Welcome to our Garage Sale of Souls

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Welcome to our Garage Sale of Souls

Писане by Арлина on Вто 01 Ное 2011, 20:14

15 минутно, или чувството да си прав.


боже, откога не съм писала. разкази, имам предвид. но ето ги тези 15 минути...
bang.

Една птица....
Не , не така. Не беше птица. Имаше крила, разбира се, както и малка човка- по скоро оранжева, отколкото жълта; цветовете по перата и трепереха, докато летеше и тя толкова приличаше на пъстра лодка, решена да преплува цялото море от синева.
Малка самотна лодка.
Но тя не беше птица; естествено, родителите и прожължаваха да сдържат сълзите си всеки път, когато им се наложеше да я погледнат, а децата, които гонеха топка из парка понякога я унизяваха с безличното " Я виж оная птица".
Само че тя знаеше, че е риба; защо нещо друго да е важно?
Какво от това, че имаше криле? Какво от това, че имаше малки червени крака с дълги нокти?
Тя плуваше в небето всеки ден и сънуваше всяка вечер как най-сетне се връща в студената пазва на морето.
И всеки път в съня и морето пееше песен, чиито единствени думи бяха "Добре дошла у дома".
добре дошла у дома.
Всяка вечер.
В небето никой не изричаше тези думи и тя потръпваше от страх, че може да умре без да ги чуе.

И така, един ден, в онзи специфичен момент, когато обедът преминаваше в следобед, една риба заплува през небесния хоризонт.
Подмина белите водовъртежи на облаците; пъстрите вълни на бледата дъга се разбиваха нежно в гърдите и, а ослепителните платна на слънцето се издуха, пожелавайки и попътен вятър.
Вятърът се присъедини към пожеланието.
С вятъра в перките си и гръб, окъпан в следобедна юнска светлина, рибата почувства, че краят на пътешествието и наближава и се развълнува.
Сърцето и се постара да не спре и в резултат затрептя тревожно бързо като часовниково махало: полудяло часовниково махало, което чувстваше, че финалният час наближава.
Тя видя морето.
Потопи очи в него, докосна го плахо с уши и усети с облекчение, че е точно толкова студено, колкото беше в съня и. Може би малко по-кобалтово. Но със същата огромна, мамеща, алчна прегръдка.
-Дом. - тя за пръв път произнасяше тази дума на глас. - У дома.
С вятър в перките си и последните пожелания на слънцето в ушите си, рибата се устреми с всички сили право надолу. Камък не би падал по целенасочено от нея.

На брега на морето, едно момче с коси като глухарче, цъфнала ръж и старо злато едновременно клечеше на пясъка. Събираше малки, крехки розови миди.
-Никога не съм виждал розови миди, глупаче- примирено повтори баща му, хвърляйки сянка върху малкото, съсредоточено лице. Момчето със златна палитра в косите си вирна глава право нагоре, доколкото беше възможно. Опита се да улови очите на баща си и да му обясни очевидното.
-Естествено, че има, тате. Просто още не съм ги намерил.
-Били - започна бащата, но не му беше съдено да довърши. Не и в следващите 30 секунди; в следвашите 30 секунди рибата завърши пътешествието си и студената пазва на морето се разтвори, за да я поеме. Залюля я за секунда в мокрите си ръце и после с едно бавно, пълно с любов движение дръпна синята си пелена над главата и.
Момчето, чиито коси цъфтяха като зряла ръж седеше с ръце, заровени в пясъка в очакване на някоя розова мида и зяпнала уста. Не успя да я затвори; не успя да затвори и очите си.
-Татко- прошепна то.- Татко, птицата...
И бащата клекна до сина си, който беше на ръба на сълзите и го прегърна, за да им помогне да бликнат. И те наистина го направиха.
Морето ласкаво плисна поредната шепа вълни върху брега. То не разбираше за какво беше всичкият този шум. Рибата , цялата засияла в гигантска усмивка, също не разбираше.
Тя си беше у дома.


Последната промяна е направена от Арлина на Вто 01 Ное 2011, 23:10; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to our Garage Sale of Souls

Писане by kiss_me_goodnight on Вто 01 Ное 2011, 20:59

За момента съм прочела само първите две, но са наистина невероятно. Начина по който си ги написала... изглеждат толкова истински и съкровени. Страхотни са!
avatar
kiss_me_goodnight

Брой мнения : 21
Registration date : 01.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to our Garage Sale of Souls

Писане by Арлина on Вто 01 Ное 2011, 22:52

Чети само последните две....другите са стари и тромави, мисля да ги трия. :Д

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to our Garage Sale of Souls

Писане by kiss_me_goodnight on Вто 01 Ное 2011, 23:29

Не съм съгласна, че старите ти са тромави. Харесаха ми. Но тези двете последните. Уау пишеш невероятно. Има някаква магия в самия начин на разказване. Искам още. Страхотни са!
avatar
kiss_me_goodnight

Брой мнения : 21
Registration date : 01.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to our Garage Sale of Souls

Писане by Арлина on Вто 01 Ное 2011, 23:34

хехе, мерсимерси^^
мисля да се отдам на някаква серия от кратки разказчета, ама мега кратки.
ще го измисля като не ми се спи.

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to our Garage Sale of Souls

Писане by Арлина on Сря 02 Ное 2011, 22:26

Майната ви, с много обич

Има момиче под всичкия този шум. Момиче в клетка.
Да, всеки би попитал: защо някой не отключи клетката? Нима нямат ключ?
Имат цяла връзка ключове, имат хиляди връзки; ключове висят от стените, тавана, саксиите и закачалките за дрехи.
Тогава защо? Може би на нея и е удобно там?
Удобно и е, разбира се; колкото на средновековните "вещици" им е било удобно, когато са стоели самотно върху високите дървените клади и димът е започвал да се просмуква в дрехите им, а единственият звук в ушите им е бил зловещото пращене на съчките.
Удобно?
Ръцете и- бели като декоративни лилии и също толкова безпомощни- са се впили в железните пръти на клетката, толкова силно, толкова дълбоко, че на места не личи къде свършва плътта и почва желязото.
Около клетката кипи веселие, граничещо с еуфория; оглушителния звук на повтарящи се и потретващи се целувки, познати и непознати устни, щедро разсипан смях, салфетки, червило, цигари, триенето между наелектризираните тела.
Хората почто докосват клетката във въртопа на бесните си танци.
Почти докосват момичето.

Очите им са толкова препълнени с цветове и наслади, че те просто не виждат клетката; момичето не вика- защо да вика? Музиката е усилена до непоносимост. Тя не е глупава, може даже да е умна: вижда, че няма смисъл и не се хаби.
Хората също не са глупави.
Те не спират да се въртят до припадане, да се целуват до кръв, да пият до алкохолен делириум защото знаят, че спрат ли, ще им се наложи да видят клетката.
Може би ще се наложи и да чуят момичето. А те не искат да го правят.

Тя си седи в клетката; от време на време отлепя пръстите си от желязото и докосва косите си: така се убеждава, че има пръсти и коси.
Понякога брои ключовете, които като железни и платинени плодове висят от всяко свободно място около клетката- по същия начин, по който хората броят звездите.
Понякога отваря уста, но музиката е твърде силна и тя вече не е уверена, че има глас. Чуди се с часове над това, но няма как да провери.
Дали все още може да пее? Дали може да шепне? Дали може да попита какво прави тук?
Дали може да попита другите какво правят те тук?

Рядко, много рядко нечие лице опира чело в прътите и нечий чифт очи шумно прониква в клетката.
-Как си?- оформят нечии устни.
Тя се опитва да оформи някакъв отговор, но музиката е твърде силна и тя се предава на бърза ръка. Не знае как да го направи. Нечии рамене се свиват и нечии стъпки се отдалечават, удавени в музика и предизвикателни шеги.
За момент нещо като объркване се появява на нечие лице - сянка на объркване- но и тя бързо изчезва, заменена от плаха, а после еуфорична усмивка.
Хората обичат да са тези, които държат ключовете.
Хората обичат клетките им да не са празни.

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to our Garage Sale of Souls

Писане by Lirael on Сря 02 Ное 2011, 23:57

Хората обичат да са тези, които държат ключовете.
Хората обичат клетките им да не са празни.

просто. прекрасно. !
avatar
Lirael
Grig's God

Брой мнения : 701
Age : 24
Localisation : Моя малък свят
Registration date : 21.12.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to our Garage Sale of Souls

Писане by Арлина on Чет 03 Ное 2011, 08:50

просто мерси. ;д

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to our Garage Sale of Souls

Писане by Crunch on Пет 11 Ное 2011, 13:29

Има готина идея в тва^^

аляаляаляаляаляаля :3 брл
avatar
Crunch
Cutie Mark Crusader

Брой мнения : 384
Registration date : 28.02.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to our Garage Sale of Souls

Писане by Арлина on Съб 12 Ное 2011, 00:15

рениренирениренинии.

мерсисиси.

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to our Garage Sale of Souls

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите