Effet De Nuit ~

Go down

Effet De Nuit ~

Писане by impression fausse on Пет 14 Авг 2009, 21:36

Жалкият ми опит за поезия.
avatar
impression fausse

Брой мнения : 8
Age : 24
Registration date : 14.08.2009

Вижте профила на потребителя http://sh00ting-stars.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Effet De Nuit ~

Писане by impression fausse on Пет 14 Авг 2009, 21:46


1) Една от лъжите ми


"...Някой хвана ръката ми. Някой изтри сълзите ми.
Някой спря виковете ми.
Някой успокои туптящото ми сърце и стопли изгубената ми душа.
Някой беше там, до мен. Някой караше болката да спре.
Някой страдаше заедно с мен. Някой го бе грижа за мен.
Някой правеше деня ми по-красив, по-смислен...
Някой огряваше мрачното ми небе.
Някой ме обичаше...
В същия този момен поисках аз да мога да изтрия неговите сълзи и
да стопля неговата душа.
В същия момент си пожелах да мога да убия болката му.
Пожелах си да мога да видя усмивката му,
да докосна сърцето му.. да съм с него.
Желаех да живея в тази илюзия, колкото мога, повече.
Желаех този мираж завинаги. Исках тази мечта, само за мен! Само за нас!
Чувах неговия шепот, чувах ударите на сърцето му.
Виждах блясъка в очите му.
Ах, как исках тази мечта...
Още един край за мен, още един край...
Независимо колко е перфектен един ден той винаги свърша.
Без да пита си отива, оставяйки мен,
разбивайки вярата ми в теб, погубвайки надеждата...
И след станало, след загубеното, след изплаканото,
как бих могла да забравя всичко?
Един изгубен ден, един пропилян шанс за нова светлина и нов живот.
Един миг и всичко си отива.
И все пак..
по колко начина може да бъде разбие едно сърце и все още да се очаква от него да бие?.."

2)Прилив
Дните си минават, а душата все надява ли се, надява.
Минутите текат, и сякаш беше вчера...
Като гръм след гръм, сърцето се разбиваше,
подлъгано от напразна надежда,
и мечтите сториха му се вече, не така прекрасни.
Сълзите не скриваха, ни болката, ни скръбта.
Нима не е трагедия животът?
Няма начало, ни край, ни среда, или пък път безкраен е той?
С очи на дете ме гледаш, ти сега,
и виждам как този, същият, живот вземал е много той от теб,
но сякаш без да ти даде!
Подай ръката си ти сега. Хвани и ти моята.
И нека заедно го победим.
Животът, тъй нещастен и печален, тъй погубващ и жесток.
И нека заедно го побеим, по пътя вечен на сълзи и любов.
Нека заедно го победим
Като прилив идва си и щастието,
като залез си отива после и оставя те
обляна в скръбта ти безкрайна.
"Звездите не чуват ли моя вик, моя плач?" - чуват те,
но сякаш, по-тъжни са от всякога и те, на нещастието,
ставащи свидетели по света.
На нещастието и плачещите деца.
Не плачи ти сега! Такъв е животът!
Не плачи! Ще има още много изпитания и още много сълзи!
Твоята воля, и твоята сила, още хиляди мили ще трябва
с тях да извървиш.
Не плачи ти сега! Нима не знаеш, че такъв е животът?
Без смисъл, без цел; без посока скиташ се и ти!
Но хвани ти моята ръка и нека заедно го победим!
Но не плачи сега! Аз ще съм до теб.
Сега заспивай...

3)Накрая нищо няма значение.. Нито аз, само ти.
Опитваш се да продължиш. Опитваш се да замълчиш.
И го правиш.
А аз не знам какво да кажа, винаги, и сега.
Не знам как да накарам тези сълзи да спрат, и тази усмивка да не изчезва.
Не знам как да успокоя това сърчице, пръскащо се от болка,
а аз просто седя.
Взирам се и мълча. А не би трябвало, нали?!
Искам да кажа нещо, да те прегърна, или просто да плача заедно с теб.
Да седим заедно, една до друга и в мълчанието да се опознаем.
Ах, как искам да мога да открадна този миг!
Само за теб, само за нас...
Ако можех да накарам болката да спре,
очите да пресъхнат, душата да грее.
Ако можех да бъда силна вместо теб и да страдам вместо теб.
Нима това е предопределено за теб?
Защо?!...
Ако можех да променя нещата.
Да поправя мъката. Да спра дъжда.
Животът за миг да спра.
Една секунда размисъл.
Но няма щастие, което да измести страданията.
Но няма любов, която да победи омразата.
Но няма усмивка, която да сгрее сърцето.
Но няма и надежда, която да възроди мечта.
Имам само себе си.
А дали е достатъчно?
А песен дали ще има? Някой да напише за теб...
История за принцесата в кулата, чакаща своя принц.
А стих на теб посветен...
Пропит в листа. С много обич.
Едно сърце за теб ще тупти ли? Един живот на теб посветен...
Че не си сама в този кошмар.
Аз бродя с теб, заедно през това!
Не сама. Не трябва да си сама.
Един ден си отива. Слънцето залязва. Утринта е още по-страшна.
Хората са още по-жестоки. Омразата е по-силна. Дъждът е по-студен.
Но не си сама. Не трябва да си сама.
Искам да кажа нещо.
Чувствата, които изпитвам.
Но няма щастие, което да замени страданията.
Имам само себе си!
Нека не си сама.
Искам да съм тук, до теб, с теб.
Имам само себе си!
А дали е достатъчно...
Или просто да плача заедно с теб...

4)Сънувайки Съдбата...
Сънувах, че ме немяа
и сякаш всеки бе затворил очите свои
и никой не чуваше и звук.
Сърцата от студ се бяха вкаменили, а аз ги
гледах отстрани.
Не можех да разбера техните души, които
така безмълвно мълчаха сред омразата ужасна.
Светът бе във вечна зима превърнат,
и ни слънце, ни звезди, ни светлинка едничка
огряваше човешкия небосвод.
Ах, колко нещастна е човешката душаи как всички
забравили са своята мечта!
Какво ли щастието на този фон грозен?
Какво ли е усмивката една, наблюдавайки
мъките човешки.
Каквото ни е писано ще стане...
***
Сънувах, че ме няма
и истина една осъзнах, че
земята ще продължи и без мен да се върти.
Че слънцето все така ще топли, и звездите
все така ярко ще светят, а
ти пак ще си същият -
мъртво сърце и една погубена мечта!
Като птичка със счупени крила...
Каквото ни е писано ще стане...
***
Като слънчеви лъчи и падащи звезди в
живота всичко
идва си и си отива.
Не се обръщаме назад и не виждаме нещата,
които причинили сме. Болката. Сълзите.
А щастието е така малко,
че сякаш нивга не е било.
Продължаваме да дишаме все по-трудно, и по-трудно.
А кога ли истински ще заживеем ние?
Истински да сме свободни и
истински живи...
Нямам сили да променям този така самотен свят.
Нали всеки себе си гледа и
всеки за себе си мисли.
Дали ще успея да напиша нещата,
които сънувам щом вече да дишам
свободно не мога.
Дали ще успея свободно да литна из небесата прекрасни.
Едничката мечта дето умира в мен,
и не мога да я държа в клекта затворена.
Нека литне!
Нека ме остави!
Другиму в сърцето да отиде,
ако тогава една усмивка на нечие лице ще видя!
То нека мен напусне.
***
Аз в такъв свят да живея не искам...
Щом свободна не мога да се скитам
из пътищата безкрайни!

5)Трагедия... Туп-туп-туп-----------
Искаше ми се да повярвам. Един път. Само един.
Да прогледна и да видя истинското щастие. Истината.
Нищо повече.
Да забележа малките неща и реалните хора.
Искаше ми се да повярвам в любовта и приятелстовото.
И за пореден път -
не мога...
Когато свикнеш с болката, и скръбта се превърне в твой верен другар...
Не можеш да вярваш.
Не се надяваш.
Всъщност, не чувстваш нищо.
Просто дишаш.
Но всеки следващ удар на сърцето, ти носи поредната
доза предателства и омраза. Няма кой да хване ръката ти.
Няма кой да ти каже и дума. Няма никой. Сам си. Сам срещу себе си.
Бродиш из кошмарите си, лежиш в тъмнината, а погледът, ту напред, ту назад...
Сякаш дири нещо невидимо.
Не виждаш ли?
Едно паяче, ей там! Хваща поредната си жертва. Отвътре изпива живота й.
Не виждаш ли?
Една звезда, ей там! Падаща. Поглуща съзнанието ти, поглъща душата ти.
Не виждаш ли?
Страхът е по-силен, нали...
Искаш да има някой, да има нещо, което да спре болката. Искаш да крещиш, да викаш. Искаш да не си сам. Но няма никой.
Отново си поемаш дъх. А боли ли, боли...
И сякаш само паячето те поддържа жив, защото заплелотее то в паяжината си на смъртта, но не те пуска.
Не си жив, но не умираш.
Не. Не си пропилявайживота с мен! Ти отдавна си се превърнал в гласа, вътре в мен! В мечтата ми една, в утехата ми и любовта!
Не. Не пропилявай и думите си с мен! Ти си моя ангел от кошмарите! Сянката в дома ми. Но къде си сега? Толкова съжалявам. Не мога да спя, не мога да сънувам. Нуждая се от някого. Винаги. И тази тъмнина. Убива ме!
Как искам да чуя гласа ти...
Ще дойдеш ли, за да спреш болката ми?
Не. Не пропилявай живота с мен! Ти отдавна си част от мен.

6)Ще бъдеш сама... И ще боли... В очите ти една сълза ще заблести...

Ще бъде нощ.И ще боли.
В очите ти сълза ще заблести.
Ще бъде нощ.И ще боли
Сама, както винаги оставена ще вървиш.
И ще бродиш из нечии кошмари. Ще крещиш и ще викаш,
ала никой няма да е там, за да те чуе.
Ще се молиш болката да спре и ще плачеш,
ала няма да има кой да те прегърне, за да те успокои.
Ще се превърнеш в нечия загинала надежда.
Ще се превърнеш в нечии празен поглед.
И само прекрасната мечта ще напомня за теб.
Като една погубена любов,
едно овяхнало цвете, оставено без вода.
Една капка дъжд, която пада и никой не се обръща,
за да я зърне за последен път, за първи път.
Из нечия душа ще се скиташ,
някаква следа да оставиш.
От себе си.
От сърцето си.
От обичта си.
Щастието.
Ала нима някой ще си спомни за теб? Тогава?
Ще бъде днес. И ще боли.
В очите ти една сълза ще заблести.
Ще бъде днес. И ще си сама.
Както винаги до сега.
Защо нещо би се променило след толкова години.
Ще намериш ли сили да останеш...
Да не бягаш...
Да обичаш...
Да си истинска...
Докрай.

7)Остави всичко останало
Когато дойде и моето време...
Забрави всичко, което направих. Забрави думите, които казах.
Те няма да имат вече значение.
Помогни ми да оставя след себе си причини да ти липсвам.
Помогни ми да оставя след себе си един единствен спомен,
който да те кара да се усмихваш, или плачеш.
Когато дойде и моето време...
Забрави за мен.
Може би не трябва да ме помниш.
Ако сега не съм оставила нещо у теб, което да ти напомня за
отминалите дни.
Ако сега не ме помниш.
Тогава ще има ли смисъл?
"Когато не знаеш за нещо... не те боли"
Но, по дяволите, аз искам да знам.
Искам да ме боли.
Истината е гадна. Но по-прекрасно нещо няма.
Искам да ме боли.
Ако отново болката ще ме съживи. Ако отново ще ме накара да се усмихна.
Защото сега -
не мога да чувствам.
Никога не съм била пефектна,
нито ти.
А може би за миг трябва да забравя, че те има и да
си представя света без теб.
Може би празна рамка би бил тогава той...
Или изгубено дете в нощта...
Или едно счупено стъкло...
Беззвездна нощ...
Едно разбито сърце...
Един празна детска стая...
Захвърлена играчка и птица без криле...
Но какво е нощта без звездите?
И какво е човекът без сърце?
Какво са птиците без криле?
Няма значение, какъв би бил света без теб...
Каква бих била аз тогава.
Защото когато се превърнеш в света за някого, изчезнеш ли -
Изчезва и света, а с него и всичко останало.

8)Bullets for my heart
Можеш да отричаш съществуването ми.
Можеш да да гледаш в очите ми и да не ме виждаш.
Можеш да си до мен, чувайки всяка дума, но все пак
да не разбираш нищичко.
Можеш да си в сърцето ми, и все пак
да не те обичам.
Можеш да ме избягваш. Да се опитваш да ме промениш.
Като лош навик. Или лош ден, седмица.
Можеш да ме докосваш, веднага отдръпвайки ръка...
Сякаш си се изгорил. Сякаш съм огън. Или
просто да не искаш да оставиш отпечатъка си вурху мен,
а аз върху теб.
Можеш да бъдеш какъвто си искаш.
Добър или лош.
Този или онзи.
Можеш да искаш да промениш света. Себе си.
Всяка песен, която чуваш, е само песен за теб, нали?
Всяка песен, която чуваш, е една неизказана истина за мен.
Можеш да гледаш небето, взирайки се в тъмнината.
И все пак,
да не виждаш звездите.
Можеш да бягаш. Вечно да бягаш, надявайки се, че
един ден просто мен няма да ме има. Можеш.
Можеш да отричаш съществуването ми. Да ме мразиш.
Можеш да си поредния непознат на улицата ми, в живота ми.
И да гледаш в очите ми. И да не ме разбираш.
С всяка следваща стъпка ще ме мразиш повече и повече.
И ще отричаш, че съществувам.
А накрая, просто ще с осъзнаеш, че си точно като мен.
Нищичко и никой.
Можеш да си поредния непознат на улицата ми, в живота ми.
Но никога няма да бъдеш.
Защото ти винаги си бил нещо повече от просто "онзи или този".
Ако когато не виждаш звездите, аз ги гледам вместо теб.
И онази песен, тя вече е част от мен.
Можеш да отричаш съществуването ми.
Но аз не мога да отричам твоето.
Би било грешка.
Лъжа.
Тъй кати, ти самият си част от мен.
Най-голямата мистерия е просто да повярваш? Така бе казал някой...
Онзи непознатият на улицата ми, в живота ми.
Нали така?
Moжеш да си в сърцето ми,
и да не те обичам.
Но ти си в сърцето ми и те обичам.







Последната промяна е направена от impression fausse на Пет 14 Авг 2009, 21:53; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
impression fausse

Брой мнения : 8
Age : 24
Registration date : 14.08.2009

Вижте профила на потребителя http://sh00ting-stars.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Effet De Nuit ~

Писане by impression fausse on Пет 14 Авг 2009, 21:48

9)Waiting for a muse ^^

Where are you, my little shooting star?
My dream and my muse.
Where are you, my little lovely friend?
My hope and my life.
Where are you, my great pain?
Feeling you again makes me so weak.
My death vs. me.
Who`s gonna win?
Catch me if you can...
I won`t give in so easy, you know...
But who`s say it is gonna be easy?
When it is always even harder that we think.
***
Where are you, my love?
I think I need you, but
I`m not even sure anymore.
I have lived without you untill now.
And it wasn`t so bad?.. Or may be it was.
I couldn`t breathe. I couldn`t see or heard anything.
Ou, I`m sure now - I need you.
***
Where are you, my shooting star?
My lovely little star.
I`m so proud with you ^^
***
I`m waiting for my muse. For my song.
For my dream.
For my life.
Real life.
I`m waiting for my real muse. But I think I`ve already have one.
Whаt is better muse than love?

10)Изгрев [ Вдъхновено от Pink Floyd ]


Стой... Поне за миг поспри.
Нека очите ти видя. Нека ръката ти докосна.
Нека сърцето ти усетя. Нека гласа ти чуя.
Стой... Не ми обръщай гръб.
Ти, седейки и чакайки телефонът да звънне. Чакайки слънце да изгрее.
Звездите да залезят...
Сигурно си тъжен. Виждам една-две сълзи от очите ти да капят.
Остави ме да ги спра.
Стой..Поне за миг поспри.
Не бягай.
Имам нужда да дишам отново.
Имам нужда от повече време.
Имам нужда от теб.
Стой...Поне за миг поспри.
Хвани ръката ми,ей там, виж!
Това не е ли новият залез? Колко е красиво..
Ах, ти искаш изгрев. Ах, ти искаш надежда.
Искаш мечта.
Аз не мога да сваля звездите за теб,
не мога да светя като слънцето.
Не мога да напиша нещо, което да бъде
красиво, или така прекрасно като теб.
Не мога да открия песен, чиято музика
да е по-вълшебна от гласа ти.
Нито живот, който да си струва без теб...
Няма и свят, в който да съществувам без теб...
Как да разбера кое е лъжа и кое истина?
Когато всичко е еднакво.
Звучи еднакво.
Освен теб...
А ти истина ли си?
Или илюзия?
И колко силно да те обичам, когато това ме убива, а
ти избледняваш...

11)all about us...

they said...
don`t trust
leave
forget
hate

...
but there are things they could not feel
but there are thing they could not see
but there are things inside me, inside you -
they cannot touch!
...

it`s all about us...
trust
stay
remember
love
...

but there are feeling they cannot stand
but they have eyes on us
but they can`t see who we are
they are enemies
there is something inside them -
it`s killing them!
...
if they hurt you, they hurt me,too
hold on me
hold on us
stay and never leave
it`s all about us
and that`s the think they can`t touch!
...
it`s all about us
it`s all about us
it`s all about us
...
they said...
hate
run
hide
lie
i say...
love
stay with me
take my hand
tell me everything
cuz tonight
it is all about us!

12)Cold Raindrops, burning my head.

Look. One look.
Eyes. And a hope, somewhere, deep in your heart.
Touch. One touch.
A hand. Burning your skin.
Making you weak. Making you scream.
Leaving you in your worst.
Would someone save you... It`s always all about you.
Toyday is the same!
~ ~ ~
Oh, shut up! Please.
Don`t make me laught at you.
You can foolish youself. But me? -
You cannot lie!
I know you better than you think!
I know you better than you think!
Turning your back... the only you`re doing is,
showing how weak you are.
Actually!
~ ~ ~
Someone once said:
"Bad girl are fighting to be in your bed...
Good girls - in your heart!'"
But me? I don`t even want you to look at me!
Is that makes me bad? Is that makes me good?
I don`t even want you to talk to me until
you realise you`ve become an idiot!
~ ~ ~
Love. One love.
Hearts. A heart. My heart.
Broken or not.
Always loving. Always hating.
Always the same.
Today? One more day. Stucked in the life.
Would someone save me?
~ ~ ~
"One, 21 guns
Lay down your arms
Give up the fight
One, 21 guns
Throw up your arms into the sky
You & I "
Or only I? Or only you?
You`ve already dead.
And I`m still dying.
~ ~ ~







Последната промяна е направена от impression fausse на Пет 14 Авг 2009, 21:53; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
impression fausse

Брой мнения : 8
Age : 24
Registration date : 14.08.2009

Вижте профила на потребителя http://sh00ting-stars.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Effet De Nuit ~

Писане by impression fausse on Пет 14 Авг 2009, 21:52

13) 'Save You'
~ Небивалици в нощта ~

"When it`s time to live and let die
And you can`t get another try
Something inside this heart has died
You`re in ruins"

Като ледени капки дъжд, а студът убиваше те.
И малки парещи сълзи, по лицето бяло, капеха,
а надеждата просто отшумя...
С едната-единдствена мечта, дето там погреба ти.
Поеми си въздух и вдигни глава, очите твои нека прогледат.
Сърцето нека обича.
Не би се предала дорде късно стане, и всичко смисъл изгуби, и значение.
Не би си просто тръгнала....
и един странник, самотен, нейната ръка да поеме,
из между студените си, измръзнали пръсти.
Сянката избледнява, а нейде там една луна изгрява,
и една звезда, плаха и сама.
Ако това отнеме те от нея,
илюзията прекрасна в миг изчезне, ледът не ще стопи се.
Ako всички просто можеха, в миг единствен да те зърнат.
От твойта красота не ще отксънат те очи.
И сякаш феята с пръчка, омагьосала е
техните души.

***
Kaто прашинка, две, летиш ли, летиш.
Безтегловност... и кой ли е ще е там, за да те хване?
Надеждата да възроди.Отговорите да ти каже.
Но нима значение има какво те казват?
Това, което виждаш тя е.Ни повече, ни по-малко.
Kуршум. След него втори.
Кой знае за какво си струва да се живее?
Кой знае за какво си струва да се умре?
Усещаш ли нещо в сърцето ти?
Някой не го ли разби? И с него си отиваш и ти.
Когато си в края на пътя, и изгубваш и следите.
Всяка светлина угасва.

***
Tи и аз.
Другото го забрави.
Една звезда щом угасне и слънцето, когато не топли.
Ти и аз.
Куршум. След него втори.
.....
"Не те искам жива, нито мъртва....
...искам те някъде посредата"
.....

"One, 21 guns
Lay down your arms
Give up the fight
One, 21 guns
Throw up your arms into the sky
You & I "
avatar
impression fausse

Брой мнения : 8
Age : 24
Registration date : 14.08.2009

Вижте профила на потребителя http://sh00ting-stars.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Effet De Nuit ~

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите