Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 ~»..*~Любов, облечена в дънки~*..«~

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
didi343

avatar

Брой мнения : 4
Registration date : 10.06.2009

ПисанеЗаглавие: ~»..*~Любов, облечена в дънки~*..«~   Сря 10 Юни 2009, 5:54 pm

Любов, облечена в дънки

Жанр: Романтична комедия
Век: 21
Място на действие: Ню Йорк


- Разказчето е с продължение и очаквам вашите мнения в темата, в която се коментират тези разкази.. :=):
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
didi343

avatar

Брой мнения : 4
Registration date : 10.06.2009

ПисанеЗаглавие: Re: ~»..*~Любов, облечена в дънки~*..«~   Сря 10 Юни 2009, 6:07 pm


Каст:
Ерика Роджърс
Елизабет Роджърс
Карл Роджърс
Алисън Смит
Денис Смит
Дариа Смит
Джордж Смит
Ник Стивънс
Алфред Стивънс
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
didi343

avatar

Брой мнения : 4
Registration date : 10.06.2009

ПисанеЗаглавие: Re: ~»..*~Любов, облечена в дънки~*..«~   Сря 10 Юни 2009, 6:10 pm


Сюжет:
Да си дъщерята на кмета на Ню Йорк си има своите предимства, но и своите недостатъци...
Кое от двете надделява?Дали има повече предимства или повече недостатъци?
Избора между богатство и бедност и любов и самота...пред него предстои да се изправи Ерика.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
didi343

avatar

Брой мнения : 4
Registration date : 10.06.2009

ПисанеЗаглавие: Re: ~»..*~Любов, облечена в дънки~*..«~   Сря 10 Юни 2009, 6:13 pm

Любов, облечена в дънки

1 глава
Внимание

Отново се събудих от аромата на кафе, който се разнасяше из цялата къща всяка сутрин…
Явно пак са забравили кафеварката…Не е за вярване.А имаме толкова много прислуга. Е вярно, че останаха само Гилберд и Гриселда, защото майка ми освободи останалите под претекста, че не си вършели добре работата и предпочитала тя да си я свърши. Елизабет винаги е била доста пъргава и стриктна, най – вече в отношение на чистотата и красотата на къщата. Не бива за се изключва и фактът колко държи да съм винаги спретната, но това което не харесвам в нея е, че настоява да се обличам само с рокли и полички или по нейния език като “истинска дама от висшето общество”. Никога не съм си го признавала, но ми се е искало поне веднъж да си сложа нагънати дънки или не изгладена блуза, но това би довело майка ми до инфаркт, така че съм свикнала да се подчинявам на мнението и.
Докато си мислех за майка ми, вече бях станала и се бях облякла за училище. Слязох по стълбите до кухнята, където баща ми както обикновено провеждаше разговор по телефона без дори да забележи, че се намирам пред него…Никога не ми обръщаше внимание и за това реших да пробвам с нещо по различно…
- Здрасти тате…- казах аз с бодро настроение, но той не ми обърна внимание.Знаех, че не след повече от две три минути ще изчезне на някъде със лимузината без дори да ми каже “здрасти”, а аз най – много от всичко мразех да не може да си кажем една дума няколко дни подред, заради проклетите му телефонни разговори.
Намръщих се и зачаках потропвайки нервно с крак.Най – после баща ми затвори телефона, изглежда че като по чудо този пък разговорът беше по – кратък от обикновено.
- Добро утро, Ерика.- отговори ми съвсем небрежно, сякаш дори не се радваше да ме види.Най – мразех да ме нарича по име, но реших да му го върна.
- Карл? – казах му аз като се опитам да имитирам нотката на небрежност, с която той ме поздрави.Карл вдигна едносекуден поглед към мен.
- Да?- каза след, което ново позвъняване отне цялото му внимание от мен и той се зарови в куфарчето си, което винаги носеше със себе си.
- Може ли да ме наричаш, дъще?- продължих аз…
- Добре. – каза го с отклонено внимание и си знаех, че го казва само за да го оставя на мира, но аз имах друго на ум.
- А, може ли да изкарам двойка по Математика?- казах нарочно аз, опитвайки се да отклоня вниманието му от звънящия телефон, но без успех.
- Да може. – отговори без да ме е чул изобщо, сякаш му е все едно какво си говоря…Тогава реших да опитам с тежката артилерия.
- А, може ли да се омъжа за бедняк? – изкисках се на ум и зачаках да ми отговори.
- Да може. – повтори той отново без да асимилира изобщо какво го питам, като продължи да търси звънящия му телефон, но внезапно се сепна и тогава разбрах, че най – после съм отклонила вниманието му към мен и на лицето ми се изписа самодоволна усмивка.
- Само през трупа ми…- най – накрая се поправи той като ме погледна със сурово изражение, което ме накара да се изкискам.
- Това го знам, тате!
- А тогава защо ме питаш подобно нещо? – каза той с леко ядосан тон.
- За да ми обърнеш малко внимание! – казах му аз настойчиво.
- Вниманието е прекалено ценно нещо, Ерика! – каза ми той, като извади все още нахално – звънящия телефон.
- Значи не си струва да го похабяваш за дъщеря ти?- сопнах се аз и се намръщих, но той не забеляза и не ми отговори, защото отново цялото му внимание беше приковано върху телефона и вече говореше.
- Уф…- измънках аз и отидох да изключа кафеварката преди отново да се е задействала алармата за дим.
- Здравей миличка.- поздрави ме мама и аз се обърнах към нея с усмивка.Тя поне ми даваше вниманието, което нямах честта да получа от баща си.
- Здрасти мамо.- отвърнах на поздрава и.
- Готова ли си за училище?- попита тя с мекия си глас.
- Да, мамо готова съм.
- Но не напълно.. отговори тя като се намръщи, след което започна да оправя сакото на униформата ми.
- Добре е мамо!- възпротивих се напразно аз.
- Напротив…Не съвсем!- когато свърши тя плъзна погледа си към полата ми.- Сигурна ли си, че Грисела ти е изгладила полата?
- Да мамо!Полата ми е изгладена не се тревожи…
- Не искай това от мен!Външният вид е едно от най – важните неща запомни го!Не трябва да си небрежна! – каза тя като придаваше особена важност на думите си.
Аз обърнах очи.Честно казано вече ми беше омръзнало да слушам едно и също по трийсет пъти на ден.Елизабет вече беше свършила да ме оглежда, което ми придаде олекнал вид.На вратата се позвъни, но явно нямаше кой да отвори, защото звъненето се повтори.
- Гилберд!...- викна майка ми, но аз я погледнах и после извъртях поглед към баща ми, който продължаваше да говори по “нахалния” телефон.
- Знаеш, че баща ми пак го е изпратил да излъсква лимузината…- напомних и аз а тя леко му се нацупи.
- Да вярно…- каза тя и извика следващия- Гриселда!- но явно и тя се бе запиляла някъде.- Ще я потърся. – каза Елизабет и се изгуби някъде из коридорите на четириетажната къща…Разбрах, че ще се наложи аз да отворя и слязох до входната врата.
Естествено Алисън беше дошла да ме вземе и да отидем заедно на училище.Аз и отворих, а тя ми се усмихна.
- Най после, някой да ми отвори.
- Нали се досещаш…Гилберд отново лъска лимузината на баща ми, а Грисела пак се е дянала някъде и изпълнява нищо за което мама вече е забравила…- и двете се изкискахме.И тръгнахме към училище…То беше на няколко крачки от нас и тъй като всички са заети реших да се отърва от превоза и да се разходя пеша до там поне веднъж.По пътя лицето на Алисън грееше сигурно беше въодушевено от новината, която се канеше да ми съобщи.
- Знаеш ли, че днес в класа ни ще дойде нов ученик? – каза тя ентусиазирано като извърна поглед към лицето ми за да види какво е изражението ми.Аз обаче не бях много изненадана, защото си мислех, че ще е някое момиче, което всеки ден ще бяга от часовете за да се среща с гаджето си…
- Не те ли интересува? – попита ме тя леко изненадана от реакцията ми.
- Ами сигурно е някое момиче…- започнах, но тя ме прекъсна още по ентусиазирана от преди малко.
- Не, Ерика не е момиче!Момче е!- отговори ми тя, а лицето и грееше от нетърпение да го види.
- Наистина?Интересно…До сега сме нямали нови момчета!...
- Да така е!...- не беше за вярване колко беше нетърпелива Алисън.По принцип семейство Смит си бяха нетърпелив тип.Но имаше нещо по които доста си приличахме със Алисън.Например баща и, който е най – добрия адвокат в Ню Йорк, изобщо не и обръщаше внимание също както Карл.Може би за това Карл и Джордж бяха добри приятели.И двамата мислеха изцяло за работата си, и за това да направят добро впечатление на останалите.Само че си признавам, че на Алисън и е по- трудно, отколкото на мен, защото с брат и Денис не е лесно да се живее.Поне по нейните думи е така.И майка и Дариа нямаше време за тях и за това Алисън трябваше грижи за брат си.Да му търпи капризите и дори да си играе с него сякаш е малко дете.Един път му беше казала за си намери деца на неговата възраст, защото Денис беше на осем.Все пак почти осемнайсет годишна на си играе със осем годишно момченце, така де на кой няма да му омръзне.За това на Алисън не и се прибираше след училище и винаги искаше да и идвам на гости, за да си има претекст да не се занимава с глупостите на Денис.
- Е ще влизаме ли в час?- прекъсна тя мислите ми.Вече бяхме пред училището и аз и кимнах за да влезем.
Настанихме се в стаята по математика.Само по математика стоях сама, защото госпожата ни подреждаше по номера, а номера, който стоеше до мен се премести и смени училището и аз от тогава си стоя сама.След няколко минути всички чинове се запълниха и часът започна. Все още не виждах новия ученик, но когато госпожата влезе с нея влезе и вероятно новото момче…Внезапно усетих нещо странно в мен…Сякаш съм го познавала или съм го чакала…Нещо което дори аз не мога да опиша…Усетих че дъхът ми секна и не можех да сваля очи от новото момче…А най – странното беше, че и той гледаше мен.
- Ученици.- проговори учителката, но думите и прозвучаха на заден план за мен, защото на преден план беше образът на едно момче облечено в дънки и тениска..И тогава възникна странният въпрос Защо не е с униформа?
- Искам да ви представя новият ученик!Казва се Ник Стивънс и от сега нататък ще учи във вашия клас. – продължи учителката, въпреки че за мен гласът беше далечен за мен…
- Трябва да ти намерим място нали Ник?
Момчето кимна на госпожата и тя започна да оглежда чиновете…Погледът и се спря точно на празното място до мен и тя каза.
- Ето седни там до госпожица Ерика! – посочи му мястото, а той се приближи и седна до мен…Стоях като препарирана статуя в някой музей…И самата аз се питах защо…Просто чувството да е до мен беше много странно и необяснимо дори за самата мен…За първи път се почувствах объркана и не знаех къде се намирам….Сякаш тялото ми беше разделено от духа ми…Не знаех какво изпитвам в момента, но знаех че това ми се случваше за първи път…

КРАЙ
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: ~»..*~Любов, облечена в дънки~*..«~   

Върнете се в началото Go down
 
~»..*~Любов, облечена в дънки~*..«~
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: