал,че с мен се случва нещо и бе дошъл на време,После бях забравила.Вчера Леон почна да ми казва нещо,което Алексей не искаше да знам.И го спря.После самият той за малко да се изпусне,и на другия ден всичко приличаше на сън.Думите на Леон от преди се завърнаха отново в главата ми.Магия.Нещо,което не трябваше да знам.Нещо,което по думите на русокосия рано или късно щях да разбера.Магия.
Изведнъж се сепнах и втренчих поглед в хората,които идваха на училище.Явно не бях единствената закъсняла-Леон и Алексей закъсняваха дори повече от мен.И въпреки това не си правеха труда да побързат,дори напротив-вървяха бавно и обсъждаха нещо.Не се учудих,че явно отново бяха скарани.
Леон се подхилкваше и явно казваше нещо,което Алексей не искаше да слуша.От друга страна,сивоокия определено не беше в най-добрите си настроения, и изглеждаше така,че сякаш ако можеше,щеше да разкара русокосия веднага.Изражението му едва ли не не крещеше „Внимание!Опасност!Стой далеч!”.Леон обаче сякаш не зачиташе никакви настроения, и не спря да го подмята за нещо.
Изглежда накрая Алексей не издържа.Закова се на място,а аз се напрегнах и присвих очи,в опит да видя по-внимателно какво правят.Може би ми се струваше,но ръцете на чернокосия трепереха,сякаш в опит да се успокои.Леон бе спрял да се смее и сега ново изражение се четеше на лицето му-пълно удовлетворение и щастие от това,че е успял да вбеси брат си.Алексей отвори уста,за да каже нещо,но сякаш усети,че го наблюдавам и рязко вдигна поглед.Опитах се да се отдръпна назад,за да не ме види, но нещо в очите му ме накара да застина на място.Беше твърде далеч,за да съм сигурна,но почувствах огън в погледа му.Сякаш хвърляше искри ,сякаш всеки миг щеше да подпали нещо.Не извърнах очи.Задържах погледът си дълго върху него,докато накрая неговият сякаш истина и той сведе леко глава.Чак тогава Леон пвърли поглед към мен и ми се ухили окуръжително.После вдигна палци и каза нещо на Алексей,който само въздъхна и двамата влязоха в училище
Не ги видях през останалите два часа.После бавно поех към стола.Надявах се,че ще имам късмета да не са седнали на моята маса,но щом ги видях там се запитах дали изобщо някога съм имала късмет,че да се надявам точно сега той да проработи.С явна неохота поех към тях и,както и миналия път ,си седнах в мълчание.И двамата бяха спокойни сега.
Поздравиха ме с кимване на глава и от устите им едвам излезе по едно „госпожице Касандар”.Явно нещо друго ги занимаваше сега.
Е,би трябвало да съм доволна.Най-накря явно получавах това,което исках-да започнат да ме приемат като „невидима”,каквато си и бях.Най-накрая някой им бе разяснил правилата.А те бяха малко-общувай само с известните,за да станеш такъв,не говори със зубърите,задръстеняците,за да не станеш такъв..и се прави,че Касандра не съществува,за да не спреш да съществумаш ти.Прости,но важни за добрият живот на учениците тук правила.
Но странно защо ,вместо радост,че най-накрая съм се отървала от тях двамата,почувствах и раздразнение.
Някак си не можех да приема,че точно те ще следват неписаните правила на даскалото.Не изглеждаше реално някой да тръгне да им забранява изобщо нещо.Затова накрая реших да проверя дали наистина и за тях съм станала невидима,или просто мислят за нещо друго.Погледнах Алекесй,а после и Леон.
-Таа...как е крушката?-запитах ги,като се опитвах да сдържа смеха си,и за моя радост успях.
Леон обаче се ухили широко.Алексей само изви очи и каза:
-Скъпото ми братче сметна,че в крайна сметка не се нуждаем от нея,и я хвърли.
Русият само изсумтя и рече:
-Светлината от факлите и свещите е къде къде по-добра..
Алексей се хвана за главата.Постоя малко така,после се изправи и го погледна серизно.
-Не можеш ли поне за малко да си държиш езика зад зъбите?-просъска той.
-Намерил кой да ме поучава.-с ирония отбеляза Леон.-Уж аз трябва да си държа езика зад зъбите,а най-голямата каша я забъркваш именно ти!Ако зависеше от мен тя отдавна..
-Млъкни,по дяволите!-изръмжа през зъби Алексей,стрелна ме с поглед и после пак се обърна към Леон.-Ще говорим после за това.Сега не е мястото,нито..
-И кой казва?-заинати се Леон.Имах чувството,че му е писнало да следва правилата на брат си.
-Аз казвам.Така че си трай.Нямаш думата.-отсече чернокосият.
-Знаеш ли,започна да ми писва от теб.А какво ще стане,ако още сега и кажа,че...-каза синеокия.
-Ще си навлечеш гнева не на един и двама,това ще стане.Включително и моя.-прошепна Алексей,а в гласа му се усети невидима заплаха.
-Бих искал да видя това.-ухили се злобно Леон.
Аз стоях и ги гледах с отворена уста.Не приличаха на братя в този момент.По-скоро изглеждаха така,сякаш всеки момент ще се хванат за гушите.Без да исках бутнах вилицата си и тя падна на плода,издрънчавайки силно.
Това ги сепна.Подскочиха и ме изгледаха продължително.Сякаш едва сега забелязаха,че съм при тях и чувам всяка тяхна дума.Пръв се опомни Алексей,който стана бързо от масата,подаде ми вилицата и си тръгна,без да каже нито една дума.Мисля,че беше твърде ядосан,за да говори изобщо.
Леон обаче не помръдна от мястото си.Имах чувсвото,че от километри можеше да се усети задоволството му от това,че е удспял да вбеси брат си.
Изправи се чак когато и аз го направих.В първия момент си помислих,че както миналия път го прави просто от учтивост,но после тръгна след мен.Не му казах нищо.Не беше удобно да се обърна и да го питам „След мен ли вървиш”.Той обаче явно усети раздразнението ми и каза:
-И аз имам Английски.
Кимнах леко и продължихме в пълно мълчание до кабинета,намиращ се чак в другия край на стаята.Това ми даде достатъчно време,за да обмисля казаното между тях от преди малко.
Бяха говорили за нещо от женски род,за някакво объркване,за нечий гняв?!Да,определено сбъркаха-и двамата направиха неща,които сякаш не трябваше да правят-Леон като че ли винаги започваше да ми казва нещо,а Алексей снощи също не си премълча..”О,я стига,Кас”-помислих си –„Да не би да си мислиш,че ти си човекът,за когото говореха?”.Сепнах се.Наистина бях твърде обикновена,за да говорят за мен изобщо.Но и не ги бях видяла да разговарят с някой друг..
И така,най-накрая стигнахме до кабинета по английски.
Той още бе почти празен,забелязваха се само няколко мои врэстници,които си говореха тихо.Една малка група от момичета си направиха труда да ме забележат,и то не за друго,а за да могат да ме изгледат злобно.Едва сега осъзнах,че Леон ме е хванал за ръката и ме дърпа напред с весела физиономия.Рязко дръпнах дланта си и го подминах решително.Той само вдигна едната си вежда,но не каза нищо.Надявах се да не седне до мен,но лошият ми късмет ставаше все по-лош и по-лош,така че,разбира се,той зае свободното място до мен.След около минутка класната стая се напълни с недуомяващите ми съученици.Когато ни подминаваха,се обръщаха-не можеха да си представят,че някой ще седне до мен.Край с невидимостта им.Браво бе,Леон.Усетих раздразнение,но го прикрих и се зачетох в учебника.След малко в стаята влезе госпожа Клипър-възрастна,суха женица.След като ни поздрави и приветства новият ученик,тоест Леон,с добре дошъл,ни даде упражнението за часа-трябваше да разкажем за мястото,където сме родени,като използваме наученото по литература,разбира се.Тя май все забравяше,че повечето от класа едно изречение не можеха да свържат,а да разказват и да използват „неща” като епитетите е непосилно за тях..
Пръв беше Гордън-малоумен глупак със свръх високо самочувствие.Ха.Сега щях да съм свидетел на излагация.
-Аз..ъъ...гуспожа,къф беше въпроса?-изфъфли той глуповато.
Ами то така е ,Гордънчо,като вместо да слушаш зяпаш краката на мажоретките.Извъртях очи.
След като госпожа Клипър повтори въпроса си учтиво,той се сепна.
-А,да..та...аз съм роден...ами...някъде в Европа беше,по дяволите.
Целия клас се засмя,и дори аз не успях да сдържа усмивката си.Учителката ни обаче изглеждаше така,сякаш нямаше нищо против да скочи от близкия прозорец.Усмихна се извинително на Леон и рече:
-Като нов ученик,защо не разкажеш ти?
На лицето на русокосия внезапно се появи усмивка.Той се изправи гордо и започна:
-Аз съм роден много далеч от тук.Моята родина е най-красивото място на земята.Имаме огромни поляни,високи дървета,синьо небе и необятни морета.В моят роден край сме много различни от вас.Ние живеем по друг начин,държим се по друг начин,и сме десет пъти по-щастливи от вас.Всеки в тази стая трябва да знае,че губи много,щом не е посетил моята страна,по-прекрасна от всяка друга...
Госпожа Клипър го гледаше в захласс.Цареше гробна тишина и всички очи бяха вперени в него.Дори аз не успях да сдържа възхищението си и ахнах.Гласът му кънтеше от гордост и щастие,липсваше всякакъв сарказъм,и усетих,че мога да го слушам с часове.Внезапно картини изникнаха в глава ми.Древни замъки,огромни градини,морски вълни.Рязко ми се зави свят и тръснах леко глава.Леон усети и спря.Побутна ме по рамото и с усмивка каза:
-Хареса ти,а?Обещавам ти,че ще видиш всичко някой ден.
Застинах и го погледнах с объркано изражение.Той си седна и не продума повече.След няколко минути учителката ни се сепмна,а с нея и класът,и незнайно защо попита мен къде съм родена.
Изправих се и и казах:
-Родена съм си тук,в нашето градче,тук съм израснала и мисля,че..
Тя ме прекъсна:
-Да,мила,достатъчно..останалите-писмено..за утре...
Седнах си.Явно след неговата реч,моята не струваше.Погледът ми срещна този на Леон.Усмивката му малко по малко бе започнала да изчезва .Звънецът би и точно когато побързах да стана,той ме дръпна за лакътя,изправи се и ми каза само една дума:
-Лъжеш.
avatar
Nouvelle lune

Брой мнения : 28
Age : 22
Registration date : 21.04.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бяла магия

Писане by Nouvelle lune on Нед 31 Май 2009, 20:40

Пета глава

След това Леон побърза да излезе от стаята,преди да успя да кажа каквото и да е било.А аз просто застинах на място.Да лъжа?За какво?Ако някой скоро не ми кажеше какво става просто щях да полудея,бях сигурна в това.Нямах време да помисля като хората обаче,затова грабнах учебниците си,оставих ги в шкафчето и взех тези за другия час.Поех по многобройните стълбища на огромното ми училище,докато стигна до кабинета по музика.Там поне човек можеше да разсъждава на спокойствие.Учителят ни-господин Влад,ни оставяше да правим каквото си пожелаем през часа,докато самият той си слушаше класическа музика от стария прашен грамофон.В това отношение училището ни не бе особено напреднало с техниката.
Затова отидох в края на стаята,седнах на възможно най-забутания чин,и се унесох в мисли.Бях силно подразнена от случващото се напоследък.Не беше честно в един момент да си човек,за чието съществуване не знае никой,да си имаш спокоен живот като абсолютен аутсайдер и изведнъж някакви ненормалници да ти се натресат на главата,да ти говорят глупости и в крайна сметка нищо да не ти обясняват.Отдавна бях надраснала годините,в които правех неномрални неща и сънувах странни сънища.Бях го преживяла преди много време,а те ме накараха да изживея всичко наново-от пророчествата до онова нещо,което повечето наричаха „магия”.Исках си стария живот,животът,който сама си бях създала преди онези да се настанят най-нахално в него.
И защо изобщо си правеха труда да ми говорят,след като не ми казваха нищо!?Това май беше най-дразнещото от всичко.Казват ми,че лъжа,а не за какво и защо.Карат ме да си мисля,че сънувам неща,които със сигурност са се случили, и то без никакви обяснения.Нищо.
Постепенно забавих мисълта си.Ако някой можеше да види какво става в главата ми,отдавна да ме е причислил като ненормална.В час по музика стоя и си мисля за магии,пророчества и връщане назад във времето.Пълна лудост.Но колкото и да се опитвах,не успях да ги възприема като обикновени хора.Те бяха повече от това,но не можех да го доажа.Още по-малко пък можех да ги накарам да ми кажат доброволно.За вариант,в който аз самата откривах какво точно са те ,не можеше и да става дума.
Май в крайна сметка трябваше да се примиря със странните си съседи и съученици,и кой знае още какво,и да престана да им обръщам внимание.Да ги накарам те да ме игнорират обаче,май щеше да се окаже доста трудно.
Когато звънецът би,с облекчение излязох от класната стая.Нямаше да караме последните два часа,затова направо тръгнах към къщи.Слязох от трети на втори етаж,подминах залата,където се организираха баловете,после заобиколих доколкото мога специалната стая на мажоретките (тоест,стаята за гримиране и място за клюки)и излязох на двора.Тръгнах към оградата,с намерение просто да я прескоча за по пряко и да си тръгна,но нещо закова погледът ми и спрях рязко.
Алексей очевидно имаше физическо.Беше се облегнал на стената на училището и внимателно оглеждаже учениците,които играеха на волейбол.Явно усети,че го наблюдавам,и ме погледна,без да се усмихне.Бяхме твърде далеч един от друг,за да може да ме поздрави и бях доволна от това.Един съученик се опита да изпълни сервиз,но топката премине игрището и полетя с бясна скорост право към Алексей,който дори не трепна.Около секунда,преди тя да го удари само вдигна ръката си.Топката спря буквално на милиметър-два от дланта му.Той просто потегна другата си ръка и я хвана.После с точно движение я върна на учениците,които не бяха забелязали нищо.
Аз обаче забелязах.Усетих,че не издържам повече, и затова смених посоката си.Вече вървях право към него, с ясно желание да разбера как го направи това нещо.Спрях точно пред Алексей и го погледнах в очите.После попитах:
-Как го направи?
Той вдигна вежда и ме погледна с възможно най-невинен поглед.
-Добър ден и на вас,госпожице Касандра.Не разбрах за кое ме питате?Как върнах волейболната топка на играчите?-попита и се усмихна в опит да ме разсее.
Завъртях очи.Явно нямаше да стане по лесния начин.
-Много добре знаеш за какво ти говоря.-нямах никакво намерение да си играя на любезничене и ли нещо друго.Исках отговор.Веднага.
-Нямам си и напредстава за какво ми говорите.-не се предаде той.Устата му още бе разтеглена от учтива усмивка,но беше фалшива.Погледът му бе напрегнат.
-Ти я спря.Тя дори не те докосна.Както и ти нея.Топката спря на милиметри от дланта ти,как го направи?-процедих аз.
-Не е вярно.-възпротиви се той и ме погледна така,сякаш съм луда.-Хванах я с ръка.
-Не,не си.-нямах намерение да се отказвам.
-А доказателства ?-рече той,вече изнервен.
Поех си рязко въздух.Бях абсолютно разгневена.
-Искам да знам какво става-казах.
-Ами ако нищо не става?-опита се да ме затапи.Нямаше да стане.
Отадвна не се бях чувствала толкова ядосана.Напрежението ,което бях трупала от дни вземаше връх над мен.Затворих очи в опит да се овладея.
-Кажи ми какво става.-отсякох.Използвах най-властната нотка,на която бях способна.
И за пръв път го видях разколебан.Объркано изражение се появи на лицето му.Сякаш искаше да ми каже, но нещо го сипраше.Сякаш се чувставше колкото длъжен да си замълчи,толкова и длъжен да ми разкаже всичко.За момент си помислих,че най-накрая съм успряла.Лошият ми късмет обаче взе връх.След малко той се успокои.Със съжаление ми каза:
-Нямам какво да ви кажа засега.Не мога да ви кажа.
-Това са две различни неща.-казах аз.-Кажи ми.
-Не зависи само от мен,не разбирате ли?-подразни се той.
-Именно.Аз НИЩО не разбирам!-извиках.
Вече ми беше писнало пот него.От Леон.От всички.Исках само да знам .Толкова много ли желаех?Нямаше нужда никой да ми отговаря,за да знам отговора.
Алексей само въздъхна нещо и промълви:
-Потърпи,малка госпожице Касандра.Остава още малко.
-Още малко до какво?За какво?-простенах.Нямах намерение да сдържам мислите си вече.Трябваше да разбера.
Той само поклати глава.Очевидно беше,че няма да ми каже нищо.После ме подмина и прескочи набързо оградата .
Аз,от своя страна,постоях малко,после и аз си тръгнах.
За моя радост,за другия ден ме чакаха цялакупчина домашни и се оказах заета
avatar
Nouvelle lune

Брой мнения : 28
Age : 22
Registration date : 21.04.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бяла магия

Писане by fata_murgana_89 on Чет 24 Окт 2013, 00:48

Коплименти! Изключително увлекателно написано, силно се надявам да има продължение! Smile
avatar
fata_murgana_89

Брой мнения : 1
Registration date : 24.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бяла магия

Писане by Jane Undead on Пет 25 Окт 2013, 13:27

Тръгнах да чета, обаче ми е много трудно. Липсват празни места след препинателните знаци (точка, запетая, тире) и преди скоби. Добре е да си ги оправиш, ако искаш писанието ти да е читаемо.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
avatar
Jane Undead
A Strange Kind of Woman

Брой мнения : 360
Registration date : 07.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бяла магия

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите