Динозавър с шапка

Предишната тема Следващата тема Go down

Динозавър с шапка

Писане by The_Crimson_King on Нед 05 Юли 2009, 16:21

(Добре, нека опитам и тази творческа среда. За посредствените автори, като мен, това е единственият шанс някой да ги прочете - да публикуват на повече места.)

Динозавър с шапка


Седях си аз на компютъра и гледах филм. Изведнъж някой почука на вратата. Аз спрях филма и попитах:
- Кой е?
- Аз съм – отвърна непознат глас.
- Кой си ти?
- Непознатият глас – представи се той. Аз станах и му отворих. Отвън стоеше динозавър с шапка. Не беше голям. Колкото човек висок, но имаше опашка и по това го познах, че е динозавър.
- Здравей – каза динозавърът – аз съм Мишо, кой си ти?
- И аз съм Мишо! – зарадвах се аз.
- И чичо ми се казва Мишо, но той е снипкав.
- Какъв е? – колкото и да съм умен не мога да знам всички думи. Динозавърът обаче не отговори, явно мислеше за нещо. След малко попита:
- Яде ли ти се супа?
- Не ми се яде супа.
- Каква супа?
- Каква супа какво?
- Каква супа не ти се яде?
- Никаква супа не ми се яде.
- А добре. И на мен не ми се яде. Влез ако желаеш.
- Аз съм вътре, ти си вън. Аз трябва да те поканя, не ти мен.
- За супа ли?
- Не, да влезеш вътре.
- Добре, ще вляза. – и той влезе, въпреки че не знам дали моето се броеше за покана.
Динозавърът се настани в един стол и попита:
- Супичка искаш ли?
- Не искам – отвърнах.
- И аз, и аз.
- Какво искаш от мен?
- Освен супа?
- Нали не искаше супа?
- Не искам. Ти искаш ли?
- Не искам.
- Добре, защото и аз не искам.
И замълчахме. Пръв мълчанието наруших аз:
- Е, какво правиш тук?
- Не е ли очевидно? Дойдох да се видя с теб.
- За какво?
- Да си поговорим.
- Говори.
(Внимание: Този разказ има склонност към все по-силно изтъпяване, така че мислете му преди да четете нататък!!!) Та така, динозавърът заговори:
- Преди два дни с чичо Мишо бяхме на риболов. Аз исках да хвана златната рибка, за да ми изпълни три желания. Но не я хванах и затова идвам при теб.
- За какво?
- За това?
- Кое?
- Да те питам искаш ли супа.
- Не, не искам.
- И аз не искам.
- А нещо искаш ли?
- Да, да ми изпълниш три желания.
- Аз не мога да ти изпълня три желания.
- А едно?
- Не мога да ти изпълня никакви желания.
- Ти още не си чул желанията.
- Добре, кажи ги.
- Първо да те питам, искаш ли супа?
- Не.
- И аз. Та, първото ми желание е да ми направиш планина от сладолед.
- Охо, значи си сладоледолюбив динозавър.
- Не, алергичен съм към сладолед.
- Тогава защо ти е планина от сладолед.
- За да видя как ще изглежда.
- Не можеш ли да си представиш?
- Не съм опитвал.
- Опитай.
Динозавърът стисна очите си и помълча малко. След малко попита, както си беше със затворени очи:
- Какъв е сладоледа?
- Жълт. – казах аз.
Динозавърът отвори очи и каза:
- Съжалявам, не мога да си представя планина от жълт сладолед. Все супа ми изниква. Искаш ли супа?
- Не искам.
- И аз не искам.
Пак замълчахме. И пак аз заговорих пръв:
- Съжалявам, не мога да изпълня желанията ти. Опитай пак да хванеш златната рибка.
- Супа от златна рибка ли ти се яде?
- Не, никаква супа не ми се яде. Стига си ме питал вече.
- Добре де, спокойно. Като заговори за риба и аз за супа първо си помислих. Щом не искаш супа, за какво ти е да хващаш рибката.
- За теб, за трите ти желания!!! – няма да ви лъжа, малко се бях изнервил.
- За мен? – очите на динозавъра си насълзиха. – Колко мило. Пожелавам ти успех с риболова.
- Благодаря – казах аз.
- Кога ще ядем супата?
- Няма да ядем супа.
- Добре, то и без това не ми се ядеше, щях само да се мъча да я ям. Яж си я сам.
И динозавърът излезе. Аз не пуснах филма, ами се замислих за тази странна случка, но тогава някой почука на вратата. Отворих и отвън видях динозавъра Мишо.
- Здрасти – каза той – май си забравих шапката у вас.
- Не си – въздъхнах аз – на главата ти е.
Динозавърът я свали, огледа я и се засмя:
- Свикнал съм да я забравям, когато ям супа с някого. Връщам се вече по навик.
След това се обърна да си върви, но се сети нещо и попита:
- Останала ми е малко от обяд, затова да те питам, пие ли ти се Coca-Cola?
- Не – казах аз по инерция. И това е единственият път в живота ми, когато съм отказвал кока-кола.
Когато динозавърът Мишо си тръгна, аз се замислих за него и изведнъж осъзнах, че много ми се яде супа.

The_Crimson_King

Брой мнения : 13
Age : 28
Localisation : МКС
Registration date : 05.07.2009

Вижте профила на потребителя http://mindendoor.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Динозавър с шапка

Писане by ℛiddℓℯ on Нед 05 Юли 2009, 19:47

Харесва ми.
Аз си тълкувам замисъла на произведението по мои си начини и се
замислям за някои неща. Не мога да бъда сигурна дали ти точно това
си вложила като идеи в творбата (не критикувам ! )..

А защо точно супа? Или просто така ти дойде?

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8148
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Динозавър с шапка

Писане by Джо on Нед 05 Юли 2009, 19:55

забавно
на колко години си всъщност?
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Динозавър с шапка

Писане by Арлина on Нед 05 Юли 2009, 23:13

rofl
Аз няма да питам какво и защо,приемам го каквото го виждам, беше ми забавно, благодаря.^^

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Динозавър с шапка

Писане by The_Crimson_King on Пон 06 Юли 2009, 10:09

НА 20 години съм, заклет фен на Хари Потър, последовател на Стивън Кинг, поклонник на Coca-Cola. Това е най-важното за мен.
Видях линк към форума в един друг форум и реших да си покажа произведенията и тук, защото по принцип публикувам в един друг сайт. Едното не пречи на другото, надявам се.
Шади, точно така трябва да го приемаш, не съм вложил абсолютно никакъв замисъл в цялата работа.
И взе пак Sid Vicious го тълкува по някакъв начин, което е добре. Това, че не съм искал да кажа нещо, не значи, че не съм го казал случайно, нали така?
Благодаря, че отделихте време за мен.

The_Crimson_King

Брой мнения : 13
Age : 28
Localisation : МКС
Registration date : 05.07.2009

Вижте профила на потребителя http://mindendoor.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Динозавър с шапка

Писане by Джо on Пон 06 Юли 2009, 12:16

пусни и други неща, ако имаш (:
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Динозавър с шапка

Писане by The_Crimson_King on Пон 06 Юли 2009, 12:39

О, аз имам много, но ще гледам да не прекалявам, а и да чета нещата на другите.

(боже, колко съм благороден)

The_Crimson_King

Брой мнения : 13
Age : 28
Localisation : МКС
Registration date : 05.07.2009

Вижте профила на потребителя http://mindendoor.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Динозавър с шапка

Писане by ℛiddℓℯ on Пон 06 Юли 2009, 16:56

Е, ти можеш да пуснеш много неща и освен това да четеш тези на
другите. ^^ ;d

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8148
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Динозавър с шапка

Писане by xRainbowx on Вто 07 Юли 2009, 00:43

Като го четях, постоянно ми изникваше ей тая картинка в съзнанието:

Иначе е хубаво и да, наистина може да се открие скрит символистичен смисъл, ако се помъчи човек. Но аз съм си израстнала с поястоянното юркане да разкривам световни конспирации анализирайки най-малките глупости и може само аз да го виждам.

_________________
Hail Satan.
avatar
xRainbowx
Lil bunny Foo Foo

Брой мнения : 2496
Age : 23
Localisation : In a cereal box, The Supermarket
Registration date : 25.05.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Динозавър с шапка

Писане by The_Crimson_King on Вто 07 Юли 2009, 09:55

Във всичко има смисъл, стига да можеш да го намериш. (Това не е моя мисъл, а е от "Алиса в страната на чудесата")

The_Crimson_King

Брой мнения : 13
Age : 28
Localisation : МКС
Registration date : 05.07.2009

Вижте профила на потребителя http://mindendoor.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Динозавър с шапка

Писане by The_Crimson_King on Вто 07 Юли 2009, 11:59

(Така, сега нека опитам нещо различно...)

Пурпурно правосъдие


Когато коленичих в онзи храм на омразата, в който се бе превърнал домът ми, вече бях стигнал предела на силите си. Този жалък свят ме задушаваше, аз търсех любов, но срещах само омраза, презрение и лицемерие отвсякъде. И Гласът ми проговори, както беше правил винаги преди това:
- Здравей, тъжно дете. Кой те нарани този път?
- Всички – казах на безформената сянка върху стената пред мен. – Всички ме мразят и ме смятат за нищожество. Всички ме имат за по-долен, а аз не съм.
- Не си – тихо каза Гласът.
- Не искам да бъда различен! Не искам да бъда отхвърлен!
- Защо? – попита сянката. – Нима искаш да слезеш в тяхната помия? Нима искаш да станеш техен роб?
- Не роб, приятел искам да им бъда.
- Но те не знаят какво е приятелство. Не знаят какво е любов.
- И аз не знам. В сърцето ми има само омраза към всичко. И съжаление, че не мога да изпитвам низките им радости.
- Когато те гледам сред тях, не бих предположил, че ти е толкова трудно. Та нима не се смееш на шегите им?
- Смея се.
- Нима не ги наричаш “приятели”.
- Да, така ги наричам.
- Нима не говориш за любов на онова момиче?
- Говоря й.
- Тогава, защо не си щастлив сред тях?
- Защото шегите им ме отвращават, смея се, защото и те се смеят. Защото приятелството им е мимолетно, като парата, която излиза от устата ми през зимата. Защото единствено любовта, за която говоря на момичето, ме предпазва да не загубя вярата си в любовта изобщо. А всъщност вече не мога да понасям компанията й, защото ми е досадила с претенциите си. И не мога да търпя приятелите си, с лъжливите им усмивки. И шегите им, сякаш осмиват последното зрънце доброта останало в мен.
Сянката мълчеше и слушаше оплакванията ми. Когато свърших Гласът попита:
- И какво те задържа тук?
Замислих се. Представих си усмихнати лица, но те се промениха и усмивките станаха злобни, в очите загоряха пламъчета и между зъбите заизлизаха раздвоени, отровни езици. Лицата се сбръчкаха и се разкривиха уродливо. Вече не бяха хора, а зверове, готови да ме унижат и разкъсат.
- Нищо не ме задържа в този свят. Напротив, всичко ме отблъсква и отхвърля.
Докато говорех, сянката придоби форма. Заприлича на човек. И сякаш се обагри в червено.
- Знаеш ли, тъжно дете, дори Боговете понякога грешат. Опитват се да създадат нещо красиво, нещо, което да отразява добрите им страни, а то се извращава и заприличва на най-грозните им грехове. И когато се стигне до там, Боговете пращат мен, за да раздам правосъдие. Защото, нещото, което Боговете ненавиждат повече от всичко друго, са собствените им грехове. Според теб дошло ли е времето да прочистя този свят от злото?
В съзнанието ми изродените лица се хилеха.
- Да – казах на сянката. – До един ги помети.
- Но мен те никога не са наранявали. Никога не са обиждали. Никога не са презирали. Не бих могъл да дам всичко от себе си. А според мен те заслужават най-лошото от Божия гняв.
- Най-лошото – повторих за. – Искам Божият гняв да се излее над света. И нека нищо не остане.
- Искаш ли, само този път, ти да бъдеш инструментът на Боговете. Искаш ли да отмъстиш на тези, които ти отнеха всяка надежда и всяка радост? Които те насилиха и оскверниха душата ти?
- Искам!!! – извиках аз и стената се загърчи. Нещо излизаше из нея. Нещо огромно, могъщо и кръвожадно.
Съществото беше високо над два метра. Тялото му беше слабо и прегърбено. Сивата му, твърда кожа беше покрита с червени линии. На челото му имаше трето око, което хвърляше червена светлина, а останалите две очи бяха като бездънни ями – тъмни и приканващи. Беше голо, като се изключи препаската около слабините и червеното наметало на раменете му. Ръцете му бяха твърде дълги и в лявата държеше огромен червен чук. В помещението проехтя могъщият му като гръмотевица глас:
- Поклони се, дете на скръбта. Поклони се и приветствай Пурпурния Крал.
Аз паднах по очи и Го приветствах с цялото си същество.

- Погледни хората навън – каза Пурпурният Крал и ме заведе до прозореца. – Виж онзи мъж, който чака автобуса. Заслужава ли той да живее?
- Не знам. Не го познавам.
- Вгледай се по-внимателно. Не виждаш ли сянката, която го е обгърнала като черен плащ?
И аз наистина видях. Някаква черна пара се издигаше от него.
- Грях – каза Кралят. – Той е обречен. Ти ще го убиеш, нали?
- Да.
- А сега виж онази жена. Заслужава ли тя да живее?
- И тя има черна аура. Вее се около нея като сенчести криле.
- И ти ще я убиеш, нали?
- Да.
Кралят се усмихна и пак посочи през прозореца.
- Погледни детето до жената. То заслужава ли да живее?
Но и около детето се носеше сянката на греха.
- Не заслужава. И него ще убия.
- Точно така, сине на отмъщението, точно така. Ще ги убиеш, защото това е твоето предназначение.
Тогава Кралят свали червеното си наметало и го постави на раменете ми. Усетих как света се отдалечава от мен. Усетих как тялото ми се изпълва със сила. После червеният чук се озова в ръцете ми и аз се изненадах колко лек е всъщност.
- Излез сега – каза Пурпурният Крал. – Излез сред хората и въздай Пурпурното правосъдие.

Когато излязох, хората на улицата спряха да ходят и се загледаха в мен. Загледаха се в огромният чук, голям колкото половината ми тяло и в дългото наметало, което се влачеше по земята след мен. И започнаха да се смеят. Един по един всички се включиха, наредиха се в кръг, започнаха да ме сочат и да подвикват.
Аз чаках да млъкнат, но те не спираха. Напротив, подигравките им ставаха все по-жестоки, с смехът все по-силен. Бавно вдигнах чука над главата си, а смехът се усили. Тогава стоварих тежкото оръжие върху най-близкия човек.
И смехът секна.
Гледаха ме с ококорените си очи, а лицата им бяха целите в кръв. Сякаш плачеха, но всъщност нямаше как да плачат наистина, защото сълзите им бяха пресъхнали.
Хората се разбягаха, а аз бавно тръгнах след тях. Но тъй като бях облечен с наметалото на Краля всяка моя стъпка се равняваше на десет от техните. Чукът постоянно се вдигаше нагоре и надолу, а зад мен оставаха кървави пихтии. И когато ми омръзна да ги избивам един по един ударих с чука по земята и от там излязоха много заострени колове, върху които бягащите бяха нанизани до един. В небето се издигна фонтан от кръв, която падна като дъжд върху умиращите, прободени тела. Аз останах да се полюбувам на гледката и след малко продължих напред с вдигнат високо чук.

И така започна краят на света. Аз обикалях с червения чук и превръщах улиците в кървави реки. А мощта ми беше несравнима. С една крачка прекосявах континенти, с един удар изравнявах цели градове със земята. Викът ми бе ураган, който помита всичко по пътя си, а смехът ми издигаше вулкани, които посипваха всичко с пепел. С една дума можех да причиня земетресение, цунами, или проливен дъжд. Превръщах планини в дълбоки езера, в които се носеха издавени хора. Или пък на равните места създавах планини от трупове.
И не само хората усетиха Пурпурното правосъдие. Когато ударих по водата всички водни обитатели изплуваха мъртви на повърхността. Когато вдигнах чука във въздуха птиците се подпалиха и овъглени паднаха на земята. Когато докоснах тревата тя пожълтя, а дърветата пламнаха като факли.
Аз крачех рамо до рамо с природните стихии и с червения чук дирижирах кървавия оркестър на смъртта.
И тъй, аз бях Гневът Господен.

Скоро само слънцето остана да наблюдава смъртоносния ми танц.
- И теб мога да сваля! – викнах му и вдигнах чука, за да изпълня заканата си. Тогава една бледа ръка хвана моята и аз изтръпнах. Съвсем бях забравил за Пурпурния Крал.
- Достатъчно – хладно каза той. – Доволен съм от теб.
Кралят свали червеното наметало от мен и изведнъж чукът страшно натежа. Изпуснах го и той с трясък се стовари на земята. Светът потръпна от болка.
Кралят се наведе, вдигна чука и каза:
- Пурпурното правосъдие е почти изпълнено. Остана само едно нещо. Ти също трябва да умреш.
Краката ми се подкосиха и аз паднах пред Краля.
- Защо – извиках – не направих ли каквото искаше от мен?
- Направи го – каза кралят.
- Защо тогава трябва да умирам? Нима аз съм грешен?
Надвесен над мен Кралят каза:
- Ще пощадя живота ти ако ми покажеш поне един човек по-грешен от теб.
Огледах се. Всички бяха мъртви, лежаха в кървави локви и дори нямаше мухи около тях, защото и мухите бях избил. И тогава осъзнах, че около мен има черна мъгла. Много гъста и много голяма. Кралят беше прав, заслужавах да умра. Отпуснах се назад и легнах по гръб.
- Моля те, направи го бързо.
Кралят ме гледаше и червеното му око светеше по-ярко от всякога.
- Ще опитам – каза той и вдигна чука. Но явно не опита достатъчно, защото чукът падна върху краката ми и ги прекърши като сухи клони. Аз извиках и гласът ми проехтя из мъртвия свят. Само слънцето ме чу.
Кралят пак вдигна чука и този път го стовари върху корема ми. Вътрешностите ми се разхвърчаха във всички посоки. Този път не извиках. Не можах.
Кралят вдигна чука за трети път и го стовари върху главата ми.
И всичко стана червено…

30.04.2009
НРО


(да си се придържам ли към комедиите?)

The_Crimson_King

Брой мнения : 13
Age : 28
Localisation : МКС
Registration date : 05.07.2009

Вижте профила на потребителя http://mindendoor.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Динозавър с шапка

Писане by ℛiddℓℯ on Нед 12 Юли 2009, 12:37

И този разказ е хубав. : )

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8148
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Динозавър с шапка

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите