Red over White.

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Съб 10 Окт 2009, 14:55



Последната промяна е направена от Riddle на Чет 04 Дек 2014, 15:05; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 22 Дек 2009, 21:43

СЕЙНТ РОДЖЪРИ

Преместихме се в Сейнт Роджъри заради големия порой, който се бе изсипал върху Чарити Хилс. Къщата ни, принципно една стара постройка, над шестдесет годишна, беше съвсем паянтова, и един дъжд като този можеше да се окаже фатален за нея.
А той се оказа. Вечерта аз се събудих, тъй като ми се бе припила вода - всяка вечер задължително се събуждах от жажда, и хубаво че го бях сторила, защото тъкмо излязла от стаята си, чух едно оглушително "Хряс!" и като изтичах до вратата, за да видя какво се бе случило, видях, че някакви дъски са се стоварили върху леглото ми и сега дъждът се изсипва като водопад във езеро. Майка ми реши, че е твърде опасно да останем в къщата, след събитие като това, и ето ни - сега се намирахме в Сейнт Роджъри, в една къща под наем. Домоуправителката бе някъде на около петдесетина години, имаше сива коса, стегната на кок върху главата й, а скулите и бяха някак изпъкнали. Изглеждаше строга, може би заради вечно присвитите надолу тънки устни и котешките очи, които те следяха така внимателно и студено, че те побиваха тръпки. За щастие тя нямаше да прекарва времето си в същата къща, защото живееше в друга, точно на отсрещния край на селцето.
На мен не ми беше приятно тук. Децата, с които се запознах, ми се струваха глупави. Едното бе момиче на име Присила и се интересуваше единствено от религиозни канони и суеверия - бе в девическо училище и мечтата й бе да прекара живота си като монахиня. Другото момче имаше късо подстригана кестенява коса и се казваше Хенри. То никога не изказваше мнението си и имаше навика да си бърка в носа, след което да го избърсва в блузата си. Просташки маниер, ако питате мен. Третото бе едно деветгодишно момиче, на име Елизабет. Тя се интересуваше вечно дали вършим всичко по правилата и следеше строго нашите действия. Именно затова, въпреки първоначалното ми добро мнение за нея, скоро и тя като останалите, почна да ми лази по нервите.
Прекарвахме дните си, играейки на зарчета и джаминки, събирахме картички, редяхме пъзели... Скоро започна да ми омръзва, но не - тези занимания не преставаха да запълват ежедневието ми и по едно време започнах да се отвращавам, само когато чувах някой да назове имената им.
Скоро спрях да излизам с компанията си и се затворих сама в къщи. И четях. ПО цял ден четях.
Моята страст бяха книгите - и за щастие, имах предостатъчно, за да изкарам някак престоя си в Сейнт Роджъри. Обичах криминалните романи, а също и комедиите - но най - голямата страст ми бяха ужасите. И докато четох, толкова много се вълнувах, че исках да ми се случи и на мен нещо необикновено, сърцето ми изтръпваше, душата ми политаше.
Една вечер спях в стаята си, когато се събудих от жажда. Аз се запътих сънливо към банята и вече бях на средата на коридора, когато чух едно тихо и меко "Туп! Туп!" от крайния ъгъл. Аз погледнах на там с вълнение в сърцето, но не видях нищо, защото беше твърде тъмно. Продължих напред ентусиазирано и с всяка крачка усещах как краката ми омекват, пулсът ми се ускоряваше и стъпките ми зловещо прошумоляваха по пода. Какво ли не ми минаваше през главата в този момент, всъщност нищо, бях твърде вцепенена и екзалтирана от случващото се. В този момент видях нещо кръгло и тъмно в ъгъла, сякаш свито на топка.
- Ехо? - прошепнах аз и в този миг изпищях. Онова в ъгъла, каквото и да бе то, с гърчещи се движения като на червей, изпълзя към стаята, при това доста бързо. Аз се разплаках и се притиснах към стената. Майка ми, явно чула писъка, притеснено нахлу в коридора и се развика уплашено:
- Какво има, Аманда? Какво се е случило?
Аз й разказах за странното същество и когато привърших разбрах, че не ми вярва. В този миг усетих как ме обзема адско отчаяние и й извиках:
- Моля те, мамо! Повярвай ми! Не те лъжа! Знаеш, че не те лъжа!
Тя ме погледна някак странно и каза:
- Е, добре.. Да видим. Да огледаме.
Но очевидно не ми вярваше. Личеше й. Тя се запъти към стаята ми, а аз я последвах, трепереща от гняв. Не беше честно. Не беше справедливо. Защо не ми вярваше! Защо винаги е била такъв върл противник на паранормалното, защо, защо, защо.
Ние влязохме и огледохме всяко едно ъгълче. Нямаше нищо. Ествествено. Напълно ествествено. А сега щеше да ме остави да спя сама в стаята.. Сама и безпомощна.. Сърцето ми се сви.
Така и стана. Тя си легна и ме накара да загася лампата. Свих се в леглото и направо щях да умра от ужас. Всяка частица на тялото ми се бе сковала и нямате представа как отекваха в главата ми различните нощни шумове, как всяка сянка приличаше на призрак, и най - вече.. страхът на очакването. Всеки момент аз усещах как ще видя онова гнусно, черно кълбо да се гърчи из стаята като червей.. и си представях как скача върху мен, как пихтиестото му телце се прилепва до гърдите ми и после.. О, Господи. Прекарах така неопределено време, и не мога да определя колко точно, защото ми се струваше като цяла вечност. Когато те е страх, винаги ти се струва цяла вечност. Дори и секундите.
На другата сутрин се събудих и си помислих, че е било сън.
- "О, да! Сън е било! Сън е!" - крещях си радостно наум, и нахлух в кухнята, където ме връхлетя мириса на омлет. Майка ми приготвяше закуската.
- Добро утро, мамо. - казах й аз бодро и седнах на един стол. - Ако знаеш какъв сън сънувах.
- Какъв сън сънува, мила? - каза тя с нежен глас и аз започнах да разказвам.
- Ами имаше нещо черно в ъгъла на стаята.. После то почна да се гърчи, влезе в стаята ми и когато двете с теб го потърсихме, нямаше нищо. Беше зловещо, да знаеш.
- Хахахаха. - размся се тя и гласът й иззвъня. - Явно книгите ти се отразяват зле, а миличка. Никога не съм ги харесвала тези страшни работи, които четеш. Мисля, че те могат да травмират детската психика. - аз улових укора в гласа й, нос е престорх, че не я чувам. Това редовно ми го повтаряше. Както вече казах - майка ми бе върл противник на всякакви паранормални неща.
- Особено пък сега след като не излизаш навън. Мислиш ли, че е нормално здраво и младо момиче в разцвета на силите си да стои вкъщи и да чете страшни приказки?
Тя замълча за миг.
- Не мисля, че е редно, мила.
ПОгледнах към нея. Бе се обърнала с гръб и се виждаха само косите й. Аз се загледах в тях.. прави, дълги, стигащи до кръста. Беше много красива. Като принцеса.
Ала не беше ли права? Тези книги ми бяха докарали такъв ужасен кошмар! Може би не трябваше да прекралявам толкова много...
- Знаеш ли, мамо? - отвърнах аз. - Много си права.
- Радвам се, че си съгласна, милична. - каза ми тя и аз се загледах през прозореца.
Чух как тя сервира чинията на масата ми и я чух да ми казва:
- Може ли да те целуна, миличка? Тъжно ми е, че си сънувала лоши сънища.
- Разбира се!
В този миг аз усетих как по бузата ме допира нещо меко и се обърнах. След което се опитах да изкрещя, но вече беше твърде късно. Черното същество поглъщаше лицето ми, правеше го бързо, със същите отблъскващи червееобразни движения и последното нещо, което видях преди да засмуче и второто ми око, ме ужаси.
Съществото бе главата на майка ми.


Последната промяна е направена от Sid Vicious на Сря 12 Май 2010, 17:14; мнението е било променяно общо 16 пъти

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by Lirael on Сря 30 Дек 2009, 15:15

Много хубаво Smile ... сюжетът е запленяващ,а и аз съм си голям фен на всичко паранормално Very Happy
avatar
Lirael
Grig's God

Брой мнения : 701
Age : 24
Localisation : Моя малък свят
Registration date : 21.12.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Сря 30 Дек 2009, 19:42

^^ Мерси, много мило.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by der Monduntergang. on Сря 30 Дек 2009, 20:02

Оо,аз ти казах,че ставаш все по-добра!Добре си написала края,наистина е изненадващ : D
avatar
der Monduntergang.

Брой мнения : 7
Registration date : 26.12.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by Field of Innocence on Сря 30 Дек 2009, 21:14

Много, много добро... Стилът ти става все по-съвършен, знаеш. ^^ Да не говорим, че и сюжетът е интересен, краят - неочакван, а и описанията са хубави. Харесва ми, много при това.
И очаквам още разкази от теб!
Между другото.. героинята от този разказ има ли нещо общо с героинята от "Очи"?
avatar
Field of Innocence
Autumnal Melancholy

Брой мнения : 237
Registration date : 31.01.2008

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Сря 30 Дек 2009, 21:27

Благодаря ви много! Наисина се радвам за хубавите ви мнения, а особено за края, понеже точно това ми бе целта - да е неочакван!
А за Аманда.. не се бях замисляла, просто е съвпадение на имената. Но виж, може и тя да е, кой знае. ^^

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Пон 25 Яну 2010, 21:36

Едно съвсем незабележително врабче.

Имало едно време далечно кралство, което се намирало чак на края на света, там където слънцето всяка сутрин отивало с огнената си колесница да топли и грее замръзналото тяло на земята, и където всяка вечер луната идвала със сребърния си сърп, който разпръсквал светлина, така че хората и всички живи същества да не губят в тъмницата. В това кралство живяла една малка принцеса. Тя била дъщеря на месечината и на една мъничка звездица. Те построили на своето момиче голям кристален палат, който през зимата изглеждал, сякаш е направен от лед, а през лятото напомнял на необятното море. Градините на двореца били безкрайни, целите пълни с различни овощни градини и сладки плодове; а когато момичето искало да се наслади на свежия аромат на рози и теменужки, то просто трябвало да отиде в тази градина, защото в нея се намирали най - красивите и най - прекрасни цветя от всички на целия свят. Като дете на небесата, и то изглеждало също толкова прекрасно и неземно - косата му била златна и блестяла като пламъците, които греят хората в студените дни; лицето му било бяло и нежно като на порцеланова кукличка, а бузите му били по - румени дори от най - сочната ябълка в овощната му градинка. Смехът му приличал на песничката на славеите. Крачетата му били толкова мънички, че когато сложело сребърните си пантофки, съвсем изглеждало като кукла.
Но за жалост момичето имало ледено сърце. Колкото било красиво, толкова било лошо и студено. То се възгордяло, че има толкова известни и значими родители, че живее на най - красивото място в света и станало толкова високомерно и жестоко, че едва ли на света някой можел да се мери с неговата лошотия.
Момиченцето обичало да си играе в градината и прекарвало всичките си дни сред нея, като пеело и танцувало. И всички животинки му се радвали - и белите зайчета, и грациозните елени, дори и мъдрата костенуркa. Но най - много от всички го обичало едно болнаво врабче. То било родено с по - късо дясно краче, затова всички други го пренебрегвали и никак не му обръщали внимание. За тях то било едно наистина незабележително и обикновено врабче. То чакало с радостен трепет момиченцето да се събуди и да посрещне изгрева с огнените си коси, а когато девойчето излизало да прави нежните си пируети, птичето съвсем изпадало в умиление и дори се просълзявало. Защото то било едно наистина добро птиче, макар и съвсем незабележително.
Един ден в градината се промъкнал синът на дявола. Той бил много лукав и все вършел пакости, ту замерял прозорците на хората с камъни, ту спъвал стари жени, които после не можели да се изправят; а сега, виждайки дъщерята на месечината, решил да я отвлече и да я направи своя невеста. Птичето, досещайки се за намеренията на дявола, прелетяло до него и му казало:
- Недей! Не го прави!
Младежът се обърнал към него и ехидно отвърнал:
- Защо? Защо да не го направя?
Врабчето му обяснило, че това е лошо и погрешно, а момчето се изкискало дяволито и рекло:
- Аз съм палав и съм лукав, това е моята задача - не да помагам; да вредя! Дръпни се от пътя ми, незабележително врабче!
Птичето се разплакало, а дяволът хукнал към принцесата. Врабчето се стрелнало след него и кацнало на рамото му. Момчето се намръщило и казало:
- Сега пък какво има?
- Накажи мен тогава! - изписукало птичето - Но остави дъщерята на луната!
Дяволът се замислил и по едно време отвърнал:
- Нека така да бъде тогава! Няма по - забавно нещо от птиците!
Той хванал врабчето и започнал да го удря и да го размята. Така го заблъскал в земята, че и двете му крилца се счупили, а нежната му шийка се обагрила с аленочервена кръв. Дяволът го хапал, гризал, ритал и драл, докато не му омръзнало. След това захвърлил малкото незабележително птиче и то се стоварило безжизнено на земята. Цялото му телце било в адски болки, но душата му била пълнена с радост и гордост - та нали току - що бе спасило принцесата! И може би сега тя щеше да го помилва и да му попее, може би щеше да го забележи и да му се усмихне ...
Врабчето изписукало радостно, но гласчето му било толкова немощно и слабо, че никой не го чул.
На другия ден дъщерята на месечината излязла в градината и когато минала покрай врабчето, се разсмяла жестоко и казала:
- Ама че грозно врабче! На нищо не прилича! И парцалите на прислужниците в моя палат са по - красиви от него! И с това късо краче.. ама че отвратително и незабележимо врабче наистина! Не искам такава грозотия в моя златен двор!
Тя го хванала грубо и отишла до края на градината, след което го завъртяла във въздуха и го метнала навън.
Врабчето паднало на сметището. След малко духнал вятър, покрил го с купчина стари дрипи и то останало да лежи заровено в боклуците.


Последната промяна е направена от Sid Vicious на Сря 12 Май 2010, 17:14; мнението е било променяно общо 4 пъти

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 25 Фев 2010, 19:37

АЛКОХОЛЪТ ЩЕ ТЕ УБИЕ

Аз и жена ми Джана тъкмо се бяхме оженили и се намирахме в едно малко сицилианско градче, за да прекараме медения си месец. Спомням си много добре онази вечер - летният вятър лекичко подухваше, галейки приятно лицата на хората, във въздухът се носеше аромата на разцъфнали цветя. Беше по залез слънце. Огненият диск се канеше да се скрие зад планините и да си вземе почивка от предългия ден. Ние с Джана се разхождахме из парка и ядохме сладолед - моят бе с вкус на ванилия, а нейния бе ягодов. И тъкмо когато щяхме да се отправим към хотела ни, за да се приготвим за излизане в ресторанта, тя видя една шарена екстравагантна шатра.
Някаква си ясновидка. Щуротии, ако питате мен. Начин да се погълнат пари от суеверните. Ала Джана си падаше по тези паранормални неща и настояваше да влезем. Недоволно и съвсем неохотно се съгласих. Нали я познавах - щеше да се сърди цяла вечер, а на меденият месец не е редно да има разправии и да цари лошо настроение. Влязохме вътре, посрещна ни чернокоса жена със остри черти на лицето. Започна да ни предсказва неща за семейния живот - как сме щели да се установим в една бяла къща на три етажа и да имаме хубаво дете с румени бузи. Тъкмо когато заплатихме и се канехме да излезем от вратата, ясновидката ни спря с громък глас:
- Чакайте! Виждам нещо!
Аз и Джана се обърнахме. Очите й бяха изцъклени зловещо и приличаше досущ на вещица. Побиха ме тръпки. Да, мигар и да не вярвах във всичко това, което говореше, тя изглеждаше наистина страховито - и, ще призная неохотно - съвсем правдоподобно. Нямаше и следа от кокетните й тайнствени преструвки от преди малко.
- Ти! - тя протегна дългия си показалец към мен. - Алкохолът ще те убие, младежо! Внимавай!
Аз, все още неосъзнал какво се случва, останах вцепенен на мястото си. Преди да мога да направя каквото и да било обаче, Джана ме дръпна припряно и ме изведе от шатрата. Тя, разбира се, съвсем бе повярвала на сицилианката. Очите й бяха насълзени, трепереше уплашено, а лицето й бе придобило пепелявосив цвят. Успокоявах я през целия път до хотела, увещавах я, че са само празни приказки, ала тази проклета случка така и не я остави на мира. През целия ни живот оттук нататък тя винаги ми го припомняше, а видеше ли ме да пия съвсем невинно дори една малка бира, ми дърпаше питието от ръцето и започваше да ми крещи. Заради нея престанах да пия. Вярно, някои хора биха казали, че това не е постъпка на един истински мъж - ала тя уби желанието ми да го правя. Когато се сещах за щипещия, приятно изгарящ вкус на алкохола, в главата ми веднага изплуваше образа на крещящата ми съпруга - и в този миг загубвах желание дори да се докосна до бутилката. Всяка глътка ми забиваше в главата досадните й подметки и истерични реакции. И така тя наистина ме отучи да пия - и то не защото й се подчинявах, не, а просто защото заради нея алкохолът, нещото, нужно на всеки един мъж, ми стана противно.
Глупаво, нали?
Вчера с Джана се отправихме към Флоренция - да погостуваме на сестра й, тъй като отдавна не се бяха виждали. Ала не щеш ли, по пътя колата ни се развали и се наложи да отбием. Докато чакахме да дойдат да ни вземат, трябваше да изтърпим ужасна жега - температурата бе четиридесет и три градуса. Тениските ни бяха целите попити с пот, а от челата ни се стичаха цели реки от вода. Докато стояхме до нажежения асфалт, по който постоянно профучаваха автомобили, Джана подхвана темата за алкохола. И тогава ми свърши всичкото търпение. Бях прекарал цели два часа в задушната кола, бе ми дошло до гуша и тя просто успя да ме изкара извън нерви. Развиках й се и излязох от колата. Тя, явно почувствала се гузна, дойде и се опита да замаже положението. Страстите се поуталожиха и обстановката стана малко по - приятна. Стояхме облегнати на колата и си говорехме. Разказах й за някои отминали интересни събития, тя пък подхващаше за нещо друго. По едно време се сети за някакъв анекдот, който ни накара да избухнем в истеричен смях, и докато аз се превивах на земята, не можейки да си поема въздух, я чух да крещи:
- Скъпи, внимавай!
Аз се обърнах ужасено настрани и успях за част от секундата да видя как върху мен връхлита някаква огромна кола. Тя ме прегази, усетих зверска болка по цялото тяло и видях как ме залива някаква пареща червена течност от собственото ми тяло. Преди да затворя очи и да видя бялата светлина, успях да различа единствено надписа на превозното средство:
"Мастика Густозо - най - добрият алкохол в целия свят."


Последната промяна е направена от Sid Vicious на Сря 12 Май 2010, 17:15; мнението е било променяно общо 4 пъти

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Пет 12 Мар 2010, 18:12

Епидемия от страх.




През лятната ваканция в града започна да се говори за някакво чудовище. Първоначално го видяли малката Сара Паркър и приятелката й Емелин Уолтър, докато играели на топка по свечеряване в градския парк. Никой не им повярвал - в крайна сметка, кой обръща внимание на фантазиите на малките деца, които смятат, че има зверове под леглото и вампири в гардероба? Никой никога не вярва и на възрастните - хората веднага обвиняват потърпевшите в лъжа или намират логично обяснение. И подобно, родителите на секундата почнали да увещават и успокояват разплаканите деца. Ала два дни по - късно, докато се връщал в къщи, Тейлър Блек, куотърбекът в училищния отбор, зърнал нещо кавяфо и космато в далечината. Той замръзнал на мястото си, за да види по - добре какво е това същество, и когато то се доближило, веднага се сетил за историята на момиченцата. Скрил се зад най - близката къща и съвсем ясно различил страшното му, подобно на Йети туловище. Имало човешко тяло, единствено главата му била като на мечка - огромна, зловеща, с кръвожаден поглед. Червените му очи светели като в пещ и оглеждали свирепо наоколо - вероятно за новата си жертва.
Няколко дни по - късно, старата Кайла Таймс, докато поливала цветята си, разпознала описаното от Тейлър чудовище на улицата. Тя изпуснала лейката си на пода и наоколо се разнесъл трясък, ала тя успяла да се свие на пода навреме, за да не може звярът да открие къде се намира - за щастие било нощ и видимостта не била така добра.
Още около дузина хора забелязали това същество. И така, в града изведнъж настъпи паника и сега никой не смее сам да се придвижва навън. Различни шарлатанки намериха случая за подходящ да примамят глупците и суеверните хора и да припечелят пари - площадите се напълниха с шатри и масички, където се продаваше стрита змийска кожа, чеснови огърлици и обеци от лук - все неща, "които да държат чудовището надалече". По улиците тичаха религиозни хора и крещяха, че най - накрая Бог е решил да накаже неверниците и че Страшният съд е настъпил. Появиха се щандове с тениски с духовити надписи и рисунки на звяра. Вечерта хората си разказваха поверия, легенди и страшни истории. Въобще - положението бе трагично. Ако паниката беше болест, то със сигурност вече щеше да е обявена епидемия.
Аз бях един от "заразените".  В последно време се стараех да не излизам, ала не бях пазарувал отдавна и трябваше да отида до магазина. Иначе скоро щях да умра от глад. И така, една вечер аз отворих хладилника и установих, че вътре нямаше нищо - всичко бе изконсумирано. От млякото до рибата. И така, колкото и да ме беше страх, гладът бе по - силен от мен. Аз наметнах якето си и излязох от къщата. По пътя вървях ужасен, направо щях да умра от страх. Навсякъде ми се привиждаха мечки и върколаци. Най – накрая се приближих до магазина и на бегом, с разтуптяно сърце, влязох вътре. Отидох до единия щанд и докато си избирах от консервите, чух един от клиентите да вика:
- ЗВЯРЪЪЪТ!!
Хората се разпищяха и се разбягаха. Аз се огледах паникьосано наоколо, за да установя къде е адското същество и в този миг усетих как нещо ме пробожда. Обърнах се назад и видях продавача с окървавен нож в ръка. И за мой ужас, последното нещо, което видях  преди светът да потъне в марк, бе собственото ми отражение в огледалото.


Последната промяна е направена от ℛiddℓℯ на Съб 04 Юни 2016, 00:08; мнението е било променяно общо 4 пъти

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by Ане on Пон 03 Май 2010, 18:08

Влюбих се в разказите ти. <3
avatar
Ане
Фаеливрин

Брой мнения : 91
Registration date : 30.04.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Пон 03 Май 2010, 21:36

Радвам се, че ги харесваш. geek

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 11 Май 2010, 14:35

ДЕЖА ВЮ

Паул Питерсън се качи в спортната си, супермодерна кола, и сърцето му почна нервно да бие, сякаш искаше да си проправи път навън, пробивайки дупка в тялото му. Той стисна волана и си пое дълбоко въздух, след което концентрирано се загледа в пътя, опитвайки се да не отклонява вниманието си от странични неща. Трябваше да е съсредоточен. Да, сега бе нужно единствено да запази спокойствие и да даде най - доброто от себе си. Той стисна още по - силно кормилото. Питерсън се бе втренчил в пътя и изглеждаше като изпаднал в транс. Крясъците на хората бяха заглушени от дебелото стъкло на прозореца и вътре се чуваше само едно тихо бучене, което му вдъхваше хем спокойствие, хем присвиваше стомаха му от напрежение.
В този миг Големият шеф Ал отбеляза началото на състезанието. За секунда всичкото притеснение на Паул изчезна и в душата му остана единствено хъса на рали - участника. Той набра скорост и отпраши като стрела.
Ралито минаваше без много неочаквани обрати. Водеха Краков, Джонсън, Ленински и Розенхоф, а точно зад тях бе самия Питерсън.
Малко преди финала Паул остави зад гърба си и Ленински, и Розенхоф.. Устата му се изкриви в самодоволна усмивка. Сега можеше да победи. Можеше да бъде първи.
В същия миг го обзе много странно чувство... сякаш всичко се беше случвало преди. Той задмина червеното ферари на Джонсън, и можеше да се закълне как това е ставало още веднъж. Но не просто да се случва нещо подобно.. как моментът се повтаряше за втори път. Пътят, който изминаваше, начинът по който асфалтът сякаш се шмугваше под гумите, му бе до болка познат. Ала нямаше кога това да е ставало и преди.. Да, вярно, много пъти се бе състезавал, но никога не се бе случвало точно това.. точно по този начин..
В този миг пред него се появи големия черно - бял надпис "ФИНАЛ". Той набра скорост и тъкмо когато щеше да пресече линията, отляво изникна Краков и го изпревари.
В душата на Паул се надигнаха две чувства - от една страна крайно силен гняв, задето се бе разминал на косъм от победата, а от друга страна изпита дежа - вюто във връхната му точка.. Усещането бе толкова силно, че за малко щеше да изпусне волана. Ала Питерсън се овладя и спря спортния си, суперлуксозен автомобил без да се случат никакви произшествия.
В този миг едно русоляво момче с много младежки пъпки, стоящо на дивана пред телевизора, изкрещя:
- ПО ДЯВОЛИТЕ, ЗА КОЙ ПЪТ ЩЕ ПРЕПОВТАРЯМ СКАПАНАТА МИСИЯ! ЗА ДВАДЕСЕТИ ПЪТ КРАКОВ МЕ ИЗПРЕВАРВА ТОЧНО НА ФИНАЛА! ПИСНА МИ! ВЪРВЕТЕ ПО ДЯВОЛИТЕ ВСИЧКИТЕ ИГРИ С РАЛИТА!
Той захвърли джойстика и изрита плейстейшъна си, след което ядно излезе от стаята. А на телевизора засвети шарения надпис: "Ще пробвате ли отново?"


Последната промяна е направена от Sid Vicious на Сря 12 Май 2010, 17:16; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 11 Май 2010, 23:39

КОВАРНИ ЖЕЛЕЗА.



Името ми е Браян Адамс и съм от Ню Джърси. Не съм женен. Преди имах съпруга (казваше се Айлин) ала след десет години брак тя ме напусна. Намери си един богат бизнесмен и си тръгна с думите: "Има хора, които повече си заслужават." Такава си беше, а и още си е такава - търси единствено удобствата, охолния светски живот и скъпите дрехи.
Ако трябва да призная, повече ми харесва да бъда ерген - никой не ти крещи, задето си изпил чаша бира, или че не си оправил леглото. Така ми е много по - спокойно. Никак не се нуждая от вечно вкисната съпруга, която ще ми прави проблем за най - малкото нещо и все ще ми опъва нервите. Не, благодаря. Обичам свободата.
С Айлин запазихме що - годе прилични отношение заради дъщеря ни Лара. И без това й причинявахме достатъчно болка, задето бяхме разведени. Нямаше нужда да наливаме масло в огъня, дърпайки се за гушите и замервайки се с кухненски ножове. Предоставихме възможност на дъщеря ни да идва когато си поиска при когото и да е от нас и не се ядосвахме, ако предпочетеше да поостане при другия. В крайна сметка, и двамата й бяхме родители.
Сега Лара е на двадесет и шест и е омъжена от пет години за едно много добро и мило момче - казва се Тайлър. Живеят на квартира и учат в университет. Тя следва медицина, а той - право. Винаги са добре дошли в апартамента ми. Доскоро те идваха да ме посещават често, ала се съмнявам, че вече някога кракът им ще прекрачи прага ми. Не и след онова проклето нещо, което се случи преди един месец, на дванадесети август.
Лара и Тайлър имаха мания към автомобилите. Винаги са имали. Мечтаеха си да се сдобият с кола повече от всичко друго - не мислеха за деца, не желаеха да си купят апартамент. Лично превозно средство - това бе все на устата им.
И си спестяваха. Цели две години те заделяха пари, работеха допълнително, и какво ли още не, само и само да се сдобият със собствен автомобил. Аз също им помогнах с каквото можах. Айлин им подхвърли някой долар, ала в сравнение с парите, които притежаваше, това не струваше нищо. Изглеждаше ми възмутително да не удовлетвори единственото желание на дъщеря ми, при положение, че можеше да си го позволи. Но тя си беше такава, а и още си е - щедра е в раздаването на пари, ала само когато покупките се отнасят до нея - никак нямаше да откаже златно колие или палто от норки.
И така, най - накрая те успяха да съберат нужните средства и си купиха чисто ново Ауди, лъскаво и червено. Бе най - красивата кола от цялата улица, определено биеше на очи. Сякаш стоеше гордо и се перчеше на останалите: "Вижте ме колко съм хубаво, лъскаво и ново!"
Когато го видях за първи път, едва не се просълзих от щастие. Беще толкова невероятно! Не се сдържах и помолих Лара да направя едно кръгче. Тя, естествено се съгласи, ала по - добре никога да не го бе правила...!
Аз подкарах автомобила по улицата и набрах скорост, ала докато ускорявах, от съседната улица изскочи един микробус, и се заби право в мен. Нямаше пострадали в инцидента, ала за сметка на това колата на Лара бе изпотрошена. Мечтите й, копнежите, бляновете - всички усилия, които бяха положили през последните две години, отидоха по дяволите. Заради мен. Аз ги унищожих, разбих ги, направих ги на пух и прах. Цялата задмица на Аудито приличаше на палачинка. И застваховката не покриваше щетите. За един миг аз бях развалил всичко.
Когато излязох от автомобила и отидох при дъщеря ми, едва не изкрещях. Погледът й бе толкова студен, празен и изпълнен с омраза, че сърцето ми сякаш спря. Тя никога нямаше да ми проговори. Аз плахо се обърнах към нея:
- Лара... съжалявам. Наистина не исках да го направя. Ще направя всичко възможно, за да получите нов автомобил. Обещавам ти.
Ала дъщря ми не ми отговори. Правейки се, че не ме чува, тя ми обърна гръб и си отиде.
През следващите няколко седмици аз направих около два милиона опита да поговоря с нея. Ала тя продължаваше да ме игнорира и да не ми обръща внимание, сякаш не съществувах. Все едно че бе оглушала за думите ми. Когато й звъннех на телефона, тя вдигаше слушалката, и когато разбереше кой стои отсреща, веднага затваряше, без да каже каквото и да било.
И сега аз съм разбит. Няма по - страшно наказание от това детето ти да те мрази. Болката, която пронизва цялото ти тяло, е неописуема.. А отчаянието и мъката са толкова тежки и непоносими, че ти не намираш сили дори да се надигнеш от леглото. Ала какво повече мога да направя? Тя не иска да ме чуе и това е; положението е безнадеждно..
Днес се събудих в много особено настроение. Изпитвах някаква странна предизвикателна готовност. Бях твърдо решен да отида и да й измоля прошката. Щях да й говоря, докато не се предаде. Намаше да оставя нещата така!
Сега тъкмо влизам във входа на квартирата й и започвам да изкачвам стълбите.. Първи етаж, втори етаж, трети етаж.. Още само десет стъпала.. Ето, намирам се точно пред апартамента й. Аз се приближавам до него, забил глава в земята, и преди да вдигна глава, си поемам дълбоко въздух. В този миг поглеждам нагоре и изкрещявам, защото това, което виждам, ме ужасява.
На вратата е закачен некролог. "Браян Адамс - 16.10.1954 - 12.08.2010."

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by lisavegan. on Пон 31 Май 2010, 10:50

"Дежа вю" е толкова... адски яко. В смисъл.. съвсем изненадващо е. Някак си... нямам думи, бе. =D И надписът накрая! Перфектният завършек. (:
Браво, Сииид!

_________________
    "Has it ever struck you that life is all memory,
    except for the one present moment that
    goes by you so quick you hardly catch it going?"

Tennessee Williams, The Milk Train Doesn’t Stop Here Anymore
avatar
lisavegan.
ab igne ignem.

Брой мнения : 1580
Age : 24
Localisation : Nowheresville.
Registration date : 06.06.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Пон 31 Май 2010, 11:11

Мерси!

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by Lirael on Пон 31 Май 2010, 14:55

да, Дежа вю наистина е много яко, много много
И Коварни железа също е прекрасно.
Пишеш изключително увлекателно и изненадващо, Сид.
avatar
Lirael
Grig's God

Брой мнения : 701
Age : 24
Localisation : Моя малък свят
Registration date : 21.12.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Пон 31 Май 2010, 14:56

Наистина се радвам, че харесваш нещата ми ^^
: О

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by Henneth on Нед 13 Юни 2010, 16:45

Всички разкази са прекрасни.Пишеш адски добре, Коварни железа ми е личният фаворит.^^
avatar
Henneth
The song remains the same

Брой мнения : 34
Age : 23
Localisation : Destinacion anywhere
Registration date : 30.05.2010

Вижте профила на потребителя http://henneth-laer.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Нед 13 Юни 2010, 17:58

Благодаря Very Happy

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by FragmentVSKC on Пет 02 Юли 2010, 22:28

Страшно много ми харесват нещата ти. Има идея, има стил, липсват повторения... вълнуват!
И завършека е неочакван, изненадващ... увлекателно е много.
Като чели и на мен любимото ми е " Коварни железа" и " Алкохолът ще те убие" беше много добро!
avatar
FragmentVSKC

Брой мнения : 155
Age : 26
Localisation : Sofia
Registration date : 02.07.2010

Вижте профила на потребителя http://moarein.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Пет 02 Юли 2010, 22:31

Леле, толкова се радвам! Ха! Very Happy

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by FragmentVSKC on Пет 02 Юли 2010, 23:51

^^ И аз се радвам, че мислите ти текат толкова гладко и опредлено си човек с талант. Изразяваш се точно на място. На мен ми липсва цялата гладкост от изказа ти. За това и трудно пиша разкази... Оплитам се в собствените си разсъждения. Докато при теб всичко е последователно!
avatar
FragmentVSKC

Брой мнения : 155
Age : 26
Localisation : Sofia
Registration date : 02.07.2010

Вижте профила на потребителя http://moarein.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by ℛiddℓℯ on Съб 03 Юли 2010, 00:24

Наистина ми е приятно, че си на това мнение. +)

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by crestfallen on Сря 29 Сеп 2010, 22:42

Имаш много интересни и оригинални идеи. Само няколко поправки в стила - например да не използваш твърде банални или наложили се като такива в контекста изрази. Не го правиш често, но можеш да изкажеш дадена мисъл, която е вълнуваща, по още по-добър начин. Smile
avatar
crestfallen

Брой мнения : 3
Age : 23
Registration date : 29.09.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Red over White.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите